Здравната каса не може да е екзекутор на болници



страница1/15
Дата21.11.2017
Размер0.89 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15



Пресклипинг на тема: „Здравеопазване”
22.02.2017
Национални вестници



Здравната каса не може да е екзекутор на болници


Инвестициите в здравеопазването трябва да се комбинират с приватизация или публично-частно партньорство, смята подуправителят на НЗОК д-р Димитър Петров

Янина ЗДРАВКОВА

Сега  стр. 9, 10  



Д-р Димитър Петров е бил депутат от СДС В 38-то народно събрание. След това е бил директор на НЗОК, експерт в лекарския съюз, подуправител на НЗОК. През 2015 г. подаде оставка заради несъгласие с политиката на тогавашния здравен министър Петър Москов, а наскоро отново беше назначен на същия пост.

- Д-р Петров, отново се заговори за въвеждане на доплащане при лечение в болница. Възможно ли е това да се случи и как точно би изглеждало?

- Доплащане има и в момента. Доплащат се много от по-специфичните изделия и консумативи, които не се поемат от НЗОК, също за избор на специалист, за битови екстри. Дали това ни харесва или не, е факт, че заедно с доплащането на лекарства публичните разходи са малко повече от половината от реалните, а останалите са частни. Моето становище винаги е било, че трябва пакетът, който НЗОК плаща, да съответства с публичните финанси, с които тя работи. Те са това, което обществото е решило, че ще дава за солидарно осигуряване. Това е проблем на обществото - какво то иска да поеме солидарно и го прави чрез политиците, които избира. Ако избраните политици изберат да увеличат солидарното финансиране чрез вноските или по друг начин, пакетът на касата ще се разшири, а доплащането ще намалее. Ако решат друго - то ще остане такова. Друг е въпросът, че ако има доплащане, то трябва да бъде ясно дефинирано, за да е ясно на пациентите. Те може да искат да плащат повече за солидарно осигуряване, а не да доплащат собственото си лечение, когато се наложи. Но ако питате сега - трябва ли да вдигнем вноската, 90% от гражданите ще кажат - не.



- Ако попитате - искате ли доплащане, ще кажат същото.

- Да. Но ако ги попитат - искате ли по-широк кръг услуги и по-добър достъп, те ще кажат да. Само че двете неща са трудно осъществими едновременно. Никой не отрича и че средствата трябва да се управляват ефективно.



- От касата започнахте да говорите за варианта доплащане. Имате ли идея как точно ще изглежда то?

- Ние не говорим за доплащане, защото това не е наша работа. Ние трябва да подсигурим пакета, който сме длъжни по закон. Дали ще се въвежда доплащане, или не, е политическо решение, а не на НЗОК.



- Все пак касата ще въведе новия начин на отчитане - с фиш с всички разходи, по който ще се прави и остойностяването, от което пък ще се види недофинансиран ли е и с колко пакетът лечение. Това ли е най-добрият начин да се види кое колко струва реално?

- Това има няколко цели. Първо - като информация да съберем реалната цена в различни болници и след това по различните пътеки. Това е реалната цена, която самите изпълнителни на медицинска помощ формират. Пряко експертно остойностяване може да се направи на преките разходи и амортизациите на апаратура. Другите разходи са различни в различните болници. А ние говорим за цена на болен в болница. Оттам можем да придобием представа за някаква обективна средна стойност, която НЗОК трябва да реимбурсира, за да покрие тези разходи. Не ни интересува толкова конкретната фактура на всеки пациент, а обобщението на данните. Второ - в някаква степен фактурата може да служи за контрол на извършените дейности от пациента - всеки може да провери дали описаните дейности са му правени. Третото е, че пациентът ще разбира какво струва на обществото неговото лечение. Много хора нямат тази представа. За съжаление в българското общество по традиция продължава по инерция да се смята, че здравеопазването е нещо безплатно. То не е безплатно, а доста скъпо нещо.



- Как можете да сте сигурни, че това, което болницата е обявила като цена, е истинската цена?

- Тя няма да обяви цена. Методиката ще бъде по техните счетоводни системи. Не очаквам болниците да започнат за всеки болен да смятат някакви измислени фактури. Сериозните болници имат въведени информационни счетоводни системи, за тях не е проблем да изчислят цената на каквото и да било, те и сега си използват информацията за техни вътрешни нужди.



- След като се оказва толкова лесно, защо не е правено досега? И според вашите наблюдения доколко е недофинансиран пакетът на касата - колко струва това, което касата плаща?

- Въпросът е при каква цена на труда ще сметнем пакета. Това, което ще дойде при нас, ще бъде при тази реална цена на възнагражденията на медицинския персонал. Тя е реална, защото е това, което в момента се плаща. И след това ще кажем, че това е стойността на лечението при тези нива на възнаграждения. Оттам нататък се взема решение дали тези нива са адекватни, дали пакетът трябва да се смята по тях, по по-високи или по-ниски. В здравеопазването възнагражденията са съществена част от цената, у нас те са 50-60% от цялата цена, но в развитите държави стигат над 75 на сто. Но ще го имаме като информация и ще можем да кажем, че при тези заплати този пакет струва толкова. В момента не може да се каже колко недофинансиран е пакетът. Няма обективни данни. Преди 10-ина години съм правил сметка и дефицитът в болничната помощ излизаше около 300-400 млн. лв. Но нещата се промениха много от тогава.



- Когато се заговори за повече пари за лечение, възниква и въпросът - как касата контролира болниците и разходите си? Защо да се дават повече пари, като част от тях изтичат?

- Това е едното условие, за да се искат повече пари, второто е да се докажат исканите пари. 100% ефективен контрол няма никъде. Прието е, че навсякъде по света около 10% от разходите са за презастраховане, което не е източване. Това са допълнителни хоспитализации и изследвания, които впоследствие се оказват излишни. Това не можем да го избегнем. Това е световната практика и при нея не става дума нещо да се прави с финансов интерес. Другите неща се правят с финансов интерес. Мисля, че грубите нарушения - лекуване на мъртви души, хора, които ги няма изобщо, вече почти ги няма, тъй като контролните механизми на касата поставят под голям риск този, който се опитва да го направи - просто се засичат нещата, пациентът може да е починал и да се отиде до тежко нарушение, което отива в прокуратурата. Сега най-често се прави, като се сменя диагнозата, за да постъпи пациентът по по-скъпа клинична пътека. Това до голяма степен е свързано с недофинансирането и дисбаланса на цените на пътеките. Ако достигнем до реални цени на пътеките и реално съотношение между тях, източването ще се обезсмисли.



- Смятате да облекчите лимитите. Как ще контролирате разходите, така че да няма дефицит?

- Има заложен дефицит. За 2017 г. са прехвърлени 52 млн. лв. плащания, които е трябвало да се направят през 2016 г., ние вече ги платихме. Има и надлимитни дейности - 19 млн. за 2016 г. и около 52 млн. лв. за 2017 г. 19-те млн. ще се платят след 1 април, а за останалите няма решение, но винаги има риск да ни осъди някоя болница. Лимитите ще са облекчени, като ще са за по 3 месеца, а не както досега - месец за месец. Това позволява по-добро планиране в рамките на годината. Ще настояваме лекарският съюз да приеме две неща. Имаме консенсус, че в болничната помощ 2 050 000 хоспитализации са нещо нормално, и те твърдят, че няма да ги надвишат. Ако имаме гаранции, че ръстът няма да е повече от 2-3%, за нас няма значение в кои болници ще платим тези пари, т.е. ще платим там, където отиде пациентът. Ако макрорамката стои по този начин, бюджетите се обезсмислят до голяма степен. Може да се въздейства и чрез медицинска регулация - всяка година в една или друга пътека се появяват дупки в критерии за хоспитализация, дейности и т.н. Затова искаме да се запише текст, според който, ако се установи в рамките на годината неправомерно нарастване на определени пътеки, да можем да коригираме критериите за хоспитализация и задължителни медицински процедури. А при ръст над определен процент да има механизъм за корекция на цените.



- По какъв начин ще се съобразите със здравната карта при сключването на договорите?

- Вероятно както миналата година. Няма да се сключва с определени лечебни заведения, а други да се изрежат и изхвърлят тотално от пазара. Договори ще се сключат с всички за съществуващите в картата брой легла. Не може касата да е екзекутор на болници, които отговарят на всички критерии, за да работят. Относно новите болници - приемам, че при задоволени наличности може да се спират нови болници още на ниво инвестиционни намерения. Друг е въпросът, че за да не се спре инвестиционният процес изобщо, би трябвало да се комбинира или с приватизация, или с ясни правила за публично-частно партньорство. За да не стане така, че здравеопазването да е единственият сектор, който да изхвърли инвеститорите. Ако те искат да инвестират - нека да имат възможност да го правят в съществуващи болници, тъй като голяма част от държавната и общинската мрежа продължава да бъде в окаяно състояние.



- Защо биха искали да инвестират, при положение че е толкова недофинансирано лечението?

- Очевидно има дейности, които са добре финансирани.



  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница