Златните плочи на харати



страница6/11
Дата31.08.2017
Размер2.02 Mb.
#29222
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Кетсун Зангпо стана, взе книгата от полицата и след като я пре­листи, ми посочи следния пасаж:

- Ето, четете.

Тексът беше на английски и аз прочетох:

„... според древната санскритска традиция планината Кайлас се е наричала Меру или Сумеру. Тя е смятана не само за физически, но и за метафически център на света... Пла­нината Меру (или Кайлас) об­разува ос, свързваща различни планове или светове... Кайлас е увенчан с невидимия храм на трансцеденталните сили... това е гигантска мандала...



Планината Кайлас симво­лизира оста на духовната Все­лена, която преминава през безброй светове. Тази ос се из­дига от човешкото ниво към божественото...

За вярващия Кайлас е небесен храм, божи престол, ан­тена, която предава и прие­ма духовните енергии на на­шата планета...

Обикаляйки Кайлас по свещената пътека, поклон­никът разбира, че се движи по гигантска мандала, сът­ворена по чудодеен начин... " От книгата, а и от разго­вора ми с ламата ставаше яс­но, че Кайлас е създаден с формата на мандала. Но обикновено мандалата е сло­жен комплекс от мистични фигури, имащи съответния обем. Именно - комплекс, а не единична фигура! Оттук следва, че е напълно възможно това да е легендарният Град на боговете. За­що тогава той не е описан от никого? Нима никой не е виждал другите мистични постройки около свещения Кайлас? В онзи мо­мент не откривах отговор на лавината от въпроси, които не ми даваха покой. А всичко се оказа толкова просто! Но за това, скъпи читатели, ще разкажа малко по-нататък.

„Защо мандалите са смятани за свещени?" - мислех си аз, без да подозирам, че древните са приемали материята за вторичен суб­страт. За тях първоосновата на живота са пространството и вре­мето, за въздействието върху които са били създавани различни съоръжения. Тайната на формите им засега е недостъпна за нас.

Господи, колко далеч сме все още от осъзнаването на научната стойност на мистичните фигури и по-конкретно - на мандалата! Колко по-различни са били научните им методи! Сега вече ми е ясно, че те са конструирали матрици, влияещи върху пространст­вото и времето, че на следващите поколения са предавали прин­ципните им схеми под формата на тайнствените мандали и янтри. С каква цел са създавали тези матрици? Нима комплексът Кайлас е гигантска матрица?

Каква е нейната роля?

Помолих Кетсун Зангпо да прекъснем разговора.

Когато приседнах отвън на стъпалата и запалих цигара, отново си припомних думите на Ангарика Говинда, според които Кайлас е увенчан с не­видим храм на трансцедентал­ните сили - явно ставаше ду­ма за призрака на Кайлас. Кол­ко жалко, че не притежавам финоенергийно зрение, с кое­то бих могъл да видя фантома на Кайлас! Сигурно е велико­лепен! Щастливи са йогите, на­дарени от свръхчовеците с та­кова зрение. А аз не съм сред избраниците! Не съм и досто­ен - пуша, пия, ям месо...

Запалих втора цигара. Според Ангарика Говинда паралелните светове са свързани от ос, минаваща през свещената Кайлас. Мо­же би именно там е мястото за преминаване в бляскавите и раз­лични паралелни светове, където навярно кипи паралелен живот, вървят паралелни жени... Още не знаех, че след време Бог ще впрегне ума ми и ще ме накара да анализирам паралелните све­тове, че ще ми подскаже ключа към този анализ и аз ще органи­зирам още две експедиции, но за тях все още е рано да разказ­вам, ако искам да не ви обърквам, скъпи читатели, и да спазвам хронологията на собствените си лутания и догадки.

Когато се върнах при Кетсун Зангпо, той любезно ми предло­жи да се усамотя в другата стая и на спокойствие да се запозная по-подробно с книгата на Ангарика Говинда.

Страната на боговете

Задълбочих се в книгата и сякаш станах част от аскетичените и мъжествени поклонници, за които с такава топлота пишеше авто­рът.

...тези мъжествени поклонници заслужават възхищение. Мнозина от тях не се връщат, а онези, които успяват да се при­берат обратно, стават образец на възвишена вяра и издръжли­вост. Те се появяват в своя роден край, обогатени с опит, който цял живот ще е източник на сила и вдъхновение за тях, понеже са заставали пред Изначалния и са видели Страната на богове­те. "

Интересно! Говинда нарича района на свещения Кайлас Страна на боговете, а ние... предполагаме, че там ще намерим Града на боговете.

Нататък прочетох следно­то:

„... поклонникът се спуска сам от превала към Страна­та на боговете, но сякаш е за­обиколен от невидими спът­ници - духовни събратя, кои­то също отиват на поклоне­ние в планината. Поклонни­кът усеща тук някаква особе­на атмосфера, която в рели­гиозните традиции наричат божествена и която се обяс­нява с присъствието на бого­ве, Буди и Ботхисатви. "

Разбирах, че поклонниците едва ли са способни да виждат в Страната на боговете „неви-

дими духовни събратя", но несъмнено усещанията ИМ са ПО-

изострени. Намирайки се постоянно под въздействието на нераз­бираеми бурни чувства, може би понякога пред очите им се появя­ват хора от паралелни светове или от друга безтелесна форма на земен живот. Приемайки ги като Божие озарение, поклонниците може би напълно реално и осезаемо усещат близостта на „духов­ните ни събратя".

Кой може да го отрече?

Може би единствено невежите академици от комитета по лъженаука към Руската академия на науките. Нашите многознайковци без колебание биха вдигнали ръка срещу свещените чувства на тези непорочни и добри хора, поели по високопланинските пътеки

на Тибет, за да видят и - най-важното - дълбоко да усетят Страната на боговете. Никой нормален човек не е способен да оскърби или да се надсмее над чистите им чувства.

Интересното беше, че спо­ред Говинда „духовните ни съб­ратя" също се покланят на пла­нината. Нима пирамидата Кайлас е построена едновременно в различни паралелни светове? И те също се покланят на „па­ралелния Кайлас" - призрачен и невидим за нас? „Наистина ли оста на Кайлас съединява па­ралелните светове?" - задавах си въпрос след въпрос, без да намирам отговори.

Значително по-късно, след египетската експедиция и след продължителния душевен дис-комфорт, започнах да осъзна­вам единството на паралелните светове И поне хипотетично да допускам, че строителството на огромните монументи по Зе­мята е по-добре да се извършва от силите на паралелния свят, а не от света, в който живееш.

Интересни ми се сториха и следните думи на Говинда за Кай­лас:

Онова, което е достъпно за телесения взор, за окото, е само субструктура, еманация на нещо по-велико и недостижимо. "

Какво е имал предвид авторът?

Може би намекваше, че под Кайлас е разположен огромен под­земен град. Или че нашето триизмерно зрение не е в състояние да съзерцава паралелния четириизмерен Кайлас, паралелния петизмерен Кайлас и... т.н. Кой знае?

Вероятно уникалността на Кайлас, за която толкова се говори на Изток, се състои именно във факта, че тази планина (или пира­мида!) е била построена като „облик на много светове"?! Нена-празно е наричана ос, съединяваща различни светове.

Описвайки видяното от поклонниците, Говинда съвсем конкрет­но споменава, че в района на Кайлас се намират пирамиди и мону­ментални постройки, което още повече ме насочваше към мисъл­та за съществуването на Града на боговете:

„... поклонникът се озовава в скалист каньон, чиито стени напомнят архитектур­ни постройки. Той сякаш е обкръжен от гигант­ски храмове, украсени с високи колони, корнизи и тераси, а над тях блес­ти куполът на Кайлас. Формата на Кайлас е безукорно правилна, ся­каш куполът е издялан от огромна скала... Те­зи планини, подобни на пирамиди, стоят като стражи от двете стра­ни на Кайлас. "

Нима в района на Кайлас има планини, ко­ито приличат на архитек­турни постройки и пира­миди?

Може би точно това е Градът на боговете!

Изглежда обаче поклонниците, завладени от своите чувства, не могат да го осъзнаят! Вероят­но те виждат Града на бо­говете, но не разбират какво точно виждат! Те просто се прекланят пред една светиня.

Страшно ми се приис­ка да запаля цигара. Над­весих се от прозореца, едва не паднах, но запа­лих, като се стараех да изпускам дима по-надалеч.

След малко на врата­та се почука. Влезе млад лама и ме покани на чай. Отказах му и отново се заех с книгата, като це­ленасочено търсех пасажи, описващи психиката на поклонниците.

Страната на боговете се вижда откъм превала Гурла. До него блестят снежните върхове на планината Гурла-Мандата, която отгоре изглежда като огромна свастика. От превала се вижда сияещият купол на Кайлас. Изглежда фантастичен, не­земен. При вида му поклонникът забравя всички свои страхове и тревоги, завладява го едно-единствено желание - да се убеди в реалността на чудното видение.



Той вече не чувства умора, в сърцето му звучат песнопения и мантри, защото пред него се разкрива първият проблясък на све­щеното видение на великия Даршан. По пътя към Кайлас поклон­никът се натъква на две езера - Ракшас (езеро на ужасните бо­жества на мрака) под формата на полумесец и езерото Мана-саровар (езеро на мирните божества на светлината), кръгло ка­то слънце.

... тайнствената планина Кайлас притегля поклонника неудьржимо. Той почтително скланя глава пред нея, като повтаря своите мантри и се обръща към всички сили на светлината, оби­таващи тази космическа мандала.

...не можеш да се приближиш към престола на боговете, да навлезеш в мистерията на висшата реалност, без да рискуваш живота си. Дръзналият да извърши парикарма - ритуална оби­колка на свещената планина, трябва да има ясен и вглъбен ум. Това е толкова важно, както и силното тяло, понеже на поклонника му предстои да измине пълния цикъл живот-смърт. Топ пре­сича червената долина на реката Амитабха на запад от Кайлас, минава през вратата на смъртта между тъмната северна и раз­ноцветната източна страна на Кайлас, където е страховитият Долмала - проходът на Тара Спасителката. После прероденият поклонник се спуска към долината нарека Акшобхъа на изток от Кайлас, където поетът - свети Миларепа, е създавал своите химни. Оттам поклонникът отново из­лиза към златистите южни долини."

„Колко любов, вдъх­новение и романтика са вложени в тези думи! Какви възвишени чувст­ва изпитва поклонникът, навлязъл в Страната на боговете и видял свеще­ния Кайлас!" - мислех си аз, докато четях тези ре­дове.

Защо обаче поклон­никът е убеден, че наис­тина вижда най-ГОЛЯМОТО чудо на света?

Замисля ли се за негово­то предназначение или само се отдава на възникналите при съзерцанието чувства?

Какъв е източникът на знания за свещената плани­на?

Какви мантри повтарят поклонниците при вида на чудото?

Знаех, че някои извърш­ват парикарма, като обика­лят Кайлас по свещената пътека пълзешком. Те сла­гат на ръцете си обувки, лягат с протегнати напред ръце, после свалят обувките и като се пок­ланят, стъпват в обувките. Колко усилия са необходими! Каква дъл­бока почит трябва да изпитваш в душата си!

Излязох от стаята и се приближих към лама Кетсун Зангпо, който пиеше чай. Наляха и на мен.

- Мога ли да ви задам още няколко въпроса?

- Да, разбира се.

Изстрелях цяла серия от въпроси и търпеливо зачаках. Ламата мълчеше. После поклати глава и тихо рече:

- Не зная.

- Какво не знаете?

- Не мога да отговоря на въпросите ви, защото не ми е извест­но предназначението на свещената планина и не зная източника на знанията за нея. Известно ми е само, че те са достигнали до нас от дълбоката древност.

- Благодаря ви - смотолевих аз и си помислих, че изглежда поклонниците наистина не анализират видяното в свещената пла­нина Кайлас и са под пълното влияние на чувствата си.

- Ще пиете ли още чай?

- Не, благодаря. Кажете, уважаеми лама, районът на Кайлас посещаван ли е от учени?

- Доколкото зная, учени не са ходили. Това свещено място се посещава само от поклонници. Ако там отидат учени, най-вероят­но ще загинат.

- Защо?

- Защото едва ли ще се приближат към планината с чиста ду­ша.



Въздъхнах и се сетих за оператора Квитковски. Бях го изклю­чил от състава на експедицията, защото според мен този московс­ки привърженик на рационалното не би могъл да се приближи към свещената планина с чиста душа. И тя не би ни простила, ако го бяхме взели със нас.

- А Николай Рьорих? Нали той също се е стремял към свеще­ната планина!

- Рьорих е бил учен с душа на поклонник - пресече ме ламата. Отново се замислих. Вероятно и ние скоро ще извършим парикарма - ритуалната обиколка около свещената планина, ще разбе­рем кое поклонниците наричат „да изминеш пълния цикъл живот-смърт" и... ще минем през Портите на смъртта.

Помолих ламата за разрешение да се усамотя отново с книга­та на Говинда. Целенасочено търсех информация за Портите на смъртта.

Огледалото на Яма -царя на смъртта

Прелиствах страница след страница и внезапно попаднах на ан­глийската дума гшггог - огледало. Неизвестно защо тя привлече вниманието ми и аз се вгледах по-внимателно в текста, а след ня­колко минути вдигнах глава и възкликнах:

- Ама че работа! Каменно огледало убива хора! Сгъстеното време оценява даден човек и решава дали да го убие, или да му даде възможност да продължи да живее. Или както казват поклон­ниците - „да се прероди"!

Ще поясня удивлението си, но преди това - ето написаното от Говинда:

„... на поклонника му предстои все още да прекрачи през Пор­тата на смъртта, където ще се прероди. Като стигне до прохо­да Долма, разделящ северната и източната долина близо до Кайлас, той се приближава към мястото, откъдето се вижда Огле­далото на царя на смъртта (Яма), в което се отразяват всички събития от неговото минало. Той ляга между две морени, подоб­ни на четириоки петнисто-рижави кучета, затваря очи и се озо­вава пред съда на Яма съда на собствената си съвест.

Тогава си спомня своите постъпки, скъпите на сърцето му хора, починали преди него, всички, чиято любов е пренебрегнал и се моли за тяхното щастие, в каквато и форма да им предстои да се родят.

След като се помири така с миналото си и премине Портата на смъртта, поклонникът прекрачва прага към новия живот -там, на заснежения проход на милосърдната майка Долма. И ето че нозете му го отвеждат към езерото с изумрудна вода, наречено „Езеро на милостта", чието хиндуистко название е Гаурикунд. В него поклонникът получава своето първо кръщение като преродило се същество.

В източната долина поклонникът вижда скала с формата на брадва. Това е символът на царя на смъртта, а скалата се. нари­ча Брадвата на кармата."

Сега, скъпи читатели, ще обясня повода за възклицанието си. В научните среди са известни т.нар. огледала на времето, разработе­ни от гениалния руски учен Николай Александрович Козирев. Спо­ред него времето е енергия, информационна (мислеща!) енергия, която може да се концентрира и да се разпределя. Той е създал специални вдлъбнати конструкции, които могат да свиват (сгъс­тяват) времето. Козирев ги нарича "огледала на времето".

В следващите си книги ще се спра по-подробно на този проб­лем и ще се позова на резултати от научни изследвания. Тук ще изразя само искрената си почуда от факта, че онова съоръжение, което има отношение към царя на смъртта Яма, също се нарича огледало. Описвайки възможността да свива времето с помощта на огледала, Козирев не изключва хипо­тезата, че човешкият живот би могъл да протече за броени дни, часове, минути, секунди или мигове, след които настъп­ва физическата смърт. Времето убива човека. Защо Козирев е нарекъл своите кон­струкции огледала?

Нима Огледалото на царя на смърт­та Яма прилича на огледалото на Кози­рев?

Нима времето е мислеща субстан­ция, върховен съдник на мислите, душа­та и кармата на човека? Нима времето извлича от човека основното - съвестта му, и оценявайки я, решава дали да го погуби или да му даде възмож­ност да живее?

Скоро и на нас - четиримата руски учени, ще се наложи да зас­танем пред Огледалото на царя на смъртта Яма и да усетим върху

себе си неговия съд. Ако вярваме на Говинда, там на­шата съвест ще застане пред „трибунала" на неизвестен енергиен разум.

Името Яма ми се стори зловещо и мрачно. Стана ми страшно. Замислих се дали съвестта ми е неопетнена. Макар и с усилие и често в свой ущърб съм се старал да живея в съгласие с вътреш­ните си принципи, но... мо­же би, без да забележа, поня­кога съм вървял срещу тях? Колко пъти съм изпадал в нервни кризи, повишавал съм тон... в крайна сметка не съм ангел!

Ясно си спомнях моменти, когато съм изпускал нервите си пред пациент, за когото бях последната надежда. А след това го издир­вах в клиниката и искрено му се извинявах. Оперирах го с особено вдъхновение и с онова душевно въжделение, когато мислите ти скачат лудо по мозъчните клетки, а ръцете ти, подчинявайки се на някакъв подсъзнателен порив, изпреварват с действията си мисъл­та, предизвиквайки впоследствие почуда: „Откъде ми хрумна то­ва?" или „Как успях да го сторя?".

В нашия център дори се говори, че ако шефът се скара на бол­ния, значи му е провървяло. Отделни пациенти дори нарочно ме нервират, надявайки се, че операцията ще протече по-добре. Мо­же би са прави, защото изглежда енергията на съвестта не прос­то стимулира мисленето, но извлича от подсъзнанието онова, ко­ето все още е неподвластно и действа мощно, решително и зага­дъчно.

На това народът му казва лека ръка. То е плод на енергията на съвестта.

Твърде висока е нейната цена. Рано или късно, на този или Оня свят, ние ще застанем пред съда на съвестта и това ще е решава­щият миг в нашия вечен живот.

Не се сдържах и като се надвесих през прозореца, отново запа­лих цигара. Мислех си, че легендарната Долина на смъртта най-вероятно се намира под Огледалото на царя на смъртта. А това огледало насочва към нея смъртоносна енергия - енергията на сгъс­теното време, сгъстената мислеща енергия.

Представих си как ще навляза в Долината на смъртта, ще зас­тана пред Огледалото на царя на смъртта - пред съда на Яма, как сгъстената енергия на времето ще следва моята душа, за да ...

Загасих цигарата, като пълен простак мушнах фаса в джоба си и отново зачетох книгата на Говинда. Разсеяно прегледах няколко пасажа и си спомних думите на лама Кетсун Зангпо, че в ра­йона на Кайлас учените биха загинали, защото не могат да се приближат към планината с чиста душа. Представих си как сгъстеното време осво­бождава енергията на съвест­та. И ако тя е била изразход­вана през жизнения път, конк­ретният човек ще усети само леко неразположение. Но в случай, че е била потискана и навряна в ъгъла, че се е тру­пала там, то освобождаването й ще се превърне в експлозия - човекът ще почувства как тя­лото му сякаш се изпепелява, превръщайки го в сбръчкано същество, готово всеки миг да се разпадне. Неизползваната енергия на неговата съвест ня-ма да му прости.

Зачетох отново книгата и открих следното:

Тук мнозина загиват. Но смъртта не плаши поклонника, за­щото той умира в присъствието на божества, върху свещена земя, в най-възвишената минута от своя живот, осъществявай­ки свое съкровено желание."

Вероятно не всички хора, посетили Долината на смъртта, заги­ват, изгаряйки мъчително от енергията на съвестта и усещайки страхотни страдания при вида на своето изпепеляващо се тяло. Вероятно мнозина отиват там и застават под Огледалото на царя на смъртта, за да могат на това място, където годините се изниз­ват като мигове, да усетят близостта до Бога и да умрат красиво, отдали душата си във властта на Всевишния. Там те умират... с радост.

Изпитах гордост заради поклонниците, които завършват зем­ния си път така възвишено и щастливо. Тези незабележими и стран­ни хора усещат преди всичко блаженството на вечния живот. А олигарсите, бизнесмените и останалите твърде земни хора, чийто живот е подчинен на принципа: „Първо бизнесът, после - съвест­та"? За тях земните радости са не само безкрайно сладостни, но и вечни.

Но съдът на Яма ги чака и тях.

Затворих книгата на Говинда и отидох при Кетсун Зангпо. На сбогуване ламата ми подхвърли:

- Ако намерите Долината на смъртта и видите Огледалото на царя на смъртта Яма, не забравяйте, че можете да стоите не пове­че от пет минути. След това Яма ще започне да работи.

Кралството на йогите

Ден по-късно се срещнахме със стария ни познайник Бонпо-лама - същия, който по време на експедицията през 1996 ни разка­за за феномена сомати. За изминалите три години ламата беше поостарял, но очите му бяха все тъй живи.

Ето какво ни разказа той за Мяс­тото на гладния дявол.

- В Тибет до VI век от незапомне­ни времена е съществувало кралст­во. Най-древното кралство на света, по-древна държава не е съществува­ла на Земята. Наричала се е Шанг-Жонг. Столицата й се е намирала бли­зо до Кайлас. Хората там били адеп-ти, йоги, а държавата била известна като кралството на йогите. Те са знаели секретните мантри, с чиято помощ влизали в тантрическото поле на Кайлас и използвали силата му. Езикът им не е бил санскрит, наричали го така, както и кралството - шанг-жонг.

- Къде по-точно се е намирала столицата на кралството? - с вълнение попитах аз.

- На седемдесет километра от планината Кайлас, така пише в тибетските текстове - спокойно и невъзмутимо отговори Бонпо-лама.

- Това ли е Мястото на гладния дявол?

Бонпо-лама пов­дигна глава:

- Другите религии неправилно го нари­чат по този начин. Според най-древната религия в света - Бон-по, на това място е имало прекрасен град - най-красивия в цял свят, с най-прекрас­ните хора. Религията Бонпо е дошла оттам, от столицата на йоги­те, и е пренесла све- денията за необикновеното кралство през вековете. Като предста­вител на тази религия аз се гордея, че имам честта да я представ­лявам като лама. За мен Шанг-Жонг е свята дума. Какво общо има тук гладният дявол?

- Извинете, Бонпо-лама, а защо тогава Шанг-Жонг е загинало? - внимателно, без да наранявам чувствата му, попитах аз.

- През VI век кралството е започнало да загива. Функциите му постепенно затихнали. Прекрасните кули и дворци, напомнящи сградите на Вавилон...

- На Вавилон ли?

- Да. Те постепенно се разрушили. На тяхното място сега се простират огромни пясъчни дюни. И само понякога, когато тибет­ските ветрове ги раздвижват, отдолу се разкриват руините от ве­ликите творения на древността. Сякаш поели дъх, след като са би­ли погребани в пясъка, те отново затъват в него и се съхраняват там векове наред. Кулите и дворците са построени без физическа сила - създала ги е тантрическата сила на Кайлас. Щастлив е онзи, комуто се удаде да ги види, но подобно щастие не се случва често. Пясъкът...

- Йогите в кралството високи ли са били, например 3 или 5 метра, или са приличали на днешните хора? - попитах аз, тайно надявайки се, че Бонпо-лама говори за столицата на последните атланти. Отлично си спомнях разпръснатите из литературата све­дения, свидетелстващи, че в не толкова далечното минало на Зе­мята са живели великани - хиперборейци, титани и т.н. Ето защо подобно предположение не беше необосновано, още повече че Ти­бет се намираше в т.нар. вечен континент, където - според всички легенди, са се спасили атлантите по време на Всемирния потоп.

- Питате какви са били на ръст? Приличали са на съвременни­те тибетци - същия ръст, същата мургава кожа... Но йогите с ни­сък ръст са били последните...

- А преди тях кой е живял в кралството?

- Но те... - Бонпо-лама се чудеше дали да продължи.

- Какво те? - фиксирах го с настойчив поглед аз.

- Те са отишли под Земята.

- Кои те? Големите хора ли?

- Да. Хората, съз­дали някога кралст­вото Шанг-Жонг, са отишли под Земята. Не всички наведнъж, а постепенно, един след друг. Така пише в нашите тибетски книги.

- Изпаднали са в състояние на сомати в пещерите на Тибет, така ли?

-Не зная. Сигурно част от тях са в със­тояние на сомати, а други са преминали в подземното царство.

- Вярвам в същес­твуването на подзем­ното царство - пророних аз.

- Нашата религия произхожда от тях, а не от онези малки тибетци. Тибетците, които в продължение на хилядолетия са живели редом с Големите хора, след това се по­чувствали самотни, възникнали размирици, те се отдалечили от Бога и... постепенно загубили йогийските си способности и заб­равили свещените мантри. А без тантрическата сила на Кайлас не знаели как да поддържат прекрасния си град и сградите започнали да се рушат. Пясъкът ги засипвал. Мнозина може би предчувствали скорошната гибел, молели и викали обратно Големите хора, които толкова дълго ги обучавали в технологиите на Душата и Сърцето, но те не излизали. Тибетците изпаднали в отчаяние, за­почнали да подивяват и да водят примитивен живот.


Каталог: books
books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето
books -> В обятията на шамбала
books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж
books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
books -> Книга 2 щастие и успех предисловие
books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
books -> Тантриското преобразяване


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница