Защитни съоръжения на гражданската отбрана. Норми за проектиране

Изтегляне 1.72 Mb.

страница	1/8
Дата	14.04.2017
Размер	1.72 Mb.
	#19184

1 2 3 4 5 6 7 8

Глава първа ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1.
Чл. 5.
Чл. 11.
Чл. 16.
Глава втора ОБЕМНО-ПЛАНИРОВЪЧНИ И КОНСТРУКТИВНИ РЕШЕНИЯ Раздел I СКРИВАЛИЩА Чл. 18.
Чл. 30.
Чл. 38.
Чл. 40.
Чл. 42.
Чл. 45.
Чл. 50.
Чл. 53.

ЗАЩИТНИ СЪОРЪЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНСКАТА ОТБРАНА. НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ
Утвърдени със Заповед № РД-14-02-29 от 20.01.1983 г. на Министерство на строителството и архитектурата, в сила от 1.09.1983 г.
"Защитни съоръжения на Гражданската отбрана. Норми за проектиране" са разработени от Научноизследователския строителен институт (НИСИ) съвместно с инженерните органи на Гражданската отбрана на НРБ въз основа на "СНиП II-11-77 Строительные нормы и правила. Защитные сооружения гражданской обороны", като са спазени и всички действуващи у нас нормативни документи.
"Защитни съоръжения на Гражданската отбрана. Норми за проектиране" заменят "Правилник за проучване, проектиране и строителство на скривалища III, IV и V категория и пунктове за управление на обектите I и II категория" от 1971 год. и "Указания за проектиране и строителство на сградни противорадиационни укрития" от 1976 год.
Глава първа

ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Тези норми трябва да се спазват при проектирането на новостроящи се и реконструиращи се защитни съоръжения на Гражданската отбрана (скривалища и противорадиационни укрития), разполагани и приспособявани за тази цел на производствени, спомагателни, жилищни и обществени сгради и други обекти на народното стопанство, а така също при проектирането на отделностоящи скривалища като вкопани съоръжения.
(2) Защитните съоръжения на Гражданската отбрана са предназначени за защита на укриващите се от въздействията на оръжията за масово поразяване във военно време и задължително се използуват в мирно време за нуждите на народното стопанство.
(3) Скривалищата се подразделят на категории, а противорадиационните укрития - на групи, съгласно приложение № 1.
(4) При проектирането на защитни съоръжения на Гражданската отбрана, както и при реконструкция на съществуващите, освен тези норми трябва да се спазват и другите нормативни документи, утвърдени от Министерството на строителството и архитектурата, отнасящи се за проектирането на сгради и съоръжения.
Чл. 2. (1) Скривалищата се проектират и изграждат в подземната част да новостроящите се сгради и обекти. Допуска се при липса на възможност за проектиране на скривалищата в сградите, след съгласуване с Щаба на Гражданската отбрана на Р България, проектирането на отделностоящи скривалища - подземни или надземни (с под, разположен под нивото на терена на не по-малко от 1,5 м), като самостоятелни съоръжения.
(2) След съгласуване с щабовете на Гражданска отбрана, се проектират противорадиационните укрития в подземните и партерни етажи на производствени и спомагателни сгради на предприятията, здравни заведения, обществени и жилищни сгради.
Чл. 3. (1) Помещенията на защитните съоръжения, разположени в сградите или в отделностоящи вкопани съоръжения, трябва да се определят с оглед на тяхното използуване в мирно време, като площта на тези помещения, предназначени за използуване в мирно време, не трябва да превишава площта, необходима за защитните съоръжения.
(2) В защитните съоръжения трябва да се предвижда медицински пункт с площ от 9 кв. м за 150 души укриващи се, като за всеки 100 укриващи се над 150 души допълнително площта на медицинския пункт се увеличава с 2 кв. м.
Чл. 4. (1) Защитните съоръжения, разположени в подземните и партерните етажи и като отделностоящи съоръжения, следва да се използуват в мирно време, като:
1. санитарно-битови помещения (гардеробни, съблекални, съблекални с душове и умивални);
2. помещения за културно-просветни нужди (учебни кабинети, клубове за политическа просвета и други);
3. производствени помещения, в които се извършват технологични процеси, несвързани с отделянето на вредни течности, пара и газове, опасни за хората, които не изискват естествено осветление и са безопасни в противопожарно отношение;
4. технологически транспортни и пешеходни тунели;
5. помещение за дежурни електротехници, свързочници и ремонтна бригади;
б. гаражи за моторни превозни средства;
7. складови помещения за негорими материали, а така също за горими и негорими материали в горим амбалаж при наличие на автоматична противопожарна система;
8. помещения на търговията и общественото хранене (магазини, столове, бюфети, кафенета, закусвални);
9. спортни помещения (зали за спортни занимания и стрелбища);
10. помещения за битово обслужване на населението (работилници, ателиета, приемателни пунктове, кантори, фотопунктове);
11. спомагателни помещения на лечебните заведения (освен за балнеологически нужди).
(2) Освен за горепосочените помещения, защитните съоръжения могат да се използуват в мирно време и за други цели, след предварително съгласуване с Министерството на народното здраве, Министерството на вътрешните работи и Щаба на ГО на НР България.
Чл. 5. Привеждането на помещенията, използувани в мирно време, в режим на защитно съоръжение се предвижда в срокове, посочени в приложение № 1.
Чл. 6. (1) Капацитетът на защитните съоръжения се определя като сума от местата за сядане (на първо ниво) и за лежане (на второ и трето ниво) и се приема най-малко за 150 човека. Нивата са в общата височина, на защитното съоръжение.
(2) Проектирането на скривалища с капацитет по-малък от 150 човека се допуска в изключителни случаи по искане на съответните министерства (ведомства), при съответна обосновка и съгласуване с Щаба на ГО на НР България в съответствие със заданието за проектиране.
(3) Противорадиационните укрития трябва да се разполагат:
1. за 10 човека и повече в наличните сгради и съоръжения в зависимост от площта на помещенията за укриване.
(4) Капацитетът на скривалищата за болни, които не могат да бъдат транспортирани, и противорадиационните укрития за учрежденията по здравеопазването се определя съгласно приложение № 2. Капацитетът на скривалищата се приема не по-малък от 80 човека. За болници с вместимост 500 легла и по-малко, скривалищата за болни, които не могат да бъдат транспортирани, да се предвижда за група близкостоящи болници.
Чл. 7. (1) Заданието за проектиране на защитни съоръжения се явява съставна част от заданията за проектиране на нови и реконструкцията на действуващите предприятия, сгради и съоръжения.
(2) В заданието за проектиране на защитни съоръжения, като допълнение към общите изисквания, се посочва категорията (групата) на защитните съоръжения, количеството на укриващите се мъже и жени, режимите на вентилация и предназначението на помещенията в мирно време.
Чл. 8. (1) Заданията за проектиране и Предварителните проучвания (ПП за скривалища се съгласуват на заседанията на Експертния технико-икономически съвет (ЕТИС) при Щаба на ГО на НР България.
(2) Работните проекти за скривалища се съгласуват в работен (делови порядък от специалистите по съответните части - членовете на ЕТИС при Щаба на ГО на НР България.
(3) Контролът по планирането, проектирането и строителството на защитни съоръжения се осъществява от Щаба на ГО на НР България, управленията "Архитектура и благоустройство" при ОНС и отделите "Капитално строителство" при министерствата и централните ведомства.
(4) Всички проектни материали за скривалищата са съставна част от цялостния проект на обекта и подобекта, но се оформят като самостоятелен раздел.
Чл. 9. (1) Скривалищата трябва да се разполагат в места с най-голямо съсредоточаване на укриващия се персонал. Радиусът на събиране на укриващите се трябва да се определи съгласно приложение I. В случаите, когато извън този радиус на събиране се оказват укриващи се групи, укриването им трябва да се предвижда в близки скривалища, които имат преддверие-шлюз във входа.
(2) Скривалищата трябва да се разполагат:
1. сградните - под сгради с най-малка етажност между строящите се на дадената площадка;
2. отделностоящи - на разстояние от сградите и съоръженията, не по-малко от тяхната височина.
Чл. 10. (1) Скривалищата трябва да се проектират вкопани в земята. Долната част на покривната плоча на скривалищата трябва да се разполага не по-високо от нивото на съществуващия терен. Котата на пода на скривалището трябва да бъде по-високо от най-високото ниво на подпочвените води с не по-малко от 0,5 м.
(2) При високо ниво на подпочвени води се допуска котата на пода на скривалището да бъде по-ниско от котата на подпочвените води, като се вземат мерки за понижаване на нивото им, а долната част на покривната плоча да се разполага над нивото на терена със засипване на излизащите стени и плоча със земна маса. Вкопаването на скривалищата (нивото на пода) трябва да бъде не по-малко от 1,5 м от нивото на терена.
(3) При наличието на високи подпочвени води, на скални породи за фундиране и на гъста мрежа от инженерни комуникации, строителството на отделностоящи надземни скривалища се допуска при технико-икономическа обосновка. Тези скривалища трябва да се проектират от монолитен стоманобетон с покрити стени и покрив със земна маса. Трябва да се предвиди хидроизолация на ограждащите конструкции на скривалищата. При високо ниво на подпочвените води да се предвиди дренаж, който да понижава нивото на водата под това на скривалището.
Чл. 11. Не се допуска прокарване на транзитни инженерни комуникации за сгъстен въздух, газо- и паропроводни и В и К инсталации през скривалищата.
Чл. 12. (1) При проектирането на сградните скривалища в производствените и спомагателните сгради на предприятията трябва да се предвижда засипване със земна маса върху покривната плоча със слой до 1,2 м. В нея при необходимост да се прекарат инженерни комуникации, положени в инсталационни канали.
(2) Допуска се да не се засипват със земна маса сградните скривалища в жилищните и обществени сгради, когато с покривната плоча и с откритите участъци на стените се осигурява нужната защита срещу проникваща радиация и срещу високи температури при пожари.
(3) За отделностоящи скривалища върху покривната плоча трябва, да се предвижда насипване със земна маса в слой с дебелина не по-малка от 0,5 и не повече от 1,0 м при откос 1:2.
Чл. 13. Разстоянията между помещенията, приспособявани за скривалища, и между технологичните инсталации с взривоопасни продукти трябва да се определят в съответствие с приложение 1, но да не бъдат по-малки от противопожарните междини, нормирани от другите нормативни документи, утвърдени или съгласувани с МСА и ПСТН (Противопожарни строително-технически норми) - ДИ "Техника", София, 1978 г.
Чл. 14. Противорадиационните укрития трябва да се разполагат в помещения, намиращи се в подземните и приземните етажи и сутерените. Допуска се те да са в изолирани помещения на първите етажи на надземните тухлени (каменни) сгради, при минимални разходи на труд и средства за тяхното оборудване.
Чл. 15. Към помещенията, приспособявани за противорадиационни укрития, се предявяват следните изисквания:
1. външните им ограждащи конструкции да осигуряват необходимата кратност на отслабване на гамаизлъчването;
2. отворите в ограждащите конструкции да бъдат подготвени за затваряне при преминаване на помещението към режим на укриване;
3. помещенията да бъдат разположени близо до местата на пребиваване на по-голяма част от укриваните.
Чл. 16. Нивото на пода на Противорадиационните укрития трябва да бъде с не по-малко от 0,2 м по-високо от най-високото ниво на подпочвените води.
Чл. 17. (1) Не се допуска през помещенията на противорадиационните укрития прокарването на транзитни и свързани със системата на сградата газопроводни мрежи, паропроводи, тръбопроводи с прегрята вода и сгъстен въздух. Прокарването на транзитни отоплителни тръбопроводи, водопровод и канализация през помещението на противорадиационните укрития се допуска при условие, че те са монтирани в пода или коридорите, отделени от помещението на противорадиационното укритие със стени с граница на огнеустойчивост 0,75 часа.
(2) Допуска се през помещението на противорадиационните укрития прокарване на тръбопроводи за отопление и вентилация, водоснабдяване и канализация, когато тези тръбопроводи са свързани с общата система на инженерното оборудване на сградата и имат спирателни кранове след влизането и преди излизането от линията на херметизация.
Глава втора

ОБЕМНО-ПЛАНИРОВЪЧНИ И КОНСТРУКТИВНИ РЕШЕНИЯ
Раздел I

СКРИВАЛИЩА
Чл. 18. В скривалищата трябва да се предвиждат основни и спомагателни помещения:
1. Към основните се отнасят помещенията за укриване, пунктовете за управление и преддверията - шлюзове, а в скривалищата за лечебните заведения - така също и операционно-превързочните и предоперационно-стерилизационните;
2. към спомагателните (помощните) се отнасят филтровентилационните помещения (ФВП), санитарните възли, защитените дизелови електрически станции (ДВС), входовете и изходите (преддверията и помещенията пред преддверията), а в скривалищата за лечебните заведения - така също закусвалните и санитарните стаи.
Чл. 19. (1) Нормата за площта на основното помещение за един укриващ се е 0,5 кв. м при двуетажно и 0,4 кв. м при триетажно разположение на наровете. Вътрешният обем на помещението трябва да бъде не по-малък от 1,5 куб. м за укриващ се:
1. при определянето на обема за един укриващ се трябва да се вземе под внимание обемът на всичките помещения в зоната на херметизация, с изключение на тези за дизеловите електрически централи, преддверията и разширителните камери;
2. площта от основните помещения, заемана от демонтирането и неизползуваното за скривалището оборудване, не влиза в нормата за площ за един укриващ се.
(2) Нормата на площта на помещенията с основно и спомагателно предназначение в скривалищата на лечебните заведения трябва да се приема съгласно таблица 1 като нормите за площта на помещенията за болни се приемат с оглед разположението на болничните легла:
1. 80% на два етажа и 20% на един етаж в помещенията с височина 3 м.
2. 60% на два етажа и 40% на един етаж в помещенията с височина на 2,5 м.
Чл. 20. Височината на помещенията на скривалищата трябва да се приема в съответствие с изискванията за тяхното използуване в мирно време, но не по-малко от 2,2 м от нивото на долната част на издадените части от конструкцията, покриваща скривалището.
Чл. 21. (1) Местата за сядане за укриващите се трябва да се предвиждат - височината на пейките от първия етаж трябва да бъде 0,45 м, на наровете от втория етаж - 1,4 м и от третия етаж (при височина на помещенията 2,9 м в повече) - 2,15 м от пода. Разстоянието от горния етаж до плочата или издадените части от конструкциите трябва да бъде не по-малко от 0,75 м.
(2) Броят на местата за лягане трябва да се приема равно на:
1. 20% от вместимостта на съоръжението при двуетажно разположение на наровете;
2. 30% от вместимостта на съоръжението при триетажни разположение на наровете.
Таблица 1

	Площ на помещенията в кв. м
Помещения	при вместимост
	на скривалищата
	До 150 легла	От 150 до
		300 легла
1	2	3
1. За болни (на един укриващ се):
при височина на помещенията 3 м и повече	1,9	1,9
при височина на помещенията 2,5 м	2,2	2,2
2. Операционно-превързочна	20	25
3. Предоперационно-стерилизационна	10	12
4. Закусвалня с помещение за затопляне на храната	16	20
5. Санитарна стая за дезинфекция на нощните гърнета и
и съхранение на отпадъците в контейнери	7	10
6. За медицинския и обслужващия персонал
(на един укриващ се)	0,5	0,5

Чл. 22. Ширината на преходите и коридорите трябва да се приема съгласно таблица 2.
Таблица 2

	Разстояния в м в
Нормативи за:	скривалищата, разполагани:
	в предприя-	лечебните
	тията	учреждения
1	2	3
1. Ширина на проходите на нивото на пейките
за сядане между:
- напречните редове (при брой на местата в един
ред не повече от 12)	0,7	-
- надлъжните редове и челните части на напречните редове	0,75	-
- надлъжните редове (при брой на местата в един ред
не повече от 20 и при едностранно излизане)	0,85	-
2. Разстояние между болничните легла при:
- двуетажно разположение	-	1
- едноетажно разположение	-	0,6
3. Пространство между редовете:
- напречни	0,9	-
- надлъжни	1,2	-
4. Ширина на проходите между редовете легла	-	1,3
5. Ширина на коридорите	-	2,5

Чл. 23. (1) В предприятия с брой на работещите в най-голямата военновременна работна смяна 200 човека и повече трябва да се предвижда пункт за управление на предприятието.
(2) В предприятия с брой на работещите в най-голямата военновременна работна смяна до 200 човека, в скривалището вместо пункт за управление трябва да се оборудва телефонна и радиотранслационна точка на свързване с местния щаб на Гражданската отбрана.
(3) Пунктът за управление да се разполага в едно от скривалищата, в него трябва да има защитен източник за електроснабдяване.
(4) Работната стая и стаята за свръзка на пункта за управление трябва да се разполагат близо до единия от входовете и да се отделя от помещенията да укриваните с негорими прегради с граница на огнеустойчивост 1 h.
(5) Общият брой на работещите в пункта за управление на предприятието трябва да се приема след съгласуване със специалния отдел на съответното ведомство. Нормата за площ за един работещ е 2 кв. м.
Чл. 24. (1) Обработка на стените, таваните и подовете на помещенията на скривалищата трябва да се предвижда в съответствие с изискванията на нормативните документи в зависимост от предназначението на помещенията в мирно време. Не се допуска измазване на таваните и стените на помещенията.
В конструкциите от сглобяеми стоманобетонни елементи фугите между елементите трябва да бъдат замонолитени за гарантиране въздухонепроницаемостта им.
Забележка: Надлъжният ред се приема по дългата страна на помещението, а напречният - по късата страна.
(2) Повърхностите на стените на помещенията на скривалищата за лечебните заведения трябва да са шпакловани и боядисани с блажна боя в светли тонове с матова повърхност. Не се допуска облицоване на стените с керамични, или други плочки.
(3) Подовете в операционно-превързочната трябва да се покриват с допустими за използуване в този вид помещения синтетични материали в светли тонове.
Чл. 25. (1) Площта на помощните помещения на скривалищата да се приема съгласно приложение 3.
(2) Филтровентилационните помещения (ФВП) трябва да са до външните стени на скривалищата и да се разполагат близо до входовете или аварийните изходи.
Размерите на ФВП трябва да се определят в зависимост от габаритите на оборудването и площта, необходима за неговото обслужване.
Чл. 26. (1) Санитарните възли трябва да се проектират отделно за мъже и жени. Броят на санитарните прибори се приема съгласно таблица 3.
Таблица 3

	Брой на укриващите се на един
Санитарни прибори	прибор в скривалищата,
	разположени
	в предприя-	към лечебните
	тията	заведения
1	2	3
1. Клозетно клекало в тоалетните за жени	75	-
2. Клозетно клекало и писоар (или 0,6 м уличен
писоар) в тоалетните за мъже (два прибора)	150	-
3. Изливник за медицинския и обслужващия персонал	-	20
4. Мивки при санитарните възли (не по-малко от
една на санитарен възел)	200	100

(2) Ширината на прохода между двата реда тоалетни кабини или между реда кабини и разположените срещу тях писоари трябва да бъде 1,5 м, а между крайния ред тоалетни кабини и стените иди преградата - 1,1 м.
Чл. 27. Помещенията за дизелови електрически централи трябва да се разполагат до външната стена, като се отделят от другите помещения с негорима стена (преграда) с граница на огнеустойчивост 1 h. Входът на дизеловите електрически централи от скривалищата трябва да бъде снабден с преддверие с две херметични врати, отварящи се по посока към помещенията за укриване.
Чл. 28. (1) Размерите на отворите и проходите в помещенията, приспособявани за скривалища, трябва да отговарят на изискванията на тези норми и на изискванията в зависимост от тяхното предназначение в мирно време.
(2) Броят на входовете трябва да се определя съгласно приложение 1, в зависимост от вместимостта на скривалището и броя на укриващите се, но не по-малко от два входа. При вместимост на скривалището до 300 човека се допуска да се направи един вход, а за втори вход трябва да служи аварийният (евакуационният) изход във вид на тунел с вътрешни размери на напречното сечение 1,8х2 м и с отвор за врата с размер 0,8х1,8 м.
Чл. 29. (1) Броят на изходите от производствените сгради, водещи към скривалищата, разположени извън тези сгради, се определя аналогично на входовете на скривалищата. Общата ширина на изходите от сградата трябва да бъде не по-малка от сумарната ширина на входовете в скривалището. Допуска се в качеството на изходи от сградата, наред с обикновените изходи. да се приемат и подемно-обръщателните врати за транспорта, снабдени с устройства за автоматично и ръчно отваряне.
(2) Подемно-обръщателните врати за транспорт без устройства за ръчно отваряне не се вземат под внимание при определянето на пътищата за евакуация от сградата.
Чл. 30. Входовете трябва да се предвиждат в противоположните страни на скривалищата, като местата им се избират с оглед посоката на движение на главните потоци укриващи се.
Чл. 31. (1) Допуска се входовете в помещенията, приспособявани за скривалища, да се устройват през общите стълбища при условие, че в тези помещения няма складове за леснозапалими материали, гардероби и работилници за ремонт на облекла и обувки.
(2) Когато в помещенията, приспособявани за скривалища, има леснозапалими материали, гардеробни и работилници за ремонт на облекла и обувки, изходът към първия етаж трябва да се предвижда през отделни стълбища, водещи до първия етаж.
(3) Допуска се за изход да се използува общото стълбище, като за тези помещения се създават обособени изходи навън, отделени от останалата част на стълбището с плътни огнеупорни ограждащи конструкции с граница на огнеустойчивост не по-малко от 1 h.
(4) Складовите помещения трябва да имат отделен вход от общия вход на предприятието.
Чл. 32. (1) За скривалища с вместимост 300 човека и повече трябва да се предвижда преддверие-шлюз при единия от входовете. За скривалища с вместимост от 300 до 600 човека включително се предвижда еднокамерно, а в скривалищата с по-голяма вместимост - двукамерно преддверие-шлюз.
(2) За скривалища с вместимост над 600 човека се допуска устройване при двата входа на еднокамерни преддверия-шлюзове.
(3) Площта на всяка камера на преддверието-шлюз при ширина на отвора за врата 0,8 м трябва да бъде 8 кв. м, а при ширина 1,2 м - 10 кв. м.
(4) Във външната и вътрешната стена на преддверието-шлюз трябва да се предвиждат защитно-херметични врати, съответствуващи на категорията на защита на скривалищата. Защитно-херметичните врати трябва да се отварят навън по посоката на евакуацията на хората и срещу въздушната ударна вълна, така че платната на вратите да се притискат с уплътнителите върху касите.
(5) В скривалищата на лечебните заведения с вместимост до 200 човека се устройва еднокамерно, а при по-голяма вместимост - двукамерно преддверие-шлюз.
Чл. 33. (1) Всички входове на скривалищата, освен тези, които имат преддверия-шлюзове, трябва да бъдат оборудвани с преддверия.
(2) Вратите в преддверието трябва да се предвиждат: във външната стена защитно-херметична, съответствуваща на категорията на защита на скривалището и на типа на входа, а във вътрешната стена - херметична. Вратите трябва да се отварят по посока на евакуацията на хората.
(3) На входните отвори, които трябва да бъдат оборудвани със защитно-херметични и херметични врати в мирно време, трябва да се поставят врати, отговарящи на изискванията за експлоатация на сградите и на противопожарните норми.
Чл. 34. (1) Общата ширина на стълбищните рамена във входа трябва да бъде 1,5 пъти, а на наклонените рампи 1,1 пъти по-голяма от общата ширина на отворите за врати.
(2) Наклонът на стълбищните рамена трябва да се приеме не повече от 1:1,5, а на наклонените рампи - 1:6.
(3) Ширината на шлюза, ширината и дължината на преддверието преди и след шлюза при разтварящи се врати, трябва да бъде с 0,6 м по-голяма от ширината на плота на вратата.
(4) В скривалищата на лечебните заведения трябва да се приема:
1. ширината на преддверието пред шлюза и шлюза - 2,5 м, на преддверието след шлюза - 1,8 м;
2. Дължината на шлюза и на преддверието след него 4 - 4,5 м и на преддверието преди шлюза - 1,8 м.
Чл. 35. (1) Помещенията, приспособявани за скривалища, трябва да имат един авариен (евакуационен) изход, който се разполага съгласно таблица 4: авариен (евакуационен) изход във вид на тунел с вътрешен размер на напречното сечение 1,8х2 м. При това излизането от скривалището в тунела трябва да става през преддверие, оборудвано със защитна, защитно-херметична херметична врата с размер 0,8х1,8 м или 1,2х1,8 м, ако от тук се вкарва дизел-агрегата.
Таблица 4

Отдалечаване на изхода

Сгради

в м при височина hп

0,5 м

1,2 м

Производствени едноетажни

0,5 H

Производствени многоетажни

0,5 H

Административно-битови корпуси, жилищни сгради

0,5 и +3

Чл. 36. (1) При условие че не се предвижда вкарване на дизел-агрегат през аварийния изход, допуска се същият да се изгради във вид на вертикална шахта, която излиза над терена и е покрита. При това аварийният изход трябва да съединява със скривалището чрез тунел. Вътрешните размери на напречно сечение на тунела и шахтата трябва да бъдат 0,9 х 1,3 м.
(2) Изходът от скривалището към тунела трябва да се оборудва със защитен, защитно-херметичен и херметичен капак.
Чл. 37. (1) Аварийните шахтови изходи трябва да излизат над терена с височина hп - 1,2 м или 0,5 м в зависимост от отдалечаването на изхода. Частта от изхода над терена трябва да бъде съответно защитена.
(2) Отдалечаването на изхода от сградите, в зависимост от височина hп и типа на надземната сграда се приема съгласно таблица 4, като с Н е дадена височината на сградата в м.
(3) При отдалечаване на шахтовите изходи на разстояние по-малко от посочените в таблица 4, тяхната височина трябва да се приема по интерполация между стойностите 0,5 и 1,2 м или 1,2 м. Височината на шахтовия изход в обхвата на контура на разрушената сграда трябва да е hп = 0,15 и (м) за производствените многоетажни и на hп = 0,25 Н (м) за административно-битови и жилищните многоетажни сгради.
(4) В стените на шахтовия изход с височина 1,2 м трябва да се предвиждат отвори с размер 0,6 х 0,8 м, снабдени с жалузни решетки, отварящи се навътре. При височина на шахтовия изход под 1,2 м в плочата трябва да се предвижда метална решетка, отваряща се надолу с размер 0,6х0,8 м.
(5) Допуска се в условията на сгъстено градско застрояване при съответна технико-икономическа обосновка във входовете, съчетани с аварийните изходи, да се предвиждат шахти със стълбищни рамене и защитни, защитно-херметични врати с размер 0,8 х 1,8 м.
(6) При отдалечаване на аварийния изход на разстояние, равно на височината на сградата, допуска се вместо шахтов изход да се предвиждат стълбищни рамена на ниво с повърхността на земята.
Чл. 38. Входовете и аварийните изходи трябва да бъдат защитени от атмосферни валежи и повърхностни води.
Чл. 39. (1) Конструкциите на помещенията, приспособявани за скривалища, трябва да осигуряват зашита на укриващите се от въздействието на ударна вълна, йонизиращи излъчвания, светлинно излъчване и от топлинно въздействие при пожари.
(2) Помещенията, приспособявани за скривалища, трябва да бъдат херметични.
(3) Херметизирането на помещенията, налягането на въздуха вътре в скривалищата при II и III вентилационен режим (при херметизирани отвори, затворени клапани на вентилационните системи, кранове и вентили на водоснабдителните и канализационните системи), се извършва в зависимост от кратността на въздухообмена, който трябва да бъде не по-малко от стойностите, посочени в таблица 5.
Таблица 5

Кратност на въздухообмена, в h

0,3

0,6

Налягане на въздуха в скривалищата с II и III

вентилационен режим в Ра

100

Чл. 40. За подовите конструкции при скривалищата може да се прилагат гредови, гъсторебрести, безгредови капителни и безкапителни скелетни конструктивни схеми.
Чл. 41. Участъци на незасипаните със земна маса стоманобетонни стени, излизащи над повърхността на земята, се допускат в изключителни случаи, а стените на входовете и незасипаните плочи с дебелина 50 см и по-малко трябва да имат топлоизолационен слой, съгласно таблица 6.
Таблица 6

Топлоизолационен слой в см

Топлоизолационен материал

при дебелина на стоманобетонните

стени и покрития, в см

Сгурия или високопещен шлак

Керамзит, тухлена зидария

Шлакобетон, керамзитобетон, сух пясък

Тежък бетон

Растителна почва

Чл. 42. Конструктивната схема на сградните скривалища трябва да се избира с оглед на конструкцията на сградата (съоръжението), в която се вгражда скривалището.
Чл. 43. Конструкцията на скривалището се оразмерява така, че при разрушаване на надземната част от действието на особено съчетание на товарите, да се запази якостта и херметичността на скривалището. С оглед на това се препоръчва конструктивните елементи на надземната част на сградите над скривалището да са ставно съединени с конструктивните елементи от скривалището.
Чл. 44. (1) При проектирането на скривалищата трябва да се предвижда освен монолитният начин на строителство и използуването на типови сглобяеми стоманобетонни елементи.
(2) За скривалищата се допуска стоманобетонни конструкции за промишлено и жилищно строителство с необходимото усилване.
(3) Външните стени на скривалищата, на които подът е разположен на 2 м и по-малко от нивото на подпочвените води, се допуска да се проектират от сглобяеми стоманобетонни елементи при създаване на сигурна хидроизолация.
(4) В случай че нивото на пода на скривалището е под нивото на подпочвените води с повече от 2 м, фундаментната плоча и външните стени на скривалището трябва да се проектират от монолитен стоманобетон с лепена хидроизолация, като се предвиждат индустриални методи за тяхното изграждане и непрекъснато изливане на бетонната смес при бетонирането.
(5) В зоните на възможно наводнение, носещите конструкции на скривалищата трябва да се проектират от монолитен стоманобетон с лепена хидроизолация.
Чл. 45. В най-напрегнатите участъци на стоманобетонни елементи, натоварени на сгъване и нецентричен натиск трябва да се предвижда усилена напречна армировка със стъпка 10-15 d.
Чл. 46. Покривните конструкции на скривалищата се проектират монолитни, сглобяеми и сглобяемо-монолитни, като се осигурява сигурна връзка със стените.
Чл. 47. (1) Стените трябва да се проектират от монолитен стоманобетон. сглобяеми стоманобетонни панели, бетонни блокове и други строителни материали, отговарящи на изискванията за якост и на изискванията, предявявани към подземните части на сградите и съоръженията.
(2) При проектирането на стени от сглобяеми конструкции трябва да се предвижда замонолитване на фугите между стенните панели и закрепването им в каналите към фундаментната плоча или ивичните фундаменти. При водонаситени почви замонолитването на фугите и закрепването на панелите трябва да става с водонепропусклив бетон (разтвор).
(3) Местата на съединяваме на стените (ъгли, допирания, пресичания), изпълнени от каменни материали и бетонни блокове, трябва да се усилват с армировка клас А-I.
Чл. 48. Съединяването на носещи стени и колоните с фундаментите трябва да осигурява пространствена неподвижност на скривалищата за монтажните и изчислителните проектни натоварваният
Чл. 49. Неносещите вътрешни стени трябва да се проектират от монолитен или сглобяем стоманобетон, бетони с леки пълнители или други огнеустойчиви материали. Тяхното съединяване към стените и колоните, а при дължина на преградите над 3 м и към плочите, трябва да се проектира, като се отчитат възможните деформации на плочите и вертикалното слягане на стените и колоните за изчислителните проектни натоварвания.
Чл. 50. Защитата на входните отвори трябва да се предвижда с помощта на защитни, защитно-херметични врати или капаци, разработени с съответствие със съответните стандарти.
Чл. 51. При входовете, осигуряващи външна връзка на даденото помещение, приспособено за скривалище, с други, трябва да се предвиждат компенсационни устройства.
Чл. 52. (1) Хидроизолацията на скривалищата трябва да се проектира в съответствие с изискванията за проектиране на хидроизолацията на подземните части на сгради и съоръжения - БДС 14825.
(2) Степента на допустимото навлажняване на ограждащите конструкции на скривалищата трябва да се приема в зависимост от предназначението на помещенията, използувани в мирно време, но не по-ниско от II категория.
Чл. 53. Хидроизолацията трябва да се съчетава с противокорозионната защита.
Чл. 54. Хидроизолацията на скривалищата трябва да се проектира от материали с качества не по-ниски от тези на:
1. битумни хидроизолационни мушами - воалит (БДС 6315), естербит, усилен воалит (ОН 10 61405);
2. каучукова хидроизолационна мушама "гумизол" - ОН 10 66019;
3. топло битумно лепило - битум БХ 80/25, отговарящ на БДС 7566.
Чл. 55. (1) В скривалищата, разположени във водонаситени почви и в зони на възможно наводнение, хидроизолацията от листови материали и от отделни листа трябва да се избира и като се изхожда от условието да се осигури водонепропускливостта й след като скривалищата се натоварят с проектните натоварвания.
(2) Хидроизолацията трябва да се конструира от такива материали, които да са в състояние да се деформират, без да се скъсат и се нарушат изолационните им свойства.
Чл. 56. Хидроизолацията върху скривалищата, които по време на експлоатацията им могат да получат значителни деформации, вследствие на което може да се очаква разкъсване на хидроизолацията, трябва да се проектира от метални листове.
Чл. 57. (1) Влизанията на инженерните комуникации в скривалищата трябва да бъдат достъпни за преглеждане и ремонт от вътрешната страна на скривалищата. Допуска се те да се обединяват, при това групировката на влизанията трябва да се прави с оглед съответните изисквания.
(2) Вбетонираните части за прокарване на кабели, въздуховоди, тръби на водопровода и топлоснабдяването и за изпускателните отвори на канализацията трябва да се проектират във вид на стоманени тръби със заварени в средната им част фланци и монтиране преди бетонирането.
Чл. 58. (1) Вбетонираните части за закрепване на защитни, защитно-херметичните и херметичните врати (капаци) и входовете на инженерните комуникации трябва да се проектират с оглед на натоварванията от въздействието на ударната вълна.
(2) При сглобяемо изпълнение на стените по периметъра на закладните части на вратите и капаците трябва да се предвиждат отвори за монтаж на щуцери за нагнетяване на циментов разтвор с разширяващ се цимент.
(3) Монтирането на касите на защитните, защитно-херметичните и херметичните врати и капаци и вбетонираните части в ограждащите конструкции трябва да се предвижда в кофража преди бетонирането.
Чл. 59. Експлоатационното налягане на въздуха при режим на филтро-вентилация трябва да бъде 50 Ра. При режим на чиста вентилация налягането на въздуха в скривалището трябва да се осигурява за сметка на превишаването на притока над изтеглянето, като стойността на налягането на въздуха не се нормира.

Каталог: data -> uploads -> documents
documents -> Наредба №55 от 29. 01. 2004 г за проектиране и строителство на железопътни линии, железопътни гари, железопътни прелези и други елементи от железопътната инфраструктура
documents -> Първа общи изисквания ч
documents -> Образец за почасово заплащане на възнаграждението
documents -> Сборник закони апис, кн. 9/2004 г., стр. 457 Глава първа общи положения
documents -> До директора на риосв пловдив и н ф о р м а ц и я

Изтегляне 1.72 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8