Златните плочи на харати



страница2/11
Дата31.08.2017
Размер2.02 Mb.
#29222
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

- Ами - смути се той - понякога хората забравят. Така им на­помняме.

- И как е, върви ли?

- Слабо. В ресторанта няма нужда от напомняне, там е по-добре.

- А келнерите делят ли с вас?

- Не. Казват ни сами да се оправяме. И ние се стараем.

- Поравно ли делите помежду си?

- Не, собственикът на хотела взима по-голямата част. Той я дава на бедните.

- ...?


- Сър, собственикът също ще стане беден.

- Как така?

- Сега той е много богат, притежава няколко хотела. В Непал

обаче вярваме, че богатите задължително ще станат бедни в след­ващия си живот.

- Тук обичат ли богатите?

- Обичат ги, много ги обичат.

- Защо? - искрено се учудих аз, твърдо убеден, че богаташите рядко са обект на всенародна любов.

- Хората изпитват състрадание към тях, защото те ще станат бедни. Освен това... - администраторът се замисли. - Богатите отделят от парите си за религиозни храмове и ступи. Те знаят, че ако даряват, през следващия си живот може да не станат бедни, а като нас - средна класа.

- Каква ви е заплатата?

- Шест долара, понякога осем.

- На месец? -Да.

- Стигат ли ви?

- Е, как да ви кажа... не съм беден.

- А вие давате ли пари за религиозни храмове?

- Да, разбира се.

- Макар парите да не ви стигат?

- Оризът при нас е евтин.

- А месо ядете ли? - не се отказвах аз.

- Не малко непалци гледат кокошки. Аз също. Когато колим кокошка, тогава ядем месо.

- Навремето, когато за първи път посетих Катманду, докато се разхождах в една тясна уличка, отгоре ме заляха с някаква зелена и воняща помия. Да не би това да е ...

- Да, кокоши тор - усмихна се администраторът. - Непалците го размиват с вода и го изхвърлят на улицата. Ами как иначе?

- А петлите кукуригат ли сутрин?

- И сутрин, и през деня.

- Значи и вие давате пари за храмовете, макар че не живеете особено богато - недоверчиво произнесох аз.

- И бедните даряват, когато имат.

- Според вашата религия какви ще стават бедните в следващия си живот?

- Богати.

- Сигурно ли е?

- Ами да.

- А религиозните служители не крадат ли?

- Малко.


- Откъде знаете?

- Така казват онези, които работят в храмовете.

- Значи все пак крадат?

- Съвсем малко. Те знаят, че ако крадат малко, в следващия си живот ще станат средна класа - като мен, а ако взимат много, ги очаква бедността.

- Разбирам, че за вас храмовете и ступите са изключително важни. Защо?

- Те правят хората добри, особено ступите - уверено отговори служителят. - Когато се доближиш до ступа, ставаш по-добър. Аз водя там децата си, за да пораснат добри хора.

- По какъв начин влияят?

- Чрез необикновените очи, изрисувани върху тях. Те така те гледат, сякаш те упрекват за всичко лошо, което си сторил. Не можеш да се скриеш от очите. Всеки непалец трябва да погледне в тях.

- Чии са очите, изрисувани върху храмовете? На човек? -Не.

- На звяр?

-Не.

- На Бог? -Не.



- Чии са тогава?

- Казват, че са очите на Шангри-ла.

- Шангри-ла не е ли Тибет?

- Казват, че там има страна, където живеят боговете.

- Шамбала?

- Вие, европейците, я нарича­те така.

- Не са ли очите на Буда?

- Буда също е дошъл от Шам­бала. Пратили са го, за да научи хората как да строят ступи.

- Според вас какво е Шамба­ла?

- Ами не знам... Сигурно е градът, където живеят боговете.

Извадих всички непалски банкноти от джобовете си и ги пуснах в кутията за бакшиши.

Администраторът сведе глава.

- Тенк ю - каза той и се пок­лони.

Излязох на улицата, пораз­ходих се и едва не се загубих. На връщане видях как един де­бел бъдещ бедняк важно под­кара мерцедеса си.

В хотела с нетърпение ме очакваха момчетата.

- Знаеш ли, шефе, оказа се, че Рафаел Гаязович е живял в едно общежитие с краля на Не­пал - рапортува Селиверстов.

- В общежитието на Московския университет? - не повярвах аз.

- Да. Докато завършвах аспирантурата си по биофизика, бях в една стая с непалец, който твърдеше, че е наследник на краля на Непал. Той също стана аспирант и разправяше, че е вторият или третият принц и животът му е в опасност, понеже принцовете се избивали един друг, за да премахнат претендентите за престола -разказа Рафаел Юсупов.

- В крайна сметка убили ли са го? - попита Равил.

- Не знам. Гледам сега снимката на краля и не мога да разбера дали с него съм живял в общежитието - каза Рафаел, отдаден на спомените си. - Колко години минаха от тогава! А и непалците ужасно си приличат..

Заради визите-изгубихме още няколко дни. Отговорът от Пе­кин се бавеше. Мисис Персис - собственичка на туристическата фирма, която организираше пътуването ни до Тибет, ни покани на вечеря в дома си, за да разнообрази престоя ни. Според непалски-те стандарти тя беше сравнително заможен човек. Надзърнах в

кухнята и и видях една огромна купа. Тъй като Селиверстов се отличаваше с добър апетит (изяжда по сто пелмени навед­нъж), предложих да му я напъл­нят с ориз. Цялото семейство, особено децата, изпаднаха в див възторг.

Сергей Анатолиевич без про­блеми се справи с предизвика­телството.

- Вкусно ли беше? - попита го мисис Персис.

- Много - усмихна се дово­лен той.

Като усети, че престижът на Русия явно е тръгнал нагоре, Сер­гей учуди присъстващите с още нещо - изпи на един дъх пълна чаша отвратително непалско уиски.

Излязохме на балкона да из­пушим по цигара и Рафаел Юсупов попита домакинята:

- Непалците много ли ядат?

- Макар че са по-дребни от него - мисис Персис посочи гра­мадния Селиверстов, - поняко­га изяждат и повече ориз. Осо­бено планинските носачи. И къ­де ли го побират?! А пък йогите и отшелниците минават почти без храна - по една-две лъжици ориз или по един картоф между многодневните медитации. Вие, лекарите, как обяснявате този феномен?

- Прбкалено малко знаем за възможностите на човешкия организъм - въздъхна ерудитът Рафа­ел Юсупов.

- Според наше древно поверие -лицето на мисис Персис стана сери­озно - човек може да съществува са­мо с духовна храна. Божествената енергия заменя храната.

Помолих я да разкаже по-подроб­но.

- Зная, че Шамбала дава тази спо­собност на хората...

- Шамбала ли?

- Да. Тя сама избира кого да дари с нея. Смята се, че за да я получиш, дълго трябва да съзерцаваш очите,

изрисувани върху непалските ступи. Те гледат към Тибет и Шам­бала.

- Кажете, мисис Персис, вярвате ли, че необикновените очи са причина хората у вас да са толкова добри? Вярно ли е, че само като ги погледнеш и ставаш по-добър?

- Е, не всички у нас са добри. Та нали... не всички поглеждат към ступите.

Като се върнахме в хотела, дълго размишлявах. Нямах търпе­ние по-скоро да пристъпя към изследването на очите. Време имах­ме - все още чакахме китайските визи.

Очите върху Сваямбанат гледат към Кайлас

В Катманду има две огромни ступи - Сваямбанат и Будханат.

Сваямбанат е разположен на висок хълм и около него постоян­но се навъртат десетки маймуни, поради което са го кръстили Монки Темпъл (храмът на маймуните).

И сега, изкачвайки се по стълбите, видяхме стадо маймуни.

Рафаел Юсупов протегна ръка към тях и извика:

-Тю, тю, тю...

Една едра маймуна, може би водачът, веднага настръхна, на­вири глава и изръмжа:

- У-а-у!

Рафаел повтори същия звук, като му придаде призивна ин­тонация. Маймуната приседна, погледна го внимателно и с не­годувание изрева:

-У-а-у, у-а-у, у-а-у!

В отговор Рафаел подхвър­ли два пъти:

- Тю, тю.

Козината на водача отново настръхна.

- Казвам ти - тю! - не на шега го предупреди Рафаел Юсупов.

- Хр-р, хр-р, хр-р - неприятно изкрещя маймуната и с няколко скока се присъедини към стадото. В същия миг маймуните една през друга зареваха:

- Хр-р, у-а-у, у-а-у, хр-р!

- Не те харесват - заключи Селиверстов.

Независимо че го ремонтираха, Сваямбанат беше прекрасен. От центъра на огромния бял купол се извисяваше четиристен с необикновените очи. Над него се издигаше стъпаловиден конус, чийто връх завършваше с нещо подобно на камбана.

Ясно беше, че очите гледат към четирите посоки на света. Най-вероятно - на север, юг, запад и изток. А дали точно на север гле­дат „северните" очи? Извадих компаса и установих, че посоката им е със западно отклонение от 60 градуса, т.е. ориентирани са според древната магнитна мрежа, когато планината Кайлас е би­ла Северен полюс.

Отлично си спомнях, че точно с 60 градуса (6666 км) се е отк­лонила оста на Земята по време на последния Всемирен потоп.

Нима Сваямбанат е бил пост­роен преди потопа - преди по­вече от 850 000 години? Изг­леждаше съмнително, защото личеше, че при строежа са из­ползвани съвременни матери­али. Какво обаче символизира­ше Сваямбанат? Многократно се питах, обикаляйки около ос­новния храм, като непрекъсно-то се натъквах на множество малки ступи, както и на без­целно мотаещи се туристи, ко­ито се снимаха на фона на изу­мителното творение на непал-ската архитектура.

Отговорът не идваше. Съз­навах, че целият комплекс символизира нещо много важ­но, нещо значимо, възникнало преди потопа или веднага след него и оказало огромно влия­ние върху по-нататъшното развитие на човечеството. Но какво е то?

Заех се да анализирам със­тавните части на основния сту­па - купола, очите, стъполо-видния конус, подобния на камбана връх. Мислите ми препускаха бясно, но не нами­раха отговор. После усетих как те се сляха в една линия, насочиха се в една посока... и разбрах, че Сваямбанат символизи­ра свещената планина Кайлас, а очите гледат натам, където се извисява самата тя.

Хукнах надолу по стълбите, на пазара открих телефон за меж­дународни разговори и се обадих в Уфа на математика Шамил Циганов, който за мой късмет си беше вкъщи.

- Шамил, моля те, намери върху математическия модел на гло­буса Катманду и Кайлас. Определи координатите им. Очите вър­ху ступа в Катманду гледат не точно на север, а с отклоние на запад от 60 градуса. Провери дали не са насочени към планината Кайлас. Изчисли точно! Ще ти звънна след половин час.

Едва изчаках трийсетина минути и отново набрах номера на Шамил Циганов.

- Няма грешка - каза той. - Ако очите върху ступа гледат към Кайлас, отклонението в западна посока е 61,5 градуса. Компасът ти е дал 60 градуса, но разликата е в рамките на допустимата греш­ка. А и без друго е ясно, че ако са ориентирани според древната магнитна мрежа, непременно ще гледат към Кайлас. Нали там е бил древният Северен полюс.

Сърцето ми щеше да се пръсне от вълнение.

- Благодаря ти, Шамил! - извиках в слушалката аз.

Сега вече бях уверен, че Сваямбанат символизира свещената Кайлас и следователно още преди пътуването до Тибет, изслед­вайки целия комплекс, можехме да получим представа какво би трябвало да открием в района на планината. Подсъзнанието ми нашепваше, че ако самият ступа символизира Кайлас, то остана­лите по-малки ступи отговарят на други елементи от... Града на боговете. Оттук следваше, че градът е разположен около Кайлас и че ние би трябвало да го видим, макар че едва ли щеше да е лесно. Мъгли и облаци навярно ще скриват древните светини, а кислородният глад на височина 5000-6000 метра ще притъпява въображението и ще засилва естественото желание за оцеляване, отхвърляйки любопитство на учения. Но сега, тъкмо сега усетих, че ще успеем в благородната си мисия само ако предварително разберем какво ни очаква там, благодарение на подсказаното от комплекса Сваямбанат.

Въодушевен, отново заизкачвах стълбите по хълма. Без да об­ръщам внимание на маймуните, подплашени от Рафаел Юсупов, трескаво разсъждавах за малките ступи с пирамидални форми. За

то не бях в състояние ед­новременно да анализи­рам всички ступи от ком­плекса. Охладих ентуси­азма си и започнах от ос­новния, онзи, който спо­ред мен символизираше свещената планина. Пос­ле изследвах подред ос­таналите, а те не бяха малко. В онзи миг дори не можех да си предста­вя, че съвсем скоро и пак тук ще видя „машината", с която древните са съз­дали Града на боговете. „Какво напомня купола? Какво са те? С каква цел древ­ните са построили Града на бо­говете? И... колкото и стран­но да е, някъде из лабиринта на подсъзнанието ми витаеше красивата дума - матрица.

На върха на хълма, като си поех дъх и се поразходих сред туристите, открих и момчета­та.

- Хайде, шефе, омръзна ни да те чакаме! Тъкмо си тръг­вахме. Да не се е случило не­що? - избоботи Селиверстов.

- Всичко е наред. Не ми об­ръщайте внимание, аз ще се поразходя още малко. Хрум­на ми нещо.

Озъртах се наоколо, тъй калът, върху който стои основният ступа? - мислех си аз, докато го разглеждах. - Вероятно, след като е полукълбо, символизира... Земята. А четиристенът над купола с нарисуваните очи? Той по-скоро е... Вара, където според нашата хипотеза е бил клониран човекът от съвременната пета раса и където по всяка вероятност и досега се намират великите лемурийци, чиито очи са върху четиристена.

А стъпаловидният конус над него? Изглежда е самата планина - по-скоро изкуствената пирамидална конструкция на Кайлас. На­истина на снимките свещената планина прилича на стьпаловиден конус! А накрайникът над него? Какво символизира той?"

Тогава, през 1999 година, не успях да открия отговор. Едва през 2001 година, след като прочетох книгата на Мелхиседек Друнвало „Древната тайна на цветето на живота", се появи напълно приемливо обяснение за ролята на накрайника. Ето защо ще ци­тирам пасажи от книгата. Преди това обаче бих искал да кажа няколко думи за автора.

Един ден американецът Друнвало по време на медитация усе­тил, че пред него се явил човек на име Тот. Необичайният посети­тел заявил, че живее в друго пространствено измерение и започ­нал да му разказва историята на Земята. Друнвало си водел под­робни записки. Така се родила книгата, до такава степен изобилс­тваща с факти и схеми, че не е възможно да е плод на измислица -ничия фантазия не е в състояние да ги съчини. Но дори всезнае­щият Тот признал, че не разполага с цялата истина, че тя е извес­тна само на сфинкса.

Друнвало пише следното:

Великата пирамида (Хеопс) има на върха плоска повърхност с площ около 24 квадратни фута (приблизително 7,3 кв. м). Тя е площадка за кацане на един особен кораб, който съществува на Земята. ... Според думите на Тот на дълбочина около миля под сфинкса е разположена обширна стая с плосък под и таван. Вът­ре се намира най-древният, изкуствено създаден обект - кръ­гъл, с форма на диск, с плоска горна и долна страна. Необичаен е, понеже обвивката му е с дебелина само от 3 до 5 атома. Вър­ху горната и долната повърхност има особена шарка.



... Това е кораб, но без видими двигатели. Привежда се в дейс­твие чрез мисли и чувства. Свързан е непосредствено с духа на Земята, той е неин защитник.

...Извънземните цивилизации се опитват да поставят Земя­та под контрол. Случвало се е милиони пъти, става и сега. Това е борбата между мрака и светлината. Всеки път, когато завладява­нето изглежда неиз­бежно, се намира чо­век, който разбира как да прекрачи в следва­щото ниво на съзна­ние, след което отк­рива кораба и го изди­га във въздуха. Тогава човекът бива надарен с велика сила и всичко, което помисли или по­чувства, се превръща в реалност. Корабът изпълнява ролята на военен летателен апарат и подсигурява нашият еволюционен процес, за да протича той без каквато и да е намеса или влияние отвън.

...Когато се появи­ли първите признаци за изместването на полюсите (Всемирния потоп), Тот, Ра и Арарагат се върнали при сфинкса и издигнали

във въздуха кораба, като преди това взели със себе си... 1600 учители от Лемурия и Атлантида. ...После се приземили на вър­ха на великата пирамида (Хеопс)... и в този момент започнало изместването на полюсите, а целият живот на планетата на­влязъл в периода на великата празнота - три и половина дни абсолютен мрак, описан в редица световни митологии.

...След три и половина дни на мрак Ра и около една трета от хората в кораба се спуснали по тунел, водещ към помещение на нивото на две трети от височината на пирамидата, а оттам - към град (или храм) дълбоко под нея. Подземният град бил пла­ниран така, че да побере 10 000 души, затова за 533-мата има­ло достатъчно място.

Останалите 1067 излетели към мястото, което сега се на­рича езерото Титикака, и се приземили върху острова на Слън­цето. Тук слезли Тот и около една трета от хората.

После корабът се издигнал отново и се насочил към Химал-ите, където свалил Арарагат с останалата една трета от път­ниците.

На борда останали седем души, които се върнали при сфинк­са и вкарали кораба в стаята, където се намирал преди това.

...Пирамидите, издигнати в хималапските планини, били из­градени от кристали, което означава, че са използвали мате­риали от третото измерение. Били създадени също така пира­миди с физическо естество, при това голям брой, повечето от тях все още не са открити....Всички сакрални места по Земята били планирани от Висшето съзнание на нивото на четвърто­то измерение...всичко на всичко съществуват три аспекта на решетката на съзнанието на Христос около Земята - Майка, Отец и Син. Баща - в Египет, Майка - в Перу, Юкатан и Тихия океан, и Син - в Тибет. "

Тогава, през непалското лято на 1999 година, когато стоях и се вглеждах в ступа Сваямбанат, не разполагах с тази информация и не можех да предположа, че накрайникът може би е символ на загадъчния космически кораб, описан от Мелхиседек Друнвало. Наоколо се разхождаха туристи и ме разсейваха, някъде кряска­ше маймуна, но все пак успях да заснема подробно най-важното.

Сега, през есента на 2001 година, докато пи­ша тези редове, ме връх­литат мисли, които тряб­ваше да ми хрумнат през 1999 г. Сега картата на Града на боговете е за­вършена и аз мога уве­рено да кажа, че на вър­ха на свещената пла­нина Кайлас също има плоска квадратна пло­щадка, подобна на онази върху Хеопсовата пи­рамида, и че древният кораб (ако вярваме в книгата на Друнвало!) е могъл да кацне и да свали Арарагат и останалите хора. По анало­гия с Хеопсовата пирамида можем да предположим, че във вът­решността на Кайлас съществува тунел, насочен към подземния град, за който вече нееднократно сме споменавали и който Елена Блаватская нарича Вара.

Според мен корабът, разположен под сфинкса, не е единствен.

Би трябвало да има още един. Възможно е неговата конструкция да е по-различна, да е предназначен за други цели, но той несъм­нено съществува - Бог никога не създава нещо в една единствена бройка, то винаги е двойно подсигурено. И вторият кораб (по съ­щата логика) би трябвало да се съхранява в специално помеще­ние под Кайлас - там, където се намират Вара и Шамбала. И най-вероятно има формата на двоен диск с изпъкналост отгоре, както е показано на ступа Сваямбанат.

Разсъждавайки за древния кораб, аз, разбира се, изпитвах из­вестно смущение, понеже като учен-хирург съм свикнал да бора­вя с конкретни и реални понятия. Все пак принуден съм да приз­ная, че и в изобретателската дейност значима роля играе подсъз­нанието. Ние, хирурзите, го наричаме усет. Никой не може да обяс­ни какво е усетът. И аз не съм в състояние, но съм убеден, че ако „Бог не разреши" (т.е. подсъзнанието не подшушне), няма как да бъде извършена сполучлива операция от нов вид.

Моето подсъзнание ми изигра интересна шегичка по отноше­ние на втория кораб. Когато за пръв път прочетох книгата на Мел-хиседек Друнвало, бях убеден, че точно там съм открил информа­цията за неговото съхранение в тибетско подземие. Когато обаче я потърсих конкретно, не я открих дори след третия най-подробен прочит. Вглеждах се във всеки ред, но подобно сведение липсва­ше. В края на краищата в четири часа през нощта бях принуден да призная, че имам халюцинации. Но защо трябва да наричам това състояние халюциниране? Защо да не допусна, че информацията е изплувала от подсъзнанието ми? Защо да не повярвам в извест­ния израз, присъщ на всички народи - „Дадено е от Бога"? Защо?

Скъпи читатели, разбира се, разсъждавайки за Сваянбанат, аз се отклоних от темата и се страхувам, че сте изгубили нишката на повествованието. Така че нека да се върнем отново към лятото на 1999 г.

След като приключих с огледа на основния ступа, аз се насо­чих към множеството по-малки. Първо реших да ги преброя.

- Едно, две, три... - отброявах аз, когато зад гърба си чух Рафаел Юсупов.

- Ернст! Забелязах, че към едни ступи маймуните се приближават, а към другите - не. Има някаква странна закономерност...

- И каква е тя?

- Изглежда нашите събратя са по-чувствителни от нас към фи­ните енергии, а пирамидите, които са енергийни колектори...

- За какви пирамиди говориш?

- Ступите приличат на пирамиди. Пирамидите нямат само кла­сическата конструкция, подобна на Хеопсовата, те са най-разно­образни - четиристенни, конусовидни, стъпаловидни. Според мен пирамидалните форми оказват влияние върху маймуните - убе­дено заяви Рафаел Юсупов.

- А вие, Рафаел Гаязович, случайно ли подмамвахте животин­ките към пирамидите с онова тю, тю, тю? - ус­михна се Сергей.

- Почакай, Серьожа! Тук наистина се крие не­що. Към коя пирамида не се приближават? - попи­тах аз.

- Ето, виждаш ли она­зи с вертикалните страни - посочи Рафаел Юсупов,

- към нея не се приближа­ват. Дълго ги наблюдавах. От другата страна на ос­новния ступа също има подобна - и към нея не пристъпват. А наоколо, както виждаш, са разполо­жени десетки малки ступи с друга форма и маймуни­те постоянно се катерят по тях.

- Може би им е трудно

ПО вертикалните стени? -

подхвърли Селиверстов.

- Не, те заобикалят ступа отдалече. Интересно какво символи­зира той?

- Ще узнаем в Града на боговете - отвърнах аз. После извиках Равил на помощ и преброихме всички малки ступи в комплекса.

- Едно, две, три...- произнасях високо аз, като внимавах да не сгреша, - десет... трийсет... осемдесет... сто... сто и пет, сто и шест, сто и седем, сто и осем.

- Сто и осем - повтори след мен Равил.

- По-тържествено, Равил! Кажи го по-тържествено! - възклик­нах аз. - И знаеш ли защо? Знаеш ли?

- Разбрах - грейнаха очите на Равил. - Числото сто и осем, отразено във всички константни величини на астрономията, фи­зиката, биологията се появява и тук. Шефе, хайде да разчепкаме загадъчната история на числото сто и осем.

- Ще поговорим, но по-късно. Чуй сега! Струва ми се, че в нашия случай сто и осем има две страни. Първо, комплексът Сва-ямбанат е символ на нещо, което задължително е свързано с Все­лената, Земята и Човека. Мисля, че това е... Градът на боговете. Второ, в Града на боговете би трябвало да видим сто и осем пира­миди и монументи от древността, разположени около свещената планина Кайлас. Сред тях

вероятно цари същото раз­нообразие, каквото виждаме тук между малките ступи -заявих аз.

- А под тях - романтич­ният Равил направо се разт­ресе, - под тези пирамиди и монументи живеят хората на Шамбала. Нима скоро ще се озовем там?

- Ако сме чисти по душа, ще видим Града на богове­те...

-А ако не сме? - настръх­на кристално чистият Равил.

- Не се бой.

- На Шамбала!

- И аз така мисля. А с как­ва цел?

- Не зная.

- Аз също. Засега... Докато обхождахме ступите, се опитахме да анализира­ме как точно са разположени, но скоро разбрахме колко без-мислен е замисълът ни. Оказа се, че част от чугунените сту­пи, както ни обясниха служи­телите в комплекса, често са размествани, за да се улесни движението на туристите.

Интересното беше, че някои имаха накрайници, а други нямаха.

- Това пък що за магия е? - учуди се Равил.

- Не зная... напълно възможно е... накратко казано - не зная! После се насочихме към по-отдалечената, сякаш изолирана част

от комплекса, разположена върху склона на хълма. Тя се състое­ше от основен бял малък ступа без връх, но с изрисувани очи и от още няколко неособено големи ступи.


Каталог: books
books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето
books -> В обятията на шамбала
books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж
books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
books -> Книга 2 щастие и успех предисловие
books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
books -> Тантриското преобразяване


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница