По жалбата на повереника адв. Емил Милев срещу постановлението на прокурор от СГП от 11.12.2014 г. за спиране на наказателното производство

Разпоредбата на чл. 244, ал. 5 от НПК оправомощава обвиняемия, пострадалия или неговите наследници да обжалват постановлението за спиране на наказателното производство. В конкретния случай жалбата срещу постановлението на прокурор от СГП от 11.12.2014 г. е подадена от упълномощен повереник от наследниците на едно от починалите в резултат на инкриминираното деяние лица, жалбата е подадена в срока по чл. 244, ал. 5 от НПК и е допустима. Съдът намира, че жалбата е допустима и независимо от това, че с постановление от 13.12.2014 г. наказателното производство е възобновено. Съдът счита, че легитимираните от чл. 244, ал. 5 от НПК лица имат правен интерес да атакуват постановлението за спиране на наказателното производство, като оспорят възприетите в него основания за постановяване на този акт. Това е така, защото по същите основания, ако тяхната обоснованост и правилност не е проверена от съда, прокурорът може многократно да спира и възобновява наказателното производство, като по този начин може да се осуети приключването на досъдебното производство и внасянето му в съда. Настоящият случай показва такива характеристики, доколкото само два дни след спирането на наказателното производство с обжалваното постановление от 11.12.2014 г., с друго постановление от 13.12.2014 г., без каквато и да е промяна на обстоятелствата по делото, наказателното производство е било възобновено.

Разгледана по същество, жалбата на адв. Милев срещу постановлението от 11.12.2014 г. за спиране на наказателното производство е основателна. На първо място следва да се отбележи посочването на правно основание за спиране на наказателното производство, което не съответства на изложените фактически основания в постановлението. Като разпоредба, която основава спирането, е посочен чл. 243, ал. 1, т. 3 от НПК. Това явно е техническа грешка, доколкото ал. 1 на чл. 243 от НПК няма точка 3 и не урежда хипотези за спиране на наказателното производство. Такива хипотези и съдържаща точки от 1 до 3 е разпоредбата на чл. 244, ал.1 от НПК, която най-вероятно е имал предвид авторът на постановлението за спиране на наказателното производство. Разпоредбата на чл. 244, ал.1, т. 3 от НПК обаче урежда основания за спиране на наказателното производство при необходимост да бъде разпитан единствен свидетел – очевидец, който не може да бъде намерен и призован. Във фактическата част на постановлението за спиране на наказателното производство са изложени съображения, че от събраните по досъдебното производство доказателства са установени основания за привличане като обвиняем на разпитания като свидетел в хода на раследването Манчо Антонов. Според прокурора, от материалите по разследването е установено, че Антонов не може да бъде намерен, но доколкото той вече е разпитван, а явно е търсен не за повторен разпит, а за привличане, то не е налице хипотезата на чл. 244, ал. 1, т. 3 от НПК. Посочените от прокурора фактически основания в постановлението за привличане биха били основания за прилагане на разпоредбите на чл. 26 от НПК или чл. 216, ал. 1 от НПК, но доколкото това са различни хипотези и правомощия да прецени прилагането им е на прокурора, съдът не може „служебно“ да подведе изложените в постановлението факти към съответстваща им процесуална разпоредба.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че процесуалният закон дава възможност издирването, призоваването и привличането на обв. Манчо Антонов като обвиняем да се извърши, баз да се забавя приключването на досъдебното производство срещу привлечените до момента двама обвиняеми Георги Кирчев и Петър Петров. Както беше отбелязано по-горе в настоящето определение, разследването по делото е надхвърлило всякакви разумни предели, доколкото инкриминираното деяние е осъществено на 19.09.2006 г. – преди приблизително девет години. По делото е налице и подадена молба от обв. Петър Петров за прилагане на нормата на чл. 369 от НПК. Това задължава органите на досъдебното производство да извършат активно необходимите процесуални действия за доизясняване на истината по делото в лимитираните срокове по посочената разпоредба, като в същото време направят необходимото и за издирване и призоваване, с цел привличането му като обвиняем, на Манчо Антонов. В случай, че същият не бъде намерен и привлечен, то тогава следва прокурора да прецени приложението на чл. 26 от НПК или чл. 216, ал. 1 от НПК, като отчете по какъв начин продължаването на наказателното производство срещу обвиняемите Кирчев и Петров в отсъствието на Антонов би затруднило разкриването на истината.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде отменено обжалваното постановление за спиране на наказателното производство.

Водим от горното и на основание чл.243, ал.5, т.3 от НПК и чл. 244, ал. 5 от НПК, СГС

ОТМЕНЯ постановление на прокурор при СГП от 11.12.2014г., с което е спряно наказателното производство по досъдебно производство по сл. дело № 285/2006 г. по описа на Националната следствена служба, прокуроска преписка № 6980/2006 г. по описа на СГП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО Е ОТМЕНЕНО ПОСТАНОВЛЕНИЕТО ЗА ЧАСТИЧНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ В 7-ДНЕВЕН СРОК ОТ СЪОБЩАВАНЕТО МУ ПРЕД СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, А В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ Е ОКОНЧАТЕЛНО.

Преписи от определението да се изпратят на СГП, на обвиняемия Георги Кирчев и неговата защита, на поверениците – жалбоподатели и на наследниците на пострадалите.