Правилата за специфични производства, отделни машини, съоръжения или работни места

Създаването на здраваславни и безопасни условия на труд е проблем, чието разрешаване в много голяма степен зависи от възможностите на сградата, в която се осъщесвява производсвения процес, от ергономичните решения при създаването на машините, апартите, съоръженията и инструментите, от технологичните процеси, които се проектират, както и от проекта за организация на труда. Това изисква още при проектирането на сградите, машините, съоръженията, апаратите, инструментите, приспособленията, технологиите и организацията на труда, проектантите, кострукторите и технолозите задължително да осигуряват здравословни и безопасни условия на труд, като се съобразяват с единните и отрасловите правила, както и с другите стандарти за здравословни и безопасни условия на труд. За да се контролира спазването на това изискване, Кодексът на труда предвижда тези въпроси да се обособят в самостоятелен раздел на проекта за строителство или за създаването на нови машини, апарати, съоръжения, технологии и организации на труда. Това изискване, разбира се, е валидно и за всеки проект, който предвижда модернизацията на веществените елменти на производството, технологията и организацията на труда.

Много машини, апарати, съоръжения, инструменти, приспособления, технологии, а често и комплектни обекти, необходими за отделните отрасли, производства и дейности се внасят от други страни. Към тях законодателят прилага критериите и изискванията за здравословни и безопасни условия на труда, които действат в нашата страна. Той предвижда произведени в чужбина комплектни обекти, машини, съоръжения и технологии да се внасят само ако отговарят на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, установени с нормативни актове, които действат в нашата страна.

За да се приложат разработените правила, нормативи, стандарти и нормали за здравословни и безопасни условия на трудя, много важна предпоставка е работниците и служителите да ги познават и да ги спазват при работа. Оттук произтича необходимостта тези, чиято работа е свързана с използвавне, поддържане и обслужване на машини и други технически съоръжения, както и тези, които са заети с дейности, създаващи опасност за здравето и живота им, задължително да се инструктират по безопасността на труда, да се обучават и да полагат изпит правилата за здравословни и безопасни условия на труда.

Инструктирането и обучението на работниците се провежда:

• 
  при постъпване на работника или служителя на работа или в началото на неговата дейност;
  
• 
  при смяна на извършваната от него дейност или работа;
  
• 
  при въвеждането на нови технологии и оборудване, машини и съоръжения, както и при специфични изменения на работните места;
  
• 
  при предоставяне за ползване на лични предпазни средства;
  
• 
  на командировани в организацията работници и служители;
  
• 
  на лицата приети в организацията за обучение, квалификация, преквалификация и производствена практика.
  

Инструктажът на работниците и служителите по правилата на безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана има пет основни форми: начален, на работното място, периодически, ежедневен и извънреден.

Началният инструктаж има за цел да запознае лицата, които постъпват на работа, с основните правила и изисквания по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана на територията на обекта, с вида и характера на извършваната работа и възможните рискове, както и с изискванията на тяхното поведение с оглед на запазване на тяхното здраве и на живота им.

Инсруктажът на работното място е практическо запознаване на работника или служителя с безопасното изпълнение на трудовата дейност и се провежда на работнато място преди да му бъде възложена самостоятелна работа. Този инструктаж на работниците и служителите, работата на които е свързана с използване, обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения или са заети в дейности, създаващи опасност за здравето и живота на хората, независимо от тяхната подготовка, образование, квалификация и трудов стаж, се допълва с обучение за безопасните методи на работа.

Периодичният инструктаж има за цел да поддържа и допълва знанията на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана. Той се провежда не по-рядко от един път на три месеца.

Ежедневният инструктаж се провежда с работници и служители, заети в дейности с висок производствен риск – работещите в подземни мини, строителни и геологопроучвателни обекти, кариери, при експлоатация на транспорта, добив на нефт и газ, производство и употреба на взривни материали и с опасни химически вещества.

Извънредният инструктаж се провежда след всяка смъртна, тежка, аварийна трудова злополука, пожар, промишлена авария и природно бедствие; при констатирани груби нарушения на нормите и изискванията по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана; по нареждане на контролен орган.

За да гарантира безопасният труд, здравето и ефективната трудоспособност на заетите, на машините, другите съоръжения и технологичните процеси с повешена опасност за тези, които ги обслужват и за другите, се предвижда статутът на правоспособността. Те трябвя да се обслужват само от правоспособни работници и служители. Това означава, че в тези случаи, до работните места могат да се допускат само лица, които имат специални познания за работа на съответните машини, съоръжения и технологични процеси. Тези специални познания се удостоверяват със специално свидетелство. Редът за тяхното придобиване се урежда със специални наредби.

Задължение на работодателя е, преди да допусне работника или служителя до работното място, да провери неговите знания и умения за работа в съответствие с правилата и изискванията за безопасна работа. Той не може да допусне до работното място лица без необходимите знания и умения, които се предвиждат в правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Възможностите на предприятията за периодично обучение и повишаване на квалификацията на заетите в тях по правилата за здравословна и безопасна работа са ограничени. Не са малко и случаите, когато тази страна от задълженията на работадателя се подценява и се осъществява повърхностно с цел икономия на време и пари. За да се гарантира обучението и повишанането на квалификацията на заетите в тази област, министрите и ръководителите на други ведомства са длъжни да организират провеждането на периодично обучение на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда по програми, съгласувани с министъра на труда и социалната политика, с министъра на здравеопазването и другите заинтересовани министри. Това обучение задължително завършва с изпит, от резултата на който зависи дали работникът или служителят може да бъде допуснат до работата, дали трябва да получи допълнителни знания и умения по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, или трябва да се преквалифицира за изпълнение на друга работа.

Работодателят е длъжен да възложи извършването на работите, изискващи правоспособност, само на лицата, притежаващи такава правоспособност. Когато липсват правоспособни лица, той трябва да осигури обучение за придобиване на необходимата правоспособност, преди възлагането на работата.

Съществено значение за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд на работниците и служителите имат специалното работно облекло и личните предпазни средства, безплатната храна и противоотровите, ограничаване продължителността на работата във вредна или опасна среда и предоставянето на допълнителен годишен отпуск.

Специалното работно облекло и личните предпазни предпазни средства се предоставят на работниците и служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота машини, съоръжения, течности, газове, стопени метали, нажежени предмети и други подобни, в случаите, когато е невъзможно с технически средства и други мерки да се отстранят съществуващите опасности и вредности за живота и здравето на работещите. Това са каски, антифони, очила, маски, щитове, облекла, ръкавици, обувки и други, които посредством материала и конструкцията си предпазват работника или служителя от вредности и опасности, произтичащи от характера и условията на трудовата дейност. Работодателят не допуска до работа работници или служители, които са без предвидените за вида работа защитни средства и специални работни облекла.

В зависимост от условията на работа специалното работно облекло и личните предпазни средства се използват:

• 
  постоянно – когато вредностите и опасностите действат непрекъснато в работната среда;
  
• 
  периодично – когато вредностите и опасностите възникват само при някои видове работи, при определени условия на работа, сезонно или през дълги периоди от време;
  
• 
  аварийно – при възникване на авария в производството.
  

Предложения за производство и внос на нови видове специално работно облекло и лични предпазни средства могат да се правят от всички ведомства, организации или частни лица пред Министерството на здравеопазването. Те трябва да бъдат съпроводени със: схема и описание на предлагания артикул; кратка характеристика на използваните материали; обяснителна записка за предназначението на артикула, преимуществото му в сравнение със съществуващите подобни изделия; указания за употребата, почистването и съхранението на артикула; заключиние на Центъра по безопасност при Министерство на труда и социалната политика по защититните и хигиенните качества; заключение за производствено изпитване от хигиенно-епидемиологична инспекция при Министерството на здравеопазването, районната инспекция по труда при Министерството на труда и социалната политика, от ръководството на предприятието, където е проведено изпитването.

Безплатната предпазна храна и противоотровите имат едно основно предназначение – да неутрализират вредното въздействие на работната среда върху здравето и работоспособността на работниците и служителите, което не може не може да се отстрани с помощта на специалното работно облекло и личните предпазни средства. Тя се предоставя на работещите в производства, видове работи и работни места, свързани с вредни за здравето фактори.

Право на безплатна предпазна храна имат работниците и служителите, които отговарят на изискванията и, които работят не по-малко от половината от максимално установената с Кодекса на труда продължителност на работното време или от установеното с решение на Министерския съвет за тях работно време.

Освен безплатната храна в зависимост от конкретните вредности на производствената среда на работниците и служителите се предоставят и специфични противоотрови.

Определени от закона безплатна предпазна храна и противоотрови не могат да се заменят със заплащането на тяхната равностойност или с продукти.

Ограничаването на продължителността на работата във вредна или опасна среда е едно от съществените средства за ограничаване на вредното въздействие на производствената среда върху здравето и работоспособността на работниците и служителите. Колкото и ефективни да са останалите средства за защита на труда, с течение на времето при особено вредни или опасни за здравето условия или видове работи, рискът от увреждане на здравето на заетите се увеличава. Поради това законът предвижда ограничена продължителност на работата във вредна или опасна среда. Тя се постига чрез установяване на намалено работно време и чрез определяне на максимален брой години за работа при дадените условия.

Намаленото работно време се установява за работници и служители, които работят във вредни за здравето условия или извършват работа при специфични условия. Случаите, когато може да се използва това право, и размерът на намаления работен ден се определят с акт на Министерския съвет.

За работа при особено вредни и опасни за здравето производства и видове работи се определя максимален брой години, през които работникът или служителят може да работи при такава среда. След тяхното достигане той задължително се премества на друга подходяща работа, която отговаря на неговата подготовка, професионална квалификация и здравословно състояние и която се осъществява в условия на производствена среда, различна от тази, в която той е работил до момента на преместването. Когато предприятието няма подходящо работно място, на което да бъде преместен работникът или служителят, той повече не може да изпълнява досегашната си работа, а не може да изпълнява и друга работа, поради липсата на такава работа. Тогава изходът остава в уволнението на работника или служителя поради обективна невъзможност да изпълнява възложената му работа по смисъла на чл. 328, ал. 1, т.12 на Кодекса на труда.

Списъкът на производствата и видовете работи, както и максималният брой години за работа в тях се утвърждава от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика.

Допълнителният платен годишен отпуск също така може да се разглежда като едно от средствата за намаляване на вредното въздействие на производствената среда, която се отклонява то нормалната, върху здравето и работоспособността на работниците и служителите. В съответствие с изискването на закона работникът или служителят, който работи във вредни за здравето условия или за работа при специфични условия, има право на допълнителен платен годишен отпуск, не по-малко от 5 работни дни.

Данните за здравословни и безопасни условия на труда се определят по факторите: обезопасеност на производственото оборудване; микроклимат; чистота на въздуха; шум; вибрации; осветление; полета и лъчения; физиологични и ергономични изисквания; санитаро-битово обслужване. Основният документ, в който те се вписват, е паспорта на условията на труда. Той се попълва за всеки цех, производство, участък, бригада, обект и друго звено на организацията. В него се включват данни, установени чрез измервания, осъществени от лабораториите на ХЕИ при Министерството на здравеопазването, на Главната инспекция по труда към Министерството на труда и социалната политика и от Министерството на здравеопазването.

Данните за здравословни и безопасни условия на труда се установяват и се отразяват в паспорта на условията на труда ежегодно към края на текущата година. Задължение на работодателя е обче, когато настъпят промени в условията на труд вследствие на промени в техниката, технологията или организацията, да организира измервания на параметрите на производствената среда в съответното звено и да отрази промените в паспорта на условията на труда.

Паспорта на условията на труда на труда е източник на информация за:

• 
  определяне източниците на вредности;
  
• 
  оценяване характера и времето на действие на вредните фактори;
  
• 
  определяне броя на работните места, както и броя на работещите при условия на труд, които се отклоняват от приетите за нормални;
  
• 
  предприемане на мерки за отстраняване на вредни и опасни въздействия на условията на труд;
  
• 
  водене на преговори, сключване и отчитане на колективни трудови договори;
  
• 
  определяне продължителността на работния ден, допълнителния платен годишен отпуск и допълнителното трудово възнаграждение за условията на труд;
  
• 
  предоставяне на безплатна предпазна храна и противоотрови;
  
• 
  осигуряване на специално работно облекло и лични предпазни средства;
  
• 
  прилагане на икономически методи на въздействие за подобряване условията на труд.
  

Средствата от фонд “Условия на труд” се изразходват за финансиране на програми и проекти имащи за цел подобряване на условията на труд с браншова значимост и приложимост на резултатите; за организиране и провеждане на специализации в областта на здравословните и безопасни условия на труд; за разработване и издаване на учебни и информационни материали; за издръжка на дейността на фонда,

Този фонд се управлява от управителен съвет с председател министъра на труда и социалната политика и подуправители и членове, избирани от Националния съвет по условия на труд.

Наред с изискванията на закона, на нормативните актове на правителството и на споразуменията на правителството с представителните организации на работодателите и на работниците и служителите, съществено значение за решаването на проблемите в областта на здравословните и безопасни условия на труд имат икономическите методи.

Икономическите методи за подобряване условията на труд включват осигурителните вноски на работодателя, както и митническите и данъчните облекчения.

В съответсвие със Закона за здравословните и безопасни условия на труд служителите и работниците у нас се осигуряват задължително за професионално заболяване и трудова злополука, като осигурителните вноси са за сметка на работодателя. Размерът на тези вноски се оределя в зависимост от степента на професионалния риск.

Митническите и данъчни облекчения имат за цел да стимулират работодателите да подобряват условията на труд.

Митническите облекчиния се предвиждат при внос на технолотии, оборудване, вещества и материали, осигуряващи параметри на условията на труд, по-добри от установените норми, на контролно-измервателни средства, както и на лични предпазни средства и средства за колективна защита, които не се произвеждат в страната.

Данъчните облекчиния се предвиждат при производството и закупуването на средсва за колективна защита и лични предпазни средства; на средства за сигнализиране и маркировка за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; на контролно-измервателни средства; на учебни пособия и материали за специализираното обучение по здравословни и безопасни условия на труд.

Дейността по създаването на здравословни и безопасни условия на труд е толкова по-ефективна, колкото по-умело се съчетават законовите и подзаконовите изисквания в тази област, сътрудничеството между правителството и представителните организации на работодателите и на трудещите се и икономическите форми на въздействие върху работодателите.