Заседание test окончателен a6-0426/2006

2004

2009

Докладчик: Eluned Morgan

– като взе предвид Зелената книга на Комисията „Европейска стратегия за устойчива, конкурентоспособна и сигурна енергетика“ (COM(2006)0105)¹,

– като взе предвид съвместния документ на Комисията и Върховния представител относно външните аспекти на енергийната политика, представен на Европейския съвет на 15-16 юни 2006 г.,

– като взе предвид позицията си, приета на второ четене на 8 март 2005 г., с оглед приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно условията за достъп до мрежите за пренос на природен газ²,

– като взе предвид позицията си, приета на първо четене на 26 октомври 2005 г., относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно определяне на общите правила за отпускане на финансова помощ от Общността в областта на трансевропейските транспортни и енергийни мрежи и за изменение на Регламент (EО) № 2236/95 на Съвета³,

– като взе предвид позицията си, приета на второ четене на 13 декември 2005 г., с оглед приемането на директива на Европейския парламент и на Съвета относно ефективността на крайната употреба на енергия и енергийни услуги, и за отмяна на Директива на Съвета 93/76/EИО⁴,

– като взе предвид позицията си, приета на второ четене на 4 април 2006 г., с оглед приемането на решение на Европейския парламент и на Съвета относно определяне на насоки за трансевропейски енергийни мрежи и за отмяна на Решение 96/391/EО и Решение № 1229/2003/EО⁵,

– като взе предвид позицията си от 18 май 2006 г. по предложението за решение на Съвета относно сключването от Европейската общност на Договора за енергийна общност⁶,

– като взе предвид позицията си от 16 ноември 2005 г. относно предложението за регламент на Съвета за прилагането на Протокол № 9 относно АЕЦ „Бохунице V1“ в Словакия, приложен към Акта относно условията за присъединяване към Европейския съюз на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия¹,

– като взе предвид резолюцията си от 16 ноември 2005 г. относно използването на финансови средства, заделени за извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения²,

– като взе предвид резолюцията си от 16 ноември 2005 г. относно спечелване на битката срещу глобалната промяна в климата³,

– като взе предвид позицията си от 14 декември 2004 г. относно предложението за директива на Съвета за налагане на задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от суров петрол и/или петролни продукти (кодифицирана версия)⁴,

– като има предвид позицията си, приета на първо четене на 5 юли 2005 г., относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно мерките за защита на сигурността на доставки на електрическа енергия и инвестициите в инфраструктурата⁵,

– като има предвид позицията си от 5 юли 2005 г. относно предложението за директива на Съвета относно надзора и контрола на превоза на радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво⁶,

– като взе предвид резолюцията си от 14 февруари 2006 г., съдържаща препоръки към Комисията, относно използването на възобновяеми енергийни източници за отопление и охлаждане⁷,

– като взе предвид резолюцията си от 29 септември 2005 г. относно дела на възобновяемите енергийни източници в Европейския съюз и предложения за конкретни действия⁸,

– като взе предвид резолюцията си от 23 март 2006 г. относно сигурността на енергоснабдяването в Европейския съюз⁹,

– като взе предвид резолюцията си от 1 юни 2006 г. „Енергийна ефективност или да правим повече с по-малко“ - Зелена книга¹⁰,

– като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет от 23-24 март 2006 г. относно одобрението от Европейския съвет на Зелената книга за енергийна политика за Европа, и от 15-16 юни 2006 г. относно съвместния документ на Комисията и Върховния представител относно външните аспекти на енергийната сигурност,

– като има предвид разискванията по време на откритото изслушване по тази тема, организирано на 12 септември 2006 г. от Комисията по промишленост, изследвания и енергетика,

– като взе предвид Договора за създаване на Конституция за Европа, съгласно който енергетиката е сфера на споделени компетенции с държавите-членки,

– като взе предвид член 45 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на Комисията по външни работи, Комисията по развитие, Комисията по международна търговия, Комисията по икономически и парични въпроси, Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, Комисията по транспорт и туризъм и Комисията по регионално развитие (A6 0426/2006),

1. 
   Приветства Зелената книга на Комисията относно Европейска стратегия за устойчива, конкурентоспособна и сигурна енергетика, но подчертава необходимостта да се вземат предвид непрекъснато променящите се условия на по-широкия глобален енергиен пазар и значението на разширяване на перспективата на производителите за постигане на систематичен подход, който отчита производството, разпределението и потреблението с оглед изграждане на Европейска енергийна политика, която да осигурява енергия на достъпни цени, във възможно най-голяма степен от източници с ниско съдържание на въглерод в краткосрочен план и източници без въглеродно съдържание в средносрочен план, както и от местни ресурси, като зачита пазарните механизми и същевременно предвижда мерки за опазване на околната среда, за борба с промяната на климата и за насърчаване на енергийната ефективност;
   

3. Настоятелно призовава на пролетната си среща през 2007 г. Европейският съвет да приеме план за действие, който да съдържа следните елементи: поставяне на потребителите в центъра на енергийната политика; радикална реформа на Схемата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС, за да се насочи пазарът към инвестиране в нисковъглеродна икономика, която трябва да се ръководи от определена цел за въглеродни емисии на ЕС до 2020 г., включваща целта 25% от енергията да е от възобновяеми източници до 2020 г. и задължителна цел относно емисиите от автомобили; поетапна промяна в сферата на енергийната ефективност; укрепване на законодателството по отношение на политиката на конкуренция и пълното разделяне на собствеността на енергийните мрежи; минимални задължителни насоки за регулаторните органи, в т.ч. процедура за определяне на регулаторните органи и тяхната независимост, прозрачност и отчетност; амбициозна стратегия в областта на научноизследователската и развойна дейност за чисти енергийни технологии, стратегия за обща външна енергийна политика и пълно прилагане на цялото действащо законодателството на ЕС в областта на енергетиката;

4. Признава, че промяната на климата причинява сериозни екологични проблеми, които изискват незабавни действия от страна на ЕС и в международен план; счита, че до 2050 г. огромна част от енергийните нужди на ЕС трябва да се задоволяват от източници без въглеродно съдържание или да бъдат произвеждани с помощта на технологии, които намаляват емисиите на газове с парников ефект, като се обръща специално внимание на икономиите на енергия, ефективността и възобновяемите енергийни източници, и че следователно съществува необходимост да се начертае ясна пътна карта за постигане на тази цел; настоятелно призовава ръководителите на ЕС да се споразумеят до края на следващата година относно задължителна цел за емисиите на СО₂ до 2020 г. и ориентировъчна цел за емисиите на CO2 до 2050 г. и също така счита, че:

а) Комисията следва да предложи преразглеждане на СТЕ, включително икономически приемливо управление на кредите за тази схема, например чрез постепенно преминаване към провеждане на търгове или сравнителен анализ въз основа на полезния ефект; СТЕ следва се основава на прецизна оценка на икономическото и екологично въздействие, всеобща оценка на методологиите за разпределение, широка употреба на гъвкави механизми и преглед на системата за санкции,

б) по време на втория период на финансиране на СТЕ (2008-2012 г.) финансовите средства следва да бъдат разпределени по начин, който да води до предприемане на действия за намаляване на емисиите на СО₂ и енергопотреблението чрез модернизация на електроцентралите,

в) режимът на ограничаване и търговия с емисии („cap-and-trade“) следва да се разшири в международен план и следва да обхваща по-дълъг период от настоящия,

г) СТЕ следва да включва други големи сектори, които са източници на емисии, включително всякакъв вид товарни превози; следва да се разработи стратегия за намаляване на емисиите от кораби, след оценка на въздействието, както и да се създаде възможно най-скоро самостоятелна система за въздухоплаването,

д) предвид променливите цени на разрешителните за емисии, призовава Комисията да обмисли варианта за намаляването им; тези възможности следва да включват насърчаване на доверието в пазара чрез увеличаване на неговата прозрачност, например чрез навременно и уеднаквено публикуване на данните за емисии в целия ЕС, както и разширена употреба на гъвкавите механизми на Протокола от Киото (механизъм за съвместно изпълнение и механизъм за чисто развитие) за увеличаване на пазарната ликвидност,

е) призовава Комисията да разгледа до 2007 г. по какъв начин следва да бъдат допълнително хармонизирани националните методи за разпределение на средства и как методологията на СТЕ може да бъде опростена и направена прозрачна, в съответствие с правилата на фондовия пазар;

5. Припомня горепосочената резолюция относно спечелване на битката срещу глобалната промяна на климата, която призовава за значително намаляване на емисиите: развитите страни да предприемат намаляване на емисиите с 30% до 2020 г. и с 60-80% до 2050 г. подчертава, че стратегията на ЕС относно промяната на климата следва да се изгради въз основа на задължителните цели относно емисиите на газове с парников ефект; настоятелно призовава държавите-членки да включат външните разходи, в т.ч. разходите, свързани с промяна на климата, в цената на производството на енергия и да премахнат „вредните“ стимули, например субсидиите за изкопаемите горива;

Научноизследователска и развойна дейност и иновации

6. Призовава Европейският съвет на пролетната си среща през март 2007 г. да гарантира, че бъдещата енергийна политика на Европа е подкрепена с амбициозна енергийна стратегия в областта на научноизследователската и развойна дейност, която включва по-адекватно държавно финансиране и силни стимули за по-голямо частно финансиране на научноизследователската и развойна дейност, като се изпълняват задълженията относно социална отговорност на корпоративния сектор; насърчава държавите-членки да създадат стратегия за увеличаване на бюджета за енергийни изследвания, особено когато съществува средносрочен преглед на бюджета на ЕС в Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (FP7) и в специфичната програма за интелигентна енергия; призовава за създаването на Европейски стратегически технологичен план в областта на енергетиката и изразява надежда, че съдържанието му ще покрие научноизследователски области, които обръщат специално внимание на новите енергийни технологии в средно- и дългосрочен план, в т.ч. по-специално на складирането на енергия;

7. Призовава Комисията да гарантира, че приносът на прилагането на водородни и горивни клетки за ускоряване на прехода от изкопаеми горива към ефективна и с ниско съдържание на СО2 енергийна и транспортна система е отразено в краткосрочните действия в сферата на енергийната и транспортна политика на ЕС и органите, които ги подкрепят;

8. Припомня, че ЕС трябва да остане основен участник в инициативи като Международното партньорство за водородна икономика (IPHE)¹ и Международния термоядрен експериментален реактор (ITER)²;

9. Призовава Комисията и държавите-членки да създадат пътна карта за щадящи климата и околната среда иновации, основаващи се не само на технологични иновации, но също на развиващи се стратегии за увеличаване на проникването на пазара на най-добрите налични технологии и организационни подобрения, например в сектора на логистиката;

10. Призовава Комисията да извърши енергиен одит на съществуващите технологични платформи, за да се подобри координацията и обмяната на експертен опит;

11. Отбелязва, че научните изследвания в областта на енергийните технологии са важна стъпка по пътя към либерализацията на експортните пазари; следователно призовава Комисията да продължи да подкрепя изследванията на всички енергийни източници (традиционни, ядрени и възобновяеми), за да може Европа, наред с използването на тези изследвания за собствените й нужди в държавите-членки на ЕС, да отвори експортните пазари;

а) да спомогне за създаването на благоприятен инвестиционен климат,

б) да гарантира, че пазарите могат да изпращат правилните сигнали към инвеститорите;

13. Тъй като електроенергийните мрежи ще трябва да се адаптират към нарастващия дял на възобновяемите енергийни източници и децентрализираното производство, призовава Комисията и държавите-членки да насърчат още повече изследванията на необходимите информационни и комуникационни технологии;

14. Насърчава ангажирането на регионални участници в енергийния дебат, тъй като много проблеми намират решение чрез инвестиране на регионално и градско равнище, особено решения, които благоприятстват използването на разнообразни и възобновяеми енергийни източници; подчертава предприемаческия потенциал на малките и средни предприятия по отношение на инвестициите в енергетиката, и ролята, която устойчивите енергийни инвестиции (т.е. в биомаса, биогорива и централно отопление) могат да изиграят в регионалното и градското развитие; следователно призовава държавите-членки и Комисията да включат регионални и местни органи в решаването на тези въпроси, за да се ангажират още по-решително с насърчаване на възобновяемите енергийни източници в рамките на цялостния енергиен микс;

15. Насочва вниманието към проблемите, пред които са изправени граничните райони поради различията в националните енергийни политики, липсата на обмяна на информация между енергийните доставчици на държавите-членки и липсата на хармонизирана енергийна политика на ЕС;

16. Подчертава положителното въздействие на насърчаването и развитието на технологиите за възобновяеми енергийни източници върху създаването на нови, дългосрочни и висококвалифицирани работни места;

Сигурност на доставките

Енергийна ефективност и икономии на енергия

17. Призовава Съвета и Комисията да приемат мерки за превръщането на ЕС до 2020 г. в най-ефективната икономика в света в енергийно отношение и да определят мерките за енергийна ефективност като хоризонтален приоритет за всички сектори на политиките в ЕС; призовава Комисията да гарантира навременно прилагане на директивите на ЕС в тази сфера и настоятелно призовава Съвета да приеме предложения в рамките на плана за действие относно енергийната ефективност и държавите-членки да използват най-добрите практики като основа за своите национални планове за действие относно енергийната ефективност, които да бъдат представени до юни 2007 г.; настоятелно призовава Комисията да отдели достатъчно персонал на всички нива, за да се превърнат предложените в плана за действие мерки в конкретни действия; припомня, че ако държавите-членки бяха приложили напълно съществуващото законодателство на ЕС, 50% от целта на ЕС за икономия на 20% енергия до 2020 г. щеше да бъде изпълнена; призовава председателят на Комисията да насърчи постигането на международно споразумение за енергийната ефективност;

18. Изтъква факта, че съществуват много обещаващи технологии, които могат да се използват в комбинирани процеси на топлинна, електрическа и охладителна енергия, и че централното отопление също предлага инфраструктура за бъдещи възобновяеми енергийни източници;

19. Припомня, че 40% от цялата енергия на ЕС се използва в сгради и че съществува огромна възможност за намаляване на това потребление при планирането на нови сгради и модернизацията на съществуващи сгради; настоятелно призовава Комисията да преразгледа съществуващата директива за сградите, за да бъдат включени и сгради под прага от 1000 м²; призовава Комисията да следи сградите на всички институции на ЕС да дадат пример, като постигнат неутрален въглероден статут до 2012 г.; счита, че държавите-членки следва да се ангажират да гарантират, че това също се отнася до всички сгради на националните правителства, и че до 2015 г. тази цел следва да обхване и сградите на местните и регионални власти; настоятелно призовава Комисията да приложи програма, насочена към широкомащабно разполагане на пасивни и положителни по отношение на енергията къщи и сгради в ЕС;

20. Призовава председателят на Комисията да стане домакин на среща с представители на най-големите градове на държавите-членки, за да обменят опит относно местни проекти за намаляване разхода на енергия, с цел да се намали и да се направи по-ефективно енергопотреблението в градовете; счита, че следва да се положат сериозни усилия, за да се увеличи енергията, получена от комбинирано производство на топлина, енергия и охлаждане и централно отопление; добавя, че тези технологии са много обещаващи за увеличаване употребата на биомаса и биогорива и подчертава, че централното отопление предлага инфраструктура също така за бъдещи възобновяеми енергийни източници; счита, че Комисията следва да работи тясно с Комитета на регионите по този въпрос;

21. Призовава Комисията най-късно до пролетта на 2007 г. да представи мерки за прилагане по отношение на енергоефективни продукти, съгласно Директива 2005/32/EИО на Европейската комисия и на Съвета от 6 юли 2005 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към енергопотребяващите продукти (Директива за енергопотребяващите продукти)

22. Призовава Комисията да подпомогне промишлеността да развие и разгърне разумни системи за измерване и таксуване, по възможност чрез интелигентна система за измерване, управлявана чрез дистанционни механизми (AMM); призовава Комисията да извърши цялостен анализ на съотношението разход-полза на тези мерки, като се отчетат промените в поведението на потребителите;

23. Счита, че данъчното облагане играе важна роля за засилване на енергийната ефективност; счита, че следва да се положат усилия, така че националните данъчни системи на държавите-членки да облагодетелстват енергийно ефективните практики;

24. Насочва вниманието на Комисията към необходимостта от използване на структурните фондове на ЕС, особено в новите държави-членки, в широкомащабната модернизация на топлоизолирането на къщите, което ще доведе до значително намаляване на енергопотреблението и емисиите на СО₂;

25. Призовава за всеобхватна стратегия на ЕС в транспортния сектор, която да има за цел да доведе до постепенно спиране на използването на изкопаеми горива, намаляване на зависимостта на ЕС от петрол и постепенно използване на чисти енергии за превоз; подкрепя пренасочването към най-енергоефективните и чисти видове транспорт, която да бъде постигната основно посредством ново законодателство, в т.ч. въвеждането на законодателство в областта на автомобилната промишленост, включително насърчаване на навлизането на пазара на хибридни автомобили и изцяло електрически превозни средства;

26. Подчертава, че много на брой отдалечени и крайно отдалечени райони имат значителен потенциал в областта на възобновяемите енергийни източници, свързан с техните географски или обусловени от климата характеристики (слънцегреене, вятър, биомаса, енергия на вълните); изразява надежда, че тази явна възможност ще бъде използвана в по-голяма степен, по-специално за да се допринесе активно за постигане на целите от Киото;

27. Призовава Комисията и държавите-членки да приемат практически мерки за подобряване на енергийната ефективност на малките и средните предприятия, включително, по-специално, мерки за изостряне на вниманието и действия за осигуряване на по-лесен достъп до финансиране, включително финансиране от структурните фондове, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР)и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), за да може малките и средни предприятия да инвестират в намаляването на енергопотреблението;

28. Изразява надежда, че по-голямата енергийна ефикасност ще бъде насърчавана в трети страни, и подкрепя предложението на Комисията да работи за приемането на международно споразумение за енергийна ефикасност;

29. Изразява становище, че системата за сравнително оценяване, договорена в директивата с цел постигане на ефикасност на крайното потребление на енергия, е рационално от икономическа гледна точка, небюрократично и ефективно средство за увеличаване на енергийната ефикасност, и предлага тази система да бъде използвана в по-голяма степен в други енергийни сектори; приканва Комисията да положи усилия за ускоряване на установяването на общоевропейски критерии за сравнение във всички съответни области въз основа на показатели за енергийната ефикасност по сектори, съгласно член 16 от Директивата относно ефикасността на крайното потребление и енергийните услуги (2006/32/ЕО);

30. Вярва, че диверсификацията на енергийните източници, наред с увеличеното използване на местни източници и децентрализираното производство на енергия, ще повишат сигурността на доставките, но признава факта, че решения относно енергийния микс в една държава-членка може да окажат въздействие върху сигурността на доставките в други държави-членки; счита зависимостта на ЕС от малък брой производители на енергия и маршрути на доставка за сериозна опасност за стабилността и просперитета на ЕС; приветства въвеждането на механизъм, способен бързо да осигури солидарност и помощ за държави-членки, изправени пред трудности вследствие на повреди в инфраструктурата им;

31. Счита, че е изключително важно Европейската енергийна стратегия да се основава на максимум субсидиарност и че решенията относно енергийния микс следва да останат прерогатив на държавите-членки на ЕС;

32. Приветства сценария за висока ефикасност и висока степен на възобновяемите енергийни източници от юли 2006 г., представен от Генерална дирекция "Транспорт и енергетика" на Комисията, и проучването, поръчано то Комисията по промишленост, изследвания и енергетика относно сигурността на доставките, представено на същата комисия на 9 октомври; следователно настоятелно призовава Комисията да използва и двата сценария като основа за енергийния преглед, планиран за януари 2007 г.;

33. Приканва Комисията и държавите-членки, без да пренебрегват краткосрочните и дългосрочните разходи, да дадат предимство на тези форми на енергия, които намаляват зависимостта от внос, особено на изкопаеми горива, не вредят на околната среда, устойчиви са и намаляват рисковете, свързани с продължителните доставки, не на последно място поради децентрализацията на производството;

34. Призовава председателя на Комисията да осъществи плана за ежемесечно публикуване на данните относно европейските запаси, внос и износ на петрол и петролни продукти, представени по вид на продукта (суров петрол, бензин, дизелово гориво, гориво за отопление и други); вярва, че данни от този вид (които ще бъдат представени пред обществеността, както е в САЩ) биха дали по-ясна представа за натиска, упражняван върху световния пазар, и за европейското потребление, както и биха намалили силното предпочитание на операторите към американските запаси и като резултат биха спомогнали за постигане на повече устойчивост в цените на петрола;

35. Призовава Комисията да проведе прозрачен и обективен дебат относно бъдещия енергиен микс, като отчете предимствата и недостатъците на всички видове енергетика, включително разходи и последици, касаещи икономиката и околната среда;

36. Настоятелно призовава Комисията да финализира най-късно до края на 2008 г. нов инструмент за моделиране на енергетиката и транспорта в ЕС; вярва, че такъв модел, основан на подход от частното към общото ("отдолу нагоре"), следва да бъде развит при тясно сътрудничество между службите на Комисията, Международната агенция по енергетика (IEA) и националните правителства и да има за цел организиране на всички енергийни и транспортни данни в Европа; и вярва, че тогава моделът би заместил множеството модели, съществуващи понастоящем в различните служби на Комисията, и че би хармонизирал енергийните данни в цяла Европа; наред с това вярва, че моделът следва да бъде обществено достояние и че би могъл, както е понастоящем в САЩ, да бъде използван при поискване от различните заинтересувани страни за целите на развиване на различни сценарии за енергийното бъдеще на ЕС;

37. Предлага, с цел насърчаване на диверсификацията на енергийните източници, ЕС да изгради дългосрочна рамка за стабилна политика, за да създаде необходимия инвестиционен климат; вярва, че такава рамка следва да включва цел на ЕС относно подобрения на енергийната ефикасност с най-малко 20% до 2020 г., и приканва Комисията да предложи рамка за възможности за схеми на хармонизирана подкрепа за възобновяемите енергии като част от "пътната карта" на възобновяемите енергии и, нещо повече, да постави задължителни секторни цели за възобновяемите енергийни източници, за да постигне 25% възобновяеми източници в първичната енергия до 2020 г., и "пътна карта" на равнище на Съвета и Комисията за постигане на цел от 50% възобновяеми източници до 2040 г., намаляване с 30% на целевото равнище на емисиите на CO2 в ЕС за 2020 г. и от 60-80% за 2050 г.;

38. Подчертава, че необходимостта от промяна на понастоящем използвания за производството на енергия микс не е тежест, а възможност; използването на слънчевата и вятърната енергия, на биомаса или геотермална енергия и на други технологии за енергийна ефективност ще спомогне за изпълнението на ангажиментите, поети в Киото и съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата, и ще засили иновацията, създаването на работни места и конкурентоспособността в Европа;

39. Вярва, че предложеният Стратегически енергиен преглед (SER) следва да включва работата на предложената Обсерватория за енергийните доставки (която не бива да е независим орган) и че следва редовно да анализира сигурността на доставките; счита, че в обхвата на SER следва да се включи стратегически анализ на проблемите пред ЕС в енергийния сектор, включително външните аспекти; насърчава Комисията да използва SER за развиване на формула, която дава възможност на държавите-членки да анализират компромисите между различните възможности за политика по отношение на околната среда, сигурността на доставките, конкурентоспособността и създаването на работни места, и по този начин спомага за намаляване на рисковете; приветства усилията на Комисията да се заеме с подробно проучване на субсидиите и разходите, свързани с всички енергийни източници, включително въвеждането на външни фактори в рамките на SER, като прилага подход, отчитащ цикъла на живот и цялата снабдителна верига (подход "well-to-wheel"); изисква публикуването на такова проучване с цел изостряне на общественото внимание; предлага провеждането на общоевропейско проучване относно бъдещото търсене и предлагане в средносрочен и дългосрочен план, с цел да се идентифицират инвестиционните потребности, особено в сферата на производството, и да се изведат на преден план операторите; предлага един анализ на икономическата ефективност да бъде съсредоточен върху приноса на всеки енергиен източник по отношение на трите цели на ЕС в областта на енергетиката, а именно сигурност на доставките, конкурентоспособност и устойчивост по отношение на околната среда;

40. Вярва, че SER следва да обхване и търговски въпроси, което означава, че ще бъде необходимо да анализира влиянието на международното сътрудничество и дългосрочните договори, които вече са сключени или предстои да бъдат сключени, и да прави оценка на съвместимостта между политиката на предприятията и политиката на национално равнище и равнище на ЕС;

41. Припомня, че петролът е все още най-важният източник на първична енергия в ЕС, по отношение на който ЕС е почти изцяло зависим от внос; изразява съжаление относно липсата на внимание към този въпрос в Зелената книга на Комисията; призовава Комисията и държавите-членки да отчетат необходимостта от намаляване на използването на петрол, ограничаване на зависимостта от внос и спомагане за намаляване на емисиите на CO2;

42. Настоява държавите-членки да развият систематичен подход, който включва икономически, екологични и технологични аспекти от производството, дистрибуцията, потреблението и навлизането на пазара на течни и газообразни биогорива, в частност използваните в транспорта, с цел подобряване на достъпа до биогорива и насърчаване на търговията с тях; настоява за пълното прилагане на съществуващото задължително законодателство; настоятелно призовава Комисията да отстрани технически и административни бариери пред сливането на равнищата и да осигури съвместимост между различните сфери на политиката, напр. транспорт, земеделие, търговия, и да признае както течните, така и газообразните биогорива като възможност за транспортния сектор, а не просто като гориво за производство на електричество; насърчава държавите-членки да вземат под внимание задължителна и подробна схема за сертификация, която да се въведе от Комисията и да позволи устойчивото производство на биогорива във всички етапи, както и баланс на парниковите газове за цялостния цикъл на живот на биогорива, произведени в рамките на ЕС или внесени в него;

43. Призовава Комисията да представи възможно най-скоро предложение за директива относно използването на възобновяеми енергийни източници с цел отопление и охлаждане и припомня своята резолюция от 14 февруари 2006 г., съдържаща препоръки към Комисията и Съвета относно отопление и охлаждане на базата на възобновяеми енергийни източници;

44. Призовава Комисията да признае в средносрочен план важната роля на изкопаемите горива и възможността за провеждане на бъдещи проучвания с цел намаляване на въглеродното им съдържание съгласно целта за 2 ° C, свързана с намаляването на CO2; счита, че това следва да включва непрекъснатото модернизиране и подобряване на тяхната ефективност, развиване на ново поколение инсталации, основани на газификация и паралелно електро- и химическо производство, по-нататъшното развитие на икономичен начин за улавяне и съхраняване на въглерод във връзка с въглища, газ и петрол, съобразно решенията, взети от Европейската технологична платформа за електроцентрали, базирани на изкопаеми горива, с нулеви емисии на CO2, и отстраняването на бариери, издигнати от законодателството на ЕС;

45. Призовава Комисията и държавите-членки да признаят социално-икономическата важност на местните източници на енергия в ЕС и да насърчат тяхното развитие като средство за принос към сигурността на енергийните доставки в Европа;

46. Изразява съжаление относно факта, че в Зелената книга не е отделено внимание на намаляването на зависимостта от петрол, при условие че петролните продукти са все още най-важният източник за първична енергия в ЕС и ЕС е почти изцяло зависим от вноса им;

47. Призовава Комисията да приложи трансевропейските енергийни мрежи и да установи план на приоритетните междусистемни връзки с оглед на неотдавна измененото решение, установяващо насоки за трансевропейските мрежи за пренос на енергия, без да игнорира инфраструктурата за регазификация на втечнен природен газ и съоръженията за складиране; наред с това, вярва, че всички енергийни източници, включително възобновяемите, следва да получат равнопоставен и недискриминиращ достъп до електрическите мрежи, за да допринесат за пазарната интеграция и осигурят сигурност на доставките; счита, че крайморски инсталации, използващи енергията на вятъра, трябва да бъдат интегрирани първо към регионална мрежа и по-късно към трансевропейската енергийна мрежа;

48. Приканва Комисията да отдели специално внимание на развитието на свързани с морето възобновяеми енергии (духащ към морето вятър, енергия на морските вълни, приливна енергия), в частност в Северно море, Балтийско море, Ирландско море и Средиземно море, и на слънчева енергия, в частност в средиземноморския регион, за да се гарантира, че през 2007 г. тези ресурси са в "пътната карта" за енергийните източници и са бързо развивани в пълна степен;

49. Вярва, че атомната енергия е част от Европейския политически дебат относно енергийния микс; признава ролята, която атомната енергия играе понастоящем в някои държави-членки за поддържане на сигурността на електроснабдяването, като част от енергийния микс и като начин за избягване на емисии CO2 ; счита, че решения относно това дали производството на атомна енергия следва да продължи да играе роля в някои държави-членки могат единствено да бъдат вземани на национално равнище, съобразно принципа на субсидиарност;

50. Настоятелно приканва Комисията да проучи развитието на ядрената енергетика в държавите-членки, като вземе предвид както ползите от тази технология (ниска степен на променливост на производствените разходи и отсъствие на емисии на CO2), така и опасностите, свързани със съществуването на атомни електроцентрали (повреди и изхвърляне на отпадъците);

51. Насочва вниманието към факта, че с оглед на високата степен на зависимост на Европейския съюз от внос е особено важно да се разнообразят страните на произход и транзитните маршрути;

52. Признава, че решения относно състава на енергийния микс трябва да отчитат специфични национали и регионални условия; счита, следователно, че насърчаването на възобновяемите енергийни източници трябва да бъде съобразено със съответните географски, климатични и икономически условия;

53. Призовава държавите-членки да изпълнят политическите си ангажименти по отношение на развиването на липсващите междусистемни връзки в енергиен план, като обърнат особено внимание на изолирани и гранични райони на ЕС, като прибалтийските държави; припомня необходимостта от инвестиции за постигане на тази цел и приканва Комисията да създаде благоприятен инвестиционен климат, за да се гарантира, че пазарите дават точни сигнали на инвеститорите; призовава държавите-членки и Комисията цялостно да отчетат аспектите, свързани с околната среда, преди да одобрят допълнителни големи инфраструктурни инвестиции, като запланувания Северноевропейски газопровод - Северен поток;

54. Изразява становището, че освен ползите за околната среда, икономическата ефикасност също следва да бъде определящ фактор в насърчаването на възобновяемите енергийни източници с цел минимизиране на финансовата тежест върху крайния потребител;

Външни аспекти

55. Вярва, че развитието на обща позиция в ЕС в диалога с трети страни ще увеличи способността на ЕС да преговаря със страни производители и потребители на енергия, и че членът на Комисията, отговарящ за енергетиката, трябва да следва ясно очертан мандат, който установява визия за дългосрочна европейска енергийна политика;

56. Настоятелно приканва държавите-членки, загрижен за подобряването на сътрудничеството с институциите на ЕС, да изготвят списък на приоритетните области, където са постигнали съгласие по отношение на външната енергийна политика, включително:

а) цели, обусловени от промяната на климата; цели, свързани с енергийна ефективност и икономии; развитието на технологии, свързани с възобновяемите енергии,

58. Счита, че за ЕС е от голямо значение да продължи да води в световната борба с промяната на климата и да се стреми към постигане на целите на Протокола от Киото; счита, че е необходимо усилията на ЕС за развиване на възобновяеми и чисти енергийни ресурси и технологии за икономии на енергия и за ефективност да бъдат интегрирани към всички външни отношения, съобразно плана за действия за устойчиво развитие в световен мащаб, договорен в Йоханесбург през 2002 г.;

59. Подчертава необходимостта от създаване на обща енергийна политика по отношение на регламентирането на вътрешния пазар, както и на външни аспекти, която отчита политическите и икономическите интереси на всички държави-членки;

60. Подчертава важността на развиването на договор, установяващ Паневропейска енергийна общност;

61. Приветства, в контекста на Зелената книга, скорошната инициатива на Комисията да осъществи проучване, насочено към взаимовръзките между управлението на природните ресурси и конфликтите във външните отношения на Комисията, и подчертава по-специално връзките между енергийната сигурност и сигурността по отношение на климата;

62. Приканва Комисията да формулира като главна цел на външната енергийна политика на ЕС намаляване на зависимостта от изкопаеми горива, доставяни от няколко големи доставчика, и да разнообрази енергийните източници, и счита, че за тази цел на Парламента и Съвета трябва да бъде представен дългосрочен план с ориентировъчни дати.

63. Подчертава факта, че е крайно необходима нова форма на политически диалог и сътрудничество между страните потребители, особено със САЩ, Китай, Индия и Япония; отбелязва, че е станал необходим подобен диалог между ключови страни потребители и страни производители с цел развиване на глобален подход спрямо енергетиката; вярва, че тези нови форми на световен енергиен диалог трябва да имат за цел стабилност, сигурност и прозрачност на световните енергийни пазари, като в същото време дават траен стимул за чисти енергийни източници и енергийна ефективност;

64. Призовава Комисията и Съвета да развият стратегическо енергийно партньорство със страни като Китай, Индия, Южна Африка, Бразилия и Мексико, за да ги подпомагат финансово при развиването на устойчиви стратегии в областта на енергетиката и така да осигурят участието им в усилията за смекчаване на промяната на климата;

65. Призовава Комисията неотложно да насочи вниманието си не само върху по-тясно сътрудничество с Русия, но също така да засили сътрудничеството с други износители на енергия, страните от ОНД и особено страните от ОПЕК; приветства заплануваното развитие на общоевропейска енергийна общност;

66. Настоятелно приканва Комисията и държавите-членки да погледнат много сериозно на реалната опасност от дефицит на доставки от газ от Русия след 2010 г., дължаща се, наред с други фактори, на липса на инвестиции, прекомерни загуби на гориво и енергия във вътрешния пазар на Русия; настоява държавите-членки да покажат ясно, че има по-голяма вероятност за реализиране на необходимите инвестиции, ако е налице по-голяма степен на инвестиционна сигурност, тъй като инвестиции няма да се правят без дългосрочни договори; настоява държавите-членки и Съюза, в свързаните с енергетиката разговори с Русия, да изискат ратифицирането на Транзитния протокол и Договора за енергийна харта, който способства за осигуряването на бъдещи изключително необходими чуждестранни инвестиции в енергийната инфраструктура на Русия и за осигуряването на необходимите в бъдеще доставки от газ за ЕС ;

67. Отбелязва, че на неофициалната си среща в Лахти Европейският съвет се съгласи, че принципите на Енергийната харта и заключенията на Г-8 би трябвало да бъдат включени в предстоящото споразумение между ЕС и Русия, което, inter alia, следва да включва:

а) механизъм - като този в СТО, за решаване на спорове, засягащи ЕС и Русия и/или индивидуалните инвеститори,

б) разпоредба за взаимен достъп до инфраструктура,

в) правила на конкуренция, които ограничават властта на квази-монополните компании, които не са били обект на разделяне, по отношение на достъпа до съответните им енергийни пазари,

г) мерки за решаване на проблема за техническите сривове в трети страни, които засягат трансграничните доставки в държавите-членки на ЕС;

68. Подчертава, че нестабилното положение по отношение на енергийната и климатична сигурност често става причина за международни кризи и конфликти, които оказват влияние върху демокрацията, правата на човека и бедността;

69. Подчертава, че сривът на газовия пазар в няколко държави-членки миналата зима вече доведе до преместване на предприятия от енергоемки отрасли; в този контекст счита за необходимо да се проучат възможностите за насърчаване на солидарността между държавите-членки и да се обмисли приоритетно разглеждане на проблема с цел осигуряване на правилното функциониране на съществуващи и бъдещи междусистемни връзки;

70. Призовава ЕС да работи за включването в правилата на СТО на разпоредби относно енергийната търговия, което ще позволи СТО да се превърне в международен посредник, способен да урежда спорове, свързани с доставката и разпределението на енергоносители;

71. Смята, че ЕС носи отговорност за съвместното разработване със съответните страни на решения за децентрализирана енергетика, която е подходяща за селските райони;

72. Призовава Комисията да анализира и обсъди проблема за техническите сривове в трети страни, които засягат трансграничните доставки в държавите-членки на ЕС, като например прекъсването на петролните доставки по тръбопровода "Дружба";

73. Подчертава необходимостта от по-голяма диверсификация на газовия пазар на ЕС чрез търсене на начини за осигуряване на повече енергийни доставки направо от производители от Централна Азия, т.е. Казахстан, Азербайджан, Туркменистан и Узбекистан;

74. Призовава за мерки, чрез които да се гарантира развитието на Паневропейската енергийна общност (ПЕЕО), при което обхватът на Договора за енергийна общност да се разшири с Турция и да се проучи възможността за присъединяване на страните от Машрека и Магреба към ПЕЕО;