Заседание на осемнадесети юли през две хиляди и единадесета година в състав



Дата26.10.2018
Размер53.16 Kb.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е



Гр. С. , 18.07.2011 г.

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, трети въззивен състав, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и единадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

ХРИСТО ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от съдия ДОНКОВА ч. гр. дело № 587 по описа за 2011 год. по описа на СОС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Георги Донков като пълномощник на Д. В. Д. срещу определение № 1900 от 17.05.2011 г., постановено по гр. д. № 1339/2010 г. по описа на Ботевградския районен съд, с което е отхвърлена молбата на частният жалбоподател – ответник за заплащане на направените по делото разноски в размер на 770 лв. /за адвокатско възнаграждение/. Изложил е съображения за това, че искането за присъждане на разноски е било направено своевременно с оглед нормата на чл.81 ГПК. Правото на присъждане на разноски на ответника по чл.78, ал.4 ГПК при прекратяване на производството поради оттегляне на иска се реализира с молба, предявена по реда и в сроковете по чл.248 ГПК. Упражняването на това право не е поставено в зависимост от срока за представяне на списък на разноските, както и не е установена преклузия на правото на разноски по чл.133 ГПК, ако искането не е направено с отговора на исковата молба.

Ответниците по жалба не вземат становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на жалбоподателя, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред районния съд е било образувано по главни искове с правно основание чл.72, ал.1 ЗС и евентуални по чл.74, ал.1 ЗС за заплащане на извършени подобрения на обща стойност 16 000 лв. Ответникът, чрез процесуалния си представител, е депозирал на 01.11.2010 г. отговор на исковата молба по чл.131 ГПК.

Видно от определение № 1461 от 04.04.2011 г. производството по делото е прекратено на основание чл.232 ГПК поради оттегляне на предявените искове. Същото е заявено в молба на ищците от 01.04.2011 г.

С обжалваното определение съдът се е произнесъл по молба на ответника от 27.04.2011 г. за присъждане на разноски по реда на чл.248, ал.1 ГПК, като е отхвърлил същата. Изложил е съображения, че такова искане не е било направено в отговора на исковата молба, поради което претендираните разноски /за адвокатско възнаграждение/ в размер на 770 лв. не следва да се присъждат.

Видно от приложения с молбата от 27.04.2011 г. договор за правна защита и съдействие от 02.12.2010 г., ответникът е заплатил като адвокатско възнаграждение сума в посочения по-горе размер.

С оглед на изложеното, съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Отговорността за разноските по делото е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която то се явява като санкция за неоснователно предизвикания правен спор. Когато поради недопустимост на иска, поради оттегляне на иска или отказ от иска делото бъде прекратено, отговорността за разноски се понася от ищеца /чл.78, ал.4 ГПК/.

Молбата за допълване на постановеното определение за прекратяване на производството по делото чрез присъждане на направените разноски е била процесуално допустима с оглед изискването на чл.248, ал.1 ГПК за подаването й в срока за обжалване на акта. По същество молбата е била и основателна.

Съгласно чл.81 ГПК по присъждането на разноски съдът се произнася във всеки акт, с който приключва разглеждането на делото в съответната инстанция. Законът предвижда представяне на списък на разноските най-късно до датата на приключване на последното заседание по делото в съответната инстанция – чл.80 ГПК. Заседанията на съда могат да бъдат открити и закрити по чл.134 ГПК, като страните не участват в закритите съдебни заседания. При нормално развитие на общия исков процес последно заседание по смисъла на цитираната разпоредба това е откритото съдебно заседание, в което съдът обявява устните състезания за приключени по реда на чл.149, ал.2 ГПК. Следователно и разпоредбата на чл.80 ГПК, която предвижда задължение за представяне на списък на разноските, обвързва срока със заседанието, в което са приключени устните състезания. От това правило е изведено и разрешението, че липсата на списък лишава страната от правото на обжалване на решението в частта за разноските.

Ако разглеждането на делото не е приключило с решение, т. е. не е било проведено последно съдебно заседание по чл.149 ГПК, то правото на разноски на ответника произтича от нормата на чл.81 ГПК. В тази разпоредба не е установен срок за предявяване на искането за присъждане на разноски в течение на производството, както и такъв не е регламентиран по чл.78, ал.4 ГПК и следователно искането трябва да бъде заявено до приключване на производството по делото. От друга страна, определението за прекратяване на производството по делото се постановява от съда в закрито заседание, като в случай на десезиране на съда по чл.232 ГПК до първото открито заседание ответникът не се уведомява за заявеното оттегляне на иска. За приключване на производството по делото ответникът узнава с получаването на препис от определението за прекратяване. Правото на разноски по чл.78, ал.4 ГПК би могло да се реализира единствено с молба, подадена по реда на чл.248 ГПК. Според тази разпоредба е допустимо и искане за допълване на решението, което в частта за разноските има характер на определение. Следователно, съдът разполага с правомощието да се произнесе по разноските и когато не е направил това в решението, респективно с определението за прекратяване на производството по делото. От гореизложеното може да се направи извод, че правото на присъждане на разноски на ответника по чл.78, ал.4 ГПК при прекратяване на производството поради оттегляне на иска се реализира с молба, предявена по реда и в сроковете по чл.248 ГПК. Упражняването на това право не е поставено в зависимост от срока за представяне на списък на разноските по чл.80 ГПК. Трябва да се отбележи и че законодателят не е предвидил преклузия на правото на разноски по чл.133 ГПК, ако искането не е направено с отговора на исковата молба. В цитирания по-горе смисъл е определение № 438 от 17.07.2009 г. по ч. т. д. № 352/2009 г. на ВКС, I т. о., ТК.

В случая, молбата по чл.248 ГПК е подадена в предвидения от закона срок и е основателна, поради което следва да се уважи. Представени са доказателства за действително направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Заплатеното в настоящата хипотеза възнаграждение не може да се прецени като прекомерно с оглед сложността на делото, тъй като съответства на оказаната правна помощ на ответника /изготвяне на отговор на исковата молба/. Отделно от изложеното, дори да е налице прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, може да се определи по-нисък размер на разноските, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В параграф 2 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че в случаите на чл.78, ал.5 ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата или в случая 770 лв. /в чл.7, ал.2, т.4 е установено минималното възнаграждение при дела с материален интерес над 10 000 лв. – 650 лв. плюс 2 % за горницата над 10 000 лв./.

Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд, обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови ново по същество, с което в полза на частния жалбоподател се присъди сумата 770 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът


О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 1900 от 17.05.2011 г., постановено по гр. д. № 1339/2010 г. по описа на Ботевградския районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА П. М. П., ЕГН и Е. В. П., ЕГН, от с. Т. , Софийска област, ул. „”, , да заплатят на Д. В. Д. от с. Т. , Софийска област, ул. , ЕГН, на основание чл.78, ал.4 ГПК, сумата 770 лв. /седемстотин и седемдесет лева/ – разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Каталог: Acts -> Съдебни%20актове%20по%20Граждански%20дела -> Съдебни%20актове%20постановени%20през%202011%20година -> 07-Юли-2011
Съдебни%20актове%20постановени%20през%202011%20година -> Заседание на тринадесети декември през две хиляди и единадесета година, в състав
Съдебни%20актове%20постановени%20през%202011%20година -> Заседание на единадесети май през две хиляди и единадесета година в състав
Съдебни%20актове%20по%20Граждански%20дела -> Заседание на първи септември през две хиляди и осма година в състав: председател: емилия донкова
Съдебни%20актове%20постановени%20през%202011%20година -> Заседание на пети декември две хиляди и единадесета година в състав
Съдебни%20актове%20постановени%20през%202011%20година -> Заседание на втори февруари две хиляди и единадесета година, в състав


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница