– Благодатта – Стъпка по стъпка

5 – Благодатта – Стъпка по стъпка

Междувременно, пасторът на църквата, към която нашите приятели принадлежаха, посети мъжа. Казал му, че имал видение, в което се пока­зала черна катафалка и че, ако не напусне тази жена и не се върне при съпругата си, ще го изне­сат от стаята с краката напред. Този строг и непох­ватен подход само ядоса мъжа още повече и затвърди неморалното му решение. Тогава съпру­гата му ми се обади и ме попита, дали бих искал да поговоря с него.

Съгласих се да отида и намерих приятеля си в лошата част на града, в един запустял гараж, пре­върнат на апартамент. Когато видях мръсното му малко жилище, бях поразен от това, колко много беше загубил. Съпругата и дъщерите му бяха прекрасни хора. Домът му се намираше на чудес­но място. Този човек бе продал душата си за ко­ричка хляб. Когато се появи на вратата, израз на срам покри лицето му. Беше много учтив. Покани ме да вляза и да седна. Като се вгледах в новия живот на приятеля си, аз си помислех: „О, Боже! Как е могъл да се откаже от толкова много, за да получи толкова малко?“

Сърцето ми се късаше, защото обичах този чо­век. Гледката на това, в което бе попаднал, ме раз­късваше. Усетих, че не мога да скрия чувствата си и за голямо мое смущение, започнах да плача. Бях покрусен от скръб и когато приятелката му се появи от кухнята, можех само да хълцам. Накрая се почув­ствах толкова неловко, че казах: „Много съжалявам. Знам, че дойдох тук, за да те видя, но точно сега просто не мога да говоря“. Станах, излязох и си оти­дох в къщи, чувствайки се като глупак. Ето, съпруга­та на моя добър приятел ме помоли да го посетя и да му предложа да се помирят, а всичко, което успях да направя бе да седя там и да плача.

На следващата сутрин, телефонът позвъня и чух новина, която ме стъписа. Приятелят ми се бе върнал при съпругата и семейството си, само ня­колко часа след посещението ми.

Какво бе употребил Бог, за да постигне чудотворното изцеление на тези разбити отноше­ния? Със сигурност не беше подходът на „аз съм по-свят от теб“. Неговият Дух ми беше дал дух на кротост и покруса, което доведе до радостно поми­рение. Мислех, че съм направил ужасна грешка, но открих, че всеки път, когато избера да ходя по Духа, Бог се радва да работи мощно, по зашеметя­ващи и неочаквани начини.

Ходенето в Духа е нещо удивително практично. То не означава да се носим в живота с ореол около главите и ангелска усмивка на лице. Можем да бъдем духовни и все пак да имаме отношения с хората относно земни неща. Някои вярващи реа­гират толкова рязко срещу широко разпростране­ните светски принципи на културата ни, че загуб­ват способността да общуват със своите приятели, роднини и съседи. Ходенето в Духа не ни откъсва от действителността, а ни позволява да действаме в нея, с възможно най-висока ефективност.
Общението на първо място
Някой някога е казал: „Най-важно е, най-важното да си остане най-важно“. Колко вярно е това и по отношение на духовния ни живот! Макар и ходенето в Духа да е нещо невероятно практично, трябва да помним, че не започваме оттам. Обще­нието винаги предхожда поведението.

Много добър пример за този принцип нами­раме в Посланието към ефесяните. И в трите пър­ви глави се разглежда общението. Едва тогава, четвъртата глава започва с думите: „И тъй, ... да се обхождате достойно за званието, към което бяхте призовани“. Общението стои на първо място, за­щото то поставя основата на всичко, което следва.

Ако се опитаме да ходим в Духа, без преди това да сме изградили правилното общение, няма да ус­пеем. За да ходим е необходимо първо да постигнем равновесие. Същото важи и за материалния свят.

Преди децата да направят първите си стъпки, трябва да се научат да пазят равновесие докато са седнали.

След това овладяват изкуството да стоят прави. Пос­ле се учат да пристъпват с несигурни крачки. И едва след това развиват способността да ходят.

В Посланието към ефесяните, Павел ни казва, че като разберем какво означава да седим в Христос, ще започнем да преживяваме Божията сила, което от своя страна ще ни даде възможност да ходим по на­чин, угоден на Бога. Тук става въпрос за определено развитие. Първо, трябва да имаме стабилно общение с Бога; след това можем да се научим да ходим.

В миналото, ние всички живяхме според плътта си, като се подчинявахме на пожеланията на нашата плът и нашия ум, и поради това бяхме отчуждени от Бога. Но после Божията благодат преобрази живота ни, и започнахме да се наслаж­даваме на прекрасно общение с Бога. Ние продъл­жаваме да се радваме на това дълбоко общение като разрешаваме на Божия Дух да упражнява контрол върху живота ни.
Да се обхождаме спрямо

това, което говорим
Мнозина претендират, че имат общение с Бога, подхвърлят насам натам точните християн­ски клишета и модни фрази, но по никакъв начин не прилагат на практика ходенето в Бога. От ре­шаващо значение е да се научим „да живеем спо­ред това, което говорим“. Животът ни трябва да съответства на призванието ни, благословенията и изповедите, които правим относно новото ни от­ношение с Бога.
Умът ни е бойното поле,

където решаваме дали да

живеем, no Духa или според

нашите плътски пожелания.
Въпросът е, как да направим това? Как да из­бегнем да бъдем завлечени от примамките на този свят? Павел дава отговора в Галатяните 5:16 „Про­чее, казвам: Ходете по Духа, и няма да угаждате па плътските страсти“ (подчертаното е добавено).

Гръцката дума, преведена в този пасаж като „ходя“, е термин, използван, за да опише отличи­телната черта в живота на даден човек. Ако някой е имал лошата слава на голям скъперник, за него се е казвало, че „ходи“ в алчност. Ако за някой е Пило характерно, да бъде услужлив и загрижен за другите, за него се е знаело, че „ходи“ в доброта.

Да ходим в Духа означава, че позволяваме на Святия Дух да упражнява контрол върху живота пи. Всеки ден ни се предоставя избора да живеем по Духа или според плътските си пожелания. Умът пие бойното поле, където ще решим, кое от двете да надделее.

Полезно е да помним, че Бог е направил така, че човешкият ум да работи до голяма степен като компютър. Последният може да извършва само това, което е било програмирано в него. По същия начин ежедневно функционират и умовете ни. Ако входящата информация е от плътта, животът ни ще проявява отличителните белези на плътта. Ако почнем да настройваме умовете си според това, което е от Духа, животът ни ще започне да отразя­ва приоритетите на Духа.

Колко лесно е да паднем в изкушението да заявим смело и открито, че се радваме на интензи­вен духовен живот, а всъщност да търсим преди всичко да угодим на плътта! Силата, която падна­лата ни природа може да има над нас, несъмнено с един от най-сериозните проблеми, с който се сблъскваме в живота. Как можем да се освободим от привидно непобедимото робство на плътта?

Простичкият, но въпреки това точен отговор, е следният: He се борете c плътта, а се укрепете в Духа! He се борете срещу тъмнината, запалете светлината.

За да направим това, трябва първо да разбе­рем, че природата ни има две страни: духовна и плътска. Ако искаме да ходим в Духа, трябва да храним духовния човек. Всички добре знаем какво означава, да храним физическата страна на приро­дата си. Ако пропусна да нахраня тялото си, то не се церемони да ми напомни за своите нужди.

Някой веднъж ми каза, че след тридневен пост, гладът си отивал. Но аз открих, че е точно обратното. Ако постя три дни, умът ми започва трескаво да бълнува за възможно най-вкусните яс­тия, които можете да си представите. По този на­чин тялото ми просто категорично ми напомня, че нуждите му трябва да бъдат задоволени. И така, ние храним телата си. Правим упражнения и взе­маме витамини, за да се укрепим физически.

За да станем силни в Духа се изисква подобен режим. Трябва редовно да се храним с хляба на живота - Божието Слово.
Хранене със Словото
Колко нелепо е, че често храненето със Сло­вото е последното нещо, което се наканваме да направим. „Разбира се, че трябва да прекарвам време с Божието Слово“, казваме, „но точно сега, мисля, че нямам време за това“. Всъщност, ние постим в Духа. Духовната ни страна често бива хранена нередовно, импулсивно и по един небалансиран начин. Занемаряваме редовното, систе­матично четене на Словото и го заместваме с под­хода „да отворим напосоки Библията и да видим на какво ще попадне окото ни“. Често ни липсва последователното изучаване на Библията, или личното израстване. След време започваме послушно да подхранваме различните страни на плътта си, а да пренебрегваме духовните си нужди. В резултат, духовният човек отслабва и плътта започва да до­минира.

Ако искам духовният човек в мен да бъде си­лен, близко до ума е, че трябва да сея за духа си.

Не е възможно да сея за плътта и да се надявам, че все някак ще получа духовна реколта. За да ходя в Духа, трябва да започна да храня духа. Това означава, че трябва да си поставя за цел да се за­дълбочавам все повече в Божието Слово. Йов казва: „Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна“ (Йов 23:12). Важно е да се гледа па Божието Слово, като на нещо крайно необхо­димо, каквото всъщност то е. Исус заявява, че ду­мите Му са дух и живот, така че редовното и сис­темно прекарване на време с Божието Слово, е от решаващо значение, ако искаме да ходим в Духа.
Общуване с Бога
Също така е важно да отдадем първостепенно място на молитвата е също важно, ако искаме да изпитваме радостта от ходенето в Духа. Тръпнейки от вълнение при общуването ни с Бога, откриваме, че сме се укрепили в духа си. Все повече и повече усещаме Божието присъствие във всичко, което нравим, и във всяко обстоятелство, в което се на­мираме.
Да ходим в Духа просто означава,

че съзнателно правим Бога

наш постоянен спътник.

Осъзнаването на Божието присъствие развива у нас способността да си изградим един по-пълен и по-оформен светоглед. Убеден съм, че една от най-големите ни нужди е да ставаме все по-чувствителни към Божието присъствие по всяко време. Когато Павел говори на философите - епикурейци и стоици в Атина, той заяви, че „в Него (Бога) жи­веем, движим се и съществуваме“ (Деяния 17:28).

Животът ни може удивително да се промени, когато осъзнаем, че Бог е непрекъснато с нас. Отк­лоняването на вниманието ни от този факт, може да доведе до духовна катастрофа. Колкото повече Бог се отдалечава от съзнанието ни, толкова по- силно ни привличат нещата, които хранят и се нра­вят на грешната ни природа. Когато се препъваме и падаме, можем да посочим много външни фактори, за да обясним поведението си, но коренът на проб­лема ни е, че не сме успели да запазим Божието присъствие в ума си. Заръката да ходим в Духа просто означава, че трябва съзнателно да направим Бог наш постоянен спътник в ежедневието си.

Когато ходим в Духа и живеем с непрекъсна­тото съзнание за Божието присъствие, няма да е нужно вече другите да ни поучават и повтарят, че трябва да живеем на нивото на християнските нор­ми. Животът ни коренно ще се промени, когато пазим близостта и любовта на Бога на първо мяс­то в мислите си.

На всички ни се налага да правим неща, кои­то са ни противни. Преминаваме през класическия конфликт на „приближаване – отбягване“, съзнавайки, че колкото и да мразим да вършим тези неща, ако не ги направим само ще влошим поло­жението си.

Мразя да изхвърлям боклука. Но знам също, че, ако не го направя, много скоро от верандата ще се разнесе отвратителна миризма. Затова, стис­кам зъби и свършвам тази работа. Много повече Пи ми се искало да изпитам удоволствието от една голяма чаша сладолед с настърган шоколад, но ако пренебрегна задължението си, много скоро во­нята от разлагащия се боклук ще се смеси с аро­мата на парченцата шоколад и внезапно желание­то ми за сладолед се стопява.

Имам право на избор, дори и за нещо толкова обикновено, каквато е тази домакинска работа.

Мога да мърморя колко много мразя да изнасям боклука, а мога и да използвам това време за об­щение с Бога. Мога да Го хваля, подсвирквайки някаква мелодия на благодарение и любов, по пътя към боклукчийската кофа. Приближавайки се към Бога, забелязвам, че все по-малко мисля за боклука и все повече за благодатта Му. Мога да се справя и с най-противната задача, без това да ме обезпокои, ако съзнанието ми е съсредоточено върху това, което е от Духа.

Вземете чакането, като друг пример. Малко са нещата, които могат така да ви изкарат от тър­пение, както червената светлина на светофара, ко­гато бързате, като знаете, че ще трябва да изчакате цяла поредица от сигнали, преди да можете да по­теглите отново.

Ho вместо да се напрягам, аз си изработих на­вика да си държа Библията на седалката до мен. Когато стигна до червен светофар и знам, че имам известно време, започвам да чета откъс от Писа­нието. Изведнъж чувам клаксона на шофьора зад мен. Времето минава толкова бързо, когато се хра­ня със Словото!

Ходенето в Духа се превръща във вълнуващо преживяване, когато се научим какво означава да имаме задълбочено общение с Бога. Влизаме все повече и повече в съзвучие с Божиите неща - от присъствието Му в сърцата ни, до чудесните дела на творението Му.

По същия начин, ходенето в Духа ни премест­ва от едно духовно място на друго. Придвижваме се от едно ниво на зрялост в следващото, като слу­шаме Духа и ходим в посоката, в която Той ни наставлява да се движим - но понякога точно тук попадаме в беда.

Когато някоя мисъл или пожелание стигне да съзнанието ни, как можем да познаем дали хрум­ването е от Бога? Писанията ни казват, че Бог пише закона Си върху плътските плочи на сърцата ни (вижте Еремия 31:33; 2 Коринтяни 3:3). Бог по­сажда някаква идея в духа ми, а моят дух я преда­ва на интелекта ми. Това обикновено се възприе­ма като идея, мисъл, или като внезапно вдъхнове­ние. Бог ни дава желание и това е средството, с което ни показва волята Си за живота ни.

За съжаление, аз имам също желания, които идват от собствената ми грешна природа. Плътта ми има начин да инжектира натрапчиви мисли и Пожелания в ума ми. Понякога е трудно да разбе­ра, дали дадена идея идва от Бога или от плътта ми.

Преди известно време, бях изправен пред тази дилема, на път за Вентура, Калифорния, където Пих поканен да говоря. Беше фантастично хубав ден и ми хрумна да се отклоня от по-прекия път и да мина по шосето покрай Тихоокеанския бряг, за да се насладя на красотата му. Да наблюдавам раз­биващите се вълни, и да усещам прохладния мор- ски бриз е такова удоволствие, че заподозрях, че желанието идва от плътта ми, но така или иначе, реших да си позволя този лукс.

Но от последвалите събития разбрах, че Бог беше запланувал да избера шосето покрай брега. Когато наближих Малибу, видях двойка стопаджии на пътя и почувствах силно желание да спра и да ги кача в колата. Докато пътувахме на север, имах възможността да споделя благовестието с тези двама непознати.

Мъжът и жената отседнаха във Вентура и на следната вечер дойдоха в църквата, където гово­рех. Същата вечер те направиха публична изповед на вярата си в Христос и оттогава станаха редовни членове на тази местна църква. След като цялата тази опитност премина, можах да се обърна назад и да си кажа: „Ах, това беше прекрасно. Бог ме бе направлявал. Желанието, което имах в сърцето си да поема по шосето покрай брега, бе дошло от Него“.

Но все пак, често ни е трудно да определим кога Бог говори на сърцето ни. Нерядко, погрешно мислим, че Бог може да ни води само по мистич­ни или драматични начини. „Ако Бог ми прогово­ри“, си мислим, „земята под мен ще потрепери, лампите ще изгаснат и ще настръхна“. Бог никога не ми е говорил по този начин. Когато ми говори, Той говори на духа ми, който от своя страна пре­дава съобщението на съзнанието ми, по такъв ес­тествен начин, че е трудно веднага да определя дали това е наистина Божият глас.

Бих желал да мога да предложа някаква фор­мула или прост тест от три точки, по който да се разпознава Божия глас, но ако съществува такава процедура, още не съм я открил. Мъча се да раз­гранича гласа на Духа от този на моята плът, точно както и вие го правите. Бих искал да мога да препоръчам някакъв гарантиран начин, с който да бъдем сигурни, че чуваме Бога, но за съжаление, това е извън моите възможности.

И все пак, Бог не ни е оставил в непрогледна мъгла. Той е изпратил Святия Си Дух да обитава в сърцата ни не само, за да ни води в определени обстоятелства, но също така да ни дава разбиране за истината, изявена в Словото Му. Неговото водителство никога няма да е в противоречие с нещо, което Той вече е заявил в Писанията.

Неизменно, тези хора се объркват, изгубват търпение и смисълът на Библията им убягва. Това не би трябвало да ни учудва, тъй като самата Библия ни казва, че естественият човек не разбира не­щата, които са от Духа, нито може да ги познае, защото те духовно се изпитват (вижте 1 Коринтяни 2:14). От друга страна, духовният човек разбира всичко, въпреки че другите не го разбират. Поне­же сме се свързали с Бога по правилен начин, чрез Христос, Святият Му Дух може сега да раз­крива истината на сърцата ни. Божието Слово ста­на живо и разбираемо за нас.

Това непрекъснато разкриване на истината, което е служението на Духа, е жизненоважно. Удивително е, че често мога да прочета глава от Писа­нието и да не разбера нищо от нея. Хващам се, че съм стигнал до края на главата и се питам: „Е сега, какво беше това, което току-що прочетох?“. Често, в такъв момент, спирам и започвам да се моля: „Господи, сигурен съм, че тази глава има какво да ми каже. Моля Те, отвори ума ми и нека Духът Ти ми говори чрез Словото Ти“. И след това, прочитайки отново главата, бивам удивен от истината, която внезапно изгрява в сърцето ми.

По време на неделните ни предобедни служби в Калвари, обикновено гласно четем някои от Псалмите. Като стигнем до третата утринна служ­ба, започвам да виждам в библейския текст неща, които въобще не са ми идвали наум през първата служба. Един от стиховете започва мощно да рабо­ти върху съзнанието ми по специален начин. Тази опитност да бъдем водени в цялата истина е особе­но важна част от това да ходим в Духа.

Няма да бъде преувеличено, ако кажем, че това е избор, който всеки от нас трябва да прави ежедневно. Когато изберем да ходим в Духа, прак­тическите резултати от това могат да бъдат пора­зителни. Ще се радваме на чудна дълбочина и пос­тоянство в общението ни с Бога. Както апостол Йоан отбелязва: „Но ако ходим в светлината, как­то е Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Сина Му Исуса (Христа) ни очиства от всеки грях“ (1 Йоан 1:7).

Това, което е особено вълнуващо в общението с Бога е, че колкото повече го преживяваме, толко­ва повече го желаем. Колкото по-силно сме били лично докоснати от мира и задоволството от близ­кото общение с Отец, толкова по-трудно е да живе­ем без него. Когато открием, че сме изгубили връз­ката си с Бога, една вътрешна празнота ни зове да се върнем отново към молитвата и Словото.

Когато ходим в Духа, започваме да се наслаж­даваме на огромната полза от близкото общение с Бога. Чувстваме осезателно как радостта блика в сърцата ни. Можем да си подсвиркваме, когато се изправяме пред ставащите все обременяващите от­говорности на живота, защото дори и да вършим някаква неприятна работа, радостта ни е в Госпо­да. Когато ходим в Духа, в нас идват чувство на мир, дълбочина на разбирането, търпение, добро- та, благост. Идват сила и мощ, с които да се справим с настойчивите желания на плътта. Изведнъж можем да видим цялостната картина на нещата и добиваме мъдрост как да се справим с нашата гре­ховна природа по реалистичен и рационален на­чин. Както Павел обобщава: „Понеже копнежът ма плътта значи смърт; а копнежът на Духа значи живот и мир“ (Римляни 8:6).

Как може да не бъдем привлечени с цялото си сърце към славния нов живот, който Бог чрез Своята благодат, безусловно ни предлага? Живот, укрепен от Духа - с радост, любов и мир, протича­щи през нас - е точно това, което пламенно же­лаем.

Но, за да изпитаме това благословение, трябва да изберем да ходим в Духа. Трябва да дойдем пред юга и да Го помолим да вложи в сърцата ни по- силно желание за молитва, за време със Словото и общение с Исус. Трябва да се молим за благодатта да търсим първо Божието царство и Негова­та правда. Едва тогава ще познаем огромната по­беда дори и над най-обсебващите грехове, и тогава идва времето, когато Божият Дух ще може да ни употребява по най-необичайни начини.

Дори и тогава, когато можем само да ридаем съкрушени.