Здравейте, bicikl! Разкажете ни повече за бандата ви



Дата28.02.2018
Размер43.47 Kb.
#59769
BICIKL

Здравейте, BICIKL! Разкажете ни повече за бандата ви?

Идаваме с мир  Не съм сигурен колко от нас са въвлечени в момента, но петима ще дойдем на Беглика. Нашата музика е основно базирана на чиста импровизация и затова сама по себе си винаги звучи различно, но когато трябва да се самоопределим, използваме термина експериментална световна музика. Тъй като в момента сме позиционирани в Белград, участията ни в последно време са предимно около Сърбия. Първото ни шоу в чужбина бе миналата година на Беглика, но тогава бяхме просто подгряваща банда за друг проект. Нямам търпение да се върнем и покажем истинската си същност ха ха!



За да сме ясни от началото: препратката ви към колелото транспортна ли е или метафорична?
Тук ще трябва да съм искрен. Много от участниците в бандата дори нямат колело или го използват рядко. Хората винаги свързват името ни с колоездене (колко неочаквано, зелени движения, екология и др.) Най-често оставяме хората да си мислят каквото искат, защото не са далеч от нашите вярвания. Дори участвахме в протест в Сърбия, за да подкрепим идеята Белград да стане по-дружелюбен за колоездачите. Истинският отговор обаче е, че името на бандата дойде от начина на работа в нашия колектив. Ние постоянно импровизираме, винаги опитваме да откриваме нови неща заедно, да се изслушваме, да комуникираме без думи, а за да се постигне това, трябва да си концентриран и да продължаваш напред, да се адаптираш към новите ситуации, винаги да обръщаш внимание на околните, защото иначе загубваш баланса. Точно като карането на колело е. Освен това самото колело като символ е доста подходящо.
Какво е основното нещо, което ви свързва като група?
Това може и да прозвучи ламерско, но отговорът е музиката. Ритуалът на доброволно себеизразяване заедно с останалите музиканти, без правила и ограничения. Когато двамата дойдохме в Сърбия ние не познавахме почти никого и не можехме просто да си създадем банда с приятели, защото нямахме такива. В началото бяхме много отворени и всеки можеше да дойде и да свири с нас и канехме всеки, който чуехме, че свири на музикален инструмент. Познавахме много слабо част от поканените. Сега, няколко години по-късно, повечето сме си много добри приятели, но имаме и членове на групата, с които се срещаме единствено на сцената.
Чухме ви да казвате, че уважавате древните езически традиции. Споделете една от онези, които смятате, че си струва да се възроди или преосмисли?
Е, трудно е да избереш само една. Смятаме, че не е от значение какво е името на конкретния обичай, религия, организация или философия, защото всички те изглежда, че споделят подобни ценности, които стават все по-пренебрегвани в днешното модерно общество. Това, на първо място, е уважение към околната среда и дори повече – нуждата да разбереш природата, не в научен смисъл, а в сетивен, да се опиташ да се вслушаш в гласа й. Другото основно нещо е вглеждането в себе се и в хората около теб. Хората се отчуждават поради забързването на живота и нахлуването на технологиите.

Сърбите имат тази стара традиция – Слава, която в днешно време е вплетена в Християнството. Празникът е свързан с християнския светец, покровител на семейството, но в действителност преди векове, този човек е бил честван като различен езически бог. От това, което сме виждали, Слава се състои в идеята хората да се съберат за голямо празненство, придружено с няколко прости ритуала, които образно отпразнуват живота. Ядене, пиене, раздумки с близките, всички сте на едно място по едно време, което е хубаво.


Как ви вдъхновява Белград?
Хубав град е Белград. Наистина се наслаждаваме на двете му реки (Сава и Дунав). Въпреки, че сърцето на града е пренаселено, мръсно и напрегнато, има много неизследвани региони, гори, речни острови и други, на които човек може да се наслади. Белград, като бивша комунистическа столица има много постиндустриални страни, огромни изоставени промишлени сгради, заводи, корабостроителници. Местни хора основно се срамуват от тези порутини, защото им напомнят на бедното икономическо състояние на държавата, но ние обичаме тези места. Понякога дори нахлуваме в тези сгради
размотаваме се, разучаваме ги, правим музика там. Атмосферата и акустиката ни пасва много добре. Когато попаднахме там за първи път, беше учудващо колко много прилики има между тези две народности (в Литва ние също имаме силни езически традиции, комунистическо минало..) Или това е просто манифест на нашата собствена непоносимост към дома.
Какъв трябва да е човекът, които бихте искали да се включи в групата ви? Необходимо ли е да е музикант или е достатъчно да си вярва?

Точно както и с музиката и за хората нямаме правила. Някои са професионални музиканти от музикални училища, някои са начинаещи. Някои са с фолклорен бекграунд, други са били металисти. Членовете на нашата група трябва да са широко скроени, готови да опознават, изобретяват и адаптират. Търпението е много важно, защото не винаги можеш да извадиш правилния звук и понякога не е особено приятно за слушателите. Но ние не съдим, участниците, които не пазват го осъзнават сами и напускат. Опитваме се да върнем времето, когато всички са правели музика. В днешно време съществува разделението – слушатели и създатели. Създателите са съживителна група от хора които знаят как (или поне си мислят, че знаят). Докато в древните времена всички са били едновременно изпълнители и слушатели едновременно. Наистина ли си мислите, че първият в света перкусионист не е бъркал ритъма?



Какво е връзката между емигрантския ви произход и вашата музика?
Почти няма такава. Особено сега, когато повечето ни участници са сърби. Както казах по-рано, ние се опитваме да върнем нещата назад във времето, когато не е имало граници. И все пак, смяната на мястото действително вдъхновява. Получаваш нови стимули за сетивата си и нова културна база, която вплиташ в творчеството си. Преди твърдяхме, че сме принудени да напуснем Литва, поради езическите ни вярвания, които се противопоставят на законите на Европейския съюз, но това бе просто забавна за медиите история.
Какво готвите за Беглика?

Не сме имали репетиции от две години, единствено концерти и записи на албуми. Сега, когато албумът е готов, най-накрая ще имаме време за репетиции. Започваме още днес и да видим докъде ще ядокараме. Все още не е открит издателят на първия ни албум, но ще донесем дискове и домашни арт неща и ще ги раздадем на онези, които ни слушат. Може би, точно тези албуми ще струват нещо някога в бъдеще.



Подготовката на този албум малко ни отдалечи от чистата стопроцентова импровизация. Имаме и една песен в албума, която е базирана на български фолклор. Ако намерим време с радост ще подготвим няколко импровизации на песни от богатата българска традиция. До скоро ви виждане!
Каталог: sites -> default -> files
files -> Образец №3 справка-декларация
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982
files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година
files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател
files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение
files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница