Заседание на Съвета Правосъдие и вътрешни работи Брюксел, 12 май 2011 г. Председател г н Sándor pintéR

СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ		BG
10011/11 (OR. en)
PRESSE 128 PR CO 25
СЪОБЩЕНИЕ ЗА ПЕЧАТА 3085-o заседание на Съвета Правосъдие и вътрешни работи Брюксел, 12 май 2011 г.
Председател Г н Sándor PINTÉR, Министър на вътрешните работи на Унгария

Регион на южното съседство Error: Reference source not found

Споразумения за обратно приемане на ЕС: Оценка на Комисията Error: Reference source not found

Директива за запазване на данни: Оценка на Комисията Error: Reference source not found

Ядреният инцидент в Япония: Последствия за Механизма на ЕС за гражданска защита Error: Reference source not found

Смесен комитет — регламент за Frontex Error: Reference source not found

• 
  Интегрирано управление на наводненията на ЕС Error: Reference source not found
  
• 
  Европейска мрежа от експерти по медицина и психология за целите на правоприлагането (EMPEN) Error: Reference source not found
  
• 
  Годишен доклад за 2010 г. на Европейския полицейски колеж (CEPOL) Error: Reference source not found
  
• 
  Центрове за полицейско и митническо сътрудничество Error: Reference source not found
  

• 
  Финансова помощ за Румъния Error: Reference source not found
  

• 
  Съюз за Средиземноморието — конференция на министерско ниво Error: Reference source not found
  

• 
  Морско оборудване Error: Reference source not found
  
• 
  Споразумение с Виетнам относно въздухоплавателните услуги* Error: Reference source not found
  

• 
  Антидъмпинг — Меламин — Китай Error: Reference source not found
  
• 
  Антидъмпинг — Зеолит А на прах — Босна и Херцеговина Error: Reference source not found
  

Г жа Annemie TURTELBOOM Министър на вътрешните работи

Г н Melchior WATHELET Държавен секретар по политиката на миграция и убежище

България:

Г н Цветан ЦВЕТАНОВ Заместник министър-председател и министър на вътрешните работи

Г н Viktor ČECH Заместник-министър на вътрешните работи

Г н Søren PIND Министър по въпросите на бежанците, имиграцията и интеграцията и министър по въпросите на сътрудничеството за развитие

Г н Hans-Peter FRIEDRICH Федерален министър на вътрешните работи

Г н Raul MÄLK ^{Постоянен представител}

Г жа Kathleen LYNCH Заместник-министър, Министерство на правосъдието, равенството и отбраната

Г н Christos PAPOUTSIS Министър за защитата на гражданите

Г н Antonio CAMACHO VIZCAÍNO Държавен секретар по въпросите на сигурността

Г жа Anna TERRÓN I CUSI Държавен секретар по въпросите на имиграцията и емиграцията

Франция :

Г н Claude GUEANT Министър на вътрешните работи, отвъдморските департаменти и територии, местните власти и имиграцията

Г н Roberto MARONI Министър на вътрешните работи

Г н Neoklis SYLIKIOTIS Министър на вътрешните работи

Г жа Ilze PĒTERSONE Държавен секретар, Министерство на вътрешните работи

Г н Raimundas PALAITIS Министър на вътрешните работи

Г н Nicolas SCHMIT Министър на труда, заетостта и имиграцията

Г н Christian BRAUN Постоянен представител

Унгария:

Г н Sándor PINTÉR Министър на вътрешните работи

Г жа Krisztina BERTA Заместник държавен секретар, Министерство на вътрешните работи

Малта:

Г н Carmelo MIFSUD BONNICI Министър на правосъдието и вътрешните работи

Г н Gerd LEERS Министър по въпросите на имиграцията и убежището

Г жа Johanna MIKL-LEITNER Федерален министър на вътрешните работи

Г н Jerzy MILLER Министър на вътрешните работи и администрацията

Г н Jan TOMBINSKI Постоянен представител

Португалия:

Г н Rui PEREIRA Министър на вътрешните работи

Г н Traian IGAS Министър на администрацията и вътрешните работи

Г жа Katarina KRESAL Министър на вътрешните работи

Г н Daniel LIPSIC Министър на вътрешните работи

Г жа Astrid THORS Министър на европейските въпроси и миграцията

Г н Tobias BILLSTRÖM Министър по въпросите на миграцията и убежището

Г жа Theresa MAY Министър на вътрешните работи и министър по въпросите на жените и равните възможности

Г жа Cecilia MALMSTRÖM Член

Съветът обсъди последващите действия във връзка със заключенията на Съвета относно управлението на миграцията от района на южното съседство от 11—12 април 2011 г. (8909/11) и съобщението на Комисията относно миграцията от 4 май 2011 г. (9731/11), което беше широко приветствано от държавите-членки.

Председателството изтъкна три аспекта от съобщението за целите на обсъждането — онези аспекти от съобщението, които разглеждат укрепването на шенгенското пространство („управление на шенгенското пространство“), новото партньорство с държавите от региона на южното съседство и политиката на убежище.

По време на обсъжданията министрите изразиха единодушната си позиция, че свободното движение на хора е едно от основните постижения на европейското право, и че то трябва да бъде опазено. Съветът също настоя единодушно за засилване на контрола по външните граници на ЕС и за по-тясно сътрудничество с трети държави от региона на южното съседство, както и от региона на източното партньорство. Това засилено сътрудничество следва да се гради върху определени аспекти на мобилността и сигурността, въз основа на диференциран подход и обвързаност с подходящи условия.

По време на обяда министрите заявиха отново ангажимента си да установят обща европейска система за убежище (CEAS) до 2012 г.

Като се подчертава, че положението в района на южното съседство и последствията от него по отношение на миграцията продължават да будят обща загриженост, която изисква спешно да бъдат предприети мерки, както и начини за реагиране в средносрочен и дългосрочен план, в заключенията на Съвета от април се определят някои насоки за по-нататъшни действия. Тези насоки засягат законодателната дейност и практическото сътрудничество в рамките на ЕС, както и сътрудничеството с трети държави и международни организации.

Освен това след заседанието на Съвета през април унгарското председателство взе решение да свика извънредно заседание на министрите, отговарящи за вътрешните работи и миграцията, което се проведе днес (12 май).

От Европейската комисия бе поискано да представи предложения за всеобхватен подход към миграцията включително по отношение на страните от южното съседство, който да бъде одобрен от Европейския съвет на 24 юни 2011 г.

Съобщението на Комисията относно миграцията беше първа стъпка в тази насока. В него са представени няколко идеи и инициативи за различни аспекти на миграцията, включително:

• 
  засилен граничен контрол и преразглеждане на управлението на шенгенското пространство, за да се отговори на незаконната имиграция, за да се осигури, че всяка държава-членка ефективно контролира своята част от външните граници на ЕС, и за да се изгради доверие в ефективността на системата на ЕС за управление на миграцията;
  
• 
  завършването до 2012 г. на общата европейска система за убежище (CEAS);
  
• 
  по-целенасочена законна миграция в ЕС за улесняване на имиграцията на лица с умения, необходими в ЕС, с цел справяне с очаквания недостиг на работна ръка и на умения;
  
• 
  обмен на най-добри практики за успешна интеграция на мигранти; и
  
• 
  стратегически подход към отношенията с трети държави по въпроси, свързани с миграцията, мобилността и сигурността.
  

Следващите основни стъпки са:

• 
  различни инициативи и предложения на Комисията относно миграцията, убежището и интеграцията в края на май / началото на юни (вж. съобщението на Комисията) в светлината на обсъжданията в Съвета;
  
• 
  Съвет по правосъдие и вътрешни работи на 9—10 юни;
  
• 
  Европейски съвет на 24 юни.
  

Съветът взе под внимание представянето на Комисията на оценката ѝ и бъдещата стратегия за споразуменията за обратно приемане на ЕС с трети държави, публикувана през февруари 2011 г. (7044/11). След този първи обмен на мнения, от компетентните подготвителни органи на Съвета беше поискано да продължат да разглеждат съобщението и да работят по заключения на Съвета, които да бъдат приети на заседанието на Съвета през юни.

В контекста на Стокхолмската програма Европейският съвет поиска от Комисията:

• 
  да направи оценка на изпълнението на действащите споразумения;
  
• 
  да предложи средства за тяхното по-добро наблюдение;
  
• 
  да оцени напредъка или липсата на напредък на текущите преговори; и
  
• 
  да изготви заключения и да предостави препоръки за всеобхватна бъдеща политика за обратно приемане.
  

От 2000 г. Съветът е издал 19 указания за водене на преговори за сключване на споразумения за обратно приемане с трети държави, като 13 от тези споразумения вече са влезли в сила¹. Най-скорошното споразумение беше сключено с Грузия. То влезе в сила на 1 март 2011 г². Понастоящем текат преговори с Турция³, Кабо Верде и Мароко. Що се отнася до Китай и Алжир, все още не са започнати официални преговори.

Значителен стимул по време на фазата на преговори по споразумения за обратно приемане представлява по-широкото сътрудничество в областта на мобилността, например с цел да се облекчи визовият режим за гражданите на съответните трети държави. Следователно споразуменията за обратно приемане често вървят заедно със споразумения за облекчаване на визовия режим, което прави получаването на краткосрочни визи за пътувания към и в рамките на ЕС по-лесно и по-евтино за гражданите на трети държави, в частност тези, които пътуват най-много. Краткосрочна виза е виза за планиран престой от не повече от 90 дни за всеки период от 180 дни.

Досега ЕС е сключил споразумения за облекчаване на визовия режим с 8 държави, всички от които са сключили също споразумения за обратно приемане с ЕС¹. Преговори за облекчаване на визовия режим текат и с Кабо Верде.

Съветът взе под внимание представената от Комисията оценка на директивата на ЕС за запазване на данни, публикувана през април 2011 г.(9324/11).

Директивата беше приета през 2006 г. и установи запазването на данни като отговор на неотложните предизвикателства пред сигурността след големите терористични атаки в Мадрид през 2004 г. и в Лондон през 2005 г.

В доклада на Комисията от април 2011 г. се прави заключението, че запазените далекосъобщителни данни играят важна роля в предпазването на населението от вреди, причинени от тежки престъпления. Те предоставят важни доказателства в разкриването на престъпления и осигуряването на правосъдие. Например използването на данни, свързани с телефонни номера, IP адреси или идентификатори на мобилни телефони като средства за разследване на престъпления, е довеждало до осъждане на престъпници и оправдаване на невинни лица.

Все пак Комисията подчертава и някои недостатъци:

• 
  Транспонирането на директивата не е еднакво навсякъде. Позволеният в директивата период на запазване на данни варира между шест месеца и две години. В допълнение, целите, за които се взимат и използват данни, както и правните процедури за достъп до данни понякога се различават значително в държавите-членки.
  
• 
  Следователно на равнището на ЕС все още няма единен подход. Това може да доведе до трудности за доставчиците на телекомуникационни услуги, особено за по-малките оператори. Например по различен начин в рамките на ЕС се възстановяват разходите на операторите за запазване и даване на достъп до данни.
  
• 
  Според Комисията директивата сама по себе си не гарантира, че запазените данни се съхраняват, извличат и използват при пълно спазване на правото на неприкосновеност на личния живот и на защита на личните данни, и това е довело до анулиране от съдилищата на транспонирането на директивата в законодателството в някои държави-членки. Според Комисията макар да няма специфични случаи на сериозни нарушения на неприкосновеността на личния живот, рискът от нарушения на сигурността на данните остава налице, освен ако се въведат допълнителни механизми за защита.
  

По искане на Белгия и в светлината на ядрения инцидент в Япония Съветът беше информиран от Комисията за ситуацията в Япония, и проведе обмен на мнения за това как съществуващите механизми за подготовка и отговор на ядрени инциденти могат да бъдат подобрени, основно в рамките на Механизма на ЕС за гражданска защита.

Предложенията на Белгия включват:

• 
  по-тясно включване на националните и международните органи в ядрената област в работата на Центъра на ЕС за наблюдение и информация (MIC);
  
• 
  идентифициране и подобряване на референтните сценарии за ядрени инциденти (като Чернобил, Фукушима и други) и необходимите специфични средства за отговор;
  
• 
  даване на приоритет на някои референтни сценарии, основани на всеобхватни и висококачествени оценки на риска, наред с по-предсказуема достъпност до ключовите средства за защита на държавите-членки (например таблетки йод, алтернативни охлаждащи системи, звена за обеззаразяване, експерти в ядрената област, автоматизирани модули и т.н.), включително чрез евентуално групиране на средствата за защита.
  

В допълнение, понастоящем се прави преглед на съществуващото законодателство в областта на гражданската защита. По-късно тази година се очаква Комисията да представи законодателно предложение.

Успоредно със заседанието на Съвета Смесеният комитет (ЕС плюс Норвегия, Исландия, Лихтенщайн и Швейцария) обсъди следните въпроси:

Комитетът обсъди въпроса, изложен в отделната точка по-горе.

Той беше също така уведомен от делегацията на Кипър за заседанието на министрите по този въпрос от 19 април 2011 г. в Никозия. В него са участвали министри и представители на министерства от Кипър, Гърция, Италия, Малта и Испания.

Регламент за Frontex

Комитетът разгледа актуалното състояние на обсъжданията по преразглеждането на правилата относно Европейската агенция за външни граници Frontex. Преговорите с Европейския парламент започнаха през април. Целта е да се постигне споразумение преди лятото в съответствие със заключенията на Европейския съвет от 24 март 2011 г.

Основните нерешени въпроси включват:

• 
  наблюдение в контекста на сътрудничеството в областта на връщането на лица;
  
• 
  точните разпоредби относно финансирането на техническото оборудване;
  
• 
  участието на трети държави, агенции на ЕС и международни организации в дейностите на Frontex;
  
• 
  специфични разпоредби относно стратегията за основните права за Frontex.
  

Съветът прие заключения относно интегрирано управление на наводненията в рамките на Европейския съюз, чиято цел е осигуряването на сътрудничество и споделянето на информация сред държавите-членки и между съответните органи на национално, регионално и местно равнище, които участват в управлението на бедствията и водите. Целта е да се отговори бързо и ефективно на спешни ситуации, причинени от наводнения (9241/11).

Съветът прие резолюция относно създаването на EMPEN (9044/11), която ще послужи за платформа за насърчаване на научните дейности на експертите по медицина и психология, както и за обмен на опит и най-добри практики в тази област, включително психологически оценки и психологическа подкрепа/грижа за полицаите.

Съветът подкрепи годишния доклад за 2010 г. на CEPOL (Европейски полицейски колеж), в който се съдържат резюме на дейностите, както и проекти и външни отношения на CEPOL (8539/11).

Съветът прие Европейски насоки за най-добри практики за Центровете за полицейско и митническо сътрудничество (ЦПМС), които предлагат практически препоръки за изграждането и функционирането на тези центрове (9105/11).

ЦПМС са подпомагащи органи за обмен на информация и за подпомагане на дейностите на оперативните агенции, които са натоварени с полицейски, гранични и митнически задачи в пограничните райони на ЕС. Те събират на едно място всички органи по сигурността на участващите държави.

ИКОНОМИЧЕСКИ И ФИНАНСОВИ ВЪПРОСИ

Финансова помощ за Румъния

Съветът прие две решения (9064/11 и 9063/11), които разрешават продължителна взаимна помощ за Румъния и предоставяне на до 1,4 млрд. евро превантивна средносрочна финансова помощ за поддържане на платежния баланс на държавата.

Целта на средносрочната помощ е да подпомогне Румъния да коригира фискалния и външния си дефицит чрез укрепване на доверието в икономическата програма на правителството. Помощта ще може да бъде задействана до 31 март 2013 г. Ако бъде задействана, помощта ще бъде предоставена под формата на заем с максимален среден срок до падежа от седем години.

Помощта на ЕС ще се предостави успоредно с 3,6 млрд. евро финансова подкрепа от МВФ в рамките на превантивното стенд-бай споразумение, одобрено на 25 март 2011 г.

Съветът взе под внимание подготовката на 8 ата Конференция на министрите на промишлеността от Съюза за Средиземноморието, която ще се проведе на 11 и 12 май в Малта.

Заседанието следва тези, проведени в рамките на Съюза за Средиземноморието в Ница (2008 г.) и в рамките на Барселонския процес в Родос (2006 г.), Касерта (2004 г.), Малага (2002 г.), Лимасол (2000 г.), Клагенфурт (1998 г.) и Брюксел (1996 г.).

ТРАНСПОРТ

Морско оборудване

Съветът реши да не се противопостави на приемането от Комисията на актуализиран вариант на Директива 96/98/ЕО относно морското оборудване, за уеднаквяването ѝ с новите международни стандарти (8061/11).

Актът за изменение подлежи на процедурата за регулиране с контрол. Това означава, че след като Съветът е дал одобрението си, Комисията може да го приеме, освен ако Европейският парламент не се противопостави.

Споразумение с Виетнам относно въздухоплавателните услуги*

Съветът даде разрешение за сключване на споразумението между ЕС и Виетнам относно въздухоплавателните услуги (7170/5/09 + COR 1, 14876/1/10 и 8847/11), след като получи одобрението на Европейския парламент.

Споразумението, което беше подписано през октомври 2010 г., заменя или допълва съществуващите двустранни споразумения между отделните държави-членки и Виетнам, като привежда техните разпоредби в съответствие с правото на ЕС, по-специално по отношение на недискриминационния достъп за всички въздушни превозвачи от ЕС до маршрути между ЕС и Виетнам, както и правилата за конкуренция.

ТЪРГОВСКА ПОЛИТИКА

Антидъмпинг — Меламин — Китай

С писмена процедура на 10 май Съветът прие регламент за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на меламин с произход от Китай (9136/11).

С писмена процедура на 11 май Съветът прие регламент за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на зеолит A на прах с произход от Босна и Херцеговина (9116/11).