Заседанието започна в 11. 10 часа и бе ръководено от вицепремиера и министър на труда и социалната политика Йордан Христосков


Проектозакон за изменение и допълнение на Закона за Националната здравноосигурителна каса



страница3/3
Дата21.07.2018
Размер278 Kb.
#76967
ТипЗаседание
1   2   3

Проектозакон за изменение и допълнение на Закона за Националната здравноосигурителна каса.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Доктор Ненков, заповядайте за изложение по проекта на Закон за изменение и допълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
МИРОСЛАВ НЕНКОВ: Уважаеми господин вицепремиер, господин министър на финансите, госпожи и господа, служебното правителство смята да предложи на следващото Народно събрание промяна на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Тази промяна ще позволи Националната здравноосигурителна каса ще позволи здравната каса да използва преходния си остатък, който е наличен към момента в рамките на 100 милиона лева до края на тази година. Тези 100 милиона лева ще бъдат използвани в четири направления: за здравноосигурителни плащания на болници, за медицинска помощ – 50 милиона лева; за лекарствена терапия на злокачествени заболявания – онкологичната терапия – 15 милиона лева. За здравноосигурителни плащания на медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ 10 милиона лева и за здравноосигурителни пращания за лекарствени продукти за домашно лечение и диетични храни за специализирани медицински цели 25 милиона лева. Националната здравноосигурителна каса в лицето на нейния оперативен управител и Надзорния съвет са използвали ресурси, заложени в правилата за функциониране на здравната каса и в нейния бюджет. Опитали са предвиждат да компенсират част от този недостиг, като примерно планирано намаление на разходите за административна издръжка 5,5 милиона лева, налични средства от резерв, включително и за непредвидени неотложни разходи в рамките на 56 милиона лева. По § 8 на преходните и заключителни разпоредби по Закона за Националната здравноосигурителна каса други здравноосигурителни плащания в размер на 16 милиона лева. Тоест, с това искам да покажа, че управлението на здравната каса не иска пари просто така, за да си върже бюджета до края на годината, а е мислило в посока на опит за компенсация на този недостиг.

Благодаря Ви, уважаеми колеги.

ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви, доктор Ненков.

Доктор Тодорова, имате ли да допълните нещо?

РУМЯНА ТОДОРОВА: Благодаря, господин вицепремиер.

Уважаеми господа министри, уважаеми участници в Тристранния съвет. Искам да дам няколко подробности, за да подчертая думите на д-р Ненков – министърът на здравеопазването. Още когато се формираше проектобюджета на касата за 2014 година ние в нашите мотиви казахме, че така зададените параметри на бюджета няма да достигнат. В Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за пръв път тази година беше записано, че към 30 юни касата трябва да даде отчет и анализ за изразходваните средства. Този анализ, който ние направихме юни месец за наше задоволство, като хора, които се занимаваме с аритметика и математика доказа, че недостигът, който предвиждахме октомври миналата година се оказа, че сто процента сме познали, което идва да покаже, че зададените параметри от нас, са базирани не просто ей така гледайки в тавана, а сме проследили тенденциите в последните три години, които показват ясно, че недостигът в болничната помощ, преразходът е с около 200 милиона на година. Освен това трябва да подчертаем, че медицината е дейност, където се пипне на едно място то дава отражение след година, две, три и това показват действията, които са правени в последните години.

В Закона за бюджета на касата рефлектират няколко закона – Закона за здравето, Закона за лечебните заведения, Закона за публичните финанси, който влезе тази година в сила от 1 януари, Закона за здравното осигуряване и ред нормативни и поднормативни документи. Трябва да Ви кажа с прискърбие, че много от тях се бият помежду си. Това неминуемо води върху финансовата дисциплина и финансовия ресурс. Като пример веднага мога да дам Закона за здравното осигуряване и Закона за публичните финанси. Според Закона за здравното осигуряване Касата заплаща всички извършени дейности, независимо дали те са качествено или некачествено извършени. Важното е, че те са извършени от лечебното заведение. Законът за публичните финанси обаче казва, че Касата не може да поеме допълнителни задължения освен тези фиксирани в закона. Затова четете по медиите, че много дела касата е загубила, тя е загубила от дела, заведени в предходни години, когато по някакъв повод е спряно плащане. Съдът не се интересува от това защо е спряно плащането. Съдът се интересува от това, че дейността е извършена и м Закона за здравното осигуряване така пише. Това е само един пример да покажа за какво става въпрос, но в момента такова дело се води за 10 милиона. Нали разбирате какво означава, ако касата загуби това дело. Това е прецедент и оттук нататък ще има съдебна практика.

Освен това в лекарствената политика механизмите, които съществуват не позволяват касата да влияе върху финансовата дисциплина по какъвто и да е начин. Позитивният лекарствен списък се определя извън касата. Националният съвет по реимбурсиране и цени е също извън касата. В тази област касата е просто един платец, да не говорим, че рецептата зависи от лекаря, който изписва лекарствата. Той прави комбинацията, естествено в много случаи той е заинтересован да изпише най-скъпата терапия. Тук наистина касата нищо не може да направи.

Освен това, през 2012-2013 година в бюджета на касата здравноосигурителните плащания влизат за покриване медикаменти, които са изключително скъпи. Това са медикаментите за редките болести и медикаментите за злокачествените заболявания. Като пример ще посоча само две цифри. Когато редките болести се финансират от Министерство на здравеопазването ресурсът, заделян за тях е 10 милиона. В момента Националната здравноосигурителна каса покрива 60 милиона за редки болести. Когато се прехвърлят онкопрепаратите към касата министерството заплаща 132 милиона за всички лекарствени продукти в извънболничната и болничната помощ, за диспансерно наблюдение на онкоболните. В касата 90 милиона са заделени само за онкопрепарати. В момента тази цифра отива към 200 милиона. Без какъвто и да е механизъм касата да ограничи каквото и да е било, знаете сферата колко е чувствителна.

Прехвърлени са и доста дейности. Интензивните дейности – всички знаем, че там един пациент може да струва и 200 хиляди за месец. Той може да стои 5 дни, може да стои 3 месеца или половин година в лечебното заведение. Хемодиализата също е прехвърлена за финансиране от касата. И когато казвам, че в Закона за бюджета на касата рефлектират много други закони имам предвид точно това. В Закона за здравето и то умишлено е записано, че държавата се грижи, както за редките болести, така и за онкологичните, така и за интензивното лечение и хемодиализата законът е имал нещо предвид. Това не може да бъде дадено в ръцете на един фонд, независимо дали е частен, държавен, осигурителен или застрахователен. Това е грижа на държавата, защото държавата има механизмите да финансира тези дейности.

Разсъждавайки в този дух аз питам дали е спазен принципа за солидарността, който е водещ в Закона за здравното осигуряване? При положение, че в касата навлизат изключително скъпи дейности, които са свързани с малък контингент солидарен ли е принципът. Когато стегнем до другият принцип за достъп до медицинска помощ там има още една цифра. Само в София и Пловдив са съсредоточени 48% от мощностите в българското здравеопазване. Равен достъп ли има българският гражданин, осигуреното лице за медицинска помощ? Какъв е достъпа на живущите във Видин и Силистра до тази дейност? Във Видин и Силистра вече има само по една болница в цялата област.

Много примери мога да дам в това отношение, но нека да се върна на Закона за Националната здравноосигурителна каса. Толкова ясно са очертани вече тенденциите и изкривяванията в здравеопазването, че ако не се вземат наистина спешни законодателни мерки 2015 година ще бъде още по-тежка от 2014 година, защото тази година е по-тежка от това, което заварих през 2013 година.

В тази връзка още октомври месец касата чрез Надзорния съвет започна да изпраща в Министерство на здравеопазването сигнали и мнения и предложения какво трябва да се случи. Параграф 8, за който говори министър Ненков са онези 100 милиона, които добре си спомняте, че бяха извадени извън бюджета на касата и точно под натиска на касата те бяха вкарани в бюджета на касата и бяха под условие. Те ще бъдат разрешени за използване само ако се предложат краткосрочни мерки. От предложените краткосрочни мерки трябва да заявя, че само касата си свърши работата. Това, което беше в нашите правомощия ние сме го направили. Какво направихме? Под изключително силен натиск от наша страна беше променена Наредба № 40, Наредба № 10, с която ние успяхме поне по средата на годината да не влизат нови медикаменти, защото миналата година от 1 юли в здравноосигурителните плащания по отношение на лекарствата влязоха изключително скъпи медикаменти, които струваха на касата няколко милиона. Не искам да засягам темата за натиска от страна на пациентите. Пак ще припомня, че в края на миналата година ние бяхме наречени убийци, защото отказахме да покрием един медикамент съвършено нов, почти непознат в България, който касата на секундата трябваше да започне да заплаща.

Другите неща, които направихме освен по отношение на нормативната база вътре в самата институция по отношение на информационните ни системи изключително затегнахме контрола, вкараха се много нови контроли, но това са подробности, които касаят вътре институцията. Не искам да Ви занимавам, само ще кажа, че те водят до намаляване субективизма при отчетите на договорните партньори и засилване ролята на електронните технологии.

Другото, което направихме пак въпреки настояването в Закона за здравното осигуряване в чл. 45 да се даде възможност на Касата да договаря допълнително рабати, да не притискаме фирмите за намаляване стойностите на лекарствата, тъй като те започнаха да излизат от страната, такава промяна в закона не беше направена и ние на добра воля, привиквайки фирмите успяхме да договорим някои допълнителни отстъпки под формата на рабати, които също ще спестят няколко милиона по отношение на лекарствата.

Никаква финансова дисциплина касата не може да въведе, защото тя няма правомощията. Касата е с изключително орязани права по отношение на контрола. Контролът се извършва по Закона за административните нарушения и на базата на милионите, които ние заплащаме санкциите са смешни. Така че актуализацията за нас е изключително важна до края на годината, тъй като тя рефлектира върху най-беззащитната част от населението болните.

По отношение на контрола отново сме поели ангажимент въпреки, че контролът е завишен до максимален предел отново с помощта на Агенция „Медицински одит“, с която имаме подписано споразумение, с НАП работим заедно, с Института по обществено здраве също имаме подписано споразумение, така че максимално в рамките на това законодателство допълнително каквото може от страна на контрола да бъде направено. Но пак искам да подчертая, че тези сто милиона задължително трябва да бъдат вкарани в бюджета на касата, тъй като това означава, че догодина следващият бюджет ще бъде натоварен с този дефицит, както беше и тази година – 97 милиона от средствата за бюджет 2014 бяха за покриване на дефицит.

Това е накратко. Готова съм да отговарям на всякакви въпроси.

Благодаря.

ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря, д-р Тодорова.

Уважаеми социални партньори имате думата за становища. Припомням, че има подкрепа от страна на двете комисии.

ИВАН КОКАЛОВ: Уважаеми господа министри, уважаеми колеги социални партньори, ще бъда кратък, тъй като присъствах вчера на едно такова заседание, в което се обсъждаше перспективата за реформа. Благодаря на д-р Тодорова, тъй като ние тези милиони ги гласуваме, за да може да оцелее здравната система, а не за да направим реформата. Ние тези неща сме си ги казали много, дано следващите политици и парламентаристи да направят необходимите реформи в законодателството, включително в преструктуриране на системата, за да могат парите да стигат и да не се формират такива дефицити. Причините са много, не сме се събрали да си говорим за причините.

Въпросът е, че този ресурс е необходим, за да можем да разплатим дейността. Права е д-р Тодорова, че ние плащаме за дейност, не плащаме за това, че лекуват болните. Тя в едно изказване скоро беше казала, че плащаме за да издържаме болниците, не плащаме затова, че се лекуват пациентите. Такава е нормативната база, такива са възможностите на каса, надзор, управите и т.н. Но нека все пак, след като и вчера толкова неща се изговориха ние също имаме много неща, които сме предлагали, дебатът за реформата и за необходимите промени върви много отдавна, но няма да скрия, че много лични корпоративни интереси спират част от тези болезнени мерки, защото за да недостига ресурсът мога съвсем спокойно да оневиня и управителя на Надзорния съвет не защото ние погрешни решения взимаме. Напротив, всеки ден се плюе срещу членовете на надзора и управителя, от време на време министърът е по-встрани, не говоря конкретно за д-р Ненков, но по принцип министърът отговаря за здравеопазването като цяло. За минали събития говоря, когато се воюваше безсмислено между двете институции и когато се взимаха погрешни решения, включително ще направя една ретроспекция за документа, който гледахме, не можеш да решиш в средата на годината при гласуван бюджет да вдигаш заплати на някого си. Да, хубаво е сигурно, политически, всякак. Същото се случваше в здравеопазването – в средата на годината променяме, включваме нови лекарства или пък променяме Наредба № 40, включваме нови дейности, обаче парите същите. Казвам откривам, че промените ги четох, подкрепям всичко. В началото бях малко сърдит, то знам, че мога да разчитам на господин Ананиев, защото се познаваме отдавна, разбрах неговата хватка и я поддържам за стоте милиона, защото тя е чисто финансова, макар че много ми се искаше да бъдат 117. Но след като са сто не е лошо да са и сто, ще се справим. Още повече, че вчера някои депутати и кандидат депутати вече ме увериха, че един друг наш член на надзора ще положи усилия, та току виж приходите станали даже повече от тези, които са написани.

Така, че аз като представител на ръководството на КНСБ и пряк участник във всичките тези далавери, в добрия смисъл на думата, на касата подкрепям актуализацията на бюджета в този вид, тъй като имам доверие на експертите, които са готвили тези документи поради факта, че има едно точно разпределение къде отиват. Много ме е страх утре някой да не каже, че сме написали толкова тук, като недостигът за друго е еди как си, но ние сме гъвкав надзор и сигурно ще се справим. А иначе не влизам в дебат за нормативната база, защото той ще си отнеме много време. Но има действително такива решения, с които се чудиш какво да правиш. От една страна ние сме длъжни да платим, защото ще ни осъдят и се е случвало. От друга страна имаше един предишен финансов министър, който казваше, че поведе от определеното да не харчим. От другата страна стоят едни директори на мастити болници, като част от тях се вживяват като собственици, забравят че са държавни болниците и които постоянно плюят как надзорът спирал парите, ще ни съдят и т.н. Но всеки в различната си отговорност сигурно мисли по различен начин.

Аз съм тук, както каза моят началник като представител на една организация, която представлява хората, които плащат, не малка част работници и служители и бизнеса. Ние сме всъщност основните плащачи в тази каса и затова винаги съм казвал, че тя трябва да е обществена, а не с преимуществено управление на държавата, както беше до скоро. Няма да влизам в това дали мястото на пациентите е там да взимат решения как се харчат парите. Може би през новият мандат ще се преборим да засилим контрола с тях, да не идват да лобират за пари.

Благодаря Ви.

ВИКТОР СЕРОВ: Уважаеми господа министри, уважаеми колеги, ние като Асоциация на индустриалния капитал не възразихме в комисията да бъде актуализиран бюджета на касата водени и единствено само от съображението, че при сегашната нормативна база касата няма как да не плати. Тук д-р Тодорова много улесни моето изказване, защото тя всъщност обясни защо касата е безпомощна – нещо, което трябваше аз да се опитвам да обосновавам в моето изказване. За съжаление нещата наистина стоят така. Системата е останала на автопилот не заради това, че примерно Надзорният съвет на касата не си върши работата. Обратното –хората правят каквото е по силите им. А защото в крайна сметка сегашното законодателство не позволява на касата да осъществява ефективен контрол върху разходите на системата. Само един пример. През 2009 година – 2 милиарда 472 милиона бюджет на касата за разходи. През 2010 – 2 милиарда 572 милиона. През 2011 – 2 633 милиарда. През 20120 – 2 633 милиарда. През 2013 – 2 710 милиарда и 2014 – 3.048 милиарда. През 2015 година вероятно ще бъде със същия темп. Разликата между предишната и настоящата година е 12,75% ръст на фона на здравна услуга в най-добрият случай запазила качеството на тази от миналата година.

Мина леко това със 100-те милиона, защото тези пари не са пари на касата, те са от предишната актуализация. Господин Ананиев много добре знае – от предишната актуализация от миналата година. Или казано с други думи – ако към тези 100 милиона прибавим тези 225 от юли и сложим тези 56 от преизпълнение на здравни вноски, обърнете внимание – имаме преизпълнение, се получава една цифра от около 370-380 милиона ръст.

КИРИЛ АНАНИЕВ: Тези пари не са от последната актуализация. Тези пари са наличности на Националната здравноосигурителна каса по сметки в БНБ към 1 януари 2014 година.

ВИКТОР СЕРОВ: Уточних, стоте милиона не са последната актуализация, но те са от актуализацията на 2013 година, защото Вие, господин Ананиев, тогава не бяхте зам.-министър. Ние знаем тук, членовете на тристранката, какво се е обсъждало. Тоест, става дума за 370 милиона и нека никой да не си прави илюзии, че това не са пари плюс разходие на държавата. От там са, да знаете, 370 милиона. Ако действително не се предприемат мерки за това да се променят законите и законодателството догодина нещата ще изглеждат наистина още по-зле, тъй като процесите са неуправляеми и това трябва да е ясно на всички. Касата е само един констататор на събитията и жертва по някакъв начин, защото в съда делата обикновено се печелят от взискателите.

Завършвам с това, че ние не възразяваме, защото си даваме сметка за какво всъщност става дума. Но дебело подчертаваме, че така не може да продължава.

Благодаря.

ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Други изказвания по проекта за актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса? Няма.

ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Конфедерацията на труда „Подкрепа“ подкрепя актуализацията, която се предлага и целите, за които се предлага. Бих припомнил, че тези перманентни недостизи в Националната здравноосигурителна каса си имат и своя повод отпреди, един министър на финансите доста пари прибра от хората преди време и ние сега се чудим как да му оправим бакиите.

Благодаря Ви.

ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Ако няма други изказвания позволявам си да направя следното заключение по тази точка, че представителните организации на работодателите, на работниците и служителите подкрепят внесения за съгласуване Закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.

Мисля, че това заключение изцяло потвърждава проведената дискусия.

Минаваме към точка „Разни“

Някои неща вече се казаха в точка „Разни“. Заповядайте.

Не отговорих на въпроса на господин Велев за минималната работна заплата, за минималните осигурителни доходи.

Минималната работна заплата, подготовката на законопроекта за държавния бюджет за 2015 година, както и на останалите бюджети е в рамките на 3-годишната прогноза, която има в Министерство на финансите 380 лева, което естествено също е в хода на съгласуването на тези законопроекти независимо от това в какъв формат, с кое правителство подлежи на дискусии и на съгласувания по-нататък.

Тъй като има различия по обсъждането, формата и мястото на обсъждане на минималните осигурителни доходи си позволявам да проведа допълнителни разговори с всеки един от социалните партньори относно необходимостта дали сега да го внесем или да се обсъжда в този формат, както до сега е било. Няма нищо нередно, просто едно право на министъра на труда, като право на предложения, а не право на последно решение. Знаете, че последното решение е на Народното събрание. Там се гласува това предложение № 1 към чл. 8 от Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. Но ще проведа допълнителни разговори и при настояване ще обсъдим отделно независимо от правилата, които до сега са съществували.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ: В изказването си направих предложение и бих искал да чуя и от Вас и от финансовия министър до къде и как върви чисто технически подготовката на бюджет 2015 година и свързаните закони, има ли възможност да обсъждаме някакъв проект в рамките на следващите седмици, докато служебният кабинет е в действие или по-скоро ще го обсъждаме със следващото правителство, за да можем да се ориентираме?

РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Господин Ананиев ще даде подробности на какъв етап е процедурата. Тук вече може би ще навлезем в противоречие с правомощията си, така че нашата цел е да подготвим съгласно процедурата варианта такъв, какъвто е.

Разбира се това, което е много важно – ние реално ще работим върху преоценената макрорамка, по която подготвяме актуализацията на бюджета, защото това, което беше заложено в 3-годишната прогноза изключително не е реалистично. Там отново имахме още 2 милиарда приходи над тези планирани за 2014 година. Така че ще работим с актуалната прогноза, която е доста по-рестриктивна.

КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин министър.

Господин Димитров, правителството си е взело решение и е приело процедурата, графика, задълженията и отговорностите на институциите в този процес в подготовката на бюджета за 2015 година и 3-годишната бюджетна прогноза за 2015-2017 година. Вече изтече срокът, в който министерствата и ведомствата и другите институции си представиха своите проектобюджети и в момента се прави анализ и преценка на тези предложения в Министерство на финансите от ресорните дирекции. След това има продължаване на графика, дискусии, дебати, разговори и т.н. Всъщност ние си работим заедно, като едно нормално правителство. А разбира се след като дойде новото правителство ние ще го запознаем с всички тези неща. Може би то ще продължи самата процедура в зависимост от деня, в който бъде назначено. Няма никакво забавяне по отношение на процедурата. Гледа се професионално и отговорно на този процес.

ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Има ли други изказвания по точка „Разни“? Ако няма, благодаря Ви, уважаеми социални партньори за добронамерения тон и конструктивните предложения. До нови срещи!


(Заседанието завърши в 13.55 часа№
СТЕНОГРАФИ:

Юлия Димитрова



Красимира Николова

Стенограма, Националния съвет за тристранно сътрудничество – 01.10.2014 г.

Каталог: document library
document library -> Saveti government bg
document library -> Saveti government bg
document library -> Saveti government bg
document library -> Усъвършенстване на системата за оценка на изпълнението
document library -> Saveti government bg
document library -> Saveti government bg
document library -> Saveti government bg
document library -> Отчет за 2011 г. За изпълнение на националната стратегия за демографско развитие на република българия 2006 2020 г
document library -> Доклад Проучване на добри практики за механизмите за определяне размера на държавните такси. Кралство Испания


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница