Заседание на осми май две хиляди и петнадесета година, в състав

София, ……………...

СЪДИЯ В СГС: АТАНАС АТАНАСОВ

при секретаря ……………. и прокурора ……….., като разгледа докладваното от съдия Атанасов НЧД № 486/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.3 от НПК.

Образувано е по жалби от поверениците, съответно на Снежана Георгиева Ставрева – адв. Емил Милев и на Деми Емил Димитров, действащ чрез своя законен представител Емил Живков Димитров, както и на Александрина Йорданова Ченишева – адв. Милка Петкова, срещу постановление на прокурор при СГП от 10.12.2014г., с което частично е прекратено наказателното производство по досъдебно производство по сл. дело № 285/2006 г. по описа на Националната следствена служба, прокуроска преписка № 6980/2006 г. по описа на СГП досежно обвиняемия Георги Христов Кирчев.

В жалбата на адв. Милка Петкова се излагат доводи, че обжалваното постановление е издадено, без да са изпълнени в цялост дадените указания от първоинстанционния и въззивния съдебни състави, които са се произнесли по отмяната на предходно постановление за прекратяване на наказателното производство по делото. Поддържа се, че провеждането на необходимите действия по разследването е било необходимо за изясняване на истината за инкриминирания инцидент, поради което и формираният в обжалваното постановление извод за недоказаност обв. Кирчев да е извършил престъплението, за което е привлечен, е необоснован и неправилен. Повереникът на Александрина Ченишева счита, че в постановлението едностранно и превратно са обсъдени събраните по досъдебното производство доказателства, за да се обоснове тезата, че няма причинна връзка между поведението на обв. Георги Кирчев и настъпилия при инцидента вредоносен резултат. Предлага се обжалваното постановление да бъде отменено.

В жалбата на адв. Емил Милев се поддържа, че постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу обв. Георги Кирчев е издадено, без да са събрани необходимите за такова произнасяне доказателства, касаещи обема на дейност на управляваното от същия обвиняем търговско дружество, с оглед на елементите от състава на престъплението, за което той е бил привлечен. Излагат се доводи, че пристрастно в обжалваното постановление е обсъден събрания по досъдебното производство доказателствен материал, така че да се обоснове теза за липса на съпричастност на обв. Кирчев към престъплението. Според жалбоподателя, по досъдебното производство не са изпълнени указанията на съдебните състави, разгледали предходни жалби срещу постановление за прекратяване на наказателното производство. Предлага се атакуваното постановление да бъде отменено, като делото бъде върнато със задължителни указания по разследването.

По делото е приложена и жалба от адв. Емил Милев, в качеството му на повереник на Снежана Георгиева Ставрева, срещу постановление от 11.12.2014 г. на прокурор от СГП по същото досъдебно производство, с което е било спряно наказателното производство. В същата жалба се излагат доводи за неправилност на същото постановление, с оглед на липсата на основания по делото за спиране на наказателното производство. Предлага се това постановление да бъде отменено, като бъдат дадени указания за приключване на разследването.

На първо място, съдът намира, че двете жалби са процесуално допустими, доколкото са подадени в срока по чл. 243, ал. 3 от НПК, от надлежно упълномощени повереници на наследниците на Петринка Христова и Деница Ченишева, чиято смърт е настъпила вледствие на инцидента, предмет на разследване по досъдебното производство.

Настоящият съдебен състав намира така изложените в обжалваното постановление доводи за необосновани, вътрешнопротиворечиви и несъответстващи на събраните по досъдебното производство доказателства.

Съдът намира, че категоричният извод, следващ се от анализа на събраните доказателства и най-вече, и от трите заключения на приобщените по досъдебното производство технически експертизи – второто и третото изрично, а първото чрез съпоставка на изследваните варианти при моделирането на възможните механизми на срутването, е че без осъществяването на строително-ремонтните работи, сградата не би се самосрутила, независимо от състоянието, в което се е намирала преди започването на тези работи. За да обусловят заключения в тази насока, във всяка една от трите експертизи са взети предвид събраните по делото доказателства за обема и характера на извършваните в сградата дейности преди срутването; отчетени са намиращите се сред материалите по делото данни за обективното състояние на сградата, след нейното срутване и са съпоставени с наличните строителни книжа. Позовавайки се на специалните си знания, вещите лица от трите експертизи са отговорили на възложените им задачи да опишат вероятния механизъм на срутване на сградата на инкриминираната дата. В тази насока и по повод на възраженията на защитата на обв. Кирчев, направени при предявявания на материалите по разследването, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от НПК експертното заключение се назначава за изясняване, чрез използване на съответни специални знания, на конкретни обстоятелства по делото, а не за „снабдяване“ на органите на наказателното производство с познания или разсъждения в теоретичен аспект. Необходимостта чрез експертиза да бъдат изяснени конкретни обстоятелства по делото предполага именно съпоставяне на наличния доказателствен материал и отнасянето му към тези специални знания, които вещите лица имат, за да бъдат дадени отговори на поставените на експертизата задачи.

Посоченото по-горе принципно положение не противоречи и не изключва задължението на органите на наказателното производство да анализират обективно и всеобхватно доказателствата и да формират необходимите за изясняване на предмета на делото фактически изводи. Част от така дължимия анализ от страна на органите на наказателното производство е и проверката за обоснованост и пълнота на представените експертни заключения. Упражнявайки правомощията си по настоящето производство, съдът намира, че не са налице основания за поставяне под съмнение на обосноваността и правилността на трите заключения на техническите експертизи относно обусловеността на срутването на сградата на ул. „Алабин“ № 39 на инкриминираната дата с извършваните строително-ремонтни дейности в дните преди инцидента. Във всяко едно от трите заключения е обоснован възприетият от вещите лица, съгласно съдържащите се в материалите по делото данни, механизъм на срутване на съответните части от сградата и е посочено по какъв начин извършваните в сградата ремонтни работи са повлияли, така че срутването да се случи.

Във вторите две от посочените три експертизи, изгответни съответно през месец март 2012 /т. II от сл. дело/ и през месец април 2013 /л. 89 и сл. от т. ХХХVІ от сл. дело/, изготвилите ги вещи лица са се позовали на показанията на свид. Николай Александров, дадени при проведен на 18.12.2007 г. разпит пред съдия /л. 4 и сл. от т. ХХІІ от сл. дело/, както и на показанията на свидетелите Владимир Гълъбов /л. 81, т. ХХ от сл. дело/ и Олга Юсеинова /л. 64, т. ХХ от сл. дело/, за да дадат заключения, че дейностите, които са довели до срутването на сградата, са се изразявали в премахване на касите на вратите по една от осите от елементи на вътрешна носеща тухлена стена и разрушаване на такива елементи от свид. Александров. Като допълнителни фактори за отслабване на връзките между елементи на сградата и за значително намаляване на коравината и устойчивостта на подовите конструкции втората от така посочените две експертизи /л. 101, т. ХХХVІ от сл. дело/ е посочила и извършени дейности по цялостно премахване на вътрешната мазилка по западната калканна стена на сградата и демонтирането на играещото роля за укрепване на подовите конструкции дървено дюшеме.

Такива дейности – отстраняване на мазилки, настилки, дограми и инсталации - са отчетени и от първата от трите експертизи, като допринесли за допълнителното намаляване на стабилитета на челната фасадна стена /която е и паднала при срутването/, поради разхлабване на връзките й с укрепващите я перпендикулярни на ул. „Алабин” преградни стени, условно обозначени с № № 1 и 2, което е довело и до по-голямо дебалансиране на центъра на тежестта /л. 89, т. ХІІІ от сл. дело/. Към момента на изготвяне на тази експертиза /м. март 2007 г./ по досъдебното производство не е бил разпитан свид. Николай Александров и вещите лица са разгледали като евентуални различни варианти /модели/ на развитие на срутването на сградата, като в някои от тях са разгледани възможни взаимодействия между елементите на сградата при евентуално разрушаване в хода на строително-ремонтните работи на различни от вътрешните преградни зидове. При съпоставката на така изследваните различни модели, вещите лица са дали заключение, че евентуалното премахване на вътрешни преградни стени на някои от етажите, особено в предната /южна/ част на сградата е обусловило повишаване до рискови стойности за тухлената зидария на опънните напрежения между връзките на стени, условно обозначени с № 1 и №2 и южната фасадна стена, при което при натрупване на естествените пластични деформации и достигане на граничните следва внезапно и бързо протичащ процес на разрушаване. В обобщение експертизата е дала заключение, че дори и без да са били премахвани вътрешни преградни стени, комбинираното наличие на останалите преценени като фактори за срутването на сградата /изброени под точки от 1 до 6 на л. 89, т. ХІІІ от сл. дело/, между които и проведени строително-ремонтни дейности, изразяващи се в отстраняване на мазилки, настилки, дограми и инсталации, би довело до това срутване.

Съпоставянето на така представените по делото три технически експертизи откроява като обусловили струтването на сградата извършвани в нея строително-ремонтни дейности, изразяващи се или в отстраняване на мазилки, демонтаж на настилки /дървено дюшеме/ и дограми /каси на врати на вътрешните помещения/, или на същите дейности, но и заедно с премахване на вътрешни преградни стени – разгледано като евентуално и в различни варианти в изследваните модели в първата назначена в хода на досъдебното производство техническа експертиза и обсъдено съобразно показанията на свид. Николай Александров, дадени при разпита му пред съдия, във втората и третата от техническите експертизи.

Изясняването на въпроса за вида на извършваните в сградата дейности в периода от време между влизането във владение на „Хрисома” ООД и срутването на сградата е от съществено значение за решаване на въпроса били ли са налице основания за ангажиране на наказателната отговорност на обв. Георги Кирчев за престъплението, за което е привлечен. В обжалваното постановление обаче не са обсъдени всички аспекти на тази обусловеност, доколкото представителят на СГП и автор на постановлението е счел, че за решаването на този въпрос следва да се изследват основно обстоятелствата по конкретната ангажираност на обв. Христов в осъществяването на дейностите в сградата. Този подход е обусловил и необоснованост на постановлението, доколкото е останал без дължимия отговор въпросът дали извършените дейности в сградата са осъществени по инициатива на лицата, които прокурорът е счел, че единствено следва да носят наказателна отговорност – обв. Петър Петров и свид. Манчо Антонов, или тези дейности са изпълнени, като зададени от обв. Георги Кирчев, в качеството му на управител на „Хрисома” ООД и фактически възложител на работата, за която той, като представител на същото дружеството е подписал договора за ремонт от 15.08.2006 г. с „А – три архитектура и изпълнения” ООД, подизпълнението на която работа от своя страна „А – три архитектура и изпълнения” ООД е възложило на ЕТ „Медиа – Манчо Антонов”. Обстоятелствата какви по вид дейности обв. Георги Кирчев е възложил да бъдат извършени в сградата има значение и с оглед на изследване на въпроса за наличие, респективно липса, на причинна връзка между негово поведение и инкриминирания инцидент, и за наличието или липсата на субективно отношение от негова страна към вредоносния резултат.

От анализа на събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Мая Кирчева /л. 7, т. ХХ от сл. дело/, Манчо Иванов /л. 14, т. ХХ от сл. дело/ и Олга Юсеинова /л. 64, т. ХХ от сл. дело/ се обуславя извод, че дейностите по демонтаж на врати и каси в сградата, собственост на „Хрисома” ООД и по изкъртване на дървеното дюшеме, не са били извършени по инициатива на обв. Петър Петров и на свид. Манчо Антонов, а са били изпълнени като част от възложените с договора между посоченото дружество, подписан от обв. Георги Кирчев и изпълнителя „А – три” ООД, респективно между този изпълнител и подизпълнителя - фирмата на свид. Манчо Антонов, като едноличен търговец. Както са отбелязали първоинстанционният и въззивният съдебните състави, произнесли се в предходното производство по чл. 243, ал. 3 от НПК, самото съдържание на тези договори недвусмислено сочи, че те са сключени с предмет възлагането извършването на посочените в тях строително-ремонтни работи, а не с цел осигуряване на почистването на сградата, за да бъде дадена възможност за извършване на конструктивно заснемане, каквато теза е застъпена в показанията на свид. Кирчева. Категорично от заключенията на двете последни технически експертизи /съответно на л. 10, т. ІІ и на л. 96, т. ХХХVІ от сл. дело/ е изяснено, че за целите на конструктивното заснемане не е било необходимо извършване на разрушителните дейности, каквито представляват цялостното премахване на вътрешната мазилка по западната калканна стена на съседната сграда на ул. „Леге”; премахването на касите на вратите и премахването на дюшемето и скарата под него.

Както съдът посочи, последните два вида строително-ремонтни дейности – премахването на касите на вратите и демонтажа на дюшемето, се установяват по еднопосочен начин като възложени от собственика на сградата, както от съдържанието на договорите, приложени съответно на л. 1 и на л. 4 от т. V от сл. дело, така и от съпоставката на показанията на свидетелите Кирчева, Иванов и Юсеинова. Тези трима свидетели не са разказали, а очевидно не са били и питани от водещия разпитите им следовател, била ли е част от възложената от собственика и респективно изпълнявана дейност по свалянето на мазилка от вътрешните стени на сградата на ул. „Алабин” № 39, каквато работа също е посочена в предмета на двата договора, с които извършването на ремонтните дейности е възложено съответно на изпълнителя, а от него – на подизпълнителя. Според показанията на други от разпитаните свидетели - Караджов /л. 84, т. ХХ от сл. дело/ и Михалков /л. 99, т. ХХ от сл. дело/ - било възложено и изпълнявано свалянето само на подкожушената мазилка, както се е изразил свид. Михалков, за да не пада върху главите на работещите в сградата. Тези показания обаче се опровергават от показанията на свид. Драган Драганов /л. 125, т. ХХ от сл. дело/, който свидетелства, че е била премахвана до тухла мазилката от стените, а се установява по категоричен начин и от заключението на техническата експертиза, приложена в т. ХІІІ от сл. дело, че напълно е свалена била мазилката на първи и втори етаж от сградата и частично на третия, включетилно и напълно и по цялата височина на калканната стена на сградата на ул. „Леге”, като вещите лица са обосновали и извод, че свалянето на мазилката е било извършено целенасочено, с използване на инструменти за това. По делото са налице и гласни доказателства в тази насока – показанията на работещите в съседни сгради свидетели Павлина Стоянова /л. 23, т. ХХ от сл. дело/ и Красимир Барбушев /л. 145, т. ХХ от сл. дело/, както и на охранителя на ремонтираната сграда свид. Пламен Петров /л. 111, т. ХХ от сл. дело/, според които при престоя в рамките на работното време на ангажираните с дейностите в сградата работници се чувал шум от работа с електрически машини, предназначени за къртене.

Съдът намира, че показанията на свидетелите Михалков, Биков и Юсеинова /л. 99, л. 62б и л. 64 от т. ХХ от сл. дело/, според които само някои от касите на вратите на помещенията в сградата били демонтирани, се опровергават не само от показанията на свид. Пройчева /л. 84, т. ІІІ от сл. дело/, но и от показанията на свидетеля Гълъбов /л. 81, т. ХХ от сл. дело/, които двама свидетели последователно и еднопосочно сочат, че още към 11.09.2006 г. са били демонтирани всички врати и каси на вътрешните помещения на сградата на ул. „Алабин“ № 39.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита за установяващо се по категоричен начин от събраните по досъдебното производство доказателства, че обв. Георги Кирчев е възложил извършването на дейностите по сваляне на мазилките на вътрешните стени, демонтирането на дървеното дюшеме и на касите на вратите на вътрешните помещения в сградата на ул. „Алабин“ № 39, като извършването на така възложените строително-ремонтни работи е било един от факторите, наред с конструктивните недостатъци на сградата и занемареното й поддържане, които са причинили срутването на сградата на инкриминираната дата. Също така анализът на събраните по делото доказателства и най-вече еднопосочните заключения на трите назначени по следственото дело технически експертизи обуславя като категоричен изводът, че без извършването на посочените строително-ремонтни дейности, сградата не би се самосрутила, вследствие само на влиянието на останалите от посочените фактори. От така формиращите се от доказателствата по досъдебното производство изводи, настоящият съдебен състав счита за установено наличието от фактическа страна на пряка причинна връзка между поведението на обв. Георги Кирчев по възлагане от името на „Хрисома“ ООД на извършването на описаните строително-ремонтни работи в сградата на ул. „Алабин“ № 39 и срутването на същата сграда на 19.09.2006 г., при което е причинена смъртта на пострадалите Петринка Христова и Деница Ченишева. Тази причинна връзка е налице, доколкото без проявата на посоченото поведение на обв. Георги Христов по възлагане извършването на обусловилите срутването на сградата строително-ремонтни работи, не би настъпил инцидентът, респективно и смъртта от същия на двете пострадали.

Необосновани и несъответстващи на наличните по следственото дело доказателства са изложените в обжалваното постановление доводи, според които не може да се обуслови причинна връзка между възлагането на извършването на строително-ремонтните работи от страна на обв. Кирчев и инцидента, довел до смъртта на пострадалите лица, тъй като „същата връзка“ била прекъсната от опосредяващо наличие на други обстоятелства – липсата на доказателства, установяващи пряко ангажиране на обв. Кирчев в извършването на строително-ремонтните дейности на обекта и неполучаването от негова страна на достатъчно информация за хода на изпълняваната на същия обект работа от лицата, които са я извършвали.

Съдът счита, че в обжалваното постановление неправилно е отдадено решаващо значение на въпросите бил ли е пряко и активно ангажиран обв. Георги Кирчев в осъществяването на строително-ремонтните работи на сградата на ул. „Алабин“ № 39, както и бил ли е информиран редовно за развитието им. Този въпрос би имал значение в случай, че по делото е установено, че в хода на извършването на тези работи има отклонение от първоначално определения обем и характер на възложената дейност, така че изпълняващите я извършат нещо различно от зададеното от възложителя. В случая същите по вид строително-ремонтни работи, които са били извършени – цялостното сваляне на мазилката на първия и втория етаж, както и по цялата височина на калканната стена със сградата на ул. „Леге”; демонтирането на касите на вратите във вътрешните помещения и демонтирането на дюшемето – и които работи са обусловили срутването на сградата, са били сред описаните в договорите, с които е възложено извършването на ремонта, съответно на изпълнителя и подъизпълнителя. По делото няма доказателства, които да установяват, че ангажираните в извършването на тези дейности – обв. Петър Петров, свид. Манчо Антонов и ангажираните от последния работници са предприели извършването на дейности, различни от така описаните в договорите и възложени им за осъществяване. В този смисъл нито обстоятелствата дали обв. Кирчев е бил ангажиран чрез присъствие на обекта или чрез осъществяван от негова страна непосредствен надзор върху извършваните работи, нито дали е бил информиран редовно за хода на работите имат отношение към причинната връзка между възлагането на извършването на работите, в резултат на чието осъществяване е настъпил инцидента със смъртта на двете пострадали.

Съдът намира, че въпреки така установената неотносимост към обстоятелствата, на които в обжалваното постановление е отдадено значението на прекъсващи причинната обусловеност между поведението на обвиняемия по възлагането на извършването на строително-ремонтните работи и причинения в хода на осъществяването на тези работи инкриминиран инцидент, следва да се отбележи и противоречието между формираните в тази насока фактически изводи и наличните по делото доказателства. Такива доказателства представляват показанията на свид. Драган Драганов, който като един от служителите на БОДУ СОД, осъществявали физическа охрана на обекта и контролирали достъпа до него на външни лица, свидетелства за пряката ангажираност на обв. Георги Кирчев в извършването на ремонта, чрез пряко и еднолично решаване на въпроса кой да бъде допускан да влиза в строителния обект /л. 31, т. ХVІІІ от сл. дело/. Видно е от протоколите за разпити, приложени по следственото дело, че за изясняване на тези обстоятелства не са задавани въпроси на останалите свидетели, които са могли да установят дали обв. Кирчев е присъствал на обекта, докато там са били изпълнявани възложените от него строително-ремонтни работи: останалите охранители, колеги на свид. Драганов, както и работещите в сградата – свид. Манчо Антонов и ангажираните от него работници, с изклюение на свид. Ивайло Михайлов, който обаче е работил като охранител на обекта до 5.09.2006 г.

Както беше посочено по-горе, от анализа на събраните по делото доказателства се установява, че дори и извършваните в сградата на ул. „Алабин“ № 39 дейности да са се изразявали в свалянето на мазилката на калканната стена към сградата на ул. „Леге“ № 1 и демонтирането на касите на вратите на вътрешните помещения и на дюшемето, доколкото такива именно дейности са били възложени от обв. Кирчев, като представител на собственика „Хрисома“ ООД, налице е причинна връзка между възлагането на тези дейности, извършването им и инкриминирания инцидент, дори и да не са били извършени останалите възложени съгласно договорите, приложени в т. V от сл. дело, дейности по събаряне на тухлени стени. Такъв категоричен извод е обоснован в заключението на приложената в т. ХІІІ от сл. дело техническа експертиза, а значението на тези работи, като фактор, допринесъл за инцидента е посочено и в експретизата, приложена на л. 101, т. ХХХVІ от сл. дело. Така установените обстоятелства обаче не са освобождавали органите на досъдебното производство от задължението им да изследват въпроса дали в сградата са били извършвани дейности по разрушаване на вътрешни тухлени стени.

Съдът намира, че разследващите органи не са проявили необходимата ативност за проверка на показанията на свид. Николай Александров, дадени при разпита му пред съдия /л. 4 и сл. от т. ХХІІ от сл. дело/, според които на инкриминираната дата, по нареждане на обв. Кирчев, той е разрушавал носещи елементи от сградата на ул. „Алабин” № 39 и в часовете след така осъществената дейност настъпило срутването на сградата. В обжалваното постановление тези показания по необоснован начин са отхвърлени, като неподкрепени с други събрани по делото доказателства. С оглед на приобщеното по делото заключение на първата назначена в хода на досъдебното производство техническа експертиза, в което като възможна причина за срутването на сградата е посочено извършването на строителни работи в нея, изразяващи се в събаряне на вътрешни стени, органите на досъдебното производство е следвало с особено внимание и задълбоченост да изследват събираните доказателства, които установяват данни в тази насока. Такива данни, както съдът посочи по-горе, са налични на първо място в договорите, с които е възложено извършването на ремонтните работи, съответно от „Хрисома” ООД на изпълнителя „А-три архитектура и изпълнения” ООД и от страна на същия изпълнител на подизпълнителя ЕТ „Медиа – Манчо Антонов”. Сред посочените в договорите, като възлагани за изпълнение ремонтни работи, наред с демонтирането на дограми и дюшеме, е посочено и разбиване на тухлени стени. Такива конкретни данни се съдържат и в показанията на свид. Драганов, който е посочил, че работейки като охранител на обекта, е научил, че в хода на предприетия ремонт ще бъдат бутани и вътрешни стени.

Особено впечатление на настоящия съдебен състав прави пасивността на органите на разследване, останала извън вниманието на наблюдаващия прокурор, да съберат изключително важни доказателства, от които е могло да се установи обективното състояние на сградата, непосредствено преди срутването й, а по този начин и да се изясни по категоричен начин дали е имало разрушени при ремонтните работи вътрешни стени. От събраните по делото доказателства се установява, че последните лица, които са се намирали в сградата след края на работния ден на ангажираните от свид. Манчо Антонов работници и преди срутването на сградата, са били свид. Иван Иванов и негов колега на име Деян Недялков, отишли там с цел да извършат конструктивно заснемане. Протоколът на разпит на свид. Иван Иванов, приложен на л. 95, т. ІІІ от сл. дело показва недопустима липса на активност от страна на водещия разпита следовател да изясни истината относно състоянието на сградата в момента на посещението от страна на свидетеля и неговия колега, в каквато насока несъмнено е могло да бъдат зададени необходимите въпроси на свидетеля, който видно от данните за самоличността му, е имал необходимата компетентност, а и с оглед на целта на своето посещение, е имал и възможност да прецени относимите в тази насока обстоятелства. От протокола за разпит на свид. Иван Иванов не е видно на същия да са задавани въпроси какво е било състоянието на дограмите и инсталациите вътре в сградата; имало ли е разрушени стени или други елементи от конструкцията; дали е било извършено заснемането, за което той и колегата му са посетили обекта на 19.09.2006 г., респективно ако не – защо не е било извършено такова заснемане, а ако е било извършено, на кого са били предадени резултатите от същото. Задаването на въпроси в тази насока е било задължително, с оглед на показанията на свид. Илка Дишлиева /л. 1 и сл. , т. ХVІІІ от сл. дело/, според които на посочената дата свид. Иван Иванов и негов колега са извършили конструктивно заснемане на някои от етажите на сградата. Такава липса на активност органите на досъдебното производство са проявили и по отношение на установяването и призоваването, за да бъде разпитан, като свидетел, на придружителя на свид. Иван Иванов – Деян Недялков, необходимостта от какъвто разпит е била установена и от съдебните състави, произнесли се през 2011 г. в предходното производство по чл. 243, ал. 3 от НПК.

Така демонстрината от органите на досъдебното производство пасивност в продължаващото осма година от инцидента разследване да бъдат установени важни за предмета на делото обстоятелства и то такива, които биха могли да допринесат за проверка на показанията на свид. Николай Александров, дадени при проведения на 18.12.2007 г. разпит пред съдия, обуславя и неправилност на обжалваното постановление в частта му, с която е отказано да бъдат кредитирани същите показания на свид. Александров, поради тяхната изолираност. Извод за изолираност на показанията на свид. Александров би могъл да се формира едва след изчерпване на възможността за проверката им. Тази възможност не е изчерпана, доколкото проверка на тези показания на свид. Алексанров може да се осъществи в посочените по-горе насоки – извършване на подробен разпит на свид. Иван Иванов относно възприетите от него обстоятелства при посещението на сградата на 19.09.2006 г. за нейното състояние, за целостта на вътрешните стени и за това извършено ли е заснемане на етажите й и къде се намират резултатите от заснемането, ако е било извършвано, както и установяването и разпит като свидетел на Деян Недялков.

Съдът счита, че в обжалваното постановление необосновано са отхвърлени показанията на свид. Николай Александров от разпита му пред съдия на 18.12.2007г. и от проведените очни ставки между него и свидетелите Славчо Секинаров и Цветан Цветанов, поради противоречие с показанията на последните двама свидетели. Констатираните противоречия между показанията на свид. Николай Александров, от една страна, и показанията на свидетелите Славчо Секинаров и Цветан Цветанов относно въпроса били ли са ангажирани Александров и Секонаров в извършването на работи в сградата на ул. „Алабин“ № 39 са давали основания за внимателно съпоставяне на показанията на тези трима свидетели. При такава съпоставка възникват съмнения за последователността на показанията на свидетелите Секинаров и Цветанов, които от една страна твърдят, че дружеството, в което са работили – „Хидрострой П“ ООД – не е имало нищо общо с извършваните строително ремонтни работи в сградата на ул. „Алабин“ № 39, а от друга страна, че ръководителят им Иван Георгиев е възлагал на Секинаров и на Александров да извършат работа по обезопасяване на същата сграда след нейното рухване, като в показанията на свид. Секинаров е посочено, че и преди срутването Георгиев го е изпращал на този обект, за да носи катинар и верига. Тези показания на свидетелите Секинаров и Цветанов са сочели наличието на обвързаност на „Хидрострой П“ ООД с възложените от „Хрисома“ ООД строително-ремонтни работи на сградата на ул. „Алабин“ № 39, което обстоятелство следва да се разглежда като съответстващо на показанията на свид. Николай Александров, дадени при разпита му пред съдия. За изясняване и на това обстоятелство обаче – каква е била обвързаността на „Хидрострой П“ ООД с дейността, извършвана в сградата на ул. „Алабин“ № 39, като възложена от „Хрисома“ ООД, органите на досъдебното производство са проявили пасивност.

В обобшение на изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира, че необосновано и неправилно в обжалваното постановление са отхвърлени, като способни да са източник за формиране на фактически изводи, показанията на свид. Николай Александров, дадени при разпита му пред съдия от СГС на 18.12.2007 г. /л. 4 и сл. от т. ХХІІ от сл. дело/, както и при проведените очни ставки между него и свидетелите Славчо Секинаров и Цветан Цветанов /л. 27 – 30 и л. 34 – 35 от т. ХХІІ от сл. дело/. Органите на досъдебното производство сами са проявили пасивност за проверка на тези негови показания и в този смисъл необосновани са изложените в постановлението за частично прекратяване на наказателното производство доводи за липса на достатъчно доказателства за формиране на категорични изводи за това били ли са извършвани в сградата на ул. „Алабин“ № 39 преди нейното срутване, освен дейностите по демонтиране на каси на врати и на дюшеме и сваляне на мазилката, и работи по разбиване на елементи от сградата.
Съдът намира, че в обжалваното постановление са формирани неправилни изводи и от правна страна, като мотиви за прекратяване на наказателното производство в частта му, в която то е водено срещу обв. Георги Кирчев за престъпление по чл. 123, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1 от НК.

На първо място, несъобразени с очертаните в закона признаци от основния състав на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК са изложените в постановлението доводи, според които е необходимо субектът на това престъпление да притежава призната по съответния ред квалификация да упражнява занятие или дейност, представляваща източник на обществено опасност, както и същият субект да е придобил по съответния ред целия комплекс знания, предвидени в нормативния източник, регламентиращ упражняването на занятието или дейността. Така дефинираните от автора на постановлението за частично прекратяване на наказателното производство изисквания за наличието на придобити и удостоверени по съответния ред знания у дееца за начина на осъществянане на представляващата обществена опасност дейност най-малкото противоречи на едната изрично предвидена форма на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК, изразяваща се именно в незнание на предвидения нормативно ред за безопасно изпълнение на занятието или дейността, представляващи източник на повишена опасност. Очевидно е че ако законодателят е предвиждал, че във всички случаи субектът на престъплението следва да притежава целия комплекс от знания за упражняване на занаята или дейността, то тогава не е имало нужда да се инкриминира извършването им при незнание за това как следва безопасно да се осъществяват.

Дейност, като тази, за чието извършване обв. Георги Кирчев е привлечен - по възлагане изпълнението на строително-ремонтни работи на сградата на ул. „Алабин” № 39 (която сграда е била и паметник на културата), на първо място е била правнорегламентирана, доколкото част от посочените в постановлението за привличане като нарушени разпоредби са създавали задължения за собственика на сградата и възложител на строителните работи – чл. 20, чл. 21 от Закона за паметниците на културата и музеите /отм./, чл. 147, ал. 2, вр. ал. 1, т. 11, чл. 148 и чл. 169, ал.1 от Закона за устройството и територията и чл. 8 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Тези норми са обезпечавали безопасното поддържане сградата и също така безопасното извършване на възлаганите строително-ремонтни работи, като представляващи източник на повишена опасност за живота и здравето, както на ангажираните с осъществяването на тези работи, така и на всички останали хора, които могат да пострадат при неблагоприятно развитие на строителните работи или друга авария на сградата.

Посочените разпоредби са игнорирани, когато техният адресат възложи извършването на строително-ремонтни работи в сграда паметник на културата, които работи се изразяват в повреждане на елементи от сградата – разрушаване на стени, сваляне на мазилка, демонтаж на дограми и дюшеме (чл. 20, изр. 1 от ЗПамКМ /отм./); извършването на тези дейности е възложено, без разрешение на Националния институт за паметниците на културата (чл. 20, изр. 2 от ЗПамКМ /отм./); допуснато е да бъде започнато и извършвано изпълнението на строително-ремонтните работи, без да бъде осъществявано ръководство на Националния институт за паметниците на културата (чл. 21 от ЗПамКМ /отм./); възложено е извършването на строително-ремонтните работи по отношение на сграда, паметник на културата от местно значение, без становище на инженер-конструктор с указания за изпълнението на работите (чл. 147, ал. 2, вр. ал. 1, т. 11 от ЗУТ); възложено е извършването на строително-ремонтните работи и е допуснато извършването им, без възложителят да се е снабдил с разрешение за строеж (чл. 148 от ЗУТ); възложено е извършването на строително-ремонтните работи, които са компрометирали носимоспособността и устойчивостта на строителните конструкции и по този начин е създадена опасност за живота на ангажираните в строежа и преминаващите покрай сградата, не е осигурено и опазването на същата сграда – паметник на културата (чл. 169, ал. 1 от ЗУТ); възлагането на извършването на строително-ремонтните работи е извършено, без да е оценен от възложителя риска от осъществяването им и да са взети от него мерки по осигуряване на безопасността и здравето (чл. 8 от Наредба № 2, посочена по-горе).

Противно на възприетото в обжалваното постановление, настоящият съдебен състав счита, че събраните по досъдебното производство доказателства в достатъчна степен установяват наличието на пряка причинна връзка между инкриминираното в постановлението за привличането му поведение на обв. Георги Кирчев по нарушаване на посочените по-горе норми и настъпилата смърт на двете пострадали лица. Посочените норми най-общо са задължавали обв. Кирчев, като представител на дружеството – собственик на сградата, да се въздържа от възлагане изпълнението на строително – ремонтни работи и даване на възможност да започне извършването им, след като те повреждат сградата – паметник на културата от местно значение, без предварително снабдяване с разрешение за извършване на такива работи от Националния институт за паметниците на културата и без посочената институция да е уведомена, така че да упражнява изискващия се от закона контрол; без снабдяване със становище на инженер-конструктор, съдържащо указания за изпълнението на строителните работи; без снабдяване с разрешение за строеж; без да се оцени риска от извършването на работите, като се вземат мерки по осигуряване на безопасното им извършване. Неспазването на предписанията на тези норми е обусловило извършването на такива строително-ремонтни работи, които са нарушили устойчивостта и носимоспособността на елементи на сградата и са довели до нейното срутване, при което е била причинена и смъртта на двете пострадали лица. Това е така, защото без извършването на тези работи, въпреки своите конструктивни недостатъци и недобро състояние, вследствие на дългото й ползване, без поддръжка, сградата не би се самосрутила и в този смисъл е налице пряка причинна връзка между инкриминираното в постановлението за привличане поведение на обв. Георги Кирчев и смъртта на пострадалите.

Съдът намира, че не е налице прекъсване на посочената причинна връзка между противоправния резултат и конкретното поведение на обв. Георги Кирчев по неспазване на цитираните норми, на които той е бил адресат, като представител на дружеството – собственик на сградата на ул. „Алабин” № 39 и възложител на обусловилите срутването строително-ремонтни работи, поради участието на обв. Петър Петров в упражняването на контрол по изпълнението на работите и на свид. Манчо Антонов в това изпълнение. Както съдът посочи в обсъждането на фактическата част на обжалваното постановление, от събраните по досъдебното производство доказателства не се установява срутването на сградата да е причинено от извършването на строително-монтажни работи, които да надхвърлят обема и вида на възложените от страна на собственика на сградата. С обжалваното постановление прокурорът е игнорирал указанията по приложението на закона, дадени от съдебните състави, произнесли се в предходното производство по чл. 243, ал. 3 от НПК, че сами по себе си, допуснатите нарушения на правилата за безопасно изпълнение на строителните работи от лицата, пряко ангажирани с тях и упражняващите пряк надзор, не изключват отговорността на възложителя, след като в причинна връзка и с нарушените от него разпоредби е настъпил противоправният резултат (Решение № 59/1975 г. по н. д. № 54/1975 г. на ОСНК).

Необосновани са изложените в обжалваното постановление доводи и за неустановеност по делото на субективните признаци на деянието по основния състав на чл. 123, ал. 1 от НК по отношение обв. Георги Кирчев. Както съдът посочи, в качеството си на представител на дружеството – собственик на сградата на ул. „Алабин” № 39 и възложител на строително-ремонтните работи, които са причинили инцидента, обв. Кирчев е бил адресат на нормите на чл. 20, чл. 21 от Закона за паметниците на културата и музеите /отм./, чл. 147, ал. 2, вр. ал. 1, т. 11, чл. 148, чл. 169, ал.1 от Закона за устройството и територията и чл. 8 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Няма събрани по досъдебното производство доказателства, които да установяват липсата на съзнание у обв. Георги Кирчев относно характера на възложените от него за извършване в сградата строително-ремонтни работи, като източник на повишена опасност и като обект на правна регламентация относно условията за тяхното извършване след предварителни разрешения и при осигуряване на безопасното им въздействия както към сградата, така и за живота и здравето на околните. За съставомерност на деянието по чл. 123, ал. 1 от НК от субективна страна е достатъчно у дееца да е съществувала най-обща представа за възможното неблагоприятно развитие на осъществяването на правнорегламентираната и представляваща висока опасност дейност, като последица от допусканите нарушения на правилата за тяхното безопасно извършване. Събраните по делото доказателства изцключват друг възможен извод, освен че у обв. Георги Кирчев такава представа е съпътствала съзнателно извършеното от него нарушение на горепосочените норми, чрез възлагане изпълнението на създаващи опасност дейности и даване на възможност изпълнението им да се осъществи.

В резултат на проявената от органите на досъдебното производство пасивност, въпреки провежданото вече осма година разследване и въпреки дадените подробни указания по приложението на закона от съставите на СГС и САС в предходното производство по чл. 243, ал. 3 от НПК, все още не са събрани всички необходими доказателства по делото за установяване на обстоятелствата дали извършваните строително-ремонтни работи в сградата на ул. „Алабин” № 39 са се изразявали, освен в свалянето на мазилката на вътрешните стени напълно на първия и втория етаж и изцяло по височината на калканната стена към сградата на ул. „Леге” № 1, демонтирането на касите на вратите на вътрешните помещения и на дюшемето, така и в разрушаване на елементи от конструкцията на сградата. Същевременно наличните по досъдебното производство доказателства не обуславят извод за несъставомерност на деянието, за което обв. Георги Кирчев е привлечен, поради което и в постановлението за частично прекратяване на наказателното производство срещу същия обвиняем са формирани необосновани и неправилни изводи. Органите на досъдебното производство следва концентрирано и съобразявайки се с изтеклия прекомерен срок на разследване, да съберат необходимите доказателства за проверка на показанията на свид. Николай Александров, дадени при разпита му пред съдия, като проведат повторен разпит на свид. Иван Иванов, в който активно и подробно бъде установено какво е било състоянието на сградата в момента на осъщественото на инкриминираната дата посещение на същия свидетел в нея, имало ли е разрушени елементи от конструкцията на сградата, извършени ли са от свидетеля и придружителя му Деян Недялков действия по конструктивно заснемане и какви са били резултатите от това. Следва да бъде призован и разпитан като свидетел за същите обстоятелства и Деян Недялков. Следва чрез допълнителен разпит на свид. Цветан Цветанов и разпит в качеството на свидетел на сочения в показанията на свидетелите Александров, Цветанов и Секинаров Иван Георгиев, за да се установи каква е била връзката на „Хидрострой П” ЕООД с осъществяваните през месец септември 2006 г. строително-ремонтни работи в сградата, собственост на „Хрисома” ООД, намираща се на ул. „Алабин” № 39, след като там са били изпращани работници на първото дружество преди и след срутването, съгласно показанията на свид. Секинаров и на свид. Цветанов.

След събиране на необходимите доказателства за изясняване на фактическата обстановка, относима към предмета на делото, следва прокурорът да упражни правомощията си по глава Осемнадесета от НПК, като вземе предвид дадените от настоящия съдебен състав, както и от упражнилите в предходното производство по чл. 243, ал. 3 и сл. от НПК съдебни състави указания по приложение на материалния закон относно правната оценка на поведението на обв. Георги Кирчев по възлагане, без необходимото строително разрешение, без становище на инженер-конструктор и без разрешение от НИПК, на изпълнението на строително – ремонтните работи, обусловили срутването на сградата на ул. „Алабин” № 39 и причинили смъртта на двете пострадали лица.

Осъществявайки съдебен контрол върху действията на органите на досъдебното производство, макар и в пределите на компетентността си по чл. 243, ал. 5 от НПК, и настоящият съдебен състав не може да не отчете продължилото, вече осма година след произшествието и четвърта година след изричното поставяне на въпроса от съда в предходното такова производство, бездействие на държавното обвинение за изясняване на отговорността на лицата, съпричастни към заличаването на следите от местопроизшествието в часовете след срутването на сградата на ул. „Алабин” № 39, което е обусловило и изключителните затруднения за установяване на причините за инцидента. Освен по въпроса за отговорността на длъжностното лице – заместник-кмет на Столичната община, издало заповедта за премахване на остатъците от конструкцията на сградата, по досъдебното производство е проявена липса на всякаква активност за изследване на въпроса и кои лица, в качеството си на органи на наказателното производство, са допуснали да не бъде запазено местопроизшествието до извършването на всички необходими за разследването процесуални действия. Изясняването на тези въпроси обаче би следвало да не затруднява настоящето производство, провеждано вече при драстично нарушение на изискванията за разумен срок на разследване. Така констатираните от съдебните състави в производствата по чл. 243, ал. 3 от НПК обстоятелства, при проява на дължимата активност на държавното обвинение, биха могли да бъдат изяснявани в отделно производство, след отделяне от настоящето дело на съответните материали.