И болните ще пострадат от безвластието в здравната каса

И болните ще пострадат от безвластието в здравната каса

Стотици хронично болни трябва да чакат парламентът да избере нов управител на здравната каса или поне да реши кой да подписва документите на НЗОК. Протоколите за скъпо лечение на близо 500 души с хепатит, ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит, псориатичен артрит и редки болести не са подписани и хората не могат да получат лекарствата си, съобщиха от касата.

"Предвид обстоятелството, че няма оторизиран представител на институцията, който да разписва необходимите за това документи, съществува реална опасност сроковете на предстоящите плащания да не бъдат спазени", допълват от касата и посочват, че до края на месеца всички договорни партньори на НЗОК - лекари, зъболекари, болници, аптеки и лаборатории трябва да получат парите си за дейността през януари. Ако дотогава няма кой да подпише фактурите, "лечебните заведения няма да успеят в срок да се разплатят с различни доставчици, респективно - няма да могат да изплатят възнагражденията на персонала. Има реална опасност от предявяване на съдебни искове към НЗОК за лихви към забавените плащания", предупреждават от НЗОК.

По този повод БСП предрече пълен хаос в здравната система. Социалистите изчислиха, че новият управител на касата ще бъде избран от парламента най-рано след 21 дни. Според депутата Мая Манолова мандатът на сегашния шеф на касата Румяна Тодорова, който изтече още на 12 февруари, трябва да бъде удължен с проектозакон, в противен случай действията й могат да бъдат обявени за нищожни. Манолова призова здравният министър да изрази позицията си по този въпрос, вместо да се занимава с пиар по линейките. Колегата й Емил Райнов пък предупреди, че кандидатите за управител на касата няма как да представят адекватни концепции за работата на институцията, след като все още не са ясни законодателните рамки на предприетата от Петър Москов реформа в здравеопазването.

Възрази им Лъчезар Иванов от ГЕРБ, който обясни, че няма да има забавяния с плащанията, защото по договор настоящият шеф има правото да подписва документи до избирането на негов приемник, а ако откаже, това може да направи подуправителят на касата. "Това са едни политически изказвания, които не са обосновани върху никакви факти", заяви той. "Да не се плашим, че ще стане апокалипсис за 21 дена", бе становището и на Георги Кючуков от АБВ.

Шефът на здравната комисия Стоян Тонев обеща преди дни новият шеф на касата да бъде избран до 25 февруари, но предвид заложените в процедурата срокове това едва ли ще е възможно. До момента има трима претенденти за поста - бившият зам.-шеф на НЗОК и настоящ директор на Втора градска болница Глинка Комитов, бившият шеф на регионалната каса в Пловдив Иван Маджаров и сегашният управител на националната каса Румяна Тодорова.

ПРОЦЕДУРА

До пет дни в здравната комисия трябва да бъдат внесени кандидатурите за поста, като предложения ще могат да правят всички парламентарни групи, решиха вчера депутатите с приемането на правилата за избора на нов управител на касата. Кандидатите ще бъдат изслушани най-напред в комисията, а след това изрядните номинации ще защитят вижданията си и в пленарната зала. НС ще избере новия управител на НЗОК с явно гласуване. За избран се счита този, който е събрал повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. При равен резултат между двама или повече претенденти се провежда повторно гласуване. Ако нито един от тях не получи необходимата подкрепа, следва още едно гласуване, в което участват първите двама, получили най-много гласове.

Кабинетът си постави за цел скромно намаление на смъртността

Скромни и лесно постижими цели по отношение намаление на смъртността и удължаване на живота предвижда концепцията "Цели за здраве 2020", одобрена вчера от от Министерския съвет.

Документът "формулира националните цели на България в областта на опазване на здравето на гражданите като фактор за устойчив растеж". Според концепцията до 2020 г. смъртността при децата до 1 г. трябва да се снижи до 6.8 на 1000 живородени, пише в съобщението на кабинета по повод приемането й. През 2013 г. тя е била 7.3 на 1000 по данни на НСИ и с годините намалява устойчиво с около 0.5 на 1000 и без специално приета концепция. През 2009 г. например детската смъртност е била 9 на 1000. Това означава, че целта на правителството е тя да падне с едва 0.5 на 1000 деца в следващите 5 години, при положение че досега това е ставало ежегодно. За сравнение, средно за ЕС детската смъртност е 3.8 на 1000, като единствено в Румъния този показател е по-лош, отколкото е у нас - 9 на 1000 деца умират, преди да навършат 1 година.

Друга цел на концепцията е удължаване до 16.4 г. на средната продължителност на предстоящия живот на хората при навършване на 65 г. Понастоящем прогнозата за 65-годишните у нас е да живеят средно още 15.8 г. По този показател в Европа по-зле са единствено Сърбия и Македония, като дори в Румъния се очаква 65-годишните да живеят още 16.2 години. Отличниците на Европа са французите, които живеят цели 21.4 години след навършване на 65 г., сочат данните на Евростат.

Целите ще бъдат изпълнени чрез ефективно изразходване на парите за здраве, съобщават от кабинета. Това пък ще стане със замислената от здравния министър Петър Москов реформа, при която за част от пакета, който в момента се покрива от здравната каса, ще се отпускат по-малко пари и пациентите ще трябва или да чакат за планово лечение, или да се осигуряват допълнително в частни здравни фондове. Другата ключова мярка за намаление на смъртността е изграждането на национална здравно-информационна система, уверяват още от МС.