Живял някога един старец. Сподвижницата в тежкия му живот била бабичка, грозна като Упи Голбърг. Тя постояно марморела:
-
Нищо не можеш да уловиш, къкъв рибар си ти? Хората златни рибки изкараха, а ти само свидетелство за съдимос. Направи нещо.
Дядото нищо не казвал, само се подсмихвал тихичко, захапвал лулата си и отивал с лодката в реката. Хвърлял там мрежата и размишлявал. Какво нещо е живота, мислел си той. Нямам касмет и това си е. И още колко други неща си нямам. Все изваждам разни неща, но не са златни рибки. Веднъж извадих една потводница. И тя не само че не ми изпълни желанието но започна и да стреля по мен. Друг път извадих риба трион, риба чук, риба менгеме и дори цяло дърводелско ателие, но златна рибка така и не хванах. След това улувих огромен марлин и прописах раскази. Но отогава все смъртта ме влече. Отказах се от разказите и ето ме пак тук.
Погледнал тъжно дядото водата и си казал: “Днес е добър ден за лов на златни рибки.” Едва изрекал тези думи и мрежата се разклатила като крака на обесен. Старецът ряско я издърпал и видял, че вътре се мята златна рибка. Без да е арменец златар, рибарят разбрал, че това е шансът. Златната рибка тихо се изкашляла и проговорила с гласа на Левитан:
-
Говори златната рибка. Днес, 8 ноември, вие оловихте златната рибка. Имате право на три желания.
Старецът не повярвал на ушите си, но бързо се укопитил и дори му пораснали рога.
-
Искам да седя някаде, нищо да не правя, да получавам пари и да се возя в скъпи коли – казал дядото.
-
Човече – ваздъхнала рибката – защо направо не ми каза че искаш да станеш депутат? Какво е второто ти желание?
-
Искам, всички, който срещам по пътя да ми дават пари.
-
Е, това вече е прекалено – ядосала се рибката с гласа на Левитан – Не мога едновремено да те направя депутат и митничар.
-
Добре, добре – съгласил се дядото и се сетил за бабата, която постояно говорела и не му давала думата. – Искам, когато аз говоря да ме слушат и да си отварят устата чак след като свърша.
-
Значи искаш да станеш телефонен секретар – очудила се рибката. – Доста тъпо желание, след като можеш да си го купиш от всеки магазин.
Разбрал дядото, че от мизерията толкова се е побъркъл, че вече не знае какво изка. Но все пак казал:
-
Искам с тази лодка да отида някъде, кадето има свободни хора и усмихнати лица.
-
Бе, ти кубински емигрант ли искаш да станеш! – отвърнала му троснато рибката.
Първи край:
-
Добре – въздъхнал дядото – Искам да стана уважаван и обичан в стана на нормални хора. Да не ми говорят глупусти, да имам право на избор.
-
Е, тогава вземи тези три паспорта и си избери в коя страна да живеш – сопнала се рибката.
Така старецът станал чужденец и като тъкъв живял с голям успех до края на дните си.
Втори край:
-
Добре – казал старецът – Искам да притежавам валшебни способности. Да стана като теб.
В този момент усетил как студената вода обгръща хлъзгавото му люспесто тяло. От лодката го гледала златната рибка, но с неговата физиономия.
-
Много си глупав - казала тя с гласа на дядото – Знаеш ли от колко време чакам някой да се излъже. Писнало ми е от глупави желания.
Старецът-рибка отворил уста да извика, но рибката-старец го изпреварила:
-
Плувай, прувай, златна рибке такава. И не забравяй, че свободата, която ти подарявам, е твоята осъзната необходимост.
Трети край:
-
Добре – примирено отвърнал дядото – Направи ме по умен.
Едва изрекал тези думи и разбрал, че никакви златни рибки няма, приказките са измислени да забавляват децата и той не съществува – освен в детските фантазии. И лодката, в която бил качен, на съществувала. Докъто проумявал това, старецът естествено потънал, но тъй като реката също е измислена той ще продалжи да плува във твоето съзнание, докато ти четеш тези редове.
Сподели с приятели: |