Заседанието започна в 11. 10 часа и бе ръководено от вицепремиера и министър на труда и социалната политика Йордан Христосков



страница1/3
Дата21.07.2018
Размер0.66 Mb.
ТипЗаседание
  1   2   3




Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Стенографски запис!



З А С Е Д А Н И Е

на

Националния съвет за тристранно сътрудничество

1 октомври 2014 година


Заседанието започна в 11.10 часа и бе ръководено от вицепремиера и министър на труда и социалната политика Йордан Христосков

ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Имаме кворум и заседанието може да започне. Така, както е обявен дневният ред, предлагам точка първа да бъде

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г.

2. Проектозакон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.

3. Разни.
Предлагам да има една точка разни, в която могат да бъдат поставени различни въпроси за следващи заседания, въпроси от оперативен характер.

Най-напред трябва да чуем становищата на Комисията по осигурителни отношения и по бюджетна политика. Затова преди да дам думата на министрите да представят съответно по точка 1 и точка 2 позицията на правителството, да чуем г-н Кирил Ананиев за обсъждането и решенията на двете комисии. Господин Ананиев.

КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря. Уважаеми господин вицепремиер и председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество, уважаеми господа министри, уважаеми социални партньори, днес сутринта от 9.30 часа се състоя съвместно заседание на Комисията по бюджетна политика и Комисията по осигурителния отношения. Двата проекта на закони за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2014 г. и Закона за изменение и допълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г. бяха представени от мен и в най-голямата си дълбочина, която е възможна в рамките на краткото време, предоставихме, естествено и време за дискусии, въпроси, дебати, предложения и т.н. След като се проведе тази дискусия, естествено, се проведе и гласуване, което показва следното: По проектобюджета на Закона за изменение и допълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса гласуваха „за“ както представителите на правителството, така и представителите на работодателските и синдикалните организации. По отношение на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 204 г., той беше подкрепен само от представителите на правителството, като не беше подкрепен от синдикатите и работодателите.

Докладвах.

ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря, господин Ананиев.

Преминаваме към обсъждане на



Точка 1

Обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Давам думата на министър Порожанов за кратко изложение по тази точка.

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Уважаеми дами и господа, изложението ми ще бъде малко по-дълго от кратко, за да ви запознаем с това, което сме направили и това, което възнамеряваме да предложим и да внесем в Народното събрание при неговото формиране.

Една от основните цели, която стоеше пред нас като финансово министерство и която беше заявена още при встъпването на служебното правителство от президента, бе да се направи анализ на финансовото състояние на бюджета, на публичните финанси и да бъде подготвен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на настоящата година, тъй като се формираха в рамките на изпълнението, а и не само в рамките на изпълнението, благодарение на много други фактори от планиране макроикономическа и друга среда, сериозни диспропорции в показателите и в параметрите по Закона за бюджета.

Три са основните компоненти, на които бих искал да се спра. Това е проблемът с приходите, разходната част, еврофондовете. Разбира се, не по-малко съществено е и отражението върху дълга и буферите, които сме предложили на вниманието на конкретния случай пред вас.

От гледна точка на проблемите с приходите, няколкократно сме коментирали, че самата бюджетна рамка беше заложена с доста амбициозни приходи на консолидирана основа – около 2 милиарда повече спрямо отчета за 2013 г. и около 1,7 млрд. повече – само на данъчните приходи. При заложена инфлация от 1,8, при заложен ръст на номиналния брутен вътрешен продукт от 1,8%. Сами разбирате, че в рамките на подобна диспропорция на ръст и залагане с над 11% на данъчни приходи това е било нереалистично още от самото начало.

Разбира се, няколко са компонентите за проблемите в приходите. Първите са нормативните. Ако в този случай заложим проблема с нереалистичното планиране в Закона за бюджета, административни – от гледна точка на състоянието на основните администрации, които се занимаваха със събираемостта на приходите, където не мога да не отбележа едно недобро функционално състояние, в което се намираше Агенция „Митници“. Не че тя в момента вече е прекрасна, но това, което се опитваме и успяваме да направим е най-вече в рамките на засилване на физическия контрол както по отношение на граничния контрол, по отношение на мобилните групи, по отношение на проверките, които се извършват на най-различни точки, включително и както в акцизните складове, така и във ведомствените бензиностанции, където масово се използва оцветено гориво с по-ниска акцизна ставка. Така че контролните функции бяха на едно не само незадоволително ниво.

Разбира се, бих искал да акцентирам и на макроикономическите проблеми, които се формираха в рамките на настоящата финансова година. Очакването за инфлацията беше тя да бъде зад рамките на годината с отрицателна стойност – минус 1,1, респективно, всички показатели, които влияят върху дефлатора, или именно върху формирането на номиналния брутен вътрешен продукт, а именно, потребление, инвестиции, съотношение на цени при внос, износ и т.н, показва, че от ръст от 1,5 се очаква дефлаторът да бъде на минус 0,1, което показва, че очакванията за номинален брутен вътрешен продукт за настоящата година е неговото намаляване до 79,178 милиарда, или с 2,4 млрд. лв. по-ниско от очакваното. Разбира се, тук има един нюанс от вчера, има преизчисление по новата методика на ЕС, която статистиката обяви, но това е вече съвсем друга тема, която тепърва ще се развива.

Разбира се, големите проблеми в приходите са най-вече и основно в приходите от внос, ДДС-то от внос. Като цяло факторите, които повлияха върху ДДС-то от внос, са, първо, намаляващите цени на основните суровини, горива, метали и други, които формират основния компонент от внос. Има изместване, безспорно, в по-голям внос, който се ориентират операторите от вътрешнообщностни доставки от Европейския съюз, отколкото от трети страни и това, разбира се, като цяло влияе върху спада на стойността на износа само за първите седем месеца от близо 6,4% по-ниско спрямо 2013 година.

Най-големият ни проблем именно е неизпълнението на ДДС от внос, което е оценено за към края на годината – това е оценка към настоящия момент – в размер на 670 милиона неизпълнение на ДДС от внос.

По отношение на акцизите оценката, която е за по-малко от 318 млн. приходи и корпоративните данъци, които горе-долу вече данъчните декларации са подадени, яснотата по отношение на размера, който се очаква до края на годината показва по-малка събираемост, около 79 млн. лв.

Бих искал да спомена и лошата прогноза, да не кажа, съвсем умишлено лоша, в прогнозирането на неданъчните приходи, приходи от дивидент за предприятията, заложен, от 100 милиона при положение, че основните предприятия, които внасят дивидент, са в енергийния сектор – държавните предприятия, а енергийния сектор при потиснатите цени през 2013 г., продължаващи през тази година доскоро, фактически той формираше по-скоро дефицити, отколкото печалби, които биха били източник за дивидент. Само тук недооценката е билзо 45 млн. лв. И още друго нещо необяснима – заложена вноска от БНБ от 105 милиона при положение, че е било ясно, че тя ще бъде не по вече от 64 милиона. Тук отново имаме 40-50 милиона, 40 и няколко милиона по-малко вноска.

Така че като цяло това, което се опитахме в рамките на служебното правителство е именно да подорбим контрола в рамките на събираемостта. Успяхме да възстановим комуникацията и координацията, доколкото е възможно за един месец, между Агенция „Митници“ и НАП по отношение на размяна на информация, размяна на информация най-вече и в контекста на проследяване на акцизните стоки, когато излязат от акцизните складове и тяхната реализация в рамките на страната, където масовата практика беше особено за горивата, те да преминават през много прекупвачи и да се губи дирята от гледна точка на събиране на ДДС по тези стоки. Това нещо е възстановено вече в рамките на тази комуникация. Разбира се, периодично сме обявявали, засилихме и физически контрол по отношение на вноса на селскостопански продукти, хранително-вкусова промишленост, най-вече и след проблемите, които се появиха от нарасналия внос след ембаргото за износ към Русия.

Като цяло, оценката за несъбиране на приходите спрямо заложените (отново искам да подчертая) е към 1,061 на консолидирана основа.

От друга страна, спрямо 2013 г. очакваната по-голяма събираемост е някъде в разликата на консолидирана основа от тези 2 милиарда, която споменах, или между 800 и 900 милиона ще бъдат събрани повече, но не е реалистично да залагаме по-оптимистична прогноза за приходните агенции. Разбира се, в никакъв случай не бих искал да кажа, че приходните агенции са в едно перфектно функционално състояние, че те извършват по най-добрия начин тяхната дейност по събиране, контрол и т.н. Безспорно, от друга страна, Вие сте представителите на бизнеса, Вие сами виждате какво е състоянието на икономиката и нейната възможност да генерира доход, приходи и възможност да бъде данъкоплатец в по-сериозен размер или в по-добра събираемост.

Следващият компонент, който е важен и съществен за проблемите с бюджета, е именно разходната част. Предполагам, че по-голяма част от вас са запознати, че при формирането на бюджета за 2014 г. още при неговото планиране, за да бъде осигурен ресурс за Програмата за инвестиции и растеж в размер на 500 млн. лв., са намалени средно около 12% бюджетите на министерствата и ведомствата още към онзи момент.

Съвсем логично е при подобна мярка, разбира се, и стартиране още от началото на годината на 5-процентен буфер към всички, задържане на 5% от вече намалените бюджети, съвсем нормално е да бъдат предприети мерки за оптимизиране на разходите – дали ще са структурни, дали ще са в някакви реформи, но такова нещо, както знаете, не се е случвало. Точно обратното, имаме фактори, които нагнетяват натиск върху разходите. Най-същественият пример е в Министерство на вътрешните работи, където увеличението на възнагражденията на допълнителните плащания и осигуровките, което беше прието в средата на годината, тоест със задна дата и фактически недостигът по бюджета на Министерство на вътрешните работи по оценка, която направихме, е около 170-175 млн. лв.

Разбира се, тук ще направя допълнение, което пропуснах. Веднага след назначаването на г-н Ананиев като заместник-министър ние стартирахме разговори с абсолютно всички бюджетни ведомства, първостепенни разпоредители, за да видим къде се намират те във възможността да приключат финансовата си година с вече намалените бюджети. Като казвам вече намалените бюджети, трябва да допълня и другите 5% с актуализацията на бюджета, която се направи в края на месец юли в последните дни на предходното Народно събрание.

Фактически министерствата и ведомствата в рамките на разходните тавани бяха ограничени с около 22%, като много добре знаете, че последните 5% се кумулираха в последните четири месеца, където ефектът е доста по-тежък. Разбира се, наша първостепенна задача беше да направим комуникация, за да видим къде са недостизите, какво се очаква като проблематика за приключването до края на годината. Разбира се, в рамките на разговорите бяха поставени доста по-амбициозни искания, което почти в инаги се случва и в бюджетна процедура, но това, което чисто експертно в Министерството на финансите успяхме да обединим министерствата и да редуцираме, намира своето отражение и в рамките на законопроекта, който е предложени.

Ние сме разписали във вече окончателния вариант за Министерски съвет, качен днес на страницата, и предложението, което е за увеличение на разходите на първостепенните разпоредители с 448 млн. лв. – разписано е вече и адресно по министерства, аз ще си позволя много набързо да ви го кажа, тъй като това е една от темите, която е разписана и в мотивите към Закона за бюджета.

Ще си позволя в момента само да маркирам министерства. Ако имате допълнителни въпроси по същността, която е заложена в министерствата, ще обясним допълнително.

В тези 448 млн. лв. са заложени допълнително за Министерство на вътрешните работи до 125,7 милиона.

Министерството на труда и социалната политика – до 50 млн. лв. Тук, разбира се, основно е в рамките на разширената база за социално подпомагане на всички правоимащи в рамките на помощите, които се получават през Агенцията. Разбира се, тук е и частичната добавка, която сме заложили от необходимостта да се увеличи енергийната помощ в рамките на едно увеличение на тока в следващите месеци. Разбира се, до края на годината.

Министерството на здравеопазването – където са заложени допълнително 24 млн. лв., основно в рамките на спешната помощ, в рамките на издръжката на психиатричните и другите болници, които са на директна издръжка към Министерството на здравеопазването.

Министерство на регионалното развитие – 16,400.

Министерството на земеделието и храните – 16,400.

Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията – до 14,700.

Министерство на отбраната – до 10 милиона.

Висш съдебен съвет – до 10 млн.

Министерството на правосъдието – до 5 милиона.

Министерството на културата – до 4 млн. лв.

Министерство на външните работи – до 3 млн. лв.

Държавен фонд „Земеделие“ – 92 млн. лв.

Тук бих искал да направя едно маркиране за фонд „Земеделие“. Основният проблем, който се появи в рамките на недостига във фонд „Земеделие“, е абсолютно неразумното управление на заложения ресурс за национални доплащания и държавни помощи. В бюджета на фонда бяха заложени 263 милиона – аналогична сума на 2013 година. През 2013 г. бяха разплатени всички помощи в рамките на земеделския сектор: тютонопроизводство – 70 млн. лв., овцевъдство, говедовъдство, свиневъдство и т.н. – всички помощи в животновъдството, плодове и зеленчуци и други държавни помощи, докато в 2014 г. не бих казал по погрешка, но абсолютно небалансирано изразходване, като бяха предоставени 40 млн. повече за тютюнопроизводителите като субсидия и бяха платени 30 млн. лв. национални доплащания на площ над директните плащания които така или иначе съвсем не са малки като ресурс, който се предоставя. Всъщност през октомври и ноември, когато се изплащат националните доплащания в овцевъдството и говедовъдството, където почти всяка година размерът е около 60-65 млн. лв., в момента там има една голяма нула именно поради надценяването на плащанията, което е извършено в рамките на тези отрасли, които посочих.

Остава един последен ред – подпомагане на финансирането на европейски проекти и други разходи до 77 милиона, в което се включват много допълнителни разходи, които биха се очаквали както по отношение на проблеми с общините по финализирането на плащанията в зависимост от финансови корекции, които биха се налагали, разбира се и по инфраструктурни и други разходи, които и в момента стоят неразплатени, бих дал случая „Хемус“, където се наложи да предоставим на „Автомагистрали „Черно море“ допълнително средства. Предполагам, темата ще бъде актуална и след един-два месеца. Така че това е разшифровката, по-подробно описана и в мотивите, която ние допълнихме в рамките на тези дни от стартирането на разговорите както с вас, така и с политическите партии, така и с финансисти и икономисти.

Това е в контекста на разходната част по държавния бюджет, и то най-вече заради редуцираните разходи, които се извършиха. Разбира се, в никакъв случай не искаме да кажем, че това са разходи, които се насочват в системи, които са реформирани. В следващият бюджет ако не предприемат, и то в най-разходноориентираните сектори, необходимите мерки, реформи, организационни или каквото и да е – това е вече политика, която се прилага от партиите, които ще спечелят, които ще формират правителства, които ще прилагат и ще изпълняват бюджета, следващият бюджет отново ще бъде със същите проблеми в едни нереформирани бюджетни сектори. Вие много по-добре ги знаете, тъй като последните реформи, които се извършиха в много от секторите, бяха вече преди доста години.

Разбира се, идентифицирам голям проблем с европейските фондове. От една страна е хубаво че влизат европейски средства, че влизат инвестиции, но това, което вече се върна като бумеранг, е в рамките на проблемите, които вървят след одитите, след санкциите и сед налагането на финансовите корекции.

Както знаете, в момента имаме спрени: оперативна програма „Околна среда“, имаме спрени две оси по регионално развитие. Колегите от „Околна среда“ от Министерски съвет работят доста усилено и спазват всички изисквания и срокове по отношение на екшън плана за отварянето на програма „Околна среда“. В момента управляващият орган вече показва и в момента това се одитира, че всички контроли, процедури и изисквания се спазват. В момента се извършват одити на плащанията, които в момента се извършват и това ще бъде допълнително чекирано от комисията. Нашите очаквания са в рамките на след изборите, началото на октомври- началото на ноември за позитивно решение за отваряне на „Околна среда“ при положение, че и българската страна е дала принципно съгласие за санкцията, която да бъде, за съжаление, неразделна част от решението за отварянето на програмата. Така че в рамките на усвояването на европейските средства по „Околна среда“ основно са спрени 378 млн. лв. Те са спрени още при спирането на програмата. В момента разходите които ще бъдат направени и се извършват до средата на октомври и които ще бъдат заявени към комисията, отново са в рамките на около 350 млн. лв. Нашето очакване - както знаете, ние предоставяме заемообразно ресурс на Национален фонд, за да може да извършва тези плащания, които очакваме да бъдат възстановени до края на годината след отварянето на програмата.

Оценката, която е за абсолютно всички оперативни програми в рамките на Национален фонд. Две думи за Национален фонд. Те имат разходен таван около 3,3 млрд. лв. в рамките на осигуряването на финансирането по Ви програми, които се финансират от там, заложеният дефицит на фонда е към 400 млн. лв. именно от баланса на приходите и разходите. Оценката, която е към момента е, че още около 200 млн. лв. ще се появят като дефицит в рамките на касова основа вече в конкретния случай, тъй като европейските средства се емитират на касова основа. На начислена основа дори и да имаме невъзстановени средства, те не се отразяват на дефицита. Така че нашата оценка е за допълнително към 200 млн. лв., които ще бъдат на касова основа в Националния фонд. Разбира се, тези 200 млн. лв. са при едно оптимистично, но смятам, реалистично допускане, че програма „Околна среда“ ще бъде отворена и ще ни бъдат възстановени тези безумни до 700-800 милиона лева, които ще бъдат направени като разходи.

Допълнителният разход за Националната здравноосигурителна каса – той ще бъде отделна тема.

Това са основните проблеми, които се визират като проблематика на бюджета.

Това, което сме направили и сме предложили, е абсолютно експертно, без абсолютно никаква натиск или комуникация за едно или друго нещо по какъвто и да е политически признак. Внасяме тези предложения, за да покажем каква е картината в момента и за да не се създадат проблеми в работата на администрациите – нереформираните администрации – до края на годината, че това нещо като оценка трябва да бъде покрито, за да не се формират допълнителни задължения. Формирането на задължения отново ще си остане като дефицит на начислена основа. Тази оценка по казва, че на ниво държавен дефицитът е 2,846 млрд., или 3,6% от брутен вътрешен продукт на ниво на консолидирана фискална програма процентът е 4% или 3,152.

Оценката ни е по критериите за начислена основа на ЕВРОСТАТ, от 2010 г. методологията е на начислена основа около 3,6% от брутен вътрешен продукт.

Разбира се, бих искал да маркирам няколко неща, свързани с отраженията върху тези параметри върху фискалния резерв, върху дълга. Тук, за съжаление, по необходимост трябва да замесим и публичните финанси в темата с банковия сектор.

Две думи за фискалния резерв. В момента е 8,2 милиарда. Толкова горе-долу беше и в началото на служебното правителство. Това е сума, формирана в рамките на дългови операции, които се извършват от 2008 г. От 2008 г. ние не сме имали излишък по бюджета, който да формира допълнителен ресурс за фискалния резерв. Другият източник за фискалния резерв – това са приходи от приватизация, частично от концесии, където знаете, през последните години кой знае какви големи приходи не са се получили. Така че оценки за това колко е голям фискалният резерв, колко е заварен и т.н. – всичко е дълг. Няма нещо, което да е свързано с нещо, което е дало друг източник за формирането на фискалния резерв. Тези 8,2 милиарда по разчетите, които има Министерството на финансите, служат за покриване на дефицита, който е по сегашния Закон за бюджета, действащия закон с дефицит от 1,470 млрд. Заплащанията по плана за покриване на дълговете до края на годината – те не са много, те са под 1 милиард, заплащанията по външния дълг от 1,700 млрд. в месец януари, заплащанията в месец януари – 1,100 млрд. близо за директните плащания, които ще се възстановят през март месец – това са директните плащания в селскостопанския сектор. И един дефицит, който винаги се формира в началото на годината поради това, че приходите се забавят, между 500 и 800 милиона лева. Това е дефицит за заплащане на пенсии и т.н.

Така че тези 8,2 млрд. горе-долу са разписани (ще ползвам жаргона) с панделка, така че в края на месец януари фикалният резерв да има една наличност от около 3,5 – 3,8 млрд., за да не се слиза в нива, които са под, и никога не е слизано по-надолу. И да е слизано, то е било, както се казва, за дни.

Ние в момента можем да ползваме този фискален резерв, но това означава месец януари да бъде оставен под напрежение именно с тези плащания, особено по външния дълг. Ако се появи проблем, и без това в момента не сме най-атрактивната дестинация като финансова дестинация от гледна точка на финансов интерес, затова ние считаме, че трябва в рамките на годината, кумулирайки допълнителния дефицит, който се предлага от 1,6, той е 1,6, защото касата се покрива от собствен източник, от 1,6 допълнително като разход, към него добавяме необходимостта от префинансиране на предоставена финансова помощ към банкова институция – няма да назовавам името й – по конкретна, макар че тя е публична тайна, която изтича в края на месец ноември. Тя ще бъде възстановена в размер на 1,200 млрд., но ще трябва да бъде префинансирана в рамките на сума под 1 млрд. Това е заложено и в плана за преструктуриране на тази институция, което е изпратено в Европейската комисия за съгласуване. Не е реалистично да смятаме, че тя може да бъде възстановена, без да има сериозен проблем. Разбира се, това е оценката и на БНБ и този план за преструктуриране в момента се разглежда от Европейската комисия, който след като бъде одобрен, той ще бъде публикуван в рамките на едно експозе – не целият, разбира се. Така че тук залагаме една сума, която да се дофинансира и това, което кумулира дефицит плюс тази сума – към 2,5 млрд. и въпросния буфер от 2 млрд. Въпросният буфер от 2 милиарда – ще кажа защо е 2 милиарда. Не сме изчислили точно. Двата милиарда, първо, бяха заложени като предложение от предходния кабинет като сума. Тази сума 2 милиарда кореспондира и с остатъка от одобрената помощ от Европейската комисия, която е 3,3 за ликвидна подкрепа в банковия сектор. Да, тя може да бъде и 2, може да бъде и 3, може да бъде и по-малко. Въпросът е дали ще се наложи тя въобще да се ползва и при какви условия.

Различните варианти за ползване на тези 2 милиарда – ще си позволя да ги кажа, тъй като те са много дебатирани. Те прозират и в закона, и в мотивите. Без да предопределяме с това нещо какво бихме желали, какво смятаме или какво трябва да стане.

В случая за банката в особен надзор. В хипотеза на отнемане на лиценз след месец или два, когато то ведомства се случи – затова казвам, че всичко е много условно, - е ясно, че гаранционният фонд за защита на влоговете трябва да влезе и да изплати по сегашна оценка около 3,6 – 3,7 милиарда. Самият гаранционен фонд има недостиг от около 1,6, който недостиг е в следните хипотези за осигуряване на финансиране. Излизане на гаранционния фонд с облигационна емисия на вътрешния пазар за тази сума. Затоав ние предвиждаме тя да бъде гарантирана от държавата. Затова има опция за даване на държавна гаранция за гаранционния фонд в рамките до 2 милиарда. Да, можем да го напишем 1,7, можем да го напишем точно да се изчисли и затова е „до“. До 2 милиарда, като без държавна гаранция те трудно биха могли да привлекат този ресурс. Защо? Първо,приходите на гаранционния фонд са около 250 милиона годишно от вноските на банките, които влизат като приходи във фонда. Бяха 290 преди поставянето на две банки под особен надзор. Така че самият фонд в рамките на своята ликвидност е препоръчително да има държавна гаранция, за да се получи тази емисия. Освен това, държавната гаранция ще подобри и цената на емисията от гледна точка на лихвите.

Заложена е и опция, тъй като сме в непрекъсната комуникация с гаранционния фонд, почти всяка седмица се събираме на експертно ниво да коментираме казуса. Ако тази емисия по тяхно опасение те успеят да направят до 1 милиард, другите 700 милиона да се дадат като финансиране от централния бюджет. Но тези 700 са в тези 2 милиарда. Те не са на друго място. така че ако това е хипотезата или сценарият, който би се получил, това са буферите, които сме заложили в закона.

В случай, че не е това, а се приеме оздравителен план, в който, знаете, в момента има заявен инвестиционен интерес надяламе се той да бъде сериозен и да има предоставяне на сериозна ликвидност, финансиране за рекапитализация и финансиране за ликвидност на банката, която не изключваме да бъде поискана в рамките на оздравителния план някаква допълнителна ликвидност от държавата. Не го изключваме от гледна точка на това, че така или иначе, напрежението, което би се появило може би в рамките на отварянето на банката, да предизвика тази необходимост.

Разбира се, затова тази сума е много условна. Тя не казва „това ще бъде подкрепата“, няма да бъде подкрепата“. Затова и нашето мнение в конкретния случай е, че всяка една подобна програма за рекапитализация, преструктуриране в конкретния случай, освен оценката на БНБ, която така или иначе трябва да направи, трябва да бъде оценена от международни консултанти, които и в момента консултират банковите проблеми, кризи в много от страните на Европейския съюз. така че оценката на една подобна програма за нейната жизненост и това, че тя би се случила, а не само да се одобри и после да се чудим какво правим след три месеца, е крайно необходима и това е наша позиция. Само като информация, в момента сме в дебат с БНБ кой трябва да наеме, защото наше мнение, на Министерството на финансите е, разбира се, че това си е работа на БНБ да си наеме такъв консултант, но ако те не го направят, не изключвам възможността в един момент това да го направи и правителството, защото подобна оценка, може би и не само по този случай, би се налагало да се направи. Така че това са хипотезите на заложените до 4,5 - 1,7 в рамките на дефицита – 1,6 в рамките на дефицита, до 2,5 за продължаване на ликвидната подкрепа на въпросната финансова институция, която има ликвидна подкрепа в момента, и един буфер от 2 милиарда. Това е предложението, което сме анонсирали, което абсолютно експертно сме прогнозирали и сме направили като предложение.

Тъй като се опитах да представя доста обширно нещата, разбира се, има много теми, които бихме могли да представим допълнително, но по-добре да влезем в дискусия.

Благодаря.

ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря на министър Порожанов за компетентното и пространно изложение по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2014 г. всъщност преследваме две основни цели с предложението за таи актуализация. Едната е да може до края на годината институциите да функционират нормално и да изпълняват своите задължения и второто направление е държавата включително и по линията на оперативните програми, да може да се разплаща със своите съконтрагенти, което от своя страна означава заетост, възнаграждение за работниците, съхраняване на бизнеса. Това са двете основни прости цели на тази актуализация.

Започваме излагане на позиции, въпроси от страна на социалните партньори, без да налагаме някакво време, да се ограничаваме в някакво време в изказванията. Моля просто за самоограничение. Освен това, също може да задавате и въпроси към останалите участници от страна на правителството по тази точка. тук съм поканил и господин Бисер Петков – независимо че е управител на Националния осигурителен институт, независимо че не разглеждаме бюджета на ДОО. Тук е и заместник-министър Теменужка Петкова, а по втора точка по Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса е доктор Румяна Тодорова. Моля просто при изказванията на отделните организации в Националния съвет за тристранно сътрудничество да проличи ясната позиция – подкрепя, не подкрепя, частично подкрепя – за да може протоколът, който ще бъде съставен от това заседание на националния съвет да бъде обективен и да отразява позициите на всички организации. Заповядайте.

ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин Христосков. Уважаеми господин вицепремиер и председател на НСТС, уважаеми господин министре на финансите, уважаеми господин министър на здравеопазването,

От името на всички социални партньори, четирите представителни на национално равнище организации на работодателите и двете представителни на национално равнище организации на работниците и служителите, напоследък известен като форматът 4+2, съм упълномощен да заявя следното във връзка с представения законопроект за актуализация на държавния бюджет на Република България за 2014 г. в едно с придружаващите го мотиви.


Каталог: document library
document library -> Saveti government bg
document library -> Saveti government bg
document library -> Saveti government bg
document library -> Усъвършенстване на системата за оценка на изпълнението
document library -> Saveti government bg
document library -> Saveti government bg
document library -> Saveti government bg
document library -> Отчет за 2011 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия 2006 2020 г
document library -> Доклад Проучване на добри практики за механизмите за определяне размера на държавните такси. Кралство Испания


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница