Здравен туризъм – профилактични и терапевтични аспекти



Дата13.11.2017
Размер264.27 Kb.
Здравен туризъм – профилактични и терапевтични аспекти
Здравният туризъм е специализиран вид туризъм който използва курортно-оздравителни ресурси и лечебни услуги в специализирана база за потребностите на лечението, профилактиката и здравословното възстановяване. Той се конкретизира в удовлетворяването на рекреационните потребности, чрез използването на климата, минералните води и пелоидите като оздравителни ресурси и на изградени на тази основа лечебни процедури. Съвременната насоченост на здравния туризъм е с акцент върху профилактиката (т.н. “здраве за здравите”), но в повечето негови медицински форми той включва и лечебни дейности и услуги свързани със следклиничното лечение, както и лечение на някои хронични заболявания.

Медико – социалният ефект на здравния туризъм се постига чрез терапия, профилактика и възстановяване. Той се реализира чрез различни форми – медицински туризъм, балнеоложки туризъм, климатоложки туризъм, SPA туризъм, климато и балнео профилактика, таласотерапия и др. В съвременните курорти, както и в СПА и уелнес хотелите медико-социалните аспекти на потребностите от курортно лечение и профилактика се допълват от оздравителни и спортни техники.


1. Ресурси на здравния туризъм
Водите и климатът са основни природни ресурси на здравния туризъм.

Водите са хидроложки туристически ресурс и притежават две основни рекреационни функции – рекреативно-спортна и лечебно-профилактична.

Балнеологични ресурси са минералните води и пелоидите (лечебна кал, торф, луга и глини). Свързани са с подземната хидросфера, която е в обмен с повърхностната хидросфера. Разположени са в три зони:

- горна – в нея извършва интензивен воден обмен с повърхностните води. Тя съдържа пресните (в т.ч. питейните) води;

- средна – при нея водния обмен е забавен и тя съдържа многообразието от класифицираните по различни критерии минерални води;

- долна – при нея водния обмен е много забавен и тя съдържа високо минерализираните разтвори .

Понятието минерализирани води обхваща класификацията на минералните води според общото съдържание на разтворените във водата вещества ( обща минерализация на водата). Подразделят се на лекоминерализирани, умереноминерализирани, силноминерализирани и разсолни. Този тип съдържа шест класа минерални води – хидрокарбонатни, сулфидни, хлоридни, натриеви, калциеви и магнезиеви.

Минералните води съдържат в повишени концентрации едни или други минерални компоненти и газове и притежават някои физични свойства (радиоактивност, температура, реакция на средата РН и др.), благодарение на които тези води оказват върху човешкия организъм лечебно действие, отличаващо се в една или друга степен от действието на прясната вода.

Критериите, които определят физиологичното действие на водата, са следните:

- йонният състав на минералните води;

- газовият състав и наситеността на водата с газове;

- общото съдържание на разтворените във водата вещества – обща минерализация на водата;

- съдържание във водата на лечебно активни микроелементи;

- радиоактивността на водата;

- активната реакция на водата, характеризирана чрез стойността на рН;

- температурата на водата.




КЛАСИФИКАЦИЯ НА МИНЕРАЛНИТЕ ВОДИ
I тип ГАЗОВИ ВОДИ

1 клас. Въглекисели води - със съдържание на СО2 над 400мг/л

2 клас. Сулфидни води - със съдържание на сулфиди над 10мг/л

3 клас. Радонови води - със съдържание на радон над 180В

II тип МИНЕРАЛИЗИРАНИ ВОДИ - с минерализация над 2г/л.

1 клас. Хидрокарбонатни

2 клас. Сулфатни води

3 клас. Хлоридни води

4 клас. Натриеви води

5 клас. Калциеви води

6 клас. Магнезиеви води

Видове:


леко минерализирани 2-4г/л

умерено минерализирани 5-15г/л

силно минерализирани 15-30г/л

разсолни 30-100г/л

III тип. ВОДИ С БИОЛОГИЧНОАКТИВНИ МИКРОКОМПОНЕНТИ:

1 клас. Йодни води - с йод над 3мг/л

2 клас. Бромни води - с бром над 25мг/л

3 клас. Арсенови води - с арсен над 0,5мг/л

4 клас. Железни води - желязо над 20мг/л

5 клас. Силициеви води - с метасилициева киселина над 50мг/л

6 клас. Флуорни води - с флуор над 1,5мг/л
IV тип. СЛАБО МИНЕРАЛИЗИРАНИ ТЕРМАЛНИ ВОДИ (АКРАТОТЕРМИ) .

При класификацията на минералните води важна е и тяхната температура. Делят се на:

- студени - под 20С

- хипотермални /хладни/ от 20 до 33С

- хомотермални от 34 до 36С

- термални от 37 до 39С

- хипертермални - 40С и нагоре – Български курорти в Рило-Родопския масив и Средногорието: Сапарева баня - 101,4С, Варвара - Пазарджишко - 92С, Велинград - Каменица - 90,5С, Сандански - 83С.
Над 70 % от балнеологичния потенциал на България обхваща термални води с ниска минерализация - акратотерми. Този вид води са много редки за Централна и за Северозападна Европа, както и в районите на Близкия изток. Ценността на тези води е в тяхната изобилност и широка използваемост за ежедневна употреба.

Открити са над 600 минерални водоизточника на самоизлив (естествени) и са направени над 400 сондажни извора с доказани лечебни качества и общ дебит над 5000 л/сек.

Голямо е разнообразието на минералните води по състав и температура:


    • най-ниска температура – 120С Вонеща вода;

    • най-висока температура – 1030С гейзера на Сапарева баня;

    • най-слабо минерализирана – 145 мг/л Княжево;

    • най-силно минерализирана – 318 243 мг/л на разсолите с. Мирово, Варненско;

Голяма част от минералните водоизточници се намират в екологично чисти райони. Лечебните свойства са свързани с множество заболявания. За питейно балнеолечение се прилагат при бъречно-урологични, стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни, ендокринно-обменни заболявания и хронични интоксикации. Сулфатните минерални води са особено ефективни при чернодробно-жлъчни заболявания; сулфатно-железните пък дават добър лечебен ефект при анемии. Солените минерализирани води са най-подходящи за външно балнеолечение при ревматични, дегенеративни и възпалителни заболявания, както и при травматично-ортопедичени, неврологични и гинекологични заболявания. Газово-сулфидно-сероводородните и радоновите води имат силно биостимулативно действие.

Интерес представляват термалните води у нас, които се използват за заболявания на опорно-двигателния апарат, при гинекологични заболявания, болести на обмяната на веществата. Това са солени (минерализирани) води с високо съдържание на йод, бром, сулфидна сяра. Тези води са разкрити по Дунавската равнина (Градец, Кошава, Сланотрън, Видин и др.) и по черноморското крайбрежие

Въпреки значителните хидро-минерални ресурси, нашата страна разполага с ограничено количество минерални води, съдържащи във висока концентрация въглероден двуокис, които намират приложение в курортното лечение на сърдечносъдовите и стомашно-чревните заболявания. Засега такива най-ценни балнеологични курорти се явяват Михалково и Право бърдо (Смолянско). Налице са геоложки предпоставки да бъдат открити такива въглекисели хидротерми в благоприятни курортни райони на Централните Родопи и в Странджанското черноморско крайбрежие. Интерес представляват и содо-глауберовите минерални води. Засега те са най-добре представени чрез Меричлерската минерална вода, която по своето действие не отстъпва на прочутите води на Карлови Вари и Франтишкови Лазни в Чехия. Содо-глауберовите води са питейно лечебно средство при заболяванията на стомашно-чревната система, черния дроб и жлъчните пътища. Те са ценна суровина и за бутилиращата хидроминерална промишленост.

В страната са проучени по количествени и качествени характеристики био-климатичните и хидро-минералните ресурси. За тяхното съвместно използване и приложение в специализирани процедури, специалистите посочват две комбинации - минералните води в планински зони (планинска комбинация) и минералните води по черноморското ни крайбрежие (морска комбинация). Въз основа на природните лечебно-оздравителни ресурси в България са изградени 58 балнеолечебни курорта.. В страната се оформят два вида райони с уникални съчетания на изобилие и многообразие на термоминерални води, калолечебни суровини и биоклиматични ресурси:

- морска комбинация обхващаща минерални води, пелоиди и морелечебни ресурси – Шабла, Балчик, Тузлата, Варна, Камчия, Шкорпиловци, Поморие;

- планинска комбинация характеризираща се с биоклиматични ресурси, ландшафт и минерални води – района на Велинград; Костенец, Долна баня и Пчелина, Девин – Беден, Сапарева баня и Белчин, Кюстендил, Сандански и др.



Калолечебни ресурси - вид балнеологични ресурси - пелоиди, лечебна кал, луга, торф и бентонитови глини. Използват се и 11 калонаходища. Те се разделят на групи: морски – крайморски и континентални; езерни; блатни; калонаходища при минерални извори. В България основна база на калодобив са крайморските езерни находища. Тези крайморски езера са с лагунен или с лиманен характер - Шабленската Тузла, Поморийското и Атанасовското езеро. Типични лимани са Варненското езеро, Мандренското езеро край Бургас. Солени езера са Балчишката Тузла и Тауклиман (Русалка). Лиманната кал от лагунно езеро притежава ценни физико-химически качества. Торфени езера от растително-органичен произход, обогатени с елементи от минералната вода има в с. Баня, Карловско и с. Байкал, Кюстендилско, а изворна кал от хидроминерално езеро в с. Марикостиново, Благоевградско.

Калолечебни процедури (калолечение) са кални апликации, вани, египетски метод на лечение. Те са важна част от здравния туризъм и следболничното лечение. Тяхното приложение е от съществено значение за постигане на икономическите цели на туризма – влияят за удължаването на туристическия сезон и увеличаване на използваемостта на легловата база.



Био-климатичните ресурси се основават на метеорологичните елементи: атмосферно налягане, лъчение, температура, влажност, облачност, вятър. Климатът е лечебно-профилактичен фактор, който оказва влияние върху медико-биологичния статус на човека. Негови компоненти са: географското положение, надморската височина, годишните и сезонните режими на времето. При използването на климата като туристически ресурс се изграждат продуктовите структури от услуги на климатопрофилактиката и климатотерапията като форми на здравния туризъм. В климатичните курорти се използват за лечебни и за рехабилитационни цели подходящи климатични сезони.
2. Курортно лечение и балнеологичен туризъм
Утвърдени продуктови структури на здравния туризъм са балнеоложкият и СПА туризъм.

Балнеоложкият туризъм е вид здравен туризъм, при който основната цел е лечение или рекреация с минерални води, включително и предлагане на СПА услуги - съчетаване на отдиха с възстановителни процедури.

Балнеолечението е важна част от общото понятие „ здравен туризъм”, при което се използва терапевтичното и профилактичното влияние на минералните води и съоветни механизми на въздействие върху човешкия организъм. Прилагат се различни методи на лечение като се съблюдават показанията и противопоказанията за използване на този вид лечебни фактори при тяхното външно и вътрешно приложение в балнеолечебните курорти и в специализирани за целта места за настаняване и процедурни кабинети.

Балнеоложкият (балнеологичен) курорт е географско място (селище, район), в което основни курортно-лечебни фактори са минералните води и климатът. Такива в България са Сандански, Кюстендил, София, Хисаря, Девин, Поморие, Вършец, Чифлика и др. По статут те са два вида:

- курорти от републиканско значение - гр. Банкя, с. Баня, общ. Панагюрище, гр. Баня, общ. Карлово, гр. Велинград, гр. Хисаря;

- балнеолечебни курорти от местно значение – Сапарева баня, Марикостиново, Пчелин, Трънска баня.

Курортно – туристическата база на балнеоложкия туризъм обхваща балнеохотели, санаториуми, специализирани болници и клиники, бани, басейни и плажове с минерална вода. Балнео-хотелът (климатолечебен, климатобалнеолечебен хотел) се изгражда в районите със специфични физикални фактори – лечебни води, кал, климат, с подходящо развита специализирана материална база със съответни съоръжения и в комплекс с подходящи видове заведения за хранене и развлечения. Санаториумът е туристически обект за следболнично лечение , рехабилитация и възстановяване. Той приема хора, страдащи от определени заболявания по медицинско направление и функционира при специален режим с обслужване от висш и среден медицински персонал и приложение на лечебни методи и процедури.
Балнеологични курорти:

- Средногорска зона – Банкя, Хисар, Павел баня, Старозагорски минерални бани, Сливенски минерални бани, Горна баня;

- Рило-Родопска зона – Сапарева баня, Сандански, Долна баня, Момин проход, Костенец, Кюстендил, Велинград, Наречен, Михалково (в района на Девин), Хасковски минерални бани, Меричлери, Огняново (в района на Гоце Делчев), Марикостиново (Петричко) и др.;

- Черноморското крайбрежие – курортите "Албена", "Златни пясъци", "Св. Константин и Елена", "Слънчев бряг ", Варна;

- Старопланинска зона – Вършец, Шипково, Вонеща вода (област Велико Търново).

Калолечебни курорти:

- Поморие, Тузлата (в района на Балчик), с. Баня – Карловско, с. Марикостиново – Благоевградско, с. Байкал – Кюстендилско.



Климатични курорти:

Сандански, Трявна, Тетевен, Шипка, Априлци, Елена, Котел, Дряново, с. Говедарци.





Списък на някои курорти с национално значение и показанията за лечение и профилактика
Банкя 1. Сърдечно-съдови заболявания – сърдечни

пороци, исхемична болест, хипертония


Бургаски мин. бани 1. Заболявания на опорно-двигателния апарат

2. Заболявания на периферната нервна система


Баня Карловско 1. Заболявания на опорно-двигателния апарат.

2. Заболявания на периферната нервна система


Вършец 1. Функционални нервни заболявания

2. Сърдечно-съдови заболявания

3. Ендокринно-обменни заболявания
Велинград 1. Профилактика при физическа и умствена

преумора


2. Функционални разстройства на нервната

система
Добринище 1. Дегенеративни и възпалителни ставни

заболявания

2. Заболявания на периферната нервна система

3. Заболявания на опорно-двигателния апарат
Костенец 1. Заболявания на опорно-двигателния апарат

2. Заболявания на периферната нервна система

3. Заболявания на дихателните пътища

4. Функционални разстройства на нервната

система
Наречен 1. Функционални разстройства на нервната

система


2. Сърдечно-съдови заболявания

3. Ендокринно-обменни заболявания


Павел баня 1. Заболявания на опорно-двигателния апарат

2. Неврологични заболявания

Поморие 1. Гинекологични заболявания

2. Неврологични заболявания


Сливенски мин. бани 1. Заболявания на храносмилателния апарат

2. Заболявания на периферната нервна система


Хасковски мин. бани 1. Заболявания на опорно-двигателния апарат

2. Заболявания на периферната нервна система

3. Хронични артериопатии – болест на Бюргер

Хисар 1. Заболявания на бъбреците и на урино-

отделителната система

2. Заболявания на храносмилателния апарат

3. Жлъчно-чернодробни заболявания



Балнеолечебни методи :

1. Външно приложение на минералните води:

- вани и басейни - двете основни процедури за външно прилагане на минералните води. То оказва непосредствено влияние на кожата като изменя нейната проницаемост. През кожата минават газовете радон, въглероден двуокис, сероводород. С белязани атоми се доказа преминаването на йода, желязото, метасилициевата киселина, стронция и др. Освен това, минералните вещества се наслагват върху кожата и образуват т.нар. "минерална мантия", която оказва дълготрайно раздразващо действие върху кожата и води до преминаването на някои вещества в организма и след процедурите. В балнеологичната практика се прилагат за външно ползване са както газовите води и солените (минерализираните) води, така и слабо минерализираните (акратотермалните), чрез иригациите и инхалациите.

Иригациите -

Инхалациите -

2. Вътрешно приложение на минералните води. Приемането на минерални води вътрешно води до трансминерализация в тъканите, т.е.до изменение в техния минерален състав.

3. Курортно лечение с използване на калолечебни ресурси. Друг вид балнеологични ресурси са калолечебните ресурси - пелоиди, лечебна кал, торф и бентонитови глини.

Калонаходищата се разделят на групи: морски – крайморски и

континентални; езерни; блатни; калонаходища при минерални извори.

В България щироко разпространение имат крайморските езерни находища. Те представляват основната база на калодобивното стопанство. Крайморските езера са с лагунен или с лиманен характер. Лагунни езера по Черноморското крайбрежие са Шабленската тузла, Поморийското и Атанасовското езеро. Типични лимани са Варненското езеро, Мандренското езеро край Бургас. Солените езера - Балчишката тузла и Тауклиман (Русалка), които са се образували вследствие на срутване на високия морски бряг.

Калолечебните процедури са кални апликации, кални вани, египетски метод на лечение.

4. Курортно лечение с използване на биоклиматичните ресурси (медицинска климатология).

Под време, в метеорологичен смисъл, се разбира съвкупността от процеси, развиващи се в атмосферата на даденото място в определен момент, която се дължи на действие на метеорологичните елементи (атмосферно налягане, лъчението, температурата, влажността, облачността, вятъра). Климатът на дадено място представлява многогодишния режим на времето и се определя от закономерната последователност на метеорологичните елементи. Физико-географските условия, като релеф и води, оказват разнообразно влияние върху характера на времето и на климата.

Медицинска климатология използва като ресурс съвкупността от процеси, развиващи се в атмосферата на даденото курортно място в определен момент, която се дължи на действие на метеорологичните елементи. Метеорологичните фактори, които оказват влияние върху човешкия организъм са климатично действащите комплекси:

- лъчево (актиничен) действащ климатичен комплекс;

- топлинно (термично) действащ климатичен комплекс;

- аерохимично действащ климатичен комплекс;

- аероелектрично действащ климатичен комплекс.

Термично действащият климатичен комплекс се състои от зона на прегряване, зона на надкомфорт, зона на комфорт, зона на подкомфорт и

зона на охлаждане.




Из историята на балнеологията по сегашните български земи
Траките издигат в култ изворните води. В тяхната религия е съществувал култ към ведите – божества на реките и изворите. В тяхна чест са се извършвали свещени ритуали, които са били придружени с хигиенни процедури.

Древните гърци боготворят минералните води, строят басейни и

са познавали балнеолечението. Те са имали култ към нимфите – Калифея, Синалаксис и Пегая, изобразявани като красиви млади жени, които са били пазителки на човешкия род и децата и са подпомагали растежа и плодородието в природата.

Издигали са храмове – “ Нимфеуми”, разположени край минерални извори, в които са се извършвали религиозни и здравни ритуали и се хвърляли монети за здраве.

Римляните са осъществявали мащабно балнеологично строителство – нимфеуми и асклепиони, каптажни и водопроводни съоръжения, бани с мраморни басейни и процедурни помещения. В тях системно се прилагали физикални методи на лечение и закаляване – бани и пиене на минерални води, лечение с билки, климатотерапия. Най-големият асклепион по нашите земи е бил Улпия Пауталия (Кюстендил) с площ над 3 600 кв.м., който е издигнат в чест на Асклепий и неговата дъщеря Хигия. Комплексът е включвал театри и спортни площадки.

Функционирали са редицаСелища – балнеологични курорти:

- Сердика – София;

- Аугуста – Хисаря;

- Пауталия – Кюстендил;

- Германея – Сапарева баня;

- Тонзос – Сливенски мин. бани;

- Термополис – Бургаски мин.бани;

- Дезудава – Сандански;

- Скаптопара – Благоевград.

Император Октавиан Август разпоредил местата местата с минерални води да се освобождават от данъци, а откривателите им да се награждават.

По времето на Византия, Прокопий - историк от 4 век описва Термополис (Бургаски минерални бани),който е бил ограден с крепостни стени по заповед на император Юстиниан – “ Огнена горещина изригва от дълбочините на изворите, които между безбройните други топли извори в целия свят са най-добрите и най-първите за лекуване на болните”.

По късно Жофроа дьо Вилардуен, френски историк, посетил през 1 204 г. курорта го описва като “ хубавият град Ла Терме, с най- хубавите топли бани в цял свят.” Император Хенрих го изгорил до основи по време на унищожителния Четвърти кръстоносен поход, а Султан Сюлейман II (1 520 – 1 566) построил нова баня, която се използва и до сега.

По времето на Османската империя Матей Граматик описва София с нейните “ топли и студени води, в които мнозина болни оздравяват, като се потопяват.”

Турският пътешественик Евлия Челеби посетил София през 1 656 г. пише за пет бани – мъжка, женска, християнска, гръцка и еврейска.

Мери Монтегю, жената на английския посланик в Истанбул описва женската баня в София през-1 717 година - “толкова хубави жени – голи, в различни пози, някои заети в разговори, някои работещи, други пиещи кафе или шербет, изтегнати небрежно върху възглавниците. По правило тук се развличат един път седмично и остават най-малко по четири часа; те излизат от горещата баня направо в студеното помещение, при това без да се простудяват”.
През Третата българска държава, по разпореждане на царете Фердинанд и Борис се извършва строителство и се внедряват европейски балнеолечебни практики в няколко курорта - София – Центъра, Банкя, Овча купел, Горна баня; Вършец, Баня – Пловдивско, Павел баня, Кюстендил, Хисаря, Чепино, Баня – Пазарджишко, Стрелча, Красново.

През 1 929 г. се основава Балнеоложкото дружество, което започва да издава специализирано списание.

По времето на опита за изграждане на социалистическо общество в България отдиха и курортното лечение са функция на държавата, като определени дейности се делегират на профсъюзите. В над 50 курорта се изграждат здравни структури – почивни домове, санаториуми, курортни поликлиники, профилакториуми за масово балнеолечение и профилактика. Тези дейности се субсидират от държавата и социалните фондове на предприятията.

На съвременния етап на обществено развитие с високи темпове се развива балнео, СПА и уелнес туризма. Изграждат се висококатегорийни СПА хотели и се внедряват европейски и световни здравни практики.



3. Профилактика и SPA туризъм
Думата „спа” се счита, че произлиза от името на белгийския град Спа, където още от времето на Римската империя и през Средновековието минералната вода се е ползвала за лечебни цели. Приема се и версията, че „спа” е акроним от латинското „Sanus Pro Aqua - здраве чрез вода”.

Световната Спа Асоциация дава следното определение: „това е направление, отдадено на повишаване на цялостното благосъстояние чрез разнообразни професионални услуги, които насърчават възстановяването на ума, тялото и духа”.

Шестте основни компонента на СПА са: природа; медицина; култура; спорт; хранене; козметика.

Здравните услуги, които се предлагат от СПА туризма могат да бъдат обособени в няколко направления, всяко от които използва различни методи, процедури и съоръжения.



Хидротерапия – профилактика и водолечение с минерална, морска и питейна вода. Процедури и съоръжения за хидротерапия са:

- открити и закрити басейни с минерална или морска вода – за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, спортен травматизъм, рехабилитация, укрепващи и тонизиращ процедури;.

- хидромасажни вани и басейниза подводен масаж (тангентор), джакузи,

- горещи бани – сауна, парна баня, хамам, римска баня, руска баня.

- цели вани или полувани с минерална или морска вода

- вани с екстракти от билки и водорасли – лечебното въздействие се

- въглекисели седалищни, кислородни и перлени вани – чрез апаратура във водата се добавят под налягане различни газове – кислород, въглероден диоксид, озон. Въглекиселите вани (чрез добавяне на въглероден диоксид) се използват за лечение на сърдечно-съдовати заболявания, кислородни вани за лечение на белодробни заболявания и перлените вани за лечение на нервната система.

- ледена шокова терапия - ледени душове, ведро за шоково поливане, контрастен басейн, айс фонтан (ледена стая), кнайп-душ, шарко-душ, струевиден душ.

- чревни вани - за лекуване на стомашно-чревни заболявания.

- калолечебни и лугопроцедурни цялостни и частични апликации - ванно приложение и иригации.

В хидромасажните вани и басейни се комбинира удоволствието от къпането с полезното действие на топлината и масажа. Струите топла вода стимулират мускулите, масажират в дълбочина или повърхностно, като действат релаксиращо на тялото. Топлата вода разширява кръвоносните съдове, ускорява кръвообращението, засилва притока на кислород във тъканите на тялото. Потапянето в тях възстановява силите след физическо натоварване, намалява нивото на стреса, помага при травми и разтягания, премахва умората, напрегнатите мускули, артритните болки.



Мануална терапия – здравни процедури чрез ръчни или с апаратура масажи. Съчетават се с различни компоненти - морски, растителни, елементи от почвата. Прилагат се масажи с вулканични камъни; масажи с шоколад, мляко, мед, грозде, перли, екстракт от водорасли; антистрес масажи с ароматни масла, с камъни обсидиана; масажи с аромати и билки. Използваните при нея етерични масла маслодайна роза, от диворастящи билки, лавандула или мента стимулират естествените защитни сили на организма

Фитотерапия – лечение с билки и растения. Разработени са уникални български СПА процедури на базата на мурсалския чай, екстракти на маслодайна роза и вино. За фитотерапевтични цели се използва био сауната, която има действие аналогично с това на сауната и парната баня, като то се усилва с билки и етерични масла.

Аромотерапия – лечение с ароматни вани, инхалации, етерични масла и лосиони, ароматизирани свещи. Тя може да бъде съчетана с музика подходяща за медитация, звуци на падаща вода, шум на дъжд и шумолене на листа..

Хромотерапия – лечение с цветове и др.

Спа процедурите се прилагат от специализиран персонал в обособени сектори на хотели, в СПА центрове и СПА студия.

В зависимост от местоположението и предназначението на центровете за СПА услуги могат да бъдат - клубен СПА, дневен СПА център, дентал СПА, СПА центрове със специално предназначение, медицински СПА центрове, апартаментен лайфстайл СПА център, СПА казино, СПА и голф, круизен СПА.

За процедурите са разработени стандарти и правила. За някои от тях е необходимо лекарско предписание. В интериора и в дизайна на СПА центровете и студиата често срещана е римската стилистика, като реплика на термите. Използват се различни стилове от рустикален, през източен и фън шуй, до ултрамодерен и минималистичен. Всичко това е въпрос на индивидуален избор и концепция на дизайнерите. От значение е и акцента в даден СПА център – екзотичен стил, който подчертава произхода на продуктите и специфичните масажни техники в редица места в Тайланд, подчертално рустикалния стил в хотелите в Алпите. За българските СПА центрове би било оригинално да се използват елементи и персонажи от тракийската култура.

Основни елементи и съоръжения на СПА студиата:

- рецепция;

- съблекални;

- термозона със сектори топла зона, охлаждане и релакс;

- суха зона с масажни кабини ;

- басейни.

Архитектурното решение следва да осигурява функционалност на помещенията и преход между зоните, съобразен с процесите на затопляне и охлаждане както и осигуряването на място за почивка след сауна, масаж или басейн. Задължително за него е да бъде шумоизолирано от останалите помещения . Обикновено в него има легла или столове, които предлагат комфорт на клиента. Могат да бъдат консумирани чай и разхладителни напитки.

В световната практика на профилактичното направление на здравния туризъм в последните години навлизат уелнес програми, предлагани в специализирани туристически обекти. Уелнес- хотелът е специализирано средство за подслон, в който се предлагат разнообразни козметични, водни, спортни и други релаксиращо-възстановяващи процедури, извършвани от осигурен квалифициран персонал в подходящо изградена специализирана материална база.



Климатопрофилактиката като туристически мотив и продуктова структура се състои от два основни вида в зависимост от вида на средата и природните ресурси, които тя определя. Това са морският и планинският рекреативен туризъм.

Рекреативният туризъм е насочен към възстановяване на физическите и психическите сили на хората.

Морелечението и морепрофилактиката са видове здравен туризъм, при който се използват морските ресурси за профилактика, рехабилитация и лечение. В понятието морелечение (таласотерапия) се включва използването за лечебни и за рехабилитационни цели на климатични, балнеологични, пелоидни фактори (лечебна кал, рапа, луга, пясък), водорасли и други лечебни ресурси от морето. В морелечението са събрани и двата дяла на курортното лечение - климатолечение и балнеолечение.

Видове и форми на морелечението са:

  • морска аеротерапия – аерация;

  • морска хелиотерапия;

  • обогатени топли морски бани

  • въгледвуокисни морски вани;

  • алготерапия (лечение с водорасли);

  • луголечение – чрез използване на матерната луга, която е гъста маслоподобна жълтеникава течност съдържаща елементите на морската вода и подсилена с биостимулатори

  • пясъколечение (псамотерапия).

Центровете по таласотерапия използват като природен ресурс морската вода, загрята до човешката температура в басейни за рехабилитация, за подводен масаж и вълни. В рехабилитационните програми се включват терапии с водорасли, есенции и масла, медицинска козметика, използване на джакузи, сауна и ориенталски хамам. Лечението и профилактиката са съчетани с:

- диетични програми и и комбинации на диетично хранене и пиене на минерална вода, и билкови отвари

- спортни програми - голф, тенис, велосипедизъм, трекинг, джогинг. - дихателни техники, специализирани видове масажи.

Морелечението и морепрофилактиката имат дългогодишни традиции в българския туризъм. В днешно време, техните методи и техники намират широко приложение и се развиват в редица оздравителни центрове по Северното Черноморие – в курортите “Св. Св. Константин и Елена”, “Ривиера”, “Златни пясъци”, “Албена”. Освен морската вода със специфичните си характеристики, богато съдържание на магнезий, калций, бром и йод, се използват и климатичните ресурси и пелоидите. Микроклиматът в споменатите курорти имат тонизиращ и закаляващ ефект; въздухът е с повишено съдържание на йод, бром, флуор; благоприятното съчетание на високо атмосферно налягане, влажност и температура. Използват и пелоиди, които се прилагат, съчетано с елементите на морската вода и подсилени с биостимулатори. На основата на морелечението се разработват няколко вида програми:

- балнеолечебни – за заболяване на опорно-двигателния апарат както и белодробни, стомашно-чревни, кожни и гинекологични заболявания;

- гериатрични – за лечение на симптомите на стареенето и неговата профилактика, чрез подобряване функциите на органите и системите на човешкия организъм;

- лечебно-козметични – за подобряване на еластичността на кожата, премахване на умората, отслабване и други;

- курортна профилактика – закаляване и повишаване на жизнения тонус на организма.

Профилактично рекреативен отдих – програмите от тази форма на здравния туризъм са насочени към преодоляване на отрицателните въздействия на битовата и професионалната среда върху нормалното функциониране на организма, за опазване и засилване на съпротивителните му сили и за повишаване на работоспособността (fit and fun).

Продуктите (предлаганите услуги) на балнео-физиолечебната база са: лечебен масаж; електролечение; светлолечение; питейна галерия; медицинска козметика; рефлекторна терапия.

Все по-популярни стават фитнес-програмите в балнео, СПА и уелнес хотелите с приложение на водни процедури, кинезетерапия, апаратна физикална терапия, диетично хранене. Различните комплексни профилактични програми се индивидуализират съобразно спецификата на клиентите и се специализират в релаксиращи туристически пакети. Тези оздравително-профилактични центрове биха могли да се превърнат в средища за биоетиката като морална отговорност свързана със запазване на собственото здраве и водене на здравословен начин на живот.

Плажът е основен компонент от специализираната инфраструктура на рекреативния туризъм. Той е общодостъпна и обезопасена зона в непосредствена близост до естествен или изкуствен воден обект, предназначена за рекреационни дейности, в която се предлагат и потребяват туристически услуги.

В нашата страна, както и в редица водещи туристически дестинации, морският рекреативен туризъм представлява основен туристически продукт. Най - голям дял в световен мащаб заемат страните, разположени по Средиземноморието, Карибския басейн и Южна Азия. Основни туристически ресурси за развитието на този вид туризъм са морската вода, плажните ивици и климата. По българското крайбрежие протежение на 378 км. са образувани около 7 млн. кв.м. кварцови пясъчни плажове, ориентирани на Изток. Солеността на морската вода е около 17 %, което е два пъти по-малко от средната соленост на Световния океан. Температурата на морската вода през лятото достига 26-29С, а денонощните й амплитуди са малки. Водното равнище на Черно море, неговите приливи и отливи се колебаят значително, водата е с голяма прозрачност и с разнообразни биогенни ресурси. Благоприятното съчетание на климатичните и биоклиматичните ресурси – лечебен климат, обширни плажове и чиста и топла морска вода, са превърнали черноморското крайбрежие в основен рекреационен район в страната, а морският рекреативен туризъм - в основна продуктова структура. В съвременния ваканционно-морски туризъм особено важна е оценката на плажовете по отношение чистотата и екологическото равновесие. Това се удостоверява с екологичния стандарт "Син флаг". От елементите на климата по-важна роля имат и температурите, сезонното разпределение на валежите, характерът на крайбрежните ветрове.

Основни профилактично – лечебни процедури са слънчевите бани, морските къпания и аеропрофилактиката. При слънчевите бани се използват профилактичните и лечебни качества на слънчевите лъчи, които повишават дееспособността на различните органи и системи на човешкия организъм, подобряват обмяната на веществата, укрепват имунните функции на организма. Към провеждането на слънчеви бани трябва да се подхожда чрез рационален режим при постепенно увеличение на времето с дозирана продължителност на слънцепрофилактиката. Морските къпания въздействат благоприятно на организма чрез температурата на водата и химическите й съставки. На тяхното комплексно действие влияе и климатичният фактор – температурата и влажността на въздуха, слънчевата радиация, въздушните течения. За рационалното използване на тези профилактични процедури могат да се ползват схеми за натоварване (дозировка на морските бани). Въздушните бани, като профилактични процедури, са друга съставка на морския рекреативен туризъм.

Планинският рекреативен туризъм е разновидност на здравно профилактичния туризъм. Развитието на туризма в планинските райони преминава през няколко етапа.

Първоначално планинските райони са били климатични курорти, предназначени за летен туризъм. Тези курорти стават първите райони, оборудвани със съоръжения за ски туризъм, като например Шамони във Франция, Кормайор в Италия, Сен-Мориц в Давос, Интерлакен в Швейцария и Бадгещайн в Австрия.

Вторият етап в развитието е резултат от повишения интерес към ски-спортовете. Тъй като те изискват по-дълъг период на снегозадържане, се създават високопланински курорти или се адаптират вече съществуващи курорти (Ла Молина в Испания, Пас де Касас в Андора, Коршевел, Сер Шевалие и Сен-Жерве в Алпите).

Третият етап е свързан с пренасищането на съществуващото оборудване и бързият растеж на зимните курорти прерастват в програми за развитие на нови високопланински курорти, например Тинье, Авориа и Ла План във Франция. Тези нови курорти задоволяват не само нуждите на Франция, но също и на търсенето в Германия, Белгия, Холандия, Великобритания и САЩ. Високата цена на подобно строителство, обаче, и поддържането на инфраструктура на голяма надморска височина, покачват цената на предлаганите услуги и продукти. Резултатът е, че се появяват финансови лимити пред разгръщането на нови курорти, а също и необходимостта да се запазят природните ресурси в съответните региони.

През четвъртия етап, развитието на туризма се концентрира върху курортите, базирани на вече съществуващи селища. Целта на този нов тип развитие е да се намали количеството на инвестиции, като се даде възможност за предлагане на по-ниски цени в офертите за зимни ваканции в курорти, по-близки до градовете и селата, до местния живот. Това изисква осигуряването на удобни средства за достъп до райони за ски-спортове (кабинкови лифтове, влекове, пътища ), които се намират на голяма надморска височина.

Планинският рекреативен туризъм притежава значителен потенциал за възстановяване и на активен отдих и туризъм с упражняване на различни спортове. Ландшафтът и особеностите на климата – съдържанието на кислород във въздуха, термичните условия, интензитет на слънчевата радиация, повишена отрицателна йонизация и наличие на фитонциди във въздушната среда, имат профилактични ефекти.



Проблеми и възможности за устойчиво развитие на здравния туризъм в България.

Стратегическата цел на развитието на здравния туризъм в България би трябвало да бъде както оползотворяването на значителния рекреационен потенциал, така и създаването на запазени български марки на здравния туризъм. Те могат да бъдат изградени на базата на уникални български курорти като Хасковски минерални бани, Поморие, Сливенски минерални бани, Баня – Панагюрско и др. и на здравни продукти на основата на билките, меда, пелоидите.

Устойчивото развитие на здравният туризъм като нов икономически и стопански сектор следва да започне с разработването не неговата правна рамка – нормативна база уреждаща законово използването на неговите ресурси, вида и качеството на продукта, маркетинга, финансирането и човешкия капитал. Това би регламентирало създаването на национален устойчив инфраструктурен модел на балнеологията и оздравителния туризъм при запазване на техните традиции и наследство.

Логичен следващ етап е създаването на Национална стратегия за балнеология и здравен туризъм, отразяваща световния опит и добрите европейски практики.

Ефективното управление на здравния туризъм изисква добро взаимодействие и активно сътрудничество на структурите на институционалното и стопанското управление на национално, регионално и местно равнище по отношение на:

- концесионирането и устойчивото ползване на минералните води и другите природни ресурси. В България има над 1600 извори на минерална вода, 500 от които са лечебни и от тях над 80% са с доказани уникални лечебни качества.

- провеждането на маркетингова, промоционална и рекламна политика;

- разработването на интегриран здравен туристически продукт; сертификация по европейските стандарти за качество на българските балнеоложки курорти и обекти;

- създаване на подходящ инвестиционен климат за привличане на български и чуждестранни капитали за развитие на здравния туризъм, както и схеми за финансиране на неговите социални горми;

- развитие на човешкия капитал в сферата на балнеологията и здравния туризъм – системи за обучение и квалификация, за оценка на труда и стимулиране, за кариерно развитие;

- съдействие за подобряване на условията за научно-изследователска и проектна дейност в сферата на балнеологията; обмен на научна информация и ноу хау с водещи учебно-изследователски центрове;

- сътрудничество с Европейската асоциация по балнеология за представяне на националните интереси в европейските организации;



- устойчивото развитие на курортните зони и курортите.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница