Здравейте приятели Бобошевци, стари и нови Софиянци, Българи



Дата31.03.2018
Размер17.18 Kb.
Здравейте приятели - Бобошевци, стари и нови Софиянци, Българи.

Здравейте и наздраве!

Седнали сме на топло пред компютъра заедно с моя стар приятел Лео (Лео е куче, Софиянче, Българче по род и дух, и стаж в Бобошево от няколко месеца) и ви пишем поздравително писмо. Писмо от Брюксел – столицата на Европа.

На пръв поглед, Брюксел е едно малко странно място, ама само в началото и отдалече – иначе е както всички други подобни градове – “хора, къщи, салтанати”, както казва най-известния българин от новите времена.

Ние сме тук вече 13 години... Толкова години минаха, но годините въобще не ни личат, както на всички вас, сигурен съм. Е, може би съвсем малко – малко повече бели коси, килограми, една-две чашки повече вечер. Такива ми ти работи.

В началото бяхме само трима: според семейната йерархия - жена ми, аз и кучето. Сега вече сме петима – Павел, Ели, жена ми, кучето и аз.

Когата дойдохме, се установхме до парка “Сенкантенер” – точно пред Европейските институции и Кралските музеи. Беше голямо изпитание, поне в началото...

Първи се окопити Лео.Започна да си пикае свободно в парка, където му падне, без да му пука, нито че е чужденец (с временна работна виза!), нито за Европейските институции, нито за Кралските музеи. Започна да се репчи и да лае по другите кучета в прака – французи, немци, англичани и тук-таме белгийци.

Та с негова помощ започнахме и ние да гледаме по-свободно на живота... и така се появиха двете ни деца – Павел и Ели. Ако ги срещнете на стадиона в Бобошево, не им се присмивайте на българския, ами се запитайте, дали вашият бобошевски е все още толкова добър, колкото техния български.

Седим сега с Лео и си мълчим на български. Лео е добродушен и игрив далматинец, и покрай него сума ти белгийчета понаучиха малко български: “Стой! Ела тук! Седни!” – страхотен учител е. Понякога се случва да включим и българската телевизия (имаме вече сателитна чиния - подарък!). погледаме, послушаме, па й се ядосаме и я изключим, и продължаваме да си мълчим, заедно, на български.

А, да ви кажа. Посадали сме девет лози-бобошевки в двора в Брюксел, и мналата есен ядохме първото наше грозде – по едно зрънце на всеки, а също и за съседчетата – Антоан, Адриен, Родриго – ясна ви е ситуацията. Тая година се надяваме да направим и първото бобошевско вино в Брюксел и да участваме в конкурса в Бобошево. Е, извън класирането, защото тукашното слънце не е като нашето...

А за това, което сте започнали, за това, което вече сте направили, и за това, което тепърва ще направите, нека извикаме заедно:

На майсторите мурафе-е-ет,

На чираците кьоте-е-е-ек,

А-на-де-ца-та-бла-а-ага-баница-а-а-а!

Успех и наздраве!



Олег

Брюксел, 14 февруари 2009


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница