Здравната книжка става електронна карта



страница1/7
Дата17.09.2017
Размер430.02 Kb.
#30368
  1   2   3   4   5   6   7



Пресклипинг на тема: „Здравеопазване”
14.03.2017
Национални вестници



Здравната книжка става електронна карта


Има одобрение и финансиране от 12 млн. лв. за единна национална информационна система

Труд  стр. 1, 3  

Одобрение и финансиране в размер на 12 млн. лв. за въвеждането на национална информационна система в здравеопазването получи служебното правителство. Така от средата на тази година в болници, аптеки, специализирани кабинети, НЗОК и РЗОК ще заработи единна електронна система, или т.нар. електронно здравеопазване -до тази информация ще има достъп и самият пациент. На практика с това ще отпадне необходимостта от досегашните сини здравни книжки - цялата информация за болния, за неговите лекуващи лекари, изследвания и рецепти, ще бъде налична в електронен вариант. За всички участници в лечебния процес единният софтуер ще е достъпен чрез индивидуален сертификат за всеки. Той ще има защита на принципа на електронното банкиране.

"Задание за софтуера на тази система вече е разработено. То беше внесено в Министерството на здравеопазването преди две години, но досега отлежаване, неглижирано от екипа на бившия министър Петър Москов." Това обясни пред "Труд" д-р Николай Болтаджиев, председател на Националното сдружение на частните болници, който е и част от работната група на заданието. По думите му въвеждането на единна електронна система ще осигури контрол от страна на пациента на всички нива в системата на здравеопазването - финансов, лекарствен, административен контрол; информацията ще е на едно място; ще бъде въведена електронна рецепта, което ще улесни пациента, както и работата на джипитата и фармацевтите; ще бъде интегрирана и електронна здравна карта.

Няколко са вариантите за неин носител - издаване на отделна пластика; поетапно поставяне на чип при подновяване на изтичащите лични карти; магнитна лента на европейската карта (така ще отпадне и нуждата от ежегодното й преиздаване).

В средата на годината електронното здравеопазване ще заработи пилотно в няколко болници в страната като финансирането за първата и втората фаза на този процес -12 млн. лв., е осигурено от програмата на Европейския съюз "Добро управление". Това заяви служебният здравен министър и вицепремиер д-р Илко Семерджиев пред БНР. По думите му е трудно да се каже кога ще приключи на национално ниво поетапното интегриране на новата система, но процесът е започнал и връщане няма да има.

Очакваме сериозно облекчение по отношение на работата с рецептурните книжки на пациентите, коментираха пред "Труд" от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари.



Останахме без доставчик на ваксини


Липсват различни позиции за имунизация срещу дифтерия, тетанус, коклюш, коремен тиф, бяс, антракс

Труд  стр. 3  

Тръжна процедура за доставка на ваксини от задължителния имунизационен календар беше прекратена със заповед на служебния здравен министър и вицепремиер д-р Илко Семерджиев. В решението, качено на сайта на ведомството, се посочва, че причината е в липса на подадени оферти. Става въпрос за имунизации с обособени позиции, както следва - №3: ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит; №4: ваксина срещу бяс; № 5: ваксина срещу коремен тиф; № 6: човешки специфичен име ноглобулин срещу кримска хеморагич на треска; №7: серум срещу антракс; №8: противобутилинов серум.

Процедурата за задействане на обществена поръчка за имунизациите беше открита в последните дни на кабинета "Борисов" от бившия министър Петър Москов и неговия заместник д-р Адам Персенски. Тя е на стойност

22,7 млн. лв. Причините за липсата на желаещи участници се изясняват.

Част от тях са свързани с много специфични изисквания, поставени пред доставчиците от българска страна, което значително стеснява кръга; ненавременно планиране на нужния брой имунизации; административни пречки.

Решението за прекратяване на тръжната процедура може да бъде обжалвано в срок до 20 март пред Комисията за защита на конкуренцията.

Очаква се здравното ведомство да обяви нова процедура или да се мине към пряко договаряне.

За да се решат проблеми от този тип, Семерджиев инициира промени в наредбата за имунизации, като се предвижда търговете да се правят за период от три години.


Д-р Захари Зарков:

По-чувствителните хора са по-уязвими за депресията и тревожността


Българинът е срамежлив и патриархален - не може всеки да се изказва какво му е на душата

Труд  стр. 6  



Д-Р ЗАХАРИ ЗАРКОВ е завършил медицина през 1997 г. и е специализирал психиатрия в МУ - София. Работил е като психиатър в отделение към МБАЛ - Монтана, и в УМБАЛ "Александровска". Има интереси и опит в терапията на афективни и тревожни разстройства, овладяване на кризи, лечение на депресия и водене на профилактика при шизофрении разстройства. В момента е началник на отдел "Психично здраве" в НЦОЗА.

- Д-р Зарков, защо когато срещнем психическа различност, реагираме по-различно, отколкото към физически недъг, например човек с патерици?

- Не съм сигурен, че е така, човекът с патерицата буди съжаление и умиление. Но този, който крещи и е мръсен - различните хора различно го виждат, различно понасят гледката.



- Но изпитваме ли съжаление дори когато човекът не ни дразни, не буйства?

- Аз изпитвам... за другите не знам. Хората ги е страх от неизвестното, защото от десетилетия за психичните разстройства не се говори по модерния начин, а по институционалния. Още през 70-те години на миналия век психичните разстройства са разделени на две групи - чести и тежки. Това е направено от специалистите, които работят по темата превенция. Идеята е да бъдат разбрани от всички, да бъдат обяснени на достъпен език. Тежките психични разстройства са тези, които ни правят впечатление - по улиците, по кофите за боклук, по невъздържаното поведение в автобуса и т.н. Другите, честите, са невидими за обикновеното око. Но всеки четвърти-пети човек е преживял подобно нещо.



- От какво се определя толерантността - от особеностите в националния характер, от индивидуалната култура или емоционалната интелигентност?

- Толерантността зависи от общата култура и от възпитанието в семейството. Каквото кажат за някой близък или съсед бащата, майката, това попива детето и после повтаря почти същото. Толерантността е нещо, което трябва да се възпитава.



- По-чувствителните хора по-уязвими ли са за психичните болести, има ли наследственост?

- Да, по-уязвими са към честите психични разстройства, каквито са тревожността и депресията. При тези диагнози причините са отвън, не са в гените на човека. Генетична предразположеност има не към самата депресия. Човек може да унаследи предразположеността да реагира на стреса с депресивни симптоми, а не например с високо кръвно. При тежките психични болести - шизофрения, епилепсия, биполярно разстройство, генетичните фактори са определящи. Например при еднояйчни близнаци, когато единият е болен от шизофрения, около 50% е сигурно, че ще се разболее и вторият. При двуяйчни близнаци рискът за другия е 10-15%.



- Има ли особености на характера и на личността, които можем да сбъркаме с психиатрични симптоми?

- Да. Има четири вида темперамент - меланхолик, сангвиник, холерик, флегматик. Затова едни са по-мълчаливи, други са душата на компанията, трети са тия, които много пият или се веселят. Това е въпрос на темперамент, на генетична даденост. Болестта обаче проличава, когато се наруши социалното функциониране, няма значение какъв е характерът. Когато човек не смее да излезе навън, когато го е страх и е нарушен целият му начин на живот. Той може да има симптомите, но да се справя - и това е онази невидима граница, където трябва да работим ние. За да не се прекрачи към болестта.



- На кой въпрос в качеството ви на психиатър никога не бихте отговорили?

- Може би за хода на заболяването. Не можеш да прогнозираш толкова точно, колкото е написано по книгите. Смесват се симптоми, диагнози. При апендисит, като се отреже апендиксът и спаднат левкоцитите, хирургът казва - довиждане, няма повече да се видим. При нас не е така.



- Защо се страхуваме да потърсим психиатър и често си го представяме като мрачен и страшен човек?

- Според мен хората не се страхуват, а се срамуват. Страхът е, докато се вземе решението, и буксуването може да е месеци наред. Това е стигмата - никой да не разбере, че си ходил при психиатър, че си се "предал", че си на дъното. В съзнанието на повечето хора всички психични болести са под един знаменател и това е проблем.



- Може би се свеним да извадим на показ подобни проблеми дори пред лекар?

- Да, съществува и това. Българинът е срамежлив, той е патриархален. Каквото каже най-старшият, това става. Не може всеки да се изказва какво му е на душата и това да бъде прието.



- Чуплива ли е душата?

- Не знам. Не съм сигурен, че е чуплива. Чувал съм, че тежи три грама...








Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница