Защитни съоръжения на гражданската отбрана. Норми за проектиране


Раздел III ХАРАКТЕРИСТИКИ НА АРМИРОВКАТА



страница4/8
Дата14.04.2017
Размер1.72 Mb.
#19184
1   2   3   4   5   6   7   8
Раздел III

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА АРМИРОВКАТА
Чл. 111. Изборът на армировъчната стомана за стоманобетонните конструкции на скривалищата се извършва в съответствие с изискванията на глава втора на "Бетонни и стоманобетонни конструкции. Норми за проектиране" - 1980 и съгласно таблица 18 на тези норми.
Чл. 112. При изчисляването на конструкциите на скривалищата за еквивалентни статични натоварвания нормативните съпротивления на армировката се приемат съгласно глава втора - таблица 2.12 на "Бетонни и стоманобетонни конструкции. Норми за проектиране" - 1980. Коефициентът на сигурност на армировката Ка се приема за армировка класове А-I и А-II-Ка = 1,05, за клас А-III-Ка = 1,1 и за студеноизтеглена гладка клас А-Iс-Ка = 1,5.
Чл. 113. (1) Изчислителните динамични съпротивления на армировката Ra (на степен д), Ra.c (на степен д), и Ra.н (на степен д) се приемат равни на изчислителни съпротивления на армировката от таблица 19, умножени по коефициент Ку, приеман по таблица 20 като:
Таблица 18


Предназначение на армировката


Степен на


Клас на




използуване


армировката


1. Надлъжна, опънна и натискова армировка, определяна


Допуска се


A-III

чрез изчисление




A-II

2. Напречна армировка, определяна чрез изчисление

Допуска се


A-III







A-I, A-II


3. Монтажна и конструктивна армировка


Допуска се


A-II







A-I











1. В заварени скелети със стремена от армировка клас А-III, диаметърът на който е по-малък от 1/3 от диаметъра на надлъжните пръти, а така също от студеноизтеглена гладка клас А-I, стойността на Ra,c се приема равна на 260 МРа.
2. В изчислителните съпротивления Ra,c са включени, в съответствие с глава втора на НиП "Бетонни и стоманобетонни конструкции" - 1980 г., коефициенти за условия на работа на напречната армировка (стремена и огънати прътове) за действие на напречна сила.
Таблица 19





Изчислителни съпротивления на армировката при


Относително





изчисляване на еквивалентни статични натоварвания, МРа


удължение





опън







при скъсване


Вид и клас на армировката


надлъжна; напречна











б%




(стременна и огънати


напречна (стременна и














пръти) при изчисляване


огънати пръти) при


на натиск,


модул на







на наклонени сечения


изчисляване на наклоне-


Ra.н

еластичност,







за действието на огъващ


ни сечения за действието





Еа







момент, Ra


на напречна сила Ra.c











1. Горещовалцована, гладка, клас A-I


230

180

230

2.1.105

25

2. Горещовалцована, периодичен про-
















фил, клас A-II


280

220

280

2,1.10s

25-19

3. Същото клас A-III

360

290

360

2. 105

14

4. Студеноизтеглена гладка клас А-Iс

360

210

360

2.105

25


Таблица 20


Условия за използуване на


Условни

Стойности на коефициентите Ку

армировъчната стомана


обозначения


A-I и А-II


A-III

1. В зона на опън

Ку.о

1,35

1,3

2. В зона на натиск

Ку.н

1,1

1,1














(2) Изчислителните съпротивления на армировката класове А-I, А-II и А-III, дадени в таблица 19, при изчисляване на конструкциите на сгъване се умножават с коефициент на условия на работата, равен на 1,1.
Раздел IV

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА СТОМАНОБЕТОННИТЕ ЕЛЕМЕНТИ ЗА НОСЕЩА СПОСОБНОСТ
Чл. 114. Изчисляването за носеща способност на елементите на стоманобетонни конструкции на скривалищата се прави за нормални и наклонени сечения спрямо надлъжната ос на елемента. Освен това елементите се изчисляват за действието на местно натоварване (омачкване и продънване), съгласно глава трета на "Бетонни и стоманобетонни конструкции. Норми за проектиране" - 1980 г.
Чл. 115. Оразмеряването на елементите на стоманобетонните конструкции на нормални сечения спрямо надлъжната ос на елемента се прави, като се изхожда от следните предпоставки:
1. съпротивлението на опън на бетона се пренебрегва и всички опънни усилия се поемат от армировката. Напреженията в опънната армировка се приемат равни на изчислителните динамични съпротивления на армировъчната стомана при опън;
2. съпротивлението на бетона на натиск се приема равно на динамичното изчислително съпротивление на бетона, а диаграмата на напреженията в натисковата зона условно се приема за правоъгълна;
3. натисковите напрежения на армировката в натисковата зона на елементите се приемат равни на динамичните изчислителни съпротивления на армировката при натиск.
Чл. 116. (1) Определянето на вътрешните сили (огъващи моменти, надлъжни и напречни сили) в елементите на конструкцията на защитните съоръжения се извършват съгласно правилата на строителната механика от натоварванията, определени съгласно чл. 74 на тези норми.
(2) При изчисляване на статически неопределими гредови и рамкови системи за еквивалентни статични натоварвания по състояние 1а се допуска отчитането преразпределянето на усилията между опорите и полетата между осите, вследствие на пластични деформации на бетона или появяването на пукнатини. Допуска се намаляване в опорите на огъващите моменти, получени при изчисляването за еквивалентните статични натоварвания, до 50% за гредите и 30% за плочите и фундаментите.
(3) За сглобяемо-монолитните и монолитните плочи (с изключение на плочите на безгредовите конструкции) на вкопаните защитни съоръжения, изчислявани без отчитане на хоризонтални усилия, възникващи вследствие ограничаването на хоризонталните премествания на опорните сечения, носещата армировка трябва да се намали в границата:
1. с 20% при x (на степен д) <= 0,2;
2. с 15% при 0,2 < x (на степен д) <= 0,3;
3. с 10% при 0,3 < x (на степен д) <= 0,4;
4. при x (на степен д) > 0,4 влиянието на хоризонталните усилия не се взема под внимание.
Чл. 117. (1) При използуване на защитните съоръжения на предварително напрегнати стоманобетонни конструкции, граничното (разрушаващо) натоварване, отговарящо на изчислителните динамични характеристики на материалите при изчисляване на еквивалентни статични натоварвания, трябва да бъде по-голямо от натоварването, предизвикващо образуването на пукнатини в скривалищата, с не по-малко от 25%.
(2) В предварително напрегнатите конструкция, използувани за скривалища не се допуска да се използува армировка, за която относителното удължение при скъсване d е по-малко от 4%. Не се допуска използуване в скривалищата на предварително напрегнати конструкции, в които армировката няма сцепление с бетона.
Чл. 118. Изчисляването на нецентрично натиснати стоманобетонни елементи за действие на натискова надлъжна сила се извършва в съответствие с глава трета - т.т. 3.31 до 3.34 на "Бетонни и стоманобетонни конструкции. Норми за проектиране - 1980. За случая, когато ексцентрицитет на надлъжната сила е съгласно т. 1.24 на горните норми и изкълчвателната дължина на елемента lo <= 20h, изчисляването на центрично натиснатите елементи се допуска да се извършва по формула (3.35) на същите норми, като вместо Rпр, Rа.н, sа се приемат съответно Rпр (на степен д), Rа.н (на степен д) и sа (на степен д) от тези норми. Надлъжната сила е сума от продължителните и кратковременни (еквивалентни статични) натоварвания.
Чл. 119. Изчисляването на нецентрично натиснатите елементи се извършва за случаите:
1. при x°x (гр(на степен д);
2. при x (на степен д) > xгр (на степен д),
където x (на степен д) е относителна височина на бетона в натисковата зона, която се определя от изразите:

ho - полезна височина на сечението:


x (на степен д) - височина на натисковата зона на бетона при еквивалентно статично натоварване;
sа (на степен д) - напрежение в опънната армировка, недостигащо границата на провлачването.
Чл. 120. Стойността на x (на степен д) се определя по формула (3.18) от "Бетонни и стоманобетонни конструкции. Норми за проектиране" - 1980, като вместо xo и Ra се заместват с xo (на степен д) и Ra (на степен д) от тези норми, където xo (на степен д) се определя по формула (3.19). В горната формула вместо Rпр се замества с Rпр (на степен д) от тези норми.
Чл. 121. Правоъгълните сечения на нецентрично натиснати елементи от тази глава се изчисляват:
1. При

Чл. 122. (1) Оразмеряването на стоманобетонни елементи, натоварени на сгъване, се извършва по формули (3,21) и (3.22) на "Бетонни и стоманобетонни конструкции. Норми за проектиране" - 1980, като вместо Rпр, Ra.н, Rа, zб се заместват с Rпр (на степен д), Ra.н (на степен д), Rа(на степен д), zб (на степен д), от тези норми.
(2) С цел предотвратяване крехкото разрушаване на елементите, натоварени на сгъване, изчислявани по гранично състояние 1а, стойностите на xo(на степен д) се намаляват с 10 %.
Чл. 123. Правоъгълните сечения, нормални спрямо надлъжната ос на елемента, при

трябва да се изчисляват по формули (3.24) и (3.25) на "Бетонни и стоманобетонни конструкции. Норми за проектиране" 1980, като вместо Rпр, x, Ra, Rа.н, се заместват с Rпр (на степен д), x (на степен д), Ra (на степен д), Rа.н (на степен д) от тези норми.


Чл. 124. Наклонените сечения спрямо надлъжната ос на стоманобетонните елементи се изчисляват за действие на напречни сили от еквивалентните статични натоварвания при спазване на условие (3.67) на "Бетонни и стоманобетонни конструкции. Норми за проектиране" - 1980:
1. при изчисляване на гранично състояние 1а (1б) във формула (3.67) се приема коефициентът 0,45 (0,35) вместо 0,3 и Rпр се замества с Rпр (на степен д);
2. за бетони с проектна марка по-висока от Б 40 Rпр (на степен д), се приема като за Б 40.
Чл. 125. (1) Сгъваеми елементи не се изчисляват на напречни сили, ако е спазено условие (3.68) на "Бетонни и стоманобетонни конструкции. Норми за проектиране" - 1980, като Ro се замества с Ro (на степен д).
(2) Стойностите на дясната част на формула (3.68) се завишават с 25% за гладки плочи. При спазване на условието от формула (3.68) в гладките плочи напречната армировка се поставя конструктивно.
Чл. 126. Напречната армировка се определя по формули (3.69) и (3.70) от същите норми, като Ra.c, Ro се заместват с Ra.c (на степен д) и Ro (на степен д) от тези норми.
Чл. 127. За подложените на сгъване или нецентричен натиск елементи с постоянна височина на напречното сечение и армирани със стремена, дължината на проекцията на наклоненото сечение върху надлъжната ос на елемента Со, която съответствува на минималната носеща способност на елемента за напречна сила (когато няма външен товар в участъка на наклоненото сечение), се определя по формули (3.73), (3.74) и (3.75) на "Бетонни и стоманобетонни конструкции. Норми за проектиране" - 1980, като Ra.c, Ro се заместват с Ra.c (на степен д) и Ro (на степен д) от тези норми.
Чл. 128. (1) Не се допускат сгъваеми елементи без напречна армировка в конструкциите на скривалищата.
(2) В противорадиационните укрития стоманобетонните елементи без напречна армировка се допускат, като се спазва условие (3.68) на същите норми с оглед на допълнителните натоварвания.
Чл. 129. Изчисляването на плочообразни конструкции без напречна армировка за продънване от сили, които са равномерно разпределени върху ограничена площ, се извършва по т. 3.52 и формула (3.99) на "Бетонни и стоманобетонни конструкции. Норми за проектиране" - 1980 г., като Ro се замества с Ro (на степен д) от тези норми.
Чл. 130. (1) При монтиране на напречна армировка в границите на пирамидата на продънване, изчисляването се извършва по формули (3.100) и (3.101) на същите норми, като Ra.c, Ro се заместват с Ra.c (на степен д) и Ro (на степен д) от тези норми.
(2) Посочените изисквания са в сила за плочи с дебелина не по-малка от 20 см, а така също за ивични и самостоятелни фундаменти, в чашката на които се закрепват сглобяемите стенни панели или колоните.
(3) Изчисляването на продънване трябва да се прави, като се изхожда от възможността за продънване на стоманобетона, разположен по-ниско от дъното на чашката или канала на ивичния фундамент.
(4) Напречната армировка, поставена в плочообразните елементи в зоната на продънване, трябва да бъде достатъчно закотвена. Трябва да бъде осигурено предаването на напречното натоварване от надлъжната армировка на стремената. Ширината на зоната, в която се поставят стремената, трябва да бъде не по-малка от 1,5 от височината на сечението.
Чл. 131. (1) Непрекъснатите сглобяемо-монолитни стоманобетонни конструкции, подложени на сгъване, трябва да се проверяват чрез изчисляване на хлъзгащи напрежения, възникващи на повърхността на сглобяемия и монолитен бетон, по формулата:
(13)
t = Q / (0,9.b.ho)
(2) Граничната стойност на тези напрежения се определя от израза:
(14)
tгр = 0,25.Rпр (на ст. д).Kпов
където: Q е напречна сила в разглежданото сечение на елемента;
Кпов - коефициент, отчитащ степента на грапавост на повърхността на монтажния елемент, който се приема по таблица 21.
(3) Ако t > tгр, предвиждат се закотвяния на напречната армировка от монтажния елемент в слоя на монолитния бетон нормално към повърхността и в количеството, определяно чрез изчисляване за поемане напречна сила.
Таблица 21





Стойности


Характеристика на грапавостта на повърхността на бетона


на коефициента





Kпов

1. Гладка (загладена) повърхност

0,45

2. Повърхност с естествена грапавост

0,6

3. Повърхност с наличие на местни вдлъбнатини (1,5х1,5х1 cm) през 10 cm

0,65

4. Повърхност с отъпкан в прясно положение и уплътнен бетон с размер




20-40 xnm през 50-70 mm


0,8

5. Повърхност на прясноположен бетон на монтажния елемент, обработена




с добавка, забавяща втвърдяването и последващо отстраняване на





невтвърдилия се бетон с пясъчноструен чистач.


1



Глава пета

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ЗЕМНАТА ОСНОВА И НА ФУНДАМЕНТИТЕ
Чл. 132. (1) Изчисляването на земната основа и на фундаментите на скривалищата се извършва в съгласие с "Правилник за плоско фундиране на сгради и съоръжения" - 1982 и "Пилотно фундиране. Норми за проектиране" - 1980. Изчисляването на земната основа и на фундаментите, изградени от скални почви, а така също от водонаситени глинести и заторфени почви за особено съчетание на натоварванията, се извършва по носеща способност. Коефициентът на сигурност се приема 1,1.
(2) Изчисляването на земната основа, съставена от нескални почви, с изключение на водонаситени глинести и заторфени почви за особено съчетание на натоварванията, става по деформации. Изчислителните динамични натоварвания върху нескалните почви се приемат равни на условните изчислителни натоварвания върху почвата съгласно нормите за проектиране на плоско и пилотно фундиране на сгради и съоръжения, умножени с коефициент Ку = 5, но не повече от 1,5 МN/кв. м. Допуска се поради значителната коравина на скривалищата да не се провежда изчисляване на земната основа на деформации.
(3) Изчислителните съпротивления на земната основа от скални почви се приемат равни на съпротивленията на скалните образци на едноосов натиск във водонаситено състояние, умножено с Ку = 1,3.
Чл. 133. (1) Изчисляването на пилотните фундаменти се извършва в съответствие с изискванията на "Пилотно фундиране. Норми за проектиране" - 1980.
(2) За носимоспособността на пилотите се възприема най-малката от стойностите, получени при изчисляване на особено съчетание на натоварванията (с оглед действието на ударната вълна) по съпротивление:
1. на земната основа на пилота;
2. на материала на пилота, определяно в съответствие с "Бетонните и стоманобетонните конструкции. Норми за проектиране" - 1980 г.
Чл. 134. Носимоспособността (Рп, кN) на висящи пилоти по условието на съпротивление на почвата на земната основа се определя по формулата:
(15)

където: Рст е носимоспособност на един пилот, при въздействие на статично натоварване, определена по раздел 5 на "Пилотно фундиране. Норми за проектиране" - 1981 в kN;


DP1 - налягането във фронта на ударната вълна, в кN, (DP1=1000DP), DP - налягането в N/кв. м, приемано съгласно приложение 1;
Кb, Кv, Кz - коефициенти, отчитащи несъвпадането по време на максимума налягане в ударната вълна, скоростта и преместването на пилотния фундамент, приемани: Кv = 1 m/s; Кz = 0,015 m; Кb = 0,7, за фундаментите под външните стени и Кb = 0,44 - за вътрешните стени (колони);
m - брой на разнородните слоеве на почвата;
vi - коефициент на Пуасон за i-ия слой на почвата, определян според изискванията за проектиране на фундаментите;
Пi - периметър на напречното сечение на пилота в средата на i-ия слой на почвата, m;
Нгр - дебелина на i-ия слой на почвата, m, контактуващ със страничната повърхност на пилота;
ji - ъгъл на вътрешно триене на i-ия слой на почвата, определян при проектиране на фундаментите;
vн - коефициент на Пуасон за слоя на почвата под острието на пилота, определен по нормите за проектиране на пилотните фундаменти;
а1в, а1н - скорости на разпространяване на еластичнопластичните вълни в слоя на почвата около основата на гредоскарата и около острието на пилота, m/s, от таблица 22, като за междинни стойности се допуска да се прилага интерполация.
Таблица 22








Скорост на раз-








пространяване


Характеристика на почвите за проектиране на основи на сгради и съоръжения


Параметър


на еластично-


на почвата р,в


пластичните





kNs2/m4

вълни а1







m/s

1

2

3

1. Насипна основа, уплътнена със степен на водонасищане








Sr <= 0,5


1,6

150

2. Едрозърнест и среднозърнест пясък при степен на








водонасищане Sr <= 0,8


1,7

250

3. Песъчливо-глинеста почва, средно до твърдопластична


1,7

300

4. Твърда и полутвърда глина


2,0

500

5. Льос, льосовидна песъчливо-глинеста почва


1,5

200

6. Почва с относително съдържание на растителни остатъци








g > 0,6 (торф)


1,0

100

7. Глинесто-песъчливи - глинести тини


1,5-1,9

500

8. Водонаситена почва - при степен на водонасищане








Sr > 0,9

2,0

1500

Sr <= 0,8

1,9

450


rв, rн - параметър на почвата под гредоскарата и под острието на пилота, в кNS2/m4, от таблица 22, като за междинните стойности се допуска да се прилага интерполация;
Fр - площ на основата на гредоскарата, определяне на метода на подбора, падаща се на един пилот, в кв. м, с изключение на площта Fo;
Fo - площ на спиране, в кв. м, на пилота върху почвата, приемана от нормите за проектиране на пилотни фундаменти.
Чл. 135. Носимоспособността на стоящи пилоти Pст, в kN, според условието на съпротивлението на почвата под върха на пилота, се определя в съответствие с изискванията на Норми за проектиране на пилотни фундаменти и съгласно чл. 132 и 133.
Чл. 136. Броят на пилотите nп във фундамента на скривалището се определя по формулата:
(16)
nп = [Рс+Кд.DР1.Fn] / Pп
където: Рc е постоянно натоварване, kN, предавано на изчисляваната част на фундамента от намиращи се над него конструкции, което се приема съгласно приложение 1;
Fп - площ на покритието, в кв. м, от които се събира натоварването на ударната вълна върху изчисляваната част на фундамента;
Кд - динамичен коефициент, който се приема от условието за съпротивлението:
а) на почвата за основа на пилотите Кд = 1;
б) на материала на пилота - за висящи пилоти Кд = 1, а за стоящи пилоти - Кд = 1,8;
DР1 - същото, както във формула (15);
Рп - товароспособност на пилота, в кN.
Глава шеста

ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ПРОТИВОРАДИАЦИОННАТА ЗАЩИТА
Чл. 137. (1) Ограждащите конструкции на защитните съоръжения трябва да осигуряват отслабване на проникващата радиация и гамаизлъчването по следата на радиоактивния облак до определения коефициент от заданието на проектиране.
(2) За изчисляване на защитата да се използува слой наполовина отслабващ от проникващата радиация или гамаизлъчването. Стойностите на слоя наполовина отслабващ за основните материали са дадени в таблица 23.
Таблица 23











Слой наполовина











отслабващ



Материал

Плътност,


проникваща


гамаизлъчването








g/cm3

радиация

по следата на














радиоактивния














облак

1

Олово

1,3

2

1,3

2

Стомана

7,8

3

1,8

3

Стоманобетон


2,5

8

5,4

4

Бетон

2,3

10

5,6

5

Уплътнена земна маса

1,8

13

8,2

6

Тухлена зидария


1,6

14

8,4

7

Насипна земна маса


1,6

14

3,4

8

Стъкло

1,4

16

10

9

Вода

1,0

23

13

10

Полиетилен


0,9

24

14

12

Сняг

0,4

50

28


(3) За материали, които не са посочени в таблица 23, dпол се определя по:
(17)
dпол.x / dпол.вода = rвода / rх
където:
dпол.x - слой от даден материал, наполовина отслабващ проникващата радиация:
rвода - плътност на водата (1,0 g/куб. см);
rх -плътността на дадения материал (g/куб. см);
dпол.вода - слой вода наполовина отслабващ проникващата радиация от табл. 23.
(4) Коефициентът на отслабване на радиацията при използване в строителството на защитни съоръжения, материали с различна дебелина се определя приблизително по:
(18)
К3 = 2 h/dпол
където: h - дебелина на материала (сm).
(5) Коефициентът на отслабване на радиацията на многослойна ограждаща конструкция се определя, като се умножат намерените коефициенти на отслабване на радиацията от отделните слоеве.
(6) Използувайки приведената по-горе методика на изчисляване, може ориентировъчно да се определят защитните свойства на защитните съоръжения при спазване на условията:
1. изчисляване коефициентите на отслабване за скривалища с данните за слой, наполовина отслабващ проникващата радиация от таблица 23;
2. изчисляване коефициентите на отслабване на противорадиационните укрития с данните за слой, наполовина отслабващ гамаизлъчване по следата на радиоактивния облак от таблица 23.
Чл. 138. Допуска се коефициентът на отслабване да се определя по таблиците от Ръководството за проектиране на защитни съоръжения на Гражданската отбрана при усреднена енергия на гамаизлъчване от 2,20 МеВ.
Чл. 139. Дебелината на ограждащите конструкции на защитните съоръжения се определя при статическото оразмеряване, а необходимият коефициент на отслабване на радиацията се постига, ако е необходимо, чрез поставяне на допълнителни слоеве от други материали.
Глава седма

САНИТАРНО-ТЕХНИЧЕСКИ ИНСТАЛАЦИИ




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница