Заседание на пб на ВКП (б), Сталин прави изумителна констатация за последиците от внезапното нападение на фашистка Германия сещу Съветския съюз
Изтегляне 176.69 Kb.
|
КАТАСТРОФАТА И НЕЙНОТО ОБЯСНЕНИЕ (Истината за 22 юни 1941г.) Преди 70 години, в ранната утрин на 22 юни 1941г. на заседание на ПБ на ВКП (б), Сталин прави изумителна констатация за последиците от внезапното нападение на фашистка Германия сещу Съветския съюз. По свидетелство на Никита Сергеевич Хрушчов първата реплика на Сталин била: „Ленин нам оставил государство, а мы его обосрали!” Собствено, по същество това е една генерална и безпощадна оценка на провежданата военно-политическа стратегическа линия на болшевишката партия и нейната реализация в най-решителния исторически момент: когато в Европа бушува война между главните капиталистически държави и е дошло времето да се използват тези неразрешими противоречия за завършване делото на пролетарската революция, нейната победа в целия свят, както учи Владимир Илич Ленин. В първите часове на нахлуването, когато все още няма данни за неговите мащаби и реакцията на съветските войски, първият, най-отговорният човек в държавата, който лично е подготвял за отбрана първата в света държава на работниците и селяните срещу всички империалистически държави взети заедно (ан блок); с кръв, пот и лишения е заставил народа да създаде най-голямата в света армия и да я снабди с най-модерното въоръжение, в количества колкото всички държави в света взети заедно, изведнъж, вместо да се зарадва, че е получил повод да започне освободителния поход на европейския пролетариат, точно както предвижда военно-политическата доктрина и както е била подготвяна армията – „отразяване агресията на противника и пренасяне бойните действия на негова територия след едно решително настъпление”, заявява пред своето най-близко обкръжение за пълния крах на техните военнополитическите планове и очаквания край на пролетарската държава – СССР. И действително, за два и половина месеца бойни действия страната загубва 80% от кадровата си армия, 85 % от заводите за производство на бойна техника, въоръжение и боеприпаси, 80% от натрупаните запаси от боеприпаси, гориво, продоволствие, обмундирование, материално-технически средства и стратегически суровини, 80% от отбранителните си производствени мощности и, за да оцелее „делото на пролетариата”, престояло всичко да се започне от начало, едва ли не „от залпа на „Аврора””!! Седемдесет години партийните историци, по заповед на идеолозите на комунистическата партия, се стараят да намерят благовидни причини за тази трагедия – да представят съветската страна като невинна и неподготвена жертва на една фашистка агресия, прекъснала мирния труд на съветския народ. Ние ще се опитаме, като използваме диалектическия подход, способите на реториката при демонстрацията (доказване на тезата) и сравнителния ретроспективен динамичен метод, да докажем несъстоятелността на съветската историческа наука при осветяване причините за катастрофата в началния период на Великата отечествена война на съветските народи. Ето как започва Глава втора от „История на Втората световна война 1939-1945г.”, в 12 тома, изд. 1977г., стр.35: „1. Вероломното нападение на фашистка Германия срещу Съветския съюз. Изменение на характера и мащабите на Втората световна война На разсъмване на 22 юни 1941г. фашистка Германия, нарушавайки вероломно договора за ненападение, внезапно, без обявяване на война, стовари върху Съветския съюз удар с огромна сила… Ненадейното нападение на Германия срещу Съветския съюз, който винаги провеждаше миролюбива външна политика и отхвърляше войната като способ за решаване на политическите противоречия между държавите, беше непредизвикан, предварително планиран и щателно подготвен акт на агресия. Съветския народ беше принуден да прекъсне мирния градивен труд и да встъпи в смъртна схватка със силен и коварен враг…” След като се описват моменти от катастрофата и мероприятията на комунистическата партия и на съветското правителство за мобилизиране силите на страната за отпор на врага, в края на Главата втора са дадени стратегическите причини за тази катастрофа, обединени в три групи (стр. 69): Първа група – противникът: „Успехите на немскофашистката армия в началото на войната се обясняват с големите временни предимства, която тя получи в резултат на милитаризирането на хитлеристка Германия, на използването от нейна страна на военните и икономическите ресурси почти на цяла западна Европа и на продължителната подготовка на агресията срещу СССР. Немските войски имаха опит във воденето на съвременна война, който бяха натрупали в хода на военните кампании на Запад, бяха напълно мобилизирани и снабдени с нови типове самолети и танкове и притежаваха голямо превъзходство в подвижност и маневреност. По-големите сили на Вермахта бяха съсредоточени предварително на съветските граници и внезапно нахлуха в пределите на СССР.” Втора група – възможното време за нападение: „Определена роля изиграха и допуснатите грешки при определянето на възможното време за нападение на Германия срещу Съветския Съюз и свързаните с това недостатъци в подготовката за отразяване първите удари на агресора.” Трета група – бойната активност на въоръжените сили: „Незавършеното развръщане на съветските войски по плановете за прикриване и тяхното несвоевременно изнасяне на рубежите за отбрана оказаха отрицателно влияние върху хода и изхода на първите операции и станаха причина армиите за прикритие да не могат организирано да се включат в крайграничните сражения.” Зад всяка от посочените група причини се крие определено значение, т.е. факти и числа. Всяка група причини се оборва много лесно. Ние обаче ще се заемем с третата група причини. Авторите на „Историята…” искат да внушат на нас, читателите, че въоръжените сили на Съветския съюз преди вероломното нападение на фашистка Германия са провеждали само мероприятия от строго отбранителен характер. Като разглеждат „Обстановката на западните граници на СССР”, те посочват основната грижа на съветското командване (стр. 29-30): „В условията на назряваща опасност от фашистка агресия съветското командване по указание на правителството на СССР ускори работата по укрепване на западните граници…” Преди да се спрем на практическите мероприятия по укрепване на западните граници, нека разгледаме как се е организирала отбраната на рубежи на по-късен етап от войната, описано в същата „История…” от същите историци: ОТБРАНАТА НА МОСКВА (стр. 112): „Съветското командване вземаше мерки за създаване на дълбока отбрана. В строителство на отбранителни рубежи и на първо място в строителството на ржевско-вязменския и можайския рубеж вземаше активно участие населението на Москва, на столичната и съседните области. По призива на партийната организация на столицата в отбранителните работи участваха около 250 хиляди души. До началото на немското настъпление обаче рубежите не бяха завършени. Освен това войските не заемаха създадените полоси за отбрана на цялата им дълбочина, тъй като Ставката не разполагаше по това време с достатъчно резерви. Така на Западния фронт на 1 км от оперативното построение на войските се падаха само 0,9 танка, 1,5 противотанкови оръдия, и 7,5 оръдия и минохвъргачки с калибър 76мм и нагоре. Съветските войски не разполагаха също така с достатъчно зенитни оръдия и самолети….” Стр. 116, за събитията в средата на октомври: „По призива на партията 450 хил. души, главно жени, участваха в построяването на отбранителни съоръжения на подстъпите към Москва и в самия град…. Голяма роля за заздравяване на отбраната на Москва изигра постановлението на Държавния комитет на отбраната от 19 октомври за въвеждане от 20 октомври военно положение в града и съседните му райони... Постановлението бе насочено към укрепване тила на войските и към пресичане на подривната дейност на вражеската агентура. Партията призова населението на столицата да спазва ред и спокойствие и да оказва всестранно съдействие на военните части (стр. 118) …. Населението на Москва се включи активно в строителството на външния отбранителен пояс и на укрепления вътре в града. За изключително кратък срок подстъпите към Москва бяха опасани от противотанкови ровове, горски завали и металически ежове. На танкоопсните направления бяха поставени противотанкови оръдия. Стотици въоръжени отряди, бойни дружини и групи изтребители на танкове застанаха за защита на града заедно с бойците и командирите от военните части (стр. 119)… Изтребителната авиация водеше борба с противника на далечните подстъпи. Нейните летища се разполагаха в радиус 150 - 200 км от Москва… На подстъпите непосредствено към Москва немските самолети бяха унищожавани предимно от среднокалибрена зенитна артилерия. Тя се управляваше по сектори, във всеки от който се разполагаше по един зенитен полк. Полковете имаха дълбочинни бойни редове, включващи три линии на дивизионите… Зенитните прожектори се разполагаха по цялата дълбочина на противовъздушната отбрана за създаване на светлинни полета, осигуряващи действието на изтребителите, и за осветляване през нощта целите на зенитната артилерия. Аеростатните част създаваха въздушни заградителни зони около центъра на Москва и по нейната западна и южна окрайнина. Частите на въздушното наблюдение , оповестяване и свръзка имаха две кръгови полоси за предупреждение (външната се намираше на разстояние 200-250 км от града) и плътно поле за наблюдение с външна граница на 100-125 км от центъра на града. На линията Ржев, Вязма бяха развърнати радиолокационни станции за откриване. (Стр. 120)” ОТБРАНАТА на ЛЕНИНГРАД (стр. 132..): „Войските на Ленинградския фронт продължаваха да усъвършенстват отбраната на южните подстъпи към града, на Карелския провлак и на приморския плацдарм в района на Ориенбаум. Едновременно с това се работеше по укрепване на морските подстъпи към Ленинград. Строяха се отбранителни позиции в града, които по необходимост трябваше да се защитават от гарнизонни части, войските на НКВД и специалните формирования… Задачата за непосредствено прикриване на Ленинград от въздуха бе възложена на 2-ри корпус на противовъздушната отбрана и на 7-и изтребителен авиационен корпус, в състава на който имаше в различно време от 80 до 300 самолета, 700-950 зенитни оръдия, 70-150 големокалибрени зенитни картечници, 300 прожекторни станции и няколкостотин аеростата… По-голямата част от летищата на изтребителната авиация се намираше в зоната на зенитния огън и се прикриваше от него… Всички сили и средства, осигуряващи противовъздушната отбрана на Ленинград, действаха по единен план, разработен под ръководството на щаба на Ленинградския фронт… Средствата на ПВО бяха широко използвани също така и в борбата със сухопътния противник. През август 2-ри корпус за ПВО предаде на фронта 160 среднокалибрени зенитни оръдия за организиране на противотанковата отбрана на подстъпите към Ленинград, а през септември корпусът създаде три противотанкови района. Частите на 7-и изтребителен авиокорпус редовно се привличаха за прикриване на бойните редове на войските от Ленинградския фронт и за нанасяне на щурмови удари по позициите на немскофашистките армии.(стр. 136)” Интересно ще бъде да посочим разбиранията на съветската военна наука за организирането на отбраната. Използваме за целта статия от интернет „Укрепленията на Съветския съюз във Великата отечествена война” – http://www.udisig.org/library/levykin/022.html, автор не е посочен, но предполагаме това е директорът на Държавния историческия музей (1976 – 1992г.) Константин Григорьевич Левикин. „Дълговременната фортификация в предвоенния период се използваше най-вече при създаване на крайграничните укрепления. Към строителството на укрепените райони (УР) в нашата страна пристъпиха само след внимателно изучаване опита от Първата световна война, практически след 1929- 1930г. От началото на Втората световна война, от 1939г. чак до 22 юни 1941г. се усъвършенстваха по-рано построените и се строяха нови УР по протежение на новата държавна граница на територията на западните области на Украйна, Белорусия и Прибалтика. Съветската фортификационна школа, опирайки се на напредничавите възгледи на съветското военно изкуство от 20-30-те години, разработи стройна теория по създаване на дълговременни укрепления в крайграничната полоса на държавата, както на запад, така и в източните части на страната. Тази теория изхождаше от съветската военна доктрина, основаваща се на марксистко-ленинското учение за войната и армията и определяше характера на бъдещата война като решителен сблъсък на блоковете на империалистическите държави с нашата страна. Предполагаше се продължителен и ожесточен характер на въоръжената борба с огромно напрежение на всички сили на народа и неговата икономика. Съветската стратегия, по своя характер беше настъпателна, считаше и отбраната правомерен вид бойни действия на отделни операционни направления в рамките на общото стратегическо настъпление. В началния период на войната (15-20 денонощия) се предполагаше да се провеждат бойни действия в ограничени мащаби при едновременно провеждане на мобилизация, съсредоточаване и развръщане на главните сили (История военного искусства. М., 1984, с. 91). В съответствие с тези положения, съветското военно изкуство предаваше на крайграничните укрепления важна роля като заслон и опора за армията за прикриване на държавната граница.” Преди да приведем сведения как на практика се е организирала работата по строителство на тези крайгранични укрепления, нека видим как същият автор, в същата статия разглежда отбраната на съветските войски на Курската дъга, където развилите се събития много напомнят началния период на войната. „Укрепването на местност получи най-широк размах при Курската битка (юли-август 1943г.). Тук беше максимално използван натрупания боен опит от Съветската Армия от началото на войната, въплъщение на практика напредничавите възгледи на нашата фортификационна школа. Главните особености на фортификационното оборудване в този период се яви широкото прилагане системата от траншеи и ходове за съобщения, допълващи се с фортификационни съоръжения с различно предназначение. На главното направление количеството траншеи и ходове за съобщения достигаха до 8 км на всеки километър от фронта., а всички те бяха повече от 10 000 км. Като пример е показана системата от траншеи в полосата на отбрана на 15 стрелкова дивизия от 13А през лятото на 1943г. 
Рис.11. системата от траншеи в полосата на отбрана на 15 стр. д. от 13А през лятото на 1943г. Отбраната на Курската дъга се отличаваше с голяма дълбочина, достигаща до 250-300 км. Тя включваше осем рубежа от тактическо, оперативно и стратегическо предназначение. Сериозно внимание се отделяше на маскировката и устройването на развита система заграждения от всички видове, особено минно-взривни. Обемът от фортификационни работи наистина беше огромен. Само в полосата за отбрана на Воронежкия фронт (244км) бяха прокарани 4 240 км траншеи и ходове за съобщения, 28 058 стрелкови окопи, 55 854 окопа за противотанкови оръдия, пушки и картечници, построени 5322 командни и наблюдателни пунктове, 17 505 землянки и убежища, до 600 км телени заграждения, поставени много минни полета (Виж: ЦАМО, ф. 203, оп.2845, д.227, л.5,6) Усилията, приложени за фортификационно оборудване на позициите на съветските войски на Курската дъга, се оправдаха в пълна степен. Настъпващият враг беше спрян на подготвените рубежи, обезкръвен и отблъснат далече на запад.” При нахлуването на 22 юни немските войски не разполагат с тежки танкове от типа „Пантера” и „Тигър”. Ако „прикритието на държавната граница в началния период от войната” беше организирана по посочения начин много вероятно би било „настъпващият враг да бъде спрян на подготвените рубежи , обезкръвен и отблъснат далече на запад”. Нека сега да видим как практически се е организирала фортификационната подготовка на отбраната на държавната граница преди 22 юни 1941г. Използваме материал от интернет www.liniastalina.narod.ru/library/2.3.htm “Линия Сталина”, и по-точно изследването на доблестния и добросъвестен учен, полковник Хорьков, А.Г., доктор на историческите науки на тема „Укрепените райони на западните граници на СССР”, публикувана във „Военно исторически журнал”, 12/1987г. Укрепеният район (УР) представлява от само себе си ивица от местността, оборудвана със система от дълговременни и полеви фортификационни съоръжения (железобетонни бункери– около 100 във всеки УР, окопи, ходове за съобщения), подготвена за продължителна отбрана от специално предназначени войски във взаимодействие с общовойскови части и съединения. Има гарнизон от около 600-800 бойци и командири, въоръжени с пушки, картечници и полеви оръдия. За всеки УР се определяла съответна полоса и дълбочина на отбраната. След като разглежда с документални подробности разпорежданията на висшето командване и неговата критична оценка върху практическите работи по строителството и съоръжаването на укрепените райони покрай държавната граница, полк. Хорьков прави следните изводи: „Към момента на нападението на фашистка Германия над СССР строителството на дълговременните фортификационни съоръжения в укрепените райони бил изпълнен на повече от 25%. Към този момент успели да построят около 2 500 железобетонни съоръжения (ДОТ-ове), но от тях само около 1 000 получили артилерия. На всички останали се монтирали картечници. Нито на един от западните крайгранични военни окръзи не се отдало да изпълнят напълно плана за строителство на новите УР-ове. Така например от 97 построени съоръжения във Владимир-Волинския УР само в 5-7 били проведени маскировъчни мероприятия, останалите фактически били демаскирани. Всички построени ДОТ-ове (железобетонен бункер с екипаж от 6-10 бойци) се намирали в опорните пунктове на първия ешелон, затова и дълбочината на отбранителната полоса на УР-овете на надминавала 2-3 км. Средната плътност на съоръженията била ниска. Например, към 1 юни 1941г. в Гродненския УР, разположен на протежение 80 км, били построени 165 съоръжения (бункери, окопи), на Бресткия УР с дължина 180 км били забетонирани само 168. В 82-ри УР от Одеския военен окръг на 1 км фронт се падало по 0,8 съоръжение, а на предния край, преминаващ по рубежа на р.Днепър, плътността им съставлявала 0,4 на 1 км фронт, съществували участъци с ширина до 8 км, на които въобще нямало дълговременни съоръжения, а между много от тях отсъствала огнева връзка. Затова да се разчита на упорита отбрана от укрепените райони във време, когато те още не били създадени или се намирали в стадий на оборудване и имали ниски огневи възможности, било необосновано. Голям недостатък в подготовката на редица УР-ове се явявало отсъствието на предварително отработеното взаимодействие между техните част (един УР има от 600 до 800 бойци и командири числен състав) и полевите войски. Така например, 41 стрелкова дивизия, Рава-Руския УР и граничния отряд в случай на война трябвало да прикриват държавната граница на фронт от 50 км. Обаче за година и половина до войната не било проведено ни едно съвместно занятие с командния състав или частите на дивизията, УР-а и граничния отряд за целите на взаимодействието. Непълната боеготовност на съоръженията във всички УР-ове се задълбочавала и от липсата на личен състав в техните постоянни гарнизони. Към началото на войната там имало команден и сержантски състав само на една трета от щатната численост за военно време, а за редовия състав – по-малко от половината. Заради незавършеното строителство, а така също и по силата на редица причини УР-овете не изпълнили онова предназначение, което им възлагали в плановете за прикритие на държавната граница, - противникът в повечето от направленията преодолял полосите им на ход, без да срещне някаква съпротива. Обаче, някои укрепени райони, с помощта на придошлите на помощ полеви войски съумели да окажат на врага упорита съпротива и да задържат настъплението му. Така например, отбраняващия се в Рава-Руския УР постоянен гарнизон (35–и и 140 отделни картечни батальони, 600-650 души), 41-а стрелкова дивизия и 91 пограничен отряд организирано посрещнали натиска на три пехотни и част от силите на три танкови дивизии на 17-а армия на противника и 5 денонощия отразявали непрекъснатите им атаки. В течение на седем денонощия не предавал позициите си гарнизонът на Перемишълския УР (52-и и 150- отделни картечни батальони), 92 пограничен отряд и дошлата на помощ 99-а стрелкова дивизия Укрепените райони по старата граница също не били използвани в пълна степен за отразяване вражеското настъпление. „Няма никакво съмнение, спомня си Маршалът на Съветския съюз И.Х. Баграмян – че, ако на нас, до пълното въвеждане в строя на новите УР-ове, ни се беше отдало да съхраним пълната боеготовност на старите укрепени райони, то това неизмеримо би повишило отбранителните възможности на войските.” Описаните обстоятелства по строителството, съоръжаването и отработване бойното използване на укрепените райони край държавната граница ни дава основание да предположим, че цялата дейност на висшето командване на съветските въоръжени сили в това направление е една предварително планирана и целенасочено провеждана дезинформация, насочена да създаде впечатление в противника, че страната се готви за упорита отбрана. След като вече знаем в общи линии как трябва да се опише в едно историческо съчинение организирането на отбраната на даден рубеж, нека се върнем към началото на нашето изложение и да видим как съветските историци, съставители на дванадесеттомната „История на Втората световна война 1939-1945г.”, от Института за военна история към министерството на отбраната на СССР, Института по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС, Института по всеобща история при Академията на науките на СССР и Института по история на СССР при Академията на науките на СССР, са описали организирането на отбраната на държавната граница на СССР към 21 юни 1941г. Тук искаме да напомним, че за историческата истина можем да съдим не само от това, което е написала официалната история, но и от онова, което не е написала… И така: История на ВСВ, стр. 29-30: „В условията на назряваща опасност от фашистка агресия съветското командване по указание на правителството на СССР ускори работата по укрепване на западните граници…” Как именно??? Привеждам всичко написано, но не се отчайвай, уважаеми читателю, това е по-малко от половин страничка или по-точно 9 (девет) реда:
Тук трябва да отдадем заслуженото на съветските историци: когато не им се позволява да назоват открито истината за 22 юни 1941г., а и не им се иска недобросъвестно да я премълчат, те използват един отдавна известен стилистичен трик, описан от поета маестро Валери Петров в поемата му „Японска приказка” – „Авторът бае каквото си знае, но читателят знае за какво се касае!” Този трик при тях се изразява в допускане очевидно противоречие между смисъл и значение, между тезата и аргументите в нейна защита, противоречие по направление „теза – аргумент”. Посочените мероприятия (аргументи) – строеж на летища и складове в крайграничната полоса, придвижване на войски към границата не само нямат строго отбранителен характер (теза), но самите те трябва да бъдат отбранявани, трябва да се предвиди тяхното силово прикритие от нападение на противника, колкото невъзможно и налудничаво да ни се струва това. Подобни мероприятия не могат да укрепят държавната граница, ако са включени в един план за подготвяно нахлуване. Провеждането на подобни мероприятия в мирно време говорят на всеки, който иска да слуша, за подготвяне на внезапен удар върху съседната страна, макар и заклеймена като агресор. Сами по себе си подобни мероприятия, осъществявани в строга секретност, в дълбока тайна дори от самите изпълнители, без надлежно прикритие, при внезапно нападение на противника обричат на пълна ликвидация участващите в тях войски и материално-технически ресурси. Което фактически и става!! За два и половина месеца война Червената армия губи 80% от кадровия си състав, от обучените и тренирани редови бойци и командири, със съответната бойна техника и полагащите й се боекомплекти и материално-технически запаси. По-нататък срещу войските на Вермахта се изправят запасните и набързо обучените, не помирисали барут новобранци – редови и команден състав. Това дава формално основание на най-добре запознатия с причините за катастрофата, началника на Генералния щаб в началото на войната Георгий Константинович Жуков, тъй нареченият от Сталин – „хвалипръцко” - безсрамно да заяви: „От всички причини за нашите неуспехи в началото на първо място поставям не внезапността, в смисъл че нашите войски бяха изненадани от нападението, а качеството на немското оръжие, майсторството в управлението на бойните машини и майсторството на управление на войските от немските командири. За нас това беше изненада, а не преминаването на границата. Именно това беше причината за основните наши загуби в началото на войната. Трябва да гледаме истината в очите и да не се стесняваме да признаем, че в началото на войната противникът беше много по-силен и опитен от нас, по-добре подготвен, въоръжен и обучен. Ние се учехме да воюваме в хода на войната, научихме се и почнахме да бием немците“. «Вашите войски», уважаеми Г.К., които са били изненадани от нападението, повече не съществуват!! Няма такива войски вече, скъпи ни Георгий Константинович!! Няма такива войски!!! Вие може да използвате същите номера на дивизиите, корпусите, армиите, но попълнението им от жива сила и бойна техника го няма! Те, където бяха изненадани, там оставиха костите, или честта си... Само десетина – петнадесет процента от кадровите военослужащи успяха да се измъкнат от сигурната гибел, която им устоихте ВИЕ, върховете. Тъкмо те и съставиха скелета на бъдещата Червена армия, армия от запасни и новобранци – редови и командири. На тях ще им бъде необходима още една година, докато се научат да воюват, разбира се, ако оцелеят от немските куршуми или от куршумите на своите заградителни отряди... Тезата на съветските историци, че Съветските въоръжени сили са били в позиция за прикритие и отбрана на държавната граница и само изненадата, по-голямата мощ и боен опит на врага е причина за настъпилата катастрофа, противоречи на аргументите, които самите историци привеждат в нейна защита. За проницателният и подготвен в стратегическо политическо отношение обективен наблюдател е съвършено ясно, че нападението на фашистка Германия над Съветския съюз и бързият разгром на кадровата му армия е един превантивен удар на Вермахта над готвещата се за нахлуване в Европа за осъществяване на „освободителен поход на европейския и световен пролетариат” Работническо-Селска Червена Армия. За да се направи такъв извод е необходимо да се прочете съвсем малко, но точно това, което разкрива тази истина. Нека се върнем към началото. Никита Сергеевич Хрушчов в своите спомени споделя наблюдението си за непосредствената реакция на Сталин, показана на първото заседание на Политбюро след нападението, т.е. в ранните часове на 22 юни 1941г. Сталин, в присъствието на членовете на Политбюро казал буквално следното: „Ленин нам оставил государство, а мы его обосрали!”. Истината за военно-политическите намерения на едната страна и ролята на внезапното нападение за техния провал, проличава от това изключително откровено политическо изявление, колкото и нецензурно да звучи то. За съжаление обаче в повечето наши „промити” мозъци оставя отпечатък именно нецензурният смисъл, отколкото истинското значение на изявлението. Не е ли дошло времето да се освободим от магията и зомбирането! Никола Ников, 20.06.2001г., гр. Русе. Каталог: wp-content -> uploads -> 2011 2011 -> Евгений Гиндев световната конспирация 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> За минималния и максималния бал по паралелки в рио област софия-град 2011 -> 130 годишнината на ввму “Н. Й. Вапцаров” разкрива новите предизвикателства и перспективи в развитието на флагмана на морското образование 2011 -> Съюз на математиците в българия – секция бургас пробен изпит по математика за 7 клас – март, 2011 2011 -> Член на Приятели на Земята Интернешънъл 2011 -> Права и задължения на учениците 2011 -> В съответствие с ангажиментите в рамките на фаза 1 от мониторинга за изпълнение на задълженията по Конвенцията и Препоръката, през 2000 г 2011 -> Разграничение на трафика на хора от сродни престъпни дейности д-р Ива Пушкарова Изтегляне 176.69 Kb. Сподели с приятели:
|