Заседанието беше открито в 14,35 ч. Модератор даниела дариткова



страница1/4
Дата18.11.2017
Размер0.58 Mb.
#34882
ТипЗаседание
  1   2   3   4


ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по здравеопазването



Стенографски протокол

К Р Ъ Г Л А М А С А
Национален форум за грип 2012 г.”

04 октомври 2012 г.

зала „Изток”

На 04.10.2012 г. се проведе кръгла маса на тема „Национален форум за грип 2012 г.”, организирана от Комисията по здравеопазването.


Модератор на кръглата маса беше доктор Даниела Дариткова, председател на Комисията по здравеопазването.

Заседанието беше открито в 14,35 ч.


МОДЕРАТОР ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Атанасова, уважаема доц. Василева, уважаеми доц. Попов, уважаема госпожо Йоргенсен, скъпи гости!

За мен е удоволствие да открия днешния форум и да ви приветствам с добре дошли.

Националният форум за грип се провежда за трета поредна година по инициатива на Съюза на българските медицински специалисти. Поради социалната значимост на тази тема и необходимостта от обществено обсъждане с всички заинтересовани страни ръководството на Комисията по здравеопазването прие отправената от страна на доц. Попов покана днешната кръгла маса да се проведе под патронажа на Комисията.

Грипът е едно от най-значимите и широко разпространени заразни заболявания, което е сериозна причина за заболеваемост и смъртност в световен мащаб. По данни на Световната здравна организация всяка година по света поради усложнения от грип тежко се разболяват между 3 и 5 милиона души, а между 250 и 500 000 умират. В Европа ежегодно се регистрират между 40 000 и 200 000 смъртни случая в резултат на грипните епидемии според данни на Европейския център за контрол на заразните заболявания. Грипните епидемии са причина за значителни икономически, финансови и социални загуби, породени от разходите за домашно и болнично лечение и отсъствията от работното място и училище.

Водена от тези факти, през 2003 г. Световната здравна асамблея приема резолюция, чиято цел е да се увеличи обхватът на ваксинирането срещу грип на всички лица, изложени на висок риск. Въз основа на тази резолюция на 22 декември 2009 г. Съветът на Европейския съюз приема Препоръка, в която държавите-членки се насърчават да приемат и прилагат национални, регионални или местни планове за действие и политики, чрез които да се достигне обхват на ваксиниране срещу сезонния грип 75 процента сред всички рискови групи.

Считам, че днешният форум ще бъде от полза за всички участници в системата на здравеопазването, тъй като ще имаме възможността да се запознаем с важните аспекти при формирането на политиките по отношение на сезонния грип, които следва да бъдат насочени към повишаване информираността и ваксиналния обхват на населението.

Поставените на обсъждане днес теми са изключително актуални и засягат важни аспекти от международните препоръки, които следва да бъдат въведени в нашата страна. Настоящата среща цели запознаване на участниците с основните параметри на проекта на Национална програма за повишаване на ваксиналния обхват на населението срещу сезонен грип, ролята на медицинските специалисти за ограничаване на заболеваемостта и методите за профилактика.

Уверена съм, че за всички присъстващи ще бъде изключително полезно да се запознаят и с европейските практики, представени от д-р Пернил Йоргенсен от Европейския регионален офис на Световната здравна организация. Използвам възможността от името на всички нас да й благодаря, че откликна на нашата покана и въпреки натоварената й програма имаме удоволствието днес тя да бъде наш гост и лектор.

Държа да отбележа, че основен фактор за постигане на реални резултати при формирането на правилните политики за ограничаване разпространението и последиците от сезонния грип в България е обединяване усилията на отговорните институции и медицинските специалисти.

Бих искала от името на ръководството на Комисията по здравеопазването да благодаря на всички вас, които отделихте време, за да присъствате тук, и да пожелая успех на днешния форум.

Давам думата за приветствие първо на министъра на здравеопазването госпожа Десислава Атанасова.

Заповядайте, госпожо министър.



МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми доц. Попов, уважаеми гости!

За мен е удоволствие да поздравя организаторите и участниците в Третия национален форум за грип. Мисля, че заслугата за тази организация е на Комисията по здравеопазването и трябва да се отчете, че тя винаги аргументирано е заемала по такива социални проблеми важна и достойна позиция.

Макар и подценяван, грипът е остро заразно заболяване, което може да доведе до сериозни усложнения, дори до фатален изход. Грипните епидемии повишават смъртността, свързана както директно с грипа, така и с неговите усложнения. Вече се чу статистика и данни на Световната здравна организация, според които всяка година по света поради усложнения от грип тежко се разболяват огромен брой хора – между 3 и 5 милиона, а умират между 200 и 250 хиляди.

Разбира се, значителни са и икономическите загуби, породени от разходите за домашно и болнично лечение и отсъствията на всички тези хора от работа.

Според статистиката в България всяка грипна вълна засяга между 250 и 300 хиляди души, като в това число е изключително огромен процентът на децата – около 30 процента – и 10 процента са възрастните хора.

Същевременно само 4 – 5 процента от населението обръща сериозно внимание на ваксинопрофилактиката. Това ни кара да погледнем към превенцията и да отделим все по-голямо внимание върху ваксинопрофилактиката, която да обхване най-уязвимите групи от населението – деца, възрастни и хронично болни.

Отчитайки социалната и медицинската значимост на проблема, Съветът на Европа още през 2009 г. прие препоръка към страните-членки, постановяваща ясна и конкретна задача: до 2015 година да се достигне около 70 – 75 процента обхват с противогрипни ваксини на хора в напреднала възраст, а по възможност - и за рисковата група на хората с хронични заболявания.

За изпълнението на тези препоръки Република България има да свърши огромна по обем работа, включително и да преодолее изоставането си сред водещите държави-членки, част от които вече са достигнали препоръчваното ниво на обхват на ваксинопрофилактиката.

Важна роля за превенцията на грипа има информираността на населението и изграждането на обществената нагласа, която да бъде позитивно насочена към редовна ваксинация.

Благодарение на вас, на медицинските специалисти вече се създава такава нагласа към превенция и профилактика, която е от изключително значение за опазване здравето на нацията.

Искам да ви уверя, че Министерството на здравеопазването споделя поставените от вас цели по създаване и провеждане на политика за по-добра законова уредба, за осигуряване на подкрепа за профилактиката и лечението на социалнозначимите заболявания, за повишаване качеството на медицинското обслужване на българските граждани, за гарантиране на по-добро здраве за всички.

Пряк израз на реалното осъществяване на тази политика е и подготвяната от Министерството на здравеопазването Национална програма за превенция на грипа, която ще осигури оптимални организационни и ресурсни условия за работа по проблема.

Сигурна съм, че и присъствието и участието на всички на този форум ще помогне да успеем да обменим идеи, да определим тенденции и проблеми и да изберем най-правилния път за разрешаването на проблемите.

Пожелавам на всички участници в срещата ползотворна работа и по-нататъшни успехи в развитието на българската медицина.

Благодаря ви.

МОДЕРАТОР ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.

Сега думата за приветствие има доц. Тодор Попов, председател на Съюза на българските медицински специалисти.

Заповядайте, доц. Попов. Имате думата.

ТОДОР ПОПОВ: Уважаема госпожо министър, уважаема доктор Дариткова, уважаеми участници в третия поред Национален форум по грип.

Дами и господа, имам удоволствието да бъда свидетел на големия интерес, който има към тази наша среща. Съюзът на българските медицински специалисти е естествен инициатор и организатор на този вид форуми. Аргументите за това ще представя в края на срещата в предвиденото за мен изказване. В зависимост от това как се справяме с графика тогава ще бъда по-кратък или по-обстоен.

Днес ще слушаме много за грип, ще слушаме много за начина, по който можем да се справим с тази болест.

За да не губим повече време, аз предлагам да се хванем на работа и съм сигурен, че ще има много интересни възможности за включване в разискванията на тази среща за повечето от нас.



МОДЕРАТОР ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, доц. Попов.

Пристъпваме към практическата работа на нашия форум.

Давам думата първо на проф. Мира Кожухарова, нашият пръв лектор по темата „Колко точно „тежи” грипът върху общественото здраве?”

Проф. Мира Кожухарова е национален консултант по епидемиология и заместник-директор на Националния център по заразни и паразитни болести.

Заповядайте, проф. Кожухарова.

МИРА КОЖУХАРОВА: Благодаря Ви, госпожо председател на Комисията по здравеопазването, госпожо министър, дами и господа народни представители, колеги! Преди за заговорим за това и да измерим колко точно „тежи” грипът върху общественото здравеопазване нека да спомен няколко факти, които характеризират грипа.

Това е едно много широко разпространено респираторно заболяване, предава се много лесно, но за него съществува средство за профилактика.

През зимния сезон в Европа грипът редовно причинява епидемии, на практика – всяка година. Те винаги са свързани с висока заболеваемост и значителна смъртност. Изчисленията на Европейския център за контрол на болестите показва, че около 40 000 души загиват преждевременно всяка година поради грип в Европа и Европейския съюз.

Грипът е едно от заразните заболявания при човека, което действително има голямо значение поради няколко основни причини. Първо, нека споменем факта, че както инфекцията, така и заболяването обичайно могат да бъдат избегнати. Въпреки това обаче ние не ги избягваме и в резултат на това всяка година боледуват много голям брой хора. Грипът има значителен негативен социален и икономически ефект, който е свързан основно с трудозагубите, независимо от това, че като правило заболяването не е с голяма продължителност. Грипът е причина за свръхнатоварване на лечебната мрежа по време на грипните епидемии – всяка година – когато боледуват на практика и самите здравни работници.

Грипът е заболяване, което може да протече много тежко и при част от хората да доведе до усложнения и дори до преждевременна смърт. Нека не забравяме, че на всеки един смъртен случай от грип съответстват доста повече бройки хоспитализации например.

Практиката показва, че 90 процента от смъртните случаи в резултат на грип възникват при лицата над 65 години, особено такива, които имат придружаващи заболявания. Грипът обаче може да протече тежко и независимо от възрастта, в смисъл – при млади и здрави хора, а особено тежко протича при хората с хронични придружаващи заболявания като диабет, имуносупресия, сърдечно-съдови, белодробни и т.н.

Грипът води до обостряне на хроничните заболявания и по този начин може да стане причина за преждевременно настъпване на смърт поради основното заболяване.

Това е едно тежко заболяване и за малките деца – до двегодишна възраст – и нека завършим характеристиката или фактите за грипа с това, че срещу него има високоефективни ваксини и те са основното средство за профилактика срещу грип.

На въпроса „по принцип тежък ли е сезонният грип за общественото здраве”, отговорът е категорично „да”, при това тежестта е двойна. На първо място сме задължени като лекари да сложим факта, че грипът е свързан с риск от тежки усложнения и летален изход, което го прави много сериозно заболяване.

На второ място обаче – и без да пренебрегваме значението на този фактор – е значението на грипните епидемии за икономиката. Заболяванията, макар и леки в огромната си част, са много на брой, повтарят се всяка година и те водят до отсъствие от работа, намаляване на производството и ежегодно свръхнатоварване с работа и разходи на лечебната и социалната сфера.

Загубите, които са свързани с грипните епидемии, варират много през отделните години в зависимост от тежестта на епидемията и грипните вируси, които я причиняват, поради което е много трудно да се направят точни изчисления. Това, което знаем обаче, е, че със сезонните грипни епидемии е свързано повишаване на смъртността.

Нека да отбележим, че независимо от това, че ние винаги сме обръщали много специално внимание на грипните пандемии, които възникват през няколко десетки години, но на практика броят на смъртните случаи, които са свързани със сезонния грип, е много по-голям, отколкото смъртните случаи по време на една пандемична вълна.

Има редица изчисления, които показват, че смъртността от грипа може да варира от 9 до 44 на сто хиляди в зависимост от тежестта на епидемията или средно годишно може да се очаква, че около 25 на сто хиляди души преждевременно могат да загинат от грип.

Ако отнесем това към населението на Европейския съюз, се получава числото, което вече споменах – около 40 000 души ежегодно умират от грип в страните от Европейския съюз.

Има данни и научни наблюдения, които сочат, че по-тежки са грипните епидемии, когато доминират грипните вируси А(Н3N2). В такива случаи смъртността е по-висока и това е наблюдавано във времето преди настъпването на пандемията през 2009 г., когато започна основно да циркулира вирусът А(Н1N1), който е свързан с по-ниска смъртност.

Аналогични са данните от наблюденията на епидемиолозите в Съединените американски щати, които стигат до същите изводи, че повече са изложени на риск възрастните хора над 65 години, смъртността варира между 2,4 до 36,7 или средно някъде около 17 на сто хиляди население. Умрелите поради грип и пневмония в САЩ са 87,9 на сто за лица над 65-годишна възраст.

Те имат едно интересно наблюдение, което може би ще се потвърди и за нашата страна. С постепенното остаряване на населението всъщност смъртността от грип започва да нараства, защото старите хора боледуват по-тежко.

Как стоят нещата в България? На въпроса, тежат ли грипните епидемии, бих казала, че грипът в България тежи точно толкова върху общественото здраве, колкото и навсякъде по света. Ние не се отличаваме от другите държави.

Грипните епидемии се повтарят ежегодно. Кривата от нашите наблюдения от много години има един постоянен ход – през есенно-зимния сезон е по-голяма или по-малка грипната вълна, която се регистрира.

Грипът е заболяване, което засяга всички възрастови групи, но от основния причинител на епидемията са засегнати по-често по-малките деца или малко по-големите от тях. Така или иначе, заболеваемостта е най-висока в детските възрастови групи – от 0 до 4 и от 5 до 14 години. Това е най-високата заболеваемост, но тук усложненията и смъртните случаи за щастие са най-малко. Най-ниската заболеваемост при възрастните хора е свързана пък с високия риск от смъртен изход от заболяването.

Системата за наблюдение в Националния център по заразни и паразитни болести има възможности да комбинира епидемиологичните и вирусологичните данни и данните от Националната референтна лаборатория, които ни ориентират както за хода на епидемията, така и за тежестта, която можем да очакваме в зависимост от това какви грипни вируси са преобладавали през дадения сезон. Между впрочем, тази страница може да бъде ползвана от широката общественост за информация по отношение на грипа.

Друг един сериозен проблем, свързан с грипните епидемии, са усложненията, от които най-често се наблюдава пневмония, която може да бъде причинена от грипните вируси или е в резултат от вторична бактериална инфекция.

Графиката, която ви показвам, демонстрира нарастването на броя на хоспитализираните поради пневмония случаи в България след 2001 г. Нарастването, както се вижда, е значително. Не твърдя, че всички пневмонии, които са регистрирани в болничните заведения в България, са в резултат на грипната епидемия, но една значителна част от тях е свързана с грипа.

Част от хоспитализираните поради пневмония пациенти за съжаление загиват. В периода 1995 – 2001 г. общо е имали 758 309 хоспитализации поради пневмония в България. От тях са умрели 33 368 души. От починалите всъщност 72,1 процента са хората на възраст над 60 години – 24 074 души в България са загинали от пневмония, като част от тях са в резултат на грипна инфекция и всъщност те са умрели преждевременно.

Това, което можем да противопоставим на проблема, е имунизацията против грип. Имунизацията в България – убедена съм, че всички присъстващите тук знаят – се регулира от Наредба № 15/12.05.2005 г. на Министерството на здравеопазването за имунизациите в България, в която е указано за кои групи от населението е препоръчителна грипната ваксина, а тя е препоръчителна. На практика в същата наредба се обяснява, че препоръчителните ваксини се правят срещу заплащане - заплаща се и ваксината, и нейното прилагане.

Също така в наредбата е включен и ангажиментът на РЗИ да отчитат извършените имунизации против грип.

Няма да се спирам на препоръките, защото тези групи от населението, за които грипните имунизации са особено важни, са всъщност вече много добре известни на нашата общественост.

Това, което искам да ви покажа с голямо съжаление, е ходът на възприемането на грипната имунизация в България. Тогава, когато започнахме да се учим да използваме имунизация против грип, която да се прилага преди всеки грипен сезон, това беше 1997 – 1998 г. Оттогава регистрираме данните. Виждате, че през последния сезон – 2011 – 2012 г. ние горе-долу сме се върнали на изходното ниво. Вече в България се имунизират против грип по-малко от 3 души на сто, при това това не са рисковите групи, а това е населението като цяло. Тоест, имаме един изключително нисък имунизационен обхват.

Ще ви покажа една справка, данните от която са от проекта на Европейската комисия, наречен „VENICE”. Тя показва броя на доставените ваксини през сезон 2010 – 2011 г. В таблица има много данни, но страни, с които ние можем да се сравняваме по население или дори с по-малко от нас население, например в България през миналия сезон – 2010 – 2011 г. – са доставени, не твърдя, че са приложени, защото няма начин да проверим – 256 395 дози грипна ваксина. В същия момент в Ирландия, страна, която е със значително по-малко население от нас, са доставени 769 606 хиляди дози грипна ваксина. Това нещо безспорно се отразява и върху имунизационния обхват. В повечето от страните на Европейския съюз вече се отчита имунизационен обхват по отделни групи от населението, за които е показана имунизацията – това е изискване на Европейската комисия – и проучванията на проект „VENICE” показва, че при възрастните лица, които имат различна дефиниция в различните страни - у нас например това са хората над 65 години, в някои страни това е над 50, над 55, над 59, но в зависимост от тяхната дефиниция обхватът се движи между 1 процент – в страните с най-нисък обхват – до 81 – 82 процента от хората над 60 години, както е в Холандия.

Имунизационният обхват при здравните работници също доста варира, но в последния период – 2010 – 2011 г. – в Норвегия е бил 14 процента, а в съседна Румъния – отбележете – е бил почти 64 процента.

При лицата с широк медицински риск обхватът варира между 29, почти 30 до 69 процента в Холандия. Тези данни за България ние не можем да предоставим, тъй като у нас няма отделна регистрация в зависимост от показанията за имунизация.

Как стои въпросът със заплащането на имунизациите в страните от Европейския съюз? Когато става дума за лица в напреднала възраст, например над 65 години, както е в България, в преобладаващата част от страните, в този случай 15 страни – ваксината е безплатна за всички хора, които са в напреднала възраст. Безплатна е самата ваксина и прилагането на ваксините.

В някои от страните – вторият ред – ваксинирането е безплатно за определени подгрупи от това население над 65 години. Тоест, не за всички, но за някои е безплатна както ваксината, така и прилагането й. Цялата стойност се заплаща от пациента – това е в България, Австрия, Испания и Норвегия. Частично реимбурсиране за всички възрастни хора има в три държави.

Ние се очертаваме с най-строг режим на приложение на грипната ваксина.

По отношение на групите с висок медицински риск, това са всички хора с хронични заболявания, за които е показана грипната имунизация, тази таблица отново показва, че в по-голямата част от страните от Европейския съюз ваксината и нейното приложение е безплатно за всички, които се отнасят към високорисковите медицински групи. В някои страни тази имунизация е безплатна за част от хората с хронични заболявания, не за всички.

Има страни, към които се отнася и България, в които пациентите с хронични заболявания, ако решат да се ваксинират, трябва да заплатят и ваксината, и нейното прилагане. В три държави са решили компромисно въпроса, като има частично реимбурсиране за хората, за които е посочена имунизацията.

По отношение на здравните работници, горе –долу резултатите са аналогични. Сега в това отношение България е в малко по-добра позиция, защото вече има доста работодатели, които осигуряват грипна ваксина на служителите си. Под работодатели имам предвид директорите на болниците, което все пак е крачка напред.

По отношение на лицата, които живеят в домове за медико-социални грижи, при нас до по-миналата година Министерството на здравеопазването по Националната програма за пандемичен грип осигуряваше средства за закупуване на ваксина срещу грип за възрастните хора, които живеят в тези домове. За тази година нямаме информация как стоят нещата. Миналата година тези хора не бяха ваксинирани.

Вече стана дума за това, че освен че грипът е сериозен проблем и ние го осъзнаваме като такъв, има и решение и препоръки на авторитетни международни организации като Световната здравна организация, като Европейския съюз за увеличаване на имунизационния обхват със сезонна грипна ваксина, нещо, към което България също трябва да се стреми като член и на двете организации.

Категоричните препоръки на Съвета на Европа са, че всяка страна трябва да има свой план за действие или политики, които са насочени към подобряване на ваксиналния обхват, което се предвижда да стане до 2014 – 2015 г. с идеята да бъде достигнат 75 процента обхват при хората от рисковите възрастови и по медицински показания групи.

Тези планове трябва да бъдат съобразени с фактите, пропуските, слабостите и положителните неща, които има всяка една страна. Принципно в България имунизацията срещу грип е подценявана независимо от това, че ваксините представляват най-ефективната и финансово най-изгодната мярка, която може да прилага общественото здравеопазване.

Имунизацията безспорно е подценявана и в други страни по различни причини: икономически или социални, или недостатъчно добри разяснения. Но ние всички разчитаме, че през тази година, когато започна изработването на национална програма за повишаване на ваксиналния обхват, България вече ще заеме мястото си сред другите европейски страни, които имат такива национални програми.

Основните проблеми, които трябва да бъдат съобразени в програмата, са: традиционно ниският имунизационен обхват и изпадащ в лоша тенденция напоследък, съществуващата незадоволителна регистрация на извършените имунизации, особено по категории население, фактът, че имунизацията се заплаща от всички, включително от хората в напреднала възраст и тези с хронични заболявания.

Факт е, че е необходимо да се стимулират общопрактикуващите лекари по-активно да се включат в имунизацията срещу грип. И накрая нека отчетем и недостатъчната информираност както на широката общественост, така и на медицинските специалисти по отношение на заболяването от грип и значението на имунизациите срещу него.

В заключение искам да припомня това, с което започнах, и да приключим с едни много прости и непретенциозни сметки. През периода 1995 – 2001 г. в България са хоспитализирани поради пневмония общо 758 309 души, от тях са умрели 33 368. От починалите приблизително 6,6 процента са кърмачета под 1 година и 72 процента са хора над 60 години.

Само през последните пет години – от 2005 до 2011 г. – у нас са хоспитализирани 511 765 случая с пневмония. Средно годишно – над 103 000 души. Съвсем опростени и недооценяващи реалната стойност на заболяването, но, ако сметнем клиничната пътека по броя на пневмониите, излиза, че годишно се харчат над 41 млн. лв. за лекуване на пневмониите в лечебните заведения.

Тъй като аз работя в заведение за профилактика предимно, а не за лечение, обръщам парите във ваксини и трябва да ви кажа, че тези пари са над 4 150 120 грипни ваксини – повече, отколкото всъщност са необходими за България.

Позволявам си да отида и малко по-нататък. Всъщност за сега говорихме само за хоспитализираните пневмонии. В България обаче се хоспитализират над 200 000 души поради болести на дихателната система, в която влизат и част от другите усложнения, свързани с грипа. Ако сметнем, че през 2011 г. са били хоспитализирани 222 276 души, това е втората по значение група болести в България, и ако сметнем, че техните хоспитализации са били 400 лв., а за някои от клиничните пътеки те са повече, излиза, че ние всъщност сме изхарчили пари за над 8 милиона, почти 9 милиона грипни ваксини. България няма толкова население.

Мисля, че е време да обмислим въпроса да осигурим необходимите средства – не става дума за тези огромни милиони – но поне за хората, за които имунизацията срещу грип е категорично препоръчителна.

Докато националната програма разреши този въпрос – завършвам своята презентация – със състава на грипните ваксини за тази година, се обръщам с призива към тези, които са тук, да се ваксинират, и които могат да си позволят, да помогнат на своите бащи и майки и да им закупят ваксина против грип.

Благодаря ви за вниманието.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница