Зависимостите от какво ли не е в съдбата на всеки човек. Това предизвиква автоматично или волево противопоставяне за преодоляване на жизнените трудности, пречки и препятствия

Зависимостите от какво ли не е в съдбата на всеки човек. Това предизвиква автоматично или волево противопоставяне за преодоляване на жизнените трудности, пречки и препятствия. В своята съвкупност това изглежда като необятен човешки хаос, в който, обаче, нищо не е случайно. По този начин се формират разнообразни човешки структури наричани население, общности и народи.

Съществуват мнения, че в цялата тази грамада от хора, от техните помисли, действия и бездействия проличава неразбираема още природна хармония. Обаче, тази хармония не се гради на някакви идилични организации, а на безпощадни закони на естествено зараждане, развитие и утвърждаване.

Природата нищо не дава даром. Тя умишлено кара хората да се „борят” с нея, калява и ги възпитава, дарява с разум, с понятията за добро и зло, предизвиквайки постоянно противопоставяне между тях. С достъпни обяснения за човешкия живот се занимават класическите религии, светските философи, научните центрове с техните все по- нови открития и доказателства. Нищо, обаче, не е догматично. Всяка религия, светска философия и научни постановки търпят постоянни изменения в зависимост от човешкото „узряване”.

Излиза, че зависимостите са проявления на Природата (Твореца, Бога), чрез които хората са призвани да се усъвършенстват, издигайки интелектуалното ниво и на своя Творец. И съвсем не е случайно, че в хората са съчетани всички знайни и незнайни същности (особености) притежавани от ангели и дяволи, които са в постоянна борба помежду си.

Чия сила и морал ангелски или дяволски са по- силни в човека изявява (показва) животът. Струва ми се, че в тази неразбираема все още организация на човешкия живот голямо значение имат ум (разум) и воля (свобода). Това са инструменти, които могат всичко, даже и да внасят корекции в съдбата на всеки от нас. Разбира се тези инструменти трябва да бъдат съответно организирани, което е задача с много неизвестни пред всеки от нас.

Интересно е да се докосна до някои общи зависимости, които касаят всеки и за които си струва да се говори. Започвам от установяване на най-важната зависимост, свързана с човешкото здраве, което е най- голямото богатство на всеки. Проведените анализи на съществуващите човешки болести и тяхното преодоляване показват, че основните зависимости се свеждат към постигане на уравновесено духовно и физическо състояние (комфорт) на нашата воля (свобода). Това са деликатни субективни зависимости, които се формират от нашето възприемане на комплекс от знайни и незнайни неща. Тези зависимости произтичат от нашето възприемане на света като цяло, от нашите права и задължения, от нашето поведение в обществото, семейството и в самотата, от нашето отношение към силата и морала, от справедливото и несправедливото, от любовта и омразата, от науката, религията и философията, от медиите и традициите, от нашата адаптация в макси и мини план и т.н.

Като цяло всеки по свой начин се справя с предизвикателствата на живота, преодолявайки възникващите зависимости. Животът е дар и шанс, който заслужава да се цени и да се опазва.

Когато възникват здравословни проблеми, то следва първо да благодарим на нашия сложен биоорганизатор, бионавигатор и пилот за изпратения сигнал и второ да търсим пътища и начини за излекуване. Всяко заболяване е събитие, но е важно то да бъде посрещнато спокойно и с твърда надежда за оздравяване. Подобни зравословни събития са безкрайно разнообразни и са индивидуални по своето проявление. За тяхното преодоляване от първостепенно значение е мобилизиране на личната воля в съчетание с психо и физиотерапии, подсилени при необходимост с медикаментозни и хирургически намеси. Важно е да се отркрият причините, смущаващи „пленяващи” нашата воля и да се намерят подходи за нейното „освобождаване” от враждебната зависимост, предизвикваща заболяване.

Преодоляването или ограничаването на зависимости води всички и всеки до нови състояния наричани независимости или свободи. Съществуват даже празници или събития наричани независимости на конкретни държави, религии, светски философии, научни направления и т.н. Подобни празници и събития съществуват и в живота на всеки от нас.

В някои случаи зависимостите се задълбочават и водят до още по- големи зависимости. Такива са случаите, които за съжелание водят до болести и летални последствия. Имам предвид прогресиращи психозависимости, наркомания, пиянство, порочни и безволни занимания.

В действителност всичко е много по- сложно (даже в човешкото понятие е хаосно), тъй че категорично нещата не са „бели” или „черни”. Съществуват безчет ситуации, в които всеки проявява своя характер и воля. Според мен по своята същност характера и волята са сродни понятия, т.е. когато говорим за характер си представяме воля и обратно.

От значение са миналите и сегашните въздействия, перспективните тенденции, наричани още традиции, обичаи, правни положения като част от природосъобразен морал, етика, естетика, любов и справедливост. които изграждат поведението на хората. По своя смисъл това е все по- задълбочено всеобщо осъзнаване на съществуването на тайнствената същност на човешката еманципация, което се постига по емпирични и интуитивни пътища. Крайната цел на тези явления са целенасочените и отговорните съгласия между хората за тяхното сегашно и бъдещо поведение.

В процеса на това осъзнаване се омаловажават или се изчистват допусканите досега грешки и се избистрят основните направления в човешкото развитие. Това предполага в бъдеще еволюционно и революционно изнасяне на човешката енергия в безкрайните космически пространства с цел омиротворяване на хората в земното им битие. Разбира се, предполагаемата еманципация изисква изследване и анализиране на комплекс от проблеми свързани с установяване на по- голяма свобода, справедливост и равнопоставеност между хората. Това са процеси, свързани с борбата между доброто и злото, с прогресивното и догматичното, с патриотичното и националистичното, с алтруистичното и егоистичното, с човешкото и животинското и т.н.

Опитвам се да проникна в този лабиринт от информационни процеси с цел опознаването им и да изкажа своето мнение за повишаване на човешката устойчивост към всевъзможни манипулации и внушения с цел опазване на личната воля на всеки и свързаното с нея здраве.

Интересни са загадките за възникване на живота на планетата Земя, а също така взаимозависимостите между хората и необходимостта от установяване на приемлив ред на съвместното им съжителство. По същество това е краткият преглед на процеса за установяване на осъзнато съгласие между хората при техните взаимоотношения, които непрекъснато са подложени на изменения.

Много са светските и религиозните предположения за възникване на живота на планетата Земя. Най- загадъчното при това е появата на хората, които си приличат и се различават по своята физическа и духовна структура. Всеки от нас е със своя физическа и духовна неповторимост, със съответен език и писменост, с цвят на кожата, с определени навици и традиции и с безчет други разлики и прилики.

Утвърждаването на всяка етническа общност и народ преминава през безчет изпитания и борби, които в зората на формирането им са неимоверно първични и жестоки. Сплотеността между хората е постигана и се постига със силата на оръжието и със силата на доказателствата за необходимостта от съвместното им съжителство. В основата на първия начин за сплотеността е силата, а вторият начин се изгражда върху природосъобразен морал, етика, естетика, любов и справедливост. Обикновено се използват и двата начина в тяхното единство и формално противопоставяне, които в светските и религиозните писания деликатно се тушират (се прикриват).

Впечатляващ принос в „култивирането” на хората дава античният свят, в който се използва метод наречен реторика. Тя е в основата на европейската просвета и се основава върху първичността на истината.

Многообразни са направленията за убеждаване и умиротворяване на хората, водещи началото си от гениите на това далечно време. В повечето случаи в тези направления се търсят отговори за случващото се в нас и около нас в духовната и физическата ни същност.

В софисткото учение на Протагор се залага върху схващаането: „...човекът е мярката на всички предмети”. Според софистите всяко мнение е истина и всяка истина е нечие мнение. Мненията на хората, утвърждават те, се менят, тъй като човекът се променя във времето. Софисткото учение подлага на съмнение всичко случило се, като всяка истина се обявява за относителна.

Противници на софистите са Сократ и Платон, които определят софизма като лъжливо твърдение. Те се придържат към схващането, че всяко доказване и убеждаване (наречено впоследствие реторика) се основава върху знанието за истината.

Един от най- значимите теоретици и практици на античната реторика е Аристотел, който излага идеите си за „убедително” красноречие в творбите си: „Категории”, „Аналитика”, „Поетика” и „Реторика”. В тях се излага необходимостта и ползите от реториката. Описват се психологически моменти при упражняването на реториката като се акцентира върху съществуващите проблеми при изложенията, при които правилното построяване издигат нейните значимости.

В творбите на Аристотел се формулират класическите принципи на словесното и емоционалното убеждаване. Най- важни от тях са: личността на оратора, създаването на контакт между оратора и слушателите, формулирането на доказателства, които да подтикват всеки слушател за вземане на желаните от оратора решения. В тази класическа схема за словесно и духовно убеждаване най- важни са докателствата, което е най-сложно. В зависимост от изложението една и съща информация може да бъде възприета с различна степен на достоверност. В някои случаи тези колебания са от пълна истина до пълна лъжа.

Още от далечното минало в тази област се измислят какви ли не похвати за убеждаване и целенасочено формиране на мнението на хората. На практика за достигане на определена цел се използват всевъзможни подходи, заблуди и даже лъжи. Съвсем не случайно тези действия са наречени информационни войни.

В енциклопедичните справочници се посочва, че информационна война е използването или употребата на информационни и комуникационни технологии в търсене на предимство пред противника. Много често това е въздействие върху цивилното население и/или върху военните. От друга страна чрез разпространението на определена информация под формата на пропаганда или дезинформация се цели да се деморализира противника. Употребява се и понятието „информационно- психологическа война”, с оглед постигане на политически или военни цели.

Използват се различни по смисъл и съдържание основни похвати за предизвикване на информационни зависимости като активно мероприятие, клевета, лъжа, мистификация, пропаганда, фалшификация, пиар и дезинформация.

Активно мероприятие е форма на дейност, изразяваща се в организирането и провеждането на действия от страна на специалните служби, респективно разузнаването и контраразузнаването на страните, насочени за постигане на предварително набелязани цели. Активните мероприятия варират от медийни манипулации до специални операции на службите за сигурност. Те включват дезинформация, пропаганда, фалшифициране на официални документи, убийства, политически репресии и преследване на политически дисиденти, проникване в религиозни групи, учреждения, храмове и други активни форми. Активните мероприятия са открито изразени в тоталитарните държави и потайни в така наречените демократични страни.

Клеветата е разпространение на невярна информация, злепоставяща честта, достойнството или доброто име на някого с цел да се накърни репутацията му в обществото.

Лъжата е съзнателно изречено неизтинно твърдение с цел въвеждане в заблуда на противника или обществото. Когато дадена лъжа е изречена с користни подбуди, то тя се класифицира като измама. Лъжата следва да се различава от заблудата по това, че лъжата се използва осъзнато, а заблудата е продукт на невярна информация.

Мистификацията е преднамерено представяне на невярна информация за вярна. Обикновено има за цел политическа или финансова облага.

Пропагандата е вид послание целящо да въздейства на мнението или поведението на хората във връзка с някаква кауза или позиция, която облагодетелства дадена група или личност. Обикновено вместо безпристрастни и доказани факти пропагандата може да представи съзнателно манипулативна информация с цел заблуда на обществото. Тя е едно от основните средства на политическата и идеологическата манипулация. При пропагандата се използват символи, лозунги, монументи, музика, поезия и други атрибути. Пропагандата се отличава от образованието основно по преднамереното изкривяване на фактите и филтриране на информацията. Тя не бива да се бърка и с рекламата, макар че двете си приличат. Рекламата, която призовава към конкретни политически действия се превръща в агитация. За разлика от рекламата, пропагандата не е ограничена от времеви рамки и не е лесно различима. Рекламата въздейства преди всичко на емоциите, докато пропагандата въздейства както на емоциите така и на интелекта и разума.

Фалшификацията е имитация на даден предмет с цел съдържанието или произходът му да бъдат представени невярно. Това понятие се използва най- често за фалшифицирането на пари или документи, но може да се отнася и за облекло, медикаменти или други стоки.

Пиарът и връзките с обществеността са свързани помежду си. Разликата между двете понятия е, че пиарът не представлява връзка с обществеността, а управление на обществените нагласи с помощта на определени техники. Обикновено с пиарът се цели създаване на положителни образи. Черният пиар се използва за да влияе отрицателно върху различни събития. Има за цел превръщане на положителното обществено мнение в отрицателно. Често се използва за изобличаване и очерняване на конкурентите. Прилага се в анонимен вид или с оповестяване на ясен зложелател. Черният пиар може да има материален, психологически или емоционален характер. Независимо от неговия характер, в повечето случаи той носи отрицателен резултат за този, който го е използвал или в чиято полза е бил използван. Мнението на обшеството може да бъде манипулирано с черния пиар само ако му носи някаква полза.

Дезинформацията е грешна или неточна информация, която се разпространява умишлено. Нарич се още „черна пропаганда”.

Зависими сме от основните разпространители на всякаква информация като печат в цялото му разнообразие, радио, телевизия, кино, интернет. Информацията тръгва от първите човешки звуци, думи, знаци и рисунки в пещерите. Следват първите букви и цифри, които се изписват къде ли не. Те се нанасят по каменни и глинени плочки, кожи, кори, скали, папируси и други подходящи и неподходящи предмети като се достига до хартиените носители на информация. О....! На хартия е изписана огромна информация, която е скъпа и мила на хората и досега. Естествено сега вече съществуват и по- модерни хартиени носители в класическо и развлекателно изпълнение, които претендират за „вечен” живот.

Огромният „пробив” в информационното обслужване на хората принадлежи на радиото, което в съвременния живот не „залязва”, а само се модернизира. То вече носи тристепенна информация изразяваща се в слово, звук и музика.

Появата на киното, телевизията и интернет е вид информационна революция и даже експлозия. Като преки „наследници” на радиото тези медии носят вече и четвърта степен на информационна специфика, която е картината (образът).

Някои подразделят развитието на телевизионната информация на няколко етапа:

• 
  зараждане, обхващащо тридесетте години на 20-ия век;
  
• 
  формиране през втората половина на четиридесетте години до края на петдесетте години;
  
• 
  узряване и бурно развитие от шестдесетте години на 20-ия век до началото на 21-ия век.
  

По същество интернет е световна информационна медийна система, началото на която е изградено от военните структури на САЩ чрез използване на компютри. Създаването на тази медия стана възможно поради откритието на първообраза на компютъра от Джон Атанасов, който е американец от български произход. Между другото, историческото развитие на света в определена степен е повлияно и в други направления от видни и изтъкнати български умове. Тези български будители са наследници на Орфей и Спартак и създатели на богомилското учение в Европа и света. Българските братя Кирил и Методи от Солун разработват и подаряват на света азбука наречена кирилица, която сега се използва от стотици милиони хора от различни националности и държави.

По своето духовно и физическо естество хората са доста консервативни същества. Ето защо даже и в далечно бъдеще те няма да се откажат от любимата книга или красиво илюстрирано списание в близост до възглавницата си, от приспиващите мелодии на радиото, от любимите образи по телевизията и от най- новата информация по интернет.

Тези разсъждения са отговор на ширещите се опити за прекомерно възвеличаване на интернет и омаловажаване на другите медии. Това се извършва чрез внушения, че освен интернет останалите медии „доизживяват” своето време. Подобно егоистично изкривяване на истината доста негативно се отразява на хората и особено на младото поколение, което благоговее пред компютри, лаптопи, таблети и различни мобилни телефони.

Действителността е такава, че се наблюдава прекалено масово увличане по интернет. Почти всяко дете се превръща в „интернет оператор”, ограничавйки и даже зарязвайки ползването на други медии, физкултурни и други природосъобразни занимания. Това се отразява неблагоприятно върху психиката и особено върху въображението на децата, при което те все повече се отдалечават от доказаните през векове и хилядолетия схеми за многостранно и балансирано възпитание и обучение.

В никой случай не обвинявам младото поколение, тъй като тяхното поведение е поради всеобщата „епидемия” в обществото, което е изпаднало в някакъв вид „паралич” спрямо другите медии, предизвикан от „всемогъщия” интернет. Безспорно интернет е интересна и даже магическа медия, която разширява информационните хоризонти и самочувствието на всеки нейн ползвател. Едни наричат тази медия електронна, а други се придържат към мнението, че това е електронна „паяжина” на Земята. Така или иначе тази медия сега е на еуфорична почит.

Причините за съществуващото положение на медиите са много, които са известни и все още неизвестни. Творецът вероятно доста се забавлява от тази „епидемия” на хората наречена интернет, при което той не само се усмихва, а направо се смее. Предполагаемото поведение на Твореца е съобразно твърденията на създателите на учението кабала.

За всеобщото излизане от „омагьосването” от интернет може да послужи здравословния хумор, усмивката и даже смехът, които са първи етап за излизане от информационния „паралич”. Втората стъпка е набор от разумни волеви решения и действия, за които ще допринася не само нашата воля, но и всички медии включително и интернет. Съществува и трети вариант за „излизане” от прекаленото увличане по интернет. Този вариант се базира върху способността на всеки от нас самостоятелно да се освобождава от всякаква хипноза, за което е необходимо повече време, а прекомерното увлечение по интернет е също вид хипноза (внушение). С други думи, без ускорителните стъпки окончателното излизане от „омагьосването” от интернет е неизбежно в някакво бъдеще. Първите признаци за това вече се наблюдават и сега. Обществеността все по- често повдига теми свързани с необходимостта от балансирано ползване на съществуващите медии и за вредата от прекаленото увличане по интернет. Между другото, в исторически прочит подобно „омагьосване” на хората е нааблюдаавано и при другите медии, което е изживяно във времето.

Информационната „продукция” на журналистите включва убедителността на написаната и изречената дума, поведението на излъчения образ, представената информация, майсторството на оператора и използването на светлинни ефекти. Всеки смисъл, елемент, жест, всяка и най- дребна подробност са от значение. Например, чрез опериране със светлината, движението на камерата и поведението пред нея може да се внуши увереност или несигурност. Облеклото, прическата и гримът са важни елементи от външния вид. Не е важно само какво казваш, а как го казваш. Добрата артикулация, граматически правилният изказ без диалектизми, точното поставяне на интонационните ударения, паузите, цветовете са от изключителна важност. Това са известни неща, които се изучават в школите за актьорско майсторство. Обикновено всяка такава школа има своите особености и своя творчески основател.

Особено внимание заслужават наречените от мен информационни „хипнози и магии”. Става въпрос за „25-ти кадър” и прайминг ефект, които официално се омаловажават и даже се отричат. Независимо от това има някои подробности, които всеки да преценява по своему.

Технологията за „25-ти кадър” е открита и патентована от американеца Джеймс Вайкери през 1957 година. Нейната същност е свързана с киното и телевизионните предавания, които имат своите особености.

Идеята за „25-ти кадър” Джеймс Вайкери черпи от сравнително наскоро изобретеният тогава уред наречен тахистоскоп. С този уред се правят кратки светкавични снимки от порядъка на 1/60000 от секундата. Подобни кратки импулси човешкото съзнание не е в състояние да възприема. С помощта на този уред фирма „Кодак” извършва уникални снимки, например, на куршум в движение.

Установено е, че при гледане на кино и телевизионни предавания човешкото око различава от 20 до 26 кадъра в секунда. Способността за възприемане на кадри зависи от скоростта на движение на сниманите обекти и яркостта на картината. Възприето е компромисно, че човешкото око среднопретеглено не е в състояние да различи повече от 24 кадъра в секунда.

Вярващите в „25-ти кадър” твърдят, че ако той бъде показан за повече от 1/24 от секундата, то този кадър подминава съзнанието и започва да въздейства върху подсъзнанието. Във всички случаи тази информация се запечатва в мозъка ни. В един критичен момент тя се възприема от съзнанието ни и ни кара да вършим „заповяданите” действия. Случващото се наподобява ставащото при обикновената хипноза, при което се въздейства върху волята ни.

Технологията на ефекта на „25-ти кадър” накратко е следната. В момента на сменянето на кадъра операторът затваря обектива за да няма трептения на екрана. Докато обективът на първия апарат е затворен, вторият оператор отваря обектива и показва „25-ти кадър”. Кадърът се показва на зрителя така както и филмът точно 24 пъти в секунда като общата честота на сменени кадри по този начин става 48 кадъра в секунда. При това дължината и яркостта на „25-ти кадър” е занижена в сравнение с тези на филма. По същество „25-ти кадър” не е скрит кадър, тъй като очите забелязват всеки кадър, но поради инертността на зрението той се слива с другите кадри и не изпъква. Ето защо, ако се постави задача „25-ти кадър” да бъде забелязан, то той се изписва с по- голям шрифт и да е познат на зрителя. Постига се вид хипноза, но в по- разсеян вариант, която е правопропорционална на степента на съсредоточаване на зрителя.

Интересна е реакцията на Американската асоциация по психология още през 1958 година, която опровергава реалността на тази технология. Членовете на асоциацията правят заключение, че чрез „25-ти кадър” не са възможни психологически ефекти.

Независимо от това ажиотажът с използване на ефекти чрез „25-ти кадър” и особено в рекламата продължава. Манипулацията на скритата реклама се крие в поставянето на допълнителен видеокадър. Нещо повече, появяват се обвинения за влиянието на „25-ти кадър” върху предизборни настроения на избиратели, които не са доказани. В тази неразбория през 1962 година Джеймс Вайкери неочаквано признава, че опитът през 1957 година заедно с изнесената статистика е изцяло фалшифициран от него. За да тушират страстите използването на „25-ти кадър” е забранено в много държави.

Независимо от това дочуват се слухове, че опитите с „25-ти кадър” продължават в секретните лаборатории (центрове) на редица държави. Целта е търсене на психологически предимства при водене на различни видове противопоставяния, които са военни, идеологически и финансови. Дочуват се даже предположения, че в някакво бъдеще ще се появят клипове, въздействието на които ще замести използваните сега опиати. Вероятно в това има някаква истина, което предполага по- внимателно боравене с интернет и по- почтително отношение към останалите медии.

Прайминг ефектите са също видове психологически въздействия, които се радват на по- добро възприемане от психолози и от други хора. Става въпрос за предварителни психологически настройки, които подпомагат или обезсмислят очакваното презентиране на основната информация (идея) и поставените цели. Например, предварителното запознаване с блестяща инфраструктура на дадена туристическа държава значително подпомага възприемането от туристите на основната туристическа реклама за тази държава и ги привлича към нея за почивка. Вторият пример е за реклама на висше учебно заведение. Добрата предварителна информация спомага за привличане на студенти. По време на предизборна агитация предварителната детайлна медийна положителна информация за даден кандидат спомага за привличане на повече гласоподаватели. Речта на президента или монарха за икономическия напредък на дадена държава се възприема по- добре от гражданите или поданиците, ако тя се предшества от предавания за положителни събития свързани с икономическото развитие на тази държава.

Загадъчните зависимости, които са актуални от както свят светува са свързани и с така наречените критични събития разтърсващи човешки личности, общностни, народи и света. В този смисъл не са случайни изразите „тази капка преля чашата” или „това действие” (събитие) се оказа фатално и т.н. Критичните събития се разделят на предсказуеми и непредсказуеми.

Естествено, проблемни са непредсказуемите събития, за възникването на които мнение изказва кой ли не. Например, още от гръко- римския античен свят авторитетни са мненията на ретора Цицерон, който е известен със своите разностранни дарби и прозрения. Неговите възможности да се занимава едновременно с много дейности са пословични. Според него изкусното красноречие, правната аргументация и нравствеността подплатени с интуиция за предвиждане на предстоящи критични събития са залози за успеха на всеки малък или голем ръководител.

В исторически прочит много са примерите за гениалните дела и прозрения на хората подобни на Цицерон. Един такъв красноречив пример е живота и дейността на Наполеон Бонапарт, който освен това се е прославил и със своята дарба да се занимава едновременно с няколко дейности.

В сегашно време необходимостта от предвиждане на непредсказуеми критични събития рязко нараства. Основните причини за това са конкутентни и военни противопоставяния между ядрените държави, които във всеки момент са критични поради притежаваните опасни разрушителни оръжия. Многобройни са специалните научни центрове в света, които се занимават с предвиждане на непредсказуеми критични събития.

„Продукцията” на тези центрове служи като изходна база за приемане от управляващите на съответни оптимални решения и действия. Независимо от съществуването на колективни държавни органи за управление от рода на парламенти, палати, думи и други, ролята на основните ръководители (президенти, премиери и други) не намалява.

От особено значение са управленските решения за предвиждане на непредсказуеми критични събития, приемани от ръководствата на по- големи държави, съюзи и блокове. Вариантите за възможни непредсказуеми критични събития, разработвани от научните центрове са основно от глобален, а не от регионален характер.

За прогнозиране на непредсказуеми критични събития се използва свръх мощна компютърна техника съчетана с все по- усъвърщенствани математически алгоритми и методи за решаване на поставените задачи. Естествено, използването на реална и непрекъсната информация за ставащото в света е от особено значение. За използваните методи за предсказване на непредсказуеми критични събития от особено значение са данните получавани от симулационни математически модели от последно поколение.

Освен тази огромна информация за настъпване на непредсказуеми критични събития в света подготвяна от специалните научни центрове, голямо е значението на личните качества и интуицията на управляващите първи ръководители. В този смисъл, номинирането и избирането на съвременни „наполеоновци” за първи ръководители е основна задача на избирателите от всяка държава, съюз или блок.

Целта на прогнозирането на непредсказуемите критични събития е смекчаване или недопускане на кризи чрез задействане на всевъзможни „париращи” мероприятия. Разбира се, остават въпросителни дали съществуващата практика за преодоляване на непредсказуеми критични събития не противоречи на хода на съдбовните предначертания в съответствие с неразбираемите още закони на човешката еманципация. Мисля все пак, че всеки е в правото си да действа в своя полза, като прилага за това необходимите усилия (сили) и се придържа не само към съществуващия световен ред, но и към природосъобразен морал, етика, любов и справедливост.

Ставащото сега в света е много по- сложно отколкото преди поради все по- явните проявления на някои основни тенденции в човешкото развитие. Тези тенденции се свеждат към непрекъснати борби в най- разнообраззни форми за равнопоставеност между раси, държави, етноси, народи, езици и култури. Нещо повече в самите уж развити държави все повече се ускоряват центробежните сили за самоутвърждаване и самоопределение на отделните групи (общности) от хора. Те все повече започват да осъзнават своята особеност и значимост като личности, етноси, народи и раси. Тези процеси непрекъснато се усъвършенстват. Под усъвършенстване имам предвид количествено и качествено развитие на силните страни на хората и подтискане на слабите страни. в техните особености (традиции).

Непредубеденото прочитане на историческата статистика показва, че е налице „роене” на етноси, народи и държави. Тази тенденция става все по- забележима даже и за най- скептичните политици, които не обичат да говорят за непркъснатото и все по- ускоряващо се „преформатиране” на света. Доказателствата за това са все по- безуспешните усилия на някой „по- напреднали” народи и водачите им за тотално налагане на техните традиции, ред и култура върху цялото човечество. Това се извършва под „знамената” на така наречената съвременна демокрация, култура и мода.

В своята съвкупност това са нагледни доказателства за наличието на все още неразбираеми за хората загадъчни закономерности, които определят човешката еманципация. Тя включва в себе си не само еволюция от различни естества, но и революции, социални взривове и вероятно други все още неиндетифицирани явления.

Всичко това са все зависимости, за някои от които нещичко се знае, а за други предстои да се узнае. За мен са загадъчни понятията наричани патриотизъм и национализъм. Според информацията в различните енциклопедии патриотизмът се свежда към любов, обич към родината и желание за нейното опазване. Това е и възхищение от националните постижения, и привързаност към родната земя, история, език и традиции. Патриотизмът изисква безкористна и всеотдайна работа за просперитет на народа и родината.

Особеност на патриотизма е неговата емоция и плам. Патриотизмът се проявява в многобройни и най- различни форми. Безобиден и обикновено забавен е местният патриотизъм. Обаче, на по- високо равнище на всяка държава патриотизмът вече не е толкова дружелюбен. Например, в САЩ патриотизмът е прекалено приповдигнат и патетичен. Причината за това е, че там се събират хора от най- различни раси, народи, етноси и култури. В Русия, Китай и Индия живеят най- различни етноси и народи, които отчасти говорят и на собствен език. Там и в други многонационални държави общественият живот се съсредоточава около доминиращ етнически център и език. В тези държави открай време се води политика за обединяване на хората около някакъв общ идеал. Обикновено такива държави се оглавяват от президент, вожд или монарх.

Национализмът е политическа идеология, построена около силната идентификация на дадена група индивиди от определена нация. Твърди се, че две са водещите направления за произхода и основите на национализма. Първото направление е примордиалистичното, което възприема национализма като отражение на древните и вродени еволюционни склоности на хората да се организират в отделни групи. Тези групи обикновено се формират на базата на родствени връзки, расова принадлежност, етнос и език. Второто направление е модернистично, описващо национализма като съвременна необходимост на модерното общество. Изразните средства на национализма са националния флаг, химна, националните герои и други символи на националната идентичност.

Различават етнически, граждански, културен национализъм, а също така и ултранационализъм, който се нарича още краен национализъм, шовинизъм, фашизъм или ксенофобия. Национализмът е близко понятие до патриотизма, но е противоположен на космополитизъм, глобализъм и интернационализъм.

Според мен понятията патриотизъм и национализъм следва да се разглеждат в тяхната зависимост от такива понятия като раса, етнос, народ и нация с техния език, култура, традиции и държава.

Зависимостта на хората от расовата им принадлежност е повече от очевидна. В този смисъл хората се подразделят на бели, черни, жълти и „цветни”. Обяснението, че тяхното различие е повлияно от местоживеенето на хората, разположението и силата на Слънцето звучат неубедително и даже наивно. В библейските писания се обяснява нещо за всемирния потоп, за ковчега на Ной, за спасените хора и животни. Съществуват приказки и за изчезналата Атлантида. Това навежда на предположения, че земната кора претърпява периодични изменения спрямо нейната водна част. Обаче, неизвестните за възникване на човешките раси остават все така тайнствени. Съдбата на расите е свързана с тяхното историческо развитие. Съществуващите обяснения за произхода на езици, традиции, култури, етноси, народи, нации и други са свързани с разселването на хората по земята, обособяването им и с борбите за оцеляване и развитие.

Названието етнос произлиза от гръцката дума, означаваща народ. Първоначално това понятие народ в смисъл етнос е било обобщаващо без определено конкретно съдържание и е възприемано като начин на живот на определена група хора или социална прослойка. В исторически план понятието етнос се използва за разграничаването на група хора или част от народа и за обясняване на тяхното културно различие. Етносът може да бъде обяснен като общност от хора, обособена на дадена територия и комуникираща на разбираем за всички членове език. Тази общност осъзнава различието си от другите подобни общности и възприема своя етноним (названието на етноса). Отделните етноси се разграничават не само по раси, но и по няколко основни показатели като език, етническа територия, икономическа база, етническо самосъзнание, културни особености.

Миграцията на хората способства за разпокъсване на много етноси, което довежда до възникване на нови етнически формирования. В този смисъл се налага и понятието етно- социален организъм, представляващ етнос или част от него свързан с определена държавност. Друго етническо формирование се нарича етникос, което означава сбор от всички етнически групи, отнасящи се към даден етнос независимо от местонахождението им.

Понятията народ и нация следва да се разглеждат в тяхната зависимост от такива процеси като консолидация, миксация, асимилация и геноцид. Консолидацията е свързване помежду си на родствени или близки етноси. Миксацията е доброволно или силово свързване на разнообразни етноси в едно политическо обединение наричано дъжава. Асимилацията е претопяване на един етнос от друг. Разделя се на два вида. Към първия вид се отнасят смесените бракове, които биват доброволни и принудителни. Вторият вид е насилствено претопяване, което предвижда забрани да се говори на езика на етноса, да не се поддържат неговите традиции, вероизповедание, култура и т.н. Геноцидът е физическо унищожаване на един етнос от друг и се подразделя на етнически, религиозен и друг.

Народите и етносите образуват държави. Държавата е политическа общност, заемаща дадена територия с организирано правителство и вътрешен и външен суверенитет. Тя е основен институт на политическата система на обществото. Пръв понятието за държава (“Stato”) въвежда на времето италианският мислител Николо Макиавели в своето съчинение „Владетелят”. Чрез система от държавни органи държавата осъществява управлението на обществото и обществените отношения. Основните функции на държавата са вътрешни и външни отношения. Обикновено водещият или така нареченият титулен етнос дава името както на държавата така и на народа и нацията. В държавите, които са с федеративен тип на управление като САЩ, Русия, Индия и други нямат титулен етнос, но всички етноси имат автономия, но не пълна. Пълна автономия на етносите има в държавите с конфедеративен тип на управление както е в Швейцария, но също и в тях няма титулен етнос.

Считам, че разглежданите понятия са в известна степен точни, но не достатъчно отразяващи съществуващата реалност, което не позволява да се вникне в същността на разглежданите зависимости и взаимозависимости. Още повече, че по тези въпроси текат постоянни дискусии, които са повлияни основно от политически и икономически съображения и мотиви. Според мен е целесъобразно за по- добро изясняване на същността на разглежданите понятия да се използва така наречената аномия.

Понятието аномия се появява в Англия още през 1591 година. С него се изразява незачитане на божествените предписания. Към края на 19-ти век чрез аномия се обяснява индивидуализацията на моралните правила и вярвания, предизвикани от разпадане на обществените норми на поведение. Мисля, че с аномията, която според мен е един от инструментите за разбиране на човешката еманципация, може да се обясняват разглежданите понятия и техните завсимости и взаимозависимости.

Целенасоченият анализ на разглежданите основни понятия и техните зависимости с използване на аномията показва, че те са сложни и многостранни с динамична същност. Например, според мен, понятията патриотизъм и национализъм притежават чувствени (емоционални качества), които имат противоречиво въздействие върху хората. Когато емоционалните въздействия на патриотизма са в своя максимум, то тези на национализма са в своя минимум и обратно. Тези зависимости се улавят от политиците, които изграждат върху тях идеологически платформи за постигане на техните интереси. Всяка такава платформа има материални и финансови разходи, които са минимални, ако патриотизмът е максимален. При минимален патриотизъм разходите са максимални поради необходимостта от използване на скъпоструващи идеологически медиини изяви за промяна на обществената нагласа, което води до максимално засилване на националните чувства. В действителност това са почти идеални случаи. Съотношението между патриотизма и национализма може да бъде и по- различно, което изисква съответно изясняване и предприемане на целесъобразни действия. Аналогични са зависимостите и сложните взаимодействия и при другите разглеждани понятия.

За изясняване на разглежданите понятия и зависимости, според мен, е целесъобразно използването на аномията, която е в основата на човешките трансформации и трансмутации. Под трансформации се имат предвид количествени и качествени изменения на човешките физически и духовни показатели, които са в рамките на определени раси, етноси, народи, нации и езици. При трансмутационните процеси количествените и качествените изменения на човешките физически и духовни показатели надхвърлят рамките на раси, етноси, народи, нации и езици. При това трансмутациите на едни раси в други са най- сложни. Те са възможни чрез смесени бракове и целенасочени намеси в свръхсложните ДНК структури, които са под определени забрани и ограничения.

Тези явления и процеси може да се нарекат още борба за място под слънцето, за интереси, за равнопоставеност при равни и неравни стартове, за оцеляване и т.н. Това показва, че човешката действителност е в постоянен кипеж за върховно утвърждаване в този живот било то в личен или в обществен аспект. Именно този кипеж поражда и задейства разглежданите процеси.

Погледнато в исторически план чрез тези явления са възниквали и изчезвали държави, империи, етноси и народи, което е валидно и за сегашната действителност. Мненията за велики личности, народи и нации, които променят света са доста преувеличени.

Историческата и сегашната действителност се изменя по неразгадани още закони на човешката еманципация, която не търпи догми за голямо и малко за велико и незначително. Хората по тези закони са равнопоставени, но не и равноимащи, което обяснява тяхната активност за случващото се в света. Един от основните закони на човешката еманципация, която някои наричат магия (наука за неизвестните на хората явления) гласи, че „това, което е горе е същото като онова, което е долу”. Това ще рече, че на всеки е дадена равнопоставеност, за постигането на която са необходими усилия и природосъобразен морал. Този, който изостава обикновено намира сили да се развива по- бързо. Ето защо изоставащите персони, етноси и народи догонват лидиращите, а лидиращите могат да се окажат в ролята на догонващи.

Въпреки „общоприетите” тълкувания и внушения за минали и сегашни събития от личен, семеен, общностен и световен мащаб всеки от нас в дълбочината на душата си има своя версия (верую) на станалото и ставащото. Разбира се, всеки неосъзнато или осъзнато прилага своите критерии за оценяване на тези събития. В този смизъл предложените от мен трансформации и трансмутации могат да се използват за оценяване на минали и сгашни събития от личен и стигайки до световен мащаб. Всеки е в правото си да изпробва предлагания подход стига той да помага за изясняване на ставащото в нас самите и около нас.

От такава гледна точка са моите лични впечатления и мнения за някои основни събития от миналото и настящето в България. Интересен е езика, на който упражнявам моето скромно писателско хоби. Убеден съм, че българският език е всеобхватен, изразителен с голяма доза на свободен дух. Съществуващите диалекти в никой случай не намаляват неговата значимост. При говорното изразяване и определено незачитане на ударенията при произнасяне на конкретни думи само подчертават неговата „трансферна” особеност.

Особеността е в това, че българският език подлежи на трансформация, израз на която е наличието на диалекти и трансмутация, изразяваща се в появата на нови езици и народи. Последен пример за трансмутация на българския език и етнос е появата на македонски народ и държава Македония. Показателно е, че в далечното минало по- будната част от пратраките трансмутира в елини (древни гърци) и в други европейски народи, включително и в българския етност, народ, нация и държава.

Независимо от разграничаването на понятията етнос и народ, според мен, понятията български етнос и българско население са аналогични. В далечното минало българският етнос, т.е. българското население е живяло не само в сегашните граници на България и в прилежашите към нея райони, но и далече от тях.

Първото организиране на българското население в български народ, нация и държава е осъществено от другата страна на Черно море под названието Стара Велика България. Нейният елит е в определен трансфер (допир) с елита на Византия. След невероятното противоборство с Хазарския Хаганат прабългарската държава Стара Велика България пада, а народите й са изтласкани на запад, север и изток.

Една част от елита и народа на Стара Велика България под ръководството на хан Аспарух се завръща в приблизителните граници на сегашна България. Тук хан Аспарух сключва съюзни договори с местното българско и друго сродно население и провежда целенасочени усилия и борби за организиране на това население в народ и нация. Следват успешни битки с Византия, които допринасят за утвърждаване и признаване на българите като народ, нация и държава България. През следващите исторически моменти в България се случват разнообразни трансформации и трансмутации от различно естество. Така например българското население на Византия се трансформира и трансмутира в български народ и нация от хан Аспарух и другите ханове и царе на България.

Следват славни страници в историята на България. Особено са велики и впечатляващи „златните” години под управлението на цар Симеон Велики. Забележителни са и годините под управлението на цар Борис с въвеждането на писменост и на християнството. Солунските братя от български етнос Кирил и Методи сътворяват нова за света азбука, която техните последователи разнасят по света. Тя се използва сега от стотици милиони хора от различни етноси, народи и нации.

След поробването на българите от османците и до освобождението им българският народ постепенно се трансформира и трансмутира в население на Османската империя. Някои смятат, че този период не е робство, а само османско управление. Трансформацията на българския народ в население е в резутат на провежданата целенасочена политика на турските султани. Извършва се не само трансформиране на българския народ в българско население, но и неговото трансмутиране в народ на Османската империя. Историческите последствия от политиката на турските султани са не само за българите, но и за другите етноси и народи от Балканите.

След освобождението на българите от турското робство започват трансформационни и трансмутационни процеси за възвръщане на народността и нацията. Тези процеси носят променлив характер в зависимост от степентта на политическата самостоятелност на България. Това са годините на определена зависимост на България от царска Русия, Германия и СССР (Съветски съюз).

След организирания антибългарски „демократичен” преврат на 10.11.1989 година и след влизане на България в Европейския съюз (ЕС) българите започват интензивно да губят народността си и се трансформират в българско население на ЕС. Определена част от българите емигрирайки в чужбина даже се трансмутира в други народи и нации.

В някаква перспектива всичко това може да се промени. Случващите се в света събития са многовариантни и са недостъпни за човешкия разум. Ето защо напълно е възможно следващата вълна за трансформиране и трансмутиране на българите ще бъде отново в народ и нация. За целта са необходими подходящи условия и алтруистични национално отговорни ръководни личности с кокурентноспособни дадености в сравнение с досега съществуващите прозападни зависими ръководители. Това са политически явления и действия наподобяващи тези случили се по времето на хан Аспарух. Напълно е възможно трансформиране и трансмутиране на българите от население в народ, който ще извоюва „златното” време, наподобяващо това постигнато при цар Симеон Велики. Всичко е възможно, но са необходими вяра, условия, разум, воля, надежда, упоритост, солидарност и последователност. Всички тези качества българите притежават, но засега са обсебвани (заблуждавани) от волята на някои конкурентни народи и нации.

Все повече стигам до извода, че отрицателните качества и особено такива като завист, злоба и жестокост при българите не са по- изявени в сравнение с тези качества при други така наречени „велики” и „по- успели” народи и нации. Повече от вероятно е, че това са чужди многостранни и всевъзможни внушения, натрапвани на българите от конкурентни народи и нации. Не случайно се внушава, че не е необходима всеобща военна подготовка, че съществуващата военна техника следва да се унищожи и замени с други уж „модерни” образци, че българските предприятия и селското стопанство не могат да са конкурентноспособни и т.н.. Това е съвременен вид трансбългарско хипнотично иго, от което българите час по- скоро трябва да се отърсят. България е била велика и пак може да стане такава. Някои мънкат, че хората от развитите икономически държави са по- богати от българите. Да така е, но това е временно явление. Истиското богатство не е около българите, а е в самите тях. Ето защо при повече разум, воля и организация българите могат да станет и по- богати.

Съшествува различно разбиране за понятията население и народ. Според мен население са безразлични към държавността хорски маси от определен етнос или етноси, обсебени от волята на други етноси и народи. Хората превърнати в население представляват „безволеви маси”, задоволяващи се основно с ограничен икономически статут, който се свежда до наличието на необходими за тях храни, удобства и зрелища. Хората, наричани народ и нация се борят също за задоволяване с необходимите храни, удобства и зрелища, но са по- волеви и притежават национален характер, осигуряващ определена независимост от волята на конкурентните им народи и нации. Статут на народ и нация се постига с усилия (сила, борба) и придържане към природосъобразен морал и право. Този статут винаги се оспорва от други раси, етноси, народи и нации, което се изразява в непрекъснатото им скрито или явно противопоставяне и противоборство.

За утвърждаване и поддържане на статут на народ и нация, според мен, е необходимо:

► наличие на равнопоставеност на хората пред законите, които да са ясни и приложими;

► наличие на всеобхватна равнопоставеност между хората от всички етноси независимо от техния произход, имотно състояние и политическа принадлежност;

► всеки индивид да знае своите права и задължения, които се възпитават и изучават през целия живот;

► всеки да е наясно с понятията патриотизъм, национализъм, религиозна, расова и етническа принадлежност и да е толерантен и отговорен в своето поведение.

Всяко отклонение от тези ориентировъчни рамки на поведение от страна на елита и народа води до кризи от всякакъв характер: политически, икономически, психологически, социални и др. Много са примерите за такива кризи в историята на етноси, народи, държави, империи. Особено са опасни кризите предизвикани от неразбиране на зависимостта и връзката между патриотизъм и национализъм.

Изложените понятия за трансформации и трансмутации могат да се окажат полезни при всевъзможни анализи за сегашни и исторически събития от локален до световен мащаб. Така например, Великите географски открития са последвани от възникване на държави от така наречения Нов свят. При това хората от тези държави са не само трансформирани но и са трансмутирани в нови етноси, народи и нации. В държавите от Стария свят също не спират процесите за трансфомации и трансмутации на етноси, народи и нации.

Съществуват примери за важността на връзката между човешката еманципация и равнопоставеността между хората. Така хилядолетната римска империя, крепяща се на „класическо” робовладеене е срината от роба и гладиатора от тракийски произход Спартак и неговите последователи. Вярно е, че робите водени от Спартак са разгромени, а самият водач е убит. Обаче, основите на класическото робовладеене са разклатени и пометени от тези събития. Налице е духовна победа на робите, което обрича Римската империя на по- нататъшно разложение и гибел. Агонията на „величието” на тази империя продължава известно време, след което идва пак мрачен период, но равнопоставеността между хората е по- справедлива.. Френската буржоазна революция слага край на класическия монархизъм и привилегиите на хората по техния родословен произход. Въпреки временните отстъпления ходът на човешката еманципация в частта й за равнопоставеност между хората е показателен. Сегашните монарси и хората със съхранени родословни привилегии са по- скоро анахронични и романтични, отколкото със значителен статут.

Октомврийската революция на болшевиките в Русия окончателно развенчава внушенията за непоклатимостта на властта на хората с капитали и със знатни родословия. Нейният теоретик и организатор В. Ленин фактически „спасява” Русия от пълен фалит след нейното поражение в Първата световна война. Извършва се за първи път в света трайна трансмутация на властта на хората с капитали във власт на бедните народни маси. Царската и за кратко буржоазната руска империя се трансмутира в империя на най- бедните народни маси. Естествено следват по- нататъшни трансформации и трансмутаци на властта на обикновените хора, които осъзнават своята значимост и равнопоставеност.

Отчитайки сложността на икономическата ситуация в Русия и първоначалните илюзии, В.Ленин формулира и започва да провежда в живота идеята за временна Нова Икономическа Политика. Смисълът на тази политика е даване на пълна свобода за приложение на капиталистическите методи в икономиката, но това да се извършва под силовата „шапка” на болшевишката партия. По своята същност това е временно еднопартийно (династическо) управление, което съживява икономиката и обещава бляскави по- нататъшни успехи на организирания от В.Ленин СССР (Съюз на съветските социалистически републики). Впоследствие държавата СССР често се нарича Съветски съюз, което е едно и също. По настояване на В.Ленин се приема конституция на СССР (Съветски съюз), която гарантира равнопоставеност между хората от различни раси, етноси и народи.

По ред причини и основно от здравословен характер В.Ленин не успява да направи своите идеи в икономиката необратими. Не успяват да го направят и неговите последователи (сподвижници) с близки идейни убеждения. Те са брутално елиминирани от възкачилият се във върховната болшевишка йерархия и власт И. Сталин. Той и подбраният от него елит залагат на силовия вариант за построяване на социалистическо общество в СССР (Съветски съюз).

Постановките на В.Ленин за равнопоставеност между хората И.Сталин заменя със силова уравнивиловка, с което се спира претворяването в живота на временната Нова икономическа политика. Икономическата заинтересованост на хората от градовете и селата се заменя със силова принуда. Воинственият комунизъм вътре в страната се „изнася” и в чужбина.

В определена степен това допринася за идването на власт на социалнационалистическата (фашистка) партия в Германия, ръководена от А.Хитлер. Следват кървавите събития на противоборство на фашистка Германия със Съветския съюз, от което печелят трети страни и на първо място САЩ (Съединени американски щати).

Опитът на последващия съветски ръководител Н.Хрушчов да осъди култа към личността на И. Сталин и да възвърне ленинските идеи за построяване на социализма намира частичен прием и успех сред елита и обикновените хора. През сравнително краткото и динамично управление на Н.Хрушчов Съветският съюз постига икономически и политически успехи. През този период е пратен в космоса първият в света космонавт Ю.Гагарин. Промишлената продукция произвеждана в Съветския съюз започва да се доближава до най-добрите аналози в развитите западни страни. Селското стопанство осигурява на страната достатъчна и здравословна храна. Бившите колониални страни в света започват масово да прилагат икономическите и политическите схеми за управление практикувани в Съветския съюз.

Вътрешнопартийните неразбории слагат край на управлението на страната от Н.Хушчов, сдед което управлението завзема „консерватора” Л. Брежнев. Той постепенно и последователно въвежда „феодалните” методи на управление. Съветската империя започва бавно, но необратимо да губи завоюваните позиции в противоборството й с развитите западни икономики и преди всичко със САЩ.

Идването на власт на „перестройчика” на социализма М.Горбачов предизвиква необратими трансмутации на ленинските идеи за построяване на социалистическо общество в Съветския съюз. Съвсем естествено „спящия” феодален елит „отгледан” от Л.Брежнев трансформиран и трансмутиран от М.Горбачов, „раздърпва” Съветския съюз на отделни държави с прозападна капиталистическа ориентация.

От епохата на уравниловката са минали много години и събития, но „следите” от нея все още не са трасформирани и трансмутирани докрай в съзнанието и душите на хората даже и сега. Затова отрицателните емоции като завист, злоба и омраза към „преуспелите” личности във всяко едно отношение и начинание надхвърлят нормалните граници.

На съвременния етап идеите на В.Ленин за социалистическо управление с използване на капиталистически методи са приложени успешно в Китай (Китайска народна република). Не е ясно до каква степен се спазва другата основна постановка на В.Ленин за равнопоставеност между хората от различни етноси и народи в многонационалната китайска империя, тъй като се появяват недоволства от тибетци, уйгури, монголци и други етноси. Освен това „презрява” проблема за необходимостта от излизане от еднопартийното държавно управление и появата на политическата сцена на алтернативни „опозиционни” партии. Това предизвиква много загадки за бъдещето на Поднебесната империя при запазване на сегашната му политическа организация.

Държавите от Новия свят имат не по- малки аналогични проблеми. Например, първоначалният „приповдигнат” патриотизъм и борбата за равнопоставеност между хората от „белите” и „цветните” раси и етноси в САЩ, постепенно се заменят с настъпващия „пълзящ и надигащ се” национализъм. Доказателства за това са войната между Севера и Юга и постепенното разделяне („отслояване”) на хората по раси, етноси и езици в населените места и особено в големите градове и мегаполиси и епизодичните кървави изблици на расова и етническа почва. Вероятно за това са наясно управляващите елити на отделните щати и федералната върхушка в САЩ, които сега „плуват” във все по-бурните води на световните събития.

Разгледаните зависимости са само една малка част от съществуващите такива около нас и в самите нас. Според мен интерес представляват най- важните за всеки от нас лични зависимости, които се наричат личен интелект и характер (воля). По- голямата част от тези лични зависимости се придобиват автоматично с раждането на всеки от нас, а друга част се формират с възпитанието и образованието под влиянието на родители, учители, роднини и въздействията на обкръжаващите ни хора. Съществуват такива стечения на обстоятелствата, когато една единствена дума или мисъл предизвикват у нас не само трансформации, но и трансмутации в интелекта и характера ни. Затова са от значение „узряванията” на всеки от нас и качествата на интелектуалните „душевни терени”, на които попадат тези мисли и идеи.

Всички религии и светски философии обръщат особено внимание на личните зависимости наречени личен интелект и характер. Във всички тях съществуват уникални „подсказки”, реализирането на които зависи от всеки от нас. Те водят до много полезни изводи, от които някои особено ме впечатляват. Те са свързани с полагане на постоянни системни усилия за усъвършенстване на интелекта и характера ни. В приложен аспект това са обикновени тренировки на ума и характера свързани със запомняне и реализиране на доказани напредначави мисли, постъпки и действия. Желателно е всичко това да се извършва постепенно и убедено без всяко прекаляване и насилие. Това са пътища за „преборване” в душите ни на „животинските” нрави и самолечение от всякакви вредни зависимости като алкохол, цигари, наркотици и други.

Всеки по своему разбира и изживява природния (божи) дар наричан живот. Всеки по своему разбира светските и религиозните премъдрости. Всеки по своему намира начини за справяне с обкръжаващите го и личните зависимости. Но не всеки от нас намира удовлетворение и щастие в този живот. Ето защо винаги е полезно да се търсят и съпоставят различните гледни точки обясняващи тази сложнотия наричана живот. Оставам с надежда и удовлетворение от евентуалното възприемане на някои аспекти от споделените мисли и идеи.

Юрий Петрович Банько

с. Горни Лом

вила „Зебръц”