„Здравеопазване
Водещ: Деница. Деница Сачева
Изтегляне 1.99 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Водещ
- Деница Сачева
- Дарин Стойков: Добре. Водещ
- Дарин Стойков
- Водещ: С цел Дарин Стойков
- Виктор Лилов
Водещ: Деница. Деница Сачева: Работа на гражданското общество е да се занимава, разбира се, и с прокуратурата, защото прокуратурата в крайна сметка съществува, за да защитава интересите на държавата и да защитава нашите интереси и всъщност за съжаление не само прокуратурата, но и много други служби в България оставят в хората усещането, че те работят основно, за да защитават интересите на една или друга групировка, на една или друга политическа партия в техните битки срещу съответни политически партии или съответни групировки. Много отдавна обществото не е с усещането, че прокуратурата работи за него и много отдавна обществото не вярва в това, че чрез съдебната система може да се постигне определена форма на обществена справедливост. Всъщност критиките на гражданското общество през последните дни към прокуратурата възникнаха и от доклада, който беше публикуван на сайта на главна прокуратура за отчета за дейността през 2013 година. Именно в него се правят такива предложения за законодателни промени. Едно от които например е телесна повреда, която е причинена по хулигански, расистки и ксенофобски причини да не бъде окачествявана като престъпление, а да се наказва само с глоба, т.е. да имаш, да се носи само административно-наказателна отговорност, което наистина е изключително странно, особено предвид ситуацията, в която се намираме в момента в България, особено предвид ескалацията на редица националистически партии. Водещ: Ние и сега имаме проблем с този въпрос. Деница Сачева: Да. Водещ: Без законодателството е ОК в момента в това отношение, но практиката не е ОК. В смисъл, че почти няма престъпления извършени по такива подбуди хомофобски и ксенофобски и т.н., които да бъдат квалифицирани точно като такива. Деница Сачева: Да, точно затова имаше протест миналия петък. Водещ: А сега всъщност вместо да се движим в тази посока, напротив, когато има такъв мотив да има, да бъде ясно формулирано, да бъде ясно казано, че такъв е мотивът и да бъде санкционирано именно заради този мотив подобно престъпление, сега правим опит за отстъпление. Деница Сачева: Абсолютно, в момента се, предлага се това да бъде наказвано само с глоба. Между другото в този доклад са изброени една сериозна група членове от Наказателния кодекс, част от които са отменени например. Предлага се да се променят в Наказателния кодекс членове, които вече не съществуват в него още от 2006, 2005, 2010. Това излезе вече в публикация на Лора Филева във вестник „Дневник”. Същевременно имаше и други доста странни текстове, които се предлагат също да не са престъпление. Един от тях, който специално ми направи впечатление, беше свързан с пренасянето на токсични отпадъци през граница и другият беше за откриване на топлоелектроцентрали без пречиствателни съоръжения. Поне това пише в тези членове, които аз сравних от доклада на прокуратурата. Всички тези неща се предлага просто да не са престъпление, а да се наказват с глоба и това се оправдава, че по този начин се намалява наказателната репресия, което е пълен абсурд според мен. Водещ: Виждам, че и Дарин иска да каже нещо по въпроса. Ще те помоля обаче да изчакаш, за първи път си тук и не знаеш, че сега трябва да имаме реклами и после новини и после ти имаш думата. Дарин Стойков: Добре. Водещ: Продължава Голямото жури в състав днес Емилия Милчев, Виктор Лилов, Деница Сачева, Дарин Стойков. Дарин преди новините искаше да каже нещо във връзка с прокуратурата, и предлагам след това да вървим към новината, която все още не знаем, но която ни интересува и която очакваме, а именно какво БНБ е преценило, че е състоянието на КТБ. В момента има пресконференция, нашите колеги са там и при първа възможност ще имате и вие информация. Но да каже Дарин каквото искате за прокуратурата. Дарин Стойков: Накратко това, което исках да кажа в отговор на Деница е, че всъщност прокуратурата демонстрира едно изключително последователно поведение в тази посока. Не знам дали си спомняте предложението за проект за нов НК, което събра общественото недоволство и най-накрая вносителят – Министерство на правосъдието, реши да го оттегли в края на миналия месец. В предложението за нов наказателен кодекс, въобще липсваше състав, престъпления на расистка, ксенофобска или друга основа. И прокуратурата даде положително становище за този проект. Деница Сачева: Спомням си, да. Виктор Лилов: Не беше съвсем така. Беше сменено със защитени признаци. „Защитени признаци” е термин, който много повече прецизира, защото те са отделно прецизирани признаците, по които тези нарушения могат да се класифицират именно по расистки подбуди, ксенофобия и т.н. Дарин Стойков: Друго нещо, което нас в ДЕОС много ни притеснява в доклада на прокуратурата. Водещ: Ако се чудите, ДЕОС е Движението за европейско обединение и солидарност, към което принадлежи Дарин. Дарин Стойков: Това, което ни притеснява в случая е, че има механизъм, според нас, по който прокуратурата създава армия от зависими хора. И това са спрените производства. В отчета на прокуратурата е записано, че те са повече от 600 000. Само за миналата година има над 48 000 спрени производства, което не означава, че те са затворени поради давност, приключени или каквото и да е. Това са повече от половин милион души, за които със сигурност районните прокурори в Сливница, Годеч, Гълъбово и т.н. знаят кой е извършителят на дадена противообществена проява. Но това престъпление по една или друга причина производството е спряно. Водещ: С цел? Дарин Стойков: Според нас, за да може в един момент човекът, който има такава зависимост, да бъде употребен за нещо друго. Водещ: А защо не си го обясняваш с претовареност на прокуратурата, мързел – други обяснения, по-прозаични. Дарин Стойков: Не мога да си го обясня с натовареност на прокуратурата за всички други прокуратури, които не се зоват „Софийска районна”. Защото по Конституция прокурорите повтарят структурата на съдилищата и ние имаме районни прокурори, включително както казах в Годеч, Нови Пазар, Гълъбово, Чепеларе и т.н. Водещ: Не случайно съобщаваш тези места. Дарин Стойков: Абсолютно произволни са. В Котел също има районна прокуратура. Водещ: Добре, разбрах те. Дарин Стойков: Освен в Търговище, има и в съседната общинска структура и т.н. Нека си спомним Бисер Миланов-Петното. Този човек с колко досъдебни производства се разхождаше по улицата? Нека си спомним един друг малко известен обществен факт. Водещ: Да, той всъщност е кристален пример за това, което казваш, как може да бъде използван един зависим от властите Човек. Дарин Стойков: Да. Галин Митов е защитен свидетел по едно дело срещу Данчо Пръча. На всичкото отгоре Галин Митов е след 3 излежани присъди, с 19 досъдебни производства, висящи. И Галин Митов живееше до онзи ден на ул. Средна гора в София, което е тук, в центъра. И нанесе тежка телесна повреда на свой съсед. Въоръжен грабеж, със сатър, в дома му. Водещ: Още едно дело ще му увисне сигурно. Дарин Стойков: За какво говорим? И такива случаи, дори може би не толкова тежки, прокуратурата в своя доклад признава, че са повече от 650 000 към края на 2013 г. Водещ: Като цяло признава, че разкриваемостта на престъпленията е ниска, спада. Хайде, ако искате за банките да поговорим. Какво очаквате от тази пресконференция, която в момента би трябвало да върви? Еми, ти ги разбираш тези работи най-много. Емилия Милчева: Не знам дали ги разбирам, но във всеки случай очквам БНБ да покаже наистина какво е състоянието на пасивите и активите на КТБ. И освен това да стане ясен механизмът, след като обявят резултатите от проверката, механизмът по който ще се оздравява или ще се спасява банката. Тъй като ние към момента не знаем тази банка ликвиден проблем ли има, или става въпрос за нещо по-незначително. Защото нещата покрай нея се развиха толкова бързо - пуснаха се едни писма, почнаха едни шушукания, изтеглиха се едни пари, въпреки че държавата отрича да има такъв натиск да се теглят и въпреки това са били изтеглени депозитите. След това прокуратурата влезе в едни офиси на мажоритарния собственик, тършува, образува се досъдебно производство срещу подуправител на БНБ, който отговаря за банковия надзор. И изведнъж банката се затвори. Смисъл, нещата дори не бяха както беше в случая с ПИБ – атакувана няколко дни подред от слухове, довели до паника. Пред няколко офиса на КТБ действително имаше някакви дребни опашки, но мисля, че на всеки е ясно, че КТБ не е банка, която е лидер на банкирането на дребно. Това трябва много ясно да се каже, въпреки че тя обра част от депозитите, предлагайки наистина много големи лихви, прекалено големи. Мисля, че всеки разумен човек, който реши да си слага парите в банка, която му предлага твърде големи депозити, трябва да се сети, че това някак си не е много редно, виждайки какъв е лихвеният тренд на останалите, и да си раздели примерно парите, да го сложи в няколко банки. Но както и да е. Водещ: Ако трябва да се водим по максимата „За банките или добро, или нищо”, как именно трябва да говорим за тях? Защото всички имаме много въпроси, имаме много коментари – колко подплатени с фактология, колко – не, но наистина говоренето за банките трябва да е много предпазливо. Какво значи обаче да е предпазливо? Какво можем да говорим и какво не бива да говорим според вас? Емилия Милчева: В никакъв случай не бива да говорим за банките като за мъртвец, както банкерите искат – или добро, или нищо. Покрай тези два случая с КТБ и ПИБ някак си банките излязоха в ролята на жертви, които видите ли, са атакувани и т.н., но нека си припомним, че преди това ние не сме били свидетели, нито пък сме чули едно ясно и открито публично говорене за банки. Аз си спомням за един човек, който беше осъдил една банка в Русе, включително това беше потвърдено на последна инстанция и затова беше направен абсолютен опит за това нещо да не се говори. Ние трябва да сме наясно, че банките трябва да ни дават яснота относно лихвените проценти. В момента влизат директиви, законът, който влиза в сила от 23 юли, който забранява дребният текст в договорите, който иска от банките да обявяват един много ясен годишен процент на разходите. Водещ: Да, това вече е по линия на интересите на потребителите. Но по линия на задкулисно, криминално, финансово, не знам какво... Емилия Милчева: Тук вече е ролята на БНБ и нейния управител Иван Искров, чийто втори мандат беше потвърден по време на кабинета на ГЕРБ – той беше избран отново за гуверньор на БНБ. Всъщност, ако действително е имало проблеми и банковият надзор е прикривал тези проблеми в четвъртата по размер на активи българска банка, каквато е КТБ, която присъедини „Креди Агрикол”, това означава действително сериозно престъпление. Водещ: Да насочим критичния си поглед към този, който дава баницата, ако я дава, а не този, който я е хапнал, ако я е хапнал. Деница Сачева: И в момента в Закона за кредитните институции има текстове, които защитават репутацията на банките от злонамерени журналистически атаки. Виктор Лилов: И не само журналистически. Деница Сачева: Да, не само, но понеже нали говорихме за промените, които се предлагат, които журналистите окачествяват като още по-голяма цензура. Проблемът е същият, за който каза и Еми, че това, което е прието като закон, не се прилага. Един-единствен път си спомням, че то беше приложено, беше срещу сайта „Биволь”, ако не се лъжа, пак за ПИБ, беше приложен този текст за кредитните институции, докато сега срещу КТБ имаше страшно много публикации, имаше цели първи страници на вестници, които между другото продължават да са такива. Виктор Лилов: Включително и самият Цацаров се изказа. Деница Сачева: Да, и всъщност имаше политици, които говориха за банката. Водещ: И говориха така, че направиха внушението, че вътре е кофти. Деница Сачева: разбира се. ТОзи закон, който съществува в момента, първо той трябва да бъде приложен, след това да ни се обяснява защо е необходимо този закон да стане едва ли не по-суров. Защото когато той стане по-рестриктивен, най-вероятно някой грубо казано „малка цаца” ще отпере цялата дандания и ще бъде санкциониран, докато „големите акули” ще продължават да си говорят, без да бъдат санкционирани, независимо колко е строг законът. Така че за банките никой няма право да всява страх и паника и никой няма право да злоупотребява с такава информация, но пък и никой не може да отнеме правото на българите да коментират или да говорят по тези въпроси тогава, когато става въпрос за злоупотреби, когато става въпрос – както имаше редица подозрения за това къде се управляват държавните пари - когато става дума за едно мащабно изкривяване на пазарната икономика в България и за връщането на България отново към времето на плановата икономика. Защото, ако държавата по този начин регулира пазара изкуствено чрез подобен тип протекции на един или друг бизнес, естествено, че от това страдат всички останали, защото неведнъж съм казвала, че ние тук сме скачени съдове – ние не можем да смятаме, че ако има един огромен проблем примерно в енергетиката, той си засяга само енергетиката, пък всички други сектори са си добре. Така че, когато има такова мащабно изкривяване и на финансовия пазар, естествено, че това влияе и върху всички останали пазари. Аз лично не съм чак такъв голям оптимист от това, което ще излезе днес като резултат, прочетох в момента, докато коментирахме, че... Водещ: Тук може да има оптимизъм или песимизъм. Не си оптимист, че ще получиш бистра картина. Деница Сачева: Че ще получа адекватна и чиста информация. Предполагам, че информацията ще бъде много суха и в известна степен цензурирана. И е възможно в някаква степен да бъде манипулирана в една или друга посока. Но като цяло по-важно е действително да се види как точно ще се овладее тази ситуация. Вече излязоха коментари по медиите, че има предложения за промени в законите във връзка с финансирането, което трябва да направи държавата към КТБ. Трябва да бъдат приети спешно промени в три закона – Закона за кредитните институции, Закона за гарантиране на влоговете и Закона за БНБ. Интересно е какви са предложените промени, интересно е каква ще бъде реакцията на отделните политически партии, защото ние виждаме, че политическите партии не могат да удържат на дадената си дума, те не си спазват споразуменията, които сами правят помежду си и всеки ден има плаващи предоговорки. И с голям интерес ще наблюдавам поведението на парламентарно представените политически партии в последните 2 седмици на парламента, защото от там ще произлязат и много евентуални, за мен лично, бъдещи неформални коалиции, които са много по-опасни от формалните политически. Емилия Милчева: Очаква се докладът на БНБ да е лош за КТБ. Въпросът оттук нататък е какво следва и какво ще предприемат политическите сили, защото в крайна сметка отговорността за банката е тяхна. Помните, че преди няколко месеца, когато Борисов беше все още премиер и отново беше станал въпрос за държавните пари от енергетиката в КТБ, той каза „Вие какво искате сега, като извадим парите и да фалираме банката ли?” Значи, очевидно това се случи. Сега големият въпрос е ще я оздравяваме или ще я затваряме. Защитниците и на двете тези ще извадят много доводи за това. Примерно, тези, които смятат, че трябва да се оздрави, ще кажат да, защото това е лош сигнал към инвеститорите. Които така или иначе не инвестират. Това е лош сигнал за България, за кредитния рейтинг, за каквото се сетите. Може да доведе до верижни реакции в банковата система и т.н. Защитниците на ликвидацията ще кажа добре, трябва ли да спасяваме един лош мениджмънт, едни очевидно лоши мениджърски решения, част от които включително и издръжката на медийни пирамиди, включително трябва ли по този начин да утвърждаваме възможността да се граби отново, тъй като решението държавните пари на енергетиката да бъдат в тази банка, беше вземано от няколко последователни правителства. Това беше по време на тройната коалиция и ГЕРБ не го промени. Това много ясно трябва да се каже. Иначе, от една страна е изключително зле това, което става, тъй като там са парите на държавните мини „Марица-Изток”. И те са сложени не без съучастието на члена на БЕХ Георги Христозов, за който се твърди, че е човекът на Делян Пеевски в БЕХ. И сега тези хора нямат заплати – това са няколко хиляди човека. Не могат да си платят кредитите, тъй като мините търсят, в момента са обявили търг за оборотни кредити, тъй като техните сметки бяха в КТБ. Очевидно тази фирма не е била предупредена или върху нея не е бил оказан натиск да си изтегли парите, в изпълнение на приетото постановление на МС от служебния кабинет на Райков, който взе решение тогава парите на държавните фирми в една банка, тяхната експозиция да не е повече от 25%. Наскоро премиерът каза, че парите на държавните фирми в една банка са достигнали около 15% по данни от началото на тази година. Въпросът за КТБ е политически, защото благодарение на политическото задкулисие и съучастие, вероятно банковият надзор е прикривал състоянието на банката, с тяхно знание е ставало това. Ние всички бяхме свидетели колко много неща финансираше КТБ с парите на държавните фирми, които бяха там. И нито едно от тези две правителства не взе мерки това да бъде прекратено. А сега искат от нас да платим сметката. Водещ: Много трябва да се помисли по този въпрос. Сега ще пуснем реклами, малко време за размисъл и се връщаме към него. Водещ: Говорят Емилия Милчева, Деница Сачева, Виктор Лилов и Дарин Стойков. Преди малко Еми обясняваше какви са двете възможни посоки на действие от страна на държавата в частност на БНБ спрямо КТБ, ако се окаже, че наистина състоянието на банката е лошо и както разбирам твоето мислене е по-скоро, че нещо, което е създадено по порочен начин и продължава да съществува по същия начин би тегнало много повече на държавата, отколкото, ако бъде закрито. Какво ще каже Дарин Стойков по този въпрос? Дарин Стойков: А ще кажа, че виждам много прилики в това как две системи, които са оставени на саморегулацията си, в един момент достигат до ситуация, в която изпадат в тежки зависимости. Водещ: Системите са? Дарин Стойков: Системите са прокуратура, системите са банкова система. И двете системи имат собствени закони, собствени правила, практически безконтролни. Водещ: Затворени... Дарин Стойков: Затворени без външен надзор. Което на финала виждаме идентични действия. Прокуратурата си иска повече власт, като например отпадане на банковата тайна, за да си върши по-ефективно работата, БНБ в 12 без 5 си иска спешни законови промени отново може би, защото, обяснение няма. И някак си преяждането с власт не се лекува с повече власт и в двете ситуации. Водещ: Специално в случая с КТБ аз ви питам това съображение, а именно че ако КТБ бъде затворена това може да означава много тежки последици за банковата система като цяло, разбира се за инвестиции, това съображение не го ли чувате? За вас няма ли тежест? Емилия Милчева: Това едва ли ще стане обаче, няма да бъде затворена, тъй като премиерът предпостави, че тази банка най-вероятно ще бъде оздравена и то с нови собственици нали. Той го каза това още в момента, в който се случиха тези неща, така че според мен няма такъв вариант нали тя да бъде, да затвори врати и т.н. За мен е по-важен вариантът, по който, схемата, по която тя ще бъде спасена, тъй като това е схема, при която ще бъдат излети едни пари, а това са пари, публични средства, по същия начин както се действа с НЗОК. Водещ: Казусът, (..) казва и Бойко Борисов ли? Ако налеете пари в КТБ ще ги вземем от другаде. Емилия Милчева: Да, да, аз съм... Деница Сачева: Няма нищо общо с Бойко Борисов. Това си е здравата логика просто, че ти не можеш да вземеш едни пари и те не ги печатаме. Емилия Милчева: Не, не, няма. И просто да ги излееш някъде, защото в момента всички ние сме поставени в тази ситуация да наблюдаваме, да ни кажат в 12 без 5 аман заман дайте тука едни пари, защото тази система или онази система е много зле, те трябва да се дадат и т.н. без контрол, без, нали доверяваш се на сляпо, казват ти нали там трябват едни много, няколкостотин хиляди, половин милиард и ние всички нали седим, непрекъснато те зомбират нали, излизат лекари, излизат разни хора, които казват много е лошо положението, така, така. Понеже се прехвърлям на проблема със здравеопазването всъщност там това е системен проблем. В смисъл няма година, в която, нали винаги се знае, че НЗОК ще има дефицит, винаги този дефицит е планиран, винаги се покрива. Това е същото като с дефицита в НОИ. Ние всяка година ние знаем, че осигурителните вноски, които се събират, за да се платят пенсиите на нашите майки, бащи, баби и дядовци не стигат. Има един огромен дефицит, който държавата го покрива отново. Т.е. един път ние даваме чрез вноските си за пенсии и един път даваме чрез нашите данъци. Деница Сачева: Само че тука има нещо много... Водещ: Всички почваме с аз. Аз ще замълча. Виктор. Виктор Лилов: Аз исках да взема думата преди малко, защото после ще стане безсмислено вече. Първо не бих използвал думата саморегулация в случая. Водещ: Когато говорим за банки и за прокуратура. Да, ясно, че не е точно. Виктор Лилов: Когато говорим за банки и за прокуратура. Не е, това не е точната дума. Тези структури, финансовата система, банковата функционират в рамките на един закон. Има банков надзор, който следи за състоянието на банки конкретни, банките са длъжни да съобщават за състоянието на кредитните си портфейли, които са реализирали по един или друг начин. Тука вече говорим за това доколко банковият надзор не е бил поставен в някакви политически зависимости, за да прикрива състоянието на КТБ толкова дълго време. Какви са били тия зависимости трябва сега да разберем. След това КТБ има една структура кредитна, когато излезе този доклад, ако излезе във формата, в която би трябвало да излезе, ние трябва да сме наясно какви кредити са раздавали, с какви активи са гарантирани тези кредити и по какъв начин те са били реализирани. Каква е дупката в бюджета на тази банка? Защо се е получила? И кои са хората, които са отговорни за ликвидните проблеми? Това би бил адекватният доклад, който ние трябва да видим и тук не говорим за саморегулация, защото саморегулацията е здравото финансово смислено управление на една кредитна институция. Ние тук говорим за злоупотреби. Ако се окаже, че е толкова сериозен ликвидният проблем, че той ще нанесе значителни щети и ще постави под натиск и БНБ като гарант за банковата стабилност. Т.е. ние тука трябва да имаме вече отговорност и прокуратурата трябва да каже кои са тези хора, които са злоупотребили и са нарушили законодателството на страната включително. Оттук нататък това в пълна сила важи и за НЗОК по същия начин. Кои са болниците? Какви са пътеките? Как се е злоупотребявало и т.н. и т.н., но, приликите са много големи, но тук говорим за един принципен системен проблем и забележете той с кои банки се появява. Това са банките, които се опитаха да правят политика, които се опитаха да правят, особено КТБ, политическо инженерство, които са непрекъснато заедно с властта и за които Народното събрание в 12 без 5 гласува закони, променя закони, измисля нови регулации държавата, непрекъснато се... Водещ: Имаме информация, затова ви прекъсвам, за да ви прочета това, което ми внесоха. Нашият репортер не може да излезе от пресконференцията на БНБ, но пък има вече официално съобщение. Чета ви го буквално. Дългичко е, така, да го проследим внимателно. „Сметките на гражданите и фирмите в КТБ ще бъдат прехвърлени в Креди Агрикол България, която ще бъде одържавена”. Това е казал Иван Искров. „За Креди Агрикол България ще бъде осигурено достатъчно средства от фонда за гарантиране на влоговете, държавния бюджет и БНБ”. Значи от фонда за гарантиране на влоговете, от държавния бюджет и от БНБ. Креди Агрикол ще бъде преименувана, съобщил Искров. По думите му след одита е установено, че Креди Агрикол България е много добре управлявана банка. Оздравената държавна банка ще бъде отворена на 21 юли, съобщава Искров. Не по този начин стоят нещата с КТБ, чиито лиценз ще бъде отнет. Привилегировани кредитори в случая ще бъдат държавата в лицето на Министерство на финансите и фондът за гарантиране на влоговете. В КТБ ще останат само сметките на мажоритарния собственик и свързаните с него фирми, които няма да бъдат защитени. Чрез трето лице мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев е изтеглил в кеш близо, ако правилно чета цифрата, 205 887 223 лева в кеш, като по-голямата част от сумата е била в евро. Това се е случило на 19 юни, като парите са взети само срещу разписка чрез трето лице изтеглило тази сума. Цветан Василев на 18, 19 и 20 юни след множество медийни и една странна пресконференция, медийни не знам какво се има предвид тука, и една странна пресконференция на членове на управителния съвет на КТБ са изтеглени 1 милиард лева. Значи чрез трето лице Цветан Василев на 19 изтегля тези 205 милиона, а на 18, 19 и 20 са изтеглени 1 милиард лева. Квесторите не са успели да открият досиетата на кредитори за 3,5 млрд. лева, като общият кредитен портфейл на КТБ е 5,4 млрд. лева. Не може да се оцени финансовото състояние на длъжниците и дали могат да обслужват кредитите си, допълва Искров. По думите му става въпрос за умишлени действия. Докладът на квесторите, както и на независимите одитори в КТБ ще бъдат предадени на главния прокурор. Ето това е съобщението, което идва от БНБ. Каталог: uploaded uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079 uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти uploaded -> Автобиография Лична информация uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс" uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб uploaded -> 9 януари 2014 г. 09. 01. 2014 г., с. 3 94 шефове на болници са работили за дс Изтегляне 1.99 Mb. Сподели с приятели:
|