Защо Благодатта променя всичко



страница2/15
Дата19.09.2017
Размер1.73 Mb.
#30534
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15

1 – Благодатта – Простен



ЕДНА ВЕЧЕР ЧУХ реч на бившия Дър­жавен Секретар, Доктор Хенри Кисинджър. Той каза на събралите се, че първата му грешка е спомената в автобиографията му, на стр. 1159: Отбеляза също, че тя била и последната.

Ако трябваше аз да си напиша автобиогра­фия, първата ми грешка вероятно щеше да се на­мира още в предисловието на книгата, ако не и в самото съдържание! Никога не бих се опитал да застана пред Бога въз основа на собствената си доброта. Изключено е. Не че съм някакъв долен, морално пропаднал тип, а просто, защото далеч не съм толкова добър, че да бъда одобрен и приет от един абсолютно свят Бог.


Безперспективна праведност
Един много обикновен начин да се опитаме да станем праведни е да определим какво праведността е и какво не е, да установим една система от правила и след това да живеем според нея. Само, че има един проблем: никой не може да живее на висотата на собствените си правила и за­това си измисляме безброй извинения, за да обяс­ним защо сме се провалили. Най-обикновеното е, че неуспехът ни, всъщност, не е по наша вина.

Ако изпусна чаша и тя се счупи, не се дължи на това, че движенията ми не са координирани, а защото някой ме е повикал в неподходящия мо­мент. Другите са вдигали твърде много шум в съ­седната стая, така че, всъщност, вината за моята грешка е тяхна: „Вижте какво ме накарахте да направя!“, казвам, "Вие сте причината да го напра­вя, а не аз." Никой от нас не обича да приема об­винения.

Този начин на реагиране можем да просле­дим назад чак да Адам. Той обвини Ева за своя провал. „Жената, която си ми дал за съпруга“, каза той на Бога, „нейна е вината, че съм такъв, какъв­то съм“ (вижте Битие 3:12). В Притчи се казва: „Има поколение, което е чисто пред своите си очи, оба­че не е измито от нечистотата си“ (Притчи 30:12).

Ако си мислите, че сте много чист човек, а всъщност не сте измит от нечистотата си, то праведностга ви е убягнала. Библията казва: „Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас...Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец, и Неговото слово не е в нас.“ (1 Йоан 1:8, 10). Писанието ясно изявява проблема ни: „...Целият свят е виновен пред Бога...Всички съгрешиха и не заслу­жават да се прославят от Бога“ (Римляни 3:19, 23).

Всеки път, когато се опитаме да изградим праведността си върху спазване на правила, в края на краищата ще бъдем принудени да признаем, че работим с разтеглива мярка. Аз винаги ще се виж­дам морално по-добър, отколкото вие ме смятате и вие, в моите очи, ще изглеждате винаги по-зле морално, отколкото се виждате. Мога да видя във вашия живот какви ли не грешки, но като се погледна, малкото недостатъци, които забелязвам, не изглеждат толкова лоши.

Дори и праведността, която мога да постигна чрез това, което правя, е само една фалшива пра­ведност. В Библията се казва: „Защото всички ста­нахме като човек нечист и всичката ни правда е като омърсена дреха...“ (Исая 64:6).


Ако връзката ни с Бога зависеше

от това да бъдем праведни и добри,

никога не бихме успели да се

справим.
Почти комично е да гледаме, как някои хора се перчат в дрипите си. Те се шляят насам-натам, придавайки си вид на свръхдуховни, облечени в някаква показна религиозност, която казва: „Аз съм по-свят от теб“. Говорят шепнешком, защото си мислят, че звучи по-свято и по-духовно. Използ­ват архаизми като смятат, че такива думи звучат по-духовно. Виждаме ги да се пъчат със своята праведност, да пристъпват важно, да се изтъкват... а Бог клати глава неодобрително и казва: „Мръсни дрипи“.

Ако общението ми с Бога зависеше от това да бъда праведен и добър, никога не бих се справил.


Каква е мярката?
Тези, които вярват, че могат да станат угодни на Бога без Исус, ще трябва да се занимаят с ня­кои решителни въпроси. Ако те вярват, че могат да влязат в небето, като достигнат известно ниво на доброта, тогава според какво мерило би трябва­ло да живеят? Какво ще изисква Бог от тях? Тол­кова много хора казват: „Чувствам, че общо взето съм внимателен и добър човек и съм готов да се явя пред Бога въз основа на собствените си заслу­ги“.

Но тези хора забравят да вземат предвид, че Божиите норми са различни от нашите. Исус ни показа какво е Божието изискване спрямо тези, които биха се стремили да влязат в небесното цар­ство със собствени усилия, когато каза: „И тъй, бъ­дете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец“ (Матей 5:48). Мярката за този, кой­то иска да бъде праведен пред Бога е абсолютно съвършенство и нищо по-малко от това - не само да полага всички усилия, или да бъде искрен, но да спазва безпогрешно всичко, което Бог е предви­дил за човека. Явно е, че тези, които вярват, че могат да спечелят вечен живот поради добрите си дела, имат криво погрешно разбиране за святостта на Бога и за това какво означава да бъдеш праве­ден пред Него.

Ако ще въвеждаме мярка за праведно поведе­ние, то трябва да използваме тази, установена от Исус Христос. Той е единствената личност, чийто живот беше причината Бог да каже: „Този е въз­любеният Ми Син, в Когото е Моето благоволе­ние“ (Матей 3:17). За да се радваме на общение с Бога, трябва да бъдем толкова праведни колкото самия Исус. В Йоан 16:8, 10 Исус казва: „И Той (т.е. Святият Дух), когато дойде, ще обвини света за ... правда, защото отивам при Отца, и няма да Ме виждате вече“. Възнасянето на Исус в небето е Божието свидетелство пред света, че Исус е Него­вият Син. Сякаш Бог казва: „Това е праведността, която ще приема в небето“. Животът на Исус е единствената мярка за праведност. Ако искам да бъда приет от Бога, трябва да бъда праведен като Исус Христос. Писанията показват, че има само един вид праведност, която Бог ще приеме, а именно праведността на самия Христос. Така че, ако искаме да застанем пред Бога въз основа на собствените си добри дела, трябва да живеем жи­вот, който по доброта се равнява на тази, която виждаме в Исус.

Разбирам, обаче, че това е невъзможно. Не е по силите ми да постигна този вид праведност. Са­мият Исус заявява: „Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си“ (Матей 5:28).

Също: „А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гне­ви на брата си (без причина), излага се на съд“ (Матей 5:22). И по-нататък: „Обичайте неприяте­лите си, правете добро на тия, които ви мразят. Благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост. На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си. Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ти ги отнема“ (Лука 6:27- 30). Заповядва ни: „...обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад“ (Лука 6:35).

Как може някой да бъде толкова праведен? За себе си знам, че не мога. Провалил съм се ужасно. Означава ли това, че трябва завинаги да бъда от­чужден от Бога? Няма ли въобще никаква въз­можност да се радвам на общение с Него? Трябва ли да продължавам в тази празнота, в тази безиз­ходица, търсейки и стремейки се към нещо, което никога няма да мога да получа?

Ако има някаква надежда Бог да ни прости, то трябва да съществува друга основа за това, различна от нашите дела. Както Павел заявява: "Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела изисквани от закона..." (Римляни 3:20).

Ако изобщо някога можем да се радваме на общение с Бога, то ще трябва да ес основава на нещо друго, различно от собствената ни праведност. правилата за праведност, които Бог е установил, са прекалено строги, за да можем да ги спазваме. не са по силите ни. Единствената ни надежда е, че за нас е осигурена друг вид праведност, основана на принцип напълно различен от този на собствените ни дела.

Благодаря на Бога, че такъв принцип съществува! Нарича се благодат.
Какво представлява благодатта ?
Основното значение на думата благодат е „красота“. В Новия Завет, благодат означава „Бо­жието незаслужено благоволение“. Благодат е Бог да ми даде нещо, което не мога да получа със соб­ствени усилия. Благодат е да бъда приет от Бога, въпреки че не го заслужавам и въпреки че не съм достоен за това.

Библията учи, че получавам благодат въз ос­нова на моята вяра и доверие в Бога. В Евреи 11:6 се заявява, че без вяра е невъзможно да угодим на Бога. Получаваме прощение от един свят Бог само чрез вяра в Исус Христос и в Неговата смърт заради нас. Когато сложим доверието си в Него, старото досие е изтрито, започваме нов живот.

Не е възможно да получим прощение, като следваме някакъв закон или религиозна система. Необходимо беше Христос да отиде на кръста, за да положи основата, поради която мога да имам достъп до Бога.

Когато Исус се молеше в градината, Той каза: „Отче, ако щеш отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, но Твоята да бъде“ (Лука 22:42), с кое­то искаше да каже: „Ако е възможно хората да бъ­дат спасени по някакъв друг начин, освен чрез Мо­ята смърт - ако могат да бъдат спасени, като ста­нат религиозни, като спечелят по някакъв начин собствената си праведност - то тогава Аз не искам да отида на кръста. Моля Те, не Ме оставяй да премина през това ужасно изпитание“. Но това не беше възможно, и така Той отиде на кръста, умря, бе погребан и възкръсна. Неговата смърт направи възможно Бог да излее благодатта Си над теб и мен.

Може би един пример ще ни помогне да си изясним това. Представете си, че сте обвинен в из­вършване на престъпление. Обвинен сте, че сте влезли незаконно в имота на Вашия съсед. Всеки адвокат, който защитава подсъдим знае, че има два начина да бъдете оправдани: като се опитате да докажете, че не сте навлезли в имота на съседа Ви или, че сте имали пълното право да бъдете там.

А сега, нека приложим същата логика към на­шето духовно състояние. Бог ни обвинява, че сме грешници, защото сме се разбунтували против Не­говия закон и Неговата воля. Обвинява ни в неправедност.

Как можем да бъдем оправдани от тези обви­нения? Не можем да кажем, че сме невинни, за­щото сме виновни. Всички сме съгрешили. Нито пък можем да кажем, че сме имали право да направим това, което сме направили, защото не сме имали това право. Ясно е, че действията ни са били погрешни. Как тогава можем да се въз­ползваме от закона, в желанието си да бъдем простени? Отговорът е, че не може. Случаят е приключен. Не сме имали право да направим нещо, но въпреки това сме го направили - следо­вателно сме виновни.
Големият банков обир
Нека сменим примера. Да предположим, че напълно съзнателно и умишлено съм обрал една банка. Законът ме осъжда, защото нито мога да кажа, нито да докажа, че не съм направил обира. Заснет съм с видео камера. Не мога да твърдя, че съм имал право да го направя, тъй като кражбата се осъжда от закона. Следователно, според него, не може да ми бъде простено.

По време на съдебния процес може да се опи­там да кажа: „Обещавам, че няма вече да обирам банки до края на живота си. Отсега нататък ще живея честно и почтено. Никога вече по незако­нен начин няма да взема нещо от някого“. Но това все пак не ме оправдава за онова, което вече съм направил. Може да се опитам да кажа, че трябва да ми се прости, защото съм направил много доб­рини с парите. От тях съм дал на църквата и съм изхранвал семейството си. Но „праведните“ ми дела не могат да неутрализират, или да опростят вината ми.

Съдията може да нареди да върна на банката всичките пари, които съм взел. Като част от при­съдата ми, той може да ми заповяда да събирам консервни кутии, захвърлени покрай магистралата, за да помогна да опазим Америка красива. Може да прекарам остатъка от живота си във вършене на добри дела, но пак няма да ми бъде простено това, което вече съм направил. Всички дела, изис­квани от закона, не могат да заличат вината ми.

Грешните ми постъпки от миналото все още съ­ществуват. Аз съм крадец и присъдата е ясна.

Защо тогава, в духовно отношение, толкова много хора се опитват да докажат, че са невинни пред Бога, като се позовават на добрите си дела?

Мнозина от нас, реагират на своите грехове, вина и неправедност с разкаяние и взимане на нови решения. Искаме да се поправим и да отво­рим нова страница в живота си. Но тези усилия не могат да спечелят опрощението ни. Дори и най- добрите ни усилия не могат да заличат вината ни за това, което вече сме направили. Не можем ни­кога да бъдем оправдани чрез добри дела. Даже един цял живот на добри дела не може да изкупи един единствен грях.

Бог ни прощава въз основа на жертвата на единородния Си Син. Цялата наша вина - всички­те ни минали и бъдещи прегрешения - беше при­писана на Исус Христос, невинният Агнец, на Съ­вършения, Който не познаваше грях. Той умря вместо нас. Понесе вината ни; страда и умря зара­ди греховете ни. Павел пише: "Който за нас напра­ви грешен /гръцки - грях/ Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога" (2 Коринтяни 5:21). Исус стана грях за нас, за да може ние да бъдем опростени чрез Него. С други думи, Той размени мястото си с нас. „...Богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия“ (2 Коринтяни 8:9). Той е взел греха ни и ни е простил, заради проста­та ни вяра и доверие в Него.
Исус, нашата надежда
Когато Бог сложи върху Исус престъпленията на всички ни, Христос прие осъждението, което ни се полагаше, поради греховете ни. Той прие наше­то заслужено наказание, което според Библията е смърт (вижте Римляни 6:23). Бог е заявил, че ако повярваме, че Исус Христос е наш Господ и Спа­сител, ще ни бъде простено всяко прегрешение, което някога сме направили. „...Кръвта на Исус Христос, Неговия Син, ни очиства от всеки грях“ се казва в 1 Йоан 1:7. Това очистване е нещо, кое­то законът никога не можеше да направи; то е осигурено чрез благодатта.
Можем да се стараем да

достигнем небето със

собствени усилия, или да

положим вярата си в Исус.
Факт е, че вярата е нашата единствена надеж­да. Добрите ни постъпки, усилия или дела никога не могат да ни спечелят Божието прощение. Па­вел заявява това със силните думи: „А на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оп­равдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда“ (Римляни 4:5). На този, който не върши дела, а просто вярва, Бог вменява праведност. Бог ни дава това прощение поради вярата ни в делото, което Исус Христос вече е извършил за нас.
Изборът е ваш
Вие имате избор. Можете, или да се стремите да достигнете небето със собствени усилия и да се опитвате да бъдете добри колкото Исус, или да по­ложите вярата си в Исус и да получите праведност пред Бога, като дар на благодатта Му.

За мен такъв избор изобщо не съществува. Знам, че чрез добрите си дела не мога по никакъв начин да достигна небето. Осъден съм безнадежд­но, поради миналите ми грехове. Нямам никаква възможност да бъда приет от Бога освен чрез Не­говата милост.

Добрата новина е, че Бог е промислил начин да бъдем приети от Него. Бог, Който е абсолютно свят и чист и толкова праведен, че никакъв грях не може да устои в присъствието Му, е приготвил на­чин за хора като нас да имаме общение с Него. Когато повярваме в жертвата, която Исус Христос принесе за нас - въпреки, че не сме я заслужили - Отец ни подарява пълно опрощение.

Това е евангелието на благодатта. Всеки един от нас може да има връзка с Бога, макар че далеч не сме съвършени. Въпреки това можем да имаме прекрасно общение с Бога, чрез Неговия Син Исус Христос.

Когато общението ни с Отец се основава на вяра в Сина Му, връзката ни е стабилна. Сега ние сме Божии синове. Понеже Той е наш Баща, няма защо да се чудим дали сме достойни да дой­дем при Него. Не правим това въз основа на на­шето достойнство, а на родството ни с Него.

Това е същността на евангелието на благодат­та. Бог гледа на нас така, като че ли никога не сме извършили нито едно прегрешение спрямо Него.

За мен е трудно, обаче, да гледам на себе си по този начин. Поглеждам се в огледалото и си каз­вам: „Чък, ти си грешник. Не можеш да контроли­раш апетита си; имаш толкова много недостатъ­ци“. И въпреки това, Бог ме поглежда и казва: „Простен!“. Той ме обича и ме приема такъв ка­къвто съм, защото съм в Исус Христос. Така, как­то е приел собствения Си Син, така сега Той приема и мен. Павел ни казва, че сме приети във

„Възлюбения Му“ (Ефесяни 1:6). Възлюбеният е Христос; и вие, бидейки в Христос, сте приети от Бога точно така както Христос е приет.

Ето защо евангелието на благодатта е най- добрата новина, която някога съм чувал. Бог ни прощава, защото вярваме в Сина му, Когото Той изпрати да умре за греховете ни. Всичките ни гре­хове са заличени. Не ни държи сметка за вина. Както Павел ни казва: „Блажени ония, чиито без­закония са простени, чиито грехове са покрити. Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях“ (вижте Римляни 4:7-8).

Като Божии синове, имаме пълното право да дойдем при нашия Отец и да Го помолим за всич­ко, от което имаме нужда. Можем напълно да се доверим на мъдростта на нашия Отец, с която ще отсъди да удовлетвори или да отхвърли молбата ни, според знанието Си за това кое е най-добро за нас. Можем да поверим живота си на нашия небе­сен Отец, Който толкова много ни обича. Той ще ни даде само това, което е най-добро.

Каква радост е да знаем, че Бог копнее да ни подари богатството и пълнотата на Своята любов - не защото я заслужаваме, а защото Той ни обича. Това е евангелието на благодатта в Исус Христос!



Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница