Заседание на Съвета Транспорт, телекомуникации и енергетика Брюксел, 19 февруари 2009 г. Председател Mr Martin ŘÍman

СЪВЕТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ		BG
6670/09 (Presse 43) (OR. en)
СЪОБЩЕНИЕ ЗА ПЕЧАТА 2924 - о заседание на Съвета Транспорт, телекомуникации и енергетика Енергетика Брюксел, 19 февруари 2009 г.
Председател Mr Martin ŘÍMAN Министър на промишлеността и търговията на Чешката република

ЕНЕРГИЙНА СИГУРНОСТ Error: Reference source not found

Газова криза: последващи действия Error: Reference source not found

Втори стратегически енергиен преглед — заключения на Съвета Error: Reference source not found

ЗАПАСИ ОТ ПЕТРОЛ И СИГУРНОСТ НА СНАБДЯВАНЕТО С ПРИРОДЕН ГАЗ Error: Reference source not found

ДРУГИ ВЪПРОСИ Error: Reference source not found

• 
  Летищни такси* Error: Reference source not found
  

• 
  Подходящи мерки по отношение на Зимбабве Error: Reference source not found
  

• 
  Действия за предоставяне на информация и популяризиране на селскостопанските продукти Error: Reference source not found
  

• 
  Търговия със стоки Error: Reference source not found
  
• 
  Европейска статистика * Error: Reference source not found
  

Правителствата на държавите-членки и Европейската комисия бяха представени, както следва:

г-н Didier SEEUWS Заместник постоянен представител

г-н Petar Vladimirov DIMITROV Министър на икономиката и енергетиката

г-н Martin ŘÍMAN Министър на промишлеността и търговията

г-н Tomáš HÜNER Заместник-министър на промишлеността и търговията, отговарящ за енергетиката

Дания:

г-н Thomas EGEBO Постоянен държавен секретар към Министерството за климата и енергетиката

г-н Karl-Theodor FREIHERR ZU GUTTENBERG Федерален министър на икономиката и технологиите

г-н Juhan PARTS Министър на икономиката и комуникациите

г-н Eamon RYAN Министър на съобщенията, енергетиката и природните ресурси

г-н Konstantinos HADJIDAKIS Министър на транспорта и комуникациите

г-н Pedro MARIN Генерален секретар на енергетиката

г-н Jean-Louis BORLOO Държавен министър, министър на екологията, енергетиката, устойчивото развитие и благоустройство

г-н Claudio SCAJOLA Министър на икономическото развитие

г-н Efstathios HAMBOULLAS Държавен секретар, Министерство на търговията, промишлеността и туризма

г-н Artūrs BERGHOLCS Държавен секретар, Министерство на икономиката

г-н Arvydas SEKMOKAS Министър на енергетиката

г-н Jeannot KRECKÉ Министър на икономиката и външната търговия, Министър на спорта

г-н Csaba MOLNÁR Министър на транспорта, телекомуникациите и енергетиката

г-н George PULLICINO Министър на ресурсите и въпросите на селските райони

г-жа Maria van der HOEVEN Министър на икономиката

г-н Reinhold MITTERLEHNER Федерален министър на икономиката

г-н Marcin KOROLEC Заместник държавен секретар, Министерство на икономиката

г-н Manuel PINHO Министър на икономиката и иновациите

г-н Adriean VIDEANU Министър на икономиката

г-жа Andreja JERINA Държавен секретар, Правителствена служба за развитие и европейски въпроси

г-н Peter ŽIGA Държавен секретар в Министерство на икономиката

г-н Mauri PEKKARINEN Министър на икономиката

г-жа Ulrika BARKLUND LARSSON Заместник постоянен представител

г-н Ed MILIBAND Министър по въпросите на енергетиката и изменението на климата

г-н Andris PIEBALGS Член

След като председателят направи кратък преглед на широкия кръг от мерки, които трябва да се превърнат в конкретни действия, комисарят информира Съвета за действията в отговор на газовата криза, предизвикана от газовия спор между Русия и Украйна, за които се призовава в заключенията от извънредното заседание на Съвета по енергетика, проведено на 12 януари (5215/09). Комисарят отбеляза проявената по време на кризата солидарност от всички заинтересовани страни — публични и частни, — както и способността на ЕС да отправя съгласувани послания („да говори с един глас“), от името на председателството и на Комисията, като припомни, че сигурността и солидарността са основни елементи от енергийната политика на ЕС. Той изтъкна необходимостта от краткосрочни и дългосрочни действия, по-специално: постигане на съгласие по законодателния пакет относно вътрешния енергиен пазар преди изтичането на мандата на Европейския парламент, разработване на енергийна стратегия на ЕС, повишаване на енергийната ефективност, предложения относно запасите от петрол и за преразглеждане на директивата относно сигурността на снабдяването с природен газ, както и необходимостта от повече прозрачност на вътрешния пазар и във външните отношения и от повече инвестиции.

Съветът прие следните заключения:

„СЪВЕТЪТ

ПРИВЕТСТВА пакета за енергийна сигурност и ефективност, представен от Комисията на 13 ноември 2008 г., и по-специално съобщението, озаглавено „План за действие на ЕС за енергийна сигурност и солидарност“;

ПРИПОМНЯ И ПОТВЪРЖДАВА ОТНОВО

• 
  заключенията, приети на извънредното заседание на Съвета по транспорт, телекомуникации и енергетика (енергетика) от 12 януари 2009 г. (док. 5165/1/09), и заключенията относно енергийната сигурност, приети от Европейския съвет на заседанието му през октомври 2008 г.;
  

• 
  ангажимента във връзка с целите за намаляване на емисиите на парникови газове, за дела на възобновяемите енергийни източници и за енергийната ефективност, приети от Европейския съвет през март 2007 г., и постигнатото през декември 2008 г. съгласие относно пакета в областта на климата и енергетиката;
  
• 
  необходимостта Европа да действа заедно, за да осигури устойчива, сигурна и конкурентоспособна енергетика;
  
• 
  солидарността между държавите-членки, която трябва да укрепне и да бъде съчетана с отговорността на държавите-членки за енергийната им сигурност, като се зачита изцяло изборът на държавите-членки на енергиен микс и техният суверенитет по отношение на енергийните източници;
  
• 
  ефективния, либерализиран вътрешен енергиен пазар с достатъчни връзки и стабилната и прозрачна правна и регулаторна рамка като необходими условия за ефективна политика в областта на енергетиката на равнище държави-членки и на равнище ЕС;
  
• 
  навременното изпълнение на мерките и ангажиментите, свързани с вътрешния пазар, енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници, което също допринася за енергийната сигурност.
  

Трябва да се повишат усилията за изграждане на междусистемни връзки и разнообразяване на енергийните доставчици, източници и на пътищата за доставка, по-специално в сектора на природния газ, предвид неотдавнашното безпрецедентно прекъсване на газовите доставки от Русия през Украйна за ЕС. За да се удовлетворят нуждите от инфраструктура и разнообразяване на енергийните доставки на един добре интегриран енергиен пазар на ЕС и за да се предотвратят евентуални значителни прекъсвания на снабдяването в сектора на газа или в други енергийни сектори в бъдеще и да се преодолеят последствията от тях, Съветът се обединява около следното:

• 
  да продължи работата по шестте приоритетни инфраструктурни дейности: южния газов коридор, разнообразено и адекватно снабдяване на Европа с втечнен природен газ, ефективни междусистемни връзки в региона на Балтийско море, средиземноморския енергиен пръстен, адекватни междусистемни връзки за природен газ и електроенергия по направление север — юг в Централна и Югоизточна Европа, както и в северозападната морска електропреносна мрежа и тази в Северно море, както бе посочено във Втория стратегически енергиен преглед. Тези действия не засягат текущите проекти, свързани с Трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E), както и обсъжданията по конкретни проекти в контекста на преразглеждането на политиката по отношение на TEN-E, на Европейския план за възстановяване и решенията за финансирането, които ще бъдат приети в съответствие с приложимите бюджетни и финансови разпоредби, нито финансирането на друга инфраструктура, която може да допринесе за разнообразяване на доставчиците, източниците и на пътищата за доставка по балансиран в географско отношение начин и да подобри връзката между централните и периферните европейски енергийни пазари;
  
• 
  да се повиши прозрачността и да се насърчат частните или публични инвестиции в газови хранилища, тъй като наличието на достатъчно газови запаси се оказа от съществено значение за ограничаване на последиците от прекъсвания в снабдяването;
  
• 
  да се проучи осъществимостта на механизъм, съгласуван с разпоредбите на ЕС за конкуренцията, който да улеснява достъпа до природен газ от Каспийско море, за да се даде възможност нови конкурентни източници на газ да получат достъп до европейския пазар и да се изгради необходимата инфраструктура;
  
• 
  да се оценява редовно търсенето и предлагането на енергия, включително информацията относно физическите потоци на газ, капацитета за съхранение, промените в запасите, инфраструктурата и капацитета за производство, за да може да се определи по-лесно кои инвестиции биха допринесли за намаляване на рисковете, свързани със сигурността на доставките. Във връзка с това, като отбелязва, че инвестициите в инфраструктура остават преди всичко, но не изключително обусловени от пазарни фактори, Съветът подкрепя активизирането на дейността на европейските мрежи на операторите на преносни системи по отношение на перспективите за адекватност на производството и доставките и плановете за развитие на мрежата, както бе предвидено в Третия пакет, а също и на дейността на Обсерваторията за енергийния пазар;.
  
• 
  в контекста на преразглеждането на политиката по отношение на Трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E), необходимостта да се усъвършенстват критериите за подбор на инфраструктура, включително при междусистемните връзки, които следва да се основават на целите на политиката на ЕС в областта на енергетиката и да допринасят за създаването на изцяло взаимосвързан енергиен пазар на ЕС, за конкурентни енергийни доставки, за енергийната сигурност на държавите-членки и на ЕС и за разнообразяването на енергийните доставчици, източници и на пътища за доставка, като същевременно запазват точния баланс между икономическата жизнеспособност и зрялост на проектите и приносът им за енергийната сигурност;
  
• 
  да се определят и премахнат пречките пред инвестициите, включително чрез рационализиране на процедурите за планиране и консултация или чрез назначаване на европейски координатори, по-специално при проектите за подобряване на междусистемните връзки;
  
• 
  да се насърчава по целесъобразност съгласуван подход между Комисията и държавите-членки с цел да бъде подкрепено широкомащабното разполагане на съоръжения за вятърна енергия в европейските морета при оптимално съотношение разходи-ефективност и при запазване на надеждността на мрежата.
  
  
  

• 
  изхождайки от опита с януарската криза в газовите доставки, да се гарантира, че ЕС и неговите държави-членки отправят съгласувани послания („говорят с един глас“) в диалога си с доставчиците, страните на транзитно преминаване и страните-потребители по въпросите на външните отношения в областта на енергетиката;
  
• 
  посланията към трети държави да бъдат съгласувани с целите на политиката на ЕС, като акцентират основно върху намаляването на емисиите на парникови газове, енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници и технологиите с ниски емисии;
  
• 
  да се задълбочат енергийните връзки с трети държави и региони, които следва да се основават на достиженията на правото на ЕО и на принципите от Договора за Енергийната харта, по-специално чрез:
  

• 
  ускорено развитие на Източното партньорство, като се осигурява взаимно допълване с всички останали вече действащи форми на сътрудничество със съседните на Съюза региони, като напр. инициативата за черноморско взаимодействие, в съответствие със заключенията на Европейския съвет от декември 2008 г.;
  
• 
  по-нататъшно развитие на енергийното сътрудничество с Русия;
  
• 
  постоянен политически ангажимент на високо равнище с доставчиците и страните на транзитно преминаване по Южния коридор;
  
• 
  присъединяване на Украйна и Република Молдова и действия в посока присъединяване на други държави към Договора за енергийна общност;
  
• 
  засилено сътрудничество със средиземноморските страни;
  

• 
  да продължи разработването на общ подход към външната енергийна политика, за да се подпомогнат ЕС, държавите-членки и предприятията да развият енергийно сътрудничество, като съставят обща програма по отношение на страните партньори в областта на енергетиката и развият нови партньорства на широка основа;
  

• 
  да се повишат прозрачността и надеждността чрез съдържателен обмен на информация между Комисията и държавите-членки за отношенията в областта на енергетиката, включително за дългосрочните споразумения за доставки с трети държави, като същевременно се запазва поверителността на информацията с търговски характер.
  

• 
  да се преразгледа Директива 2006/67 за запасите от петрол и петролни продукти с цел повишаване на прозрачността и ефикасността в съответствие с правилата на Международната агенция по енергетика (МАЕ), включително по отношение на поддържането на запаси и механизма за реагиране при криза;
  
• 
  като неотложен приоритет да се подобрят инструментите за гарантиране на сигурност на доставките на газ, както на национално равнище, така и на равнище ЕС, чрез преразглеждането на Директива 2004/67 относно мерките за гарантиране сигурността на снабдяването с природен газ — предложение, което ще бъде представено от Комисията през 2009 г., след като бъде изготвено в тясно сътрудничество с газовата координационна група. Във връзка с това е важно да се определи по-точно показателят за значително прекъсване в снабдяването и да се предвиди по-ефикасен механизъм за реагиране при криза, например чрез предварително определени аварийни планове на съответните равнища.
  

• 
  приветства, в съответствие с постигането на целта за енергийна ефективност от 20 % до 2020 г. и като ключово условие за постигане на целите по отношение на климата и възобновяемите енергийни източници, пакета за енергийната ефективност, представен от Комисията през ноември 2008 г.;
  

• 
  полага усилия за постигането на споразумение по предложенията, съдържащи се в пакета за енергийната ефективност, до края на 2009 г.
  

• 
  да се насърчават използването на възобновяеми енергийни източници и премахването на пречките пред използването на енергия от тях;
  
• 
  да се насърчават екологосъобразното разработване на собствените ресурси на ЕС от изкопаеми горива и тяхното ефективно и устойчиво използване чрез прилагане на съвременни технологии;
  
• 
  да се обсъди разработването на регулаторна рамка на Общността за ядрена безопасност и необходимостта от постигане на напредък в управлението на отпадъците с активното участие на Европейската група на регулаторите в областта на ядрената безопасност (ENSREG).
  

Като се основава на политиката на ЕС за 2020 г., Съветът отчита, че поради все по-трудно постижимото равновесие между търсенето и предлагането на енергия и непрекъснатата нужда да се вземат мерки по отношение на изменението на климата и да се съдейства за ограничаване на търсенето на енергия в глобален мащаб, е важно да се действа още отсега за разработване на политическа програма за 2030 г. и визия за 2050 г. Това следва да е основен елемент в плана за действие „Енергийна политика за Европа“ за периода след 2010 г. Програмата следва да включва:

• 
  разработване на нисковъглеродни и ефективни енергийни системи, включително inter alia чрез по-голяма децентрализация;
  
• 
  ускоряване прилагането на плана SET и осигуряване на последователност с тези приоритети в бъдещите Рамкови програми за научни изследвания;
  
• 
  осигуряване на навременното внедряване на технологиите за улавяне и съхранение на въглерод и свързаните с тях проекти;
  
• 
  ускоряване на разработването на електрически превозни средства и на водородно и други алтернативни горива, за да се намали зависимостта от петрола.
  

За да се изпълнят посочените по-горе приоритетни цели, Съветът приканва Комисията:

• 
  да определи необходимите законодателни и незаконодателни действия и необходимите финансови средства, като надлежно отчете inter alia вече предвиденото в Европейския план за икономическо възстановяване, в съответствие със заключенията на Европейския съвет от декември 2008 г.;
  
  
  
• 
  въз основа на задълбочен анализ на въздействието да представи нов инструмент на ЕС за енергийна сигурност и инфраструктура, опирайки се на резултатите от обсъжданията на Зелената книга „За сигурна, устойчива и конкурентоспособна европейска енергийна мрежа“;
  
• 
  да изготви инициатива за финансиране на устойчива енергетика под формата на съвместен проект на Комисията и на Европейската инвестиционна банка, за да мобилизира широкомащабно финансиране от капиталовите пазари за инвестиции, и във връзка с това да използва съответния експертен опит на ЕБВР и други международни финансови институции,
  

• 
  необходимостта да се подобри обменът на информация и на най-добри практики в рамките на ЕС и с трети държави посредством съществуващите механизми и регионални и многостранни форуми;
  
• 
  необходимостта да се предвидят допълнителни действия, инициативи или правни инструменти, за да се ускори разработването на общ подход към външна политика в областта на енергетиката.“
  
  
  

Съветът проведе предварителни разисквания по предложението за директива на Съвета относно запасите от петрол (15910/08) и по съобщението на Комисията относно сигурността на снабдяването с природен газ (15905/08).

Комисията представи двете предложения в отговор на заключенията на Европейския съвет от март 2007 г., (7224/1/07, стр.16), в които се подчертава необходимостта от увеличаване на сигурността на доставките за ЕС като цяло, както и за всяка държава-членка, inter alia чрез създаване на по-ефективни механизми за реагиране в кризисни ситуации. Те са част от плана за действие за енергийна сигурност и солидарност, който Съветът одобри на същото заседание.

Разискванията предоставиха насоки за по-нататъшната работа на Съвета и неговите подготвителни органи по проекта за директива, с цел бързо постигане на съгласие. Разискванията по съобщението на Комисията осигуриха принос към изготвяното от Комисията предложение за преразглеждане на Директива 2004/67/ЕО на Съвета относно мерките за гарантиране сигурността на снабдяването с природен газ.

Разискванията се проведоха въз основа на въпросника от председателството (6199/09). По отношение на проекта за директива относно запасите от петрол, всички държави-членки приветстват предложението и като цяло споделят неговите цели, по-специално хармонизирането със стандартите на Международната агенция по енергетика (МАЕ). Изказаните опасения се отнасяха по-специално до създаването на централни структури за управление на запасите, задължението за седмично съобщаване на запасите от петрол и премахването на двустранните споразумения за управление на запасите между държавите-членки или с търговски дружества. Най-общо министрите подчертаха необходимостта от гъвкав, балансиран, икономически ефективен и усъвършенстван законодателен инструмент.

По отношение на съобщението относно сигурността на снабдяването с природен газ, делегациите изтъкнаха отново своята подкрепа за своевременното представяне на предложение за преразглеждане на Директива 2004/67/ЕО на Съвета. Делегациите направиха конкретни предложения в светлината на натрупания опит по време на газовата криза през януари 2009 г., като необходимостта да се преразгледа определението за „значително прекъсване в снабдяването“, необходимостта от подобрени междусистемни връзки и механизми за солидарност, както и доколко е целесъобразно да се изготвят регионални аварийни планове при проблеми с енергийните доставки. Съветът посочи също така отговорността и солидарността като елементите, които следва да изградят рамката на преразгледаното предложение. На тази основа Комисията пое ангажимент своевременно да представи законодателно предложение, като уточни, че то може да бъде под формата на регламент.

Предложената директива относно минималните запаси от петрол следва да замени цялото действащо законодателство на Общността в тази област (Директиви 2006/67/ЕО и 73/238/ЕИО на Съвета и Решение 68/416/ЕИО на Съвета) и има за цел да подобри функционирането на съществуващите механизми на ЕС за запаси от петрол, за да гарантира наличието на петрол при криза.

За тази цел тя се стреми например към усъвършенстване на регулаторната рамка и насърчава държавите-членки да създадат централни структури за управление на запасите. Предлага се също доброволното създаване на целеви запаси, т.е. стокови запаси, създадени специално за целите на тази директива.

Освен това предложението има за цел да приравни вътрешните за ЕС правила с дейностите по линия на Международната агенция по енергетика за освобождаване на аварийните запаси от петрол.

Съветът взе под внимание информацията, предоставена от делегацията на България, относно енергийната среща на високо равнище „Природен газ за Европа: сигурност и партньорство“, която ще се проведе в Пловдив на 24—25 април 2009 г. (5965/09).

Съветът взе под внимание информацията, предоставена от делегацията на Унгария, относно резултатите от срещата на високо равнище по проекта „Набуко“, която се проведе в Будапеща на 26—27 януари 2009 г. (6252/09).

Съветът взе под внимание информацията, предоставена от председателството, относно конференцията „В търсене на сигурност на енергийните доставки за държавите-членки на ЕС на общия пазар на електроенергия“, която се проведе в Острава на 29—30 януари (6253/09).

Съветът взе под внимание информацията, предоставена от делегацията на Словения, относно кандидатурата на Словения да приеме седалището на Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори (6558/09).

Съветът прие² директива относно летищните такси, като одобри всички изменения, гласувани от Европейския парламент на второ четене (3712/08, 6164/09 ADD1).

Директивата установява общи принципи, които операторите на летища следва да спазват при определянето на летищните такси. Директивата има за цел да изясни взаимоотношенията между операторите и ползвателите на летища, като изисква прозрачност, консултации с ползвателите и прилагане на принципа на недискриминация при изчисляване на дължимите от ползвателите такси. Освен това тя има за цел да създаде силни и независими национални органи в държавите-членки, които да играят ролята на арбитър и да уреждат спорове с оглед на бързото им разрешаване.

Директивата ще се прилага за летища с годишен трафик над 5 милиона пътника, както и за летището с най-много превозени пътници във всяка държава-членка.

Държавите-членки ще разполагат със срок от 2 години след влизането в сила на директивата, за да транспонират нейните разпоредби.

ВЪНШНИ ОТНОШЕНИЯ

Подходящи мерки по отношение на Зимбабве

Съветът прие решение за удължаване на срока на прилагане на мерките по смисъла на член 96, параграф 2, буква в) от Споразумението за партньорство между държавите от АКТБ и ЕО до 20 февруари 2010 г. (6058/09). Срокът на мерките изтичаше на 20 февруари 2009 г. Съгласно тези мерки

• 
  финансирането в помощ за бюджета по 7-ма и 8-ма Национални индикативни програми (НИП) на Зимбабве по линия на Европейския фонд за развитие се спира;
  
• 
  финансовата помощ за всички проекти освен тези, които пряко подпомагат населението, и по-специално в социалните сектори, се спира;
  
• 
  финансирането се пренасочва към пряко подпомагане на населението, и по-специално в социалните сектори, демократизацията, зачитането на човешките права и върховенството на закона;
  
• 
  отлага се подписването на 9-та НИП на ЕФР;
  
• 
  действието на член 12 от приложение 2 към Споразумението за партньорство между държавите от АКТБ и ЕО се спира, доколкото е необходимо за прилагането на ограничителни мерки, приети на основание Договора за създаване на Европейската общност;
  
• 
  вноските за хуманитарни дейности няма да бъдат засегнати;
  
• 
  регионалните проекти ще бъдат оценявани поотделно.
  

Съветът прие регламент относно действията за информиране и популяризиране на селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни (5600/09). Този регламент разширява обхвата на процедурата, която се прилага при липса на програми за действия за информиране на вътрешния пазар, към случаите, в които не съществуват програми за трети страни. Освен това регламентът предоставя на държавите-членки възможността да разширят обхвата на мерките, включени в програмите, в т.ч. търсенето на съдействие от международни организации, по-специално за насърчаване на сектора на зехтина и на трапезния зехтин в трети страни.

Съветът прие регламент за изменение на Регламент (EО) № 638/2004 за статистиката на Общността, свързана с търговията със стоки между държавите-членки (3706/08).

Регламентът има за цел да осигури правна рамка за освобождаване на повече дружества от задължението да предоставят информация на Интрастат³, като същевременно се запази точността на данните и се удовлетворят изискванията на ползвателите за статистика на търговията по бизнес характеристики.

Той ще се прилага от 1 януари 2009 г.

Съветът прие⁴ регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейската статистика (3708/08, 6163/09 ADD1).

Регламентът създава правна рамка за разработването, производството и разпространението на европейска статистика. Той има за цел да преразгледа действащата основна правна рамка с оглед на нейното адаптиране към настоящата действителност и подобряването ѝ, за да отговори на бъдещите процеси и предизвикателства.

Новият регламент отменя Регламент (ЕО, Евратом) № 1101/2008 за предоставянето на поверителна статистическа информация на Статистическата служба на Европейските общности, Регламент (ЕО) № 322/97 относно статистиката на Общността и Решение 89/382/ЕИО, Евратом за създаване на статистически програмен комитет на Европейските общности.