Заседание на Съвета Селско стопанство и рибарство Брюксел, 28 и 29 ноември 2012 г. Председател г-н Sofoclis aletraris

СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ		BG
16634/12 (OR. en)
PRESSE 485 PR CO 65
СЪОБЩЕНИЕ ЗА ПЕЧАТА 3202-ро заседание на Съвета Селско стопанство и рибарство Брюксел, 28 и 29 ноември 2012 г.
Председател Г-н Sofoclis ALETRARIS Министър на земеделието, природните ресурси и околната среда на Кипър

СЕЛСКО СТОПАНСТВО Error: Reference source not found

Реформа на общата селскостопанска политика (ОСП) Error: Reference source not found

Млечна киселина Error: Reference source not found

РИБАРСТВО Error: Reference source not found

Възможности за риболов на запаси от дълбоководна риба за 2013—2014 г. Error: Reference source not found

ЕС—Норвегия — годишни консултации за 2013 г. Error: Reference source not found

ДРУГИ ВЪПРОСИ Error: Reference source not found

Повишен процент на грешките в областта на развитието на селските райони Error: Reference source not found

Споразумение между ЕС и Мароко в областта на селското стопанство Error: Reference source not found

Нов европейски модел за храните Error: Reference source not found

Запаси от норвежки паут Error: Reference source not found

Споразумение в областта на рибарството между ЕС и Мавритания Error: Reference source not found

ДРУГИ ОДОБРЕНИ ТОЧКИ

СЕЛСКО СТОПАНСТВО

• 
  Управителен съвет на европейското партньорство за иновации в областта на селското стопанство Error: Reference source not found
  

• 
  Споразумение за партньорство между ЕС и Мадагаскар — подновяване на протокола Error: Reference source not found
  

• 
  Назначаване на Тонио Борг за комисар по въпросите на здравеопазването и потребителите Error: Reference source not found
  

Г-жа Sabine LARUELLE Министър по въпросите на средната класа, малките и средните предприятия, самостоятелно заетите лица и на земеделието

Г-н Olivier BELLE Заместник постоянен представител

България:

Г-н Мирослав НАЙДЕНОВ Министър на земеделието и храните

Г-жа Петя ВАСИЛЕВА Заместник постоянен представител

Чешка република:

Г-н Petr BENDL Министър на земеделието

Г-жа Jaroslava BENEŠ ŠPALKOVÁ Генерален директор за външните отношения, Министерство на земеделието

Дания :

Г-жа Mette GJERSKOV Министър на продоволствените въпроси, земеделието и рибарството

Г-жа Ilse AIGNER Федерален министър на земеделието, храните и защитата на потребителите

Г-н Robert KLOOS Държавен секретар, Федерално министерство на земеделието, храните и защитата на потребителите

Естония :

Г-н Clyde KULL Заместник постоянен представител

Г-н Simon COVENEY Министър на земеделието, храните и морските въпроси

Г-н Tom MORAN Генерален секретар, Министерство на земеделието, храните и морските въпроси

Гърция:

Г-н Dimitrios MELAS Генерален секретар по развитието на селските райони и храните

Г-н Miguel ARIAS CAÑETE Министър на земеделието, храните и околната среда

Г-н Stéphane LE FOLL Министър на земеделието, хранително-вкусовата промишленост и горите

Г-н Frédéric CUVILLIER Делегиран министър, отговарящ за транспорта, морските въпроси и риболова, към министъра на околната среда, устойчивото развитие и енергетиката

Италия :

Г-н Mario CATANIA Министър на земеделието, храните и горите

Г-н Sofoclis ALETRARIS Министър на земеделието, природните ресурси и околната среда

Г-жа Androula GEORGIOU Директор

Латвия:

Г-жа Laimdota STRAUJUMA Министър на земеделието

Г-н Kazys STARKEVIČIUS Министър на земеделието

Г-н Romain SCHNEIDER Министър на земеделието, лозарството и развитието на селските райони, министър на спорта, делегиран министър по въпросите на солидарната икономика

Г-жа Michèle EISENBARTH Заместник постоянен представител

Унгария :

Г-н Sándor FAZEKAS Министър на развитието на селските райони

Г-н Olivér VÁRHELYI Заместник постоянен представител

Г-н György CZERVÁN Държавен секретар, Министерство на развитието на селските райони

Г-н George PULLICINO Министър на ресурсите и въпросите на селските райони

Г н Patrick R. MIFSUD Заместник постоянен представител

Нидерландия :

Г-н Co VERDAAS Министър на земеделието

Г-н Nikolaus BERLAKOVICH Федерален министър на земеделието, горите, околната среда и управлението на водите

Г-н Harald GÜNTHER Заместник постоянен представител

Полша:

Г-н Stanisław KALEMBA Министър на земеделието и развитието на селските райони

Г-н Kazimierz PLOCKE Държавен секретар, Министерство на земеделието и развитието на селските райони

Португалия :

Г-жа Assunção CRISTAS Министър на земеделието, морските въпроси, околната среда и регионалното планиране

Г-н José DIOGO ALBUQUERQUE Държавен секретар за земеделието

Г-н Manuel PINTO DE ABREU Държавен секретар по морските въпроси

Г-н Achim IRIMESCU Държавен секретар, Министерство на земеделието и развитието на селските райони

Г-н Cristian BADESCU Заместник постоянен представител

Словения:

Г-н Franc BOGOVIČ Министър на земеделието и околната среда

Г-н Uroš VAJGL Заместник постоянен представител

Словакия :

Г-жа Magdaléna LACKO-BARTOŠOVÁ Държавен секретар, Министерство на земеделието и развитието на селските райони

Г-н Jari KOSKINEN Министър на земеделието и горите

Г-н Risto ARTJOKI Държавен секретар, Министерство на земеделието и горите

Швеция:

Г-н Eskil ERLANDSSON Министър по въпросите на селските райони

Г-н Owen PATERSON Министър на околната среда, храните и по въпросите на селските райони

Г-н David HEATH Заместник-министър на земеделието и храните

Г-н Richard BENYON Парламентарен заместник държавен секретар за околната среда, храните и по въпросите на селските райони

Г-н Richard LOCHHEAD Министър по въпросите на селските райони и околната среда (Правителство на Шотландия)

Г-н Alun DAVIES Заместник-министър на земеделието, рибарството, храните и европейските програми (Правителство на Уелс)

Г-жа Michelle O'NEILL Министър на земеделието и развитието на селските райони (Правителство на Северна Ирландия)

Комисия:

Г н Дачиан ЧОЛОШ Член

Г н Тонио БОРГ Член

Г жа Мария ДАМАНАКИ Член

Правителството на присъединяващата се държава беше представено, както следва:

Хърватия:

Г-жа Snježana ŠPANJOL Заместник-министър на земеделието

Министрите проведоха три ориентационни дебата в рамките на реформата на общата селскостопанска политика (ОСП). Обсъжданията бяха съсредоточени върху:

• 
  предложението за регламент за установяване на правила за директни плащания за селскостопански производители (регламент за директните плащания) (15396/3/11);
  
• 
  предложението за регламент за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти (регламент за единната ООП) (15397/2/11);
  
• 
  предложението за регламент относно подпомагане на развитието на селските райони (регламент за развитие на селските региони) (15425/1/11).
  

По отношение на екологизирането на директните плащания много делегации отчетоха големия потенциал на подхода, основан на понятието за еквивалентност.

Много делегации посочиха, че еквивалентността на алтернативните мерки трябва да се установява от гледна точка на ползата за околната среда или климата. Държавите членки посочиха също, че оценката на еквивалентността трябва да бъде проста, ясна и ефикасна.

Голям брой държави членки подчертаха, че е необходимо селскостопанските производители и националните администрации да имат ясна представа за задълженията си, преди да използват мерки от еквивалентен вид. Според тези делегации Комисията има важна роля в това отношение, особено във връзка с предварителното одобряване на еквивалентните мерки.

По отношение на мерките в контекста на направлението в областта на развитието на селските райони, свързано с агроекологията/климата, редица делегации предложиха да се предвиди възможност тези мерки да се считат за еквивалентни и да подлежат на одобрение от Комисията в процеса на одобряване на националните програми за развитие на селските райони. Някои делегации подчертаха, че прекалено сложните или тромави процедури следва да се избягват.

В това отношение е необходимо да се обърне особено внимание на връзката между екологизирането по първия стълб (директни плащания) и базовите изисквания за мерките, свързани с агроекологията/климата, по втория стълб с цел да се избегне дублиране на финансирането. Някои делегации посочиха, че това не е проблем, а други предложиха екологизирането да не се включва в базовите изисквания по втория стълб.

По отношение на режима на квоти за захар, чието действие изтича на 30 септември 2015 г., председателството отбеляза, че редица делегации са против прекратяването на този режим и биха искали действието му да бъде продължено най-малко до 2020 г., докато някои други делегации подкрепят планираното му прекратяване.

По отношение на правата за засаждане на лозя голям брой делегации подкрепиха становището на председателството, че преди този въпрос да бъде отнесен на равнището на Съвета е по-целесъобразно да се изчакат препоръките на Групата на високо равнище относно правата за засаждане на лозя.

Групата на високо равнище беше създадена от Комисията, за да разгледа въпроса за правата за засаждане на лозя, и се очаква да представи препоръките си през декември 2012 г.

Сред разгледаните въпроси в областта на развитието на селските райони, които се нуждаят от по-нататъшно обсъждане в Съвета, за редица държави членки като приоритет се очерта въпросът за определянето на границите на районите с природни ограничения.

Няколко делегации поставиха сред приоритетите си и въпроса за управлението на риска. Някои изразиха желание обхватът на мерките да бъде ограничен и се обявиха против инструмента за стабилизиране на доходите, а други поискаха мерките да бъдат продължени, тъй като ги считат за съществени.

Няколко държави членки засегнаха въпроса за опростяването на процеса на одобрение на програмите за развитие на селските райони в рамките на процедурите за отпускане на държавна помощ.

Що се отнася до отлагането на решението относно многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г., някои делегации подчертаха необходимостта да се запази делът от бюджета, посветен на развитието на селските райони.

Комисията представи пакета за реформа на ОСП на заседанието на Съвета по селско стопанство през октомври 2011 г. Оттогава насам Съветът провежда общи ориентационни дебати по предложенията за реформа на ОСП почти всеки месец.

Датското председателство представи и доклад за напредъка, в който се изтъква постигнатият през първата половина на 2012 г. напредък по основните въпроси, свързани с предложенията за реформа на ОСП.

Проведеният дебат беше четвъртият, състоял се на равнището на Съвета по селско стопанство и рибарство по време на кипърското председателство. През юли в Съвета протече обширна дискусия за извънредните мерки за подкрепа съгласно регламента за единната ООП, както и за управлението на риска съгласно регламента за развитие на селските райони. През септември Съветът разисква въпроса за референтните и интервенционните цени и евентуалното им актуализиране (единна ООП) и завърши обсъждането на въпроса за определянето на границите на районите с природни ограничения (развитие на селските райони).

През октомври Съветът проведе още един дебат по укрепването на организациите на производителите (единна ООП), след което още веднъж насочи вниманието си към регламента за директните плащания. Министрите проведоха ориентационен дебат по важните въпроси, свързани с вътрешното сближаване и младите селскостопански производители.

Млечна киселина

Не беше постигнато споразумение нито в подкрепа, нито против предложението за регламент относно употребата на млечна киселина за намаляване на повърхностното микробиологично замърсяване на кланични трупове на животни от рода на едрия рогат добитък, представено на Съвета за приемане (14571/12).

Предложението на Комисията е изготвено вследствие на молба от Министерството на земеделието на САЩ да бъде възможна употребата на млечна киселина за намаляване на повърхностното замърсяване на кланични трупове и месо на животни от рода на едрия рогат добитък. Тъй като млечната киселина се използва широко в промишлеността на САЩ за производство на говеждо месо, „регламентът за млечната киселина“ е неофициално свързан с двустранния меморандум за разбирателство от 2009 г. между САЩ и ЕС относно търговията с говеждо месо. На 1 юли 2012 г., в съответствие с втората фаза на меморандума за разбирателство, ЕС откри увеличена квота за внос на необработено с хормони говеждо месо. Разрешаването на употребата на млечна киселина ще позволи на САЩ да запълнят тази квота за износ.

На 26 юли 2011 г. Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) прие научно становище относно оценката на безопасността и ефикасността на млечната киселина за отстраняване на повърхностно микробно замърсяване от говежди кланични трупове, разфасовки и обрезки. ЕОБХ посочи в заключение, че тази обработка няма да представлява проблем от гледна точка на безопасността, при условие че използваното вещество съответства на спецификациите на ЕС за добавките в храните.

На заседанието си от 21 септември 2012 г. Постоянният комитет по хранителната верига и здравето на животните не успя да постигне необходимото квалифицирано мнозинство, за да излезе със становище в подкрепа на или против предложената от Комисията мярка за разрешаване. При липсата на становище Съветът разполага с два месеца, за да представи позицията си, след което Парламентът ще разполага с още два месеца, за да представи от своя страна позицията си.

Съветът отбеляза, че не е било постигнато квалифицирано мнозинство нито в подкрепа на предложението, нито против него. В този случай Комисията вече е в правото си да финализира процедурата („комитология“) и да разреши употребата на млечна киселина за намаляване на повърхностното микробиологично замърсяване на кланични трупове на животни от рода на едрия рогат добитък.

Министрите постигнаха политическо съгласие относно възможностите за риболов на някои запаси от дълбоководна риба за 2013—2014 г. (14635/12) на основата на компромисен текст на председателството, изготвен съгласувано с Комисията.

Съветът ще приеме този регламент на някое от предстоящите си заседания след окончателна редакция от страна на юрист-лингвистите. Регламентът ще се прилага от 1 януари 2013 г. От 2003 г. насам общият допустим улов и квотите за дълбоководните видове се определят на равнище ЕС на всеки две години.

Постигнатото политическо съгласие се отнася за някои запаси от дълбоководна риба, като например някои дълбоководни акули, афанопус (Aphanopus carbo), гренадир (Coryphaenoides rupestris), берикс (Beryx spp.) и налим (Phycis blennoides).

Що се отнася до дълбоководните акули, през 2013—2014 г. няма да се извършва целеви риболов. Не са предвидени квоти за прилов.

Общият допустим улов (ОДУ) на синя молва (Molva dypterigia) в международни води от зона II, III и IV по-рано беше част от възможностите за риболов за дълбоководни запаси. Сега, заедно с ОДУ на синя молва в международни води от зона ХІІ, той ще бъде включен във възможностите за риболов на определени рибни запаси във води на ЕС.

За случаите, за които в научните становища се посочват целите по отношение на максималния устойчив улов (МУУ), беше договорен постепенен подход за постигане на МУУ по възможност до 2015 г.

Договореният ОДУ за основните дълбоководни видове е изложен в таблицата по-долу:

Дълбоководните запаси са рибни запаси, уловени във води извън основните риболовни зони на континенталния шелф. Те са разпределени на континенталния шелф или обитават подводни възвишения. Tези видове растат бавно и живеят дълго, което може да ги направи особено уязвими от риболовна дейност. Научните познания за продължителността на живота и за растежа на тази видове, макар и все още непълни по отношение на оценката на състоянието на запасите, се подобряват. Поради тази причина е по-лесно да се постигне по-добра насоченост на предлаганите мерки.

За да се осигури устойчивостта на ресурсите, от 2003 г. насам риболовът на дълбоководни видове се регулира от EС посредством общия допустим улов (ОДУ) по видове и зони и максималното риболовно усилие, приложимо в североизточната част на Атлантическия океан. Възможностите за риболов на дълбоководни видове се определят на всеки две години въз основа на научните оценки на запасите.

Международният съвет за изследване на морето (ICES) предоставя на всеки две години преглед на биологичното състояние на дълбоководните запаси. Последното становище беше предоставено през юни 2012 г. Настоящото предложение за определяне на възможностите за риболов се основава на допълнителния преглед, предприет от Научно-техническия и икономически комитет по рибарство (НТИКР) през юли 2012 г. след работата на ICES. И при двата източника становищата показват, че повечето дълбоководни запаси са в нестабилно състояние и че за да се гарантира тяхната устойчивост, следва да се намалят възможностите за риболов на тези запаси, докато еволюцията на размерите на запасите не покаже положителна тенденция. Тази година за пръв път са налице научни становища за повечето запаси, обхванати от предложението за определяне на възможностите за риболов за определени запаси от дълбоководна риба. За някои запаси стана възможно установяването на равнищата на риболов, които биха могли да доведат ресурса до състояние на максимален устойчив улов. За други важни видове становищата се базират на тенденции, но съдържат данни за начините за постигане на максимален устойчив улов през 2015 г.

В съответствие с член 43, параграф 3 от Договора Съветът, по предложение на Комисията, трябва да приема мерки за определянето и разпределянето на възможностите за риболов за дълбоководните запаси.

ЕС—Норвегия — годишни консултации за 2013 г.

Съветът проведе обмен на мнения във връзка с годишните консултации между ЕС и Норвегия в рамките на двустранното им споразумение в областта на рибарството. Министрите бяха информирани накратко за резултатите от първия кръг на консултациите за 2013 г., състояли се от 19 до 23 ноември тази година в Брюксел. Министрите обсъдиха подготовката на втория кръг на консултациите, които ще се състоят от 3 до 7 декември в Норвегия.

Повечето делегации отчетоха значението на това споразумение с Норвегия, но биха подкрепили предпазлив подход от страна на ЕС по отношение на равнищата на ОДУ и други свързани с тях мерки за основните рибни запаси в Северно море, които се управляват съвместно. Те биха препоръчали и предпазлив подход по отношение на други запаси, набелязани и използвани за реципрочния обмен на квоти.

По отношение на управлението на запаса от скумрия в североизточната част на Атлантическия океан Комисията докладва за неуспеха на преговорите с Исландия и Фарьорските острови. Тези преговори също засягат пряко Норвегия и ЕС. Няколко държави членки изтъкнаха необходимостта от търговски мерки, които са предвидени в инструмента, приет от Съвета през октомври тази година.

Тази година консултациите обхващат следните основни въпроси:

• 
  подробни договорености относно управлението на съвместно управлявани рибни запаси (треска, пикша, писия, меджид, херинга, сайда) в съответствие с дългосрочните планове за управление, които включват по-специално определянето на ОДУ и квоти за съответните страни;
  
• 
  споразумение относно обмена на възможности за риболов, което ще позволи продължаването на редица важни риболовни дейности за двете страни, включително възможности за риболов на арктическа треска в норвежки води, както и други мерки от взаимен интерес в областта на рибарството;
  
• 
  сътрудничество с Норвегия по отношение на въпроса за управлението на запасите от скумрия в рамките на преговорите с другите две крайбрежни държави — Исландия и Фарьорските острови.
  

Комисията информира накратко Съвета за причините за повишения процент на грешките в частта от ОСП, свързана с развитието на селските райони, както и за евентуалните корективни или превантивни действия, които трябва да бъдат предприети (16585/12).

Съгласно оценката в годишния доклад на Европейската сметна палата за 2011 г. най-вероятният процент на грешка за цялата глава „Развитие на селските райони, околна среда, рибарство и здравеопазване“ възлиза на 7,7 %. Това подчертава факта, че при разходите за развитие на селските райони вероятността от грешки е много по-голяма, отколкото при директните плащания.

Относително високият процент на грешките в областта на политиката за развитие на селските райони трябва да се разглежда в контекста на особеностите на тази политика. В рамките на развитието на селските райони се прилагат във висока степен целенасочени решения за разнородните предизвикателства, пред които са изправени селските райони в ЕС, и следователно по своята същност тази област е по-сложна от директните плащания.

Специалната работна група за оценка на тези грешки установи първопричините за тях. На тази основа Комисията предвижда корективни и превантивни действия. Тъй като развитието на селските райони е предмет на споделена отговорност между ЕС и държавите членки, Комисията възнамерява да предприеме стъпки още по време на сегашния програмен период, като предостави повече информация на държавите членки по отношение на мерките с висок процент на грешки или като насрочи извършването на по-целенасочен одит. Най-важното корективно действие ще бъде подготовката за програмите за следващия програмен период, като още от самото начало се избягват установените първопричини за допускането на грешки.

Споразумение между ЕС и Мароко в областта на селското стопанство

Делегацията на Испания информира накратко министрите за прилагането на споразумението в областта на селското стопанство между ЕС и Мароко в сектора на доматите.

Много държави членки подкрепиха делегацията на Испания, която описа подробно трудната ситуация в сектора на доматите поради преобладаващите на пазара на ЕС ниски цени, и изразиха съмнения във връзка с функционирането на системата на „входни цени“, предвидена в споразумението между ЕС и Мароко в областта на селското стопанство. Комисията следва да осигури правилното прилагане на тази система.

Комисията посочи, че за целите на наблюдението на системата тя е до голяма степен зависима от данните, осигурявани от митническите служби на държавите членки. Последните предоставени данни не отразяват описаната от Испания пазарна ситуация. Във връзка с това Комисията прикани държавите членки да проверят данните си с помощта на националните митнически органи.

Споразумението между ЕС и Мароко относно реципрочни мерки за либерализация за селскостопански продукти, обработени селскостопански продукти, риба и рибни продукти влезе в сила на 1 октомври 2012 г. В това споразумение доматите (пресни или охладени) са признати за чувствителен продукт и за тази цел се поддържа система от входни цени (на равнище 46,1 EUR/100 kg). Системата предвижда прилагането на допълнителни такси, когато продуктите достигат до границата на цени, по-ниски от входните.

Нов европейски модел за храните

Делегацията на Австрия, подкрепена от делегацията на Латвия, информира накратко Съвета за новия европейски модел за храните (16821/12).

Голям брой делегации изразиха съгласие с комплексния подход, предложен от Австрия по отношение на хранителната верига, който се основава на принципа на устойчивост и взема предвид следните аспекти: продоволствена сигурност, безопасност на храните, качество на храните, регионални доставки, разнообразие, стойност и оценка на храните.

На 26 януари 2012 г. във Виена Министерството на земеделието на Австрия и австрийската Асоциация на предприятията от хранителната промишленост организираха съвместен семинар на тема „Нов европейски модел за храните: предизвикателства и възможности“. Сред участниците бяха представители на правителството, образователната система, научноизследователските среди, търговията, групи по интереси и гражданското общество. Заключенията от този семинар послужиха за основа на предлагания подход.

Делегацията на Дания информира накратко министрите за управлението на запасите от норвежки паут в рамките на възможностите за риболов за 2013 г. във водите на ЕС.

Някои държави членки подкрепиха Дания в искането ѝ за дългосрочен план за управление на запасите от норвежки паут. Комисията ще проучи дали е възможно за 2013 г. да бъде въведена такава промяна в плана за управление.

Делегацията на Дания посочи, че се наблюдава дълъг период на забавяне между публикуването на научното становище, определянето на предварителния ОДУ и началото на риболовния сезон за видове с кратък живот като норвежкия паут в Северно море. Това означава, че флотата, която извършва риболов на тези запаси, трябва да стои на пристанището и да чака откриването на риболова, без да се надява впоследствие да получи обезщетение поради сезонния характер на дейността и краткия живот на този вид.

Дания ще поощри по-бърза процедура за откриване на риболова, когато възможностите за риболов са съобразени с научното становище. Освен това следва да бъде въведена дългосрочна стратегия за управление, която да предвижда по-голяма стабилност при експлоатацията на запасите от норвежки паут.

Споразумение в областта на рибарството между ЕС и Мавритания

Делегацията на Нидерландия информира накратко Съвета за споразумението в областта на рибарството между ЕС и Мавритания.

Няколко делегации посочиха, че споделят опасенията на Нидерландия във връзка с евентуалното недостатъчно използване на протокола към това споразумение. Те биха желали съвместен технически комитет ЕС—Мавритания да обсъди техническите условия по протокола. Комисията изрази съгласие за сформирането на такъв съвместен технически комитет.

В искането си Нидерландия пожела да бъде направена оценка на действителното използване на протокола, както и да бъдат предприети подходящи мерки в съответствие с член 5 от него. Този член предвижда, че действието на протокола може да бъде прекратено, ако се прецени, че действителното му използване ще бъде по-малко от 75 % от първоначално договореното.

Съветът прие заключения относно представителите в управителния съвет на европейското партньорство за иновации „Селскостопанска производителност и устойчивост“ (16598/12).

На 18 юни 2012 г. Съветът прие заключения във връзка с европейското партньорство за иновации „Селскостопанска производителност и устойчивост“. Членовете на Комисията с ресори селско стопанство и научни изследвания отправиха искане към Съвета да определи за членове на управителния съвет на това европейско партньорство за иновации трима министри с опит и познания в областта на научните изследвания и иновациите в селското стопанство.

Съветът реши да определи за членове на управителния съвет на европейското партньорство за иновации:

• 
  Г жа Mette GJERSKOV, Министър на продоволствените въпроси, земеделието и рибарството на Дания;
  
• 
  Г н Athanasios TSAFTARIS, Министър на развитието на селските райони и продоволствените въпроси на Гърция; и
  
• 
  Г н Daniel CONSTANTIN, Министър на селското стопанство и развитието на селските райони на Румъния.
  

Съветът прие решение относно подписването от името на Европейския съюз и временното прилагане на протокола, договорен между Европейския съюз и Република Мадагаскар, за определяне на възможностите за риболов и на финансовото участие, предвидени в действащото Споразумение за партньорство в областта на рибарството между двете страни (14158/1/12 REV 1).

Споразумението за партньорство в сектора на рибарството между ЕС и Мадагаскар беше сключено през 2007 г. Главната цел на протокола към споразумението е да бъдат определени възможностите за риболов, предлагани на корабите от ЕС, както и финансовото участие, дължимо поотделно за права на достъп и за подкрепа на сектора. Новият протокол беше парафиран на 10 май 2012 г. след провеждането на преговори, а действието на предишния протокол изтича на 31 декември 2012 г. За да се даде възможност на корабите от ЕС да осъществяват риболовни дейности, новият протокол следва да се прилага временно от датата на подписването му, докато приключат процедурите по официалното му сключване.

В допълнение към подписването и временното прилагане на този нов протокол Съветът прие и регламент относно разпределянето на възможностите за риболов между държавите членки (14151/1/12 REV 1).

По общо съгласие с председателя на Комисията Жозе Мануел Дурао Барозу и в съответствие с член 246 от Договора за функционирането на ЕС Съветът назначи Тонио Борг за нов комисар по въпросите на здравеопазването и потребителите за остатъка от мандата на Комисията (31 октомври 2014 г.).

Тонио Борг е малтийски гражданин и от 2004 г. е бил вицепремиер на Малта, а от 2008 г. — министър на външните работи. Назначава се на мястото на Джон Дали.