Заседание на тридесети април през две хиляди и тринадесета година, в състав



Дата25.07.2016
Размер91.24 Kb.
#6000


Р E Ш Е Н И Е
40
гр. Б., 30.05.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОННИЯТ СЪД-Б., Гражданско отделение, 1-ви състав в публично заседание на тридесети април през две хиляди и тринадесета година, в състав:

районен СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА КЪРЖЕВА-ТЕНЕВА


при участието на секретаря Н. С., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 451 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79 ЗЗД и акцесорна искова претенция по чл. 86 ЗЗД

С искова молба с вх. N: 5976 от 28.11.2012 г., „ТРАНССОФТ И СИЕ” ЕООД, гр. София, ЕИК 131008074, представлявано от управителя А.Й.И., ЕГН ................, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л., ул. „115”, бл. 006, вх. „Б”, ет. 12, ап. 66 е предявил срещу „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – Б.” ЕООД, Булстат ..............., с адрес на управление: гр. Б., обл. В., ул. „ .......................” № ..., представлявано от управителя П.Н.Р., иск с правно основание чл. 79 ЗЗД и акцесорен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.

В исковата си молба ищецът твърди, че с ответника е в договорни отношения по силата на сключен договор между тях № 60 от 02.04.2007 г., подновен с договор от 02.01.2008 г. за абонаментен сервиз на компютърни системи, локална компютърна мрежа, сървър, разработка и актуализация на web страница и хостинг. Сочи, че ответникът възложител следва да изплаща на изпълнителя /ищеца/ до 19-то число на текущия месец абонаментна такса за сервиз на компютри и поддръжка на локална компютърна мрежа в размер на 580.00 лева без ДДС или 696.00 лева с включено в нея ДДС. Твърди, че ответникът не е заплатил дължимата от него абонаментна такса, въпреки издадени от ищеца фактури за периода месец септември 2009 г. до месец май, включително, 2010 г. Поддържа, че общият размер на неизплатените от ответното дружество задължения е в размер на 6294.00 лева. Посочва, че договорните отношения между двете дружества не са прекратени, че ответникът не е правил възражения за качествено и количествено изпълнение на задълженията на ищеца и че липсват основания за неизплащане на претендираните суми.

Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 6294.00 лева, представляваща неплатена абонаментна такса за процесния период – м. септември 2009 г. до м. май 2010 г. включително, съгласно приложените 9 броя фактури, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор от ответника. Оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че с ищеца са в договорни отношения. Твърди, че след като ищецът-изпълнител по договора между тях, не е изпълнявал своите договорни задължения, не му дължи заплащане на цената по същия договор. Оспорва представените от ищеца фактури. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение във връзка с представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, а и видно от представените по делото договор № 60 от 02.04.2007 г., подновен с договор от 02.01.2008 г. страните са се намирали в договорни отношения за исковия период по силата, на които ответникът е възложил, а ищецът е приел като се е задължил да осъществява абонаментен сервиз на компютърните системи, локалната компютърна мрежа, сървър, разработка и актуализация на WEB страница и хостинг на ответника. Обхватът на видовете дейности са предоставени като приложение към договора /л. 5 - л. 16 от делото/.

Установява се от представената по делото покана до ответника /л. 26 до л. 28 от делото/ и представената обратна разписка /л. 29 от делото/, че ищецът е поканил ответника да заплати претендираните от ищеца суми в размер на 6294.00 лева.

Представени са и приети по делото 9 броя фактури касаещи исковия период от м. септември 2009 г. до м. май 2010 г. /л. 17 – л. 25 от делото/.

По делото бе изготвено и прието заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице е посочило, че за исковия период от м. септември 2009 г. до м. май 2010 г. неизпълнените задължения на ответника към ищеца по цитираните по-горе договори са в общ размер на 6294.00 лева /л. 70 - л. 72 от делото/.

По делото бе изготвено и прието заключение по назначена съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че ищецът не е имал авторски права и неограничен достъп до компютърните системи на „МБАЛ- Б.”, както и че липсват данни за това дали е правена проверка от страна на ищеца, чрез отдалечен достъп на компютърната система на ответника през процесния период, тъй като след исковия период е налице извършена преинсталация на сървърите от неустановено по делото лице /л. 89 – л. 93 от делото/.

Съдът кредитира изцяло заключенията на ССЕ и СТЕ, като дадени обективно и от компетентни за това лица.

По делото са разпитани двама свидетели, един от страна на ищеца – Г. Д. и един от страна на ответника – А. А. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, като дадени обективно и непротиворечиво на останалите събрани по делото доказателства.

Представено е и прието по делото доказателство от ищеца, от което се установява, че е изпълнил договорното си задължение за поддръжка на web страница и хостинг на отвтника /л. 49 от делото/.

Представените доказателства от ищеца от лист 52 до лист 58 от делото съдът не кредитира, тъй като същите са извън предмета на спора по делото и удостоверяват извършени действия извън процесния период.



При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По предявеният иск с правно основание чл. 79 ЗЗД

Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, която урежда исковите производства, свързани с неизпълнение на договорни задължения дава възможност на изправната страна по едно облигационно, договорно отношение да търси от неизправната или реално изпълнение на неизпълненото облигационно задължение, или да търси обезщетение за неизпълнение, или да търси и двете заедно. В конкретния случай ищецът търси изпълнение на неизпълненото облигационно отношение.



Предпоставка за уважаване на иска по чл. 79 ЗЗД е наличието на действащ договор между страните. С оглед приетото по-горе за установено от фактическа страна за процесния период, ищецът, чиято е била доказателствената тежест, безспорно установи сключването на договор с ответника от 02.04.2007 г., подновен с договор от 02.01.2008 г. за абонаментен сервиз на компютърни системи, локална компютърна мрежа, сървър, разработка и актуализация на web страница и хостинг. Същите не са оспорени от ответника, а от събраните доказателства се установява, че договорът между страните е бил в сила за тях по време на процесния период и между страните са съществували валидни облигационни отношения. Сделката е търговска, доколкото е сключена между търговски субекти и е свързана с упражняваното от тях занятие (чл. 286, ал. 1 от Търговския закон).

Съгласно точка 3.2 от сключения между страните договор, възложителят се е задължил да изплаща на изпълнителя сумата от 580.00 лева без ДДС до 19-то число на текущия месец.

След изтичането на 19-то число на текущия месец, ответникът /възложител/ е изпаднал в забава по сключения договор. От представените и приети по делото писмени доказателства и от приетото по делото заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, безспорно се установи, че към момента на завеждане на иска в съда, ответникът не е платил дължимите по посочения договор суми за процесния период.

Ответникът твърди, че ищецът, и изпълнител по сключения между тях договор не е изпълнявал поетите задължения през процесния перод, поради което не му се дължи плащане, но в хода на производството се установи обратното. Съгласно точка 2.3 от сключения между страните договор, възложителят трябва да осигурява незабавно спиране на дефектирали устройства и своевременно да уведомява сервизната организация по телефон, факс или e-mail. Не се събраха доказателства в хода на производството изпълнителят да е бил уведомяван за възникнали проблеми в компютърната мрежа през просесния период и последният да не е реагирал. От показанията на свидетеля Александров, който е определен в процесния договор като отговорно лице за изпълнение на задълженията на възложителя, се установи противното. Същият е заявил, че не е викал представител на „Транссофт и Сие” ЕООД за отстраняване на проблеми в компютърната мрежа и че при възникване на такива ги е отстранявал лично. От показанията на свидетеля Александров безспорно се установи, че ответната страна не е била уведомявана от ответника, както е договорено, за да изпълни своите задължения към него, поради което не може да се приеме, че неизправна страна по договора е ищецът. Последният нито е бил уведомяван от ответника за възникнал проблем, нито е отказвал отстраняването на такъв. От показанията на свидетеля на ответника се установява, че е рестриктирал достъпа до компютърната мрежа в цялост, като по този начин е възпрепятствал евентуалния достъп до поддържаните системи. Това не е съобразено с договорните разпоредби. На следващо място фактът на преинсталация на сървърите след исковия период (виж л. 3 и л. 4 от СТЕ), лишава от възможност съда да потвърди показанията на свидетеля Д. за твърдяния от него дистанционен достъп. Тъй като, обаче, това действие е извършено, и по делото не е установено кой го е извършил, съпоставяйки факта, че сървърите се намират във владение на ответника и показанията на свидетеля Александров, съдът приема, че това е извършено от ответника. С оглед на тези действия на ответника и липсата на доказателства в обратния смисъл на твърденията на свидетеля Д., съдът приема, че ищецът е извършвал дистанционен мониторинг на системата за процесния период.

На следващо място от приетото заключение по делото на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че фактурите издадени от ищеца са осчетоводени като разход на ответното дружество, което е аргумент в подкрепа на дължимото плащане на ответника към ищеца. Ищцовото дружество е издало процесните фактури въз основа на възникнало правоотношение между страните по силата на процесните договори – правоотношения, за чиято валидност не се спори между страните.

В подкрепа на изправността на ищцовата страна е и фактът, че през процесният период е бил предоставен хостинг и поддръжка на web страницата на ответното дружество, каквото задължение има ищецът съгласно т. 1.1 от сключения между страните договор /л. 49-51 от делото/.

Ето защо съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер от 6294.00 лева – главница, представляваща възнаграждение по процесните договори за абонаментен сервиз на компютърни системи, локална компютърна мрежа, сървър, разработка и актуализация на web страница и хостинг, за периода от м. септември 2009 г. до м. май 2010 г. включително, за основателен, поради което следва да го уважи изцяло.

По предявеният акцесорен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД

Дължимостта на законната лихва не подлежи на договаряне. Това произтича не само от разпоредбата на чл. 86 ЗЗД, в която договарянето не е посочено като условие за нейната дължимост, но и разпоредбата н чл. 294 от Търговския закон (ТЗ), според която между търговци лихва се дължи, освен ако е договорено друго. От събраните доказателства по делото се установява, че и двете страни по настоящото дело са търговци по смисъла на ТЗ и няма уговорка за недължимост на лихви.

С оглед основателността на главната искова претенция с правно основание чл. 79 ЗЗД, основателен е и акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД.

Предвид горните съображения, съдът намира предявеният акцесорн иск за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 28.11.2012 г. до окончателното й изплащане, за основателен и като такъв следва да бъде уважен.



Относно направените разноски по делото

Искане за присъждане на направените по делото разноски има от страна на ищеца и ответника.



С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи направените от ищеца разноски за настоящото производство в общ размер на 750.56 (седемстотин и петдесет лева и петдесет и шест стотинки) лева, представляващи разноски за един адвокат (л. 47 от делото), държавна такса (л. 35 от делото) и възнаграждение за вещо лице (л. 59 от делото).

Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 79 ЗЗД, „Многопрофилна болница за активно лечение – Б.” ЕООД, Булстат ...................., с адрес на управление: гр. Б., обл. В., ул. „......................” № ..., представлявано от управителя П.Н.Р. да заплати на „ТРАНССОФТ и Сие” ЕООД, гр. С., ЕИК ..................., представлявано от управителя А.Й.И., ЕГН .............., със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л., ул. 115, бл. 006, вх. „Б“, ет. 12, ап. 66, сумата в размер на 6294.00 (шест хиляди двеста деветдесет и четири) лева представляваща възнаграждение по сключен между страните договор № 60 от 02.04.2007 г., подновен с договор от 02.01.2008 г. за абонаментен сервиз на компютърни системи, локална компютърна мрежа, сървър, разработка и актуализация на web страница и хостинг, за периода от м. септември 2009 г. до м. май 2010 г. включително.

ОСЪЖДА на основание чл. 86 ЗЗД, „Многопрофилна болница за активно лечение – Б.” ЕООД, Булстат ......................., с адрес на управление: гр. Б., обл. В., ул. „..........................” № ..., представлявано от управителя П.Н.Р. да заплати на „ТРАНССОФТ и Сие” ЕООД, гр. София, ЕИК 131008074, представлявано от управителя А.Й.И., ЕГН ......................, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л., ул. 115, бл. 006, вх. „Б“, ет. 12, ап. 66, законната лихва върху главницата от 6294.00 лева, считано от 28.11.2012 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Многопрофилна болница за активно лечение – Б.” ЕООД, Булстат ......................, с адрес на управление: гр. Б., обл. В., ул. „....................” № ..., представлявано от управителя П.Н.Р. да заплати на „ТРАНССОФТ и Сие” ЕООД, гр. С., ЕИК ....................., представлявано от управителя А.Й.И., ЕГН ......................., със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. Л., ул. 115, бл. 006, вх. „Б“, ет. 12, ап. 66, сумата в общ размер от 750.56 (седемстотин и петдесет лева и петдесет и шест стотинки) лева, представляваща разноски за един адвокат, държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В. в двуседмичен срок от връчването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ:


Каталог: 141
141 -> Община пловдив пловдив, 4000, пл. “Стефан Стамболов” №1 тел: (032) 656 701, факс: (032) 656 703
141 -> Предстоящи за разглеждане граждански и търговски дела в окръжен съд- пазарджик
141 -> Oiml* r 140 Версия 2007 (E) Измерителни системи за газово гориво Systèmes de mesurage de gaz Organisation Internationale de Métrologie Légale Международната организация по законова метрология 1 Съдържание
141 -> Администрация на президента на република българия
141 -> Администрация на президента на република българия
141 -> Славимира атанасова драганова
141 -> Заседание на Съвета Селско стопанство и рибарство Брюксел, 18 и 19 декември 2012 г. Председател г н Sofoclis aletraris
141 -> Общински план за развитие на община Брацигово (2014-2020) съдържание I. Въведение 6 II. Обща характеристика на община брацигово 11
141 -> Многоезичен речник с полезни думи, фрази и изрази от всекидневието ни
141 -> Билките в безалкохолните напитки потреблението на студен чай у нас нараства следвайки


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница