– Благодатта – Няма любимци в царството

3 – Благодатта – Няма любимци в царството

В Калвари Чапъл нерядко се случва отдавна загубили следите си приятели да се срещнат не­очаквано в коридора, да се погледнат въпросител­но и да възкликнат в един глас: „Ти пък какво пра­виш тук?“. Това, че се виждат в църквата, с Библия в ръка и усмивка на лице, направо ги смайва. Ни­кой от тях не си е помислял, че другият може да бъде спасен.

Не смятам, че мнозина в ранната църква са се молели за спасението на Павел. Вероятно са си казвали: „Господи, премахни този човек. Той ще унищожи църквата. Спри Го, Господи!“. Навярно са се надявали, че Бог, за възмездие, ще дръпне спусъка.

Но Той е имал друг начин да го спре, съвсем различен от очакванията им. Бог закова на място живота на Павел по пътя към Дамаск и там го преобърна на 180градуса. Савел бе новороден като Павел и стана най-великият вестител на еван­гелието за благодатта в цялата история.

Бог е специалист в поемането на най-неблаго- надеждните кандидати и в превръщането им в тро­феи на Своята благодат. Той е способен да извър­ши прекрасна промяна във всеки един от нас. В състояние е да преобърне ценностната ни система и да ни направи нови създания в Христос. Бог ни призовава да бъдем пример за това, което благо­датта Му може да извърши.
Никой не е твърде малък
Понякога бъркаме, като мислим, че Бог из­ползва само „специални“ хора - силните, интели­гентните, красивите. Не можем да си представим, че има място и за останалите от нас. Но много бъркаме!

Бог няма „важни“ хора. Той употребява и ра­боти чрез обикновени, непретенциозни хора. Ето защо Павел пише: „Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни. Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами сил­ните“ (1 Коринтяни 1:26-27).

Бог обича мас, обикновените хора, и ни даря- на със способности, за да заемем мястото си в тя­лото на Христос. Всяко умение, което имаме, е дар от Неговата ръка. Всичко, което имаме ни е дадено. Както Павел казва в 1 Коринтяни 4:7 „И що имаш, което да не си получил?“.

Как мога да се гордея със служението си, ся­каш не съм го получил, като че ли това, което съм способен да споделя с другите, е проява на собст­вената ми гениалност или интелигентност? Всичко ценно, което имам, е дошло от Бога. Невъзможно с да се хваля или гордея сякаш съм някой, който е независим от Него. Отделен от Бога аз съм нищо. Извън Него не съм способен на нищо.

Хората често си създават високо мнение за собственото си значение и величие и тайно се нас­лаждават на мястото, което заемат в Божието дело. Но истината е, че Бог не се нуждае от нито един от нас. Съжалявам, ако това ви кара да се чувствате маловажни, но е вярно. Той е избрал да ни употреби, но не е задължен да го прави. За Него просто е еднакво лесно да употреби някой друг.

Това е много вълнуващо за мен. Не съм бил избран да служа, защото съм толкова прекрасен. Бог не ни избира заради нашите способности, ве­личие или потенциал. Избира ни, защото решава да ни избере. Гордите и важни хора не харесват това. Те са „над“ това да бъдат избрани...така че, обикновено не биват избрани. Бог избира чрез Своята благодат. Той избра мен. Избра и теб.

Небето ще бъде изпълнено с изненади. Като се огледаме наоколо, първо, ще се изненадаме да видим там всички онези, за които сме си мислили, че никога няма да се доберат до там. Следващата изненада ще бъдат тези, заели почетните места в първата редица. Ще попитаме: „Кои са тези хора?“

„Никога не съм ги виждал преди. Някои от тях посещаваха Калвари Чапъл“, ще отговори някой, „Но къде ли е Чък?“. И там, някъде, най-отзад в тълпата, на последния ред, аз ще извикам: „Тук съм! Слава на Бога! Чрез Неговата благодат съм тук!“

Колко интересно е тогава, че в Галатяните 3:28, апостолът обръща с главата надолу и трите части на тази традиционна молитва. Той пише: Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито сво­боден, няма мъжки пол, нито женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса”.

Това евангелие е упражнило огромно влияние навсякъде по света, където е било проповядвано. Помислете за правата на жените. Преди християн­ството да навлезе в Нова Гвинея, се е смятало, че жените не са достойни да се покланят на Бога. Достатъчно било някоя жена само да докосне мяс­тото на поклонение, за да бъде убита. Това отно­шение към жените като към второкласни жители, създало атмосфера на страх и срам и довело до из­вънредно висок процент на самоубийства сред тях. Те не намирали много смисъл в живота и били силно угнетени. Представете си какво е било влия­нието на евангелието за благодатта върху тази кул­тура, когато то се появява на сцената. Изведнъж и мъжете, и жените открили, че в Христос няма раз­лика между двата пола.

Исус направи достъпа до Бога еднакъв за всички хора независимо от демографската им при­надлежност. Бог не ни приема като оправдани странници или като далечни познати, а като Него­ви многообични деца. Йоан ни казва, че "на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име" (Йоан 1:12). В това се крие красотата на евангелието.

Независимо от това какви сме били или как­ви грехове сме вършили, ако положим вярата си в Христос, всичките ни грехове ще бъдат простени. И не само, че Бог ни дава това почти непонятно благословение, но Той ни приема и като Свои си­нове. Точно това е имал предвид Павел, когато пише: „Защото всички сме Божии чада чрез вяра в Исус Христос“ (Галатяни 3:26). Думата „чада“ от този пасаж означава буквално „поставен като син“.

За Бога няма важни хора. Обект на благодатта Му са не само силните, красивите или интелигентните. Той призовава при Себе Си обикновени хора като нас и ни обгръща със силните си ръце в нежна прегръдка на любов. Това е евангелието на благодатта.
Избрани по благодат
Павел видя целия си живот като резултат на Божия избор по благодат. Както той казва: „...A когато Бог ...благоволи да открие в мене Своя Син ...“ (Галатяни 1:15-16 - Синод изд. 1982г.). Това е, което Бог иска да направи в живота на всеки един от нас. Бог иска да направи това и във вас сега. Той жадува да открие Сина Си на света чрез вас.

Всъщност, Бог работи в живота ви още от мо­мента на зачеването ви, за да ви направи съвърше­ни инструменти, чрез които да разкрие Сина Си. Ето защо Павел пише: „...Бог... още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своя­та благодат“ (Галатяни 1:15). Забележително е да видим как Бог е приготвил Павел за служението му, дълго преди той да е имал такова.

Бог е знаел, че ще се нуждае от специален чо­век, който да предаде евангелието за благодатта на езичниците. Този човек е трябвало да скъса с дъл­боко вкоренената традиция на евреите, които са имали силно развито чувство за родова принад­лежност. Те не са се смесвали с езичниците, дори отказвали да ядат с тях или да влизат в домовете им. Всъщност, когато някой фарисей минавал по улицата, той придържал робата си плътно към себе си, от страх да не би дрехата му да се допре до езичник. И ако случайно докоснел някой, който не е евреин, той си отивал в къщи, изкъпвал се, изпирал дрехите си и не влизал в храма през този ден. Считал себе си за нечист. Въпреки това, чове­кът, от когото Бог се нуждаеше да възвести добра­та вест, трябваше да отиде да живее с езичниците и да се приобщи към тях.

Колко интересно е, че Бог избра за тази спе­циална задача евреинът, който беше най-ревностен да спазва традициите на отците си!

Поглеждайки назад, Павел можеше да види как Божията ръка е била върху живота му от са­мото начало. Тъй като по онова време светът беше дълбоко пропит от гръцката култура, чове­кът, който Бог беше избрал, трябваше да бъде на­пълно потопен в нейните обичаи и философия. И понеже му предстоеше да пътува надлъж и нашир из Римската империя и да среща всякакви опас­ности, той трябваше да има римско гражданство.

Ето защо Бог направи Савел да се роди като римски гражданин. Не се знае как е получил граж­данството си, но то определено беше от голяма полза за Павел и го спаси от някои трудни, дори опасни за живота обстоятелства (вижте Деяния 22 и 25).

Tapс също беше под силното влияние на гръц­ката култура. Павел не беше само слабо изложен на елинистичното мислене и обичаи - той беше част от тях. Това му даваше възможност да работи успешно с езичниците и да познава нюансите на гръцката мисъл. Благодарение на произхода си той успя да предаде учението на Исус Христос на гър­ците.

Същевременно, Бог се нуждаеше от някой, който да бъде напълно евреин. Когато Павел беше на около 12 години, родителите му го изпратиха в Ерусалим да се учи при нозете на Гамалиил, един от великите еврейски учени по онова време. Дока­то Павел овладяваше Талмуда и Еврейските Писа­ния, той бе напълно завладян от еврейската култура и традиции, и постепенно стана изключително ревностен за закона. Стремеше се да придобие праведност, като полагаше всички усилия да го спазва. В това той далеч надмина своите съвре­менници. На филипяните Павел пише: „Ако някой друг мисли, че може да уповава на плътта, то аз повече“ (Филипяни 3:4). Петър и другите ученици, с произхода си на рибари или бирници, не бяха подготвени да разберат закона така основно, както Павел.

И когато най-после дойде денят, когато Бог щеше да открие благодатта Си на Павел, по пътя за Дамаск, апостолът веднага успя да свърже Пи­санията на Стария Завет с настоящата поява на Исус Христос. Той започна да гледа на Месията по нов начин. Павел бе съвършеният избраник за проповядването на евангелието за благодатта, за­щото, ако е имало някой, който да се е стремил да бъде праведен чрез закона, това беше той. Ето един човек, който можеше да каже: „...по правда­та, която е от закона, (аз бях) непорочен...“ (Фили­пяни 3:6). Той знаеше колко са безполезни опити­те да станеш праведен чрез закона, така че, когато дойде до славното познание за Исус Христос, Па­вел с радост прегърна новата праведност, вменена му поради вярата му в Исус Христос.
Нищо не се е променило
Историята на Павел е драматична, но не си представяйте и за миг, че този вид божествена подготовка се отнася изключително за него или за други Новозаветни светии. Например, като раз­глеждам внимателно моя живот, виждам, че Бог ме беше отделил още от утробата на майка ми за работата, която е искал да извърша.

С поглед назад към миналото виждам решителни събития, които не изглеждаха така съдбо­носни на времето. Сега разбирам, че тези случки си били кръстопътища в живота ми, които са спо­могнали за оформянето и определянето на съдбата ми. Обръщайки се назад, мога да видя Божията ръка във всяка една от тях, въпреки че по това време не осъзнавах, че ръката Му изобщо е била наблизо. Мислех си, че Бог ме е изоставил. Но сега разбирам как Бог е работил чрез всяко трудно обстоятелство в живота ми, за да ме подготви за делото, което бе определил за мен. Вълнуващо е да си спомня някои от решенията, които взех в тези критични моменти и да проумея, че Божията ръка ме е водила през целия път.

Пеем „През целия път Моят Спасител ме води“. Сега, като преценявам събитията, мога да свидетелствам, че Божията ръка е била върху жи­вота ми още от началото. Понякога Бог свръхес­тествено се намесваше, за да ме предпази. Той е имал определена работа за мен и ме е подготвял за нея.

Няколко седмици преди да се родя, братовчед ми починал от менингит на гръбначния стълб. И сестра ми била заразена от тази ужасна болест. Един ден тя имала толкова силни конвулсии, че всички вкъщи помислили, че е умряла. Майка ми изскочила от апартамента, втурнала се нагоре по улицата, влязла в дома на пастора на местната църква и там, на килима, поставила безжизненото тяло на сестра ми. Пасторът и майка ми започна­ли да се молят Бог да върне обратно към живот сестра ми. Очите й били обърнати, челюстта й - вдървена и не се усещал никакъв пулс.

Когато малко по-късно баща ми се върнал вкъщи от игралния дом, една медицинска сестра го чакала. „По-добре отидете да намерите съпруга­та си”, казала тя. "Дъщеря ви умира. Може дори вече да е умряла“. Баща ми се втурнал нагоре по улицата към дома на пастора, за да го набие и да отнесе сестра ми в болницата. Той смятал, че е не­лепо да се молиш, когато имаш нужда от лекар.

Но като влязъл и видял състоянието на сестра ми, разбрал, че е твърде късно. Паднал на колене с разбито сърце пред Бога.

Пасторът казал на майка ми: „Сега отмести погледа си от твоето малко, момиче. Насочи го към Исус и започни да гледаш на Господа“. Майка ми, която тогава била бременна с мен, повдигнала лицето си към Бога и казала: „Господи, ако ми възвърнеш дъщерята, ще Ти посветя живота си. Ще Ти служа безусловно, както Ти поискаш“. Сес­тра ми била моментално изцерена. Започнала да плаче, седнала, огледала се и поискала да си отиде вкъщи. И те я прибрали напълно изцелена.

Няколко седмици по-късно съм се родил аз и лекарят съобщил: „Имате момченце“. Татко ми се понесъл по коридора на болницата, викайки: "Сла­ва на Бога, момче е!". А в това време майка ми се молела: „Благодаря ти Господи, че ми върна дъще­рята. И обета, който Ти дадох, да Ти служа, ще из­пълня чрез сина си“.

Още от първите ми дни, майка ми започна да засажда Божието Слово в сърцето ми. Докато се люлеех в двора, тя ми помагаше да запаметявам стихове от Библията. Когато бях на четири години, ме научи да чета, като използваше Библията. Каз­вах буква по буква думите, които не можех да про­изнеса. По-късно мама ми разказваше за времето, когато все още не съм знаел всички букви и как съм се мъчел да ги опиша. Смееше се, като си спомняше, как съм наричал буквата V „палатка, обърната с главата надолу“. С търпение и любов, тя ме възпитаваше и учеше на страх от Бога.

На седем години, можех да назова всички книги от Библията и да кажа как се пишат. Вечер преди лягане никой не ми разказваше приказки за феи, а слушах само истории от Библията. Вместо с русокосата красавица и трите мечки, аз отраснах с историите за Мойсей и Давид. Майка ми ме уче­ше, че когато Бог е с теб, няма защо да се страху­ваш от каквото или от когото и да било. Никой великан не може да ти се противопостави, когато Бог е с теб.

Не си спомням да е имало време, когато не съм познавал или обичал Бога. Нямам свидетелство за моето обръщение. Дойде момент, когато публично изповядах вярата си и приех водно кръ­щение, но ми се струва, че още от утробата на майка ми, съм бил отделен за Бога и Божието Слово.

Когато пораснах, реших да стана неврохирург и започнах да посещавам курсове, за да се подгот­вя за тази професия. Винаги, когато разказвах на майка ми за амбициите си, тя се усмихваше и ме насърчаваше. Никога не ми спомена за обета, кой­то беше дала относно живота ми преди раждането ми.

През юношеските ми години Бог промени живота ми по време на едни летен лагер, когато приех Исус Христос за Господар на живота ми.

Бог вложи в сърцето ми разбирането, че хората имат много по-големи нужди от телесните. Да си в помощ на физическите нужди на хората дава само временно избавление, а да служиш на духовните - вечно. Бог ме призова да бъда проводник на Него­вото изцеление на човешкия дух.

Мислех си, че майка ми ще бъде страшно ра­зочарована, когато разбере, че синът й няма да стане лекар. Очаквах да видя увиснали рамене и кисели физиономии, когато съобщих на семейст­вото си за смяната на посоката на живота ми. Но когато казах на майка ми, че чувствам Бог да ме призовава да Му стана служител и да уча в биб­лейски колеж, тя само се усмихна и каза: „Добре, сине“. Бях удивен, че тя не заплака, нито се раз­строи.

Отидох в библейски колеж, получих образова­нието си, ожених се за Кей и заедно започнахме служението си. Малко преди да почине майка ми, тя ми разказа историята за очевидната смърт на сестра ми, и за обещанието си пред Бога, което се обрекла да изпълни чрез мен. Тя беше една от най-прекрасните и благочестиви личности, които някога съм познавал, дълбоко духовна жена и не­вероятен пример. Сега мога да погледна назад и да видя, че още от утробата на майка ми, съм бил отделен за служението, което Бог е бил замислил за мен.

Знаехте ли, че същото важи и за вас? Ако чрез вяра сте положили вечната си съдба в любя­щите ръце на Исус Христос, можете да бъдете си­гурни, че Бог работи и оформя събитията и обстоятелствата в живота ви в една красива мозай­ка, която ще разкрие Неговия Син на мъжете и жените около вас. Ръката Му е върху вас така, както е била още преди да се родите.
Призован чрез благодат
Извънредно важно е да помним, че Божията ръка е върху нас поради благодатта. Всички ние сме били призовани по благодат. Както Павел каз­ва: „А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята бла­годат“. (Галатяни 1:15, подчертаването е добавено от автора на книгата). Аз не заслужавам да бъда призован да служа на Бога. Не заслужавам да бъда спасен, нито да бъда в небето. Заслужавам най-горещото място в ада.

Въпреки това, Бог не се отнася по този начин към мен, нито към вас. Той милостиво е планирал живота ни и е възложил на всеки от нас да върши нещо специално. Някои хора могат да изпълнят Божия план за живота им само за час; други пък сме бавни и мудни и ще ни е необходим цял живот, за да изпълним Божията крайна цел за нас.

Бог има специална работа за всеки един от нас и е необходимо всички ние да бъдем подготве­ни за нея. Мнозина от нас ще прекараме по-голя­мата част от живота си в подготовка преди да дой­де денят ни. Ще изпълним целта на Бога за нашия живот и после ще преминем. Божиите цели за нас ще бъдат постигнати.

Където и да се намираме, Бог има причина да пи постави там. Неговата ръка е върху нас и върху всяко обстоятелство в живота ни. Може да преминаваме през тежки изпитания, но трудностите са нужни. Бог иска да развие в нас качества, които ще ни помогнат да изпълним плана Му за нас.

Бог работи във всеки един от нас. Ние сме Негово творение, Неговата poiema или шедьовър (вижте Ефесяни 2:10). Той работи във всеки един от нас според Своята благодат, за да можем да извър­шим делото, което е определил за нас, в Неговото царство и за Негова слава.

Тъй като Сатана непрекъснато ни тормози и обременява, много пъти ние се отчайваме. Страшно се обезкуражаваме и искаме да се откажем. Ви­наги, когато се опитваме да изпълним мярка, коя­то Бог не е поставил пред нас, ни става тежко на сърцето. И резултатите могат да бъдат трагични.

Младо момче, с физически недъг, посещава­ше църквата ни. След всяка служба той с мъка се качваше при мен, за да си поговорим. Беше му много трудно да говори, но въпреки това винаги се възхищавах на способността му да се изразява. Възхищавах се също и на интелигентността му; въпросите му бяха добри и проницателни.

Той страдаше, обаче, от силно вътрешно без­покойство и един ден се опита да се хвърли пред една кола по оживената улица пред църквата. Вне­соха го в офиса, помолихме се заедно с него и из­викахме властите. Счетохме, че заради неговата сигурност е нужно да бъде прегледан от лекари.

Откараха го в болница, изследваха го и го пуснаха.

Беше ясно, че страдаше под бремето на ня­какво осъждение. „Чък“, проплака той, „Просто не мога да се откажа от цигарите“. Опитах се да му кажа да не се тревожи за това, че пушенето не го прави второкачествен християнин. Следващата не­деля той пак дойде на църква и ми сподели, че Бог е подействал в него. Каза ми, че се е предал безре­зервно на Бога, но за мен беше ясно, че е неспо­коен. Явно бе, че Сатана го обвиняваше в слабост на плътта и го измъчваше за физическия му недъг.

Един ден, това бреме на обезсърчение и осъж­дение, отне живота на този млад човек. Той се хвърли от балкона на местен многоетажен хотел и така намери смъртта си - само защото разреши на прага да използва слабостите му, за да го обезсърчи.

Ако този млад мъж само бе разбрал, че не можем да бъдем повече от това, за което Бог ни дава способност да бъдем! Никой от нас не пости­га нищо ценно без действието на Божия Святи Дух в живота си. Така че, не трябва да се терзаем. Не трябва да се осъждаме. Не трябва непрекъснато да се самообвиняваме за неуспехите си. Трябва един­ствено да осъзнаем и признаем слабостите си, и да кажем смирено: „Господи, знам, че съм слаб. Нуж­дая се от помощта Ти. Предавам това на Теб и Те моля, Господи, да направиш за мен онова, което сам не мога да направя за себе си“. И Той ще го направи.

Бог иска да разкрие на света Своя Син във вас, откъдето и да идвате, където и да се намирате и каквото и да правите. Нека Исус Христос да све­ти чрез вашия живот, отношения, реакции и отго­вори.

В нашата църква често пеем песента: „Нека красотата на Исус се вижда в мен, цялата Му пре­възходна любов и чистота. О, Ти Божествен Дух, пречисти цялата ми същност, докато се яви в мен красотата на Исус“. Тя е нещо много повече от една хубава песен и чудесна молитва. Това трябва да бъде копнежа на сърцето на всеки един от нас: "О, Господи, нека Твоята красота се вижда в мен". Както Давид се молеше: „Ще се наситя, когато се събудя, подобен на теб“ (Псалм 17:15; английски превод).

Чрез Духа, всеки един от нас - и очаровател­ният и обикновеният, и силният и слабият, и мно­го надареният и бавният - биваме преобразени по образа на Исус. Всички заедно сме обект на Него­вата благодат. И всички заедно ще се наслаждава­ме, в онзи славен ден, когато се събудим подобни на Него.

Как е възможно да бъде другояче?