Заседание на Отрасловия съвет за тристранно сътрудничество в областта на средното образование /остс

Има какво да се направи с механизма, но може би вие ще формулирате най-добрите предложения, защото сте на терен, както се казва.

Значи, това е един огромен (масив от документация). Вие знаете ли,

г-н Вълчев, какви правила има за финансов контрол нон стоп; такава прозрачност, че е свръхпрозрачност. И ние може би трябва да вървим към намаляване и малко опростяване и пристъпване към неформалното отношение към прозрачността.
Марияна Ламбова: В случая това, което съществува като законова уредба следва да се спазва. Ние говорим за публичност дотолкова, доколкото колегите, колективът следва да знае в рамките на какъв периметър от финансови средства се работи за съответната година, какви са приоритетите на училището, кои са целите, които реално трябва да се реализират и как във времето да се обезпечи изпълнението им. (прекъсната от реплика на

г-н Шейнин).
Самуил Шейнин: Г-жо Ламбова, да ви припомня – всяко тримесечие (директорът) се отчита пред колектива и пред родителската общност, тъй че ние сме длъжни по закон и това се прави; аз твърдя, че това се прави.
Юлиян Петров: Не навсякъде се прави, г-н Шейнин.
(множество шумни реплики)

Красимир Вълчев: Там в допълнителните разпоредби на закона има един принцип на разумност, т.е., че разходите за функционирането на тази система трябва да бъдат оправдани от рисковете, които покрива, т.е. проблемът на публичните организации.

Проблемът с всичките тези системи е, че те не бяха разбрани, а беше преписано масово и общините и първостепенните разпоредители спуснаха на училищата да препишат всичко това като системи. Но въпросът е каква е реалната полза от тези системи.
Самуил Шейнин: Формализмът е много голям и там трябва да го обмислим.
Красимир Вълчев: В този смисъл ние също трябва да говорим. Аз докато съм бил в Министерство на финансите съм настоявал пред колегите да съобразят правилата, указанията, методологиите с малките публични организации, каквито са училищата. Това е отделен въпрос и по него можем да работим.
Самуил Шейнин: И едно допълнение. Да се изискват добри практики и тези добри практики (за управление на училищен бюджет) съответно

г-жа Андреева да ги сложи като № 1 и да кани съответно хора, на които да заплати една сериозна сума, защото това са хората, които могат да бъдат реално публични и съответно да покажат добри практики за прозрачност, в т.ч. и министърът да гледа какви хубави практики има и да каже – “Ето ви, господа директори, това правете.” Г-жа Андреева казва “Много ми харесва. Това ще го правим.” Орден “Стара планина” получава (директорът) и съответно заплата

2 хил.лв.
(шумно оживление и множество реплики)
Аспарух Томов: В момента се нарушава дневният ред и практиката на Отрасловия съвет и ето, имаме случай, в който се прекъсва докладчик ли да го нареча г-н главния секретар. Моля ви, не прекъсвайте информацията, която получаваме в момента.
Милена Дамянова: Предложението за тази работна група беше точно такова наистина – да се споделят добрите практики, защото действително имаме добри примери за управлене. Друг е въпросът доколко те са известни в другите случаи, където нямаме (добри практики) – не може да си изкривим душите, да не го признаем. Така че, идеята наистина за тази работна група беше точно това – да се извадят тези добри практики, за да се дадат за пример за прозрачност и за публичност.
Самуил Шейнин: И да се прилагат.
Милена Дамянова: Що се отнася до това г-жа Андреева да ги кани, ние току-що й намалихме с 50 хил.лв. бюджета, така че…

(смях в залата)

Самуил Шейнин: Колегите имат нужда от това в момента и е редно – в крайна сметка Отрасловият съвет, ние определяме г-жа Андреева какво трябва да прави, защото ние сме един от тези фактори. И сега тя ще си преразгледа според решението на Отрасловия съвет. Защото тук доколкото знам, г-н Томов това го интересува от години наред и е прав; също и другите колеги. Ами, хайде преосмислете си нещата и дайте отговор на това, което обществото го иска и ние го искаме, а забравете за разни хубави и празни, разни професори и други…

Ние винаги сме твърдяли, че тук присъстващите представители на работодателите са отличници, в смисъл – при тях всичко е прозрачно, всичко е достъпно, всичко е съгласно закона, всичко е съгласно социалното партньорство.

Но явно работодателите просто нямат информация за тези колеги, които или не членуват при тях, или никъде не членуват, и какво става някъде там малко по-далече в Република България. Ние когато искаме това обсъждане, ние нямаме предвид вас, специално Вас, г-н Шейнин, не се засягайте. Вие на самата конференция чухте (извинявайте, ама да му го кажа) в Благоевград как ваш представител изнесе една брилянтна лекция по този въпрос и посъветва вашите колеги как да работят.
Самуил Шейнин: Нали това правим и се опитваме.
Аспарух Томов: Изведнъж – имало закон за… Ами, има закон, то много закони има.
Самуил Шейнин: Каквото го има, го има; въпросът е, че не навсякъде се изпълнява. Фактите не може да ги отричаме.
Милена Дамянова: Никой не отрича фактите. Въпросът е, че искаме да излязат на преден план добрите практики.

В крайна сметка, явно имаме проблем и с комуникацията, това можем да си го признаем, така че можем да вървим и в тази посока. Мисля, че в този контекст беше и предложението за създаването на работна група. Така че, аз не виждам нищо лошо който има желание - ние сме длъжни като институция да дадем възможност и да организираме работата на предложената работна група.

Г-н Вълчев предложи г-жа Дима Коцева да бъде ръководител на работната група.
Янка Такева: От наша страна ще бъде Гиго Йорданов.

(множество шумни реплики и уточнения за състава на работната група)
Милена Дамянова: Работната група ще бъде организирана и ще бъдете уведомени.

Приемате ли предложението по точка трета?

По точка четвърта от дневния ред – “Регламент на квалификационните дейности в системта на образованието”

Милена Дамянова: Да преминем към следващата точка и да дам думата на г-жа Андреева – “Регламент на квалификационните дейности в системата на образованието” – един изключително важен въпрос. Приоритет на правителството е квалификацията на учителите, затова беше редно да ви представим този проект, да го обсъдим; ако е необходимо да направим корекции по него, за да може да вървим напред.

Благодаря ви.

Г-жо Андреева.

Наистина ние смятаме, че е много важно да се споделят добрите практики, защото за лошите всички чуваме, медиите гърмят, а за добрите практики някакси си мълчим, не знам защо толкова срамежливо (се отнасяме към тях). Добри практики има чудесни.

Така че, това е в общи линии.
Янка Такева: Вземете кмета на Бургас – направил си е правила човекът, прекрасни.
Анелия Андреева: Да, наистина има много хубави неща в системата, които се случват и има прекрасни директори, не само тук присъстващите представители; което, разбира се важи и за учителите.
Ако искате, моето предложение е – да си дадем един нормален срок от две седмици, в който да поканим след една седмица работната група с предложенията, ако имате някакви предложения за корекции, и в рамките на месец ние да имаме готов текст, който да предложим на г-н Игнатов за утвърждаване. Защото в момента не знам, ако искате, може да говорим по елементите (на проекта).

Само искам да допълня, че след последната среща на работната група беше направено предложене от работната група тя да има постоянен характер, тъй като наистина квалфикацията на учителите е ключова за развитието на системата и тепърва има да се решават много важни въпроси, свързани с определяне на квалификациите и квалификационните дейности в системата.

Синдикатът на българските учители предлага в работната група да бъде включена проф. Татяна Дронзина. Имам впечатления от работата й; имам впечатления от това, което лично тя като преподавател в университетите, не само в Софийския, но и по света работи в тази посока и може да ни бъде много полезна.

По точка пета от дневния ред – “Информация за дейността на дирекция “Структурни програми и международни образователни програми към МОМН” с директор г-жа Даниела Иванова”

Милена Дамянова: Преминаваме към пета точка за дейността на структурните фондове. Тук сме поканили г-жа Даниела Иванова. Мисля, че до този момент не е имала честта да участва в Отраслов съвет. Сега й е за първи път; така че, за тези, които не я познават, да ви я представя.
Маргарита Денкова: Виждали сме я в Пловдив.
(Социалните партньори изразяват добрите си впечатления от г-жа Иванова.)
Милена Дамянова: Днес й е първото участие в Отраслов съвет.

Г-жа Иванова работи с нас от месец март. Така че, аз сега й давам думата за кратка информация и след това ще имате думата за изказвания.

Уважаеми колеги, добър ден на всички от мен.

Изключително ми е полезна днешната среща. Надявам се и друг път да имам възможност (да се срещам с вас), тъй като това, което ние планираме по линия на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” и това, което сме замислили и това, което се случи през цялата минала година е невъзможно без активното участие на всички вас, тъй като миналата година беше преломна за оперативната програма от гледна точка на последваща логика при довършване на настоящия програмен период и началото на новия програмен период за оперативния програмен период 2014 – 2020.
Какво имам предвид? Нека да припомним съвсем накратко фактите:

На 30 юли 2007 г. Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” стартира първа в държавата, преди физически тя да бъде одобрена от Европейската комисия, но одобрена като оперативно ниво, което ни даде възможност ние да стартираме първи. На първите обикновено не им е лесно. Но пък оперативната програма беше замислена по начин, по който тя стъпи на добрите резултати от програма ФАР за предишния програмен период, и особено на постиженията, които бяха постигнати през периода 2000 – 2006 г.

Истината е, че към 2007 г. това беше един познат механизъм, който обаче беше познат в системата на образованието основно сред професионалните училища, тъй като знаете, че основата за оперативната програма е Европейският социален план. На принципите на Европейския социален план почива заложеното в оперативната програма, а неговата основна цел е да подготви хората за пазара на труда. В крайна сметка нашите две оси в този първи програмен период натам са насочени.

11 на брой, бяха приети на последния Комитет за наблюдение през декември месец и са вече факт. Цифрата е внушителна и тя е внушителна по следните причини:

С механизма на грантовите схеми на практика ние не можем да гарантираме изпълнението на политики, тъй като една грантова схема зависи от желанието или нежеланието на бенефициентите да участват в дадена програма.

Истината е, че за настоящия програмен период беше взето решение всички структурни оперативни програи, секторни оперативни програми, финансиране на структурните фондове да вървят по единен механизъм, за да добро или за лошо.

Пак казвам – няма как да знаеш нещо, което никога не си живял и не ти се е случвало. Така че, ние през 2007 г. също не знаехме. Лошото е, че и старите страни-членки и новите страни нямаха, как да кажа, предишен опит, тъй като настоящият програмен период 2007 – 2013 г. тръгна по съвсем различен замисъл още от самата комисия. Така че тези първи три години бяха много важни за тази аналтична част, за да можем ние да знаем как да продължим по-нататък.

Това наложи и преразпределяне на средствата в остатъка, за който говорим, в няколко кардинални, целеви стратегически програми в рамките на министерството, за да можем ние да гарантираме на първо място постигането на индикаторите, заложени в оперативната програма.

В този ход на мисли ще се търсят варианти на решения и всъщност схемата се връща основно в позабравените кръжочни форми. Истината е, че не много кръжочни форми бяха реализирани с тази програма. Имаше много извънкласни и извънучилищни дейности, но това, което реално подготвя децата за пазара на труда малко беше отишло към “Училището – територия на ученика”, към скаутското движение, малко повечко в спортните дейности.

Нямаме друга опция като страна, освен да се съобразим с европейските препоръки, за да реализираме по-добри резултати.
Казали сме, че схемата е пряко обвързана с развитие на осемте ключови компетентности, които на практика ни гарантират широки извънкласни и извънучилищни форми, с които ние захранваме системата с едни 100 млн.лв.

Няма капацитет в държавата да се подготвят толкова качествени проекти, че да може с механизма на грантовата схема да успеем да усвоим този ресурс.

Просто, в кръга на шегата, бенефициентите по Програма “Околна среда” се броят на пръстите на ръката, докато нашите бенефициенти са 626 – всеки един от тях, отчитайки се по няколко пъти; всеки ден се срещам с директори на училища, с преподаватели - доста излишно е напрегната системата по отношение механизмите на изпълнение.

Сега с новата програма ние залагаме на един елегантен механизъм, с който хората с удоволствие ще подават своите заявки за участие и се създава съответна отчетна организация, за което в момента активно работим.
Така че, ние за първи път прохождаме в тази посока. Ще ви информираме за различни информационни кампании, които сме замислили, за да може в периода, в който колегите разписват проектните си предложения, които представляват план за действие за периода до края на програмата, да може до началото на новата учебна година системата да се захрани с информация, да знаят колегите какво се очаква от тези големи проекти, които сме замислили да се случат като национална кауза. Иначе, няма шанс за оплзотворяване в максимална степен на целите, които сме си поставили.
Изследваме опита на старите и новите страни-членки. Колегите от Португалия са постигнали 98 % усвояемост на средствата с големи стратегически проекти.

Програмата “Ученически и студентски практики” също отчита сериозна подкрепа.

Що се отнася до това, което касае вашите законопроекти и нови училищни политики, вероятно ще мислим за развитие и приемане на една мащабна операция по отношение на педагогическите кадри и насочване на ресурси за разширяване обхвата на тази програма, за да намерим механизъм, който да спомогне включването на заместващите учители, тъй като в предложения формат този механизъм се беше размил – как ще ходят на квалификация, като няма кой да ги замества.
Насочили сме се към младите учители и разширихме понятието “млад учител”- Когато миналата пролет представихме изследванията и анализа на преподавателския състав на училищата буквално членовете на комитета замръзнаха като чуха, че не повече от 400 и няколко млади хора влизат в системата. До 29 години са някъде 2 900.
За да не съм прекалено обстоятелствена, в скоби на шега ще кажа – миналата година моят син тийнейджър се връща от училище и каза “Мамо, госпожата по български днес ни обиди. Тя каза нещо, което не го разбрах, но със сигурност беше голяма обида – “Най-лошото нещо за нашето поколение ще бъде да живее под ваше управление”… Така че, този сблъсък на поколенията също очертава проблемите, които има да решаваме.
Вие също може да участвате с предложения какво още е необходимо в рамките на календарната година да бъде планирано.

Паралелно с това колегите ще се отчитат в рамките до средата на годината – там ще има определени сгъстявания на графиците.

Така че, очакваме предложения и от ваша страна.

Във вашите материали имате резюме на програмата за квалификация на педагогическите кадри, за да можете да се ориентирате в каква посока вървим.
Това е, което аз имам да ви кажа. Готова съм да отговоря на вашите въпроси и с радост ще очаквам покани за всякакви регионални срещи, за да могат колегите да ни познават. Дирекцията всъщност е изградена от едни млади, умни, енергични хора, които искат да помогнат на централно ниво; и прекрасни колеги от регионалните инспекторати.
Благодаря за вниманието. Очаквам вашите въпроси.
Янка Такева: Благодаря ви. Много сериозен въпрос. И понеже липсваше информация от страна на министерството, аз потърсих информация от Министерството на труда и социалната политика, но за да бъда коректна поканих на среща заместник-министър Евтимова, която по уважителни причини не можа да дойде, но дойдоха г-жа Андреева и г-н Александров на тази среща; проведох среща и с г-н Попов, заместник-министър на Министерство на труда и социалната политика, с г-н Драганов, с г-н Тотю Младенов.
Аз имам нколко опасения – опасения, че няма технологично време да се разработят всички етапи, които са нужни и потребни за усвояването на тези средства. Особено мен ме интересува квалификацията на учителите за извънкласните и извънучилищните дейности. Вие ще кажете кой от министерството ще отговаря; целеви ли ще бъдат средствата 100 млн.лв. и г-н Александров ли ще бъде човекът, който ще отговаря, или ще кандидатстват и неправителствени организации, - но тях ги оставяме.

Мен ме интересуват тези 75 млн.лв. за квалификация на учителите. Имам впечатление, че се слага в общия кюп. Аз съм убедена, че нещо хубаво се случва в министерството когато работи заедно със социалните партньори.