Збірник диктантів для державної підсумкової атестації з болгарської мови



страница1/3
Дата18.01.2018
Размер0.63 Mb.
#47967
  1   2   3
Н.С. Бузіян, Н.В. Кара


Збірник диктантів

для державної підсумкової атестації з болгарської мови

для загальноосвітніх навчальних закладів з навчанням українською (російською) мовою
9 клас


2014
Cборник от текстове за диктовки

за държавната обобщаваща атестация

по български език

за общообразователните учебни заведения

с обучение на украински и руски език

9 клас

Съставители: Н.С. Бузиян, Н.В. Кара



Рекомендовано Міністерством освіти і науки України

(наказ від 27.12.2013 № 1844)
__________________________________________________________________________


Укладачі:

Бузіян Н.С., методист науково-методичної лабораторії мов та літератур національних меншин кафедри методики викладання іноземних мов та мов і літератур національних меншин Одеського обласного інституту удосконалення вчителів

Кара Н.В., учитель-методист болгарської мови та літератури обласного закладу «Спеціалізована загальноосвітня школа-інтернат «Болградська гімназія ім.Г.С.Раковського»
Рецензент:

Iво Будiнов Панчев, кандидат фiлологiчних наук, викладач болгарськоï мови як іноземноï, доцент кафедри болгарськоï фiлологiï фiлологiчного факультету ОНУ імені І.І.Мечникова

Збірник диктантів для державної підсумкової атестації з болгарської мови для загальноосвітніх навчальних закладів з навчанням українською (російською) мовою. 9 клас

Болгарська мова: Збірник диктантів для державної підсумкової атестації для загальноосвітніх навчальних закладів з навчанням українською (російською) мовою. 9 клас.

Укладачі:

Бузіян Н.С., Кара Н.В.,

Пояснителна бележка


Даденият сборник от текстове за диктовки е предназначен за проверка на правописната и пунктуационната грамотност по български език на ученици от 9 клас на общообразователните училища с обучение на украински и руски език и за провеждане на държавна обобщаваща атестация.

Диктовките са подбрани с оглед изискванията на учебната програма. Те представят свързани текстове от българската художествена литература, публицистиката, научно-популярните статии и по съдържание са достъпни за възприятие от деветокласниците.

Контролната диктовка е вид проверка на езиковите знания, умения и навици на учениците. Диктовките съдействат и за формиране на правописни умения и навици на учениците, повишават правописната грамотност, усъвършенстват уменията за самоконтрол и писмена речева дейност, автоматизират прилагането на овладените правописни правила и норми.

Обемът на представените диковки съответства на изискванията на Програмата по български език. В зависимост от варианта на преподаване (1-А или 1-Б) учителят може да избира текст според знанията и уменията на учениците. Подбраните текстове позволяват на учителя да включва в обучението различни видове диктовки: слухови, подборни и диктовки за самоподготовка.

При оценяването на диктовките се отчитат следващите критерии:


  1. изучени ли са правописните и пунктуационните правила до момента, в който се пише диктовката;

  2. разделяне на груби и негруби грешки, повтарящи се и неповтарящи се, еднотипни и нееднотипни грешки;

  3. разлика между правописни и фактически грешки.

За диктовката се поставя една оценка.

При проверка на диктовките е необходимо да се ръководим от следващите критерии за оценяване на учебните постижения на учениците от 9 клас:




Количество допуснати грешки

Оценка на учебните постижения

17-18 и повече

15-16


13-14

11-12


9-10

7-8


5-6

3-4


2 (1+1 негруба)

1

1 негруба



-

1

2

3



4

5

6



7

8

9



10

11

12



Пирин

Далеч нейде в посоката, откъдето идваше Струма, в чистия и лазурен фон на небето, сякаш изрязана и включена в рамка между стръмни стени, далеч на север, като загадъчно и странно видение, издигаше се самотна и висока планина, покрита още със сняг, сякаш цяла изваяна от чист и девствен мрамор. Върху нея блещяха брилянтните искри на Слънцето, обграждаше я отвсякъде нежната синина на небето. Това беше Пирин!

Понякога природата щедро изсипва много красота и много дарове само на едно място и свързва завинаги с него съдбините на един народ. И, както в древните религии, в душата на народа се поражда и живее една мистична обич и поклонение към това място. Пирин има това поклонение и тая любов.

(116 думи)

(По Й. Йовков)

Добруджа

Добруджа! Кой българин не е бленувал да проникне в нейните равни степи, един от малкото кътове на Земята, където раcте и зрее злато? Кой българин не е копнеел да надзърне в нейните мили падини, в които някога - преди много години и много векове - смел дух запали бъдника на българщината. Кой българин не е жадувал да види нейните пространни езера, от чиито кристални води пие прохлада и свежест ожъднялото от летен зной синьо и чисто като очите на младата хубавица небе? Кой българин не се е стремял към нея с всичкото си сърце?

Добруджа!

Как сладко звучи нейното име, как много приказва то за доброто, към което се стреми българинът от първия ден на своя живот, та дори и до днес.

(122 думи)

(По Ст. Чилингиров)




Земята на българите

Ти идеш от дълбочината на вековете, от потъмнелите страници на историята се усмихват твоите бездънни очи. Косата ти е прошарена от среброто на времената, нозете ти са боси, а петите - напукани. Наместо гердан от златици, ти носиш една вехта бакърена пара, нанизана на конопена връв, отколе изкопана от разрушена старинна твърдина.

Наместо белези от златни гривни, по ръцете ти личат следи от вековни вериги. А над мокрите очи на твоето високо чело има едно черно кръстче, горено с огън.

Ти си девойка с чисто сърце, ти си майка, която е откърмила милиони синове.

Земя на българите, родино моя, на колене стоя пред теб и целувам твоята корава невидима десница.

(109 думи)

(По Ангел Каралийчев)
Несебър

На малък, скалист остров на 37 км североизточно от Бургас, свързан със сушата чрез  тесен, изкуствен провлак, Несебър е перла в короната на българското Черноморие. Курортът е известен с многобройните си средновековни църкви, макар и голяма част от които да са изпитали удара на времето върху себе си. В разгара на туристическия сезон Несебър бива обсаден от туристически групи и продавачи на сувенири. Курортът попада в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Красивото градче предлага на туристите и няколко музея. В хотелите в стария град се предлагат прилични условия за живеене, а имайки предвид близостта на Слънчев бряг, няма да ви липсва възможност за практикуване на водни спортове и всевъзможни забавления. Не е случаен фактът, че Несебър си е спечелил славата на едно от най-добрите места за почивка в България.

(130 думи)

(Из печата)
Орли

Преди петдесет или шестдесет години тяхното гнездо беше в скалите, от другата страна на клисурата, където днес минава железният път. Там бяха живели много години необезпокоени от никого. Бяха виждали от висините стадата диви кози, които слизаха към малкото синьо езеро, дивите петли, плахите сърни и едрите кафяво-черни мечки, над чиито бърлоги растеше здравец и бръшлян.

Никой не би могъл да каже нещо положително за тяхното минало, защото то обемаше един период от време, дълъг цял век и половина. Никой не знаеше къде бяха излюпени те, къде бяха се срещнали за пръв път и с какви събития беше изпълнен животът им в това време. Тогава през клисурата рядко минаваха хора - разбойници или овчари, които вековните гори поглъщаха в своите мрачни дебри. А когато сирената на първия локомотив огласи тясната клисура и брадвите оголиха двата й склона, орлите напуснаха това място завинаги.

(142 думи)

(По Е. Станев)
****

В гората се появиха първите листа. Отначало те напомняха парцаливи останки от копринена рокля, която вятърът беше разкъсал и закачил из черните голи клони. Но тия парцали се уголемяваха всеки ден и дори всеки час, разрастваха се всяка нощ и пълзяха все по-нагоре, встрани и надолу, докато един ден развигорът разпука всички пъпки на бука. Тогава горите се показаха в новата си атлазенозлатиста премяна, весело зашумяха и въздухът се изпълни с мирис на младост и на пролет. Зажужукаха дивите пчели, появиха се първите пеперудки. Минзухарът, който сърните толкова обичат да пасат и от който капитан Негро правеше салати, вече прецъфтяваше и се заместваше от своя събрат - синия минзухар. Дивият чесън показваше сочнозелените си листа, заострени като ножове. Сухата кафява шума беше пробита от хиляди нежни стъбълца на треви. Пееха планинските птици с трептящи от възторженост гърди, от сутрин до вечер се обаждаха кукувиците, дроздовете.

Пролетта изведнъж превзе планината.

(149 думи)

(По Е. Станев)
Петкан в бъчвата

Дядо Вичо воденичарят имаше един син на име Петкан. Този Петкан беше едър и здрав мъж. Ядеше като слон. Когато се наведеше да пие вода, цял кладенец пресушаваше. Воденичен камък да сложиш на гърба му, щеше да помисли, че муха му е кацнала. Но като тръгнеше на път, пристъпваше като бивол - мързеше го.

Дядо Вичо имаше зад воденицата си овощна градина - ябълки, круши, вишни, череши и един стар орех. Под дебелата орехова сянка всяка сутрин се домъкваше Петкан, лягаше на гръб и почваше да чете ореховите листа: едно, две, три..., но преди да стигне до десет, го домързяваше и сладка дрямка му премрежваше очите. Някъде сред върбалака глухо бучеше и пееше воденицата. Бученето го унасяше на сън.

(120 думи)

(По А. Каралийчев)
****

Край, концертът свърши. По-точно трябваше да свърши, но сигурно ще продължи още малко, понеже хората не си тръгват и ръкопляскат на пианиста, за да изсвири още нещо. Той сигурно ще изсвири. Нали знаеш, когато сладкишите се усладят на гостите, мама се радва и им слага още в чинийките.

Така е! Когато концертът свърши, а на хората не им се иска да си отиват вкъщи, артистът е толкова щастлив, че е готов да свири до сутринта. Преди малко беше много изморен, но сега отново силите му се върнаха.

Ах, момчето ми, ти още не знаеш каква радост е това, когато човек се труди, труди и когато разбере, че хората ценят труда му и че го обичат заради този труд.

(118 думи)

(По Иля Хурник)



Легенда за нос Емине

За нос Емине днес се разказва красива легенда. Някога пазач на фара бил стар моряк, който живеел тук с единствената си и невероятно красива дъщеря. Тя расла на воля - плувала, карала лодка, ловяла риба. Суровото море я направило силна и смела. Веднъж, в страшна буря, тя спасила давещ се моряк корабокрушенец. Морякът се влюбил в девойката. На раздяла обещал да се върне, но забравил дадената дума. От сутрин до вечер, застанала на носа, девойката чакала своя любим. Накрая, обезумяла от отчаяние, хвърлила се в морската бездна и вълните станали пурпурно червени. И днес, когато слънцето изгрее, морските води около носа се обагрят в червено и напомнят за излъганата любов на девойката.

(110 думи)

(По „Български предания и легенди“)



Из „Косачи”

Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци. Мир и ведрина повея от дълбокото звездно небе. Земята отвори страстните си гърди и замря в наслада.

Марица тихо подплиснуваше мътните си води, пълни с удавници, и с лениво спокойствие се ширеше между тъмните брегове, обраснали с върби и ракитак. Влага и хладина лъхаше из тайнствените й недра...

След малко светна огън. Бухнаха игриви пламъци. В тяхната слаба светлина, която се поглъщаше от околния мрак, се мярнаха хора. Това бяха петима селяци от загорските краища, дошли с коси на рамо да търсят работа в далечна Тракия, дето тревите зреят по-рано.

(119 думи)

(По Е. Пелин)

****

Заспало сивото врабче в гнездото си посред посърналата шума на дърветата и сънувало чуден сън:



Пролетна градина. Високи тихи дървета ронят бял цвят. По белите клони на дърветата кацат дивни птички. Пъстрокрили, с жълти коремчета, с червени крачка, със сини шийки, златни главици и очи, бистри като елмази. Насън въздъхнало сиромашкото врабче:

- Ех, колко несправедливост има по света! Ония птички ходят в дивна премяна, а пък аз ходя в сива просяшка перушина. И аз искам да се перча като ония шарени птички.

Но додето изрече тия думи, една невидима ръка нашарила и него.

Полетяло към едно клонче и се огледало. Сърцето му трепнало от радост, като видяло, че и то е писано и шарено като другите птички в градината.

(120 думи)

(По А. Каралийчев)


Приказка за стълбата

Млад момък с изправено чело и стиснати юмруци стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, където като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи, черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено, като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие.

- Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци ми са братя! О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие, там горе, вие!

(182 думи)

(По Хр. Смирненски)

Реката

Като майчино мляко избликва от топлата гръд на планината. Спира за миг, оглежда се, ослушва се, поколебава се и решително поема надолу.

Красотата на реката е в бистротата, в движението. Тя е жива. Тя – ту припряно и устремно, ту плавно и спокойно, тече непрестанно.

Зимата не може да скове водите й в ледената си прегръдка. Пролетта не може да ги удържи в коритото й. Лятото не може да ги изпари.

Реката не търпи покоя. Дори след като се влее в морето, тя продължава да се движи. Защото знае - ако спре, ще се заблати, ще я превземе мъртвилото.

Може би така силно я обичам, защото част от детството ми протече край нея. И тя завинаги остана да тече през мен.

Хората си отиват от този свят, а реките не пресъхват. Впрочем и реките пресъхват по човешката воля. А и хората може би не си отиват съвсем.

(146 думи)

(По К. Назъров)

Един живот само

Стои старата къща сама сред огромния буренясал двор, сред жалките останки на спомените. Стои и стене, мълчаливо загледана в далечината, изпращаща с тъжен, замрежен от сълзи поглед последните лъчи на поредния самотен ден, посреща бавно пристъпващата поредна нощ на тъга и ужас... и спомени.

Залязва слънцето, утихва вятърът, заспиват гласовете на деня... но старата къща остава будна, чакаща безвъзвратно отлетелите щастливи дни.

И полетява вятър, и прошумоляват листа, и долитат детски гласове, лай на куче, лястовичка изчуруликва...

Луната е по-бяла от всякога, допряла хладно устни до нощното небе, небето е обсипано със звезден прах и някъде там, дълбоко в кадифеносините му очи, проблясва сълза - една едва забележима, мъничка падаща звезда.

Един живот само.

(114 думи)

(По Зорница Стоянова)



Халища

Докато питах за халищата, докато ги гледах и разглеждах, аз бях започнал да усещам в тях съчетания особени, които действаха като музика, шепнеха ми като в приказка, внушаваха ми чувства, вълнения и настроения.



И сега е пред очите ми забърдовското, „огненото халище”. Първото, с което истински се запознах. То е от тъй наречените халища, боядисани разноцветно с черно, малиново, сиво-зелено, и между тях един вълшебен оранж, цвят узрял, богат и топъл, едно жълто, посипано с „пипер”, превърнало се в огън, който грее, но не пали, топли, но не гори. Огън - укротен, опитомен, заблестял с всичката си сила между сиво-зеленото и черното. Това черно му придава блясък и височина, сиво-зеленото - дълбочина, а вишневото е като малинова зора между изгревите на оранжа и нощта!

(124 думи)

(По Николай Хайтов)
Розовата долина и Тунджа

Хубаво си, отечество мое! Не ще се никога нагледам на божествената хубост на твоята природа. Само твоят образ, мил и величествен, стои неизгладим в душата ми, която те люби, милува и слави. Малко ли пъти съм се катерил по твоите гигантски планини и съм се чудил и дивил на твоите гори и поля, и райски картини! И колчем ги пак видя, като че то е първи път, аз се възхищавам от тях и душата ми се обръща на лира и иска да пее. Само ти, отечество, само твоята божествена природа, вечно съхранявате за мене очарованието си, което е пленявало детинството ми и младостта ми... Бъди благословено, отечество мое; бъди честит, балкански раю! Бъди голяма и славна, о чудна земльо, дето е цъфтяла люлката ми, дето ще се зеленее гробът ми!

(130 думи)

(По Иван Вазов)



Легенда за еделвайса

Живели някога сестра и брат, Едел и Вайс. Един ден, докато си лежали на някаква поляна, Вайс видял един непознат бял цвят високо на скалите. Показал го на сестра си Едел и тя предложила да се покатерят догоре и да го откъснат като подарък за техните родители. Започнали да се изкачват двете деца, но колкото по-нагоре отивали, толкова по-трудно ставало. Едва успял Вайс да откъсне непознатото цвете, когато усетил, че камъкът се изплъзва под пръстите му. Извикал на сестра си, че пада, тя му подала ръка в желанието си да го спаси и двамата полетели в пропастта. На следващата година на мястото, където двамата паднали, поникнало цвете, което в памет на децата кръстили ЕДЕЛВАЙС.

(114 думи)

(По „Български предания и легенди“)



Родопска сурвачка

В последния ден на годината нашите прадеди донасяли от гората дрянова сурвачка с дъх на планинска свежест. И всички се втурвали да я украсяват.

Скръцвал тежко старият сандък и чевръстите пръсти на баба завързвали с червен конец лъскава паричка на върха. До нея грейвали веселите вълнени цветя на мама. Кака е нанизала гердан от пуканки. Стринка е омесила кравайчета. Бръшлянът също заемал своето място, зиме и лете зелен, както е животът.

И до днес в Родопския край се тачи тази стародавна традиция на украсяването. Родопските сурвачки са особено живописни. Те са или целите накичени с шарена вълна, или пък дряновите клонки са вързани на букет и отрупани с алени, зелени, оранжеви и жълти вълнени цветя, пуканки и сушени плодове.

Сурвачката е символ на здраве, дълголетие, на богата трапеза и знак на поминъка в този край.

(135 думи)

(По Светла Борисова)

Мартеничка бяла и червена

Щом усетела нежния полъх на южняка, българката изваждала от раклата бяла и червена вълна и усуквала прежда. После връзвала шарените кончета на ръчичките на децата, на вратлетата им като герданче, на крачетата, по върховете на цървулите им. На по-големите момиченца заплитала в плитките. Това било за здраве и хубост. С мартенички накичвала агънцата и теленцата. Конци шаренеели и на вратата на кошарата - да се плоди добитъкът и да носи радост вкъщи. Вълнени висулки имали и лозницата, и овошките в градината - все за здраве и сполука.

В тези пролетни дни тръгвали и юначните мъже с хлопки на кръста и с чудновати кукерски гугли и маски по къщите. Те пожелавали едро и тежко жито по нивите, много челяд по домовете.

(120 думи)

(По Лозинка Йорданова)

Мама

Колко много обич и каква сладка нежност има в гласа на мама! Обвивам ръце около шията й, а тя лекичко ме повдига от леглото. Аз съм вече голяма, но тъй хубаво е в прегръдките на мама! Затварям очи и се сгушвам край топлата й шия. Тя отваря прозореца и сноп слънчеви лъчи нахлуват в стаята. Свежият въздух на пролетното утро ме накарва да повдигна клепки и да погледна навън. Нацъфтели са черешите и ябълките. И птички пеят в градината. Из простора се гонят завърналите се лястовички, на двора кътка моята бяла кокошка и пази излюпилите се вчера пиленца... И те си имат майчица! Когато се гушат под крилете й, навярно им е тъй хубаво, както на мене сега, когато съм прилепила лице до лицето на мама.

(126 думи )

(По Иван Василев)


Дядо Йоцо гледа

Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума какво би било учудването им, радостта им, ако по едно чудо се събудеха от вечния си сън в гробовете, излезеха на бял свят и погледнеха около себе си: как щяха да бъдат поразени от всичко онова непознато, невероятно в живота, което ще ги обикаля и в което те ще се чувстват чужденци .

Нещастните родни души няма обаче да възкръснат и да се порадват на чудесиите на свободата, на които ние, обръгнали вече, гледаме равнодушно сега и за които те не са сънували даже и в най-дивните си блянове!

Не, те няма да възкръснат: никой не е възкръснал.

(130 думи)

(По Иван Вазов)



Из „Гераците”

Най-заможният човек в селото беше дядо Йордан Геракът. Пъргав и трудолюбив, той бе работил през целия си живот и бе сполучил да удвои и утрои имотите, останали от баща му. Надарен с ум практичен и с търговски способности, той бе съумял да направи и пари и да се издигне между селяните си като пръв човек. Той имаше меко и добро сърце. И макар да беше малко скъперник, не беше строг в сметките си, помагаше на хората и се грижеше за селските работи. Затова всички го обичаха и почитаха.

Неговата голяма и бяла къща, в която живееше многолюдното му семейство, беше на лично място сред селото, виждаше се отдалече и отдалече личеше, че е чорбаджийска. Всред широкия двор, в който можеше да се смести една махала и който околовръст бе ограден като кале с бели зидове, се издигаше високо и право като стрела самотен кичест бор - единственият бор в цялата околия. Той бе донесен като малко борче от светите рилски гори и посаден тук в незапомнени времена от прадедите на Гераците. Това бе тяхното семейно знаме, с което се гордееха. Под неговата света сянка бяха отраснали няколко поколения. Под нея бяха преживели последните си дни много старци от рода им.

Дядо Йордан имаше трима синове, народени един след друг. Най-големият беше Божан, по него идеше Петър и най-малкият - Павел. И тримата бяха женени, имаха деца и всички живееха в една къща със старите - къща голяма, хубава, дето имаше място още за толкова души.

(242 думи)

(По Елин Пелин)


България е най-хубавата земя на света

Най-щастлива се усещаше майка ми... Често ми говореше:



  • България е най-хубавата земя на света, затова сичките народи ни

завиждат.

Тия думи се втълпиха тогава в ума ми.

Отде знаеше тя това? Тя не беше видяла България; тя знаеше от България само родния ни градец Сопот, нито беше чела някаква книга с описанието на България, защото тогава нямаше такава. Но тя ни твърдеше това с такава увереност! И аз й повярвах.

И в моята крехка душа отрано се вкорени убеждението, че България, моето отечество, е най-хубавата земя на света. Кои „сички народи й завиждаха“, как й „завиждаха“ - това не знаех и не се питах. Доста ми беше да зная онова, което знаех. И аз се гордеях... аз я и обикнах.

(121 дума)

(По Иван Вазов)



Каталог: img -> zstored -> files
img -> Концерт на Guns 'N' Roses 22 23 септември 2010 в Белград
img -> Ню Йорк текстове под снимки Средната част на Манхатън, гледана от Сентръл парк
img -> Програма: 1-ви ден: 30. 12. 2014 (вторник)
img -> Дата на провеждане: 15. 12. 2011 програма
img -> Програмата се предлага с тръгване от: софия, пловдив и хасково; габрово, велико търново, казанлък, ст. Загора!!!
files -> 11 клас 2014 Cборник от текстове за преразкази
files -> Програма зовнішнього незалежного оцінювання з болгарської мови
files -> Програма для загальносвітніх навчальних закладів


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница