Заседание на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси на 40-то Народното събрание на Република България I
Изтегляне 109.01 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Относно
- Фондация “Приложни изследвания и комуникации”.
- г-н Димитър Бранков и г-н Кирил Желязков
- Г-н Бойко Недялков
- Димитър Гочев Председател на Съвета за обществени консултации
Д О К Л А ДОтносно: резултатите от проведеното трето заседание на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси на 40-то Народното събрание на Република България I. На 11 юни 2008 г. се проведе третото редовно заседание на Съвета за обществени консултации (СОК) към Комисията по европейските въпроси. На заседанието присъстваха: г-н Чавдар Христов, представител на Конфедерацията на независимите синдикати в България, г-н Александър Загоров, представител на Конфедерация на труда "Подкрепа", г-н Димитър Бранков и г-н Кирил Желязков, представители на Българската стопанска камара, г-н Бойко Недялков, представител на Асоциацията на индустриалния капитал в България, г-н Димитър Гочев, представител на Съюза на юристите в България, г-н Начко Радев, представител на Съюза на икономистите в България. Заседанието се ръководеше от председателя на СОК г-н Димитър Гочев. То премина при следния дневен ред:
II. По първата точка от дневния ред встъпително експозе направи народният представител Радослав Иванов, председател на постоянната подкомисия по усвояването на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси. Той изтъкна голямото значение, което има за нашата страна усвояването на значителните финансови ресурси, предоставени ни на разположение от Европейския съюз, особено в такива области като околна среда, транспорт, конкурентноспособност. Ето защо оглавяваната от него подкомисия счита, че парламентарният контрол трябва да остане на същото високо равнище и след оповестяването на доклада на подкомисията за периода до 1 юни 2008 г. Още през следващите два месеца - юни и юли ще се проведе серия от нови изслушвания на министри и ръководители на оперативни и предприсъединителни програми. Г-н Иванов покани членовете на Съвета за обществени консултации да се включат непосредствено в парламентарния контрол като вземат участие в планираните изслушвания. Усвояването на европейските фондове е национална клауза и в нея трябва да са ангажирани всички обществени групи. Колкото по-голяма прозрачност и демократичност се постигне, толкова по-трудно ще бъде да се осъществяват корупционни практики, по-голямо ще е доверието на европейските институции към нас, по-голям ще е положителният ефект от членството ни в ЕС. В дискусията след представянето на доклада се включиха всички участници в заседанието на СОК. Те изказаха редица бележки и препоръки, които могат да се обобщят в следните няколко точки :
III. По втората точка от дневния ред участниците в заседанието приеха основните изводи, съдържащи се в писменото становище, предоставено от Центъра за изследване на демокрацията с участието на експерти на Фондация “Приложни изследвания и комуникации”. В становището се казва, че предложението на Европейската комисия за Решение на Европейския парламент и на Съвета за създаване на многогодишна програма на Общността за защита на децата при използване на Интернет и други комуникационни технологии цели да осигури продължаване и разширяване на дейностите по досегашните Safer Internet Action Plan и програмите Safer Internet и Safer Internet plus, които се оценяват като успешни в разработването и прилагането на европейска политика за стимулиране на ползването на Интернет от непълнолетни и в борбата с незаконното и вредно съдържание в Интернет. Новата програма с продължителност от 2009 до 2013 г. ще има общ бюджет от 55 млн. евро, което е с 10 млн. повече от последната програма в тази област и се очаква да бъде приета в началото на 2009 г. Предлага се новата програма за безопасен Интернет да обхваща 4 основни сфери на дейност:
Първите три сфери и досега бяха приоритетни в програмите за безопасен Интернет. Новото е фокусирането върху събирането и анализирането на количествени и качествени данни за развитието на Интернет - средата и нейното ползване от непълнолетните. По-силно ударение се поставя и върху активното въвличане на младите хора в дейностите по осигуряване на безопасен Интернет, както и върху използването на училищните мрежи за повишаване на информираността на децата. България има участие в предишните две програми на ЕС за безопасен Интернет. По програмата Safer Internet неправителствената Фондация „Приложни изследвания и комуникации” от 2005 г. е изградила и поддържа национална Гореща линия за борба с незаконно и вредно за деца съдържание в Интернет, както и Обществен съвет за безопасен Интернет с участието на повече от 20 държавни институции, бизнес-асоциации на ИТ-сектора, неправителствени организации. От юни 2008 г. същата организация в консорциум с Асоциация „Родители”, Българска федерация по електронен спорт и фирма „ДеКони” започна изпълнение и на 2-годишен проект по програмата Safer Internet plus за по-нататъшно развитие на дейността на Горещата линия и изграждане и поддържане на национален Информационен център за безопасен Интернет. На базата на натрупания опит в областта на безопасния Интернет за деца могат да се направят следните коментари и предложения по предлаганата програма: 1. В областта на широкото навлизане на web-2.0 технологии и мобилни комуникации и тяхната конвергенция програмата набляга основно на саморегулацията на мобилните оператори. Поради изключителната социална пзначимост на проблема не следва, обаче, да се разчита само на саморегулацията на бизнеса. Препоръчително е Европейската комисия да заеме по-активна позиция и да предложи нормативен акт, с който да подтикне мобилните оператори да предприемат конкретни стъпки за недопускане на злоупотреби с новите технологии. 2. Изискванията за по-активна саморегулация следва да се разпространят и върху доставчици на услуги, базирани на социалните мрежи. 3. Необходимо е да се насърчава ефикасното използване на училищната мрежа за информационно-обучителни дейности по безопасен Интернет. Успехъг на тази превантивна дейност зависи от степента на доверие и сътрудничество между неправителствените организации, изпълняващи проекти по програмата за безопасен Интернет и съответните министерства на образованието. Ако по някакви причини такова сътрудничество не бъде установено, тази цел на програмата ще стане трудно изпълнима. Ето защо в програмата трябва да се предвидят някакви форми на диалог между неправителствените организации и съответните административни структури. 4. За да може да се противодейства на новите явления, които се наблюдават в онлайн-поведението на непълнолетните, които освен жертви все по-често се превръщат и в извършители на насилие (онлайн тормоз), са необходими предварителни задълбочени интердисциплинарни изследвания (психология, социология, педагогика, компютърни науки). Поради това може да се приветства включването в новата програма за действие на нейната 4-та област – изграждане на база от знания. Прави, обаче, впечатление, че за нея е предвиденото твърде малко финансиране и това положение трябва да се коригира. IV. По-нататък на заседанието бе решено дискусията по т. 3 и 4 от дневния ред да се обединят, тъй като тези два проекта на директиви са свързани помежду си като част от пакета с предложения “Климат и енергетика”. В своите изказвания г-н Димитър Бранков и г-н Кирил Желязков от Българската стопанска камара (БСК) подчертаха важността на сегашния момент за да се изрази ясна позиция по някои тревожни моменти в предложенията на Европейската комисия. Някои от основните забележки на БСК са следните: 1. По отношение целите за намаляване на общите емисии на парникови газове за природа 2013 – 2020 г. БСК защитава като основа за определяне на индивидуалните цели за намаляване, единствено емисиите от базовата година по Протокола от Киото (за България 1988 г.). В тази връзка БСК призовава нашето правителство да изрази твърда подкрепа на т.н. унгарско предложение за 18 % намаление на общите емисии спрямо базовата година по Протокола от Киото за всички страни-членки, официално подкрепено и от министрите на околната среда на България, Естония, Латвия, Литва, Румъния и Словакия на 5 юни 2008 г. на Заседанието на Съвета на ЕС. 2. По предлаганите промени в Директива 2003/87/ЕС за търговията с емисии трябва да се изтъкне, че предложението на Европейската комисия лимитира, макар и непряко, емисиите на българските инсталации, включени в Европейската система за търговия с емисии (ЕСТЕ), като през 2020 г. това намаление достига 27% спрямо фактическите емисии от 2007 г. Независимо от прилагането на мерки за енергийна ефективност и намаляване на емисиите, това предложение, според БСК, ще има драматични последици за редица инсталации и сектори на българската индустрия. Ето защо България трябва да защити предложението на Европейската комисия за възприемане на верифицираните емисии от 2007 г., като база за България и Румъния при определяне на разполагаемото (продаваемо от българското правителство) количество квоти към 2020 г. Ако бъде възприета 2005 г. като базова година загубите ще нарастват ежегодно, като само за 2020 г. те ще надхвърлят 100 млн. евро. В тази връзка БСК настоява да бъдат верифицирани емисиите на “Кремиковци”, АД, ТЕЦ “Бобов дол” АД и на други засегнати инсталации, като се издадат незабавно съответните разрешителни за търговия с квоти СО2. След верифициране на емисиите на всички български предприятия, включени в ЕСТЕ, техните емисии на СО2 за 2007г., ще надхвърлят 43 млн. т. СО2. В случай, че това не стане и не бъдат верифицирани емисиите на всички засегнати инсталации, държавният бюджет ще понесе допълнителни ежегодно нарастващи загуби, които само за 2020 г. ще надхвърлят 200 млн. евро. Според БСК оценката за общите загуби, разходи и въздействия върху българската икономика в периода до 2020 г. не може да бъде направена прецизно, но по всичко личи, че представената от Европейската комисия оценка на въздействието е изключително занижена. Със сигурност съвкупните отрицателни икономически ефекти ще надхвърлят сумата от няколко милиарда лева – от закрити и ограничени производства, загубени работни места и инвестиции, нарастващи цени на електроенергията и топлинната енергия и др. 3. Последните предложения за пренасочване на 50% от националните бюджетни приходи от държавните търгове за квоти за подкрепа на проекти за намаляване на емисиите в страни от и извън ЕС следва да бъдат отхвърлени. Ако все пак бъде възприето това изискване, България и другите нови държави-членки би трябвало да бъдат изключени от това правило. В противен случай най-слаборазвитата икономика в ЕС, каквато е българската, ще трябва да финансира проекти в икономически значително по–напреднали страни. 4. Според БСК нашето правителство трябва да отстоява категорична позиция за намаляване на обхвата на секторите и инсталациите, включени в ЕСТЕ през периода 2013 – 2020 г., чрез императивно прилагане във вътрешното законодателство на варианта opt-out, използвайки диспозитивния характер на нормата в проекта на директивата, като се изключат всички емитенти с годишен праг до 10 000 тона еквивалент СО2. 5. Необходимо е, също така, да се защитава правото за прехвърляне (банкиране) на предписани емисионни единици по чл. 3, т. 13 на Протокола от Киото от периода 2008 – 2012 г. към периода 2013 – 2020 г. като при необходимост бъдат внесени съответните промени и допълнения в текста на проекта. Г-н Бойко Недялков от Асоциацията на индустриалния капитал в България също изрази становище, че пакетът “Климат и енергетика” съдържа твърде малко облекчения за икономически по-изостанали страни в ЕС като България. Не се отчита и фактът, че натовареността на мощностите у нас в момента е около 70%, а в повечето държави-членки е около 85% и това допълнително усложнява ситуацията при възприемане на предложените правила за търговия с емисии на парникови газове. г-н Александър Загоров от Конфедерацията на труда “Подкрепа” отбеляза, че въпросът има не само голямо икономическо значение за нашата страна, но и също толкова голямо социално значение. Не бива да се забравя, че едно работно място в металургичния комбинат Кремиковци създава допълнително 14 работни места в рамките на националната ни икономика. Поставянето под въпрос на функционирането на Кремиковци и на други предприятия на тежката промишленост и енергетиката, ще има силно мултиплициращ се негативен ефект за заетостта в България. V. По-последната точка от дневния ред бе решено на следващото заседание на СОК да бъдат обсъдени следните предложения на Европейската комисия, съгласно утвърдения вече списък с актове за обсъждане през 2008 г.:
Решено бе следващото 4-то заседание на СОК към КЕВ да се проведе през втората половина на м. септември 2008 г. (Докладът е изготвен от секретаря на СОК Димитър Хаджиниколов на базата на изразените мнения от участниците и предадените от тях писмени материали) 4 юли 2008 г. Димитър Гочев Председател на Съвета за обществени консултации Каталог: pub pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование pub -> Съдържание pub -> Съдържание уводни думи pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз pub -> Азбучен списък на преподавателите Изтегляне 109.01 Kb. Сподели с приятели:
|
КОМИСИЯ ПО