Заседание в състав: председател: йордан константинов



Дата23.07.2016
Размер122.07 Kb.
#1856
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

по хода на делото
София, 08.12.2015

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в закрито заседание в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
МАРУСЯ ДИМИТРОВА



при секретар



и с участието

на прокурора




изслуша докладваното

от съдията

МАРУСЯ ДИМИТРОВА




по адм. дело № 6946 / 2014.

Делото е образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-София, в която моли да бъде отменено решение № 2493/14.04.2014г. по адм.д.№ 510/2013г. на Административен съд – София град, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 2101201212/02.05.2012г. и ревизионен акт за поправка /РА за поправка/ № 1231206/19.05.2012г. на Териториална дирекция на Националната агенция приходи-София като неправилно.

При произнасянето по същество по спора тричленният състав на Върховният административен съд установи, че за правилно решаване на спора е необходимо тълкуване на разпоредби на правото на ЕС – на норми от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, наричана по-нататък „Директивата”, поради което съдът отправя до СЕС следното преюдициално запитване:

Страни по делото:


1. Касатор - директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-София.

2. Ответник по касационната жалба - „Ибердрола Инмобилария Риъл Естейт Инвестмънтс”ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.Цар Освободител, №14, ет.1.


Предмет на делото:
3. Образуваното производство пред Върховния административен съд е касационно, с предмет решение № 2493/14.04.2014г. по административно дело № 510/2013г. на Административен съд – София град.

С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 2101201212/02.05.2012г. и РА за поправка № 1231206/19.05.2012г. на орган по приходите на Териториална дирекция – София на Националната агенция по приходите, с които не е признато право на приспадане на данъчен кредит 147 635,87лв на „Ибердрола Инмобилария Риъл Естейт Инвестмънтс”ЕООД по фактура № 315/02.10.2009г., издадена от „Северни води”ООД за извършени строително монтажни работи /СМР/ – реконструкция на канално-помпена станция във Ваканционно селище „Лозенец”/”Корал”/ на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/. РА и РА за поправка са издадени след проведена ревизия на „Ибердрола Инмобилария Риъл Естейт Инвестмънтс”ЕООД, при която в резултат от непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по цитираната фактура са определени задължения за довнасяне на ДДС за периода 50 127,02лв с 24 047,83лв лихви.

4. Безспорната фактическа обстановка по делото е следната:

Било е издадено разрешение за строеж №14/17.02.2008г. на Община Царево, в чиято територия е с.Лозенец, допълнено с акт за поправка на строително разрешение №9/05.03.2008г. с възложител „Община Царево и инвеститор „Ибердрола Инмобилария Риъл Естейт Инвестмънтс”ЕООД за обект „Реконструкция на канално-помпена станция на Ваканционно селище „Лозенец”. Реконструкцията е извършена от „Северни води”ООД по възлагане от „Ибердрола Инмобилария Риъл Естейт Инвестмънтс”ЕООД и „Витатур инвест”АД по договор от 19.05.2009г., като са издадени констативен акт от 10.06.2010г. за установяване годността за приемане на строежа, протокол образец 16 от 20.07.2010г. за установяване на годността за ползване на строежа и разрешение за ползване № ДК-07-ЮИР 146/29.12.2010г. за строежа „Реконструкция на канално-помпена станция на Вилно селище „Лозенец”.

5. Предмет на доставката по фактурата са строително монтажни работи по акт образец 19 на обект „Реконструкция на канално-помпена станция в с.Лозенец в поземлен имот, собствен, както и канално-помпената станция на Община Лозенец. След извършването на реконструкцията на канално-помпената станция към нея могат да се включат обектите, на които дружеството е инвеститор във ваканционно селище „Лозенец”.

6. По делото е прието заключение на вещо лице, според което е изградена канализация за новите обекти, които „Ибердрола Инмобилария Риъл Естейт Инвестмънтс”ЕООД ще изгражда в имота си. Според вещото лице без реконструкцията на канално-помпената станция за „Ибердрола Инмобилария Риъл Естейт Инвестмънтс”ЕООД не би било възможно да свърже сградите в имотите си към съществуващата канално-помпена станция, тъй като последната без реконструкцията не е в състояние да поеме отпадните води и от новата канализация за обектите на дружеството.

7. В ревизионния доклад органите по приходите са констатирали, че дружеството е закупило редица поземлени имоти в местността „Смайлов чаир” в района на с.Лозенец. Вещото лице е дало заключение, че за имотите на ревизираното лице са издадени строителни разрешения за изграждане на сгради с около 300 апартамента за сезонно обитаване и зони за обществено обслужване, паркоместа и външни обекти.

8. Вещото лице от счетоводната експертиза е дало заключение, че разходите по фактурата за извършените СМР по реконструкция на помпената станция са осчетоводени в сметка 613-Разходи за бъдещи периоди - като разходи за придобиване на дълготрайни материални активи /ДМА/, а в отчета на приходите и разходите са отразени като материални запаси за 2009г. и 2010г. Сметка 613 - Разходи за бъдещи периоди се дебитира при определяне на разходите за бъдещи периоди срещу кредитиране на сметки от група 60 – Разходи по икономически елементи.

9. Дало е заключение също, че след извършената реконструкция на канално-помпената станция за ревизираното лице е налице възможност да изгради разрешените му обекти в собствените си имоти и да ги свърже с канално-помпената станция, без която връзка не би могло да експлоатира имотите си по разрешеното предназначение. Според вещото лице е налице връзка между получените услуги по фактурата и предстоящите да се доставят от ревизираното лице стоки и услуги, след изграждане на разрешените сгради и обекти в имотите на ревизираното лице.

10. Съдът е обсъдил сключените споразумения с Община Царево и е приел, че в резултат на реконструкцията, финансирана от дружеството е извършена безвъзмездна доставка на услуга в полза на общината, която не е основание за приложение на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, тъй като изградените елементи от инфраструктурата по спорната фактура, ще се ползват в икономическата дейност на ревизираното лице, което благодарение на реконструкцията може да свърже разрешените за изграждане обекти с канално-помпената станция на с.Лозенец.

11. Съдът е приел, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит по доставка на услуги е необходимо, разходите за тях да са част от общите разходи на лицето и да са елемент, формиращ цената на стоките или услугите, доставяни от ревизираното лице. Вещото лице счетоводител е дало заключение, че разходите по фактурата са отнесени в увеличение на извършените разходи по изпълнението на проекта „Ваканционно селище Лозенец”, с което е установено включването им в разходите по изграждане на разрешените строителни обекти в имоти, собствени на дружеството и връзка на разходите с икономическата дейност на ревизираното лице.

12. Според административния съд, от факта, че елементите на инфраструктурата са собственост на общината, не следва, че получените услуги по фактурата имат предназначение за извършване на безвъзмездна доставка. Предназначението на строителните услуги за данъчнозадълженото лице е създаване на възможност за изграждане на ваканционно селище от ревизираното лице, поради което те са свързани с икономическата дейност на последното и административният съд е отменил РА и РА за поправка.


Приложими норми
Национална правна уредба

13. Чл. 68 от Закона за данъка върху добавената стойност:

„(1) Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за:

1. получени от него стоки или услуги по облагаема доставка;”

14. Чл. 69 от Закона за данъка върху добавената стойност:

„(1) когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне:

1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави;”.
15. Чл. 70 от Закона за данъка върху добавената стойност:

„(1” Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:

…..

2. стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;”.


Право на ЕС
16. Чл. 26 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност:

„(1)всяка от следните сделки се третира като възмездна доставка на услуги:

б) безвъзмездната доставка на услуги, извършена от данъчнозадълженото лице, за негови лични нужди или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето”.
17. Чл. 168 от Директивата:

„Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадълженото лице, същото има правото, в държавата-членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:

а) дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице;”.
18. Чл. 176 от Директивата:

„Съветът единодушно по предложение на Комисията определя разхода, по отношение на който ДДС не подлежи на приспадане.

В никакъв случай данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане по отношение на разход, който не представлява стриктно разход за стопанската дейност, като луксозни стоки, забавления или развлечения.

До влизането в сила на разпоредбите, посочени в първа алинея държавите членки могат запазят в сила всичките изключения, предвидени по националното им законодателство […] в случаите на държавите-членки, които са се присъединили след тази дата – към датата на тяхното присъединяване.”


Практика на Съда на Европейския съюз
19. Има решения на СЕС по относимите към спора разпоредби от Директивата, които са постановени по казуси с различна фактическа обстановка.

20. Така с решение от 12 февруари 2012г. по дело С-118/11 са тълкувани чл. 168, буква а) и чл. 176 от Директивата по спор за право на приспадане на данъчен кредит по доставки по договори за наем на автомобил и договор за лизинг на автомобил.

21. С решение от 22 март 2012г. по дело С-153/11 на СЕС е тълкуван чл. 168, букла а) от Директивата по спор за право на приспадане на данъчен кредит по доставка на дълготраен актив, който не се използва веднага за икономическата дейност на данъчнозадълженото лице.
Доводите на страните
22. Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика поддържа, че чл. 168 и чл. 176 от Директивата допускат национална правна уредба, която изключва от правото на приспадане за доставки на стоки и услуги, които са предназначени за бъдещи доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, ако определените като дълготраен актив стоки не са включени в имуществото на предприятието.

Същата страна поддържа, че изградената инфраструктура и реконструираната канално-помпена станция е собственост на общината и фактът, че ще се използва и за дейността на „Ибердрола Инмобилария Риъл Естейт Инвестмънтс”ЕООД не променя факта, че дружеството е извършило безвъзмездна доставка на общината, за която по чл. 70, ал. 1 т. 2 от ЗДДС няма право на приспадане на данъчен кредит.

23. „Ибердрола Инмобилария Риъл Естейт Инвестмънтс”ЕООД поддържа, че има договор за публично-частно партньорство с общината, по който, ако се приеме, че има доставка към общината с изграждането на инфраструктурата – водопровод, канализация и реконструкция на канално-помпената станция, тази доставка е възмездна.

Страните спорят по валидността на договора за публично-частно партньорство.

Поддържа, че изграждането на инфраструктурата и реконструкцията на канално-помпената станция са пряко свързани с икономическата дейност на дружеството, поради което разходите за тази доставка са част от общите разходи на дружеството и са свързани с неговата инвестиционна дейност по изграждането на „Ваканционно селище Лозенец”.
Мотиви за отправяне на преюдициалното запитване
24. Поради разликата във фактите по настоящия спор, от фактическата обстановка по двете цитирани решения на СЕС, предвид прецедентния характер на практиката на СЕС, в практика на административните съдилища и на Върховния административен съд има противоречие по приложимостта на разрешенията, дадени в цитираните решения по казуси, сходни с процесния.

25. В част от съдебните решения е прието, че получателят по доставка на услуги, извършени в полза на общината – трето лице за изграждане на обект, общинска собственост или за подобряване на обект, общинска собственост, както е в случая, има право на приспадане на данъчен кредит, ако разходите за получените от данъчнозадълженото лице услуги са осчетоводени и участват в себестойността на извършваните от получателя доставки на стоки и услуги.

26. В друга част от съдебните решения се приема, че получателят на услуги, извършени в полза на общината – трето лице за изграждане или подобряване на обект, общинска собственост, няма право на приспадане на данъчен кредит по доставките на услугите, тъй като изграденият или подобрен обект не е част от активите на предприятието на данъчнозадълженото лице, като не се отчита фактът, че разходите за услугите са осчетоводени в общите разходи на данъчнозъдлженото лице и резултатът от услугите ще се използва в икономическата дейност на лицето.

27. В чл. 70, ал. 1 т. 2 от ЗДДС, за разлика от чл. 26, (1), буква б) от Директивата безвъзмездните доставки на услуги са уредени като самостоятелно основание да не се признава право на приспадане на данъчен кредит, независимо, че се използват или ще се използват в икономическата дейност на получателя на услугите, докато в чл. 26, (1), буква б) от Директивата условието услугите да се използват за цели, различни от икономическата дейност на лицето е кумулативно. То е пояснение към понятието безвъзмездни доставки на услуги.

28. Настоящият състав на Върховния административен съд иска да получи тълкуване на посочените разпоредби от Директивата по фактите от настоящия спор, поради което поставя следните въпроси за преюдициално заключение по чл.267 от Договора за функциониране на Европейския съюз:
1. Чл. 26, (1), буква б), чл. 168, буква а) и чл. 176 от Директивата допускат ли национална правна норма като чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, която ограничава правото на приспадане на данъчен кредит по доставка на услуги за изграждане или подобряване на обект, собственост на трето лице, от които се ползват, както получателят на доставката, така и третото лице, само защото третото лице получава резултата от услугите безвъзмездно, без оглед на факта, че услугите ще се използват в икономическата дейност на получателя - данъчнозадължено лице?

2. Чл. 26, (1), буква б), чл. 168, буква а) и чл. 176 от Директивата допускат ли данъчна практика, според която не се признава право на приспадане на данъчен кредит по доставка на услуги, разходите за които са осчетоводени като част от общите разходи на данъчнозадълженото лице, по съображения, че са направени за изграждане или подобряване на обект, чужда собственост, без да се отчита факта, че обектът ще се използва и от получателя по доставката на строителните услуги в икономическата му дейност?

Следва да се отмени определението за даване ход на делото по същество от съдебно заседание на 10.11.2015г. и да се отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз със посочените в т.28 въпроси. Производството по настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл. 631, ал. 1 от ГПК до произнасянето на СЕС. По изложените съображения, Върховният административен съд, І отделение,


ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението от съдебно заседание на 10.11.2015г. за даване ход на делото по същество.

ОТПРАВЯ преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по чл. 267, § 1, буква „б” от Договора за функциониране на Европейския съюз със следните въпроси:

1. Чл. 26, (1), буква б), чл. 168, буква а) и чл. 176 от Директивата допускат ли национална правна норма като чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, която ограничава правото на приспадане на данъчен кредит по доставка на услуги за изграждане или подобряване на обект, собственост на трето лице, от които се ползват, както получателят на доставката, така и третото лице, само защото третото лице получава резултата от услугите безвъзмездно, без оглед на факта, че услугите ще се използват в икономическата дейност на получателя - данъчнозадължено лице?

2. Чл.26, (1), буква б), чл. 168, буква а) и чл. 176 от Директивата допускат ли данъчна практика, според която не се признава право на приспадане на данъчен кредит по доставка на услуги, разходите за които са осчетоводени като част от общите разходи на данъчнозадълженото лице, по съображения, че са направени за изграждане или подобряване на обект, чужда собственост, без да се отчита факта, че обектът ще се използва и от получателя по доставката на строителните услуги в икономическата му дейност?

СПИРА производството по адм.д.№ 6946/2014г. на Върховния административен съд, І отделение, до произнасянето на Съда на Европейския съюз.

Определението не подлежи на обжалване.




Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Йордан Константинов

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Светлозара Анчева
/п/ Маруся Димитрова



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница