Заседание промени в Закона за лечебните заведения София, 2 юни /Христо Воденов, бта



Дата28.01.2018
Размер164.44 Kb.
#52088


ПРЕССКЛИПИНГ

ЗА БФС

3 юни 2015

БТА


Правителството ще разгледа на редовно заседание промени в Закона за лечебните заведения

София, 2 юни /Христо Воденов, БТА/

Правителството ще разгледа на редовно заседание промени в Закона за лечебните заведения, в Закона за общинския дълг и в Закона за регистър БУЛСТАТ.

МЗ понижи компетентността на 10 АГ отделения в страната“





03.06.2015 г., с. 2

Ръководството на МЗ понижи нивата на компетентност на 10 акушеро-гинекологични и неонатологични отделения в страната. Промяната е направена на базата докладите на РЗИ. Намалява нивото на компетентност за неонатология от II на I на МБАЛ "Бургасмед" ЕООД (по тяхно заявление, подадено в МЗ). От III на I ниво на компетентност става неонатологията към детското интензивно отделение при УМБАЛ "Св. Марина" АД във Варна. Понижава се нивото на компетентност на отделението по неонатология към АГО при МБАЛ "Св. Петка" АД във Видин от II на I (по тяхно заявление, подадено в МЗ), на АГО при МБАЛ Мездра ЕООД от II на I, на отделението по неонатология при МБАЛ "Проф. д-р Параскев Стоянов" в Ловеч, отделението по неонатология към АГО при МБАЛ "Св. Лазар" (по тяхно заявление, подадено в МЗ) и на АГО при МБАЛ "Ботевград", на АГО при МБАЛ "Проф. д-р Ал. Герчев" в Етрополе и АГО при МБАЛ "Омуртаг" в Омуртаг и от III на II ниво отделението по неонатология при МБАЛ "Пловдив".





03.06.2015 г.,с. 15- 16

Д-р Станимир Хасърджиев:Зле лекуваният не знае към кого да се обърне

Нови законодателни промени?

ИНТЕРВЮ НА ДИАНА ТЕНЧЕВА

- Д-р Хасърджиев, на 8 юни в. „Труд" организира кръгла маса за правата на пациента под патронажа на председателя на парламента г-жа Цецка Цачева. За какви законодателни промени ще настоявате вие, асоциациите на болните българи, дни след като приключи петият ви национален конгрес?

- Стигнахме до становището, че в сегашното законодателство има пропуски в гарантирането на защитата на правата на пациента, които са изключително съществени.Затова членовете на Националната пациентска организация и другите организации - гости на конгреса, изразиха мнение, че може би най-добрият вариант е да се създаде отделен закон за правата на пациента.Неговата задача, освен да събере настоящите права и задължения, е да успее да запълни празнотите в нормативната база.А в момента именно те правят почти невъзможно спазването на правата.Дали обаче ще се стигне до изцяло нов закон или до промени в действащите разпоредби, пак казвам - важното е да се попълнят пропуските.

- Кои са най-сериозните сред тях?

- Няколко са.При положение че са дефинирани доста права в различни закони като Закона за здравето, за здравното осигуряване, дори в конституцията, оказва се, че не е ясно разписана процедурата към кого и как да се обърне пострадалият от здравната система.Като че ли прекалено много институции имат отношение към него като Изпълнителната агенция „Медицински одит" (позната като медицинската ДАНС), НЗОК, съдебната система.Но от толкова много и различни инстанции за съжаление рядко пациентите успяват да се ориентират и още по-рядко успяват да защитят правата си.В България трябва да се регламентира кой точно стои зад тези права и второ - какви са процедурите и сроковете за подаване на жалби и за произнасянето на институциите.Всички знаят как хората се лутат, а - не дай си, Боже! - докато стигнат до съдебната система (ако въобще се доберат до нея), минават години, докато се стигне до решение по казуса.

- Защо не се огледаме как е в ЕС и да приложим някои от работещите модели там?

- По света има възможности дори за извънсъдебно произнасяне по доста бързи процедури, които удовлетворяват и двете страни.А в случай на вина (точно тук е поредният голям пропуск у нас) се знаят какви са санкциите.Но не само те, а и обезщетенията.Т.е. пределно ясно е кой ги плаща в случай на настъпило увреждане у пациента.С други думи, имаме доста дефинирани права, но ако няма кой да ги защити в определени срокове и ако няма кой да ги приложи, както и да се изплати обезщетение на пациента, на практика правата му остават добро пожелание в рамките на законодателството.

- Всички знаем как заради откази на доказани специалисти от участие в петорни и седморни експертизи с десетилетия се точат дела за починали в болница родилки, деца или възрастни.И че това се случва заради лекарската солидарност.

- Изключително тромава е съдебната ни система.Тук искам да ви припомня случая с Милко Михалев, който преди 4 години загуби дясната си ръка при излишно направена процедура за изследване на сърцето.Така загуби и работата си, не може да помага и на двете си деца. До ден днешен по никакъв начин той не е получил справедливост и възмездие! Т.е. съдебната ни система като че ли не може да защити правата на гражданите.От друга страна, основен проблем, с който се сблъскваме, е експертизата.Например при Милко много лекари си дадоха отвод.До експертизи така и не се стигна.Да не говорим, че в България е много трудно хората да повярват, че медицинската експертиза ще е обективна.Пропуск в нашето законодателство е липсата на възможност да се привличат международни и независими експерти, които с името и познанията си обективно да се произнесат дали медицинската помощ е сторена по правилата, или е допусната грешка.Дори само тази малка промяна в законодателството ни ще даде възможност делата за лекарски грешки да вървят по-бързо и с далеч по-малко съмнение, че оценката е била независима.Не виждам какви аргументи против може да имат срещу това европейски експерти да се произнасят по спорни казуси.

- Вярвате ли, че лекарското съсловие в здравната комисия в парламента би допуснало разбиването на статуквото чрез допитване до експерти от ЕС?

- Вие го определихте преди малко като солидарност, а народът има друга приказка по въпроса - за гарваните... Българската медицинска общност е много малка, лекарите продължават да се топят, познават се помежду си и е много трудно да разчитаме на обективността им в тази ситуация.Затова исканата от нас промяна ще доведе до огромно облекчение - и за лекари (защото е трудно да участваш в експертиза срещу свои колега, с когото примерно си учил или си работил), и за пациенти.

- За ваденето на черните овце, които опетняват името на цялото съсловие в бели престилки, говорим поне от 15 години.Защото не е възможно само в нашата държава всички лекари до един да са безгрешни.Веднага го опровергава случаят със скандалното раждане само отпреди дни в тетевенската болница.Кога най-накрая медиците сами ще погнат тези, които увреждат здравето и живота на българите?

- Освен нашата медицински общност познавам системите в почти цяла Европа. Хората са еднакви навсякъде и когато няма ясно разписани правила, всеки използва вратичките в законите.Най-добрите системи зад граница са тези, в които има строги и ясно дефинирани изисквания.Те не се изготвят, за да ограничават възможностите на лекари или на пациента, а точно обратното -добрите доктори да бъдат стимулирани и защитени, в случай че са си свършили както трябва работа, но въпреки това е настъпило увреждане или неблагоприятен изход.Така лекарят е напълно защитен и от закона, и от съсловието.Уви, в медицината и най-доброто да се направи за някого, възможно е да се случи и най-лошото.Видял съм, че в държавите, в които правилата са подробно разписани, лечението се случва по възможно най-добрия начин.А в обществото и медицинската общност у нас сякаш властва страх от правилата.Истината обаче е, че колкото по-бързо ги съставим, толкова по-добре за всички ни.

- Управляващите пишат и гласуват промени в основните закони.Какво може да се промени в тях, че да се подобри спазването и гарантирането на правата на пациента?Кои пропуснати моменти могат да се зачеркнат?

- Нереалистично е в момента да очакваме, че при толкова важните закони, които се коват (закона за здравното осигуряване, за лечебните заведения, за лекарствата, за здравето), може да се обърне внимание на нов за правата на пациента.Той трябва да бъде добре обмислен, консултиран с всички заинтересовани страни, тъй като в противен случай може да се превърне в документ без реално отражение върху живота на хората.Затова на този етап настояваме каквото е възможно, да се дефинира като права на пациенти във вече „отворените" закони.Например в Закона за здравното осигуряване се обособи основен и допълнителен пакет.Ролята на втория трябва да е да намали финансовата тежест върху болния човек.Докладът на Световната банка безапелационно посочи, че 50% от парите за здраве у нас идват от джоба на пациента.Ето тази статистика трябва да промени допълнителното здравно осигуряване.Ние, пациентите, ще настояваме допълнителният пакет да бъде ясно дефиниран, както и да има по-висока реимбурсация на лекарствата за болните, които плащат допълнително за здраве.А когато именно от българин, който превежда пари и за втора здравна осигуровка, пак се поиска доплащане, санкциите за специалиста и лечебното заведение да са много сериозни.

- Какво мислите за гарантирането на комплексното обслужване на пациентите чрез сливането на болници и други заведения?

- На конгреса ни пациентските организации се произнесоха, че държавата и фондът трябва да се погрижат на пациента да престане да се гледа като на един орган -само като на сърце или само като на онкологично заболяване.Да се надяваме, че това ще остане в миналото, след като се проведе консолидацията на лечебните заведения и се подсигури комплексност на терапията.

- Какво ще посъветвате пациенти, на които, като влязат в болницата, им искат пари под масата или „доброволно дарение"?

- Съветвам ги, ако е дарение, да го правят не под натиск и принудително.А ако им се искат пари под масата, да алармират НЗОК и пациентските организации.Това наистина е масова практика.Но колкото повече хора отказват или се жалват срещу рушвети, толкова по-добре за всички нас.

- Вие постоянно участвате в европейски форуми, какво ви питат колегите ви и кое ги шокира от българската медицинска действителност?

- Това, с което положително се славим, е добре организираното пациентско движение.То се дава за пример в цяла Европа заради добре структурираните ни организации и постигнатите резултати, повлияващи и на властимащите.Канят ни да представяме наши проекти като пациентския университет, който е високо оценен и няколко държави са на път да го организират и при тях.А ги шокира огромният процент на доплащане у нас.В ЕС не вярват, че всеки път, щом влезеш в болница, трябва да платиш от джоба си сума, която е над средната работна заплата.Това шокира дори богатите европейски граждани, при които доплащането на годишна база е до 200-250 евро.А ние всеки път даваме по над 500 евро, щом ни хоспитализират.Напълно необясними пък са им случаите, при които здрав човек като Милко се приема в болница и губи ръката си.

Плащаме по 500 евро за всяко влизане в болница а в ЕС - 200 за цяла година

Прекалено много институции имат отношение към правата на пациента, затова те не са защитени

Нашият гост

Д-р Станимир Хасърджиев е роден на 17 октомври 1978 г. в Сливен. Завършва медицина през 2003 г. в София. През 2005 г. основава Националното сдружение за борба с хепатита „Хепасист", а през 2009 г. е избран за негов председател. Член е на УС на Европейската асоциация на пациентите с чернодробни заболявания, един от основателите на Световния хепатитен алианс, представител за България на Европейската медицинска асоциация и на Борда за превенция на вирусен хепатит.

На 5 юни бе преизбран за председател на Националната пациентска организация.



03.06.2015 г.,с. 15

Плащаме 800 лв.пътека, а лекуват болния за 80

Няма как да предложим актуализация, докато не изчерпим другите инструменти

Финансирането да е според възрастта и усложненията на пациента, предлага д-р Глинка Комитов

Как ще се запълни "дупката" в бюджета на здравната каса?И скъпо ли ще плати пациентът при орязване на клиничните пътеки?Пред "Стандарт" отговаря управителят на НЗОК д-р Глинка Комитов.

- Д-р Комитов, дефицитът от 200 млн.лв., който очаквате в края на годината, беше ли изначално заложен? Откъде идва?

- Нашата цел е дефицитът на НЗОК да бъде не повече от 30 млн.лв., но прогнозата ни към данните от 30 април е за 200 млн. лв. Тези очаквания обаче са на базата на работата на болниците по правилата от 2014 г., когато им се плащаше всичко, което изработят. От края на март се въведоха нови правила, чиито резултати още не можем да отчетем.Така че е възможно дефицитът да се окаже по-малък, както и по-голям, ако не направим нищо.Председателят на Надзорния съвет Кирил Ананиев показа кои са причините, които водят до него. Част от тях са, че в началото бюджетът на

НЗОК беше предвиден да е 3.15 млрд.лв., но 80 млн. лв. се прехвърлиха към МЗ, освен това стандартите са отворили вратата още 88 млн. лв. да се преразходят. На практика средствата за болниците 2015 г. са едва 93.8% от заложените за 2014 г. или в абсолютна стойност с 95 млн. лв. по-малко. Заради това тази година болниците в проценти са изпълнили бюджета си на 36% или с 3% повече в сравнение с 2014 г. Но в абсолютни стойности изпълнението към април м. г. е 528 млн., а сега - 527 млн. лв. или с милион по-малко.

- Според данните на НЗОК броят на хоспитализациите, които са в повече в сравнение с м. г. за първото тримесечие са 22 000, това много ли е?

- Не мисля.На тази база за годината биха се получили максимум 88 000 хоспитализации в повече, което на фона на 2 млн.е нищо. А и с мерките, които предлагаме, мисля, че ще са още по-малко.В промените на ЗЗО и ЗЛЗ сме разписали някои мерки, но не знам дали ще бъдат приети.Ако това стане, ще имаме достатъчно инструменти от 1 януари, за да регулираме работата и да влизаме в бюджетната рамка, която имаме.Дотогава предлагаме други мерки.

- Какви, намаляването на цените ли?

- Едното предложение е намаляването на цените на клиничните пътеки, което е заложено още в националния рамков договор за тази година.Там е записано, че ако се установи преразход в дейностите, се предоговарят цените.Но това е крайна мярка.Вместо това предлагаме да се направят промени в рамковия договор и да извадим част от клиничните пътеки в извън-болничната помощ.Това са пътеки, в които има диагностични процедури.Например тази за оперативни процедури при диабетно стъпало е такава -тя съдържа почти същите диагностични и оперативни процедури като тази за оперативни процедури на таза. В 86% от случаите при пътеката за диабетно стъпало обаче е отчетена с по-малко сериозните лечебни процедури, а цената й е 1200 лв. В същото време при тази за таза са се извършвали почти винаги сериозни операции, а цената й е 910 лв.Има и пътеки, които изобщо могат да се махнат, сещам се за две такива, но няма да ги назова.

- Колко е броят на пътеките, които могат да се извадят в извънболничната помощ?

- Такива промени могат да се направят в около 75% от пътеките.Сред тях са част от очните, от УНГ, кожните, които ще излязат изцяло в извън-болничната помощ.Има и други пътеки с диагностични възможности, които ще останат в болничната помощ, но, ако лечението приключи само с диагностиката, ще се плащат на по-ниска цена.

- Престоят в болница в тези случаи ще се намали ли?

- Да, разбира се.Имаме и друго предложение.Не е без значение дали пациентите имат и други придружаващи заболявания, затова искаме за тези хора цената на клиничната пътека да е различна.Друг коефициент може да се сложи за възраст, защото разходите са по-високи за хората в третата възраст.Тази идея предполага увеличаване на цените на пътеките, което мислим да направим през следващата година.Но през тази цените вече са определени и затова идеята е да намалим финансирането за случаите, в които пациентите нямат придружаващи заболявания или са млади.

- Ясно ли е как ще се раздели пакетът на касата догодина?

- Не още, в момента работим по този въпрос.Но идеята е 99% от сегашните заболявания в основния пакет да се запазят, а всички консумативи за тях да с плащат от касата.Няма как да не се разделят пакетите, защото финансовият ресурс, който отделя държавата, не е достатъчен, за да се покрие всичко.

- Има ли възможност основният и допълнителният пакет да се разделят не на база нозология, а на база "екстри" -доплащане за избор на екип, ВИП-стаи, за липсващ консуматив...?

- Това е другият възможен подход.Сега се гледат заболяванията, може да се избере и съчетание от няколко подхода.Според мен делението, което не е на база нозологични единици, ми се струва по-справедливо. Защото иначе всеки ще се запита: "Защо моето заболяване да не е в основния, а в допълнителния пакет".

- Всички болници ли са генерирали преразходи?

- Определено не.Затова, когато се говори за намаление на клинични пътеки, виждам два големи проблема.Първо, обемите се увеличиха при някои пътеки - на всички ли трябва да намаляваме цените с 18% или само на тези, при които има преразход?Вторият въпрос е ла всички болници ли трябва да се намалят цените на пътеките."Св. Марина" във Варна например е в рамките на планираните обеми, трябва ли да й намаляваме цените?Има и преразходи по пътеки, където те са оправдани.Например при кохлеарната имплантация от 2000 предвидени случаите са станали 8000, което.е 400% увеличение.Но на такава пътека не трябва да се намалява цената, защото това са реални пациенти. Най-големият преразход е при новата пътека за модулирано лъчелечение - над 1900%, но няма да намаляваме цената й, защото едва сега болниците получиха апаратурата и започнаха да работят, да откриват по-рано онкологични диагнози. Тоест, трябва да се гледа всеки случай отделно.Освен това намалението на цените, което предложихме, не е на база надвишва-не на обемите на болниците, защото ние нямаме право да ги залагаме по принцип.Ако човекът е болен, той трябва да се лекува.Но има надфинансирани пътеки, на тях искаме да намалим цените.

- Кои са те?

- Има пътеки като интервенционалните пътеки на гастроинтестиционалния тракт, на които цената е 800 лв., а има процедури в тях, с които често се приключва лечението и които самите болници са остойностили на частен прием между 60 и 80 лева. Знам, че сега всички клиники ще си скрият ценоразписите, но аз вече съм минал и съм ги взел.Например долна ендоскопия е 80 лв.Когато лечението по пътеката завърши с тези изследвания, ще плащаме по-малко и няма да изискваме минимален болничен престой.- Защо касата не обсъжда и предложение за актуализация на бюджета й?

- Не можем да предлагаме подобна стъпка, преди да сме изчерпили другите инструменти.Нашата задача е да се справим в рамките на финансовия ресурс, който е определен за здравеопазване.Разбира се, има хора в Надзорния съвет, които не разсъждават така, а искат актуализация.

- Ако успеете да стопите дефицита с мерките, които предлагате, кой ще го плати реално, няма ли да са пак пациентите?

- Предполагам, че няма да е за сметка на хората, а на качеството на лечение.Защото вероятно болниците ще се опитат да увеличат обемите си дейност, а тогава пада качеството.Четири са аспектите на медицинската помощ -достъпност, своевременност, безопасност, качество.Качеството е свързано с цената и при ниска цена няма как да има добро качество.Но при достъпността, България е на първо място в света.В Англия се чака 36 дни, за да се стигне до специалист след получаване на направление, а при нас -ден.

- Ако се приемат промените в Закона за здравното осигуряване и за лечебните заведения, догодина касата с какви инструменти ще разполага, за да финансира по-добре системата?

- Ако това стане, другата година ще плащаме за комплексно лечение.Отсега предупреждавам болниците, че трябва да кандидатстват заедно пред НЗОК за договор, за да не се получават проблемите в Тетевен, където е нямало анестезиолог, за да се направи нужното за родилката.Защо да подлагаме живота на пациентите на риск.Освен това чрез селективното договаряне ще можем да избираме с кои лечебни заведения да работим.Досега от страх от корупционни практики и субективизъм се докарахме в София да има 95 болници.А обективните доказателства с кои болници да се сключва договор са налице - ако видиш опашка пред едната и никой пред другата, нещата са ясни.

- В остойностяването на самите дейности ще има ли промени, освен коефициентите за тежест на случая, придружаващи заболявания, възраст?

- Да, трябва да отчетем поне 3-4 компонента в цената на пътеката - преките медицински разходи, непреките стопански, амортизационни отчисления и най-важното - трудът на лекарите и сестрите.Най-важни са хората, а в момента на един лекар вместо две сестри се пада по-малко от една - 0.9.Министерството иска всеки собственик сам да плаща стопанските си разходи, ще видим дали това ще стане.

Как НЗОК може да помогне на младите лекари?

Във всяка дейност най-важен е човешкият ресурс, а ние го изпускаме - и сестри, и лекари.Аплодирам инициативата на в. "Стандарт" и "Дарик" да задържим младите лекари и сестри в България. Лично аз ще ги поканя при договарянето на НРД.Ако %ЛС се съгласи, бих се опитал част от парите за заплати на лекарите да отива за специализантите.Включването на длъжността лекар-специализант в Закона за лечебните заведения ще ни даде възможност да сключваме договори с тях и да плащаме за работата им, което е най-важното.Но държавата също трябва да си влезе в ролята и да помогне с финансирането и задържането им - не трябва специализантите да плащат такси за обучение.

Мария ЧИПИЛЕВА

www.novatv.bg, 02.06.2015 г.

http://novanews.novatv.bg/news/view/2015/06/02/113318
Кардиолози: Ще има последици от намаляването цените на клиничните пътеки
Според тях това ще доведе до задлъжнялост на болниците и забавяне на лечението
Намаляването на цените на клиничните пътеки ще има тежки последици за здравеопазването и социалната система, алармират от Дружеството на кардиолозите в България.

"Драстичното намаляване на цените на клиничните пътеки за сърдечни болести ще доведе до тежки и необратими последици – задлъжнялост на болниците, забавяне на процесите по лечение и в крайна сметка невъзможност да се прилагат и използват най-модерните методи, апаратура и съвременни медикаменти при лечението на сърдечно-съдови болести (остър инфаркт на миокарда, хипертонични болести и мозъчно-съдови болести). Именно въвеждането и използването на съвременни методи, апаратура и медикаменти позволиха през 2014 г. за пръв път през последните 5 години да бъде отбелязан спад в смъртността от сърдечни болести", се казва в съобщението, изпратено до медиите.

"Бихме искали да припомним, че сърдечно-съдовите заболявания продължават да са най-честият убиец в световен мащаб, като в България средно между 60 и 70% от общата смъртност се дължи на сърдечно-съдови заболявания. Всяка година близо 6000 българи умират от остър инфаркт на миокарда", заявяват от Дружеството на кардиолозите.

По думите им навременната и качествена медицинска намеса може да предотврати фаталния изход или тежките физически последици за засегнатите. Съвременните методи и медикаменти позволяват възстановяване на пациентите в рамките на 2 до 3 седмици и тяхното връщане към пълноценния живот, в това число към трудовото си ежедневие.

При ненавременно лечение или лечение, което не използва съвременните медицински достижения, сърдечните заболявания са причина за инвалидизиране на пациентите, най-често в трудоспособната възраст между 30 и 60 години, алармират лекарите.

Дружество на кардиолозите в България не е съгласно с предвижданото намаляване на цените на клиничните пътеки.

"Според нас предвижданата промяна е опит за подмяна на необходимата реформа в здравната система. Настояваме за вземане на адекватно решение и изразяваме готовност да сътрудничим за провеждането на всяка реформа, която е в полза на българските граждани, а не в техен ущърб", се казва още в позицията на кардиолозите.
www.bnr.bg, 02.06.2015 г.

http://bnr.bg/plovdiv/post/100564489/zdravnata-kasa-v-plovdiv-s-nov-direktor
Здравната каса в Пловдив с нов директор
Елена Крушкова

Доктор Магдалена Петрова е новият директор на Районната здравна каса в Пловдив.

Тя е назначена като временно изпълняващ длъжността до провеждане на конкурс и сменя назначената преза 2013 година Антонина Славова.

Д-р Петрова е педиатър, завършила е здравен мениджмънт и е работила преди време в здравната каса. Като медик има 35 години стаж.

За Радио Пловдив тя каза, че ще направи всичко възможно в сложната ситуация на реформи в системата да си върши работа както трябва.

Антонина Славова коментира, че в момента е в болнични и все още не си е получила заповедта за отстраняване от длъжност. По думите й рокадата е решение на новото ръководство на НЗОК, което "явно иска да работи с нова хора по места".



www.zdrave.net. 02.05.2015 г.

http://www.zdrave.net/news/novini-210/spetsializanti-sazdadoha-sotsialna-mrezha-meditsi-61464

Специализанти създадоха социална мрежа за медици

Трима специализанти направиха нова социална мрежа в интернет пространството.Деян Попов, който специализира неврохирургия, специализантът по гастроентерология Радислав Наков и Радина Цекова, която се е ориентирала към лицево-челюстната хирургия, са авторите на новата социална мрежа, съобщава Dnevnik.bg.

Medicalbook.bg е предназначен само за български медици и за по-малко от месец от пускането му вече има над 1000 потребители.

Платформата е насочена към всички медицински професионалисти – лекари, стоматолози, фармацевти, медицински сестри, акушерки, фелдшери, студенти и други медицински специалисти.Регистрацията става след въвеждане на професионален код към съответната съсловна организация, към която членуват.

В медицинския фейсбук професионалистите могат да се включват в групи и дискусии по специалности и интереси, да научават за събития в професионалната си сфера, да контактуват и да се "сприятеляват" помежду си.Целта е да се създаде среда за обмяна на добри практики, опит, идеи и информация, казват авторите, които са и основатели на Асоциацията за развитие на медицинската общност (АРМО).

„Медицината е отборна игра, в която всеки медик има съществена роля за излекуването или подобряването на качеството на живот на пациента. Вярваме, че medicalbook ще мотивира медицинските специалисти в страната да работят по-често в екип и да се допитват ежедневно едни до други", споделят още младите лекари и отбелязват: „Обединението на медицински специалисти и подобряването на комуникацията между тях значително ще подпомогне развитието на българското здравеопазване, ще усъвършенства медицинските услуги и ще подобри грижата за пациентите“.




Каталог: upload -> files
files -> Мотиви към законопроекта
files -> Мотиви към законопроекта
files -> Списък на участниците – 22 ученици от икономически професионални гимназии и 3-ма учители
files -> З а п о в е д № от г. На основание чл. 162, ал. 4 от Кодекса за застраховането, образците на отчет
files -> Наредба №23 от 18 декември 2009 Г. За условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "управление на местни инициативни групи
files -> Съдържание увод глава първа. Особености на отразяването на кризата в медийния дискурс
files -> Единни в многообразието замяза на „Еднообразни в разединението”
files -> Заседанието на кабинета, в което участваше и министър Москов продължава


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница