Здравната каса е сбила плащанията към топ 30-те болници с 1/3



страница2/12
Дата14.01.2018
Размер0.65 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

Горанов: Няма да има законодателно решение за данък вредни храни


Капитал Daily  стр. 16  

Няма да се стигне до законодателно решение за данък вредни храни. Това заяви по "Нова телевизия" финансовият министър Владислав Горанов. Според него данъкът няма да промени потребителските навици. Една от причинитее вероятният ръст на заместващия "внос от Гърция и Румъния на стоки, които там не са обложени с такъв данък, и е много вероятно да не бъде постигната целта да се намали консумацията на вредни храни", заяви Горанов. Той уточни, че в държавния бюджет не са планирани приходи от подобен данък.

Припомняме, че в средата на октомври Петър Москов и спортният му колега Красен Кралев обявиха програма на правителството за здраво поколение, която предвижда да се облагат с допълнителен данък продуктите със сол, трансмазнини и захар над определени количества и имаше двуседмичен срок за обществено обсъждане. В края на октомври Българската стопанска камара се опита да спре законопроекта, преди да е стигнал до Министерския съвет, като се обяви против данъка в Националния съвет за тристранно сътрудничество, но точката не беше гласувана. За възможността да се облагат с такса някои групи храни и напитки се заговори за пръв път през февруари 2015 г.



Лечението с радиохирургия вече ще се плаща от НЗОК


Ана Атанасова

Сега  стр. 3  

От началото на тази година здравната каса ще поеме лечението с радиохирургия и т.нар. кибернож, съобщиха от НЗОК. "Нито един здравноосигурен пациент, преминал по клинична пътека за радиохирургия, няма да заплаща стойността й. Алгоритъмът и цената на тези клинични пътеки са договорени между НЗОК и БЛС още през 2015 г.", обявиха от касата по повод съмненията, че у нас от 2015 г. вече има подобна апаратура, но лечението с нея не се плаща от касата, тъй като националният рамков договор, който да регламентира на каква цена и при какви условия ще се поема то, ще е в сила чак от 1 април.

"Районните здравни каси ще сключат допълнителни споразумения с болниците, които отговарят на изискванията за изпълнение на тези клинични пътеки. Допълнителните споразумения могат да влизат в сила от 01.01.2016 г. или от датата, на която съответното лечебно заведение е изпълнило изискванията", поясниха от НЗОК. Това означава, че пациенти, които в момента имат нужда от лечение с кибернож, би трябвало да го получат безплатно.

До миналата година у нас нямаше подобна апаратура и стотици онкоболни пътуваха и си плащаха за лечение в чужбина, предимно в турски клиники. От лятото на 2015 г. беше променена нормативната база, така че касата да има право да плаща за радиохирургия, а от МЗ официално призоваха всички нуждаещи се българи да се обръщат към родната здравна система, вместо да кандидатстват за финансиране за лечение в чужбина. По това време обаче функционираше само един такъв апарат - в "Токуда", освен това НЗОК не плащаше лечението. Впоследствие беше тържествено открит и вече функционира кибернож и в столичната "Св. Иван Рилски", а тази година се очаква да заработят още 3 апарата, включително във Варна и в Пловдив, но не по-рано от пролетта. Цената на НЗОК на клиничната пътека за това лечение е 8000 лв.



4 са новите болници през 2015 г.


Ана Атанасова

Сега  стр. 3  

През 2015 г. здравното министерство е дало разрешения за дейност на 4 нови болници - многопрофилната болница "Света Параскева" в Плевен, специализираната болница по дентална и лицево-челюстна хирургия "Медикрон" в София, на болница за продължително лечение в Полски Тръмбеш и на болница за рехабилитация ''Айлин'' в с. Минерални бани, съобщиха от МЗ. Отделно 27 болници в страната са получили разрешение за разкриване на нови клиники и отделения, като в тази бройка не са включени четирите нови лечебни заведения. Сред тях 9 са в София и има и доста скъпи дейности като радиохирургия и онколечение.

През 2015 г. МЗ е издало общо 76 разрешения за осъществяване на лечебна дейност на 66 лечебни заведения. В бройката обаче се включват не само документи за разкриване на нови болници и нови дейности, но и за преустановяване на дейности, за повишаване и/или понижаване нива на компетентност, за преобразуване на дружеството, за промяна на управлението, за клинични изпитвания на лекарства и медицинска апаратура, за учебна или научна дейност и др.

Собственикът на една от новите болници - ''Айлин'', е подал декларация, че няма да сключва договор със здравната каса.

МЗ е пратило писма до всички нови болници или такива с нови дейности, че "разрешенията не може да бъдат считани за безусловна гаранция за бъдещо финансиране от НЗОК", напомнят от министерството. От 1 април би трябвало да влезе в сила националната здравна карта, която да покаже къде какви потребности от лечение има. В регионите, където съществуващите клиники надвишават потребностите, НЗОК няма да сключва договори с всички. Картата обаче все още не е готова, нито пък наредбата, по която ще се определя кого да финансира и кого - не. Отделно тази година отново има мораториум за договорите на НЗОК с болници - касата няма да работи с лечебни заведения, получили разрешително след 31.12.2015 г. Вероятно затова някои нови клиники във вече съществуващи болници получиха доста бързо лицензите си през декември.

За 5 г. министерствата са обявили поръчки за 6 млрд. лв.


МРРБ, МО и МВР са дали най-много пари за търгове

Панайот Ангарев

Сега  стр. 1,4  

Близо 1.2 млрд. лв. на година са изразходвали министерствата за обществени поръчки от 2010 г. до края на миналата година. Общата сума за петилетката е 5.936 млрд. лв., а проведените търгове са 14 416. Това показват изчисления на "Сега" от информацията, публикувана на сайта оpendata.government.bg.

Обемът на обществените поръчки в България бързо расте и вече е около 10 млрд. годишно. В огромната сума влизат всички възложители по Закона за обществените поръчки (ЗОП) - държавни институции, местни администрации, държавни фирми, както и частни компании с обществени задължения, които също трябва да си купуват необходимите стоки и услуги на състезателен принцип. Проблемът е, че тази сфера генерира огромна корупция и злоупотреби. В отчета за дейността на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) през м.г. беше посочено, че при 38% от процедурите през 2014 г. са установени нарушения. През въпросната година в България са възложени 12 661 обществени поръчки на обща стойност 9.7 млрд. лв. На практика това е една десета от целия брутен вътрешен продукт на страната ни. Лошото е, че системата работи зле и не осигурява доставки на най-добро качество срещу най-приемлива цена.

Според информацията на оpendata.government.bg сред държавните институции най-много пари за обществени поръчки е похарчило Министерството на регионалното развитие (като са включени и второстепенните разпоредители на бюджетни средства под шапката на МРРБ). За пет години то е обявило 1072 тръжни процедури за 2.045 млрд. лв. Това е обяснимо заради скъпите търгове за строителство и ремонт на пътища на Агенция "Пътна инфраструктура". Тя е възложител по договори за 1.95 млрд. лв.

На второ и трето място по изразходвани пари за търгове са МО и МВР. Анализът на данните показва, че силовите министерства изпреварват тези, които имат социални функции като здравеопазването и социалната политика. Точно МВР и МО са сред малкото държавни ведомства милиардери - годишният бюджет на всяко от тях надхвърля 1 млрд. лева.

МО и подчинените му структури са изразходвали 877.9 млн. лв. Това министерство има голям брой второстепенни разпоредители на бюджетни средства - служби, поделения, агенции, които организират отделни тръжни процедури. Само Военномедицинската академия е провела 1213 търга за над 409 млн. лв.

МВР заема трето място според средствата, които е отделило за обществени поръчки - 579.49 млн. лв. Под неговата шапка са общо 39 възложители - ГД "Национална полиция", ГДБОП, дирекция "Миграция", дирекция "Управление на собствеността и социални дейности", Академията на МВР, Медицинският институт и областните дирекции. МВР традиционно е сред големите нарушители на Закона за обществените поръчки. Одит на Сметната палата показа, че от 1 януари 2010 г. до 31 май 2013 г. то е нарушило закона в 85% от случаите.

Здравното министерство се нарежда на четвърто място с възложени поръчки за 514.04 млн. лв. Следват го Министерският съвет с 405.92 млн. лв., Министерството на финансите с 397. 87 млн. лв., на транспорта - 218.78 млн. лв. на земеделието - 194.78 млн. лв., като тук не е включен фонд "Земеделие", на образованието - 153.41 млн. лв., на околната среда - 143.27 млн. лв., на труда и социалната политика - 99.83 млн. лв., на правосъдието - 94 млн. лв., на културата - 81.93 млн. лв. Трите министерства - на икономиката, на туризма и на енергетиката, при различните си трансформации са дали общо 80.59 млн. лв. На последно място се нареждат министерствата на спорта и на външните работи със съответно 35,16 млн. лв. и 13, 96 млн. лв.





1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница