Защитни съоръжения на гражданската отбрана. Норми за проектиране


Раздел III ВЕНТИЛАЦИЯ НА ДИЗЕЛОВИТЕ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ СТАНЦИИ (ДЕС)



Изтегляне 1.72 Mb.
страница6/8
Дата14.04.2017
Размер1.72 Mb.
#19184
1   2   3   4   5   6   7   8
Раздел III

ВЕНТИЛАЦИЯ НА ДИЗЕЛОВИТЕ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ СТАНЦИИ (ДЕС)
Чл. 164. (1) В помещението на дизеловите електрически станции трябва да се предвижда нагнетателно изхвърляща вентилация за отстраняване на топлината, отделяща се при работа на дизелгенератора.
(2) Топлоотделянето от дизелгенераторите трябва да се приема по данните от каталозите (при наличие на такива) или да се определя чрез изчисляване.
(3) Разположението на засмукващите и изхвърлящите шахти на вентилационните системи на дизеловите електрически станции се приема в съответствие с чл. 151 и чл. 161 на тези норми.
Чл. 165. (1) Производителността L в куб. м/s на вентилационната система за помещението на дизеловата електрическа станция трябва да се определя по формулата:
(22)
L = Qд / [g.c(tвътр - tвън)] . 10 (на -3 та степен)
където: Qд - общото количество отделяна топлина в помещението на дизеловата електрическа станция, във W:
с - топлоемкост на въздуха - 1 kj/kg.K;
g - обемно тегло на въздуха - 1,2 kg/куб. м;
tвътр - температура на въздуха в помещението на дизеловата електрическа станция (не повече от 40 °С);
tвън - изчислителна средна месечна температура на външния въздух за най-топлия месец при вентилация на помещението на дизеловата електрическа станция с външен въздух или температура на въздуха в основните помещения на скривалището при вентилация с отработен въздух.
(2) При отделяне производителността на вентилационната система за режим на филтровентилация в дизеловата електрическа станция с въздух, засмукван от скривалището, трябва да се взема под внимание топлината, поглъщана от ограждащите конструкции. При вентилация на помещението на дизеловата електрическа станция с външен въздух и при използуване на климатични инсталации поглъщането на топлината от ограждащите конструкции не се взема под внимание.
Чл. 166. Количеството топлина, постъпващо в помещението на дизеловата електрическа централа от дизела Qдз, във W, трябва да се определя по формулата:
(23)
Qдз = 0,274.Кт.Ne.B.в,
където: Кт - коефициент, отчитащ количеството на отделяната от дизела топлина, който при водовъздушна (радиаторна) система на охлаждане се приема равен на 0,35, а при водо-водна - на 0,08:
Ne - ефективна мощност на дизела, във W;
В - долна температурна стойност на горивото, в kj/kg;
в - специфичен разход на гориво, в kg/W.h.
Забележка: При липса на точни данни се допуска да се приема В = 42 000 kj/kg; в = 0,26.10 (на -3 ст) kg/W.h.
Чл. 167. Количеството топлина Qг във W, постъпващо в помещението на дизеловата електрическа станция от генератора и елeктродвигателите, се определя по формулата:
(24)
Qг = Nн (1 - h) / h
където: Nн - номиналната мощност на генератора, електродвигателя при номинално натоварване;
h - коефициент на полезно действие на генератора, ел. двигателя.
Чл. 168. (1) Вентилацията на помещенията на дизеловите електрически станции, съоръженията с агрегати с комбинирана система на охлаждане (водо-въздушна и водо-водна) при режимите на чиста и филтър-вентилация, се предвижда с отработения от помещенията за укриване въздух. При положение, че този въздух е недостатъчен за отнемане на топлоотделянията, се предвижда допълнително външен въздух, очистен от радиоактивен прах. За обслужващия персонал в този случаи следва да се предвидят индивидуални средства за защита.
(2) За обекти, работещи на три режима, при трети режим трябва да се предвижда преминаването на електроагрегата към водо-водна система на охлаждане с отвеждане на основните топлоотделяния с помощта на оборотната вода, съхраняваща се в резервоарите за техническа вода. Обемът на водата в резервоарите се определя в зависимост от продължителността на трети режим. Допуска се работа на водо-водно охлаждане при втори режим, но трябва обемът на резервоарите да се определя от продължителността на работа за втори и трети режим.
(3) При проектиране на ДЕС с използуване на дизелгенератори с комбинирано охлаждане или радиаторен възел на охлаждане, монтиран върху отделна рамка, е целесъобразно радиаторният възел да се предвижда в изолирано помещение с херметични стени, отделящи го от скривалището и дизелното помещение. Входът за това помещение в ДЕС да се оборудва с две херметични врати, като:
1. при първи и втори режим на вентилация отстраняването на топлината от това помещение да се предвижда с външен въздух, а вентилацията на дизелното помещение - с въздух от помещенията за укриване;
2. при трети режим на вентилация агрегатите с комбинирана система на охлаждане се превключват на водо-водна система на охлаждане, а топлината от машинната зала се отстранява през ограждащата конструкция и с помощта на въздухоохладителна инсталация.
Чл. 169. В преддверието между скривалището и дизеловата електрическа станция трябва да се предвижда вентилация:
1. при вентилация на помещението на дизеловата електрическа станция с външен въздух - по принципа, посочен в чл. 159 на тези норми;
2. при вентилация на помещението на дизеловата електрическа станция с въздух, постъпващ от помещението за укриване - чрез клапани за свръхналягане, монтирани на вътрешната и външната стена на преддверието.
Чл. 170. За вентилация на помещението на дизеловата електрическа станция трябва да се предвижда монтиране на нагнетателен и изхвърлящ вентилатор, като се допуска и само изсмукващ вентилатор. При това нагнетателната система трябва да осигурява подаването в помещението на дизеловата електрическа станция на въздух за сметка на разреждането, създавано от изхвърлящия вентилатор. В зависимост от приетата система на вентилация в помещението на дизеловата електрическа станция трябва да се поддържат следните нива на налягане (разреждане):
1. При вентилация на машинната зала на дизеловата електрическа станция с външен въздух за режимите на чиста вентилация и филтровентилация:
а) при монтиране на нагнетателен и изхвърлящ вентилатор - налягане не по-високо от атмосферното;
б) при монтиране само на изхвърлящ вентилатор - разреждане, равно на съпротивлението на тратка на засмукващата система, но не повече от 294 Ра.
2. При вентилация на машинната зала с въздух, постъпващ от помещенията за укриване, за режим:
а) на чиста вентилация - налягане, равно на атмосферното;
б) на филтровентилация - разреждане, равно на 20-30 Ра по отношение на помещенията за укриване.
Чл. 171. (1) За изолиране на дизелното помещение на вентилационните системи се предвиждат херметични клапани в чистата зона:
1. при вентилация на машинната зала с въздух, постъпващ от помещението за укриване;
2. при наличие на режим на регенерация.
(2) На засмукващия и изхвърлящ въздуховод в дизелното помещение се предвижда монтирането на херметически клапани.
Чл. 172. За скривалища, проектирани за работа на два режима (чиста и филтървентилация) въздухът, необходим за работата на дизела, трябва да се взема от помещението на ДЕС, а при скривалища с трети режим - подаването се предвижда отвън, чрез отделна камера за атмосферен въздух, като охлаждането му става с помощта на калориферна уредба. При положение че резервът от техническа вода в скривалището е недостатъчен, се допуска изграждането на чакълест охладител в камерата за атмосферен въздух.
Чл. 173. (1) Чакълестият охладител за охлаждане на въздуха за дизела при III режим на вентилация трябва да се проектира във вид на стоманобетонна или метална кутия, запълнена с дребен чакъл или гранитен трошляк с едрина 30-40 mm, поставян върху решетка с отвори с размер не по-голям от 25х25 mm.
(2) Височината на слоя чакъл в охладителя Нох в m, се определя по-формулата:
(25)
Нох = 0,25 + 0,005 Lд/Fох
където: Lд - разход на въздух, подаван към дизела, в куб. м/h;
Fох - площ на чакълестия охладител в m2.
(3) При това трябва да се спазва условието Lд/Fох <= 400 m/h.
Аеродинамичното съпротивление на чакълестите охладители при Hох <= 2 m ще бъде (50-70) Pa.
Чл. 174. Стартерните (пусковите) акумулатори, разположени в дизеловата електрическа станция, трябва да се вентилират по естествен път чрез жалузийни решетки, разположени в долната и горната част на шкафа.
Раздел IV

ВЕНТИЛАЦИЯ И ОТОПЛЕНИЕ НА ПРОТИВОРАДИАЦИОННИТЕ УКРИТИЯ
Чл. 175. (1) В противорадиационните укрития, изградени в сутерени или партерни етажи, трябва да се предвижда естествена или принудителна вентилация с механично задвижване.
(2) Естествена вентилация се предвижда в противорадиационни укрития, изградени в партерни етажи на сградите, а така също в ПРУ, разположени в сутерени, с капацитет до 50 човека.
(3) Принудителна вентилация трябва да се предвижда в ПРУ с капацитет над 50 човека, като за целта се използуват филтри за грубо пречистване на въздуха. По указание на щабовете на ГО за някои укрития се предвиждат и 3 филтър-погълтители.
Чл. 176. Противорадиационните укрития за учрежденията на здравеопазването трябва да се осигуряват с принудителна вентилация независимо от капацитета им.
Помещения, приспособявани за противорадиационни укрития за населението, трябва да се приемат съгласно чл. 145, с коефициент 1,5.
(2) За помещенията на ПРУ не се прави топлинен баланс на въздуха.
(3) Количеството подаван външен въздух в помещенията на ПРУ за деца до 11 години, бременни жени и майки-кърмачки трябва да се определя с изчисления съгласно приложение 1.
Чл. 178. (1) Въздуховземащите устройства на вентилационните системи с механично задвижване трябва да се разполагат на височина не по-малко от 2 м, а при разполагането им в зелена зона - не по-малко от 1 м, считано от нивото на земята. Същите да се оборудват за радиоактивен прах.
(2) Въздуховодите, прокарани извън помещенията на ПРУ в зоната на слаби разрушения, се изработват от стоманена ламарина със заварка.
Чл. 179. Естествената вентилация на противорадиационните укрития, разположени в сутеренните и партерните етажи на сградите, се осъществява за сметка на температурната разлика между вътрешния и външния въздух. Отворите за подаване на външен въздух трябва да се разполагат на височина 0,20 m от пода, а изхвърлящите - в най-горната част на ограждащата конструкция до тавана, по възможност в противоположната страна на отворите за засмукване.
Чл. 180. Площта на сечението на засмукващите и изхвърлящите въздуховоди на системата за естествена вентилация трябва да се приема по таблица 28 в зависимост от височината на изхвърлящия канал и изчислителната температура на външния въздух.
Таблица 28


Височина на изхвърля-

Площ на сечението на въздуховодите в кв. м за всеки 1000 куб. м/h въздух

щия канал, в m

при изчислителна температура на външния въздух, в °С



До 20

От 20 до 25

От 25 до 30

2

0,45

0,55

0,75

4

0,3

0,4

0,55

6

0,25

0,3

0,45

10 и повече

0,2

0,25

0,35



Чл. 181. (1) Естествената вентилация на противорадиационните укрития, разполагани в първите етажи на сградите трябва да се осъществява през отвори, правени в горната част на прозорците или в стените, с оглед увеличаване на въздухоподаването 1,5 пъти спрямо нормите, установени в таблица 25.
(2) Общата площ на сечението на отворите, правени в прозорците на укритията, разположени в райони с изчислителните параметри на външния въздух за т. 1 и 2 на таблица 25 трябва да се приема: 2-3% от площта на скривалището, а в райони, посочени съответно в точка 3 на таблица 27 - 5-7% от площта на пода.
(3) Площта на сечението на отворите, разполагани откъм противоположната страна и използувани за изхвърляне, трябва да бъде равна на площта на сечението на засмукващите отвори, използувани за свеж въздух.
Чл. 182. (1) В случай че отворите се разполагат от едната страна на сградата и се използуват за приток на въздух, трябва да се предвижда монтиране на допълнителен изхвърлящ въздуховод, площта на сечението на който трябва да се определя съгласно таблица 28.
(2) При разполагане на засмукващите и изхвърлящите вентилационни отвори на ПРУ от едната страна на сградата, те трябва да отстоят един от друг на разстояние не по-малко от 10 m.
(3) В противорадиационните укрития при принудителна вентилация с вентилатори само с електрозадвижване трябва да се предвижда резервна естествена вентилация, с оглед подаване на 3 m3/h въздух за един укриваш се с помощта на вентилационните канали на сградите и съоръженията, в които са поместени укритията.
(4) В противорадиационните укрития при вентилация с електроръчни вентилатори резервна естествена вентилация не се предвижда.
Чл. 183. (1) Отоплителната система на укрития трябва да се проектира с отоплителната система на сградата, но да има кранове за изолиране (отделяне от общата система).
(2) При изчисляването на отоплителната система температурата на помещенията през студената част на годината трябва да се приема равна на 10°С, ако според условията за експлоатация в мирно време не се изисква по-висока температура (съгласно мирновременните норми).
(3) В помещенията, неотоплявани по условията в мирно време, трябва да се предвижда място за монтиране на временни затоплящи устройства в съответствие с изискванията на ТН и П за проектиране на отоплителни вентилационни и климатични инсталации.
Раздел V

ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ НА СКРИВАЛИЩА И ДЕС
Чл. 184. Водоснабдяването и канализацията на скривалището трябва да се проектира в съответствие с действуващите норми и правила за проектиране на водопроводни и канализационни инсталации. Противопожарни строителни норми и настоящите норми за скривалища.
Чл. 185. (1) Водоснабдяването на скривалищата и ДЕС се осъществява непосредствено от външната водопроводна мрежа, като на отклонението вътре в скривалището се монтира спирателен кран.
(2) В скривалището трябва да се предвиди авариен запас от питейна вода от 6 куб. м на 1 укриващ се за целия срок на пребиваване, а в скривалища с вместимост >= 600 души допълнително за гасене на пожари - 4,5 куб. м (2,5 куб. дм/s в течение на 0,5 h).
(3) В скривалището трябва да се предвиди авариен запас от 10 куб. м npoмивна вода на 1 укриващ се за целия срок на пребиваване.
(4) В скривалища към лечебни заведения за труднопреносими болни аварийният запас на питейна вода се приема при норма 20 куб. дм на 1 укриващ се болен и 6 куб. дм на 1 медицински работник за целия срок на пребиваване. Водният запас за технически нужди, съхраняван в резервоарите, се определя по изчисление.
Чл. 186. Резервоарите за авариен запас на питейна вода трябва да са с постоянно опресняване на водата през мирно време. В тях трябва да се обезпечи обмен на всичката вола в течение на не повече от 5 денонощия при температура под 18 °С. В скривалища с вместимост до 300 души се допуска употребата на сухи резервоари, които се пълнят с вода при подготвянето на скривалището.
Чл. 187. (1) Резервоарите за авариен запас на питейна вода трябва да бъдат от неръждаема стоманена ламарина, пластмаса, бетон, а при по-голям обем и от стоманобетон с добра хидроизолация.
Към тях трябва да се предвидят показатели за нивото на водата и плътно затварящи се входни отвори за извършване на прегледи, почиствания и ремонти. В помещенията, където са монтирани резервоари с постоянно опресняване, трябва да се предвижда монтирането на водочерпни кранове с норма един кран на 300 души.
(2) За вътрешни антикорозионни покрития трябва да се употребяват материали, които са разрешени от хигиенно-епидемиологична инспекция при Министерството на здравеопазването за прилагане в питейно-битово водоснабдяване.
(3) Подаването на вода към умивалниците и промивните клозетни казанчета (освен при скривалища за трудно преносими болни) трябва да се предвижда само при постъпване на вода от външната мрежа.
(4) Подаването на вода за пожарните кранове от аварийния резервоар трябва да се предвижда чрез пожарна помпа.
Чл. 188. (1) За водоснабдяване на въздухоохлаждащите инсталации и дизелгенераторите с водо-водна, едноконтурна или комбинирана система за охлаждане трябва да се предвиди запас на вода с резервоарите с такъв обем, който да осигурява работата на потребителите в определения срок.
(2) По-подробно описание на водоснабдяването на дизелните станции и въздухоохлаждащите инсталации и необходимия резерв от вода е дадено в съответните раздели.
(3) При наличие на защитен водоизточник неговият дебит трябва да осигурява вода за питейно-битови нужди, пожарогасене, въздухоохлаждащи инсталации и охлаждане на дизелгенератора. В такъв случай резервоари за запасна вода не трябва да се предвиждат.
Чл. 189. (1) В скривалищата трябва да се предвиждат тоалетни от чугунени клекала със самотечно или помпено отвеждане на отпадъчните води във външната канализационна мрежа.
(2) Производствените води от дизелите и охлаждащите инсталации могат да се отвеждат в битовата или дъждовната канализация направо, само при III режим (пълна изолация) задължително през фекален резервоар. Отпадните води от ДЕС трябва да преминат през неутрализатор или маслоуловител.
Допуска се котата на пода в тоалетните да бъде повдигната по-високо, като височината до тавана да не бъде по-малка от 1,80 m.
(3) На канализационното отклонение на скривалището трябва да се монтира спирателен кран. който не позволява да бъдат нарушени защитните свойства на скривалището.
(4) Канализационната шахта, в която се зауства канализацията на скривалището е необходимо да бъде херметично защитена.
(5) Канализацията в скривалището до защитно-херметичната шахта да се проектира от стоманени или чугунени тръби.
Чл. 190. Под тоалетните в скривалището трябва да се предвижда фекален резервоар, който има отдушник, свързан с изхвърлящата вентилация на скривалището и отвор за ревизия с херметичен капак. Обемът на фекалния резервоар се определя за нормата 4 куб. дм (на 1 укриващ се), за целия срок на пребиваване, за промивната вода и отпадната вода от ДЕС при III режим.
Чл. 191. При малките скривалища под 100 човека, при които гравитачно отвеждане на отпадните води не е възможно, а помпено изкачване не е целесъобразно, се допускат сухи клозети с обем, изчислен при норма 2 куб. дм на 1 укриваш се, за целия срок на пребиваване. Към сухите клозети е необходимо да се предвижда херметично затворено помещение за съхраняване на пълните съдове.
Чл. 192. За правилно поддържане и ремонт на ВиК инсталациите е необходимо тръбопроводите във функционалните схеми и за експлоатационния режим да се означат в зависимост от предназначението със следните цветове:
синьо - питейно водоснабдяване;
зелено - техническо водоснабдяване;
червено - отработени технически води;
кафяво - канализация.
Чл. 193. При наличието на площен и околовръстен дренаж, дренажните води се отвеждат гравитачно или помпажно. При помпажно изхвърляне на дренажните води помпите се разполагат вътре в скривалището.
Раздел VI

ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ НА ПРОТИВОРАДИАЦИОННИ УКРИТИЯ
Чл. 194. (1) Водоснабдяването на противорадиационните укрития трябва да се предвижда от външната или вътрешна водопроводна мрежа, проектирана за мирновременна експлоатация на помещенията.
(2) Когато в укритието липсва водопровод, е необходимо да се предвидят места за разполагане на преносими съдове за питейна вода при 2 куб. дм (на 1 укриващ се за целия срок на пребиваване).
Чл. 195. В укрития, разположени в канализирани сгради да се предвиждат клозети с промивни казанчета и заустване в канализацията. Допуска се котата на пода на тоалетните да бъде повдигната, като височината до тавана да не бъде по-малка от 1,80 m.
Чл. 196. При гравитачно отвеждане на отпадъчни води от сутеренни помещения се предвиждат мерки против наводняване на сутерена, което става при запушване и подприщване на водата във външната канализационна мрежа.
Чл. 197. (1) При неканализирани помещения е необходимо да се предвиждат сухи клозети или изгребващи се резервоари с възможност за почистване с асенизационен транспорт (каналочистачна машина, вакуум-цистерни, специална тръба под хидростатичен напор и пр.).
(2) Обемът на резервоара трябва да се приема при норма 2 куб. дм на 1 укриващ се за целия срок на пребиваване.
Чл. 198. В помещения, приспособени за противорадиационни укрития с капацитет до 20 души, без водопровод и без асенизационен транспорт за фекалиите, трябва да се предвиждат преносими плътно закрити съдове. Обемът на съда се приема 50-60 куб. дм.
Чл. 199. При предвиждане на противорадиационни укрития в сутеренни помещения, неприсъединени към канализационна система или когато отпадъчните води от санитарните прибори не могат гравитачно да се оттичат във външната канализация, е необходимо след технико-икономическа обосновка да се предвиди помпено изхвърляне на отпадъчните води.
Глава осма

ЕЛЕКТРОТЕХНИЧЕСКИ СЪОРЪЖЕНИЯ И СВРЪЗКИ
Раздел I

ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ И ЕЛЕКТРООБОРУДВАНЕ
Чл. 200. (1) Електроснабдяването и електрооборудването на скривалищата трябва да се проектира в съответствие с изискванията на инструкциите за проектиране на електроснабдяването, силовото и осветителното електрооборудване на промишлените предприятия. Правилника за устройство на електрическите уредби (ПУЕУ) и тези норми.
(2) По отношение на изискванията за непрекъснато захранване на потребителите с електрическа енергия скривалищата трябва да се отнасят към втора категория.
(3) Електроснабдяването на скривалищата трябва да става от електрическата мрежа на града (предприятието) и от резервен защитен източник - дизелова електрическа станция (ДЕС).
(4) При възможност за използуване на електроръчни вентилатори в съответствие с чл. 155 на тези норми, защитен източник на електроснабдяване в скривалищата не се предвижда.
В скривалища, имащи режим на регенерация или въздухоохлаждащи инсталации, а така също в скривалищата за неподлежащи на транспортиране болни, трябва да се предвижда резервен източник на електроснабдяване (ДЕС), независимо от вместимостта на скривалищата.
(5) Електроснабдяването на противорадиационните скривалища трябва да се проектира само от външната електрическа мрежа на града (предприятието), на селището.
(6) Електроснабдяването на противорадиационните скривалища на учрежденията на здравеопазването трябва да се проектира от два независими източника на електрозахранване.
Чл. 201. (1) Кабелите от външната (градската) електрическа мрежа или групова дизелова електрическа станция при въвеждането им в скривалището трябва да имат резервна дължина не по-малко от 3 метра, положена в шахта.
(2) Кабелът за електроснабдяването на сградните скривалища трябва да се свързва към захранващата мрежа на сградата преди входния комутационен апарат.
(3) За кабелните линии от дизеловата електрическа станция, захранваща група скривалища, да се предвижда полагане в изкоп на дълбочина не по-малко от 0,7 m.
(4) Преминаването на кабелите през външните стени и през линията на херметизация трябва да се предвижда в закладни части - стоманени тръби, уплътнени с кабелни салници (СК), защитено изпълнение (по типов детайл на ГО).
Чл. 202. (1) При въвеждането на кабела в скривалището трябва да се предвижда монтиране на входно-разпределително устройство, което както и електротаблата трябва да имат защитено изпълнение.
(2) Апаратите за защита трябва да се монтират при въвеждането на захранващата линия в скривалището, а така също на всяка линия, излизаща от електротаблата.
(3) Превключването на захранването с електроенергия от външната мрежа на дизеловата електростанция трябва да става ръчно.
Чл. 203. (1) За разпределението на електроенергията към силовите разпределителни табла и груповите осветителни табла трябва да се предвижда магистрална схема на захранващите линии, а за скривалища с вместимост 1200 и повече човека - радиално-магистрална схема.
(2) Захранването на силовите електроконсуматори и на работното осветление трябва да става по самостоятелни линии.
Електроинсталациите в скривалищата трябва да се проектират с противовлажни проводници и арматури.
Чл. 204. (1) Кабелите на външната мрежа трябва да се предвиждат за най-голямото изчислено натоварване в I и II режим на работа на скривалищата с оглед коефициента на едновременност.
(2) Изчисленото натоварване на линия, към която е включен един консуматор, трябва да се определя с коефициент на едновременност 1, а електрическите печки - с коефициент на едновременност 1,2.
(3) Коефициентите на едновременност за изчисляване на линиите, захранващи вентилатори, помпи и климатизатори следва да се приемат: при три и по-малко от три броя присъединени електроконсуматори - 1, а при четири и повече броя - 0,8.
(4) Коефициентите на едновременност за изчисление на мрежата за общо осветление на помещенията на скривалището трябва да се приемат 1.
(5) Кабелът на дизеловата електростанция се изчислява на базата на едновременно работещите електроконсуматори за най-тежкия режим на работа.
Чл. 205. (1) За силовите електроконсуматори на скривалището трябва да се използуват магнитни пускатели в защитно изпълнение,
(2) За електроприемници с мощност до 2 kW трябва по правило да се предвиждат автоматични прекъсвачи.
(3) Управлението на електродвигателите на вентилаторите и помпите на скривалището трябва да се предвижда дистанционно - от главното табло, като се предвижда и местно управление (за ремонт, ревизия и контрол).
(4) За осигуряване на надеждната работа на електроконсуматорите при различните режими на управление - дистанционен или местен, трябва да се предвиждат необходимите блокировки и сигнализация.
Чл. 206. Помещенията на скривалищата в съответствие с приетите класификации по условия на средата спадат към влажните, а по степента на поражение от електрически ток - към помещенията с повишена опасност. Категорията на помещението на скривалищата според условията на средата трябвала се определя в зависимост от използуването на помещенията в мирно време.
Чл. 207. (1) Всички метални нетоководещи части на електроинсталациите трябва да бъдат надеждно заземени в съответствие с изискванията на ПУЕУ.
(2) Преходното съпротивление на заземителните уредби да не бъде по-голямо от 4 ома.


Изтегляне 1.72 Mb.

Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание