Завод. Над него облаци от дим. Народът прост



Дата12.03.2018
Размер21.33 Kb.


ЗАВОД

Завод. Над него облаци от дим.

Народът прост,

животът - тежък, скучен. -

Живот без маска и без грим -

озъбено, свирепо куче.

 

И трябва да се бориш неуморно,

и трябва да си страшно упорит,

за да изтръгнеш от зъбите

на туй настръхнало,

вбесено псе

парченце хлеб.

 

Във залите плющят каиши,



трансмисии скриптят

от всеки кът.

И става толкоз душно,

че да дишаш

не би могъл спокойно,

с пълна гръд.

 

А недалече пролетния вятър



люлее ниви, слънцето блести...

Дърветата опират

във небето,

а сенките -

в заводските стени.

Но как е чуждо

и ненужно тука,

съвсем забравено

това поле!

Една ръка изхвърли на боклука

идилиите с синьото небе.

Защото миг на некаква заблуда,

защото миг с размекнато сърце,

би значело напразно да загубиш

работните си

жилави


ръце.

 

И този шум



и трясък на машини

ще трябва непременно да крещиш,

да могат думите

разбрано да преминат

пространството, което те дели.

И аз крещях години -

цяла вечност...

Долавях, че и другите крещят -

машините,

завода


и човека

от най-затуления

тъмен кът.

 

И този крясък стана сплав,



с която

бронирахме живота си така,

че сложиш ли му

прът във колелата -

ще счупиш своята ръка...

 

И ти, завод, се мъчиш



пак отгоре

да трупаш дим и сажди

пласт след пласт.

Напразно! Ти ни учи да се борим -

ще снемем ние

слънцето при нас.

 

Завод, притиснал с мъка



толкоз хора

с осаждени от черен труд



лица,

едно сърце във тебе неуморно



пулсира с хиляди сърца.



Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница