Защо христос избра юда за апостол?



Дата21.01.2018
Размер90.96 Kb.
#50190
ЗАЩО ХРИСТОС ИЗБРА ЮДА ЗА АПОСТОЛ?

Павел Рогозин

Юда в числото на дванадесетте. Какво недомислие, противоречие, грешка. На него ли - предателя - беше оказана високата чест да се нарече посланик на Христа! Как стана това "неудачно" избиране? Нима Христос не знаеше кой е Юда? Нима от Него беше скрито как Юда ще започне апостолската си дейност и как ще я завърши? И накрая - нима сам Юда не чувстваше своята морална поквареност. Нима съвестта му в момента на избирането не го подсети, че по-правилната крачка за него ще бъде да не приеме този избор, да се отклони? Тези и много други въпроси възникват в нас и търсят неотстъпно ясен и точен отговор!

Ние прекрасно разбираме и признаваме, че Юда стана предател, но би било несправедливо и погрешно да смятаме, че той бе такъв от рождение. Можем с увереност, без ни най-малка опасност от заблуждение, да кажем, че в момента на избирането Юда малко се отличаваше от другите апостоли. Порокът, под чието влияние той попадна, не бе го обхванал напълно. Юда не стана предател веднага след избирането. Към предателството той вървеше постепенно, бавно, с неуверени крачки. Тайният грях, преди да се появи и да стане явен, дълго и щателно се скрива. Бацилът на греха, като бацила на тифа или на едрата шарка, има свой "инкубационен период" и видът на болестта трудно може да се определи веднага. Но идва момент, когато шарката става явна, когато грозните и пъпки плъзват по лицето.

Можете ли да си представите радостта на Симон от Кариот, бащата на Юда, когато е разбрал за раждането на момчето. В изблик на родителски чувства той вероятно е възкликнал "Юда", което значи: "Хвала". Младенецът е бил наречен с това име. Дивно име! Но на хората е свойствено да грешат! Бог гледа не на името, а на сърцето. По думите на Христа: "Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил!" (Мат. 26:24).

Схващането, че в избора на Юда за апостол съществува някакво недомислие, няма никакво основание в Божието Слово.

Избирайки го за апостол, Христос знаеше миналото, настоящето и бъдещето му. Това е вън от всякакво съмнение. След проповедта на Христа в Капернаум (Йоан 6 гл.) много от учениците Му отстъпиха и повече не ходеха с Него (6:66). Юда не беше в това число. Тогава Исус каза на дванадесетте: "Да не искате и вие да си отидете?" Въпросът, разбира се, беше отправен към всички апостоли, но най-вече към Юда, защото преди това Христос ясно заяви: "Но има някои от вас, които не вярват!" На тези думи евангелист Йоан дава такова обяснение: "Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите и кой е тоя, който щеше да го предаде!" (6:64).

По нататък, когато ап. Петър отговори: "Господи при кого да отидем, Ти имаш думи на вечен живот!" и след това: "И ние вярваме и знаем, че Ти Си Христос, Син на Живия Бог, Святия Божий!", Исус им отговори: "Не аз ли избрах вас дванадесетте и един от вас е дявол!" "А Той говореше за Юда Симонов Искариотски, защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде!" (6:68-71).

Христос познаваше Юда. И въпреки това не само го избра, но и му даде власт наравно с другите апостоли "да изцеляват болни, да очистват прокажени, да възкръсяват мъртви, да изгонват бесове". Наравно с другите Исус изпрати Юда да проповядва, че Божието Царство е наближило!
Защо Христос постъпи така?

1. Христос избра Юда, защото той разполагаше със същите способности да се отдаде на Бога, със същите възможности да Му служи, с каквито разполагаха и другите апостоли. Христос избра дванадесетте не защото те бяха достигнали върховете на християнския характер, а защото всеки от тях при желание можеше да достигне тези върхове. Избирайки учениците, Христос обърна внимание не на това какви са те сега, а на какво биха били способни в бъдеще. Едва ли е нужно да доказваме очевидната истина, че човешката свободна воля остава свободна даже при наличието на Божието избиране.

Поквареността и крайната порочност на човешката натура е присъща не само на Юда, но и на всеки смъртен. Юда стана предател не защото неговата плътска природа беше по-греховна от природата на другите избраници. В това отношение Божието Слово не познава изключения. Според Словото "всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога", "няма кой да върши добро, няма ни един" (Рим. 3 гл). Не затова ли Христос избра Юда, щото да открие на хората на какво е способен човекът! Изцяло лъжлива е господстващата мисъл, че единствено Юда бе способен на такова мерзко дело. В ролята на Юда, колкото и да ни се вижда странно, можеше да се окаже и всеки от апостолите, всеки от смъртните, всеки от нас. Колко трудно разбират тази истина съвременните фарисеи. Учениците подходиха към това по-иначе и затова Го попитаха: "Не съм ли аз, Господи!"

2. Христос избра Юда за апостол, за да се изпълнят Писанията! Бог знаеше как ще постъпят хората с въплътения Негов Син, Спасителя на грешниците. И не само знаеше, но и пророчески откри на хората: "Който яде хлябът ми, той вдигна своята пета против Мене!" (Йоана 13:18, Пс.41:9).

Много важно е да не забравяме, че пророчествата на Светото Писание се явяват едно от главните доказателства за Неговата Боговдъхновеност. Ако само едно-единствено пророчество на Библията не се изпълни, безбожниците и "свободомислещите" биха имали основание да оспорват Божествения произход на Писанията, но историята с Юда и много други пророчества, които са се изпълнили, лишават критиката от право на съмнение и отрицание. Затова Писанието не може да бъде нарушено: "Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат!"

3. Христос избра Юда за апостол в потвърждение на Своята Лична Божественост. От свидетелствата на всичките четири Евангелия ние заключаваме, че самите ученици трудно приемаха Исус от Назарет за Син на Всемогъщия Бог, обещания Христос, Месия. И ето, съвършено точно изпълнилото се предсказание на Христа за Юда разсея напълно техните съмнения. В края на Тайната вечеря, Господ откри на учениците намерението на Юда. Защо постъпи така? Чуйте отговора на Самия Христос: "От сега ви казвам това нещо, преди да е станало, та когато стане да повярвате, че Аз съм това, което рекох" (Йоана 13:19).

4. Христос избра Юда за апостол като предупреждение за всички, които проникват в църквите, без да са родени свише. Милиони така наречени "християни", чиито имена фигурират в църковните списъци, ще споделят участта на Юда, ако не преминат през опитността на духовното новораждане.

Колко лесно е човек, който се нарича вярващ, да се окаже без Христа в душата, "не преминал през вратата", "без масло". Трудно е да се повярва, че избраник на Христа в числото на дванадесетте може да погине, но това е така. Историята с Юда потвърждава именно тази истина. Човек, подобно на Юда, може да бъде дълбоко религиозен, да върви след Христа, да вижда Неговите чудеса, да слуша проповедите Му, да се прекланя пред Неговия превъзходен пример, да говори в името на Христа, да Го проповядва на другите и при все това да се окаже невярващ, "син на погибелта", "крадец", "предател", самоубиец.

Същността на християнството е "Христос в нас" и единственият път за спасение е пътят на покаянието и новорождението. "Който няма Христовия Дух, той не е Негов!" Без кръвта на Изкуплението и без Светия Дух няма спасение. Хората често изразяват такова мнение: "Трябва да бъда честен и порядъчен човек и тогава мога да спя спокойно. Бог няма да ме изпрати на вечни мъки в ада!" Мнението на тези хора е, че въпросът за спасението може свободно да се разреши и без Бога. Христос напразно умря. Евангелието на благодатта напразно се проповядва.

Христос ни остави притча, която казва, че сърцето на човека може да бъде дом "изметен и почистен", но пуст. Ако Светият Дух не се всели в сърцето, "седем зли бесове" ще влязат в него и ще го хвърлят в погибел.

5. Христос избра Юда заради тези, които се съблазняват от несъвършения характер на някои членове на църкви, "възродени вярващи". "Съберете дванадесет вярващи християни - казват те - и ще се убедите, че един от тях непременно ще се окаже Юда-предател." Но кой твърди, че църквата е застрахована от лицемери, отстъпници и предатели? Напротив, Христос с притчата за плевелите ни предупреди за тази възможност. Не гледаше ли така на църквата и апостол Павел? Не предсказваше ли, че в негово отсъствие в църквата ще проникнат вълци грабители, които няма да щадят стадото. Не в това ли време Симон магьосникът се опита да получи Светия Дух с пари, а Димас остави тесния път, възлюбвайки днешния свят. И не каза ли апостолът, че от Христа нас не може да ни отлъчи нито присъствието на Юда в църквата, ни скръб, ни тегота, ни гонения, ни глад, ни меч (Рим. 8 гл), защото всичко можем да преодоляваме със силата на възлюбилия ни Исус Христос.

6. Христос избра Юда за апостол да открие на хората доколко Бог може да бъде дълготърпелив към упорития грешник. О, дивно дълготърпение на Христа! Помислете само, три години и половина Христос имаше работа с Юда. Той знаеше всичко за него, но никога не разголи вътрешната му раздвоеност пред учениците. Христос знаеше, че Юда краде пари от поверената му каса, но никога не го разобличи, никога не постави предателя и крадеца в неловко положение. Отношението на Христа към Юда беше такова, че когато настана време да каже: "Един от вас ще ме предаде!", никой от присъстващите на вечерята не заподозря Юда, а когато Исус продължи: "Каквото ще правиш, прави го скоро", никой не разбра защо му говори това, като "Мислеха, понеже Юда държеше касата, че Исус му казва: Купи каквото трябва за празника, или : Дай нещо на сиромасите" (Йоана 13:27-29).

Изявлението на Христа, че един от тях ще Го предаде, ги доведе до изумление. Споглеждайки се помежду си, те недоумяваха за кого говори. И вместо да подозира другия, всеки от учениците започна да проверява своето собствено сърце (Мат. 26:21-25). А когато другите апостоли Го питаха: "Не аз ли, Господи!", Юда каза: "Не аз ли, Учителю?". Господи и учителю! Каква голяма разлика в обръщенията. Тя не е просто случайност. Библията ни учи, че никой не може да нарече Исуса Христа Господ, освен чрез Светия Дух (1 Кор. 12:3). В сърцето на Юда нямаше място за Светия Дух.

"Тогава влезе сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте, и той отиде и се сговори с главните свещеници на стражата как да им Го предаде. И те се зарадваха и обещаха да му дадат пари" (Лука 22:3-5).

Враговете на Христа нямаха надежда да намерят предател между Неговите ученици. Юда сам отиде и им предложи своите услуги: "Какво обичате да ми дадете и аз ще ви го предам? И те Му претеглиха тридесет сребърника" (Мат. 26:15).

По протежение на цялата християнска история светски хора се опитваха да представят Юда за "мъченик", за жертва на недоразумение и да припишат на Юдовото предателство "благородни мотиви", "политически съображения" и други подобни. Сред множеството книги, посветени на Юда, има и такива, в които той се поставя по-високо от Христа (!). Те се стараят да докажат, че единствено предателството на Юда е способствало за обоготворяване на Исуса от Назарет и всемирното тържество на християнството. Всички тези абсурдни твърдения сатана използва да постигне своите зли цели. Но сред всички известни клевети на сатана най-любимата и популярна е обвинението срещу Бога за гибелта на "в нищо невиновен човек". "Бог е предопределил Юда за изпълнението на тази роля , а после го и наказва за това!" казват скептиците и атеистите. Подобно кощунствено изявление може да излезе само от устата на тези, които не познават Бога и превратно разбират думата "предопределение".

Библията ни учи, че за своята гибел Юда е виновен сам. Той погина не защото Христос се отказа от него, а защото той се отказа от Христа и Го предаде.

Сред множеството човешки догатки и предположения за истинските мотиви на Юдовото предателство няма ни една истина. Само Библията открива маската на предателя и истинската причина за извършеното злодеяние. Библията назовава греха, във властта на който се намираше Юда. Грехът, който тласна Юда в обятията на сатана, е ГРЕХЪТ СРЕБРОЛЮБИЕ. Не е трудно да се проследи началото и развитието на този грях в живота на Юда. Образува се група апостоли - ученици. Някой трябваше да отговаря за обществените пари. Първоначално за съблазънта нямаше място. Разходите бяха нищожни, постъпленията незначителни. Но ето че се обръщат някои жени, които Исус изцели от зли духове и болести: "Мария, наречена Магдалина, от която излязоха седем бяса, Йоана, жена на Хуза, домоуправител Иродов, и Сусана, и много други, които служеха на Исуса с имота си" (Лука 8:3). Започнаха да постъпват крупни суми и Юда не устоя пред съблазънта. Времето вървеше… Грехът, влязъл в Юда, прогресираше.

В дома на Лазар във Витания Мария, вземайки фунт чисто нардово масло, помаза нозете на Исуса. Юда, възмутен, забеляза: "Защо не се продаде това миро за 300 динара и да се раздаде на сиромасите". И тук Светият Дух пояснява: "А това рече, не защото го беше грижа за сиромасите, а защото беше крадец, и като държеше касата, вземаше от това, което пускаха в нея (Йоана 12:6).

Две глави в Евангелията (Мат. 26 и Мар. 14) описват съглашението на Юда с първосвещениците, тридесетте сребърника, Тайната вечеря в горницата, участието в Евхаристията, умиването на нозете.

В завършек на всичко Христос, използвайки древния обичай за уверяване в дружба, натопи в блюдото къс хляб и го поднесе на Юда. В тази патетична минута, при всеобщо мълчание, Юда, знаейки с каква дълбока любов и искреност Христос върши това, би трябвало да се разридае, да разкаже всичко и за всичко да се покае. Но това не стана. Залъкът бе приет и след този залък в него влезе сатана. Като прие залъка, той веднага излезе и беше нощ - нощ в града, нощ в душата, нощ във вечността. Велико дълготърпение на Христа! Три и половина години Юда чуваше проповедта на Евангелието и не се обърна. Три години и половина Исус очакваше Юда да се покае, но не го дочака. Читателю, ти колко години вече чуваш Божия призив за покаяние? Бог действително проявява към теб велико дълготърпение. Но не забравяй, че всичко има граници, даже и Божието дълготърпение. Прочетената от теб статия може да се окаже последен "залък", неспособен вече да докосне чувствата, да пробуди съвестта, да съкруши сърцето, да доведе до покаяние. Иска ни се обаче да вярваме, че ти се намираш в по-добро състояние, че твоята душа все още я тегли към Бога… "По тая причина Господ ще чака да се смили за вас, и по тая причина ще се превъзнесе, за да ви пожали" (Исая 30:18).

Читателю, не чувстваш ли потребност да оставиш всички, да се уединиш в стаята и там да излееш пред Всевишния Бог цялата си душа, да признаеш себе си за погиващ, да викаш към Него, да молиш за пощада, прощение, помилване?

Светият Дух те привлича към това!

Не се противи на Неговия нежен глас!

Превел от руски:

Борислав Георгиев







Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница