Заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество 4 септември 2014 г

Националния съвет за тристранно сътрудничество

ПРОФ. ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Уважаеми госпожи и господа, откривам първата среща на Националния съвет за тристранно сътрудничество, диалога се възобновява и това беше един от нашите ангажименти заявен в приоритетите и задачите на служебното правителство. Въобще мисля, че всички си даваме сметка, че след оставката на предходния кабинет и създаването на служебното правителство в страната настъпва една нова атмосфера, възобновява се общественото доверие към институциите. Не случайно, първият наш акт беше да премахнем загражденията около висшите политически институции в страната, така че съвсем естествено е днешната среща да сложи едно ново начало на взаимодействие между правителството, профсъюзите, работодателите, въобще нашето желание е да успокоим политическите страсти доколкото това е възможно и да отидем към организирането и произвеждането на едни нормални избори, които да дадат легитимен резултат, който няма да се оспорва, както това се случваше през последните години. Тоест крайната ни цел е да постигнем един ефект на нормализация, защото се натрупаха страшно много проблеми в страната, тежки проблеми, които не търпят по-нататъшно отлагане и трябва да се търсят бързи и ефективни решения, за да не изоставяме повече от останалите страни, с които заедно поехме по пътя на преобразуванията преди 25 години.

Така или иначе давате си сметка, че и самото правителство, не само вътре в страната, но и в международен план се ползва с една висока степен на доверие. Не случайно буквално на следващия ден след обявяването на служебното правителство дойде един добър знак от Брюксел, беше одобрена общата рамка Споразумението за партньорство между България и Европейския съюз за периода 2014 – 2020 година знаете, че става дума за огромни ресурси, които ще бъдат насочени към нашата страна, но друг е въпросът дали ние ще съумеем да се възползваме достатъчно убедително от тях, да не създаваме повече тревоги, както на нашите съграждани, така и на нашите партньори по линия на Европейския съюз, но така или иначе става дума за огромни суми над 10 милиарда по седемте програми, които са ви добре известни, плюс още 5 милиарда 300 хиляди лева за плащаният в подкрепа на земеделските производители.

Експертите казват, че ако всичко върви нормално в края на този период жизненото равнище в страната ще се повиши с близо 38 на сто. Тоест всички ние сме призвани малко или повече да дадем своя принос за нормализиране на отношенията между труда и бизнеса в нашата страна, за да можем най-сетне всички в края на този период да се почувстваме като истински европейци, а не просто пълноправни членове, но пълноценни членове на Европейския съюз.

Знаете, че полагаме огромни усилия, за да се възстановят добрите отношения с Европейската комисия. Започнаха разплащанията от бюджета по спрените оперативни програма „Околна среда” и по две от осите на „Регионално развитие”. Това са необходимите стъпки от наша страна. Надяваме се, че към края на месец октомври ще стане пробива с първата програма. Дано да продължат нещата в благоприятна посока и с втората програма. Въобще това е нещо, което се очаква от всички и може само да се съжалява, че стигнахме до спиране на средствата по тези две програми.

Вчера буквално приключи този период на ревизия. Знаете, че ние бяхме обявили, че ще направим ревизия на завереното наследство във всички сфери. В определен смисъл даже станахме и обект в пресата на известна ирония за това, че твърде често казваме „няма пари”, но и няма средства, но истината е, че положението е изключително тежко. Може само да се съжалява, че не се направи актуализацията на бюджета, както се очакваше в края на предходния парламент.

Действително в момента сме изправени пред много тежки проблеми, пренасочваме средства от едни програми към други, за да можем да решаваме неотложни проблеми, по-специално въпроса с бедствията. Много е тъжно когато наши сънародници станали жертва на наводненията така се чувстват изоставени, но истината е, че всяка седмица буквално ние се занимаваме със случая Мизия, например. Отделихме средства, както се казва „буквално от залъка”, за да можем да помогнем на тези хора.

Друг е въпросът, че и очакванията са големи. Те не искат да влезнат във фургоните. Те искат нови къщи, така че полагаме усилия поне строителните материали да ги осигурим, но тук разчитаме и на подкрепа от гражданското общество. Не случайно призовахме за една национална солидарност и доста организации откликнаха и дадоха своята лепта, не мога да не спомена ролята на доброволците, на БЧК, които бяха изключително полезни в това отношение, но така или иначе ще се наложи актуализация на бюджета, която ние ще трябва да подготвим и да я предложим веднага след произвеждането на общите парламентарни избори.

Казвал съм на няколко пъти, но в три сфери са основните ни проблеми. Финансовата сфера, банковата сфера и енергетиката.

За енергетиката положението е повече от тревожно и вие го знаете не по-зле от мен, но действително и тази година се натрупват едни 900 милиона задължения. С тези тенденции, които се наблюдават догодина към средата на следващата година дупката ще достигне 3 милиона 800 милиона лева, нещо което е изключително тревожно. Въобще този експеримент да се задържат цените на електроенергията се оказа изключително вреден. Създадоха се погрешни илюзии в нашето общество. Сега ще трябва да извървим един път на едно плавно покачване на цените така или иначе, но знаете, че и в това отношение се опитваме да въведем нови инструменти в действие. Създаде се един Енергиен борд, който вчера проведе първото си заседание. Въобще чрез един диалог между производителите и потребителите всички заинтересовани страни търсят решение за минимизиране на загубите в тази сфера. Така или иначе тук е министърът на икономиката и след малко той ще ви запознае по-конкретно с дейността на този борд, но така или иначе трябва да постигнем известна стабилизация в тази сфера, защото хората са изключително чувствителни и не трябва разбира се всичко да се прехвърля върху гърба на обикновените хора.

В заключение искам да кажа, че ние имаме ясното съзнание, че основната ни задача е подготовката и произвеждането на общите парламентарни избори. Не знам защо в печата мнозина се смята за задължение да ми напомнят каква е ролята на служебното правителство. Тук има доста ветерани от ранната фаза на демокрацията и знаят, че при подготовката на Конституцията не случайно отидохме към тази фигура служебно правителство. Споменавам го, защото в някои медии дори се постави въпроса – необходимо ли е да има такова правителство? Всички си даваме сметка, че това е една фигура, която играе изключително полезна роля, след като едно правителство се е провалило не то да произвежда изборите защото в условията на нажежаване на политическите страсти това допълнително може да нагнете общественото напрежение и да се стигне дори до обществен взрив. Много по-добре е да се премине през една фаза на служебно правителство. Това е една много стара история, още в началото на 20 век, известният наш писател сатирик, публицист Стоян Михайловски поставя остро този въпрос по времето на личния режим на Фердинанд, защото тогава е имало една практика този, който прави изборите да ги печели.

Мисля, че нашата позиция е пределно ясна в това отношение. Ние не сме страна по изборите, точно обратното полагаме усилия да създадем нормални условия за произвеждането на тези избори. Администрацията работи на пълни обороти. Тя е под личният ми контрол. Знаете, че поех отговорността и за подготовката и произвеждането на изборите, така че до този момент нещата вървят добре. Злоупотребява се в определен смисъл с назначенията и уволненията на областните управители.

Искам да съм пределно ясен по този въпрос. Това, което се опитваме да направим е да поддържаме едно равновесие. Няма да скрия, че критерии за мен бяха резултатите от последните европейски избори и така се прави по принцип навсякъде по света. Това са политически назначения. Това са представителите на централната власт в регионите, по места и те не са лични представители на министър-председателя. В този смисъл ние направихме някои промени най-вече в някои региони където областните управители са прекомерно политически оцветени.

Знаете много добре, че призовах тези дни всички онези, които ще участват в изборите да бъдат така добри сами да си подадат оставките и да не създават изкуствено напрежение. Някои го направиха, други точно обратното и ще се наложи да се търси твърдото решение. Аз бях много неприятно изненадан от областния управител на Хасково, който си позволи да направи едно изявление, че той не е назначен от Георги Близнашки и няма да си подава оставката пред него и той е посочен от Движението за права и свободи и т.н. Това са неща, към които общество трябва да проявява нетърпимост. Те нямат нищо общо с ценностите на демокрацията, с принципите на конституционното правова държава за това ние вчера го уволнихме в един ускорен порядък, но просто това са нетърпими неща на 25-ата година от началото на промените.

Очевидно е, че това наследство на квотното разпределение на подобни длъжности е изцяло порочно и трябва да се замени в бъдеще време.

Знаете, че в утвърдените демокрации има случаи когато правителствата се сменят, но областните управители остават, стоят по десет, двадесет, тридесет години, доказани професионалисти, които си разбират от работата. Дано доживеем и до този момент да имаме една устойчива и постоянна администрация, която да не се влияе от политическата конюнктура, но както се казва това са мечти за бъдещето.

Така или иначе вие започвате една изключително отговорна работа. Надявам се, че ще проявите разбиране към трудното положение, в което е поставено служебното правителство, но ние имаме ясно създание за нашата мисия.

Смятам, че трябва да положим усилия първо да стабилизираме основните сфери на обществения живот. Основните ресори на управлението, за да можем на тази основа да произведем едни свободни, честни и демократични избори.

Благодаря ви за вниманието и ви пожелавам успешна работа.

Тук до мен е вицепремиерът Йордан Христосков, стар ваш познайник и аз специално благодарих вече на двама човека от правителството, младите да не се засягат, но благодарих специално на двама човека, че се съгласиха да влезнат в служебното правителство, като Йордан Христосков е единият от тях. Хора с опит и Йордан Бакалов министърът на вътрешните работи, защото всички останали са млади, добре образовани, ентусиазирани хора да се докажат, но понякога рутината и опита помагат и вършат работа, най-малкото създава се доверие, защото се познаваме от години и знаем какво можем да очакваме едни от други, но така или иначе министър Щонов е един изключително компетентен млад човек и сами ще се убедите след малко, че има разбиране по всички проблеми, които ще бъдат поставени на вашия дневен ред за обсъждане.

Още веднъж пожелавам ви успех, благодаря ви.

ВАСИЛ ЩОНОВ: Уважаеми вицепремиер Христосков, уважаеми членове на Националния съвет за тристранно сътрудничество, аз имам честта днес да водя това заседание.

Имаме три точки в дневния ред, но първо трябва да сме сигурни, че имаме кворум, можем ли да потвърдим, че имаме повече от две трети от участниците, които присъстват и както виждам всички сме тук, така че заседанието се смята за редовно.

Първа точка е, информация за състоянието на държавния бюджет, която ще бъде поднесена от заместник-министъра на финансите Кирил Ананиев.

Втора точка е, информация за състоянието в сектор „Енергетика”, по-специално в областта електричество, но ще засегнем и други теми.

Трета точка е изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда на извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Доколкото разбирам има постигнато съгласие за тази точка, така че тя ще се решава в оперативен порядък на подпис и отпада от дневния ред. Тоест имаме две точки и въпроси и дискусия след това.

Предлагам заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев да започне с точка първа от дневния ред.
Точка 1

Проект на информация за състоянието на държавния бюджет.
ВАСИЛ ЩОНОВ: Заповядайте, господин Ананиев!

КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря ви, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър, уважаеми социални партньори, синдикати и представители на синдикатите и на работодателите, дами и господа, позволете ми в чисто човешки план да изразя своята професионална удовлетвореност, че след пет години имам отново възможност да работя с вас, нека да си пожелаем съвместен успех.

По отношение на конкретната задача, ще ви представя изпълнението на консолидираната фискална програма за 2014 година към 31 юли 2014 година на базата на отчета, както и проблемите, които ние констатирахме в процеса на изпълнението на бюджета и какви мерки предлагаме до края на годината да предприемем.

Разбира се, след разглеждането на консолидираната фискална програма ще посоча същите елементи на анализа и по отношение на държавния бюджет, за да направим разликата. Аз съм убеден, че вие знаете тази разлика, но все пак да кажа каква е структурата на консолидираната фискална програма. В нея влиза освен държавния бюджет, влизат и бюджетите на общините, влизат бюджетите на двата фонда самостоятелни на НЗОК и на ДОО, държавните висши учебни заведения, БАН, БНР, БНТ, БТА, сметките за средствата на Европейския съюз и сметките за чужди средства на бюджетните организации. Това е така да се каже структурата на консолидираната фискална програма.

Нека да започнем настоящото представяне с най-агрегирания бюджетен показател, а това е именно дефицита по консолидираната фискална програма за първите седем месеца на годината. Той възлиза на 1 милиард 147 милиона 200 хиляди лева.

Той се състои от две части: дефицит по националния бюджет, който дефицит е 647 милиона 500 хиляди лева и дефицит по европейските средства, който възлиза на 499 милиона 700 хиляди лева. Естествено е веднага да направим съпоставка с изпълнението на този показател към 31 юли 2013 година и за съжаление ще констатираме, че към 31 юли 2013 година той е бил само в размер на 168 милиона 200 хиляди лева, като в това число 55 милиона лева е бил дефицитът по националния бюджет, а 113 милиона лева е дефицита по европейските средства.

Може би за да оценим докъде сме стигнали с този дефицит спрямо годишната задача трябва да споменем, че с разчетите към държавния бюджет където се посочват показателите по консолидираната фискална програма е посочено, че годишният дефицит по консолидираната фискална програма трябва да възлезе на 1 милиард 472 милиона 300 хиляди лева.

От данните е видно, че дефицитът за 2014 година към месец юли леко се доближава вече и до общия краен размер на дефицита към края на годината. Съпоставяйки с дефицита за същия период на предходната година се отчита нарастване с 1.2 на сто или с 979 милиона 100 хиляди лева. Естествено е да потърсим какви са причините за това нарастване и аз ще споделя веднага три от тях. Разбира се, след това в аналитичната част ще има и по-сериозно обяснение по тези три фактора, а сега само ще ги спомена. Това е най-вече изоставянето в изпълнението на приходите и на данъчните и на неданъчните приходи спрямо планирания ръст за 2014 година.

Изпреварващият ръст и на разходите и особено на тези, които са свързани с усвояването на европейските средства и на трето място, временно замразените плащания от Европейската комисия по Оперативна програма „Околна среда” и по две от осите на Оперативна програма „Регионално развитие”.

По-нататък в моето изложение отново ще дам информация за приходите, но основния проблем е, че при разработването на приходната част бяха заложени изключително високи оценки и очаквания, които за много голямо съжаление не се изпълняват и те създават проблеми и са един от основните мотиви, както каза и преди малко премиера, което трябва да отразим в актуализацията на държавния бюджет, която ние в момента в Министерството на финансите започваме да подготвяме на базата на този анализ на изпълнението и очакваното изпълнение на бюджета за 2014 година.

В следващия слайд има една таблица, където са посочени основните параметри на консолидираната фискална програма към 31 юли 2014 година, от която е видно, че параметрите в приходната част остават много близки, като абсолютен размер спрямо същия период на миналата година докато разходите нарастват с 1,2 на сто. Това веднага доказва дисбаланса в изпълнението на бюджета, респективно явилия се прекомерен дефицит за този период на годината в сравнение с миналата година.

В следващия слайд вече могат да се видят и конкретните числа. Приходите и помощите по консолидираната фискална програма към юли 2014 година са в размер на 16 милиарда 840 милиона 500 хиляди лева, което представлява 54,3 на сто от годишните разчети.

Приходите и помощите по консолидираната фискална програма нарастват номинално с 1,4 на сто, което е 230 милиона 700 хиляди лева. Основно поради по-високите постъпления от данъка върху доходите на физическите лица и осигурителните вноски и помощите. Този ръст обаче независимо, че е налице остава под планирания с годишния бюджет, който беше предвиден да бъде 7,1 на сто.

Данъчните постъпления, включително и осигурителните вноски са в размер на 13 милиарда 190 милиона 500 хиляди лева, което представлява 54,2 на сто от годишните разчети при изпълнението на разчетите към края на месец юли 2013 година – 56,2 на сто, тоест отчита се изоставане от 2 на сто, в изпълнението на данъчните постъпления спрямо изпълнението за същия период на миналата година.

Изпълнението на данъците в групата на преките данъци и приходите осигурителни вноски е добро като изоставянето спрямо плана е основно при косвените данъци. Като цяло косвените данъци са с 77 милиона 300 хиляди лева по-ниски от събраните за същия период на миналата година, но ръста, който е предвиден е значително по-висок.

На следващия слайд, е направена съпоставка на параметрите на консолидираната фискална програма по основните групи разходи към 31 юли 2014 година със съответните параметри за същия период на предходната година.

Ако отидем на следващия слайд ще видим веднага и самото разпределение на разходите и тяхното изпълнение. Разходите по консолидирания бюджет към юли 2014 година са в размер на 17 милиарда 987 милиона 800 хиляди лева, което представлява 55,3 на сто от разчета за годината при 52.5 на сто за същия период на миналата година.

Тук се наблюдава обратната тенденция в сравнение с отчета за приходите при изпълнението на разходите по консолидираната фискална програма се отчита ускоряване на усвояването на разходите с 2,8 на сто спрямо изпълнението на разчетите към същия период на миналата година.

В номинално изражение разходите са нараснали спрямо същия период на миналата година с 1 милиард 200 милиона лева или 7,2 на сто.

Отчетеният ръст на разходите се дължи основно на ръст при разходите на европейските програми и фондове и ръст на здравноосигурителните разходи и разходите за пенсии.

Ръстът на разходите по европейските програми и фондове през 2014 година се явява този ръст, защото самата година е ключова година при приключването на стария програмен период 2007-2013 година, тъй като по-голямата част от проектите навлизат вече в тяхната финална фаза.

Докато при социалните разходи и разходите за здравноосигурителни плащания вие знаете, че през 2014 година се наложи да се плащат неразплатените разходи за месеците октомври и ноември на НЗОК в самото начало на годината на 2014 година, а освен това имаше и базов ефект от увеличението на пенсиите, което стана от 1 април 2013 година.

Сега бих желал да кажа няколко думи за самия държавен бюджет, защото той е всъщност закона, който се приема от Народното събрание.

На таблицата на слайд № 8 са представени основните параметри по изпълнението на държавния бюджет. Изпълнението на разчетите по приходите на държавния бюджет към края на юли е напрегнато. Наистина е изключително напрегнато.

Данъчните приходи по държавния бюджет се предвиждаше да нараснат с 1 милиард 700 милиона или това са 11 на сто спрямо отчета за 2013 година, докато за седемте месеца данъчните приходи по държавния бюджет отчитат номинален ръст спрямо отчетените за същия период на предходната година от едва 1,7 на сто.

Изпълнението на разчетите към 31 юли 2014 година също изостава спрямо отчетеното за същия период на миналата година, като процентите са съответно 52,6 на сто за тази година спрямо 55,8 на сто за седемте месеца на миналата година.

Очертава се забавяне при изпълнението на разчетите в групата на косвените данъци, главно при ДДС и акцизи. Тук ще спомена някои конкретни цифри. Данък добавена стойност – 49,8 на сто изпълнение спрямо разчетите за годината и с 96 милиона 100 хиляди лева по-малко в сравнение с постъпленията за същия период на миналата година.

За тази година беше предвиден ръст от 12,4 на сто спрямо отчета за миналата година, виждате какво голямо е изоставянето.

В акцизите имаме изпълнение 50,1 на сто спрямо разчетите за годината. Те остават на нивото като изпълнение за миналата година, но не трябва да забравяме, че с бюджета е предвиден ръст за тази година от 7,9 на сто.

Влиянието на тези два данъка ще доведе в края на годината до едно неизпълнение на данъчните приходи, което по наши разчети на този етап считаме, че ще бъде някъде около 900 милиона лева.

Общият размер на разходите по държавния бюджет, включително и вноската в Европейския съюз за седемте месеца на 2014 година са 11 милиарда 326 милиона 100 хиляди лева или 55 на сто от предвидените в Закона за държавния бюджет разходи при 55,9 на сто за същия период на миналата година.

Частта от вноската на България в Европейския съюз изплатена към края на юли 2014 година възлиза в размер на 615 милиона 300 хиляди лева, при планиран общ размер на вноската от 904 милиона 700 хиляди лева.

Бюджетното салдо по държавния бюджет към 31 юли 2014 година е отрицателно в размер на 955 милиона 700 хиляди лева. За сравнение дефицита по държавния бюджет за миналата година към същия период е бил 479 милиона 500 хиляди лева.

В следващия слайд са посочени мерките за преодоляване в изоставането на приходите. Безспорно беше направен пълен анализ на дейността на Агенция „Митници” и бяха набелязани редица мерки за подобряване на дейността и на двете администрации. Аз ще си позволя да изброя една част от тях, които според нас са много важни, и те са основно в две направления.

Мерки за превенция в борба с митническите, данъчните и осигурителните измами и отклонението от данъчно облагане. Това е едната група.

Втората група са мерки за подобряване събираемостта на приходите от мита, данъци и задължителни осигурителни вноски.

Първата група, какви конкретни мерки предвижда: Засилване на контрола на ГКПП-тата и във вътрешността на страната. Определяне на рискови икономически сектори и стоки за контрол във всяка митница. Определяне на съвместни операции и проверки между НАП, Агенция „Митници”, Българската агенция за безопасност на храните и органите на Министерството на вътрешните работи. Засилване на контрол върху доставките и движението на зърнени и технически култури. Оптимизиране на контрол върху производството и търговията с акцизни стоки. Засилване на контрола върху доставката и движението на течни горива. Засилване на контрола върху интернет търговията със стоки.

Във втората група сме предвидили следните мерки: Засилване на митническия надзор и контрол по отношение на елементите на облагане и целеви проверки на икономическите оператори. Постоянен мониторинг по отношение на длъжници с просрочени задължения. Фискален контрол върху движението на стоки с висок риск. Информационни кампании и електронни уведомления на длъжниците и оптимизиране на процеса по събиране на публичните вземания.

Разбира се, това не са всички мерки, но тези считаме за основни и сме създали необходимата организация все пак в рамките на кратния мандат на служебното правителство от тях да има реален ефект.

Няколко думи за средствата по европейските програми и фондове.

В следващия слайд са предоставени параметрите по изпълнението на сметките за средствата на Европейския съюз и на националния бюджет съпоставени отново със същия период на предходната година.

Ясно се вижда, че тези параметри за тази година са значително по-високи от параметрите за изпълнението през миналата година.

Разходите, например по сметките за средствата на Европейския съюз нарастват с 45,1 на сто, което в абсолютна сума е 699 милиона 500 хиляди лева.

Отчита се и ръст на приходите, но значително по-нисък, който е в размер на 3,4 на сто.

В частта на приходите от помощи се проявяват дефектите на спрените две оперативни програми, на ОП „Околна среда” и на ос 1 и ос 3 от ОП „Регионално развитие”.

Всички вие знаете, че през месец ноември 2013 година Европейската комисия временно спря и замрази плащанията към България по ОП „Околна среда”, а през месец май тази година, същата мярка беше приложена и към две от осите по ОП „Регионално развитие” и това е устойчиво интегрирано градско развитие – ос 1 и устойчиво развитие на туризма – ос 3.

Спирането на тези плащания от Европейската комисия създаде изключително големи проблеми, тъй като проектите бяха в изпълнение. По този начин бенефициентите бяха оставени без необходимите средства за разплащане. Това естествено даде отражение върху цялата верига надолу – изпълнители и подизпълнители, ликвидни възможности за осъществяване на тези европейски проекти и т.н.

Естествено ние като правителство не можем да оставим процеса така, тъй като на практика това означава в крайна сметка да имаме нереализиране на голям брой проекти и загуба на значителен размер европейски средства, поради което вече започнахме да предприемаме определени мерки чрез национално финансиране от държавния бюджет, даже може би още на следващото заседание ще внесем и един проект на Постановление, с който правителството да даде право на министъра на финансите до определен размер да може авансово да финансира бенефициентите, за да може този процес да се ускори и естествено да усвоим по-голям размер европейски средства.

Очакваните постъпления по сертифицирани, но не възстановени от Европейската комисия плащания по ОП „Околна среда” и ОП „Регионално развитие” към 31 юли 2014 година са съответно: 376,3 милиона по ОП „Околна среда” и 102 милиона по ОП „Регионално развитие” по тези две оси.

В следващия слайд вие виждате няколко инструмента, които правителството използва за подобряване на работата и вече говорихме, сравнително подробно за работата и резултатите от дейността на приходните администрации и за осигуряването на ресурс от националния бюджет за финансиране на дейностите по замразените програми. Само ще посоча, че през месец август от националния бюджет беше предоставено за финансиране плащане в размер на 167 милиона по ОП „Околна среда” и 188 милиона по ОП „Регионално развитие”.

Ние направихме и преглед на изпълнение на публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите”. В доста значителен брой проекти има изоставяне, но понеже периода на усвояване на тези средства е до края на годината до 31 декември ние също ще внесем постановление в Министерския съвет, с което ще се постараем да накараме съответните бенефициенти да ускорят този процес като ще определим една дата до която трябва да се сключат договорите с изпълнителите, за да може проектите да се реализират до 31 декември.

В противен случай ако до тази дата, при нашето предложение на този етап е 15 септември, не се сключат договори с изпълнителите, всъщност по-добре е да се прекъсне проекта, защото няма да може да бъде извършена неговата реализация до 31 декември.

По отношение на мерките за повишаване бюджетната дисциплина в публичния сектор вие знаете, че Агенцията за държавна финансова инспекция извършиха проверки на изразходваните средства във всички първостепенни разпоредители с бюджетни кредити и не само за това, което е направено до този момент, но какви задължения и ангажименти са поети оттук нататък до края на годината, те работеха заедно с вътрешните одитни екипи на съответните министерства. Цялата тази дейност беше координира от заместник-министър Петкова, тя на голяма пресконференция изложи какви резултати, каква информация, какви данни е намерила при тези проверки. Естествено ние в момента анализираме резултатите от тези проверки. Някои от тях може би ще намерят отражение в актуализацията на държания бюджет за следващата година. За други обаче където има субективни причини, грешки, ще се търсят съответните отговорности.

Ако трябва да систематизирам проблемите при изпълнението на бюджета до края на 2014 г. ще ги подредя така.

На първо място, очертаващо се неизпълнение на приходите създава сериозни трудности за финансиране на одобрените разходи с бюджета за 2014 г.

На второ място, проектите по оперативните програми на Европейския съюз навлизат във финална фаза за програмния период 2007-2013 г., което изисква допълнителни ресурси и максимални усилия за минимизиране рисковете от загуба на средства.

На трето място, направените промени със Закона за изменение на бюджета на НЗОК за 2014 г. допълнително ограничиха разходите на министерствата и ведомствата, като предвид напредналата фаза на изпълнението на бюджета ще възникнат сериозни затруднения при финансирането на някои бюджетни системи. Тук искам да вмъкна, че в последната една седмица аз правих среща с всички министерства и ведомства, направихме анализ на изпълнението на бюджета до този момент и какви най-належащи разходи им остават до края на годината, натъкнахме се на много сериозни проблеми, някои системи дори няма да могат да си изплатят заплатите за месец декември.

Пред вас мога да споделя, че проблемът идва още от самото съставяне на бюджета, за да се осигури публичната инвестиционна програма от 500 млн. лева на министерствата и ведомствата са намалени бюджетите с 12 %. След това се въвежда буфер от 5 %, който разбира се че няма да влезе, тъй като размерът на бюджетния дефицит ще бъде по-висок от този, който е одобрен като условие за освобождаване на този буфер.

На трето място, необяснимата за мен промяна със Закона за изменение на бюджета на касата, с който отново се намаляват бюджетите на министерствата и ведомствата с 5 %. Това е 22 % намаление, което няма как да не даде отражение върху нормалното функциониране на системите на първо място, и за пореден път се прилага подхода един процент отгоре надолу без да се влезе в някакъв анализ на състоянието на отделните системи, проблемите, потребностите и т.н. Да, в някои системи може да има намаление, даже защо не и по-голямо, ако има такава възможност, но в други системи не само че не трябва да има намаление, а трябва да има даже и необходимост от предоставяне на допълнителен ресурс.

Следващият проблем, който систематизиран мога да посоча, е напрежението при финансирането на сектора на здравеопазването продължава да оказва сериозен натиск от страна на разходите. В тези разговори, които водих, пред вас мога да споделя, че НЗОК дойде със своите разчети, като минимално необходимите средства, които те искат, е 117 милиона върху първото увеличение от 225 милиона, което беше направено през лятото. Разбира се, това ще бъде поставено на сериозна дискусия. Правителството реши на едно от своите заседания да ме определи като председател на Надзорния съвет на касата. В понеделник ми е първия надзорен съвет. Там ще гледаме сериозно тези сметки и аз съм ги помолил да направят много допълнителни разчети на движението на разходите през последните няколко години, но не две-три, а седем-осем, фактори, които са довели, има лекарствата в рамките на последните седем-осем години са се удвоили и повече, болничната медицинска помощ е нараснала със 60 и повече процента, а всъщност резултат отсреща няма. Нито ни е станал по-здрав народът, нито ефективността на използване на средствата според мен е много ниска, но сега не е мястото да разговаряме по проблемите на механизма на финансиране и въобще финансовото състояние на НЗОК.

Следващият проблем е натиск от страна на разходите и неизпълнение на разчетите по приходите неизбежно ще доведе до влошаване и съвсем откровено може да заявим, че ние ще влезем след избирането на новото Народно събрание с проект за актуализация на бюджета за 2014 г. Нашето намерение е тази актуализация все пак да бъде в рамките на Маахстрийтския критерий и да не надхвърли рамките на трите процента.

Разбира се, ние търсим и други буфери, буфери, които са най-вече свързани с планирани разходи по централния бюджет, които може да ги икономисаме, може да ги отсрочим на извършването им през следващата година, както разбира се един такъв сериозен буфер е и самото неизпълнение на публичната инвестиционна програма за тези, които няма да успеят да я осъществят.

Това е, господин вицепремиер, уважаеми дами и господа, най-накратко. Ако има някакви въпроси, аз съм готов да отговоря, тъй като в много цифри се казаха, но все пак със сигурност има и някои конкретни проблеми, които вас ви интересуват и на които ще се постарая на отговоря. Благодаря.

ВАСИЛ ЩОНОВ: Благодаря ви, господин Ананиев.

Предлагам да премине презентацията на втора точка и тогава да преминем към обсъждане. Съгласни ли сте?

Заповядайте, господине.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря. Уважаеми господин вицепремиер, смятам, че имаме дневен ред на нашия съвет, който се приема с консенсус, а не с две трети и трябва да го следваме. Аз мисля, че е достатъчно сериозна точката за финансовото състояние на държавата, естествено че енергетиката е инплицитна част от тях, но така или иначе има една голяма специфика и аз смятам, че би трябвало да имаме една дискусия и обсъждане на това, което беше представено от заместник-министър Ананиев на общото състояние на държавата, а след което да преминем към следващата точка в спецификата на енергийния сектор с вашата презентация и с това, което започна да дискутира Енергийния борд онзи ден.

Предлагам да следваме дневния ред и да минем през дискусията на първа точка, след което да минем на втора точка.

ВАСИЛ ЩОНОВ: Нека да дадем време за въпроси и становища.

Заповядайте.

КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: Уважаеми господин Щонов, уважаеми господин вицепремиер, аз използвам възможността, тъй като ние се връщаме в диалога, от който отсъствахме една година. Искам да поздравя господин Ананиев с честния анализ, който направи. Нещо, на което не сме особено често свидетели в този формат.

Това, което може би аз съм пропуснал да чуя, е как заместник-министърът оценява инвестициите и потенциала за инвестиции, защото по този въпрос нямаше нищо казано. Имаше големи хвалби от предишните.

Хареса ми нещо, което той каза, но не знам до каква степен ще го развитие като служебно правителство, а именно, че трябва да се търси отговорност от някои хора. Аз лично с удоволствие бих потърсил отговорност на видния депесар Петър Чобанов.

ВАСИЛ ЩОНОВ: Други въпроси?

Заповядайте.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: Благодаря. Аз преди да задам въпрос, искам да направя едно изказване, тъй като ние тук се събираме предимно да изразяваме позиции и становища и да водим преговори. Това е форматът на Националния съвет за тристранно сътрудничество, а не да се информираме и да слушаме само презентации. Настоявам в този дух, както винаги е работил този орган, да продължи да работи и по време на служебното правителство.

Смятам че в дискусиите и в нашите позиции, в това число и писмени, ще намерите достатъчно позитивни и полезни както предложения, така и някои критични може би бележки на моменти, но със сигурност те са добронамерени и с намерение да подобрят дадената материя, решения, които се предлагат или аргументи за алтернативни такива.

Аз благодаря на заместник-министър Ананиев за наистина, аз не бих го нарекъл честния, а бих го нарекъл експертния и професионалния поглед, между впрочем по-голяма част от това, което той изложи, е публикувано на сайта на финансите, така че информацията е публична и ние разполагаме с нея в детайлите, в които дори бяха представени.

За мен по-скоро днешната дискусия и благодаря на министър-председателя и на цялото правителство, че възприе този подход да започне с този анализ с работата на тристранния съвет, тъй като той е изключително важен за това какво можем да правим в следващите седмици и месеци в отделните сектори и направления и политики.

За мен е по-важно дискусията за дълбочината на това, което не е публикувано. Ние чухме вчера пак от медиите изявление на другия заместник-министър на финансите, който коментираше анализа, който беше направен по министерства и ведомства по отношение на състоянието на техните бюджети и най-вече поетите ангажименти по обществени поръчки, които се изпълняват или ще бъдат изпълнявани до края на годината. Появи се някакво число за допълнителен един милиард, който не е осигурен. По-скоро господин Ананиев това също бих искал да го коментирате като един от възможните рискове и може ли той да бъде преодолян сравнително лесно, тъй като в медиите малко информация получихме за това. Освен говорене на разликата в отделните изпълнения на бюджетите по обществените поръчки на отделните министерства , което не е толкова фатално в края на краищата. Говоря като процентно изпълнение спрямо годишния план. Но това, което е извън възможностите на плана, на бюджетите за нас е доста притеснително ако наистина има такъв заложен процес на подготовка, на договори, докъде са стигнали те, могат ли да бъдат прекратени, неустойки по тях ще плаща ли държавата, въобще какво е състоянието, тъй като допълнителен милиард ако натоварим и трите процента хич няма да ни стигнат дефицит в края на годината. Всички сме наясно, че актуализация на бюджета, но не такава, каквато внесе предишното правителство, всъщност се налага. Казвам не такава, тъй като ние бяхме против всички тук стоящите около тази маса искам да го припомня и да кажа на всички по една основна причина, че ние не сме съгласни и досега не сме съгласни работодателите и синдикатите в банковата система да се наливат средства на данъкоплатеца и това беше основната причина ние да опитаме да бойкотираме, Слава богу успяхме с различни канали и с действията и на законодателя, който се самоблокира накрая, но така или иначе не стигнахме до тази актуализация и ние не смятаме, че това е негативен сигнал и знак, за разлика от това, което чухме от премиера що касае частта за финансовата стабилност на банковата система. Тоест тези два милиарда и близо седемстотин милиона, които бяха заложени в актуализацията на Закона за актуализация, който не мина, за спасяване на банковата система беше основната причина ние с бизнеса да се противопоставим на тази актуализация. Което, бързам веднага да кажа, не значи, че ние няма да подкрепим. Напротив, ние ще подкрепим, специално говоря за моята организация, подготовката от служебния кабинет на една прецизна актуализация на бюджета, която се налага както сам казвате вие, по ред други причини, които според мен допълнително трябва да бъдат изследвани. В тази посока смятам, че трябва да бъде днешната дискусия, за да бъдем полезни.

Освен това, което вие сте направили по министерства и ведомства, има редица системи, в които ние имаме сигнали за това, че започват явни дефицити да стоят на тяхното внимание. Очевидно подобен процент на орязване на разходите неминуемо ще доведе до сътресения буквално още тези седмици. Затова казвам, те не са насочени или вълненията, които вече виждате в отделни сектори, не се насочени директно към служебното правителство, просто съвпадат липсата на пари и недофинансирането на системите или неплащането на определени заплати с този период, в който вие управлявате. Искам това ясно да го кажа, нямаме никакви намерения да дестабилизираме държавата, опазил ни Господ, целево, тенденциозно, преди избори или в тази ситуация. Но в системата на здравеопазването беше коментирано, потвърждаваме само, че положението наистина е много, много тежко и с всеки изминал месец или седмица дори, там става още по-драматично. Да не говорим, че и вече кадровото осигуряване е съвсем на ръба, да не кажа, че е минало извън пределите на нормалността, имам предвид с медицински персонал и с лекари и те напускат буквално всяка седмица държавата.

В средното образование има дефицити, предполагам, че сте говорили с министъра, но и нашия синдикат алармира, изземването на тези 19 милиона от министерството всъщност блокира редица ключови програми и от самото начало на учебната година ще създаде сътресения в цялата система на средното образование. Там твърдението е, че от 1 октомври трябва да бъдат осигурени допълнително поне 10 милиона за изплащане на увеличението от 1 януари на минималната работна заплата, което засяга непедагогическия персонал в училищата, детските градини, извън училищни звена, което не е в момента гарантирано. Освен това за да се отнемат организации през учебната 2014-2015 г., която започна след няколко дни, трябват близо десет милиона, които също не са гарантирани.

В няколко сектора, за които ние алармираме отдавна, но така или иначе вече ексцесията е доста голяма, напоителни системи виждате че вече се започнаха с протестните действия, хората няма как да продължат да стоят без заплати, там въпросът е системен и мисля, че отдавна е известен, специално на господин Ананиев съм сигурен че е известен, той е там от десет година, може би толкова, брадясал проблем, който никой не е решавал и продължава да ескалира и все по-тежък става проблема. Деветнадесетте милиона поне трябва да бъдат гарантирани за държавната функция за отводняване, които са заложени в бюджета, а всъщност не са финансирани.

Освен това в няколко други сектора имаме драматични поне сигнали от нашите структури – Изпълнителната агенция по горите бюджетът е намален с 40 %. Няма как да функционира очевидно тази система с подобно намаление ,говоря и петте процента, след като влезе в сила Законът за актуализация на бюджета на касата. Така или иначе няма да продължавам с конкретните примери, само ги дадох само за илюстрация. Имаме достатъчно сигнали, които ще предоставим и на съответните министерства, както ги предоставяме в частност на Министерството на финансите.

Накрая ми се струва важно, обаче, освен това което казах вече, и освен втората точка, която безспорно има пряко отношение към фискалната позиция на държавата, изобщо финансите и начина, по който се отнасят в системата към фиска и към бюджета да се кажат няколко думи за рисковете. Тук каза премиера за рисковете в банковата система. Ние достатъчно грамотно следим проблема с КТБ, като казвам грамотно създадохме експертен консултативен съвет, за тези, които са пропуснали, имам предвид бизнеса и синдикатите, с водещи експерти, които предлагат постоянно решение и в публичното пространство и на Управителния съвет на централната банка, друг е въпросът доколко има чуваемост след това, което ние генерираме като предложения. Така или иначе това е системен риск, който няма как да не се отчете в момента по отношение на факторите, които влияят и биха повлияли в следващите седмици и месеци, като отново казваме ние не искаме бюджетът да спасява КТБ, но искаме да знаем например какво стана и как договорихте продължаването или договорихте ли го, чухме нещо, трябва да го знаем обаче, това са публични пари на депозита, който беше или как точно беше организиран, формата не е толкова важно, за финансова подкрепа на ПИБ. Беше продължен доколкото чувам с още една година, това така ли е, тоест това влияе ли върху дълговата емисия, която трябва да бъде покривана в края на ноември. Изобщо говорейки за фискалните рискове не можем да се ограничим само до това, което е публикувано в сайта на финансите, иначе няма смисъл да се събираме тук и да правим такъв съвет. Ако трябва, той трябва да бъде в тази му част закрит, да не се предава по интернет или както решите, но настоявам в тази точка да получим едно по-прецизно и по-задълбочено цялостна картина на състоянието на държавата и рисковете пред нея, в това число и някои други, които ще коментираме може би по-нататък в заседанията на НСТС, имам предвид пенсионната система, която също генерира фискални рискове от гледна точка на изпълнението на разходите и приходите. Благодаря.

ВАСИЛ ЩОНОВ: Благодаря ви.

Много полезни факти винаги има във вашите изказвания, много добри въпроси, за които ще се подготвим. Нека занапред ако може да се ограничим по три-четири минутки.

Едно лично предложение от мен, голяма част от проблемите ние ги знаем, можем да ги потвърдим накратко, но най-важното е решение или предложение за решение или хипотези за решение. Проблемите са ясни, ако искате да акцентувате върху проблемите с удоволствие ги изслушваме, но за да се движи напред процеса е важно да се гледа какво можем да направим оттук нататък.

Заповядайте.

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: Благодаря, господин министър Щонов. Уважаеми вицепремиер, уважаеми господин заместник-министър, ясно е, че ние можем някои от нашите изказвания, примерно моето и господин Ананиев от дългогодишната ни съвместна работа може да го направи вместо мен, защото предварително знае основните акценти, които ще бъдат, но все пак ние сме длъжни и за протокола и за нашите членове да напомним важни неща, които са за бюджета.

Ще започна с това, че се радвам, че тристранният диалог се възстановява. Огромно удовлетворение от това, че сме в пълен състав и „Подкрепа“ е отново сред нас. Така че, остава ни да работим добре.

Ще се опитам да маркирам нещата. Има информация за изпълнението на бюджета до половината на годината, което ни позволи да погледнем и ние нещата. Ще кажа и изискванията, на които ще държим затова, защото все пак вие се готвите да направите проект на бюджета и няма как да не кажем какво бихме желали да намери отражение и не бихме желали да го има вътре. Затова ще започна малко по-рано с това, което е и премиерът започна. Радвам се, че ни уважи, съжалявам, че натоварената му програма не му позволява да бъде тук по време на целия диалог. Пропусната беше една уникална възможност да се извършат, което служебното правителство може да направи, за да извършат разумни съкращения, да се въздържи служебното правителство от разширяване на персонала и от назначения, които иначе може и за един по-дълъг период да са важни, но за краткия период от три месеца можеше да доведат до сериозни икономии в бюджета. Ясно е, че областни управители, без тях не може и трябва да се сменяват и назначават, но другаде можеше, няма да влизам в детайли, да се въздържат от назначения и да се ограничи само със съкращения.

На мен, също като на господин Тренчев, ми направи тази хубава фраза, че ще се търси отговорност. Аз ще цитирам една популярна песен „Дано се изпълни това намерение, ама надали“, „А дано, ама надали“. Ще имаме възможност след това да констатираме какво е направено в тази посока.

Що се отнася до бюджета искам да отбележа нещо, което за нас е удовлетворително, това е че преките данъци имат сравнимо добро изпълнение в сравнение с миналата година. Това за нас дава удовлетворение, защото потвърждава нашата теза, че ниското ниво на преките данъци създава добри предпоставка за плащането им от задължените лица и се радваме, че досега тези нива се запазват и се надяваме при формирането на следващия бюджета по същия начина да се подходи, за да имаме добра събираемост по не в тази сфера. Ясно е, с едно изречение само, контролните органи и всички тези мерки, които бяха набелязани, ние ще подкрепим всички мерки и действия на контролните мерки, които ще доведат до по-голяма събираемост. Нямаме никакви намерения да толерираме който и да било, който не си изпълнява задълженията. Разплащането с бизнеса също трябва да намери отражение при формирането на новия бюджет и предложенията. По данни, които имаме, около над 400 милиона отново се дължат, това не е добре. Да се въздържат тогава, когато се готвят плановете за новия бюджета от увеличение на заплати и в минимални осигурителни прагове, използвам случая тук да кажа, тя се преекспонира това изявление, че ще се разпростират, ние сме твърдо против това да се разпростират задължителни минимални осигурителни прагове и ще държим на това нещо. Нека да преговарят, нека да се договарят, иначе – не. Даже сме за намаление на минимални осигурителни прагове там, където секторът е в затруднено положение. Имаше такъв период в строителния сектор специално.

Не реформирани сектори не бихме желали да се предвижда за тях увеличение. Даже и финансирането на тези сектори, които всички знаем, ще ги цитирам за протокола, това са в администрацията като цяло, електронно правителство разбирайте, енергетиката после, здравния сектор, пенсионните реформи, образованието. В тези сектори ние ще държим да има проектно бюджетиране, тоест даването даже на пари за следващия период в бюджета да бъде обвързано с постигането на определени цели, малки стъпки, но сигурни, без които да си знаят, че и тези пари няма да им бъдат осигурени.

И нещо, за което ще искам малко разяснения от господин Ананиев, той каза, че по линия на европейското проектиране, че е по-добре да се прекъсне изпълнението на определени проекти, за които оценката е, че няма да могат да бъдат изпълнени до края на годината, нали така?

КИРИЛ АНАНИЕВ: Това е за публичната инвестиционна програма, нашата националната, а не за европейските пари.

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ: В тази част, когато говорехте за проектите го споменахте, за европейското финансиране нали беше, ще ни се това много внимателно да се подхожда, защото има два субективни фактора, първо, един трябва да прецени, някой – не казвам кой, ще трябва да преценява, това е субективен фактор на кой да се прекъсне. И второ, някой ще преценява – също субективен фактор, кой няма евентуално да може да го изпълни до края на периода проектния. В този смисъл ние се притесняваме да не се превърне в подборен отстрел. С това ще завърша.

Използвам случая накрая да пожелая успешна работа на служебното правителство. Всичко, което е необходимо за съдействие, подкрепа от нас, за всякакви креативни инициативи, ще бъдем на разположение. Благодаря за търпението.

ВАСИЛ ЩОНОВ: Благодарим ви.

Заповядайте.

ОГНЯН ДОНЕВ: Уважаеми господин вицепремиер, ще бъда съвсем кратък. Господин Димитров изчерпа и обратно информира за това, което ние правим за финансовата стабилност в държавата. Като искам тук, а може би и колегите ще споделят, че днес бях притеснен от един такъв термин „надскачане на закона“. Според мен ние първо, трябва да спазваме законите и след това да ги надскачаме, заобикаляме, не изпълняваме и т.н., особено правораздавателните органи. Тоест ние в нашия експертен съвет, който сътворихме заедно профсъюзи и работодатели със сигурност искаме едно нещо, да се спазват законите в България, също така като обратно послание.

Една лична молба, няма да ви губя времето, господин Ананиев може да направите нещо много полезно за българската индустрия. В здравната каса публикувайте какъв е дела на българските лекарства от тези разходи за лекарства, за да не остава това погрешно впечатление, което се използва в конкурентната борба от задграничните ни партньори да се крият зад и да оставят впечатление, че български лекарства хабят финансовия ресурс на касата. Мисля, че никаква търговска тайна няма да се наруши, ако трябва и фирмите ще дадем съгласие да се публикуват тези данни, какъв е дела от обществения ресурс, който реално се потребява от български фирми. Благодаря ви.

ВАСИЛ ЩОНОВ: Благодаря и на вас, господин Донев.

Аз имам едно предложение, тъй като на мен ще ми се наложи да пътувам след около половин час, искате ли да отговори заместник-министърът на тези въпроси, да минем през енергетиката набързо и след това да се върнете към въпросите за бюджета, за да мога да съм полезен и на вас. Благодаря ви.

КИРИЛ АНАНИЕВ: Доктор Тренчев, прав сте, като забелязахте ,че в този материал няма кой знае, даже никакви цифри за инвестициите. Не е направено нарочно, но това че го забелязахте е важно и ще ви кажа, че публично-частните партньорства за периода януари – юни 2014 г. възлизат на 490 700 хиляди евро, което е с 23 % по-ниско, отколкото размера на публично-частните партньорства през миналата година за същия период, които са били 636 400 хиляди евро. По принцип има една тенденция от няколко години, въобще откакто започна кризата всъщност, една тенденция на рязък спад на тези инвестиции. За съжаление в тазгодишния бюджета беше предвидено, тоест в тригодишната бюджетна програма беше предвидено от тази година дъното да тръгне вече процес на нарастване в следващите две години, но като гледам как върви изпълнението, не съм убеден, че това ще се случи.

Другото, за прословутата отговорност. Не знам в какъв дух сте ме разбрали от моето изказване. Идеята, която имаме в Министерството на финансите и неговите контролни органи е, сега като се анализира тази информация, която излезе за договорите, обществени поръчки, поети ангажименти и т.н., да се види от всичките тези неща, които могат по естествен път, без да има някакви финансови загуби, да бъдат прекратени. Там, където има нарушения, ще се търси отговорност, но по законовия ред се търси на тези, които са нарушили правилата на поетите ангажименти със Закона за бюджета или в процедурите за обществените поръчки.

Тоест на предвиждаме някакви мерки различни от законово предвидените мерки, всеки да се носи отговорността за това, което е направил.

На въпросите на господин Димитров, безспорно тези разговори, които ги водехме с министерствата и ведомствата ще бъдат основата за актуализацията на бюджета. Вие споменахте няколко системи, но проблем има и в редица други системи, за това не ми се иска сега да отговарям за система по система. За образованието по отделните програми и за възнаграждения и т.н, но тези проблеми са поставени пред Министерството на финансите и ние ще се опитаме по някакъв начин да намерят отговор в актуализацията.

Лошото е, че по принцип актуализацията би трябвало да предполага намаляване на разходи понеже срещу нея трябва компенсиране на нереализирани приходи. Ние безспорно знаем, че приетият подход за съставяне на бюджета не може да не доведе до преразглеждане и разходната част на някои системи, защото падането с такива огромни проценти още в базата на бюджета без да се променят програми, без да се променят приоритети, както в количествено, така и в съдържателната част, означава че нещо трябва да се направи, но това предстои.

Ние ще водим разговори, между другото на 2 септември изпратихме указанието за подготовката на бюджета на министерствата и ведомствата и те са го получили вече и техният срок е 17 септември да представят проекто бюджета си за 2015 година и актуализация на три годишната рамка в рамките на 2016 и 2017 година.

Надявам се, и там вече ще има също срещи, също анализи и на базата на това какво очакваме да се случи тази година, защото искаме да изчистим веднъж завинаги базата да бъде реална, а не да правим едно нещо и накрая на годината с Постановление на Министерския съвет непрекъснато да се изменя, което не е най-ефективният подход при правенето на бюджета.

Казахте, че искате по-подробна информация за банковата система. Нека да оставим още няколко дни или седмица. Очакваме някои неща да се случат. Тогава може вече да се говори по-конкретно, но принципно ние засега не бихме желали да финализираме този процес с публични средства. Нека той да бъде финализиран, както казват пазарни средства, макар че на дали това е най-точният израз, но така или иначе нека да имаме някаква по-голяма яснота, тъй като все още всичко е в ръцете на БНБ и няма как да не дадем такава информация, но нека да бъде обективна, реална и точна.

Мисля, че отговорих на господин Велев за съкращенията бяха казани няколко думи, но поне в бюджетната част ние съкращения не сме правили, ако на други равнища са направени – областни управители и т.н, но тук не мога да кажа нищо конкретно.

Съгласен съм, че пари без реформи не бива да се дават, но за съжаление понякога се налага в извънредни случаи да се дават и такива, както е сега в момента със здравната каса. Всички знаем какво трябва да се направи, обаче ако това се прави не за три месеца, не за пет месеца, а за един по-продължителен период от време, най-малкото трябва следващата година да се направи промяна в законодателството, което да преформулира модела на функциониране на тази каса. След това евентуално да се отиграе експериментално в някои от районните каси промяната в модела за да може да влезе нещо, за което сме сигурни, че няма да ни хвърли отново в обратната страна и да направим грешка. Но, така или иначе принципът е правилен и той се повтаря всяка година – пари срещу реформи. За съжаление той стана малко изтъркан, така е.

Това, което казахте за проектите, това е само за тези проекти, за които се установява, че няма технологично време за тяхното изпълнение. Ще се започне някакъв проект и ще остане така без да има източник за финансиране, но това са по националната програма за инвестиции.

Що се отнася за европейските пари, аз споменах, че даже правителството ще приеме постановление, с което ще предвиди ресурс за авансово финансиране преди да дойдат парите, тоест ние не само, че няма да спираме, а ще стимулираме изпълнението на тези проекти.

Господин Донев, с удоволствие и мисля, че няма никаква тайна в тази справка какъв е размерът на българските и чуждите лекарства, ще бъде направена и предоставена публично.

ВАСИЛ ЩОНОВ: Добре, нека да преминем към втора точка.
Точка 2