Заседание за гласуване на кабинета „Орешарски. В петък пък ще е първият за мандата парламентарен контрол

Разговор с д-р Таня Андреева – номинирана за министър на здравеопазването, може да гледате на сайта на Асоциацията.

Преди това се очаква партийните ръководства на БСП и ДПС да обсъдят структурата и състава на правителството, както и да проведат консултации с „Атака" и ВМРО.

Междувременно председателят на Народното събрание Михаил Миков обяви, че ще свика още утре извънредно заседание за гласуване на кабинета „Орешарски". В петък пък ще е първият за мандата парламентарен контрол.

„Предстои да прочета какво са решили експертите от БСП и ДПС на работната среща вчера и евентуално да внеса корекции. Не ме питайте повече, един ден нищо не е", каза Орешарски. Той допълни, че е нямал никакъв проблем с ДПС при определянето на новите министри.

„Основният критерий за съставяне на кабинета е експертиза. Няма да откриете в кабинета нито един, който няма експертиза в областта, която ще ръководи", обясни Орешарски, като даде да се разбере, че експерти могат да бъдат и политически лица.

Опитвах се така да подхождам -представям си какво ще е необходимо в сектора,

посочи той.

Засега единственият кандидат-министър, който публично призна, че с нея са водени разговори, е д-р Таня Андреева, шеф на АГ болницата „Шейново". Сигурно е също, че депутатът Ангел Найденов ще оглави военното ведомство. Кристиан Вигенин е по-вероятният външен министър, макар че по-често спряганото име е на друг евродепутат - Ивайло Калфин.

Финансов министър ще е Петър Чобанов със заместници Кирил Ананиев и

Людмила Блкова.

Бизнесменът Петър Кънев ще поеме икономиката, ако от ведомството отпадне сектор енергетика.

Най-неясни са министрите на вътрешните работи и на правосъдието. Близки до Орешарски твърдят, че той държи тези постове да не бъдат заети от политически лица.

Двама генерали също са споменавани - бившите главни секретари на МВР -Валентин Петров и Красимир Петров. Изненадващо се завъртя името на Цветлин Йовчев - бивш шеф на ДАНС и бивш шеф на кабинета на президента Плевнелиев. Малко вероятно е, той е много близък до бившия премиер Бойко Борисов, казаха от червената група.

Кой ще е социален министър - Хасан Адемов или Драгомир Стойнев, още не е ясно. В МРРБ се говори, че Димчо Михалевски или Дора Янкова седнат в креслото на министъра. 99% пък била вероятността Ваня Добрева да поеме образованието, а

Светла Бъчварова земеделието.

Кабинетът „Орешарски" няма да взема нови кредити, а ще повиши събираемостта на данъците, за да финансира увеличението на пенсиите и минималната заплата, казва той в интервю за агенция Ройтерс. Възнамерявал да се придържа към предизборното обещание на БСП за 250 хил. нови работни места.

Орешарски ще състави правителство от технократи с цел да получи подкрепата на поне един депутат от ГЕРБ или „Атака", пише Ройтерс. „Не съм участвал в политически разговори, но от някои признаци е очевидно, че „Атака" или ще се въздържат, или няма да гласуват. Това ни дава някои основания, за да бъдем уверени", коментира Орешарски пред агенцията.


Проф. Иван Черноземски става почетен гражданин на София
Най-изтъкнатият ни онколог проф. Иван Черноземски ще стане почетен гражданин на София. Предложението ще бъде гласувано от СОС в четвъртък. Бил е здравен министър в правителствата на Димитър Попов и Андрей Луканов, национален консултант по онкология и шеф на Националния онкологичен център. Носител е на орден „Стара планина първа степен" за изключителните заслуги за развитието на съвременната българска медицинска наука и практика.


Изписаха момичето, заради което биха екип на „Спешна помощ"

Трима в ареста за побоя
15-годишното момиче, заради чието алкохолно натравяне бе извикан и нападнат екип на „Спешна помощ", бе изписано вчера от „Пирогов".

Състоянието на Таня Георгиева, приета с 4,3 промила алкохол в кръвта в нощта срещу събота, е стабилно. От болницата ще уведомят агенцията за закрила на детето, защото момичето е непълнолетно. „Такава е процедурата, няма компромиси в този случай", каза вчера д-р Атанас Кацаров, главен лекар на Клиниката по детска ортопедия и травматология.

Девойката изпадна в тежко състояние след употреба на алкохол на абитуриентска вечер. Близки на момичето се обаждат на тел. 112 и линейка на „Спешна помощ" отива за 5 мин. на адреса в кв. „Овча купел".

Екипът от лекар, медицинска сестра и шофьор е нападнат и бит от близките й. Шофьорът успява да избяга с момичето, след нов сигнал на тел. 112 полицаи пристигат и арестуват нападателите - петима мъже и една жена.

Георгиева е откарана от екипа в клиниката по токсикология в „Пирогов". Там установили 4,3 промила алкохол в кръвта. Тримата медицински служители са освидетелствани за нанесения им побой, а на лекаря Красимир Йорданов е оказана медицинска помощ. Според дадени по-късно показания на пострадалите нападателите били мъртвопияни и много агресивни.

„Всичките бяха пияни, а половината - дрогирани. Не ги интересуваше животът на момичето, за което ни извикаха. Интересуваше ги да си излеят яда върху някого", каза д-р Красимир Йорданов.

Той разказа, че в момента, в който линейката спряла пред къщата - хубава, триетажна, от нея излезли 20 души - половината голи до кръста, и веднага започнали със саморазправата. Видял как жена, видимо много пияна, хванала медицинската сестра за косата, започнала да я влачи по земята и да я удря с юмруци. Шестима мъже също тръгнали да я удрят - с крака и юмруци по главата. „В момента, в който шофьорът тръгна да вика полиция, те го извлякоха от линейката. Разкъсаха якето му, свалиха го на земята, почнаха и него да го ритат и да го бият", разказа лекарят.

Д-р Йорданов бил зад линейката. Момичето само стигнало до нея и легнало на носилката. Той го бил прегледал и установил, че е само пияно. Девойката сама му казала, че била пила уиски с бира. „Слязох да видя какво става с екипа. Като ги видях повалени на земята, тръгнах да ги защитавам. В този момент ме повалиха. Първо ме удариха във врата, след това започнаха да ме душат и ме свалиха на земята", описа лекарят.

Медицинската сестра успяла да се промуши между краката на хората и бягайки, набрала тел. 112 за връзка с полицията, за да извика патрулна кола.

Часове по-късно след доклад от прокуратурата, трима от шестимата задържани за нападението бяха освободени. В ареста за 72 часа останаха двама мъже (на 33 и 45 г.) и една жена (на 37 г.).

Това съобщи вчера д-р Таня Андреева - първото официално име в кабинета „Орешарски". В момента тя е директор на Втора АГ болница „Шейново" и депутат от гражданската квота на Коалиция за България.

Акушер-гинеколожката призна вчера в предаването „Тази неделя" на bTV, че постът й е предложен и тя е приела след разговор с лидера на БСП Сергей Станишев.

Андреева осъди като престъпно последното нападение над екип на „Спешна помощ". Парламентът ще включи медицинските лица към останалите категории, защитени в чл. 131 на Наказателния кодекс. Той предвижда затвор за причиняване на телесна повреда на съдия, прокурор, следовател, полицай, съдия-изпълнител, митничар или данъчен, докато изпълняват служебното си задължение. Продължителността на лишаването от свобода варира от 1 до 15 г. и зависи от тежестта на телесната повреда.

ГЕРБ също лансира вписването на медицинските лица сред защитените от НК. Броени дни обаче не стигнаха на предишния парламент, за да минат на второ четене в здравната комисия и да стигнат до пленарната зала текстовете, предложени от ексминистър Десислава Атанасова.

Според шефката на „Шейново" решението за здравеопазването е по-тясното присъствие на държавата, която да е в ролята на майка, с оглед на растящите заболеваемост и смъртност у нас, съчетани с демографски срив на следвоенни нива.

Независимо дали ще оглави здравното министерство, или ще остане в парламента, Андреева ще работи от първия ден за три неща: инкриминирането на нападението срещу медици, отпадането на лимитите - както за дейност, така и за финансиране на болниците, понеже ограничаването на грижата за здравето е абсурд, и намаляване на цените на лекарствата като по-дългосрочна цел. Болниците обаче ще трябва да поемат разходите си за ремонт. Парите за лечебните заведения трябвало да се разпределят по-балансирано и да няма избрани заведения.

Спешната помощ е най-трудната част от цялата медицина, отчете Андреева.

Състоянието им не е налагало хоспитализация. Един пациент е в болницата с алкохолна интоксикация, но той не е абитуриент.

През уикенда е приет самоубиец шизофреник с травми в сърцето и корема. Състоянието му е сериозно, но към момента е овладяно. Настанен е в централната реанимация.

През двата почивни дни в „Пирогов" са извършени 135 прегледа. 11 малчугани са хоспитализирани в травматологията. През детската шокова зала са преминали петима пациенти. Лекарите са направили 12 сериозни шева на рани основно на крайници, като повечето са на момчета, пострадали при игра. Заради топлото време са се увеличили велосипедните травми.

Друг приоритет на д-р Андреева ще е да отмени лимитите на болниците, тъй

като по думите й не бива да има ограничения в лечението. Третата стъпка ще бъде поевтиняване на лекарствата. Номинираната за здравен министър поясни, че е приела поста след разговори с председателя на БСП Сергей Станишев. Причина да се съгласи били многото допирни точки, които има с програмата на левицата. Андреева описа виждането на БСП за здравеопазването като много по-социално. „Когато заболеваемостта е все по-голяма, смъртността все повече расте, а демографският срив е стигнал до следвоенни нива, мисля, че държавата трябва да се намеси, за да гарантира на хората едно по-качествено здравеопазване", категорична е д-р Андреева.


2100 лева докторска заплата в „Св. Марина"
2100 лева е средната лекарска заплата, а 1200 лв. е месечното възнаграждение за сестрите в най-голямата болница в Североизточна България - варненската „Св. Марина". Това заяви за „Преса" директорът на лечебното заведение проф. Красимир Иванов. Той подчерта, че болницата няма никакви просрочени задължения, въпреки че бе обявена като първенец по натрупани дългове от служебния министър проф. Николай Петров.

„Към момента имаме плащания за над 12 млн. лв., но те не са с настъпил падеж и това не са дългове, а не-възстановен разход за извършена дейност", обясни проф. Иванов. По думите му „Св. Марина" е една от малкото болници в страната, които през миналата година са завършили на печалба. „Приключихме 2012 г. с 1 милион печалба, а през 2011 г. реализирахме плюс от над 6 млн. лв., въпреки че държавните болници не би трябвало да трупат печалба, а да осигуряват качествена медицинска грижа", Добави проф. Иванов.

„За 26 г. стаж за първи път ми се случва такова нещо, страшно е обидно. Какво иска тоя народ? Нагледал съм се на смърт, на рани, на всичко. Невъзможна смърт съм видял, но нека да умират, ако българският народ не си промени отношението към нас. Ако нас не ни защитят, няма да има Бърза помощ", казва по Би Ти Ви битият д-р Йорданов.

„Тук е свърталище на пияници, просто сме вдигнали ръце", оплакаха се съседи на Пенко Панов, в чийто дом се разигра грозната сцена.

Мъжът не работел, по цял ден се наливал с алкохол. Пенко имал двама синове, а съпругата му се вясвала от време на време.

Комшии неведнъж викали полиция, да за усмири пияния им съсед, но и униформените не можели да се справят с него. Профилът на абитуриента Ади Панов е изпъстрен със снимки със свастики и с Хитлер. Бил известен футболен ултрас.


Спешна ще съди биячите на лекарите

И баща на абитуриент участвал в нападението
Спешна помощ ще заведе дело срещу биячите, които нападнаха и пребиха лекарски екип, озовал се по сигнал за препило 15-годишно момиче. Това научи „Преса" от шефа на неотложната помощ д-р Георги Гелев. „Няма да им се размине. Юристката ни вече е задвижила нещата", увери той.

Медицинският екип пострада в нощта срещу събота. Във фаталната вечер непълнолетната Таня Георгиева се напила до безпаметност и припаднала

на купон в дома на абитуриента Ади Панов в столичния жк „Овча купел".

На домашното парти освен младежи имало и възрастни, сред които бащата на Ади - Пенко (45 г). Четири минути след полунощ един от гостите се обадил на тел. 112 и съобщил за пияно момиче. След малко постъпил втори сигнал от същия адрес, като този път било съобщено, че жена, страдаща от диабет, е припаднала и има затруднено дишане.

На петата минута от сигнала се отзовал екип от Спешна помощ. Двайсетина разгневени души наобиколили линейката, тъй като според тях екипът бил закъснял. Пияните издърпали д-р Красимир Йорданов, герой в документалния филм „Последната линейка", спечелил награда на фестивал в Кан. Свалили също медицинската сестра и шофьора. Започнал бой. Пристигналите униформени спасили медиците. След инцидента те излезли в болнични.

В „Пирогов" било установено, че 15-годишната Таня е в алкохолна кома с 4,3 промила. Вчера тя бе изписана. За случая е уведомена и Агенцията за закрила на децата.

Първоначално били задържани шестима, но прокуратурата остави за 72 часа в ареста само трима от тях - бащата на абитуриента Пенко Панов, 37-годишна жена и регистриран за хулиганство 33-годишен мъж.

„Щом сме ги били, значи е имало защо", написа във фейсбук вчера приятелят на Таня - Борислав Ангелов. Абитуриентът Ади Панов пък е още по-брутален. В социалната мрежа той пише: „Ей, балъчета, бавихте се 20 минути, как лъжете!"

Директорът на болница "Шейново" в София д-р Таня Андреева е приела да бъде министър на здравеопазването. Това обяви самата тя по бTV в неделя. Това е първото официално име в бъдещия кабинет на Пламен Орешарски, чийто пълен състав се очаква да бъде обявен в понеделник.

Андреева разказа, че лидерът на БСП е разговарял с нея и тя приела поканата му за поста, защото имала много допирни точки с програмата за управление на здравеопазването на левицата. "Тя е доста по-социална, държавата доста повече присъства в сектора", посочи директорът на "Шейново" и добави, че при повишаваща се заболеваемост и демографска криза като "майка трябва да се намеся, за да гарантирам по-добро здравеопазване".

Андреева, която е акушер-гинеколог по професия, беше избрана за депутат от гражданската квота на БСП. Източници на "Капитал Daily" от средите на социалистите, казаха че номинирането й не се приема еднозначно заради демонстрираната от нея подкрепа за политиката в сектора на ГЕРБ, през чийто мандат тя стана директор на известната столична АГ болница.

Алтернативната кандидатура е била на Анелия Клисарова - дългогодишен ректор на Варненския медицински университет, също депутат от БСП, но тя е обсъждана и като кандидат на левицата за предстоящите кметски избори във Варна.

Андреева обеща три промени, които ще направи в най-кратки срокове. Първата е реформа в спешната помощ, която не работи най-вече заради демотивацията сред служителите. След случая с пребития екип на Спешна помощ в София тя ще предложи и законопроект за инкриминиране на нападенията срещу медицински лица.

Втората промяна е отпадането на лимитите при финансиране на медицински дейности, а третата - намаляването на цените на лекарствата.

Андреева има идея да се промени и начинът на разпределение на парите в здравеопазването. "Да няма избрани болници, които да бъдат свръхфинансирани, както беше при ГЕРБ", каза тя, като допълни, че "два милиарда е напълно достатъчен ресурс, но трябва да се контролира и харчи правилно".

Това накратко са резултатите, които прозират от първия дебат в новия парламент - за състоянието на здравния сектор, в който участваха управителят на НЗОК д-р Пламен Цеков и служебният здравен министър проф. Николай Петров.

Защо точно здравето?

Малко изненадващо, но вероятно в синхрон с приоритетите в плана "Орешарски", в които акцент са енергетиката и здравеопазването, по време на петъчния парламентарен контрол бяха извикани служебният здравен министър и управителят на здравната каса.

"Ако може да има емблема на бившето управление, това е провалът в здравеопазването. Дестабилизирана здравна система и компрометиран здравен модел. Всички са недоволни – лекари, пациентски организации. Непрекъсната смяна на министри, на директори на НЗОК", аргументира темата Емил Райнов, депутат от "Коалиция за България" и председател на съвета по здравеопазване на БСП.

Управителят на касата се назначава от парламента, а конституирането на новия дава възможност да се разгледат внесените още през февруари искания за оставка на сегашния управител. Тогава Българският лекарски съюз (БЛС ) протестира срещу методиката за заплащане на лечението в болниците, лимитите за прегледи и пациенти и няколко пъти настоятелно поиска оставката на д-р Цеков. Сега крехкото мнозинство в парламента има шанс да смени управителя по много причини, свързани с недоволството от здравната каса.

Вината на управителя

Освен методиките с ограничаващите лимити, които сами по себе си са достатъчна причина да бъде сменен управителят, депутатите маркираха и още няколко важни проблема.

Всички те обаче се фокусират в основния - как да се харчи оскъдният ресурс за здраве при 400 болници, 1.7 млн. пациенти, минали през клиниките, и около 1.5 млн. души, които ползват платени от НЗОК медикаменти.

Служебният министър обяви, че сумата, която плаща касата за интензивни грижи на пациент, е смешно малка – 150 лв. дневно. От началото на тази година здравното министерство прехвърли на институцията част от дейностите, за които дотогава плащаше държавата и се полагаха на всички пациенти, независимо дали са здравно осигурени - лечението в реанимация (интензивните грижи), психиатричната помощ, процедурите за ин витро забременяване и др. Естествено парите за реанимация се оказаха в центъра на недоволството.

"Ще бъда лично обиден на управителя на НЗОК д-р Пламен Цеков, ако повишението на процедурите със 100 лв. не се случи. Имайте предвид, че интензивното лечение е гръбнакът на всяка болница", заяви проф. Николай Петров.

Самото прехвърляне на интензивните грижи към касата е спорно, а управителят трябва да намери отнякъде средства, за да плати на всички реанимационни отделения. Министерството от своя страна дискриминираше болниците и плащаше само на някои държавни по свой избор.

Другото провинение на управителя е, че НЗОК не дава достатъчно информация за плащанията към болниците и за лекарства. Изнесената на сайта й информация включва сумите по болници за годишен период, но няма яснота защо са се увеличили или намалели. Плащанията за медикаменти са по диагнози и също не е видно коя компания за кои медикаменти колко е получила и ефективно ли се изразходват средствата.

Третата възможност за смяна прозира в евентуалното надхвърляне на заложения бюджет за лекарства. Д-р Цеков обясни, че здравната каса ще се побере в предвидения, но очаква преразход при онкомедикаментите заради няколко иновативни продукта за лечение на рак.

До 2011 г., когато за лечението на пациентите плащаше здравното министерството, то успяваше да покрие най-много 40% от нуждаещите се от онколекарства и десетки пациенти осъдиха ведомството за лишаване от медикаменти. Здравната каса няма право да отказва и бави лечение, а само плаща за ползваните лекарства и в момента процентът на покритите с лекарства е около 65 и ще продължи да нараства. Годишно в България болните с тази диагноза са около 350 хил. по данни на пациентските организации и онкорегистъра.

Самият бюджет на НЗОК се определя от парламента. Воденичният камък на болниците

Символ на нереформираната здравна система са задълженията, които трупат държавните и общинските болници. Те са резултат от това, че НЗОК плаща еднакво за лечението на леко и тежко болни пациенти, работи с 400 заведения и парите логично не стигат за всички. Към това трябва да се прибави и лошото управление със свръхперсонал и големи сгради, които изискват поддръжка.

Служебният министър поясни, че към 31 март задълженията на клиниките са 388 млн. лв. Просрочените дългове на 176 държавни и общински болници са 86.8 млн. лв.

От своя страна 42-те изцяло държавни болници имат дългове от 176.7 млн. и 14.3 от тях са просрочени. 25-те клиники, в които държавата държи над 51%, са с 145.8 млн. дългове, от които 40.2 млн. лв. са просрочия. Общинските болници - 109 на брой, са задлъжнели с общо 65.5 млн. лв., като половината са просрочени плащания към доставчици. Д-р Райнов от "Коалиция за България" свърза тези факти с "действията на министерството в предишното управление, заради които цените на някои медикаменти скочиха от 800 до 900 пъти".

Високи цени или дефицит?

Проф. Петров обясни, че Националният съвет по цените, който контролира стойността на медикаментите и колко от НЗОК, държавата и болниците, е заработил и е постигнал намаления в цените на 4-5 продукта от 40-50%. Националният съвет обаче сравнява цените на ниво производител с тези в останалите страни в ЕС. И тъй като България е с най-ниските цени, евентуалното поевтиняване е само в резултат на това, че цените в останалите европейски страни също падат и съветът просто си е свършил работата.

Служебният министър обаче направи две забележки, които директно вдигат топката на следващите управляващи за промени в работата на съвета по цените и Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ). Той обяви, че го смущава фактът, че националният съвет трудно може да бъде контролиран. В случая е напълно неразбираемо защо министър не може да контролира съвета, който е на негово подчинение и той определя състава му. Навсякъде в останалите европейски страни съветите и ведомствата, които определят позитивния списък (на медикаментите, които се покриват от обществени фондове), са напълно независими експертни институции.

Проф. Петров каза още, че за двата месеца на поста е получил много жалби за работата на ИАЛ. Агенцията отговоря за контрола върху производството и търговията с медикаменти в рамките на здравното ведомство и директорът й обикновено е политическо назначение. Жалбите вероятно ще бъдат повод за отстраняването на сегашния директор от бъдещия здравен министър.

Управителят на здравната каса посочи, че са постигнати договорености за допълнителни отстъпки от цената с производителите. И още нещо изключително важно – че започват да липсват лекарства заради паралелния експорт. Заради ниските си цени в България медикаментите стават атрактивни за предпродажба в други страни от ЕС, където цените са много по-високи. Ефектът обаче е, че се стига до недостига им тук. Само през миналата година от България са изнесени лекарства за около 300 млн. лв. В същото време заради ниските цени са прекратени регистрациите и съответно продажбите на около 200 медикамента, а ИАЛ е издала над 700 разрешения за извънреден внос на продукти.

Така митът за високите цени се разбива в мерките, които правителството и парламентът ще бъдат принудени да вземат, за да осигурят достатъчно лекарства.

А първият дебат вероятно ще доведе до кадрови смени, но не очертава контурите на необходимата реформа в сектора.