Зкпо, чл. 3, ал. 2 зкпо, чл. 12, ал. 6 зкпо, чл. 13 зкпо, чл. 92, а



Дата18.12.2018
Размер104.72 Kb.
#107868
ТипРегламент
5_20-00-316/09.11.2011г.
ЗКПО, чл. 3, ал. 2

ЗКПО, чл. 12, ал. 6

ЗКПО, чл. 13

ЗКПО, чл. 92, ал. 6

ЗДДС, чл. 7, ал. 4

ЗДДС, чл.113, ал. 3, т. 1

ЗДДС, чл. 69, ал. 2

ЗДДС, чл. 82, ал. 2, т. 3

Регламент № 883/2004 на Европейския парламент
„ДС” ЕООД е местно юридическо лице, което ще извършва следната дейност: продажба на дребно на стоки – облекло в наети магазини на територията на Р Гърция. Дружеството ще закупува стоките от България и ще ги транспортира до Гърция. Продавач-консултанти в магазините ще бъдат наети за постоянно местни гръцки лица. За българското дружество ще възникне задължение за регистрация по ЗДДС в Р Гърция, както и ще се регистрира по ЗДДС в Р България.

В тази връзка поставяте въпроси относно задълженията на „ДС” ЕООД за внасяне на данъци и осигурителни вноски. Тъй като запитването има характер на правна консултация относно данъчното облагане на цялостната дейност на упълномощителя Ви, изразяваме следното принципно становище.



Относно Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО)

Въпроси:

1. В България ли ще се извършва облагането на печалбите на дружеството от дейността в Гърция?

2. Как ще се определя финансовия резултат на мястото на стопанска дейност в Гърция – само с реализираните приходи и разходи там или трябва да се вземат предвид и всички други разходи на дружеството?

3. Дружеството следва ли да удържа данък по реда на чл. 195 от ЗКПО за изплатените в Гърция на чуждестранните лица суми за разход във връзка с наем и режийни разноски за магазините – ток, вода ел.енергия, застраховки, консултантски услуги, търговско посредничество, след като притежава място на стопанска дейност в Гърция, по повод на което са извършени тези разходи?

4. Признати ли са данъчни цели разходите по трансфер на парични средства между България и Гърция?

5. Каква част от платения в Гърция данък за мястото на стопанска дейност ще бъде признат в България, прилагайки СИДДО между България и Гърция? Как се прилага метода освобождаване с прогресия?

Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКПО местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина. Дейността на местно дружество в друга държава, чрез място на стопанска дейност (клон, офис, обект, строителна площадка и т.н.) се реализира и отчита съгласно законодателните изисквания на тази държава и съответната Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Независимо от това, по силата на българското законодателство, когато местно юридическо лице осъществява дейност в чужбина, финансовият резултат от тази дейност се включва в счетоводния финансов резултат, посочен в чл.18 от ЗКПО, който подлежи на преобразуване по реда на този закон за определяне на данъчния финансов резултат. Следователно местното лице трябва да извърши данъчно преобразуване по реда на ЗКПО, включително и на финансовия резултат, реализиран от дейност в чужбина като част от общия му финансов резултат.

Гореизложеното означава, че приходите и разходите, реализирани от дейността на мястото на стопанска дейност на българското дружество в Гърция ще участват при формирането на данъчния финансов резултат на дружеството и ще бъдат данъчно третирани по реда и при условията на ЗКПО.

Същевременно ЗКПО предвижда приоритетно прилагане на международните договори, ратифицирани от Република България, обнародвани и влезли в сила, в които се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите в този закон – чл.13. В Спогодбата между Република България и Република Гърция за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото е договорен метода „освобождаване с прогресия" по отношение на печалбата, реализирана чрез място на стопанска дейност. На практика избягването на двойно данъчно облагане се извършва чрез подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО заедно с Приложение № 3 за печалби (доходи), обложени в чужбина, за които се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане. В резултат на това ще се определи полагащия се корпоративен данък, намален с размера на удържания в чужбина данък, за който е признат данъчен кредит. Дружеството не следва да прилага към декларацията доказателства за размера на внесения в Гърция данък върху печалбата от мястото на стопанска дейност – чл. 92, ал. 6 от ЗКПО.

Съгласно чл. 7, ал. 3 от СИДДО между България и Гърция при определянето на печалбите от място на стопанска дейност се допуска приспадане на разходите, извършени за мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, извършени както в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност, така и на всяко друго място.

Разходите, извършени във връзка с дейността на дружеството в Гърция, участвали при формирането на счетоводния финансов резултат на дружеството, ще бъдат данъчно признати по реда и при условията на ЗКПО. В общ план, без претенции за изчерпателност, следва да отбележим, че за да бъдат признати за данъчни цели, тези разходи следва да са свързани с дейността на предприятието и да са документално обосновани съобразно изискванията на ЗКПО. От друга страна отговорът е обвързан със счетоводното законодателство и възприетата и прилагана от предприятието счетоводна политика. Поради това, ако счетоводното отчитане на конкретната операция е извършено в съответствие с разпоредбите на счетоводното законодателство, то и за данъчни цели също се приема, че няма нарушение на счетоводните норми и отчетените счетоводни приходи и разходи се признават.

Обект на облагане с данък при източника по чл. 195, ал. 1 от ЗКПО са доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8, на чуждестранни юридически лица, които не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната. Съгласно чл. 12, ал. 8, т.1 от ЗКПО от източник в страната са доходите от наем или друго предоставяне на недвижимо имущество, включително идеална част от недвижимо имущество, намиращо се в страната. Следователно, тъй като недвижимото имущество (магазините) се намират на територията на Р Гърция, доходите от наем или друго предоставяне за ползването им не са от източник в България и не подлежат на облагане с данък по реда на чл. 195 от ЗКПО. Съгласно чл. 12, ал. 6 от ЗКПО доходите по ал. 5 (в т.ч. и консултантските услуги – възнаграждения за технически услуги), начислени в полза на чуждестранни юридически лица от място на стопанска дейност на местно лице, не са от източник в страната.

Относно Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Въпроси:


1. Тъй като дружеството ще има регистрация по ЗДДС в двете държави, следва ли да се включват в справка-декларацията по ЗДДС и дневник за покупки и продажби, подавани в България, отчетените продажби от касовите апарати на магазините и реализираните разходи от мястото на стопанска дейност в Гърция?

2. Ако следва в България , фирмата да отчита продажбите си от Гърция в справка-декларацията по ЗДДС – къде следва да се отразяват те в Дневника за продажбите?

3. Дружеството ще е получател на фактури за наем, режийни разноски за магазините и други разходи относно дейността си в Гърция – къде следва да отчита тези разходи относно дейността си в Гърция – къде следва да отчита тези разходи за целите на ДДС с право на данъчен кредит в България или Гърция? Следва ли фирмата да си самоначислява ДДС по чл.82 от ЗДДС за получените услуги от данъчно задължени лица с регистрация по ДДС в Гърция?

4. Счита ли се за ВОД по смисъла на чл.7, ал.4 от ЗДДС, движението на стоките от България до Гърция?

С оглед на изложената фактическа обстановка и относимата към зададените въпроси нормативна уредба Ви уведомявам следното:

По първи въпрос:

Съгласно чл.79, ал.2 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) фактура и/ или известие се издава и за извършена доставка с място на изпълнение извън територията на страната в рамките на икономическата дейност на лицето, като във фактурата не се начислява данък. В тази връзка, за извършените от територията на Гърция продажби, за които на основание чл.113, ал.3, т.1 от ЗДДС не е задължително издаването фактура, следва да бъде съставен отчет за извършените продажби по чл.119 от ЗДДС, който да намери отражение в дневника за продажби по чл.124, ал.1 от ЗДДС и съответно справка-декларацията по чл.125 от ЗДДС.



По втори въпрос:

Предвид обстоятелството, че мястото на изпълнение на извършените доставки е извън територията на страната, издаденият по реда на чл.119 отчет за извършените продажби следва да намери отражение в колона 23 от дневника за продажби, съответно клетка 18 от справка-декларацията „ Данъчна основа на доставките по чл.69, ал.2 от ЗДДС, вкл. доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и на доставки като посредник в тристранна операция”.



По трети въпрос:

За закупените стоки и получени услуги от гръцки данъчно задължени лица, във връзка с извършваната от дружеството дейност на територията на Гърция, правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява по реда и условията на гръцкото данъчно законодателство, като фактурите не следва да се отразяват в дневника за покупки по чл.124, ал.1 от ЗДДС. Съгласно чл. 124, ал. 4 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона.Предвид разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от закона, данъчен документ е фактурата, известието към фактура и протоколът, издадени съгласно изискванията на този закон. В този смисъл, горните норми определят данъчните документи и не възниква задължение за посочване на получен документ - фактура, издадена от доставчик – чуждестранно лице.

Съгласно чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС получателят на услугата е лице платец на данъка когато:

- доставчикът е данъчно задължено лице, и

- получателят е данъчно задължено лице, и

- услугата е с място на изпълнение на територията на страната.

Предвид гореизложеното, за получените услуги, които се предоставят на постоянния обект на територията на Гърция, дружеството не се явява платец на данъка по смисъла на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, тъй като:

- съгласно чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС когато услугата е свързана с недвижим имот, мястото на изпълнение на доставката е мястото, където се намира недвижимия имот;

- за услуги, различни от услуги, свързани с недвижими имот мястото на изпълнение се по реда на чл.21, ал.2 от ЗДДС. Съгласно изречение второ на цитираната разпоредба , когато услугите се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е там, където се намира този обект.

По четвърти въпрос:

Съгласно чл.7, ал.4 от ЗДДС като вътреобщностна доставка се определя изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по този закон лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС.

Предвид гореизложеното, за да е приложим режимът, установен за ВОД в случаите на чл. 7, ал. 4 от ЗДДС, следва да са налице кумулативно следните условия:

1. доставчик - регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната към датата на данъчното събитие;

2. получател - същото лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка към датата на данъчното събитие.

3. изпращането или транспортирането на стоки от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС за целите на неговата икономическа дейност;

4. стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от лицето в рамките на неговата икономическа дейност;

5. транспортът е от или за сметка на лицето.

Независимо от факта, че получателят и доставчикът са едно и също лице, в случай, че са изпълнени посочените по-горе условия, изпращането или транспортирането на стоката е приравнена доставка за целите на ЗДДС в специалната хипотеза на ВОД по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС. Доказването на една доставка като вътреобщностна по смисъла на чл. 7 от ЗДДС е в тежест на доставчика. Документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка са регламентирани в разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС.
Относно определяне на приложимото законодателство съгласно Регламент № 883/2004 г.

От 01.05.2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Европейския съюз /ЕС/ - Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета). Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите членки.

Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (чл. 11 - 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).

Определяне на приложимото законодателство е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава членка (основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004).



Основните последици от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 са:

  1. определя се държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки;

  2. определя се от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.

Работодателите със седалище или място на дейност извън държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо спрямо наето от тях лице изпълняват всички задължения, произтичащи от въпросното законодателството, включително по отношение превеждане на задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, така както ако седалището или място им на дейност се намираше в държавата-членка. чието законодателство е определено като приложимо (основание чл. 21(1) от Регламент № 987/2009).

Основното правило при определяне па приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си ("1ех 1осibоris"). Лицата осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава членка са подчинени па законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).

В конкретния случай наетите от Вас лица ще упражняват трудова дейност на територията на Р. Гърция и следва да се осигуряват по реда предвиден в гръцкото законодателство. Задължението за внасяне на осигурителни вноски в Р. Гърция не следва да се удостоверява със специален формуляр, тъй като то произтича от общото правило на чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004.



Приложимото законодателство относно трудовите правоотношения е определено в чл. 10 от Кодекса на труда, съгласно който КТ се прилага за трудовите правоотношения на български граждани и граждани на държави - членки на Европейския съюз с работодатели в България, както и с български работодатели в чужбина, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Р. България. Тази разпоредба не се прилага за трудови правоотношения с международен елемент, ако страните са избрали трудовото им правоотношение да се урежда от законодателството на друга държава. Тъй като сключените от Вас трудови договори са с международен елемент, приложимото трудово законодателство следва да се определи по споразумение между страните по договора. Ако изберете за приложимо право КТ, за Вас като работодател възниква задължение за подаване на уведомления за сключването на трудовите договори на основание чл. 62, ал. 3 от КТ. За целите на уведомлението, следва да се снабдите със служебни номера на наетите от Вас лица. Те се издават от ТД на НАП .., офис …..
Каталог: downloads -> E-books -> SIDDO -> NRA%20Letters -> Chapter%201
downloads -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
downloads -> Alexander Malinov
downloads -> Тема 8: Линейни алгоритми. Отделяне на цифрите на число, преобразуване на числа. Алгоритмично направление: Алгоритми от теория на числата
downloads -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г
downloads -> Закон за националния архивен фонд в сила от 13. 07. 2007 г
Chapter%201 -> Егн/лнч, съответно фирма и/или булстат/еик, издаден от Агенцията по вписванията; адрес по чл. 8 от допк и адрес за кореспонденция, както и идентификацията на лицата, с чийто права и задължения е свързано запитването им
SIDDO -> Зкпо, чл. 195 във връзка с чл. 12, ал. 5
Chapter%201 -> Зкпо, чл. 12, ал. 9, т. 1 зкпо, § 1, т. 64 от ДР зкпо, чл. 195, а


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница