Самозван зъболекар правел протези

Самозван зъболекар правел протези

40-годишен мъж от Каолиново е бил осъден да плати 1200 лева глоба за това, че в продължение на три години се е правил на зъболекар в селата от общината, съобщи пресаташето на апелативната прокуратура във Варна Илка Катрева. "Доктор" Нихат Юсмен, без никога да е имал нещо общо с медицината, вадел зъби, вземал зъбни отпечатъци и правел зъбни протези.

Юсмен беше вкаран в съда от районната прокуратура в Нови пазар, след като се оказало, че при условията на продължавано престъпление е упражнявал медицинската професия-лекар по дентална медицина, без диплома за завършено висше образование и професионална квалификация. Районната прокуратура в Нови пазар е установила, че обвиняемият никога не е придобивал и медицинска специалност "зъботехник".

От март 2012 до края на 2015 г. в град Каолиново и в селата Гусла и Тъкач Нихат Юсмен посещавал пациенти по домовете и предлагал най-популярните стоматологични услуги като вадене на зъби и изработка на протези. За "доктора от Каолиново" в Българския зъболекарски съюз разбрали едва след като при истински зъболекар се явил пациент с усложнения от дейността на "колегата".

Стоматологът уведомил браншовия съюз, а когато тръгнала да се разплита историята, се оказало, че Юсмен е самозванец.

Отлагат пръстовия отпечатък при джипито

Въвеждането на пръстов отпечатък при личния лекар и в аптеки се отлага за 2019 г. Това реши вчера Министерство на здравеопазването. "Така ще се предпази здравната система от срив в медицинската, техническата, информационната и финансова стабилност", заяви служебният вицепремиер и здравен министър д-р Илко Семерджиев. Той обясни, че всички заинтересовани страни, сред които Българският лекарски съюз и пациентските организации, са били категорични, че в момента няма как да се въведе този пръстов автентификатор в извънболничната помощ. По изчисления на Здравната каса при внедряване на регистрационната система в извънболничния сектор, включително аптеките, ще трябва да бъдат закупени още поне 25-30 000 скенера за пръстови отпечатъци и четци за машиночитаеми лични документи на обща стойност над 25 млн. лв. Ще бъдат нужни и средства за поддръжка на софтуер, интернет връзка и други. До момента софтуерът за обезпечаване на системата с "пръстова автентификация" е струвал на болничния сектор над 4 милиона лева, а на НЗОК - 477 000 лева. От НЗОК предупредиха, че и сървърът им няма да издържи на подобно натоварване, а това ще е в ущърб на пациентите. Здравното министерство продължава да върви в посока изготвяне на концепция за електронна здравна карта, която да съдържа частично или пълно електронно здравно досие.

Петър Москов: След реформаторите идват реставраторите

Като "брутални неистини" определи бившият здравен министър в кабинета "Борисов 2" Петър Москов всички критики на наследника си - служебния министър на здравеопазването д-р Илко Семерджиев. Москов отрече категорично твърденията, че е оставил административен хаос, оказвал натиск по телефона и отчитал като спестени похарчени пари.

"След реформаторите идват реставраторите и целта им е да реставрират параметрите на системата такава, каквато я заварихме преди две години - търговска, неориентирана към нуждите на пациента, без никакъв контрол за начина и ефективността на харчене на публични средства. Вярвам, че това усилие няма да е успешно", заяви ексздравният министър пред Би Ти Ви. По думите му не е вярно, че пръстовият идентификатор не е променил нищо - от въвеждането му до средата на януари заявките на болниците към НЗОК за извършената от тях дейност са паднали с 10 млн. лв. общо, увери той и показа графика с цифрите. Москов предупреди от своя страна, че в момента тече системно унищожаване на всеки контролен механизъм на НЗОК - стандартите, националната здравна карта, идентификацията, начина на договаряне на отстъпки с фармацевтичните фирми, с които се опазват публичните пари и се изразходват ефективно.

Не бива вузовете ни да са донори за чужди икономики

- Един такъв подход ще наложи първо да се преформулират критериите за това при кои специалности даден университет е най-добър. Сегашната методика в това отношение не е най-добрата, защото предполага възможности за манипулиране на резултатите, като всичко това е свързано пряко с финансирането и води до по-рочни практики. Освен това ще трябва да се промени законът за висшето образование и да се дефинира качествено нова същност на статута на висшите училища. Струва ми се, че това предложение все още не е добре обмислено. Необходимо е да излезе от кабинетите и да се подложи на широка експертна дискусия.

- Нормално е да се имат предвид тези нужди, но не за сметка на другите сфери на обществения живот. Освен това кадровите дефицити в областта на икономиката не могат да бъдат решени единствено от хората с висше образование. По-скоро акцентът трябва да падне върху подготовка на кадри от средни технически училища и може би от един нов тип училища, като междинно звено между средното и висшето образование. Затова мисля, че ако се възприеме този принцип за водещ, то ще се опорочи смисълът на висшето образование.

- Абсолютно погрешно е да се прави подобно разграничение. Това означавала определим една сфера на обществения живот за по-важна от друга. Направим ли го, ще се наруши и без това крехкият баланс на обществените отношения и социалния ред. В крайна сметка може ли някой да каже кое е по-важно, икономиката, образованието, здравеопазването или културата!?

- Само да уточня, че в УниБИТ нямаме технически специалности. А иначе по същество, тази тенденция е вследствие на усилията на днешната политическа система да маргинализира обществото. И ако техническите науки дават възможност да се постигат резултати в материално отношение, то хуманитарните гарантират същинското качество на живот. Необходимо е да се намери баланс в отношението и политиките към едните и другите науки.

- Според последните промени в нормативната уредба всички специалности в сектора на IT са по-добре финансирани от тези в хуманитарните и социалните сектори.

- Нека сега да не коментираме тази оперативна програма. Да изчакаме какво ще е окончателното решение на Европейската комисия за нейното бъдещо развитие.

- Не навсякъде се следва този принцип. Във всеки случай един от положителните моменти тук е това, че университетът ще гарантира възможно най-високо качество на излизащите от него специалисти. Ако обаче се възприеме този принцип, то преди това ще трябва да се гарантира финансирането на университетите, без това финансиране да се влияе от бройката на дипломиращи се.

- Мисля, че при нас тези две подсистеми са балансирани. Като пример ще посоча една от нашите специалности - информационни технологии в съдебната администрация. Целият първи випуск, който се дипломира през учебната 2015-2016 година, постъпи на работа в съдебната система.

- Естествено, че не е правилно, но все пак това е един опит на държавата да въведе някаква нова политика областта на висшето образование.

- Истината е, че по линия на патриотизма няма как да бъдат привлечени. Но съвсем друго ще е, ако в България се създадат такива условия и среда, които тези млади учени намират в чужбина. Не ми се ще да бъдем безплатни донори на кадърни млади българи за чуждите икономики.

- От доста дълго време се мъча да прокарам идея за окрупняване на висшите училища в България. По този повод писах писмо до кабинета на министър Кунева, но от там не последва никаква реакция. Обърнах се и към тогавашния вицепремиер г-н Томислав Дончев. Човекът прояви разбиране и съпричастност, но за съжаление това не беше негов ресор и идеята си остана само идея.

Аз съм убеден, че с оглед на протичащите в страната и в света сложни демографски, финансови, социални и геополитически процеси, е необходимо да бъде преосмислен моделът на функциониране на системата на висше образование в България като цяло и в частност да се разработи и незабавно (в ход) да се приложи концепция за окрупняване на някои висши училища в България. Основният принцип при реализацията на тази концепция трябва да се базира върху реалното прилагане в практиката на идеята за диференциране и специализация на различните нива на управление на "новите" окрупнени университетски комплекси.

В този смисъл разработването на задълбочена Концепция за преструктуриране на българската система на висшите училища изисква проучване на демографските, икономическите, финансовите и социални условия и потребности у нас. Самоцелното извършване на реформи обаче обикновено предизвиква още по-голям стрес в системата и демотивира работещите в нея.

Конкретно, ако се приеме идеята за окрупняване на висшите училища, ще бъдат необходими политическа воля, обществена подкрепа и дейно участие на самите университетски структури, както и на всички отговорни органи за управлението им.

Този процес, в неговата цялост, ще изисква време, усилия, финансова подкрепа и вероятно законодателни промени.

Преструктурирането може да се осъществи, като на първо време броят на държавните висши училища в България се редуцира, чрез окрупняване, като се запази тяхната автономност. Тази констатация е в съзвучие с т.нар. глобални образователни алиански: мегауниверситетски структури, традиционно съществуващи и новосъздадени на основата на няколко самостоятелни, но обособени по специфичен начин висши училища (университети, академии и колежи).

Като пилотен проект например може да се реализира този, свързан със създаването на Национален университет по културата.

Ако моделът за създаването му е успешен, тогава може да се премине поетапно и към създаването на другите окрупнени национални висши образователни структури.

След задълбочен анализ на представеното фрагментарно изследване на видовете университетски структури и възможностите за промяна на българското висше образование, чрез създаване на окрупнени образователни алианси, не само хората, които се занимават професионално с управление на образованието и науката, но и българското общество като цяло трябва да приеме новата образователна парадигма за постепенното преминаване от системата на акредитираната квалификация към системата на сертифицираните умения. Когато един млад човек излезе от университета, не е толкова важно по какви специалности той е акредитиран, а какви трайни умения е придобил в процеса на своето образование, за да навлезе директно в практиката и да работи това, за което е учил.

Положителни примери, свързани с горните предложения, могат да бъдат открити както в Европа, така и извън нея. Нима обществото в САЩ и в Англия са загубили от съществуването на Калифорнийския университет (нека вземем за пример Бъркли) и на университетите в Оксфорд или Кеймбридж? Съществуването на автономните образователни структури в рамките и под шапката на тези мощни университети създават условия за успешна образователна и научна дейност в авангарда на световното образование и наука.