Заседание на Съвета Правосъдие и вътрешни работи Брюксел, 24 и 25 февруари 2011 г. Председател Sándor pintéR

СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ		BG
7012/11 (OR. en)
PRESSE 38 PR CO 11
СЪОБЩЕНИЕ ЗА ПЕЧАТА 3071-во заседание на Съвета Правосъдие и вътрешни работи Брюксел, 24 и 25 февруари 2011 г.
Председател Sándor PINTÉR Министър на вътрешните работи Tibor NAVRACSICS Министър на правосъдието на Унгария

Споразумение за обратно приемане между ЕС и Турция Error: Reference source not found

Миграционни потоци от Северна Африка Error: Reference source not found

Национален план за действие на Гърция за управление на миграцията и реформа в областта на убежището Error: Reference source not found

60-ата годишнина от Женевската конвенция Error: Reference source not found

Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) Error: Reference source not found

Стратегия за вътрешна сигурност Error: Reference source not found

Атаки срещу информационните системи. Error: Reference source not found

Компетентност по граждански и търговски дела („Брюксел І“) Error: Reference source not found

Право на информация в наказателните производства Error: Reference source not found

Миграция на уебсайта на ЕСМ към портала за европейско електронно правосъдие Error: Reference source not found

Други въпроси Error: Reference source not found

Смесен комитет Error: Reference source not found

ДРУГИ ОДОБРЕНИ ТОЧКИ

ПРАВОСЪДИЕ И ВЪТРЕШНИ РАБОТИ

• 
  Споразумения между ЕС и Бразилия за либерализиране на визовия режим Error: Reference source not found
  
• 
  Харта на основните права Error: Reference source not found
  
• 
  Защита на личните данни Error: Reference source not found
  
• 
  Трафик на наркотици от Западна Африка Error: Reference source not found
  
• 
  Съвет за асоцииране с Алжир Error: Reference source not found
  

• 
  Паричното споразумение Франция—Монако Error: Reference source not found
  

• 
  Споразумение за партньорство между ЕС и Сао Томе — разпределяне на възможностите за риболов Error: Reference source not found
  

Г-жа Annemie TURTELBOOM Министър на вътрешните работи

Г-н Stefaan DE CLERCK Министър на правосъдието

Г-н Melchior WATHELET Държавен секретар за политиката на миграция и убежище

Г-жа Маргарита ПОПОВА Министър на правосъдието

Г-н Цветан ЦВЕТАНОВ Министър на вътрешните работи

Чешката република:

Г-н Radek JOHN Министър на вътрешните работи

Г-н Marek ZENISEK Заместник-министър на правосъдието

Дания:

Г-жа Birthe Rønn HORNBÆK Министър по въпросите на бежанците, имиграцията и интеграцията

Г-н Lars BARFOED Министър на правосъдието

Германия:

Г-н Thomas DE MAIZIÈRE Министър на вътрешните работи

Г-жа Sabine LEUTHEUSSER-SCHNARRENBERGER Федерален министър на правосъдието

Естония:

Г-н Marko POMERANTS ^{Министър на вътрешните работи}

Г-н Rein LANG Министър на правосъдието

Ирландия:

Г-н Rory MONTGOMERY Постоянен представител

Г-н Christos PAPOUTSIS Министър на социалната закрила

Г-н Charalampos KASTANIDIS Министър на правосъдието

Испания:

Г-н Alfredo PEREZ RUBALCABA Първи заместник министър-председател и министър на вътрешните работи

Г-жа Anna TERRÓN I CUSI Държавен секретар за въпросите на имиграцията и емиграцията

Г-н Carlos CAMPO MORENO Държавен секретар за правосъдието

Г-н Brice HORTEFEUX Министър на вътрешните работи

Г-н Philippe ETIENNE Постоянен представител

Италия:

Г-н Angelino ALFANO Министър на правосъдието

Г-н Roberto MARONI Министър на вътрешните работи

Кипър:

Г-н Loucas LOUCA Министър на правосъдието и обществения ред

Г-н Neoklis SYLIKIOTIS Министър на вътрешните работи

Латвия:

Г жа Linda MŪRNIECE Министър на вътрешните работи

Г-жа Inga SKUJINA Заместник държавен секретар за правосъдието

Литва:

Г н Gintaras Steponas VYSNIAUSKAS Заместник-министър на вътрешните работи

Г-н Remigijus ŠIMAŠIUS Министър на правосъдието

Люксембург:

Г-н François BILTGEN Министър на правосъдието

Г-н Tibor NAVRACSICS Министър на държавната администрация и правосъдието

Г-н Sándor PINTÉR Министър на вътрешните работи

Г жа Krisztina BERTA Заместник държавен секретар, Министерство на вътрешните работи

Г-н Carmelo MIFSUD BONNICI Министър на правосъдието и вътрешните работи

Г-н Ivo OPSTELTEN Министър по въпросите на сигурността и правосъдието

Г-н Gerd LEERS Министър по въпросите на имиграцията и убежището

Австрия:

Г-жа Claudia BANDION-ORTNER Министър на правосъдието

Г-жа Maria Theresia FEKTER Федерален министър на вътрешните работи

Полша:

Г-н Jerzy MILLER Министър на вътрешните работи

Г-н Krzysztof KWIATKOWSKI Министър на правосъдието

Португалия:

Г-н Alberto MARTINS Министър на правосъдието

Г н José CONDE RODRIGUES Заместник-министър на вътрешните работи

Румъния:

Г-н Traian IGAS Министър на вътрешните работи

Г-н Mihnea MOTOC Постоянен представител

Словения:

Г-жа Katarina KRESAL Министър на вътрешните работи

Г-н Rado GENORIO Постоянен представител

Словакия:

Г-н Daniel LIPSIC Министър на вътрешните работи

Г-н Ivan KORČOK Постоянен представител

Финландия:

Г-жа Anne HOLMLUND Министър на вътрешните работи

Г-жа Astrid THORS Министър на имиграцията и европейските въпроси

Г жа Tiina ASTOLA Заместник държавен секретар за правосъдието

Г-жа Beatrice ASK Министър на правосъдието

Г-н Tobias BILLSTRÖM Министър по въпросите на миграцията и убежището

Обединеното кралство:

Г-жа Theresa MAY Министър на вътрешните работи

Лорд Tom McNALLY Заместник-министър, Министерство на правосъдието

Комисия:

Г-жа Viviane REDING Заместник-председател

Г-жа Cecilia MALMSTRÖM Член

ОБСЪДЕНИ ТОЧКИ ОТ ДНЕВНИЯ РЕД

Споразумение за обратно приемане между ЕС и Турция

Министрите постигнаха политическо съгласие по проект за споразумение за обратно приемане между ЕС и Турция. Понастоящем Комисията може да пристъпи към парафирането на проекта за споразумение с Турция.

В последствие е необходимо да бъдат предприети още три процедурни стъпки, преди споразумението да може да влезе в сила: Съветът трябва да подпише споразумението с Турция, а Европейския парламент — да даде одобрението си преди Съветът да приеме решение за сключване на споразумението.

Заедно с политическото споразумение по досието Съветът прие заключения, а Комисията и няколко държави-членки направиха изявления.

Повече информация се съдържа в обяснителната бележка, на стр. 3.

Миграционни потоци от Северна Африка

По време на работен обяд министрите обсъдиха положението в Северна Африка и по-специално положението в Либия и потока от мигранти, предимно от Тунис към Италия. Във връзка с това италианският министър докладва за проведеното предишния ден в Рим заседание на министрите на вътрешните работи на шест държави-членки на ЕС (Италия, Франция, Испания, Гърция, Кипър и Малта).

От началото на годината са пристигнали около 6 000 мигранти, предимно на италианския остров Лампедуза. Вследствие отправеното от италианския министър на вътрешните работи официално искане за помощ, получено на 15 февруари, в неделя, 20 февруари, Frontex и Италия започнаха съвместна операция в централната част на средиземноморския район. По този начин съвместната операция „Хермес 2011“, чието начало беше планирано за месец юни, беше изтеглена на по-ранна дата. Средствата и експертите за тази операция бяха осигурени от голям брой държави-членки на ЕС. За повече информация — Frontex.

Освен това Комисията проучва различни възможности за финансиране по линия на различни инструменти на ЕС, като Европейския фонд за бежанците, Европейския фонд за връщане и Европейския фонд за външните граници.

Съветът бе информиран от гръцкия министър и от Комисията за напредъка по отношение на Националния план за действие на Гърция за управление на миграцията и реформа в областта на убежището.

Гръцките органи разработиха този план вследствие на съществения миграционен натиск по външните граници на Гърция и последвалия засилен натиск върху системата ѝ за убежище.

Като отчитат европейското измерение на положението на Гърция, Комисията и редица държави-членки я подпомагат в нейните усилия. През ноември 2010 г. агенцията на ЕС за сътрудничество по външните граници Frontex стартира операция за разполагане на екипи за бърза гранична намеса в някои участъци на гръцко-турската граница. През март 2011 г. временната операция за разполагане на екипи за бърза гранична намеса ще бъде последвана от операция „Посейдон“. Освен това през следващите месеци Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) ще подпомага Гърция при изпълнението на плана за действие, по-специално чрез разполагането на екипи за подкрепа в областта на убежището. Международните организации, като върховният комисариат на ООН за бежанците, също оказват значителна помощ.

Наред с другото през ноември 2010 г. гръцките органи приеха президентския указ в областта на убежището, с цел овладяване на сегашното закъснение с повече от 50 000 дела за убежище. През януари 2011 г. беше приет закон за създаването на нова служба по въпросите на убежището, изграждането на проучвателни центрове и транспонирането на т.нар. директива на ЕС относно връщането.

Освен това Съветът проведе обмен на мнения по решението на Европейския съд за правата на човека по делото MSS срещу Белгия и Гърция.

Министрите проведоха обмен на мнения с г-н Antonio Guterres, върховен комисар на ООН за бежанците (UNHCR), по случай 60-ата годишнина от Женевската конвенция за статута на бежанците.

През 2011 г. се отбелязва 60-ата годишнина от Конвенцията за статута на бежанците от 28 юли 1951 г., както и 50-ата годишнина от Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство от 30 август 1961 г. Върховният комисариат на ООН за бежанците отпразнува своята 60-а годишнина на 14 декември 2010 г. Предвижда се отбелязването на 60-ата годишнина да завърши с организирана от Върховния комисариат на ООН за бежанците среща на министерско равнище през декември 2011 г.

Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (EASO)

Министрите проведоха първоначален обмен на мнения с г-н Robert Visser, назначен наскоро за изпълнителен директор на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO).

Г-н Visser информира Съвета за новостите във връзка с EASO, по-специално по отношение на предприетите за създаването на агенцията мерки, първата работна програма на агенцията за 2011 г. и първите планирани действия. Очаква се EASO да стане напълно оперативна на 19 юни 2011 г. съгласно предвиденото в регламента за създаването на службата.

Основните задачи на EASO са да развива практическото сътрудничество в областта на убежището, да подкрепя държавите-членки, които са обект на особено силен натиск, както и да съдейства за въвеждането на общата европейска система за убежище (CEAS).

Съветът прие заключения (6699/11) относно съобщението на Комисията за стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз в действие от 22 ноември 2010 г. (16797/10).

В съобщението се предлага вниманието да бъде съсредоточено върху пет области: организирана престъпност, тероризъм, киберпрестъпност, управление на границите и управление на кризи. В рамките на тези пет области в съобщението се очертават 41 действия, които да бъдат изпълнени в следващите четири години.

Съобщението на Комисията излезе след приемането през февруари 2010 г. на Стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз (7120/10 или брошура в PDF формат), която беше утвърдена от Европейския съвет през март 2010 г.

Съветът обсъди актуалното състояние на директивата относно атаките срещу информационните системи, внесена от Комисията на 30 септември 2010 г. (14436/10).

Министрите съсредоточиха обсъжданията си върху атаките чрез злоупотреба с данни за самоличност, например прикриване на истинската самоличност на извършителя и нанасяне на щети на законния собственик на идентичността. Съветът натовари съответните подготвителни органи да продължат работата по това досие.

Целта на предложението е актуализирането на действащите правила, датиращи от 2005 г. (Рамково решение 2005/222/ПВР). С директивата се определят престъпленията в областта на атаките срещу информационните системи и се цели хармонизиране на степените на наказания за такива престъпления. Тя служи също за въвеждане на общи разпоредби за предотвратяване на подобни атаки и за подобряване на европейското сътрудничество във връзка с наказателното правосъдие в тази област.

В новото предложение се запазват повечето от действащите понастоящем разпоредби, а именно криминализирането на незаконния достъп до информационни системи, незаконната намеса в такива системи и незаконната намеса в данните им, както и на подстрекателството, подпомагането, съдействието и опита за извършване на такива криминални престъпления, и се включват следните нови елементи в отговор на новите заплахи от киберпрестъпления:

• 
  криминализиране на използването на инструменти (като зловреден софтуер, напр. ботнети,¹ или неправомерно открити компютърни пароли) за извършване на престъпленията;
  
• 
  атаките чрез злоупотреба с данни за самоличност, например прикриване на истинската самоличност на извършителя и нанасяне на щети на законния собственик на идентичността (такива атаки би следвало също да се включат към утежняващите обстоятелства, които водят до по-висока степен на наказание);
  
• 
  незаконното прихващане на компютърни данни ще се смята за криминално престъпление;
  
• 
  подобряване на европейското сътрудничество в областта на наказателното правосъдие/полицейското сътрудничество чрез укрепване на съществуващата структура от звена за контакт, които са достъпни 24 часа в денонощието и седем дни в седмицата, включително задължението да се осигури отговор на спешни искания в рамките на 8 часа, и;
  
• 
  задължението за събиране на основни статистически данни за киберпрестъпленията.
  

• 
  в общите случаи максималният срок на лишаване от свобода да не е по-малък от две години;
  
• 
  при утежняващи обстоятелства максималният срок на лишаване от свобода да не по-малък от пет години.
  

Съветът взе под внимание представеното последно предложение на Комисията (18101/10) за преработване на т.нар. регламент „Брюксел І“ (Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета).

„Брюксел І“ влезе в сила през март 2002 г. и въведе общи правила в целия ЕС относно компетентността по граждански и търговски дела. С регламента се определя кой съд е компетентен за решаване на трансгранични съдебни спорове и се улеснява признаването и изпълнението на съдебни решения, издадени от съдилищата на дадена държава-членка, в друга държава-членка.

Целта на преразглеждането на „Брюксел І“е да се премахнат оставащите пречки пред свободното движение на съдебни решения в съответствие с принципа на взаимно признаване. Въпреки мнението, че като цяло регламентът действа успешно, Комисията откри редица недостатъци в настоящото му функциониране, включително:

• 
  Процедурата за признаване и изпълнение на съдебно решение в друга държава-членка („екзекватура“) продължава да е пречка пред свободното движение на съдебни решения, което води до ненужни разходи и забавяния за съответните страни и възпира дружествата и гражданите да използват в пълна степен вътрешния пазар.
  
• 
  Достъпът до правосъдие в ЕС като цяло е незадоволителен при споровете с ответници, установени извън ЕС. С някои изключения в сегашния си вид регламентът се прилага само ако ответникът е с местоживеене в ЕС. В противен случай компетентността се урежда от националното право. Разнообразието от национални законодателства води до неравнопоставеност по отношение на достъпа до правосъдие на дружествата от ЕС при сделки с партньори от трети страни.
  
• 
  Трябва да се подобри ефективността на споразуменията за избор на съд. Понастоящем регламентът дава възможност на страните по съдебния спор недобросъвестно да забавят решаването на спора пред уговорения съд, като сезират първо съд, който няма компетентност по него. Тази възможност поражда допълнителни разходи и забавяния и намалява правната сигурност и предсказуемостта на изхода на споровете, които би трябвало да се осигурят със споразуменията за избор на съд.
  
• 
  Трябва да се подобри взаимодействието между арбитражния и съдебния процес. Понастоящем арбитражът не е включен в обхвата на регламента. Като оспори арбитражното споразумение пред съд обаче, дадена страна по него може действително да попречи на действието му и да създаде ситуация на неефикасни паралелни съдебни производства, които могат да доведат до противоречиви решения по спора. Това поражда допълнителни разходи и забавяния, намалява предсказуемостта на изхода на споровете и насърчава използването на тактики за злоупотреба при предявяването на съдебни искове.
  

Съветът обсъди актуалното състояние на валидни за целия ЕС минимални стандарти във връзка с правото на информация в наказателните производства. През декември 2010 г. Съветът постигна съгласие по общ подход. Преговорите с Европейския парламент ще започнат най-вероятно през март.

Директивата беше предложена от Комисията през юли 2010 г. (12564/10). Целта на директивата е да се гарантира, че всяко лице, което е заподозряно или обвинено в извършването на престъпление, ще получи информация относно основните си процесуални права, както и информация относно обвиненията срещу него, включително достъп до материалите по делото.

Текстът, който се обсъжда понастоящем, постановява, че всяко задържано лице има право при задържането си да получи т.нар. „декларация за правата“ на език, който разбира. Тя следва да бъде съставена на прост и достъпен език, така че да бъде лесно разбираема за всеки обикновен човек, който не е запознат с наказателнопроцесуалното право.

Декларацията за правата съдържа информация най-малко за следните процесуални права:

• 
  правото на информация за допустимия срок за лишаване от свобода в съответната държава преди явяване в съда след задържане;
  
• 
  правото на достъп до адвокат;
  
• 
  всяко право на безплатна правна консултация и условията за нейното получаване;
  
• 
  правото на устен и писмен превод;
  
• 
  правото да се запази мълчание.
  

Друго право, предвидено в сегашния текст на директивата, е правото на достъп до материалите по делото. Целта на това право е да се предостави на заподозряното или обвиненото лице подробна информация относно обвинението, за да може то да подготви своята защита. Тази информация или достъп трябва да се предоставят безплатно. Достъпът до определени материали може обаче да бъде отказан, ако това може сериозно да застраши основните права на друго лице или ако отказът е необходим, за да се гарантира важен обществен интерес.

Предложението е втората стъпка от по-голям пакет законодателни и незаконодателни инициативи, целящи укрепване на процесуалните права на заподозрените или обвиняемите лица в рамките на наказателните производства.

През октомври 2009 г. Съветът постигна единодушно съгласие по този по-голям пакет или пътна карта (14552/1/09). Пакетът включва шест основни области:

• 
  писмен и устен превод; директива относно това право вече е приета
  (Директива 2010/64/ЕС от 20 октомври 2010 г., ОВ L 280, 26.10.2010 г., стр. 1);
  
• 
  информация за правата и повдигнатите обвинения (както са представени тук);
  
• 
  правни консултации и правна помощ (очаква се предложение на Комисията през юни 2011 г.);
  
• 
  контакти с роднини, работодатели и консулски служби;
  
• 
  специални гаранции за заподозрени или обвиняеми лица, които са в уязвимо положение; и
  
• 
  зелена книга относно предварителното задържане.
  

Съветът прие заключения (6029/11) относно условията за миграцията на уебсайта на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела към портала за европейско електронно правосъдие.

Дейността на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела включва разработването и управлението на базирана в интернет информационна система за обществеността.

Порталът за европейско електронно правосъдие, чието начало беше поставено на 16 юли 2010 г., е замислен като електронно обслужване на едно гише за информация относно европейското правосъдие и достъп до европейските съдебни производства. Той е предназначен за гражданите, предприятията, практикуващите юристи; и съдебните органи. С цел осигуряването на съответствие и избягването на дублиране се предвижда миграция на уебсайта на ЕСМ към портала за европейско електронно правосъдие. В заключенията се определят подробно условията за миграцията с оглед запазване на видимостта и автономията на ЕСМ.

В точка „други въпроси“ Съветът взе под внимание доклада на Комисията относно паметта за престъпленията, извършени от тоталитарните режими в Европа (5128/11). Докладът бе приет на 22 декември 2010 г. В доклада, наред с другото, се посочва по какъв начин ЕС може да използва финансовите си инструменти, за да се запази жива паметта за тези престъпления. Освен това в него се подчертава, че в държавите-членки на ЕС съществуват различни национални мерки и правни инструменти, поради което засега Комисията не предвижда въвеждането на законодателство за целия ЕС по този въпрос.

На министрите бе представена и информация за колективните искове за обезщетения. Комисията съобщи, че наскоро е започнала публични консултации по този въпрос и до края на 2011 г. ще бъде представено съобщение с оглед уточняване на евентуални бъдещи насоки на политика, включително по въпроса дали е необходимо законодателно предложение.

Накрая министрите разгледаха правата на гражданите на ЕС по отношение на изпълнението на съдебни решения в трети държави във връзка с правните разпоредби в областта на попечителството, по-специално в случаи на смесени бракове и отвличане на деца от единия родител.

Успоредно със заседанието на Съвета Смесеният комитет (ЕС плюс Норвегия, Исландия, Лихтенщайн и Швейцария) обсъди следните въпроси:

Комитетът разгледа актуалното състояние във връзка с въвеждането на Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС ІІ). Цялостният график, представен от Комисията на заседанието на Съвета през октомври 2010 г., предвижда ШИС ІІ да започне да функционира до първото тримесечие на 2013 г.

Комитетът обсъди постигнатия напредък в подготовката на Визовата информационна система (ВИС). За практическото въвеждане на ВИС трябва да са готови централната ВИС, управлявана от Комисията, националната ВИС на всяка отделна държава-членка, както и контролно-пропускателните пунктове по външните граници и консулските служби в първия регион на въвеждане (Северна Африка). Очаква се централната ВИС да е готова до края на юни 2011 г. Цялата система следва да започне да функционира скоро след това.

Европейската агенция за сътрудничество по външните граници Frontex представи работната си програма за 2011 г. (5691/11), както и други въпроси, свързани с агенцията.

Комитетът обсъди актуалното състояние на процеса на присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство. След заседанието на Смесения комитет Съветът взе под внимание заключенията на председателството, които можете да намерите тук. За още допълнителна информация.

Комитетът взе под внимание наскоро създадения от Комисията механизъм за последващи действия по процеса на либерализиране на визовия режим за страните от Западните Балкани.

През ноември 2010 г. Съветът реши, че гражданите на Албания и Босна и Херцеговина, притежаващи паспорти с биометрични данни, ще могат да пътуват без виза до и в рамките на Шенгенското пространство. Бившата югославска република Македония (БЮРМ), Черна гора и Сърбия се присъединиха към безвизовия режим през декември 2009 г¹. Безвизовият режим се прилага за престой до 90 дни.

Реципрочност в отмяната на визовия режим и Канада

Чешкият министър и Комисията представиха пред комитета последните новости относно реципрочността в отмяната на визовия режим и Канада.

На 14 юли 2009 г. Канада въведе едностранно изискване за виза за чешки граждани. Оттогава, в консултация с чешките власти, Комисията разглежда въпроса с канадското правителство, с оглед връщането на безвизовия режим за пътуване за гражданите на Чешката република. Канада все още поддържа визов режим и за български и румънски граждани.

Канада е сред третите държави, чиито граждани не подлежат на изискване за виза съгласно Регламент 539/2001. След изменянето му с Регламент 851/2005 обаче този регламент предвижда и възможност за реципрочни мерки, когато държава, по отношение на която ЕС прилага безвизов режим, въведе визи за гражданите на една или повече държави-членки на ЕС.

Министърът от Лихтенщайн информира комитета относно актуалното състояние във връзка с процедурата за присъединяване на Лихтенщайн към Шенген, която следва да бъде финализирана в близко бъдеще.

Съветът сключи две споразумения между ЕС и Бразилия, които позволяват на техните граждани да пътуват до територията на другата договаряща страна без виза за престой до три месеца в рамките на шестмесечен период. Едното споразумение се отнася за притежателите на обикновени паспорти (13712/10), а другото — за притежателите на дипломатически, служебни или официални паспорти (13708/10).

Двете споразумения бележат края на преговорите, започнали през април 2008 г. Те не заменят, а допълват съществуващите двустранни споразумения между няколко държави-членки на ЕС и Бразилия. Обединеното кралство и Ирландия не са правно обвързани от споразуменията. За гражданите на тези две държави продължават да се прилагат съответните двустранни споразумения.

За повече информация вж. това съобщение за печата.

Съветът прие заключения относно ролята на Съвета на Европейския съюз за гарантиране на ефективното прилагане на Хартата на основните права на Европейския съюз (6387/11).

С влизането в сила на Договора от Лисабон Хартата се превърна в правнообвързващ документ със същата правна стойност както Договорите. Съветът, като законодателен орган заедно с Европейския парламент, е поел ангажимента да гарантира, че основните права се зачитат в хода на всичките му вътрешни процедури за вземане на решения, по-специално в контекста на изготвянето на законодателни текстове (съвместно вземане на решение), но също и при изготвянето на правни актове, които не подлежат на законодателна процедура. Освен това Съветът желае да прави това при възможно най-голяма видимост и прозрачност в полза на гражданите и други заинтересовани страни.

На 20 октомври 2010 г. Съветът получи съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз“ (15319/10).

Съветът прие заключения относно Съобщението на Комисията „Всеобхватен подход за защита на личните данни в Европейския съюз“(15949/10), чиято цел е преразглеждането на правната рамка за защита на личните данни. Комисията планира да представи през 2011 г. преразгледан текст на действащата директива на ЕС относно защитата на личните данни, която датира от 1995 г.

През изминалите две десетилетия Европейският съюз разработи значителен корпус от законодателство в областта на защитата на личните данни, но новостите в стопанския сектор и технологиите през последните петнадесет години изискват да му бъде направена пълна оценка и актуализация.

Освен това Договорът от Лисабон въведе ново правно основание за приемането на законодателство за защитата на личните данни по отношение на обработката на лични данни и Хартата на основните права призна правото на защита на личните данни като основно право, което се прилага също в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси.

Една нова правна рамка, основана на всеобхватен подход, следва да гарантира спазване на подходящи стандарти за защита на данните във всички области, в които се обработват лични данни.

Трафик на наркотици от Западна Африка

Съветът взе под внимание доклада относно сътрудничеството в борбата с организираната престъпност, по-специално трафика на наркотици от Западна Африка.

Докладът представя актуалното състояние през 2010 г. по отношение на прилагането на препоръките и мерките, определени въз основа на Европейския пакт за борба с международния трафик на наркотици (8821/10), документа за действие (5069/3/10) и заключенията на Съвета относно засилването на борбата срещу трафика на наркотици в Западна Африка (15248/1/09).

Съвет за асоцииране с Алжир

Съветът постигна съгласие относно приемането от страна на Съвета за асоцииране ЕС—Алжир на проекта за решение за създаването на подкомитет „Политически диалог, сигурност и права на човека“.

Решение на Съвета относно позицията, която да приеме Европейският съюз в рамките на Съвета за асоцииране ЕС—Алжир (6129/11).

ИКОНОМИЧЕСКИ И ФИНАНСОВИ ВЪПРОСИ

Паричното споразумение Франция—Монако

Съветът прие решение за предоговаряне на Паричното споразумение между Франция, от името на Европейската общност, и Монако, с оглед изменение на тавана за монетни емисии, избиране на компетентна юрисдикция при евентуални спорове и свеждане на формàта на споразумението към новия общ формат за парични споразумения.

Съветът прие решение за подписване от името на Съюза и временно прилагане на Протокола за определяне на възможностите за риболов и финансовите средства, предвидени в Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Демократична република Сао Томе и Принсипи (5370/11).

Споразумението за партньорство в сектора на рибарството между Европейската общност и Демократична република Сао Томе и Принсипи бе сключено през 2007 г. На 31 май 2010 г. изтече срокът на действие на протокола, в който се задават възможностите за риболов и финансовите средства, предвидени в споразумението за партньорство. За да се осигури бързо възобновяване на риболовните дейности на кораби на ЕС, протоколът следва да започне да се прилага без забавяне.

Съветът прие и регламент за разпределяне на възможностите за риболов съгласно Протокола към Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейската общност и Демократична република Сао Томе и Принсипи (5373/11).

След подписването за временно прилагане на протокола за определяне на възможностите за риболов и финансовата помощ, предвидени в Споразумението за партньорство в сектора на рибарството между Европейската общност и Демократична република Сао Томе и Принсипи, това решение предвижда разпределянето на възможностите за риболов между държавите-членки.