Завръщането на юрий венелин през октомври месец тази година (2011) в Москва от печат излезе сборникът „Истоки Руси и славянства”

През октомври месец тази година (2011) в Москва от печат излезе сборникът „Истоки Руси и славянства” със съчинения на знаменития историк от ХІХ век – Юрий Иванович Венелин (1802-1839). Сборникът е съставен под редакцията на проф.Павел Тулаев, (http://www.tulaev.ru), издавал досега отделни студии на Юрий Венелин.

Българският интерес към този сборник е свързан с отпечатването на Венелиновия труд „Древние и нынешние болгаре в политическом, народописном, историческом и религиозном отношении к россиянам”, Москва, 1829. Българското участие в подготовката на това съвременно издание, която продължи няколко години, се състоеше в набиране текста на „Древние и нынешные Болгаре” от моя милост, както и издирването на публикации, свързани с тази съдбовна за тогавашните българи книга.

Установих обаче, че Юрий Венелин е издаван в България след Освобождението само през 1942 г. по повод неговата 140-а годишнина от рождението му (Юрий Венелин е роден на 22 април 1802 г.). Тук иде реч за едно издание – сборник от Венелинови студии и писма, под редакцията и съставителството на проф. Петър Динеков. Интересуващият ме труд на Юрий Венелин „Древние и нынешние Болгаре” е представен в сборника на проф.Динеков само с Първата му част.

В резултат от моята работа над този исторически труд се убедих, че Юрий Венелин е не само историк от световна величина, но също така велик писател и философ на историята. За него няма малки и големи, по-значими и по-малко значими народи. Затова всеки един народ той го изписва с главна буква. Ние българите 40 години след неговата смърт (26 март 1839г.) започваме наново да градим своя държава.

С парите на български дарители от различни краища на нашата страна през 1841 г. в Москва е издаден посмъртно Венелиновият труд „Древние и нынешные Словене”, който се приема за Том ІІ и продължение на придобилото вече сред българските интелигенти огромна почит съчинение „Древние и нынешние Болгаре”(1829 г.). Списъкът с българските дарители е приложен към това издание от 1841 г. и също така би представлявал интерес за българските народоизследователи.

Юрий Венелин за прърви път в литературата въвежда понятието „Словения”. Затова пък словенците, които според Ганчо Ценов са „най-сродното с българите славянско племе”, се сдобиват със собствена държава 153 години след преждевременната смърт на Юрий Венелин. Тези факти говорят сами по себе си – Юрий Венелин, занимавайки се така успешно с миналото на българи и словенци, е съумял да прозре потенциала и бъдещето им.

Има нужда българската културна общественост наново да се запознае с Юрий Иванович Венелин и който проявява специален интерес към неговото творчество – нека ми пише.

Ноемврий 2011 година