Здравей, Българийо!



Дата28.02.2018
Размер76.08 Kb.
#59803
Писмо
Здравей, Българийо!
Умори ли се? Отегчи ли се от нас? Можеш ли да ни погледнеш или вече си свела навеки глава? Българийо, мила, земя на герои ли си вече? Защо сега те напускат? Защо обедня, осиротя, освирепя? Така ще ти напиша. И ти ще ме чуеш. Моите думи ще преминат край теб. Като вятър ще те обвият и ти ще ги почувстваш. За миг. А после? После те ще отлетят в твоите гори и ще изтекат в твоите реки. А ти, Родино, ще останеш там, край мръсната си вода, край бетонираните си брегове. С празен поглед, докато децата ти се боричкат за теб. А ти вече няма да си струваш борбата, разсипана Българийо. Затова ме чуй и реши сама. Ти още имаш съвест и свяст, нека бъде според тях!
Ето, пиша ти в славен ден – двояк като теб. На 10.11. паднаха явните и дойдоха невидимите ти окови. Освободена от комунизма си, от хватката на Москва, беше най-накрая волна. Можеше да се разполагаш с богатството си и със съвестта си. Някои казват „Стената падна.“ Но ти беше част от тази стена. Малка, но важна тухла. Впрочем, такава беше още, когато първите българи са дошли тук и са те създали. Такава ти е била съдбата – да си част от стена, от империя. Затова не можеше да бъдеш оставена сама на себе си. И започна борбата за теб. В тази борба нямаше забранени удари и честна игра. В тази игра имаше добри, имаше и подлеци. И така, на 10.11. тя започна. Започна с игра на свобода. Защото когато „тошизмът падна“, оказа се, ти вече не бе своя. Една върхушка на сатрапи, олигархия по-научно, вече те бе разрязала и раздала. Натъпкала в червени куфарчета и изнесла. А твоят народ остана навън – да си спори, да си говори, да играе играта. В нея ти беше вече отредена награда. За онези, които те надлъгаха. А ние ще се правим, че им вярваме. Наистина, не те дадоха без бой. И танкове щяха да викат за тебе. Но не танковете бяха тяхното оръжие. А знанието. Което остана така и беше първата ти прокоба. Ти не знаеше! Нито кой, нито къде, кога, какво, колко, как и дори защо не знаеше. Беше слепец без тояжка. Вярваше, че си хванала нова ръка, а тя бе все същата, която те бъхтеше през тези 45 години. Е, в ръкавица вече, но съща. И те водеше накъдето си поиска, но неизменно към пропаст. Защото докато има да се взима към теб, тя ще го взима. От време на време само ще сменя ръкавицата, та да не се усетиш. И ти мислиш, че ръката се е сменила и те водят в добра посока. А ти отиваш към следващия купувач. Всеки път по-слаба, по-евтина.
Но никога неспасяема. Всъщност, не знаеш силата си, когато крадците ти се боят от теб, нали? Няколко пъти похитиха твои дъщери и синове... във Възродителни процеси, в Преходи. Но ти затваряха очите. Някои твои посестрими, през които бе минал комунизмът, ги отвориха с промяната и видяха света, и той тях. Други решиха да стискат в ужас и изгубиха. Да знаеш, по-голямото усилие е да прогледнеш, отколкото да ослепееш. Днес си по-знаеща, по-можеща. Похитителите ти също. Но те вече са стари, Българийо. Не като възраст – не, те ще те крадат със същата страст, както и в младините си. Но една от чертите на старостта е, че не могат да измислят нещо ново. Така да се каже, нямат много ръкавици за смяна и ги редуват. И ти започваш да се усещаш. Да разбираш. Под нежния плат усещаш онази ръка, която ти взимаше кашкавала преди девети, която ти взе земята след девети. Тя ти взе душата преди десети и ума след десети. Вече я знаеш. Но още не гледаш. Не и достатъчно. Питаш ме, как?
Ще ти кажа пък аз. Разсекрети се бе! Напълно, безусловно и категорично! Осветли се, защото ръката, която днес те краде, е ръка на вампир. А вампира, знаеш, се бие на светло. Досиета, договори, архиви трябва да служат не само на банда прашни историци, но на целия ти род. За да може утре човекът да каже „Гласувайте за мен!“ и да се види кой е той, какъв е. Така се прави демокрацията, от която те отвеждат вече 24 години далеч. Хората, които го правят, независимо как се казват, ще си останат същите – страхливи, жестоки, нагли. И до днес – знаещи. Хвани ги и им кажи, че не се боиш от тях. Знаеш онова, което и те. Можеш онова, което и те. Тогава, едва тогава, ще можеш да ги призовеш на честна борба. А се боят от нея. Защото вече виждат своето поражение. Лека-полека отваряш очи. В момента трескаво се опитват да замажат, да скалъпят, да съшият нещо. Протестите, окупациите, тях ще искат да оглавят и опорочат. Ти няма да им позволиш, защото ако го направиш, ще имаш грях пред децата си. Не мисли, че онези твои вампири времето ще покоси. Те имат своя младеж, която отглеждат и обучават. Тази младеж значи само едно, Родино. Това ще са нови 45 години, и още 25 години, и пак толкова след това. Повече от 200. Повече от 500. За да се справиш с това проклятие, ще ти трябва цялата воля, на която си способна. Ще е нужно нечуствителност към нечии молби. Ако човекът, който стои зад тях е достоен, то той ще разбере, че това е за доброто на неговата страна, на нашата, на теб. Ако не, значи няма защо да страдаме с неговото страдание, защото то не е срам, а яд и страх – чувства, които теб могат само да те ласкаят. Това ще е дълга и трудна борба, защото силите срещу теб са могъщи, богати и силни. Но осветляването на миналото за теб ще значи спасяване на настоящето и осигуряване на бъдеще. Ти избираш – живот или смърт. Моят избор си Ти.
В същото време, казах ти, ти носиш прокобите на своето място – център на света, възел на пътища, на интереси. Няма какво да се направи и можеш само да се възползваш от него. Става лесно и за това ти е нужна само волята на твоя народ. Мислиш си, че той те изоставя като бяга от теб. Може, но ти никога не бива да го забравяш. Защото ето, идват други хора, но много време ще мине преди да станат твоя кръв, ако останат тук. Затова решението е благоденствието ти, нека то задържа хората и нека им дава хляб. Това е втората ти задача, която ще те спаси от нещастията – дай им свобода. Те ще направят твоето богатство. Не се опитвай да ги дереш, когато трябва да ги стрижеш. Няма да получиш техните кожи. Твоята цел е да им осигуриш простор, свобода за мисъл и за работа. Не увеличавай данъци там, където те пречат и не пречи там, където се работи. Давай земя на тези, които искат да я работят. Не помагай на тези, които живеят заради твоята помощ и не могат да я заслужат. Награждавай умния, учи глупавия, вдъхнови смелия, насърчи слабия. Повечето хора за щастие са егоисти по душа. Казвам за щастие, понеже такива правят напредък, защото виждат в него полза. Получавай изгода от това. Народът ти е талантлив и ти не си толкова малка, за да не може да разгърне таланта си на теб. Така ще те обичат, а ти ще ставаш по-богата от това. Ръката, за която ти говорих, прокуди много хора навън. Сега ще се върнат, за да те заварят по-добра. Те са придобили умения, които ти нямаше. Знаят как. И искат да могат. Но в тебе. Тогава не само тези, които сами са те напуснали, ще се върнат. Но ще видиш, че ще те чуят и синове, за които си забравила – българи, останали отдавна зад твоите предели, които се радват на всеки твой успех и се надяват на теб. Също, хора, които са се устремили в по-добър живот, могат да намерят в теб Щастието. Точно това е, Българийо, мечтата, която е прекосила океана и несправедливо носи името на онази страна – желанието за по-добър живот, да оставиш следа след себе си. Това желание пише историята на големите страни. И ти имаш възможността да си дом на това желание. Пропусни го, отнеми волята на хората и техните емигрантски души ще те съдят, задето са насила избягали от теб. Хвани го и бъди страна на неограничените възможности.
Тогава и само тогава ще можеш да се възползваш от положението, отредено ти от нашите предци. Тогава ще знаеш каква работа да дадеш на безработните, на ромите, на бежанците, за да бъдат те от полза. По този, начин, впрочем, ти ще можеш да ги присъединиш към себе си, да им дадеш своя закон и да ги наречеш със своето име. Нека не се лъжем и нека за миг подтиснем своето високомерие. Ние сме народ на много народи и лудост е, когато се боим от чуждия, само защото е чужд. Когато пазим чистотата на кръвта си повече от самата кръв, сами се обричаме, затваряме в себе и самодоволни измираме. Затова новите хора са шанс, който, употребен правилно ти дава живот. А приети без мисъл какво ще стане с тях, това само ще ускори твоята смърт. Това са твоите бежанци, твоите роми. Могат да ти бъдат надежда, могат да бъдат разруха. Но каквото и да са, няма как да ги избиеш или просто наплашиш и да мислиш, че с тяхната кръв си купуваш спокойствие. Това ще настрои хора срещу хора, това ще те превърна в държава без закон. От това имат нужда тези хора, от това имаме нужда и ние – от твоя закон, общ и еднакъв за всички. Без него ще действат други закони -.на улицата и на джунглата, които ще те превърнат в пустош без хора.
Всички искаме твоята сигурност, така ще я дадеш и в нея ще преуспееш. Без нея си само хартия – празна Конституция. Твърде дълго време беше на мутри и олигарски. Беше на безврати и безгръбначни хора. И всеки от тях имаше собствен закон и го спазваше така, както му изнася, без да държи сметка за хората, за общото, за теб. В този закон пари и патрони бяха адвокати и прокурори. А истинските, съдиите – те пък бяха купувани и продавани на промоция. Оттук страната се срива надолу и повлича своите хора. Човекът, който се бои от закона, не го изкривява. И тогава той му е мярка. И докато ти позволяваш на хората да имат връзки, дебели колкото портфейлите им, ти ще бъдеш жертвата. Когато полицаите или бездействат, или тормозят честния наравно и често в съдружие с бандита, явно твоята власт се изплъзва. Странното е, че само от теб зависи да гониш подкупа, да наложиш наказания по „заслуги“. И висящите дела ще „паднат“ в затвора тогава. И кой знае, може там да попаднат на хора, както е казал поетът. Това обаче ще е твойта възможност за правда, а тя не се дава всекиму, но на онези държави, които поискат. Не с пари купуват справедливост, а с воля. Като сливи за смет (чуй впрочем народната мъдрост). Наградата ти е голяма – работен и хубав народ.
Това е в сегашното време за тебе. А в бъдеще – цяла история. Защото за да расте този народ, той трябва да знае. Учителият в начално, средно или висше училище ще е най-голямата ти опора, на която утре ще стъпиш. Често се оказва така, че учителите нямат авторитета или го прилагат безобразно. Че професорите са срещу студентите си, а не между тях. И така, че няма кой да възпита разум, мъжество и достойнство, а всичко е час, изпит, сесия, отбити като военна служба – взели сме тях, но нищо не сме взели от тях. Не сме научили как и какво, прочели, преписали малко. Наградата ти за всички е една на пръв поглед – лист хартия, „Наслука!“. Защо е това, когато имаш властта да правиш хора, говеда си имаме много. Да учиш децата как да засаждат дръвчета. В гимназията – как пък да учат (защото сега декламират, а науката вече не е молитва и бройте до 10). А в университета, научени вече на отговорност и дисциплина, да закопаят в своята сфера, да завързват контакти и дори да правят име в своите среди. Всичко останало, всякакви програми за интеграция и т.н., са вятър, който хубаво ще ги интегрира, ама в Щатите или в Обединеното кралство. А тук ще останат само бащи и майки, несварили някога си да се преселят в тия по-добри светове. Няма с какво да учудим Европа, освен с образование, защото на другото тя отдавна се е нагледала. Така че не да идват англичани да ни се напиват като копачи по морето и така да чупят глави. А да идват на специализации, на консултации, на форуми, конференции и конгреси. Ама ще кажеш – как така? Има как. С воля, с пари, с точните хора на точните места хората сами намират пътя. Стига нечии твърдоглави и безпочвени амбиции да не им го препречат, защото често бива да отбиват парите от техните цели и да потъват загадъчно.
И само тези беди да бяха върху тебе, Родино... когато свещеници се грижат за спасение на своите телеса, вместо на хорските души. И размахват към разнатия Бог ръката, цяла в часовници? Чиито манастири, ако не са леговища на разврат, стават змиярници, напълно противни на святата си природа? Или пък когато войската ти се смалява и съкращава, та вече прилича на отдел на родната мили... полиция. Пък и тя вече служи не за пазител, а за нечия лична гвардия на бюджетна издръжка, която да пази народните представители от горещата любов на представяните.
Всичко, Родино, опира до фаталната „отговорност“ на твоите властващи. Тази отговорност, в която се кълнат с готовност и пак с готовност избягват е дълбокото разковниче, което е скрило тайната на нашите неуспехи. И тя е ключето към нашия напредък. Няма преуспяване без правда и там, където тя умира, владеят беззаконие, смърт и разруха. Не мисля, че това е целта на писмото, което ти пиша, вапротив. Бях многословен, прости ми. Каквото можах, казах ти как е и що е. За 23 години – толкова. На 46 – двойно, стига да не оглупявам. Пък ако е рекъл Бог, та съм в тебе тогава, искам те такава, каквато си те представям. Нека е много и нека е страшно. Но ни повече, ни по-малко. Всякакви други шикалкавения на политикани ще ме отблъснат далече от теб – където тялото ше живее за сметка на душата. В това поне можеш да си сигурна, тя винаги ще вехне по теб. Но не ще е утеха това. Затова, бъди здрава, честита, моя страна, моя България.
Сърдечно твой,

Син.
Каталог: imgpool
imgpool -> ‘’Приоритети и предизвикателства пред управлението на Република България Мили приятелю и мила приятелко,събуди се
imgpool -> Приоритети и предизвикателства пред управлението на Република България
imgpool -> Конференция “Партньорство между институциите и неправителствените организации за защита на гражданите при кризи- европейски практики и перспективи за България”
imgpool -> Уроци от операцията исаф в Афганистан
imgpool -> Отбранителна политика и отбранителни способности
imgpool -> Българската наука в подкрепа на сигурността на българия и нейните граждани доцент д-р Кирил Стойчев
imgpool -> Су „СВ. Климент охридски“ Факултет по журналистика и масова комуникация Специалност: книгоиздаване


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница