Защо учителят даде песента “писмото” Нестор Илиев

Брат Тодор взема писмото и влиза в салона сам, за голямо учудване на присъствуващите, защото знаят, че Учителят трябва да дойде, а виждат, че е дошъл само брат Стоименов и държи в ръцете си един плик. Всички са озадачени и чакат той да каже нещо. Когато отива до катедрата, той се обръща и казва: “Братя и сестри, Учителят днес няма да дойде на беседа. Той ми даде това писмо да ви го прочета. Ето сега пред вас ще отворя това писмо и ще видите какво е написал”. Със затаен дъх всички чакат. Той отваря плика. Съдържанието на писмото е от три изречения. Бавно и с разтреперан глас, брат Тодор чете трите изречения:

“Когато Любовта царува, смут не става.

Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава.

Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее.”

След прочитането на писмото, в салона настъпва тишина. Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден сряда, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред и организация и ръководство са засрамени. Защо? Защото дълги години са слушали беседи на Учителя за абсолютната и безусловна свобода на човека – да служи или да не служи на Бога, да слуша или да не слуша беседи, да посещава или да не посещава Учителя. Всичко това влиза в Пътя на ученика, който се движи в разумната свобода и работи в нея като свободен човек. Свободата е вътрешно качество на ученика. Свободата е качество на човешката душа и стремеж на човешкия дух. Това е Пътят на ученика – да бъде свободен в проучването на Словото и в приложението Му чрез собствения си живот. Този Път е разгледан подробно в съборните беседи от 1927 година, отпечатани в томчето “Пътят на ученика”. А другият път в живота на човека е този – организация, ръководство, дисциплина, членски карти, членски вноски и пълна подчиненост на ръководство и ръководител. Той е от обикновения, човешкия ред на нещата. Учителят е дошъл да донесе нещо ново - да се въдвори в човека това съзнание, което да постави в правилни отношения вътрешния порядък между хората. Това става с вътрешна организация у човека, с пробуждане на човешкото съзнание, схващането му като душа и готовността му да работи като човешки дух за въдворяване Царството Божие на Земята. Този път е даден в Словото на Учителя.

По-късно за тези три изречения Учителят свали и подходяща мелодия. Песента е записана от брат Иван Кавалджиев. А защо не бе включена песента “Писмото” в сборника – Песнарката след заминаването на Учителя? Отговорът е много ясен. Ако бе включена тази песен, трябваше да бъде включена и историята на този текст и на тази мелодия. И тогава всички биха разбрали как стоят нещата. А именно в този момент, след заминаването на Учителя, бе избран Върховен братски съвет от седем човека, избрани пожизнено, докато са живи на Земята. Затова тази песен не бе включена в сборника, защото учениците трябваше да изпълнят Волята на Учителя, когато пеят тази песен. А това означаваше да живее вечно песента в душите на учениците, а да няма вечно избран Братски съвет.

Е, разбрахте ли защо Учителят даде песента “Писмото” и защо днес никой не иска да я пее? Някои не я знаят, а на други не им изнася. Това е факт – видим и неоспорим!

Музикалният текст на “Писмото” е публикувано в “Изгревът” том I, с. 686.