ПРИЛОЖЕНИЕ Механизъм за обмен на информация относно бившите задържани в Гуантанамо

Решението относно приемането на бивши задържани е изцяло от компетентността на приемащата държава-членка или асоциираната към Шенген държава. Такова решение би било от значение за други държави-членки или асоциирани с Шенген държави поради правилото, че граждани на трета държава, които пребивават законно на територията на държава-членка или асоциирана към Шенген държава, имат право да се придвижват свободно в рамките на териториите на останалите държави-членки или асоциирани към Шенген държави при условията, определени от разпоредбите на достиженията на правото от Шенген. Ето защо приемащата държава-членка или асоциираната към Шенген държава взема предвид съображенията за обществен ред и сигурност на други държави-членки и асоциирани към Шенген държави, тъй като държавите-членки са тези, които носят отговорност за гарантиране на сигурността в рамките на ЕС и шенгенското пространство.

Следователно обменът на информация и сътрудничеството са от съществено значение и за тях носят отговорност държавите-членки и асоциираните към Шенген държави.

Въпросите, свързани със защитата на личните данни, съдържащи се в обменената информация, и сигурността на обменените данни се уреждат от националното законодателство на участващите държави-членки и асоциирани към Шенген държави и от законодателството на ЕС и на Съвета на Европа при пълно зачитане на правата на човека и основните свободи.

Всяка държава-членка или асоциирана към Шенген държава, която смята да приеме бивш задържан, ще информира всички останали държави-членки и асоциирани към Шенген държави преди да вземе окончателно решение в тази посока и ще предостави на останалите държави-членки и асоциираните към Шенген държави цялата необходима информация, в т.ч. информацията относно предвиждания им правен статут, веднага щом тя стане известна, за да могат те сами да определят евентуалния риск за сигурността, свързан с това приемане и да проверят дали съответното лице подлежи на съдебно производство. Това се налага, за да могат останалите държави да изкажат мнение, ако желаят, и/или да подготвят мерки, които смятат за подходящи за целите на вътрешната си сигурност.

За тази цел, веднага щом държава-членка или асоциирана към Шенген държава бъде помолена от САЩ да приеме лица и изрази желание да обмисли възможността за това, тази държава-членка или асоциирана към Шенген държава отправя искане към САЩ и получава всички налични (поверителни и други) разузнавателни данни и друг вид данни, отнасящи се до въпросното лице, които са необходими, за да може тя да вземе обосновано решение и да сподели необходимата информация с други държави-членки и асоциирани към Шенген държави.

Всички държави-членки, както и асоциираните към Шенген държави, ще бъдат информирани за окончателните решения на съответните държави-членки или асоциирани към Шенген държави.

Държавите-членки ще използват тези механизми по най-ефикасен начин, за да може да се осъществи възможно най-широк обмен на информация сред всички държави-членки и асоциирани към Шенген държави, необходим за придобиване на пълна представа за възможните последици от приемането на бивш задържан.

Без да се засягат действащите канали за обмен на информация и разузнавателни данни, информационните канали на правоприлагането и съдебното сътрудничество или специфичните мандати на съществуващите работни групи на Съвета и на такива органи като Европол, може също да се наложи да се предвиди обмен на информация/опит относно добрите практики за интегриране на бивши задържани в обществото, медийната комуникация и възможните общи аспекти на сигурността, свързани с приетите лица, в т.ч. информацията относно смяната на местопребиваването на бивши задържани, в съответствие с националното и европейско законодателство, след като тези лица бъдат приети да пребивават на територията на държава-членка или асоциирана към Шенген държава. Това може също така да обхване бившите задържани от Гуантанамо, които вече са били приети в миналото.

Този обмен на информация и опит би могъл да се осъществява чрез съществуващите компетентни работни групи на Съвета или неформални ad hoc групи (например Групата на приятелите на председателството) под наблюдението на Корепер, по молба на която и да е делегация, ако възникне такава необходимост.“

Убежище

Съветът проведе публични предварителни разисквания относно хода на преговорите по петте законодателни акта по въпросите на убежището. Съветът приветства постигнатия досега напредък и даде указания на подготвителните си органи да продължат разглеждането на предложенията, като вземат предвид предоставеното на 7 май становище на Европейския парламент, както и мненията, изразени от делегациите по време на обсъждането.

Петте предложения включват изменения на така наречения регламент „Дъблин“, регламента „ЕВРОДАК“, директивата за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, както и предложение за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището и свързано с това изменение на Европейския бежански фонд.

Тези мерки произтичат от поетите задължения в Европейския пакт за имиграцията и убежището, приет от Европейския съвет през октомври 2008 г., с цел да се завърши предвидената в Програмата от Хага обща европейска система за убежище.

През изминалите месеци подготвителните органи на Съвета проведоха интензивни обсъждания по петте предложения. Всичките са минали първото четене на текста.

На 7 май Европейският парламент прие законодателни резолюции, с които определя изменения към предложенията на Комисията съгласно процедурата на съвместно вземане на решение на Съвета и Парламента. В момента тези изменения са в процес на обсъждане.

Комисията информира Съвета относно разработването на насоки за прилагането на Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки.

Делегациите приветстваха информацията на Комисията, че предвижда да приеме насоките на 2 юли. Те подчертаха също необходимостта от непрекъснато наблюдение на прилагането на директивата, както и от това Съветът да следи този въпрос, включително последиците от нови тенденции в миграционната политика.

На заседанието си през февруари Съветът приветства намерението на Комисията да предостави информация и съдействие на държавите-членки, като формулира насоки по редица въпроси, например експулсирането и борбата със злоупотребите с цел да се улесни ефективното прилагане на директивата.

Във връзка с това Съветът взе под внимание доклада (док. 5553/09), в който се прави преглед на това как Директива 2004/38/ЕО¹ е транспонирана в националното право и как се прилага на практика.

Член 39 от Директива 2004/38/ЕО изисква Комисията да наблюдава прилагането на разпоредбите на директивата и да докладва на Европейския парламент и Съвета.

След представяне от Комисията на положението в региона министрите обмениха мнения относно незаконната имиграция в Средиземноморието.

Те взеха под внимание представените от Комисията предложения за разрешаване на проблема, които са свързани по-специално с убежището и хуманитарната закрила, граничния контрол и морските операции, както и диалога със съседните държави.

Министрите изразиха съжаление за дадените човешки жертви в море и отбелязаха със загриженост нарастващия брой мигранти, които рискуват живота си, за да влязат незаконно в ЕС.

Те изразиха съгласие да разгледат задълбочено начини за предотвратяване на човешки трагедии и засилване на борбата с незаконната имиграция.

стратегия на ес и план за действие за борба с тероризма

Съветът взе под внимание доклада на Жил де Керков, координатор на ЕС за борба с тероризма, относно изпълнението на стратегията на ЕС и плана за действие за борба с тероризма (док. 9717/09).

В отговор на искането на Европейския съвет той ще представя такъв доклад на всеки шест месеца.

В доклада се обобщава постигнатия от декември 2008 г. напредък и актуалното състояние по приемането на приоритетните законодателни актове в тази област и ратифицирането на конвенциите.

В доклада му се посочва закъснението в девет държави-членки на прилагането на някои основни правни инструменти като 3 тата директива относно борбата срещу изпирането на пари, директивата за запазване на данни и Протоколът от 2001 г. към Конвенцията от 21 май 2000 г. за правна взаимопомощ.

В представянето си пред министрите г н Де Керков наблегна на редица въпроси и по-специално на:

• 
  Обмен на информация между правоприлагащите органи и между тях и Европол/Евроюст. Координаторът за борба с тероризма подчерта необходимостта ЕС да разработи всеобхватна стратегия за събиране и обмен на данни. Той насърчи министрите да разработят проекта „Check the web“ („Провери в мрежата“) и насочи вниманието към по-тясно сътрудничество между Европол и Евроюст;
  
• 
  в борбата с радикализацията и набирането на терористи, постигнатия напредък в шест проекта, ръководени от отделни държави. Тези проекти обхващат следните теми: стратегическа медийна комуникация по въпросите на борбата с тероризма, обучението на имами в Европа, агресивни екстремистки уебсайтове, капацитета на местната полиция да разпознава и предотвратява радикализацията, най-добри практики за професионалистите на предна линия (социални работници, училища и др.) да разпознават и предотвратяват радикализация на местно равнище, както и програми за дерадикализация и отделяне от съответната среда;
  
• 
  значението да се почитат жертвите на тероризма;
  
• 
  необходимостта до края на годината да се приеме план за действие срещу химични, биологични, радиологични и ядрени заплахи въз основа на предложение, което Комисията скоро ще направи;
  
• 
  в областта на външните отношения той докладва за неотдавнашните си посещения в Турция, Пакистан и Йемен и планираните посещения в Афганистан, Индия и Северна Африка. Той приветства наскоро приетото решение на Комисията да създаде специална финансова програма към Инструмента за стабилност и прикани държавите-членки да предоставят в по-голяма степен експертен опит за изграждане на способности в приоритетни страни — Пакистан/Афганистан, региона Сахел и Йемен.
  
• 
  накрая, координаторът за борба с тероризма прикани Съвета да ускори работата си по злоупотребите с благотворителни помощи, защитата на киберпространството, научните изследвания в областта на сигурността и други свързани с нея области.
  

• 
  да се предотврати привличането на хора за терористични цели,
  
• 
  да се защитят гражданите и инфраструктурата и да се намали уязвимостта ни от терористични нападения, inter alia чрез подобрена сигурност на границите, транспорта и критичната инфраструктура,
  
• 
  да се преследват и разследват терористи на трансгранично европейско равнище и в световен мащаб,
  
• 
  да се реагира на, т.е. да се управляват и сведат до минимум последиците от терористични нападения.
  

Планът за действие за борба с тероризма бе приет от Европейския съвет през юни 2004 г. и преработен през 2007 г. Стратегията на ЕС за борба с тероризма, която предоставя рамката за дейностите на ЕС в тази област, бе приета през декември 2005 г.

Съветът взе под внимание резултатите от следните срещи:

• 
  на министерската тройка ЕС—Украйна, проведена на 3 юни в Люксембург (док. 10602/09),
  
• 
  на постоянния съвет за партньорство ЕС—Русия в областта на правосъдието и вътрешните работи, проведена на 14—15 май в Калининград,
  
• 
  на министерската тройка ЕС—САЩ, проведена на 28 април в Прага.
  

Съветът прие процедура за договарянето и сключването на двустранни споразумения между държави-членки и трети държави относно:

• 
  компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела, по дела, свързани с родителската отговорност и със задължения за издръжка, и по въпроси на приложимото право към дела, свързани със задължения за издръжка; и
  
• 
  приложимото право към договорни и извъндоговорни задължения.
  

Съветът прие следните насоки:

1. 
   През април 2007 г. Съветът по правосъдие и вътрешни работи реши да възложи на Комитета по гражданскоправни въпроси да определи позицията на Съвета по основните аспекти на бъдеща обща референтна рамка.
   
2. 
   В съответствие с възложената задача Съветът по правосъдие и вътрешни работи от 18 април 2008 г. одобри позиция по четири основни аспекта на общата референтна рамка (а именно — цел, обхват, съдържание и правно действие).
   
3. 
   Като допълнение към тази позиция Съветът по правосъдие и вътрешни работи от 28 ноември 2008 г. прие редица заключения, в които се определят някои главни насоки за бъдеща работа (относно структурата, обхвата, зачитането на многообразието и участието на Съвета, Европейския парламент и Комисията в изготвянето на общата референтна рамка)¹. В позицията и в заключенията се предвижда, че Комитетът по гражданскоправни въпроси ще следи редовно работата на Комисията по общата референтна рамка (наричана по-нататък „ОРР“).
   
4. 
   За да осигури редовни последващи действия във връзка с обсъжданията и за да разшири и изясни приетите преди това насоки, на 8 януари 2009 г. председателството представи на делегациите въпросник и ги прикани да отговорят писмено.
   
5. 
   Предвид получените коментари и проведените разисквания, Комитетът по гражданскоправни въпроси приканва Корепер да отправи препоръка до Съвета да одобри изложените по-долу насоки и да препоръча на Комисията да ги вземе под внимание в бъдещата си работа.
   

6. 
   Съветът отбеляза, че би желал ОРР да е структурирана в три части: една част, в която да са събрани определенията за ключови понятия от областта на договорното право; друга част, в която да се формулират основните общи принципи на договорното право, и трета част, в която да се съдържат примерни правила.
   
7. 
   Ето защо отговорите на въпросника и последвалите обсъждания в Комитета по гражданскоправни въпроси се съсредоточиха по-конкретно върху: а) основните принципи, които трябва да се приемат, б) определенията, които следва да се включат, и в) примерните правила, които трябва да се предвидят. Комитетът обсъди също г) каква връзка следва да съществува между ОРР и предложената директива относно правата на потребителите¹ и д) каква би могла да бъде формата на правния инструмент за създаване на ОРР.
   

8. 
   Съветът потвърди, че в една част от ОРР ще са изложени основните общи принципи на договорното право, евентуално придружени от насоки, които да обхващат случаите, в които са необходими изключения от тези принципи.
   
9. 
   В тази рамка Комитетът по гражданскоправни въпроси счита за целесъобразно още сега да установи определени основни принципи, които задължително ще трябва да присъстват в тази част на ОРР, без обаче да се изключва възможността за включване и на други. Тези принципи следва да отразяват ценностите, залегнали в основата на ОРР. Те следва да се прилагат за всички етапи на договорното отношение, включително в преддоговорната фаза.
   
10. 
    От принципите, които биха могли да се прилагат към договорните отношения като цяло, следва да се посочат като примери следните няколко принципа:
    

- принципът на правната сигурност в договорната област, който включва, inter alia, обвързващата сила на договора (pacta sunt servanda),

11. 
    Тези принципи ще трябва да бъдат очертани и описани по-подробно в ОРР.
    

12. 
    Съветът беше на мнение, че една част от ОРР следва да се посвети на определенията на ключови понятия в договорното право.
    
13. 
    Във връзка с това Комитетът по гражданскоправни въпроси е на мнение, че все още е прекалено рано да се определи точно кои определения следва да се включат в ОРР.
    
14. 
    Комитетът обаче е на мнение, че във всеки случай определенията трябва да са пряко свързани с общото договорно право и с обхвата и приоритетите на ОРР, описани в предишните заключения на Съвета. Следователно, трябва да се изключат някои определения, отнасящи се до договори и понятия, които не попадат в обхвата на ОРР. От друга страна, следва да се включат други определения, които се отнасят до определени видове договори от обхвата на ОРР. Следва да се отдели дължимото внимание на определенията в областта на потребителските договори, тъй като тя представлява важна част от достиженията на правото на Общността в сферата на договорното право. Във връзка с това би било полезно да се внесе яснота по някои ключови понятия, специфични за потребителското договорно право.
    

15. 
    Съветът уточни, че една част от ОРР следва да съдържа „примерни правила“, които да се базират на основните принципи и в които да се използват избраните определения.
    
16. 
    Комитетът по гражданскоправни въпроси е на мнение, че примерните правила трябва да са от общ характер, за да могат да се прилагат към всички договори, и че следва да са формулирани достатъчно общо, за да са лесно приспособими към всички договорни ситуации. Същевременно се припомня, че Съветът не изключва възможността определени договори, които попадат в рамките на достиженията на правото на ЕО, да бъдат включени към ОРР на по-късен етап¹. Следователно, за такива случаи ОРР би могла да включва някои по-конкретни примерни правила, приложими към някои специални договори, преди всичко в областта на договорното право на потребителите.
    
17. 
    Комитетът счита, че броят на примерните правила следва да отговаря на това, което е необходимо от гледна точка на обхвата и целите на ОРР. Освен това ОРР би могъл, при определени условия, да предлага алтернативни решения за случаи, в които може да се окажат полезни заместващи примерни правила.
    

18. 
    В предишните си заключения Съветът специално включи потребителските договори в обхвата на ОРР. Поради това Комитетът по гражданскоправни въпроси започна дискусия по въпроса как разпоредбите на предложената директива относно правата на потребителите да бъдат отразени в бъдещата ОРР
    
19. 
    Според Комитета, с оглед постигане на необходимата съгласуваност между двата проекта, би било желателно при създаването на ОРР да се следи и взема под внимание развитието на преговорите по предлаганата директива. Комитетът обаче признава, че двата проекта са самостоятелни и преследват цели, които не винаги съвпадат.
    

20. 
    Комитетът по гражданскоправни въпроси счита, че на този етап е прекалено рано да се взема решение за формата, в която ще бъде представена ОРР. Формата, обаче, трябва да е такава, че да позволява изготвянето на необвързващ правен инструмент, съдържащ съвкупност от насоки, които общностният законодател да използва на равнище Съвет, Европейски парламент и Комисия като общ източник, от който да се заимстват идеи или на който да се позовават в законодателния процес.
    

21. 
    Комитетът по гражданскоправни въпроси приканва Корепер да препоръча на Съвета:
    

б) да препрати настоящия доклад до Комисията, като я прикани да го вземе надлежно предвид в бъдещата си работа по ОРР;

в) да препрати настоящия доклад до Европейския парламент за сведение; и

г) да вземе под внимание факта, че Комитетът по гражданскоправни въпроси ще продължи да следи редовно работата на Комисията по ОРР.“

Съветът взе под внимание постигнатия напредък по изпълнението на плана за действие по отношение на европейското електронно правосъдие (док. 15315/08), приет през ноември 2008 г., който предвижда по-конкретно изграждането на портал за европейско електронно правосъдие.

Порталът, който предстои да бъде пуснат на 15 декември 2009 г., ще насърчава използването на информационни и комуникационни технологии в областта на правосъдието. Използването на нови технологии има за цел рационализирането и опростяването на съдебните производства, с което те ще се улеснят и като се намалят оперативните разходи, което ще е от полза за гражданите, предприятията, практикуващите юристи и административните служители в областта на правосъдието.

Делегациите на ЕС приветстваха извършената досега работа и насърчиха плановете, обявени от встъпващото шведско председателство за развиване на функционалните възможности на електронното правосъдие, за да може правосъдието повече да се доближи до гражданите.

Съветът взе под внимание информацията, предоставена от председателството, за постигнатото в Европейския парламент съгласие за изменение на Директива 2005/35/ЕО относно замърсяването от кораби и налагане на санкции при нарушения, с оглед формалното приемане на правния инструмент на по-късен етап.

На 5 май Европейският парламент гласува на пленарна сесия, с което подготви съгласието на първо четене по законодателната процедура на съвместно вземане на решение.

Поради последиците от някои големи аварийни разливи на нефт и поради увеличаващия се брой на неконтролирани породени от експлоатацията изхвърляния на замърсяващи вещества от кораби в морето, през 2003 г. Комисията представи предложение за директива, в която се предвижда, че замърсяването от кораби следва да се смята за престъпно деяние и като такова следва да подлежи на наказателни санкции. Комисията направи предложение и за рамково решение, с което да се урежда сближаването на степените наказателни санкции за престъпните деяния, свързани със замърсяване от кораби.

Тези два инструмента беха приети от Съвета през 2005 г. Съдът на Европейските общности обаче през 2007 г. отмени споменатото по-горе рамково решение с обосновката, че за приемането му е използвано неправилно правно основание.

По тази причина през март 2008 г. Комисията внесе предложение за нова директива с оглед да се запълни правният вакуум, породен от отмяната от Съда.

Съветът прие доклад относно взаимните оценявания на практическото прилагане на европейската заповед за арест (ЕЗА) и съответните процедури за предаване между държавите-членки.

Министрите подчертаха, че ЕЗА функционира добре и че може да се смята за символ на практическото правно сътрудничество между държавите-членки на ЕС. В борбата с престъпността тя се доказа като полезен инструмент и модел в световен план.

Съветът поиска още Комисията и експертните работни групи да продължат оценяванията с оглед да се актуализират правилата за ЕЗА.

В доклада, изготвен в края на четвъртия кръг от взаимни оценявания, се разглежда прилагането на практика на европейската заповед за арест и сътрудничеството между държавите-членки в това отношение. По-конкретно, в този кръг се имаше за цел да се извърши оценка на практическите процедури, които прилагат и на които попадат държавите-членки в качеството си и на издаващи, и на изпълняващи държави-членки, както и да се извърши оценка на съответните разпоредби във връзка с обучението и на разпоредбата за правна защита.

Докладът отразява основните въпроси, набелязани в хода на оценяването, от общ характер и за да се направят препоръки или към Европейския съюз като цяло, или на отделните държави-членки.

В рамковото решение на Съвета от 13 юни 2002 г. „европейската заповед за арест“ се определя като съдебно решение, което е издадено от държава-членка, с оглед задържане и предаване на друга държава-членка на издирвано лице с цел:

• 
  наказателно преследване;
  
• 
  изпълнение на присъда за лишаване от свобода;
  
• 
  изпълнение на мярка, изискваща задържане.
  

Съветът разгледа актуалното състояние по двете предложения, чиято цел е:

а) да се засили борбата със сексуалното малтретиране и сексуалната експлоатация на деца (док. 8150/09) и

б) да се засили борбата с трафика на хора (док. 8151/09).

Съветът даде указания на подготвителните си органи да продължат разглеждането на предложенията в очакване на становището на Европейския парламент.

Бяха набелязани редица нерешени въпроси и по двете предложения, в това число:

• 
  въпросът с правното основание;
  
• 
  системата на наказанията, по-специално размерът на наказанията и разграничението в степента на наказанията в съответствие с видовете и тежестта на престъпленията;
  
• 
  въпросът за съдебната компетентност и по-специално извънтериториалната съдебна компетентност с цел борба с такова явление като секс туризма;
  
• 
  въпросът със закрилата и подпомагането на жертвите.
  

Съветът направи преглед на последващите действия във връзка с резолюцията¹ относно обучението на съдии, прокурори и съдебни служители в ЕС, приета през октомври 2008 г. (док. 10226/09).

* * *

На работен обяд министрите на правосъдието обмениха мнения по проблема с международното отвличане на деца в държави, които не са договарящи се страни по Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.

Положението е различно, когато едно дете е отвлечено в държава, която не е договаряща се страна по Конвенцията, и благополучното и бързо връщане на детето се урежда много по-трудно.