Здравеопазването озверя от лимити

Здравеопазването озверя от лимити

Новоприетата методика на здравната каса за заплащане на медицинската дейност бе създадена, за да дисциплинира болниците и намали разходите на осигурителния фонд. Административно-командният начин, по който бе въведена тя обаче, вещае големи главоболия както за управителя на касата д-р Глинка Комитов, така и за здравния министър д-р Петър Москов. Ръководните фактори в здравеопазването ни сложиха каруцата пред коня и силово наложиха волята си, преди да са решили кои здравни услуги ще влязат в основния пакет, кои в допълнителния и съответно каква ще е преоценката на клиничните пътеки. Не стига това, ами и надзорът на институцията добави щипка сол върху "болничната рана" с решението да намали бюджетите на лечебниците с допълнителни 7% заради това, че са си позволили да надхвърлят лимитите си с общо 114 млн. лв. през миналото тримесечие. Така клиниките не само няма да получат 90 или 95% от бюджетите си за миналата година, но и всеки месец ще треперят как да нулират балансите си. Негативният ефект от недообмисленото и ненавременно решение все по-осезателно се чувства на всички нива в здравната система. Потърпевши са и болниците, и пациентите, а най-парадоксалното е, че промяната ще внесе напрежение и нестабилност дори в самата здравна каса.

Възможните сценарии за клиниките са няколко и нито един от тях не е благоприятен. Директорът на университетската болница "Св. Екатерина" проф. Генчо Начев каза, че ако лимитите се спазват безусловно, лечебните заведения ще започнат да трупат големи дългове към доставчиците, ще съкращават персонал или ще намалят драстично заплатите, което от своя страна ще предизвика отлив на квалифицирани кадри. Той посочи, че е възможно да се случат и трите варианта, тъй като при ограничен бюджет болниците се лишават от постоянни приходи, а мениджърите им не могат да направят работещ бизнес план. Директорът на Александровска болница доц. Костадин Ангелов добави, че има голяма вероятност да се стигне дотам някои лечебници да се принудят да връщат пациенти. Той обаче уточни, че големите университетски болници не могат да направят това, тъй като лекуват най-тежките случаи, които останалите нямат изгода да приемат.

Ако започнем от очертаващите се нови дефицити, трябва да отбележим, че здравната ни система е критично задлъжняла и не може да поеме повече пасиви. Към януари 2015-а просрочените задължения на държавните и общинските болници са над 162 млн. лв., като тенденцията е те да се увеличават с около 15 млн. лв. на месец. Основополагащи за здравеопазването ни болнични конгломерати като "Пирогов", Александровска болница и "Царица Йоанна" (ИСУЛ) не са разплатили навреме общо над 27 млн. лв., докато областните лечебници светят на червено с около 61 млн. лева. В това отношение доц. Ангелов уместно изтъкна, че университетските и областните болници трябва да имат по-специален финансов статут, тъй като на практика губят, когато разрешават сложни, но недофинансирани от касата медицински казуси. Вариантът със съкращения на медици или намаляване на заплатите им също е недопустим. И без това десетки болници работят полулегално по някои пътеки, защото не покриват медицинските стандарти за численост на екипите. Над 500 лекари са напуснали страната само през 2014-а, медицинските сестри се бъхтят за смешните 520 лв. на месец, като все повече от тях също избират предимствата на гурбета. Както е тръгнало, само след 10-15 години няма да има нито кой да ни лекува, нито кой да ни носи хапчета и да сменя бинтовете. Междувременно системата за специализация на младите медици не може да бъде изкусурена така, че да устройва всички по веригата. Разбира се, има възможност да внасяме кадри, но чужденците "прескачат" България поради нейната неконкурентоспособност по отношение на заплатите в сектора.

Връщането на пациенти и дългите листи на чакащи вече са шокиращо ежедневие, с което болните едва ли ще се примирят. Отделения по гастроентерология, ревматология и неврохирургия записват за юни и юли, дори хирургиите отлагат неспешните операции с по няколко месеца. Пациенти от провинцията пропищяха, че столични клиники ги връщат заради изчерпани лимити, въпреки че имат свободни легла. В тази ситуация болните могат да обикалят от врата на врата, докато някой ги вземе, да бръкнат в джоба си и да платят за клиничната пътека, или да чакат. Но ако си плащаме кеш за медицински услуги, то тогава за какво ни е задължителното здравно осигуряване? Депутатът от БСП д-р Емил Райнов обърна внимание, че при фиксирани бюджети на болниците няма значение колко работят те и дали се справят добре или зле, защото получават точно определена сума. "Не парите ще вървят след пациента, а пациентът ще ходи да търси парите. Нали разбирате какъв парадокс е това", каза Райнов. Професор Начев постави и друг акцент: "Какво следва, ако върна пациент със сърдечно заболяване и той умре на тротоара?" Следват драми, скандали, вероятно оставки и съдебни дела.

Новата методика е силно уязвима законово и юристите на здравната каса със сигурност ще гостуват много често в българските съдилища. Сдружението на общинските болници възнамерява да я оспорва пред магистратите, Националното сдружение на частните клиники също инициира съдебна процедура във Върховния административен съд, а отделни болници директно "без посредници" се канят да съдят касата за всеки пациент, чието лечение не бъде платено. Пациентите, които не искат да чакат и вадят пари за една или друга услуга, покривана от касата, пък вече изискват от болниците фактури, с които впоследствие да търсят правата си. Според експерта от Центъра за защита правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров финансовият документ е в разрез едновременно със Закона за здравното осигуряване, Закона за защита на конкуренцията и Закона за счетоводството.

Тази методика, влязла в сила с постановление, противоречи на законите. А те са по-високи по ранг нормативни актове. В самата конституция е написано, че държавата трябва да създава еднакви стопански условия за всички субекти, юридически или физически лица. В случая те не са еднакви, тъй като има субективно разпределение по квоти", уточни Кацаров. Дори новият управител на здравната каса д-р Глинка Комитов призна, че ако се стигне до съд по повод на неплатена дейност, магистратите винаги отсъждат в полза на изпълнителя на медицинската помощ. По думите му стабилна прогноза за бюджетното състояние на касата за 2015-а ще има през юни, когато изтичат първите три месеца работа по новата методика. Но трудно ще се мине без нова актуализация. Като бивш директор на болница Комитов очерта мерките, които наистина ще подобрят финансовия баланс в системата, без да нарушават ничии права. Контрол на входа и изхода в болниците, публичност за това кой, колко и за какво харчи, както и намаляване на разходите за лекарства. В тези посоки е необходимо да се "рови", вместо да продължаваме да творим нормативни недомислици.