Заседание на петнадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав

Ответникът „Б.” ООД взема становище за неоснователност на подадената частна жалба. Излага доводи за правилност и законосъобразност на атакуваното определение за прекратяване на производството срещу него. Изтъква, че разпоредбата на чл.637, ал.5 ТЗ се прилага само когато спорното вземане, предмет на делото е обезпечено с точно определено имущество на трети лица, т.е. изискването е за реално обезпечаване, а не за лично, каквото е поръчителството, респективно авала. Моли определението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от „Х.-А.-А.-Л.” ООД срещу „Б.” ООД, Т. Д. и С. И., иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване дължимостта на сумата от 9 151, 64 евро, ведно със законната лихва от 27.09.2010 г. до окончателното плащане на основание два броя записи на заповед от 09.08.2007 г., издадени от „Б.” ЕООД и авалирани от Т. Д. и С. И., за която сума по реда на чл.417 ГПК са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. С определение от 23.06.2011 г. производството по делото е било спряно на основание чл.637, ал.1 ТЗ, поради открито производство по несъстоятелност на ответника „БУЛХАУС” ООД. С определение от 15.12.2012 г. РС – Ихтиман е прекратил производството по делото в частта по предявения срещу ответника „Б.” ООД иск с правно основание чл.422 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съдът се е позовал на представеното по делото определение от 08.08.2011 г. на СОС, с което е одобрен допълнителен списък на приетите вземания от кредиторите на „Б.” ООД, в който фигурират и процесните вземанията на ищеца по издадените записи на заповед.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Безспорно вземането, произтичащо от издаден запис на заповед представлява търговски спор. Целта на исковото производство по чл.422 ГПК е да приключи с влязло в сила решение, въз основа на което вземането на ищеца да бъде признато за установено.

Според разпоредбата на чл.637, ал.1 ТЗ, с откриване на производство по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника, с изключение на трудови спорове по парични вземания. Колизията между индивидуалното принудително изпълнение на кредитора, който се е снабдил с изпълнителен лист след успешно приключил исков процес и производството по несъстоятелност, като способ за универсално принудително изпълнение, е разрешена в текста на чл.638, ал.4 ТЗ. Съответно според чл.637, ал.2 ТЗ спряното съдебно производство се прекратява, ако вземането бъде прието при условията на чл.693 от ТЗ.

В настоящия случай е несъмнено по делото, че с решение № 35 от 31.03.2011 г. по т.дело № 4/2011 г. на СОС по отношение на ответното дружество „Б.” ООД е било открито производство по несъстоятелност, както и че процесните вземания на ищеца „Х.-А.-А.-Л.” ООД по издадените записи на заповед от 09.08.2007 г. с определение от 08.08.2011 г. на СОС са били включени в списъка на приетите вземания съгласно чл.693 от ТЗ (т.е. липсва спор относно съществуването им).

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че в случая следва да намери приложение нормата на чл.637, ал.5 ТЗ, която изключва спиране на производството по имуществени граждански и търговски дела в случаите на чл.637, ал.1 ТЗ при открито производство по несъстоятелност на длъжника - издател на запис на заповед, защото тази хипотеза е приложима само когато спорното вземане е обезпечено с точно определено имущество на трети лица. Под обезпечение с имущество на трети лица по смисъла на чл.637, ал.5 ТЗ  следва да се разбират само реалните обезпечения, които трети лица са учредили за обезпечаване изпълнението на паричното задължение на дружеството, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност, но не и личното обезпечение, поръчителството, респективно авал при менителничните ефекти.

С включването на процесните вземания в одобрения от съда списък на синдика за приетите в производството по несъстоятелност на ответника вземания, ищецът, като кредитор, получава целената с предявения установителен иск по чл.422 ГПК защита, включително принудително удовлетворяване на притезанията си срещу несъстоятелния вече длъжник, поради което и следва да бъде отречен правен интерес от исковото производство.

Извън гореизложеното и за пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно постоянната практика на ВКС издателят на записа на заповед и авалистът, подписал записа на заповед, не са необходими другари, а имат положението на обикновени другари в производството по установителния иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането на ищеца по издадената срещу тях заповед за незабавно изпълнение. Поради това, че при искове, предявени срещу солидарни длъжници, каквито са издателят на записа на заповед и авалистът, е налице възможност исковете да бъдат решени по различен начин между двамата другари, изискването за прекратяване на производството по делото по силата на чл.637, ал.5 ТЗ за ответника - длъжник в производство по несъстоятелност, не може да бъде приложено за ответника в исковото производство, спрямо когото правилата на несъстоятелността не се отнасят.

По изложените съображения частната жалба следва да остави без уважение, а обжалваното разпореждане - потвърдено, като правилно, с оглед правния резултат, който следва да бъде подведен под хипотезата на чл.637, ал.2 ТЗ, а не под нормата на чл.638, ал.4 ТЗ, касаеща изпълнителното производство.

Разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като не са ангажирани доказателства да са направени такива.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.