Златните треви нели Стефанова Стойчева Василева
Изтегляне 455.5 Kb.
|
|
Тъмнината и страха лесно ще зазиждам, Любовта от мен - най-щедро ще разливам. 12.01.2008г. ИЗКРИСТАЛИЗИРАН СВЯТ Сред върхарите, сред блесналите клони, Бяла птица срещу слънцето лети, Весел вятър златни паяжини гони, Радост, чистота из въздуха трепти. Ромол на прозрачен звън, кристална песен, Вдъхновена, хипнотична красота, Топла, земна пълнота, ефир небесен, Блика щастие, с възторг мълчи света. Синкаво сияние прелива в злато, Пурпурни огньове разпиляват жар, Цялото възпламеняват, чудновато Пламва времето във приказен пожар. Тази сила се отлива във душите, Би могъл човекът да я удържи, Да закъта този огън във очите, Във ума си спомен ясен да държи. Ето диша и пулсира, то е живо, Чувство, звук – реалност бликнала в гръдта, Сътворено съвършенно и красиво, Изкристализиран е Духът в плътта. 13.01.2008г. МЪЛЧАНИЕ
Притихнала, стаена пещера, Житейската река водите носи Надолу, към прозрачни езера.
Пространството под каменния свод, Подземните води кръвта предават, На времето и тленния живот. Мълчание вибрира до полуда, За отговор не стига вечността, Покълнало неверие – заблуда, Бълбукаща, зловеща суета. Мълчанието се съединява, Със ритъма на бликналия свят, Каденца виртуозна изпълнява, Тържествен химн безмълвно е изпят. Мълчанието диша и предава Дихание и сила, като жар, Мълчание – надигаща се лава – Излива над водите своя дар. 14.01.2008г. ЗЛАТНОТО ДЕТЕ Златни къдри сред извивки приютяват, Слънчев лъч, безкрайно надалеч избягал, Съвършенство, блясък, чистота предават, Никой още тук без срам не е посягал. Белота, усмивка, пухкава прегръдка, Къдрав ромол на звънтящи, нежни звуци, Призрачен, кристален въздух – райска глътка, Разтопено злато – самородни буци. Ясен поглед, неподправеност сияйна, Ореол на святост и на чиста радост, Цялостност и пълнота, любов безкрайна, Ритуално утвърждават вечна младост. Златен облак, като призрачна завеса, Като фон красив на чудната картина Е прегърнал сътворената пиеса, Частен, мълчалив спектакъл за малцина. Съживена хубост – трябва да остане, Мисълта да тръгне в пътя на реката, Златокосото дете жена да стане, Гъвкава русалка – цялата в позлата. 14.01.2008г. ЖАЖДАТА НА ДУШАТА Душата ми жадува да живее Във царство на покой и мекота, Пресъхнала, горяща тя се рее, Сред лудост и крещяща самота. Душата ми, като лъвица млада, Причаква плячката да улови, Едничкият трофей – горяща клада, Я пресушава, за да не кърви. Душата ми – строшена стара кана, Опитва капчици да задържи, Безпаметно боли – кървяща рана, Във мрак върви, за светлина тъжи. Душата ми копнее да пътува В далечни, непознати светове, Да полети свободна тя, да плува Сред красота в сияйни цветове. Реален, животворен слънчев полет И гмуркане в дълбока същина, Дарена със спокоен, ясен поглед, Свободна от заблуда и вина. Душата ми мечтае за елмази, Да скъта с огледална чистота, Тя безконечна вяра да запази, Да ходи в пътища на мъдростта. 16.01.2008г. СЪРЦЕ И ВЕЧНОСТ Човешкото сърце е нежна струна, На всеки полъх в отговор звънти, Изплаква с тъжен тон след груба дума, При свята реч – възторжено трепти. Сърце, понесло смело скръб и радост, Тъгува по изгубения Рай, Приело е горчилка, но и сладост, Пулсира във емоции безкрай. Безумна болка жадни зъби впива, в изтънчената, нежна, финна плът, велика радост светлина разлива, във дълбините му и там отвъд. Разруха, мрак, омраза и коварство, Покрито под копринен бял саван, Усмихва се на свойто малко Царство, човекът за служител е призван. Във този свят да бъдеш цял е трудно, Раздялата мъчително тежи, Съзнанието да остане будно, Когато бреме във гръдта лежи. Самотна капка – търси океана, Изгубена, разпръсната на прах, Очаква нов живот, любов, промяна, Объркана, погубва се от страх. Сърце – вместилище на пълнотата, От твоята тъга излита вик, Сподавен стон в средата на играта, Във вечността това е само миг. 17.01.2008г. ПЪТНИЦА КЪМ ЗВЕЗДОБРОЯ Тайната дълбока да позная, Страстно се надявам във сърцето, За простор и свобода мечтая, Да огрява светлина лицето. Истината чиста да пропускам В нервите, във тъканите живи, Груби грешки пак да не допускам, Да приемам с плам слова правдиви. Малка съм по пътя към безкрая, Ниско съм на стъпалата вити, Имам да се уча, да позная Тайната на хора даровити. Светлината жадно да попивам, Да я вдишвам с изгрева сияен, Често семената да поливам, Що растат в живота ми потаен. Кълновете да обгрижвам нежно, Да прониквам в тяхната природа, Да натрупвам знания прилежно, Да творя с душа прекрасна ода. Упорито да напредвам смело, Без да спирам за почивка малка, Вярвам, постоянство би довело Тялото ми до добра закалка. За да не отпада и предава Пътницата в мен – душата моя, Пътя няма край, десница здрава Ме държи, вървя към звездоброя. 18.01.2008г. ИЗНАЧАЛО
Изпълва дните ни със смисъл, с тръпка И доволни сме, щом виждаме го ясно, Щом прави отпечатък нашта стъпка.
Лелеем го, превръщаме го в песен И макар, че не е за очите видно, Брилянт е то безценен, най-чудесен. Породеното в душата ни предлага В нюанси цветовете на съдбата, Възродена жажда с животворна влага, Подканя ни да минем под дъгата. Във ума ни породени са мечтите, Обичаме ги, като скъпи рожби И блести нестихващ огън във очите, В прекрасни цветове редим изложби. Съвършенството е същина начална, То диша в нашето единно цяло, Съхранено, скрито с тайната сакрална, От Вселената с любов се е изляло. 19.01.2008г. КРЪГОВРАТ Живота ни предлага вечен кръговрат, Да можем да започнем отначало, Настъпва шеметна промяна и обрат, Щом дълго нещо тъжно е звучало. Със сила, със замах започва нов растеж, На чиста, преосмислена основа, Израства ред по ред стабилен, здрав строеж, Ухае свежестта в тревата нова. Начален старт, започва нова красота, Напиращата жизненост извира, Напътства новата цикличност мъдростта, От малките прашинки – до всемира. Живот нагоре и напред във светлина, Очаква търсещия неуморно, В часа на раждане струи виделина, Дихание пулсира животворно. Разцъфва нова форма, нов прекрасен стих, Полита на крилете на орела, Небесен хор запява своя припев тих, Започвай пак, безкраен е предела! 19.01.2008г. СМИСЪЛ ИМА След бушуващата зима, След изпръскването с кал, Казваш си, че смисъл има, Щом това си преживял, Да опиташ пак, отново Пътя си да продължиш, С чиста мисъл, чувство, слово, Утрото да украсиш. И окъпан във лъчите На настъпващия ден, С топла влага във очите, Да се чувстваш прероден. Да загребваш с пълни шепи Топлина и светлина, Всички глупости нелепи, Да потънат в тишина. И когато дойде зима, Пак до къщния ти праг, Да си кажеш – смисъл има, Да посрещна този сняг. Да отидеш в планината, Край замръзнала река, Да се вслушаш във водата Ромоляща под леда. Тази песен животворна, Ще отмие твоя страх И душата ти покорна, Ще си каже – преживях Куп бесмислици и грешки, Нужно е било за мен, Греховете си човешки, Да изкупя в този ден. За да мога да се вдигна, В полет с птичите ята, Слънчев разум да достигна, Да разцъфна от калта, Като Лотоса прекрасен, Да трептя от белота, Погледът ми бистър, ясен, Да се радва на света. 28.01.2008г.
ПОЛЪХА НА ДРЕВНОСТТА Древно знание извира От дълбоките недра, Път в душите ни намира, Сред кристални езера, Се разлива красотата На отминалите дни, Вдъхновяват ни словата, Тъй велики са били, Синовете на Земята, Във величие и мощ, Са владеели змията На разюзданата нощ. Имали са тайна сила, Мъдрост, знание и власт, Таз Земя ги е родила, Тя родила е и нас. Древна тайна тихо шепне, Във сърцето погледни, Знанието ще потрепне Пак в човешките очи. Във величие душата, Ще се вдигне над света И във яснота нещата, Ще пробляснат в утринта. 29.01.2008г. ТАЙНАТА НА МОЯ СВЯТ Тайната на моя свят Се е скрила сред тревите. Неподправен и разлят, Диша точно във гърдите, Полъхът на вечността, Окрилена, оживена, Сладък мирис от пръстта Ме пробужда обновена. Чувствам нежната трева, Галеща гърба ми влажен, Необятна синева Ме прегръща – символ важен. Изначална чистота, Непорочност и блаженство, Връщат мойта красота, Топлина и съвършенство. Любовта с огромна мощ, Ме превръща в светла птица, Сред вълшебство и разкош, Ставам Слънчева кралица. Мои са и вечността И простора, и вълните, Тъй прекрасен е света, Щом щастливи са очите! 29.01.2008г. ЗАКАЛКА
Все напред, приведен и покорен, Чувстваш, че в безкрая нещо значиш, Ти прозорец си, съвсем разтворен.
Нека влизат бури, урагани, Ти си там, с отворени зеници, Със ръце, молитвено събрани. Нека се вълнуват ветровете, Нека ледения въздух пари, Нека жегата и студовете, Поразяват костите ти стари. Силен, със стоманена закалка, Все нагоре ще вървиш по склона, Няма време за почивка малка, Край огнище стъкнато в заслона. Давай, давай, вечността не чака, Свойте стъпки отпечатвай в нея, Не допускай слабост да протака Раждане на блян, мечта, идея. Уморените нозе олекват И те носят в полет със мечтите, Във гърдите удари отекват, Огън смел проблясва във очите И не си като във битка страшна, Лек, свободен пътя продължаваш, Изцелената душа безстрашна На живот съзнателен отдаваш. 06.02.2008г. СТАЕНАТА СИЛА Напира сила в мускулите слаби, Кръвта бушува, тласка огнен пулс, Не може слабостта да ме ограби, Държи ме будна вътрешен импулс. Събирам в кладенеца на душата Вода прохладна, с благотворен дъх, Жадувам, но стаени са нещата, Очакват да премина този връх, Към който смело съм се устремила, Премина ли от другата страна, Ще разкова натрупаната сила, Ще се пробудят спящите зърна. Стаена жизненост ще се разлее В гърдите, във посърналата плът, Усмивка болката ще разпилее, Ще възродя в сърцето онзи кът, Където слънчева надежда блика И вяра, че живота е красив, Където силата ми ще извика, Пробудена във миг за полет жив. Усещам я, тя в нощите живее, Въздиша с порива на утринта, Във мислите ми нежни песни пее, Препълнена с нектара на света. 07.02.2008г. ОБИЧАЩАТА Жените са магьосници, когато Усещат силата на любовта Поникнала в душите им, богато Насищат те чрез себе си света. В очите им горят огньове ярки, Ръцете им – невидимо въже, Десниците им нежни, страстни, жарки, Даряват щедро своите мъже. В нощта преливащи с любов и нежност, Разстилат те копринена коса, Превръщат всеки светъл миг в безбрежност, А в утрото със чистата роса, Очите на любимия поръсват, Със сладък шепот му мълвят слова, А после светъл, жизнен смях разпръскват, Плетат венец за мъжката глава. Обичат ли, жените са красиви, Прекрасни, светли, целите любов И тази красота ги прави живи, За тази красота бъди готов! 14.02.2008г. ЧЕТИРИТЕ В гора, сред борове високи Излезли четри самодиви, С очи пламтящи и дълбоки, С лица сияещи, красиви. Стихиите в ръце държали, Зараждали магична сила, Незрими ангели кръжали, Обгръщали ги със закрила. Възпламенили с огън дните, Да бъде светлина навеки, С любов безкрай до дълбините Предрекли, да живее всеки! Във въздуха уханна свежест, Задишала с дъха им нежен, Не чувствали във полет тежест, Летели над света безбрежен. Русалки - гмурнали се дружно, Заплували във дълбините, Пробудили там чувство нужно И подчинили в миг вълните, Които шеметно залели Душите и сърцата нежни, Но смело бързо овладели, Стаени чувства, неизбежни. Проникнали в недрата земни, Със мощни корени се впили, Все по-ефирни, по-обемни В мълчание любов родили. Светът приветствал ги със песен, Прегърнал ги в прегръдка страстна, Облян във слънце, ден чудесен, Наситил ги със сила властна. 12.02.2008г. СИЛАТА НА ВДЪХНОВЕНИЕТО Жадувам с красота и съвършенство, Да се превърна във кристална капка, Жадувам с благодарност и блаженство, Да се насищам аз от всяка хапка. От въздуха да вдишвам вдъхновена, Да тичам боса, редом с ветровете, Изтегната в тревата, уморена Да слушам на гората гласовете. Край бистър ручей после да изтичам, Да потопя ръце, нозе, да пия, На тази чистота да заприличам, Да сътворя в душата си магия. Във лунна нощ, загледана в звездите, Прошепвайки слова потайни, древни, Освободила пътя на мечтите, Забравила за боговете гневни, Към вечността въпроси да отправя И отговор да чуя безпогрешен, Злина, коварство, грубост да поправя, Във сила да трепти деня ми днешен. 14.02.2008г. ОБРАТНИЯТ ПЪТ Животът ни е шеметна игра, Пиеса от мечти и от дела. Понякога сме грохнали старици, Понякога – свободни, волни птици. Избираме си роли ден след ден, Попадаме във непосилен плен, Надига се в душата ни лавина, Да помете ужасната картина, В която доминира мрачен тон, Тя отразява жалния ни стон. Размазани илюзии чертаем, Забравили, че можем да мечтаем. Кипящи бурни страсти, чувствен глад – Венци на вътрешния собствен ад, Отвеждат ни във пустота, във бездна, Забравяме, че вечността е звездна. Потресени, изплашени мълчим, Кървящи, неуверени вървим, Сърцето ни е пленник на измама, Защо играта се превърна в драма? Човекът пътищата начерта, Да пробва всичко, глупаво избра, Изцапа безразсъдно чистотата И изкриви лика на красотата. Картина – уродлив портрет, Безумно грачи все фалшив куплет, Сам себе си престана да харесва, Но грозота на ближните обесва. Нещастен търси да намери, кой Да утеши сломения герой. Самотен и отчаян все трепери, Копнее път обратен да намери. Виси в душата неразкрит въпрос, Бях Бог и Цар, защо сега съм бос? Да се развиваме сами сме спрели, Какви дела до тук са ни довели! Сърцето казва строго: - Просто спри И отговор приемлив намери! Страданието кара те да търсиш, Как можеш от калта да се отърсиш. Душата знае, пътят е един, Да си припомниш, на кого си син, Назад с надежда свята устремени, Открили в миг, защо сме тук родени. В спасителния път ни дава коз, Божествения пример на Христос. Венецът трънен е и кръста тежък, Опора ни е към дома копнежа. 16.02.2008г. ПРЕДИ
Долетя една звезда, Със отблясъци тъй сини, Като изворна вода.
Беше слънчев летен ден, Без товар и тежко бреме, С нежен трепет вдъхновен. Преди пясъчните бури, Връхлетели в мойте дни, Имаше летежи щури Върху морските вълни. Преди век безкрайни нощи, Във коприна или в кожи, Носех лик, така огрян, Сякаш Слънцето бе в мене, Плувах в чуден, сладък сън, Без тревоги, без да стене, Моят Дух бе смях и звън. Преди хиляди години... Помня ли ги в този час, Тези блясъци тъй сини, Този неподправен глас? Който беше мойта сила, Мойта красота и дъх, Ето пак съм се родила, Чувствам свежест, летен лъх. Преди много, много време... Всичко още е във мен, Нищо, че тежи и стене Днешния печален ден. В бъдещето ще разстеля Слънчевото ми преди, Мойта вътрешна повеля Нов живот ще съгради. Върху спомените живи, Върху чудните неща, Ето две ръце красиви Галят мойте рамена. И така ще бъде вечно, След година или век, топлото момче сърдечно, светъл, прероден човек, ще докосва мойта същност, ще ме прави по-добра, всеотдайна и достъпна, него моят Дух избра! 16.02.2008г. ПЕПЕРУДИ
В мен, във моята душа, Нека тя да се пробуди, Да престана да греша.
Милват свитото сърце, С чувства леки, най-прозирни, Да просветне туй лице. Полъха трептящ удържам За минута или две, После глупаво се връщам Към подвластност, грехове. Виждам пеперуди нежни, В детските игри навън, Вихри разгневени, снежни, Задушават този сън. Чувствам пърхане крилато, Да ме гали във нощта, Близко е, съвсем познато, На душата и плътта. Искам да съм пеперуда, Лека нежна, в светлина, Но сега съм само буба, Във обвивка, зад стена. Чакам да настъпи пролет И навън да изпълзя, Да разгърна своя полет, Тъй да се преобразя. Да забравя всичко старо, Оковано в мойте дни, Но не може нищо даром, Просто да се промени. Сетивата ще напрегна, Знаците ще доловя И ръцете ще протегна, Тъй молитви ще мълвя. Ето, кацат пеперуди Върху мойте рамена, Нещо вътре се разбуди И проблясна светлина. 17.02.2008г. НЕБЕ
Дълбоко, като мисълта, Прекрасен син небесен блян, Светът във него е облян.
Във него птиците кръжат, Сам облак, къдрокос и бял, Да плува горе е избрал. Трепти, звънти, гори, мълчи, Разпръсква струи от лъчи, Попива в нежните лица, Разтваря свитите сърца. Понякога е страшен звяр, Заплашва с гръмовит товар, Размахва огнен, зъл език, Сивей сърдитият му лик. А после, като че на сън Блести дъга и птичи звън, Брилянтни звуци ромолят, Сред синия небесен цвят. В нощта е плътен, тъмен фон, За чудни светлини, милион, За сребърната красота На пълноликата Луна. Обемно, като вечен Дух, Прегръща, като нежен пух, Живот, безкрайна синева, Пламни в човешките слова! 18.02.2008г. МОГА ЛИ
С магнетични, бляскави очи, Да чета в душите, да умея Да се къпя в слънчеви лъчи!
С боси, изпоцапани нозе, После да лежа под звездоброя, Да шептя: - „Така ми е добре”! Мога ли да газя във реката, Не надолу, а нагоре все, Да опипвам дъното с краката И да знам – така ми е добре! Мога ли да легна сред цветята, Да се слея с този аромат, Който се разнася над полята, Дъхав, благодатен, тъй богат! Мога ли да зажужа с пчелите, Да създавам животворен мед, Да отбивам в тъмното стрелите, Цялата хармония и ред, Да летя със птиците в простора, Да се мия в хладната роса, Да посрещам с радост всички хора, Да позная нови небеса. Жадна съм, задъхвам се да мога, Да се слея с тази красота, Чиста, без тъга и без тревога, Да позная друга висота. Мога ли? Навярно ми е ясно, Щом жадувам, ще го сътворя, Миналото ми е вече тясно, Искам да пребъдвам, да горя! И дълбоко нейде, във недрата На разпаленото си сърце, Да открия, в мене е зората, В мен се крие благото лице! 19.02.2008г. УВЕРЕНОСТ Ще достигна дълбините на нещата, После ще се слея със това небе, Във което е разлята красотата, То до мойте тайни ще ме заведе. По следите на сребристите пътеки, Ще пристъпвам, като във мистичен сън, С крачки вдъхновени, устремени, леки, Ще се слея цяла с радостта отвън. Ще попия благодата на Земята, Разпознала нейната дълбочина, Ще проникна в тайната на планината, За да имам нейната величина. Чистите потоци смело ще последвам, Сляла се със техния кристален лъх, Неуморна, пътя им напред ще следвам, Без да спирам да поема глътка дъх. Вятърът ще бъде моя спътник вечен, До вълните на безбрежното море, С полета на птица, волен, неизречен, Въздуха нагоре ще ме понесе. И тогава с лъчезарната корона, Ще венчая свойта сребърна глава, Там на колене ще се допра до трона На предвечността и скритите слова. 20.02.2008г. МОЯТ ЛЪЧ
Със него ще играя на въже, Навярно ще изглеждам малко странна, Излязла вън по нощно ниглиже.
Ще се задъхам в буйната игра, Шептя, до сто броя, сълзят очите, Коя съм днес, сега ще разбера. Детето в мен играе, тича, скача, Девойката отнесено мълчи, Жената пак поставя си задача, Старицата мърмори и гълчи. По този слънчев лъч ще се увия, Нагоре ще издърпам своя ден, Навярно нещо тайно ще открия, Очаквам го, стаено е във мен. Загледана в играещата долу, Ще разбера, че всичките беди, И времето – сърцето й проболо, Са само смешки, шарени следи. Във тази утрин все пак ще поскачам, Така ще стръскам глупост, суетня, Забравяйки, как лесно се докачам От груби тонове и препирня. А после пак ще вляза в мойта стая, Лъчът ми ще остане да лежи Вън, на земята, ала аз ще зная, Че нищо в мене вече не тежи. 21.02.2008г. БЕЛЕЗИ
Аз открих през моите разходки, Развълнувах се, дали ме чака, Скътал изненади, тайни клопки?
Каталог: authors authors -> Величка Гушева -кърпарова Чуй ме, време authors -> Владимир желев овчаров authors -> Не можем без икар authors -> Сборник " адг" пловдив, 2005 сто години просвещение authors -> Ангел сотиров зелени графомании 20 authors -> Едно момче с китара authors -> Ако душата ми беше небе, ти щеше да си слънцето в него authors -> Шипченски проход authors -> И димитър грудев удря рамо на алфред адлер! Ангел Сотиров authors -> Топлина. Топлина се разлива по цялото ми тяло. Какво друго може да прави топлината, освен да се разлива, разлива ! Браво! Добре съм, щом и след 100 години анабиоза* мога да се шегувам Изтегляне 455.5 Kb. Сподели с приятели:
|